Решение № 44 от 29.2.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 447/2023 г.

производство по несъстоятелност на събирателното дружество и неограничено отговорните съдружници, сред които и К.Т.. Производството по несъстоятелност е било спряно поради липса на средства за разноски в производството, а впоследствие с решение от 22.03.2021г. е било прекратено поради изтичане на 1 г. от спирането. Въз основа на това съдът е приел, че вземанията на личните кредитори /в случая „Банка ДСК“ АД/ на неограничено отговорния съдружник К.Т. са погасени на основание чл.739 ал.1 от ТЗ. В случай че въззивното решение на АпС бъде потвърдено или недопуснато до касационно обжалване то изп. лист срещу К.Т. ще бъде обезсилен и изп. производство против него - прекратено. Поради това за кредиторът „Банка ДСК“ АД възниква правен интерес от упражняване правото си да иска изпълнение от другия съдлъжник на осн. чл.32 от СК, с който К.Т. дължи солидарно. Оспорват се като неоснователни изложените в жалбата възражения, че не са налице предпоставките по чл.32 от СК и М. Т. не носи отговорност за задълженията по кредита. Страните са в брак, договорът е сключен по време висящността на брака. За обезпечаване на вземанията на кредитора М.Т. е учредила върху свои съсобствени недвижими имоти. От доказателствата по делото се установява че със сумата от 198 251.88 лв. е погасен друг кредит - от 23.04.2008г. от същия кредитор, който също е усвоен по време на брака. Тази хипотеза също води до възникване на солидарна отговорност на двамата съпрузи по чл.32 от СК. Ако не се докаже липса на извършения разход или че сумата е разходвана не за семейни нужди, то следва да се приеме, че сумата е удовлетворяване на семейни нужди. В случая тежестта на доказване е на оспорващия съпруг. В процесния случай според страната отв.Т. не е провела пълно и главно доказване че ипотечния кредит не е за задоволяване нуждите на семейството. Изложените в жалбата възражения са в противоречие с изискванията за разпределение доказателствената тежест в процеса във връзка с оборване презумпцията на чл.32 от СК Представените разписки от 2013 и 2014г. се оспорват като годни доказателства. Установяването на достатъчен доход не оборва презумпцията, че кредитът е бил използван за семейни нужди. На следващо място се оспорват възраженията за нищожност на договора за кредит като неосноватени. Твърденията на въззивника за нищожност на клаузи на договора не обвързва страните и въз основа на тази нищожност не може да се каже че целия договор е нищожен. Дори при нищожност на клаузи приложение ще намерят императивни норми на закона по чл.26 ал.4 от ЗЗД. От фактическа страна не се спори, че на 18.10.2013г. между Банката и К.Т. е сключен договор за жилищен и ипотечен кредит в размер на 300 000 лв. в т.2 е уговорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 84 месеца, през който кредитополучателят може да усвоява и погасява суми по кредита може, но не е длъжен да погасява главницата по кредита. Установява се усвояването на кредита на 01.11.2013г. Експертизата сочи, че впоследствие са извършвани много операции по погасяване и усвояване на кредитния лимит в рамките на гратисния период за издължаване на главницата. Според експертизата общия размер на усвоената сума в рамките на гратисния период от 84 месеца възлиза на 678 000 лв. и съответно 380 946.51 лв. е погасената сума. Впоследствие е допусната забава над 90 дни, налице са 19 дължими погасителни вноски с общ размер на 35 448.34 лв. Възникнало е право за банката да обяви вземането си за главницата по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Правото е надлежно упражнено с предявяване на иска срещу М. Т. в качеството и на солидарен длъжник по договора от 2013г. като в исковата молба се съдържа недвусмислено волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. Излага се становището на страната по възраженията за неравноправни клаузи. Оспорва се, че неравноправни клаузи може да има - при предвиждане увеличение на лихвата. В случая по договора от 2013г. възнаградителната лихва е 6.70%. На 24.08.2015г. при подписване споразумението, с което са предоговорени условията е постигнато съгласие размерът на лихвата да бъде намален на 5.30% годишно. Ново споразумение на 14.08.2017г. предоговаря условията по договора като размера на лихвата е намален на 3.90% годишно. Тези обстоятелства се потвърждават от приетата експертиза, която е неоспорена. Моли се за отхвърляне на жалбата като неоснователна и необоснована и да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските по делото. След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ АД, гр.София против М. Л. Ч. с правно основание чл.32 ал.2 от СК във вр. с чл.430 от ТЗ. Банката – ищец сочи, че на 18.10.2013г. между нея и кредитополучателя К. Т. е бил сключен договор за кредит в размер на 300 000 лв. със срок за издължаване 300 месеца, считано от датата на първото усвояване /01-11-2013./ За обезпечаване на вземанията в полза на банката е учредена ипотека върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатори – 07079.609.55.1.6 – апартамент; с идентификатор 07079.611.146.1.3 – офис и с идентификатор 07079.511.146.1.1 – офис. Банката е изпълнила условията по договора и е предостаила на получателя договорената сума от 300 000 лв. В т.7 от договора е договорена лихвата в размер на 6.70% годишно. В т.6 е уговорена падежната дата – 25-о число на съответния месец. На 24.08.2015г. е подписано допълнително споразумение като е намален размера на възнаградителната лихва - на 5.30% годишно. На 14.08.2017г. е подписано допълнително споразумение. Лихвата е намалена на 3.9% годишно. Към датата на сключване на договора и усвояване на кредита по договора кредитополчателят има сключен граждански брак – с М. Ч.. Страната се позовава на разпоредбата на чл.32 от СК – съпрузите отговарят солидарно за задълженията поети от двамата или един от тях: когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, то солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване потребности на семейството. В този смисъл е и практиката на ВКС. Ищецът сочи, че към датата на депозиране на исковата молба не са погасени 19 бр. дължими вноски като размерът им възлиза общо на 35 448.34 лв. Поради непогасяване на вноските и забава в продължение на 90 дни възниква отговорността по Раздел 7 – т.20.2 – отговорност и санкции. Възниква правото на Банката да обяви вземането си за главница за предсрочно изискуемо с едностранно волеизявление до неизправния длъжник. Ищецът сочи, че с исковата молба обявява на ответницата Ч. – Т. в качеството и на солидарен длъжник по договор за кредит от 18.10.2013г. предсрочната изискуемост на всички задължения по договора за кредит, които към датата на предявяване на иска – 26.08.2022г. възлизат в общ размер на 314 790.49 лв., от която 297 053.49 лв. – главница, 16 582.69 лв. – лихва. В предвид на изложеното „Банка ДСК“ АД претендира ответницата Ч. да бъде осъдена в качеството и на солидарен длъжник да и заплати сумата от 25 000 лв.- като частичен иск за всички изискуеми вземания по договора за кредит от 18.10.2013г., които са в общ размер на 314 790.49 лв. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания. С отговора на исковата молба от страна на ответницата Ч. твърденията в ИМ са оспорени. Твърди се, че облигационна връзка. За действителността на договора за кредит се изисква договаряне на определена цел, това е необходимост за самото му съществуване. В процесния договор не е посочена каквато и да е цел. Това влече нищожност на целия договор. Направено е възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла 5 г. давност за сумите по главницата и 3 г. – давност за сумите по лихвите. В случай, че договорът е породил правните си последици се оспорват размерите на усвоените суми и че те са разходвани за нуждите на семейството. Страната прилага платежни нареждания от които е видно, че на пет различни дати след усвояването на кредита са превеждани суми на трети лица с основание на превода „заем“. Дадени са заеми общо в размер на 99 000 лв. Акцентира се и върху нищожност на отделни клаузи в договора – неравноправни клаузи: съгл. чл.9.1 от ОУ към договора Банката може едностранно да промени лихвения процент до пълното погасяване на задължението, но не съдържат условията и методиката на тази промяна Липсата на яснота води до неравноправност на клаузата. Като неравноправна се охарактеризира и клаузата на т.28.1 от ОУ – относно обезпечаването с ипотека на договора: дадено е право на кредиторът да поднови имуществената застраховка при избран от кредитора застраховател като може да договаря със себе си като застрахователен агент. Това води до задължаване на потребителя да плати каквато цена реши Кредитора – т.е. – той може да стане страна по договор без да е дал съгласието си Страната твърди, че е нарушен чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП както и т.10 от същия текст. Моли се за изцяло отхвърляне на исковата претенция. С обжалваното решение съдът е уважил претенцията. За да стори това той е приел на осн.