Решение № 407 от 14.10.2010 г. на Районен съд - Дряново по дело № 209/2010 г.

Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от Р.С.С., с ЕГН ••••••••••, •••, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, против “•••” ООД гр. •• ул.”••” № •, представлявано от управителя И. Р. Р. Твърди се, че на 23.03.2009 г. ищцата получила по пощата заповед за дисциплинарно уволнение, подписана от И. Р., като управител на “•••” ООД, където работела като “чистач”, съгласно Трудов договор № 20/04.11.2008 г. С Решение № 67/05.11.2009 година Районен съд Дряново е признал уволнението на ищцата за незаконно, възстановил е същата на работа и и присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е била без работа, от 24.03.2009 година до 24.07.2009 година, за четири месеца по 240 лева или общо 960 лева. Първоначалния иск депозиран в ДРС е бил за обезщетение за четири месеца, тъй като ищцата очаквала делото да приключи на по-ранен етап. В хода на предходно воденото дело, се установило, че ищцата в рамките на още два месеца стои без работа по вина на работодателя, но според ГПК, не било възможно да се прави увеличение на иска и да се прибави искане за още два месеца обезщетение за периода 24.07.2009 г., до 24.09.2009г. Според ищцата Законът, чл. 225, ал. 1 от КТ давал право на обезщетение за период от шест месеца. Тъй като по влязло в сила Решение на ДРС и е присъдено обезщетение за четири месеца, то тя била в правото си да претендира такова и за останалите два месеца. Претендира се съдът да постанови решение, с което о тветникът “••” ООД – гр. •• да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетени за времето през което е останала без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 24.07.2009 година до 24.09.2009 година, т.е. за два месеца по 240 лева, или общо 480 лева, както и направените по делото разноски. По делото бе приложено и гр.дело № 109/2009г., по описа на ДРС. От цялостната преценка на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Трудовото правоотношение между ищцата Р.С.С. и ответното “••” ООД – гр. •• е възникнало въз основа на писмен Трудов договор № 20/04.11.2008 г. Договорът е сключен на 04.11.2008 г. в гр. ••, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ – за неопределено време. Ищцата е заемала длъжност “чистач”, при пълно работно време – 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 220 лв. Под текста на договора са положили подписи работодател и работник. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 19/10.03.2009 г. на управителя на “••” ООД – гр. ••, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, считано 10.03.2009 г. Заповедта е връчена срещу подпис на работника на 24.03.2009 г. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено следното: “Въз основа на данните от форма 76 – за отчитане на работното време и неявяване на работа на работника от 10.03.2009 г., което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 и е основание по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което на основание чл. 88, т. 3 от КТ при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ налагам наказание уволнение”. В заповедта е указано на лицето да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за седем дни неизползван платен годишен отпуск. От заключението на вещото лице П.Г.М. /л. 20 - 21/, което не се оспори от страните и което съдът възприе като правилно и обосновано стана ясно, че: Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ ищцата следва да получи за два месеца след уволнението /24.07.2009 г. – 24.09.2009 г./ сума в размер на 480 лв. От показанията на свидетеля Т. Х. К. се установи, че познава ищцата С.. Същата заяви, че знае, че е имало предходно дело, по което “••” е било осъдено да заплати определена сума на ищцата. К. споделя, че не е виждала ищцата да се появява във фирмата, след като е било освободена. К. знае, че ищцата е възстановена на работа и не знае дали е искала да бъде възстановена на работа. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: За да бъде уважен този осъдителен иск е необходимо преди всичко уволнението да е незаконно. Предвид влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 109/2009г., тази първа предпоставка е налице. С оглед основателността на иска е необходима и втора предпоставка – работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното уволнение, като тежестта на доказване тежи върху ищеца. Той трябва да докаже, че е останал без работа, претърпените вреди и техния размер. С Решение на ДРС по гр.дело № 109/2009г., уволнението на ищцата е признато за незаконно. От представеното копие от регистрационна карта на ДБТ гр. Габрово – филиал Дряново съдът установи, че ищцата Р.С.С. се е подписвала в ДБТ за периода 23.04.2009г., до 16.07.2010 г. Това означава, че за процесния период - от 24.07.2009 г. до 24.09.2009 г. /два месеца/ ищцата Р.С. не е постъпвала на работа при друг работодател и следва да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Съгласно заключението на вещото лице П.М., за този период дължимата сума е в размер на 480 лева, колкото е ищцовата претенция. Относно разноските: Ищцата претендира, с решението съдът да й присъди и направените по делото разноски. Р.С. е направила разноски за един адвокат – Р.И. в размер на 150 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие /л. 6 от делото Ищцата не е представила списък за разноските. Съгласно разпоредбите на чл. 80 от ГПК, страната която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Видно е, че непредставянето на списък за разноските не е пречка съдът да присъди такива, ако са направени. Липсата на списък по чл. 80 от ГПК препятства единствено възможността, решението да бъде обжалвано в частта за разноските. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДРС сума в размер на 100 лв. - разноски по делото /за изготвяне на експертно заключение/ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, с оглед уважения иск, в размер на 50 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чрез ДРС. Водим от горното съдът