Решение № 2450 от 14.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2211/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от КСО. Делото е образувано по жалбата на Ц. Б. Т., представлявана от адв. Л. М. К., срещу Решение с номер 2153-15-268/25.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1030-15-5122/10.09.2024 г. по описа на НОИ ТП-Пловдив срещу изчисления и изплатен размер на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане на второ дете. В жалбата се твърди, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е издадено при недоказаност и необоснованост на мотивите, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според жалбоподателя неправилно е тълкуването на правната норма на чл. 49, ал. 2 от КСО, която е приложена стеснително – т.е. прието е, че жалбоподателката се е намирала в период на получаване на парично обезщетение при използван допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО. Тъй като именно през този период за нея настъпва втора бременност няма основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. Твърдението в жалбата се основава на обстоятелството, че материалният закон (КСО) не обвързва прилагането на нормата на чл. 49, ал. 2 от КСО с използването на отпуск (включително такъв по чл. 54 от КСО). За да бъде изпълнен фактическият състав на посочената правна норма е необходимо единствено първото дете на майката да не е навършило 2-годишна възраст и майката да получава парично обезщетение за неговото отглеждане. В настоящия случай Т. е излязла в отпуск за бременност и раждане на второто си дете, когато първородното й дете е било на възраст 1 година и 11 месеца, т.е. не е навършило 2-годишна възраст, съответно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО. При позоваване на съдебна практика на ВАС се иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и връщане на преписката на административния орган с указания за преизчисление на дължимото обезщетение за бременност и раждане при съобразяване разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, юрк. В., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ-Пловдив. Излага допълнителни аргументи в представено по делото становище Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че Ц. Т. е осигурено лице с всички осигурителни рискове, като служител по трудов договор с дружеството „••••••“ ООД, ЕИК••••••. Видно от представени удостоверения за раждане, жалбоподателката има две деца –Л. Т., роден на [дата]. и Б. Т., роден на [дата]. От дружеството „•••••“ ООД са представени за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане удостоверения, съгласно приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за болнични листове: както и удостоверение, приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50 от КСО, считано от 14.08.2024 г. със справка №Р 14-15-000-00- 0014773012/30.08.2024 г. Първият болничен лист, отнасящ се за периода от 01.04.2024 г. до 15.05.2024 г. вкл. е първичен с причина на временната неработоспособност „бременност“, а останалите болнични листове № Е 20241563289 с период от 07.05.2024 г. до 17.06.2024 г. вкл., и № Е 20240978717 с период от 18.06.2024 г. до 13.08.2024 г. вкл. - продължение с причина на временната неработоспособност „майчинство“. Обезщетението по първия болничен лист, за 22 работни дни от месец април 2024 г. и за 8 работни дни от месец май 2024 г., в общ размер на 2729, 59 лв., е изплатено с ведомости от 24.04.2024 г., 20.05.2024 г., 27.05.2024 г. и 18.09.2024 г. Обезщетението по втория болничен лист за 11 работни дни от месец май 2024 г. и за 11 работни дни от месец юни 2024 г., в общ размер на 2001, 70 лв., са изплатени с ведомости от 03.06.2024 г., 19.06.2024 г. и 18.09.2024 г. Обезщетението по третия болничен лист за 9 работни дни от месец юни 2024 г., за 23 работни дни от месец юли 2024 г. и за 9 работни дни от месец август 2023 г., в общ размер на 3730, 45 лв., са изплатени с ведомости от 01.07.2024г., 05.08.2024 г., 19.08.2024 г. и 18 09.2024 г. По представено удостоверение за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50 от КСО, за 13 работни дни, в размер на 1182, 82 лв., изплатени с ведомости от 09.09.2024 г. и 18.09.2024 г. в предходен времеви момент, на жалбоподателката са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност за риска „бременност и раждане“ за периода от 22.04.2022 г. до 05.06.2023 г. вкл. и за отглеждане на дете до две годишна възраст за периода от 06.06.2023 г. до 26.11.2023 г., включително. Паричното обезщетение за бременност и раждане на второто дете по двата посочени по-горе болнични листове и удостоверение приложение №10 към НПОПДОО за периода от 01.04.2024 г. до 31.08.2024 г. е изчислено въз основа на подадените в ТП на НОИ – гр. Пловдив данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността (стр. 4-5 от решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив) и е в общ размер на 50244, 72 лв. Същият е получен като сбор от доходите, от които са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност (за периода от месец април 2022г. до месец май 2023 г. и от месец януари 2024 г. до месец март 2024 г.) и дохода съгласно чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО (за периода от месец юни 2023 г. до 24.11.2023 г.) и 5 дни общ осигурителен доход (за месец декември 2023 г.) и три дни съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО (за месец декември 2023 г.). При разделяне на общия размер на брутния доход на работните дни за период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност (497 работни дни) се изчислява среднодневно брутно трудово възнаграждение в размер на 101, 096 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъда по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО. При прилагане на посочената разпоредба е изчислено среднодневното обезщетение за жалбоподателката в размер на 101, 096 лв., а 90 процента от това среднодневно трудово възнаграждение е сумата в размер на 90, 9864 лв. В решението на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив са направени подробни изчисления на брутния осигурителен доход за 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспобността, среднодневното брутно трудово възнаграждение и среднодневното обезщетение. В решението е посочено, че на жалбоподателката Т. е изплатено изцяло дължимото парично обезщетение за временна неработоспособност при бременност и раждане по посочените болнични листове и удостоверение, приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50 от КСО, за периода от 14.08.2024г. до 31.08.2024 г. вкл. (13 работни дни), поради което подаденото заявление /жалба/ вх. № 1030-15- 5122/10.09.2024 г. от жалбоподателката Т. е оставена без уважение. Същото и е връчено с известие за доставяне, което е получено от процесуалния и представител адв. К. на 02.10.2024 г. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност, като при издаването му не се констатират съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да бъде установена действителната воля на административния орган. Обжалваното решение обаче е постановено в нарушение на материалния закон. Фактите по делото не са спорни между страните, като спорът се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО. В тази връзка следва да бъдат изложени следните съображения: субективното право на обезщетение при бременност и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл. 48а от КСО, а с разпоредбата на чл. 49 от КСО е регламентиран неговият размер. Разпоредбата на чл. 48а от КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО предвижда, че дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 КСО. Съгласно алинея втора на същата разпоредба при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Правилото на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да бъде прилагано при всяко определяне на размера на обезщетението, което се дължи, когато е налице една от двете предпоставки – правото на парично обезщетение при бременност и раждане да възникне през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете. Несъмнено в конкретния случай жалбоподателката е прекъснала ползването на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно получаването на обезщетение по чл. 53 от КСО и е продължила да упражнява трудова дейност срещу възнаграждение. Същевременно е започнала да получава обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 54, ал. 1 от КСО). Това осигурително плащане не цели да компенсира загубен трудов доход, тъй като лицето упражнява трудова дейност и получава доходи, а съдейства за облекчаване на разходите по детето. Именно в периода, през който е изплащано обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете жалбоподателката е придобила право на парично обезщетение при бременност и раждане. Разпоредбата на чл. 54 от КСО предвижда, че майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск прекъсне неговото ползване или самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Съдебната практика еднозначно, трайно и безпротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 КСО следва да се тълкува разширително с оглед нейната социална насоченост към майки с повече от едно дете. С отпускането на обезщетение по чл. 54 от КСО, което представлява обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, е изпълнено изискването по чл. 49, ал. 2 от КСО. В случая има допустимо отпускане на обезщетение за отглеждане на дете, съответно фактическият състав отговаря на приложимата правна разпоредба на чл. 49, ал. 2 от КСО, според която майката има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на дете, още повече при наличие на вече едно родено, което прави и ситуацията по-сложна от финансова страна. / в този смисъл е Р. № 8218/03.06.2019 г. по адм. д. № 6108/2018 г. ВАС, VI отд. / При тези съображения съдът приема, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да се тълкува разширително, като в хипотезата й се включат всички видове обезщетения, които са свързани с раждането и отглеждането на детето. Обратното би било проява на стеснително тълкуване, при което от обхвата на разпоредбата неоснователно ще бъдат изключени определен кръг лица, само на базата на вида обезщетение, което получават. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по чл. 49, ал. 1 или чл. 49, ал. 2 от КСО, като дължимото обезщетение е в размера, който е по-благоприятен за майката. Тази преценка следва да се направи от административния орган, без да бъдат изключвани от обхвата лицата, получили или получаващи обезщетения по чл. 54, ал. 1 КСО. Ето защо, основателна е претенцията на жалбоподателката Т., че като майка на второ дете има право на отпускане на обезщетение в размера, определен за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на второ дете. По изложените аргументи решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с указания за точното прилагане на закона. При посочения изход на правния спор на основание разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя, адвокат К., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин) лева. Мотивиран от изложеното, съдът: