Решение № 79 от 23.9.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 132/2026 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения Я. И. Ш. се релевират основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Посочва като съществени отстраними процесуални нарушения неспазването на разпоредбите на процесуалния закон по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали в досъдебното производство и в съдебната фаза, както и липсата на надлежни мотиви към първоинстанционната осъдителна присъда, които представляват копиране на обвинителния акт, не съдържат собственото разбиране на съда за приетата и установена фактическа обстановка, не представят задълбочен анализ и оценка на доказателствените материали, не посочват кредитираните такива, не разкриват отстраняването на противоречията в доказателствените източници, не дават отговор на направените от защитата възражения. Оспорва съставомерност на разгледаното деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като счита, че деянието му следва да се квалифицира като такова по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК поради малкото количество на наркотичното вещество – общо 3,757 грама. Счита, че наложеното му наказание са явно несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на причинените от него вредни последици. Моли апелативният съд да възобнови производството по делото и да го върне за ново разглеждане, като определи стадия, от който да започне новото разглеждане. Алтернативно претендира настоящият съд да отмени присъдата и въззивното решение и да го оправдае или да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и му наложи наказание глоба.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения Я. И. Ш. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения. Акцентира на порока за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя упрек както към мотивите на първоинстанционната осъдителна присъда, така и към потвърдителното въззивно решение, в които липсва задълбочен анализ, съпоставка и оценка на доказателствените материали, както и отговор на възраженията на защитата по процеса на събиране на доказателствените източници и по приложението на материалноправната норма на чл.354а, ал.3 от НК. Счита, че са налице основания за преквалифициране на деянието като маловажен случай. Изрази позиция за възможна зависимост на осъдения от наркотични вещества, която не би могла да бъде преодоляна чрез налагането и изтърпяването на високи по размер наказания лишаване от свобода. Моли апелативния съд да възобнови производството по делото и да го върне за ново разглеждане или да измени въззивното решение, като преквалифицира деянието като маловажен случай или да намали наложените наказания.

Осъденият Я. И. Ш. не се яви лично в съдебно заседание по проведеното от апелативния съд извънредно производство и не заяви дали поддържа подаденото от него искане за възобновяване на делото.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на осъдения Я. И. Ш. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от осъдения процесуални нарушения при воденето на досъдебното производство, като процесът по събиране и проверка на доказателствата е напълно законосъобразен и подчинен на процесуалните правила. Намира, че както първоинстанционният, така и въззивният съд правилно и обосновано не са имали възражения срещу процеса на събиране на доказателствата по делото, като са изложили съображенията си по анализа и оценката на доказателствените материали. Изтъкна, че правните изводи за вината на подсъдимия са основани на съдебните показания на свидетелите, както и на досъдебните такива, прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК. Счита, че свидетелските показания действително са непротиворечиви, логични и взаимноподкрепящи се и не са резултат на интерес от изхода на делото, поради което съдебните инстанции правилно са ги кредитирали. Приема, че решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК, изяснили са всички относими към предмета на доказване обстоятелства, като са използвали всички възможни и необходими доказателствени способи. Не открива съществени нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата и анализът на същите е законосъобразен. Смята, че случаят не изпълва съдържанието на чл.93, т.9 от НК, който определя смисъла на понятието „маловажен случай“, поради което деянието не може да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 от НК. Намира наложеното на осъдения наказание от една година лишаване от свобода, което е в предвидения законов минимум, за справедливо. Като заключава, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и няма основания за преквалифициране на деянието и за намаляване на наказанието, както и за оправдаване на осъденото лице, предлага апелативния съд да остави без уважение искането за възобновяване на производството.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Я. И. Ш., изслуша пледоарията на защитника, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда рег. №11 от 01.12.2025 г. по НОХД №89/2024 г. по описа на Районен съд - Котел, подс. Я. И. Ш. (осъденият в настоящото производство) е признат за виновен в това, че на 28.09.2023 г. в гр. Котел, без надлежно разрешително по смисъла на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве - таблетки с нето тегло 2,278 гр. с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ - 33,20 %, и метамфетамин с нето тегло 1,479 гр. с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин - 77,50 %, на обща стойност 128,10 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /изм. ДВ бр.68 от 8 август 2023 г./, поради което и на основание чл.354а, ал.3, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено на подс. Я. И. Ш. като общо наказание с определение №111 от 09.09.2022 г. по ЧНД №111/2022 г. на Районен съд – Котел и определил първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание.

На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата процесното наркотично вещество, предадено на съхранение в Централно митническо управление.

Осъдил подс. Я. И. Ш. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

По повод въззивна жалба на защитника на подс. Я. И. Ш. с решение рег. №136 от 11.06.2026 г. по ВНОХД №47/2026 г. Сливенският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване.

Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство и свързано със събирането на доказателства, е отстранено в съдебната фаза на процеса и съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

В съответствие с горните принципни положения, неоснователни са бланкетните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, изразили се в порочно съставени два протокола, съответно протокол за доброволно предаване на предмета на престъплението - процесните високорискови наркотични вещества и протокол за оглед на веществени доказателства, каквито са същите високорискови наркотични вещества и опаковките, в които те са били поставени.

По същината си упоменатите оплаквания са свързани с процедурата по събиране на доказателства в досъдебната фаза. При тяхното обсъждане следва да се има предвид, че предмет на извънредната проверка е постановеният по ВНОХД №47/2026 г. по описа на Окръжен съд - Сливен съдебен акт, а не пряко и непосредствено деятелността на органите на досъдебното производство. Апелативният съд в производството по възобновяване контролира процесуалната и материална законосъобразност на съдебната дейност, но не и тази по разследване. В това производство настоящият съд може да преценява само дали въззивната инстанция законосъобразно е осъществила съответните си правомощия по чл.334 от НПК, в частност в разглеждания казус – дали правилно е потвърдила изцяло първоинстанционния осъдителен съдебен акт, като не е намерила основания за връщане на делото за ново разглеждане. Отново следва да се отбележи, че когато процесуалното нарушение от досъдебното производство, свързано с процедурата по събиране на доказателства, е отстранено в съдебната фаза на процеса чрез проведено цялостно, задълбочено и всестранно съдебно следствие, то не съставлява основание за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК, както е в случая, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването в хода на досъдебното производство е без значение за изхода на наказателното дело и не може да послужи като основание за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане, както претендира искателят.

Независимо от горното, по повод сочените в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, касаещи протокола за доброволно предаване и протокола за оглед на веществени доказателства, следва да се изтъкне, че не са посочени изрично конкретните недостатъци, от които, според искателя, страдат указаните протоколи.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика, доказателствата и доказателствените средства нямат предварително определена сила и установените в НПК способи за събиране и проверка на доказателства са равностойни, стига да са извършени при спазване на изискванията на процесуалния закон. Изборът на доказателствените средства и способи и тяхната последователност на извършване се определят конкретно по всяко едно наказателно дело и зависят от фактите, подлежащи на доказване в даден процес.

В случая намирането на процесните вещества от полицейския служител свид. Н. С. преди да започне разследването, както и доброволното предаване на въпросните вещества на разследващия орган от посочения свидетел, а не от дееца Я. Ш. или от трето лице, стоящо извън структурата на МВР, не е процесуално нарушение. Конкретното досъдебно производство е започнало съвсем неочаквано и случайно. То не е нарочно планирано, не е предварително подготвено от разследващите органи. Свидетелите Н. С. и Д. К., изпълнявайки служебните си задължения на младши инспектори в РУ – Котел, спрели за проверка управлявания от свид. К. М. лек автомобил, който им привлякъл вниманието с това, че при движение в нощни условия загасил светлините си. По време на спирането на автомобила полицейските служители видели как лицето, намиращо се на предната дясна седалка, изхвърлило някакъв предмет през прозореца на предната дясна врата. Това лице бил подс. Я. Ш., който пред полицаите отрекъл нещо да е изхвърлил. Свид. Н. С. намерил наблизо полиетиленов плик, съдържащ 8 броя синьозелени хапчета и 3 броя жълти станиолени топчета, които веднага предал с коментирания протокол за доброволно предаване на разследващия орган. Непосредствено след това в помещение в РУ – Котел бил извършен оглед на веществени доказателства, като предмет на огледа били доброволно предадените от свид. Н. С. вещества. На огледа присъствали поемни лица и технически помощник, направени били фотоснимки, извършени били полеви тестове на веществата, които реагирали на различни наркотици. Възникнал законен повод за образуване на досъдебно производство.

Предвид липсата на изрично посочени пороци на коментирания протокол за доброволно предаване и предполагайки мотивите на искателя за порочност на документа, следва да се отбележи, че в случая доброволното предаване на намерените процесни вещества от полицейския служител – свид. Н. С. на разследващия орган е напълно законосъобразно. Наказателно-процесуалният кодекс не регламентира специални изисквания към протокола за доброволно предаване на вещи в наказателното производство, както досежно вида на вещите, така и досежно лицето, предаващо вещите и лицето, приемащо вещите, което може и да не е разследващ орган, макар че в казуса процесните вещи са приети и протоколът за тяхното предаване и приемане е съставен от разследващ орган. Служебното качество на предаващото процесните вещи лице – свид. Н. С., младши инспектор в РУ – Котел, не обосновава невалидност на обсъждания протокол за доброволно предаване, не налага игнорирането на протокола като писмено доказателство и още по-малко налага изключването на предадените с протокола предмети от кръга на относимите и годни веществени доказателства. Несъстоятелна е идеята, че за валидността на протокола за доброволно предаване на процесните вещи е нужно предаването им на разследващия орган да е осъществено от дееца Я. Шебанов или от някой от намиращите се заедно с него в процесния лек автомобил лица – свид. К. М. или свид. С. В., или от друго лице, което не е полицейски служител.

Неприемлива е тезата на защитата, че е следвало задължително първо да се извърши оглед на местопроизшествие, в хода на който да се открият и изземат процесните вещи, включително наркотичните вещества. Както вече се отбеляза, изборът на способите на доказване и тяхната последователност на извършване не са изрично и задължително регламентирани в Наказателнопроцесуалния кодекс, а се определят конкретно по всяко едно наказателно дело и зависят от обстоятелствата, подлежащи на доказване в дадения процес. Затова и в случая неизвършването първо на оглед на местопроизшествие от разследващ орган, в хода на което процесуално-следствено действие да се намерят и изземат процесните наркотични вещества, няма за негативна последица невалидност на протокола за доброволно предаване и още по-малко негодност на последвалия протокол за оглед на веществени доказателства, както и на самите наркотични вещества като веществени доказателства и не обуславя изключването им от доказателствената маса.

Както вече се отбеляза, дефектите на процесния протокол за оглед на веществени доказателства, които, според осъдения, го опорочават, не са изрично посочени в искането за възобновяване. Видно от устните пледоарии на защитниците на осъдения искател Ш., изложени в хода на съдебните прения пред двете редовни съдебни инстанции, недостатъците на оспорения процесуален документ са свързани с участието на поемните лица Г. Г. и Й. Г. Д. с ЕГН – •••••••••• (с погрешно вписано фамилно име Й. – л.11-12 от ДП), по-конкретно с непрочитането на протокола за оглед от поемните лица или от разследващия орган пред поемните лица.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на упоменатия протокол за оглед на веществени доказателства (л.11 – 12 от ДП), апелативният съд не откри приписваните му пороци, включително такива, касаещи участието на поемните лица Г. Г. и Й. Г. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 155 от НПК, оглед на местности, помещения, предмети и лица се извършва, за да се установи разположението на обекти и вещи, за да се разкрият, непосредствено да се изследват и запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, т. е., огледът има удостоверителна функция. Безпротиворечива и последователна е съдебната практика, според която огледът се извършва без предварително съдебно разрешение и не е необходимо неговото последващо одобрение от съда, защото това процесуално-следствено действие не съдържа елемент на принуда и не е свързано със засягане на определени права.

В казуса огледът на веществени доказателства е извършен при спазване на всички изисквания на процесуалния закон – от разследващ полицай, в присъствието на две поемни лица, с участието на специалист – технически помощник. От съдържанието на самия протокол (л.11-12 от ДП) се установява, че предмет на огледа са вещите, предадени на разследващия орган с протокол за доброволно предаване - полиетиленов плик, съдържащ 8 броя синьо-зелени хапчета и 3 броя жълти станиолени топчета. В същия протокол е отбелязано, че в присъствието на поемните лица трите броя жълти полиетиленови пликчета се разпечатват и в тях се намират бели, кристалообразни, твърди вещества, почти безцветни, на които се извършва полеви тест и които се оцветяват в кафеникаво черен цвят, съответстващ на метамфетамин. Отбелязано е още, че в общата полиетиленова торбичка се намират и 8 броя таблетки, които на едната си страна са брандирани с логото на Tesla и на които се прави полеви тест, който се оцветява в черно и реагира на ХТС тест. В протокола е отразено, че двата вида наркотични вещества се поставят в отделни полиестерени торбички и се запечатват в една обща торбичка като обект №1 със стикер №К0649/28.09.2023 г. по описа на РУ – Котел при ОД на МВР – Сливен. По време на огледа на процесните веществени доказателства са направени фотоснимки, съдържащи се в приложения към протокола фотоалбум (л.13 – л.18 от ДП ). На въпросните снимки са заснети общият полиетиленов плик, съдържащ трите броя жълти станиолени топчета и осемте броя синьо-зелени таблетки, съдържанието на трите жълти станиолени топчета - бели, почти безцветни, кристалообразни, твърди вещества, осемте броя синьо-зелени таблетки с логото на Tesla, ампулите, съдържащи резултатите от извършените полеви тестове и общият полиетиленов плик с поставен стикер с надпис „ОД на МВР – Сливен К0649, РУ – Котел, ЗМ №298/28.09.2023 г. и подписи на две поемни лица“. Самият протокол за извършения оглед на веществени доказателства е подписан от всички присъстващи без възражения и забележки относно начина на осъществяване на действието, както и относно направените при него констатации и получените от извършените полеви тестове резултати. В обсъждания протокол изрично е отразено, че на поемните лица са разяснени правата им по чл.137 от НПК и че същите не правят искания, бележки и възражения, като собственоръчно са положили подписите си върху съставения протокол.

По повод искане на защитниците на подс. Я. Ш. в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в съдебно заседание на 02.12.2025 г., са разпитани като свидетели поемните лица Г. Г. и Й. Д. (л.188 – л.189 от НОХД №89/2024 г. на Районен съд – Котел). В хода на разпита свидетелите Г. и Д. са потвърдили призоваването и явяването им като поемни лица в сградата на РУ – Котел; пресъздали са непосредствените си впечатления за поставените върху маса в полицейското управление вещества и хапчета, както и за извършените проверка и тестване (полеви тест) дали веществата реагират на наркотик; добре си спомняли, че огледът на веществата е бил извършен „вечерта“, „през тъмната част на денонощието“, като подс. Ш. не е присъствал лично на огледа; еднозначно заявили, че при взаимното си присъствие собственоръчно са подписали протокола за оглед на веществените

доказателства и бележката (стикера), поставена върху полиетиленовия плик, в който са запечатали веществата; категорично потвърдили подписите си, поставени върху предявения им от съда протокол за оглед на веществени доказателства, включително в частта му, че разследващият орган ги е запознал с правата им по чл.137 от НПК и че те нямат искания, бележки и възражения по проведеното действие по разследване.

Вярно е, че в хода на проведените в първоинстанционното съдебно следствие разпити свидетелите – поемни лица Г. Г. и Й. Д. единодушно са заявили, че са подписали лично протокола за оглед на процесните вещества, но без да са го прочели. Процесуалната разпоредба на чл.137, ал.5 от НПК вменява в задължение на разследващия орган да запознае поемните лица с правата им като такива по чл.137, ал.4 от НПК, но не и задължението да им прочете цялостното съдържание на съставения пред тях протокол за проведеното действие по разследване, в случая оглед на веществени доказателства. Видно от снетата от първоинстанционния съд самоличност на свидетелите Г. Г. и Й. Д., двамата са пълнолетни, български граждани, грамотни, със завършено средно образование (л.187 гръб от НОХД №89/2024 г. на Районен съд – Котел), което предполага, че тези лица, в качеството им на поемни такива в извършения в досъдебното производство оглед на веществени доказателства, са имали обективната възможност да прочетат съдържанието на съставения пред тях протокол за проведеното действие по разследване. Липсват данни, включително твърдения на самите поемни лица Г. Г. и Й. Д., че разследващият орган не им е позволил, т. е. им е забранил да прочетат въпросния протокол за оглед на веществени доказателства, или по друга причина те са били препятствани да прочетат протокола. Нормално е грамотният пълнолетен човек, владеещ даден език, да прочете документа преди да го подпише. С още по-голяма сила това важи за грамотно лице, призовано и явяващо се да изпълни отговорните функции на поемно лице в наказателното производство, комуто са разяснени правата по чл.137, ал.4 от НПК.

При горните несъмнени констатации логично следва изводът, че поемните лица Г. Г. и Й. Д. са подписали коментирания протокол за оглед на веществени доказателства, без да са пожелали да го прочетат. Това тяхно безотговорно бездействие не може да има за негативна процесуална последица невалидност на упоменатото писмено доказателствено средство и отпадането му от доказателствената съвкупност.

Предвид гореизложеното и съобразявайки, че обсъденият протокол за оглед на веществени доказателства е съставен в съответствие с императивите на НПК, апелативният съд прецени коментираното процесуално-следствено действие като законосъобразно извършено, а съставеният по повод на него протокол – като валиден, поради което същият правилно е кредитиран от инстанционните съдилища като надлежно писмено доказателствено средство.

Наред с горното, следва да се отбележи, че дори въпросният протокол за оглед на процесните веществени доказателства да се приеме за невалиден като писмено доказателствено средство, това не означава, че огледаните предмети – бели, почти безцветни, кристалообразни, твърди вещества, извадени от три броя жълти станиолени топчета и осемте броя синьо-зелени таблетки с логото на Tesla - са негодни да послужат като веществени доказателства. Това е така, защото огледаните и описани предмети могат да се приобщят като веществени доказателства по делото не само чрез протокола за техния оглед, но и по други начини - чрез прякото им прилагане по делото, каквото в случая е обективно възможно предвид техния обем и тегло, и чрез веществени доказателствени средства, каквито са фотоснимките. В казуса доброволно предадените и огледани предмети са заснети от присъствалия при огледа специалист – технически помощник, направените на същите предмети фотоснимки са поставени в изготвения и приложения към протокола фотоалбум (л.13 – л.18 от ДП). Иззетите наркотични вещества - метамфетамин и МДМА с общо нето тегло 3,757 гр. са предадени за съхранение съгласно Приемателнопредавателен протокол №99 881 от 13.03.2024 г. (л.33 от ДП) в Централно митническо управление, сектор „НОП“.

При изложените данни, следва да се приеме, че непрочитането на коментирания протокол за оглед на веществени доказателства с предмет процесните високорискови наркотични вещества било от разследващия орган, било от подписалите протокола и присъствали на самия оглед поемни лица Г. Г. и Й. Д., не е нарушило правото на защита на Я. Ш. в качеството му на обвиняем и подсъдим и този пропуск не е препятствал или ограничил процесуалните му права, поради което упоменатият пропуск в дейността по разследване не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в постановените по делото съдебни актове. Вярно е, че според правната доктрина и утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви към присъдата и въззивното решение представляват съществено процесуално нарушение, но и липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния закон, съответно на чл.305, ал.3 от НПК за присъдата и на чл.339, ал.2 от НПК за въззивното решение, се квалифицират като такова нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт.

Запознавайки се с мотивите към първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, настоящият съдебен състав не установи релевирания порок в актовете. Видно от тяхното съдържание, както първоинстанционният, така и въззивният съд са представили приетата за установена от тях фактология по спора, както и анализа и оценката на наличната доказателствена съвкупност, изложили са подробно своите съображения относно обективната и субективната съставомерност на обсъденото престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК и участието на осъдения Ш. в него.

Не е налице твърдяната от искателя липса на мотиви, изразила се в копиране на обвинителния акт и излагане на фактическата обстановка в съдебните мотиви чрез системата копи-пейст. Буквалното пренасяне на прокурорския акт в мотивите би било недостатък на съдебния акт, ако има за последица лишаването му от дължимото според процесуалния закон съдържание. Настоящият случай не е такъв.

Изложената в процесния обвинителен акт фактическа обстановка е достатъчно подробна, изчерпателна, изпълнена с поредица относими към спора обстоятелства. В съобразителната част на прокурорския акт са упоменати точната дата и място на реализиране на престъпната деятелност от обвиняемия - 28.09.2023 г., гр. Котел; посочени са вида и количеството на процесните високорискови наркотични вещества, процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент и стойността на наркотичните вещества - таблетки с нето тегло 2,278 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ - 33,20 % и метамфетамин с нето тегло 1,479 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент

метамфетамин - 77,50 %, на обща стойност 128,10 лева; посочена е също опаковката, в която са се намирали процесните наркотични вещества – полиетиленово пликче; указана е физическата връзка между наркотичните вещества и обв. Ш., като е описано поведението на същия - той изхвърлил през прозореца на предната дясна врата на лек автомобил, марка „Субаро“ модел „ Форестър“ с peг. № ВТ2920КН, полиетиленовото пликче, в което носел наркотичните вещества.

Тези характерни особености на конкретната фактология по спора не позволяват на съда да се отклони от изнесеното в обвинителния акт и да приеме различни от посочените в него дата и място на деянието, вид и тегло на наркотичните вещества, процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент, стойност на наркотичните вещества, форма на изпълнителното деяние на престъплението – държане чрез упражняване на фактическа власт върху наркотичните вещества от дееца Ш..

При положение, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват именно данните, съдържащи се в обвинителния акт, резонно е в мотивите на присъдата да се изложат идентични факти и обстоятелства, особено когато те са свързани с дата и място на държане, вид и тегло на наркотичните вещества, процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент, стойност на наркотичните вещества, конкретна форма на изпълнително деяние на престъплението. Буквалното възпроизвеждане на фактическата обстановка от обвинителния акт в съдебните мотиви не ги опорочава, защото не ги лишава от дължимото съдържание, а напротив - представя с нужната пълнота и яснота релевантните за спора факти, събрани, проверени и доказани по делото.

Представените с осъдителната присъда мотиви отговарят на поставените към тях с процесуалната разпоредба на чл.305, ал.3 от НПК предписания. Те позволяват на горната съдебна инстанция да проследи изграждането на вътрешното съдийско убеждение и да установи действителната воля на съда при решаването на правния спор. Изложени са ясни и пълни съображения, с оглед на които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване, като в детайли и последователно са описани случилите се събития и действията на осъдения Ш., които обосновават осъщественото от него изпълнително деяние на формалното престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК.

В мотивите към присъдата са посочени и анализирани, макар и накратко, всички доказателствени източници. Съдът ги е подложил на съпоставка помежду им; посочил е, че кредитира показанията на свидетелите Н. С., Д. К., К. М., С. В., Г. Г. и Й. Д., които гласни доказателства е оценил като последователни, безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се; посочил е, че не дава вяра на обясненията на подс. Ш., които противоречат на останалата доказателствена съвкупност и разкриват неговия стремеж да бъде оневинен; направил е правилна оценка за достатъчност, годност и достоверност на обвинителните доказателствени материали – гласни, писмени и веществени.

Фактът, че не е възприета от съда защитната версия на защитниците на подс. Ш., според която той не е носил в себе си и не е изхвърлил през прозореца на лекия автомобил на свид. М. полиетиленовото пликче, съдържащо процесните наркотични вещества, впоследствие намерени от полицейския служител свид. Н. С., не означава липса на мотиви.

Запознавайки се с коментираните мотиви на първата инстанция, въззивната такава правилно е установила, че те съдържат категорични и убедително аргументирани становища по всички основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. От своя страна въззивното решение съдържа реквизитите, установени в чл.339 от НПК. В него е даден ясен и изчерпателен отговор на всички възражения, свързани с обективната и субективната страна на деянието, както и на възраженията за пороци в процесуалната дейност на първостепенния съд при изграждане на вътрешното му убеждение по фактите. Въззивният съд е направил собствен подробен анализ на събраните доказателствени източници, спазвайки изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика. Споделил е изцяло подробно

аргументираните изводи на първоинстанционния съд по фактите и правото, като е приел за установена фактическа обстановка, която не се различава от тази, изложена в мотивите на първоинстанционната присъда.

Обсъждайки довода за липса на мотиви, следва да се подчертае, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата.

В конкретния случай въззивната инстанция е отговорила на всички оплаквания на защитата, които в известна степен съвпадат с тези, съдържащи се в настоящето искане за проверка на присъдата и решението по реда на възобновяване на наказателното производство. Подробно е обсъдила показанията на свидетелите Н. С., Д. К., К. М., С. В., Г. Г. и Й. Д.; констатирала е съответствие и взаимно допълване в посочените гласни доказателствени средства; установила е кореспонденция между тях и писмените и веществените доказателствени материали; солидаризирала се с оценката на първия съд за достоверност на показанията на упоменатите свидетели; пояснила е защо следва да се кредитират досъдебните показания на свидетелите В. и М., дадени пред съдия и приобщени чрез тяхното прочитане в съдебното следствие по реда на чл.281, ал.1, т. 2, предл.2 от НПК; пояснила е защо следва да се гласува вяра на досъдебните показания на свид. М., в които същият е заявил, че е казал на полицейските служители, че подс. Ш. е изхвърлил пакетчето през прозореца на колата; приела е, че доводите на защитата за опороченост на огледа на веществени доказателства поради непрочитане на протокола за това следствено действие от поемните лица Г. и Д. са несъстоятелни, като отбелязала, че правата на поемните лица по чл.137 от НПК в случая са били разяснени, за верността на което те са се подписали. Мотивирала е в достатъчна степен и становището си, че констатациите по фактите на първостепенния съд са изведени въз основа на цялостен и задълбочен анализ на доказателствените материали, поради което е приела, че не са допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, както и на принципните правила на чл.13 и чл.14 от НПК. Направила е аргументиран правен извод, че Я. Ш. е осъществил обективните и субективните елементи на вмененото му престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК, поради което е постановила потвърдително решение по основните въпроси – извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него, следващите се наказания. При тези констатации категоричен е изводът, че решението на Сливенския окръжен съд напълно покрива изискванията на процесуалния закон за въззивен съдебен акт.

Установявайки, че в актовете на инстанционните съдилища отсъства неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, поради което да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, изискващо на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК възобновяване на делото, отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, както претендира искателят, апелативният съд намери обсъденото оплакване за липса на мотиви за несъстоятелно.

Останалите направени с искането за възобновяване доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза всъщност изразява несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните съдилища анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се претендира, че описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение факти, свързани с процесните наркотични вещества и тяхното държане от осъдения Ш., не почиват върху доказателствата по делото. По естеството си тези твърдения представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, който недостатък не попада сред основанията за възобновяване, съгласно чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК.

В настоящото извънредно производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. външно проявената процесуална дейност, чрез която съдът е изградил убеждението си по фактите, а вследствие на това – и по приложимото право. Иначе казано, апелативният съд следва да провери дали инстанционните съдилища са основали изводите си по фактите върху всички доказателства и доказателствени източници или са игнорирали някои от тях, или са ги тълкували превратно; дали констатациите им почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред или са се позовали на недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и значението на доказателствените материали; дали при оценката на доказателствата са нарушили законите на обективната логика на изследваните факти; дали са обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са проявили изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на обективната истина. Компетентният по възобновяването съд няма процесуални правомощия да направи собствена оценка на доказателствените материали, нито да приема нови фактически положения по спора. Той може да отмени проверявания съдебен акт, само когато намери пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, в частност при формиране на тяхното вътрешно убеждение.

При реализирания извънреден контрол настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на подс. Ш. за вмененото му престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК.

Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда, както и на въззивното решение, не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като са ги интерпретирали съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз основа на точна и вярна оценка на доказателствения обем по делото те са изградили отговаряща на обективната истина фактическа обстановка по спора, чието възпроизвеждане в настоящото решение не се налага.

Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото:

• чрез показанията на свидетелите К. М. и С. В., включително дадените от тях на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК, показанията на свидетелите – полицейски служители Н. С. и Д. К., показанията на свидетелите – поемни лица Г. Г. и Й. Д.;

• чрез писмения материал – справка за съдимост на подс. Ш., протокол за доброволно предаване на предмети, протокол за оглед на веществени доказателства, приемателно-предавателен протокол №99 881 от 13.03.2024 г. за предаване за съхранение процесните наркотични вещества в Централно митническо управление, сектор „НОП“;

• чрез веществените доказателствени средства – фотоснимки, направени по време на огледа на процесните наркотични вещества и подредени във фотоалбум, приложен към протокола за оглед на веществени доказателства;

• чрез заключението на химическата експертиза с предмет на изследване процесните наркотични вещества

обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното в обвинителния акт престъпно деяние и неговото авторство в лицето на осъдения Ш..

Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, към която се присъединил и въззивният, е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност.

Твърдяните от искателя противоречия между данните в гласните доказателствени средства са обсъдени от първостепенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305, ал.3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно, точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, най-после на кои такива се градят направените изводи за съставомерността на деянието на подс. Я. Ш., респективно за виновността му.

От своя страна въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като е направил идентични оценки на доказателствените материали и е достигнал до аналогични заключения относно правно значимите обстоятелства.

Фактът, че съдилищата са дали вяра на показанията на свидетелите, посочени от прокурора, подкрепящи обвинителната теза, и са дискредитирали обясненията на подс. Ш., отричащи негова съпричастност към изследваното деяние, не дава основание за възобновяване на наказателното производство. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че инстанционните съдилища имат суверенно право, предвид правомощията им на съд по фактите, да анализират и ценят доказателствените материали, както и задължение да излагат съображенията си защо гласуват вяра на едни доказателствени източници като достоверни, а други такива игнорират и пренебрегват като неистинни и необективни. От своя страна компетентният апелативен съд по реда на извънредното производство за възобновяване не може да подменя вътрешното убеждение на съдилищата, като пререшава въпроса за достоверност и надежност на един или друг доказателствен източник, възобновявайки делото и давайки указания на редовните инстанции кои доказателствени материали трябва да кредитират като истинни и кои такива - да дискредитират като ненадежни и необективни.

В случая вътрешното убеждение на инстанционните съдилища при вземане на решенията по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими обстоятелства, като противоречивите данни в доказателствените източници са подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност, съпоставка и кореспонденция.

Водим от изложеното, настоящият състав на апелативния съд прие, че фактическите изводи относно извършеното деяние и неговото авторство в лицето на осъдения Ш., съдържащи се в мотивите към присъдата и преповторени във въззивното решение, са убедително аргументирани, те се основават изцяло на наличните по делото доказателствени материали, събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК ред. Следователно вътрешното убеждение на съдилищата за релевантните по обвинението факти е формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С оглед на това се налага извода за неоснователност на възражението за допуснати при съдебното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи проверката, анализа и оценката на доказателствените източници.

При приетите за безспорно установени о т двете съдебни инстанции фактически положения, чието възпроизвеждане в настоящото решение не е необходимо, материалният наказателен закон е приложен правилно, като е ангажирана наказателната отговорност на осъдения за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на актовете на инстанционните съдилища, настоящият състав констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и субективни елементи на посочения престъпен състав. Заявеният в искането за възобновяване първи довод за нарушение на закона по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК – липса на осъществено от осъдения Ш. държане върху процесните наркотични вещества – е неоснователен.

Безспорно установените конкретни обстоятелства, че на 28.09.2023 г., вечерта, в гр. Котел, при спирането за полицейска проверка от полицейските служители – свидетелите Н. С. и Д. К., на лек автомобил, марка „Субаро“ модел „ Форестър“ с peг. № ВТ2920КН, управляван от свид. К. М., подс. Ш., седящ на предната дясна седалка в автомобила, изхвърлил през прозореца на предната дясна врата на автомобила полиетиленовото пликче, в което носел процесните наркотични вещества: - таблетки с нето тегло 2,278 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) - 33,20 % и метамфетамин с нето тегло 1,479 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин - 77,50 %, на обща стойност 128,10 лева, категорично обуславят съставомерност на деянието по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК.

Констатацията на съдилищата относно предмета на посоченото престъпление е в съответствие с приложимите за казуса регламенти.

Съгласно Списък II от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр. 30/1999г., метамфетаминът и метилендиоксиметамфетаминът (MDMA) са наркотични вещества и подлежат на контрол. Те са характеризирани като високорискови наркотични вещества и са включени в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Правилно и обосновано е заключението на съдебните инстанции, че коментираното престъпление с предмет посочените високорискови наркотични вещества е извършено от подсъдимия при форма на изпълнително деяние „държане”, доколкото липсват данни неправомерно държаните наркотични вещества да са били предназначени за разпространение на трети лица.

Несъмнено е установено, че осъденият Ш. е държал процесния наркотик, като е упражнявал фактическа власт върху него. В подкрепа на този извод е доказаният факт, че при спирането за полицейска проверка на упоменатия погоре автомобил, в който пътувал на предната дясна седалка осъденият Ш., същият е изхвърлил през прозореца на предната дясна врата на МПС полиетиленовото пликче, в което носел процесните наркотични вещества.

В тази връзка следва да се добави, че за да е осъществено престъплението при форма на изпълнителното деяние „държане на наркотично вещество”, достатъчно е последното да се държи от дееца, без да е необходимо демонстриране на това държане, нито изразено намерение за своене на веществото. За съставомерността на деянието не е необходим определен минимален времеви период на държането на наркотика, нито непрекъснатост и непосредственост на държането. От момента, в който деецът установи своя фактическа власт върху наркотичното вещество, той вече го държи и осъществява изпълнителното деяние на разглежданото продължено престъпление, без да е нужно изтичането на определено време, нито непрекъснатото и пряко държане на веществото. В казуса осъденият Ш. е държал процесните наркотични вещества – метамфетамин и метилендиоксиметамфетамин (MDMA) от момента на тяхното придобиване, който е неизвестен (вероятно в инкриминирания ден чрез закупуване), до момента на тяхното изхвърляне през прозореца на процесния автомобил по време на спирането на МПС за полицейска проверка.

Безспорен е също и другият обективен елемент от състава на разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за държане на високорискови наркотични вещества, издадено в полза на осъдения Ш..

Освен коментираните обективни признаци на описаното деяние, съдилищата правилно са приели, че в случая е налице и субективният елемент на престъплението неправомерно държане на високорискови наркотични вещества. Всички данни по делото несъмнено сочат, че осъденият Ш., с оглед на неговата възраст, житейски и социален опит, физическо и психично развитие, степен на образование и съдебно минало, добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от закона, като държи в себе си процесните наркотични вещества, за които е бил убеден, че представляват метамфетамин и метилендиоксиметамфетамин (MDMA). Осъденият е запознат с действието на тези наркотици, които лично употребява, знае разрешителния режим за тяхното производство, държане и разпространение, знае също, че не притежава надлежно разрешително за придобиването и държането на наркотични вещества. Следователно, той е бил съвсем наясно за неправомерността на постъпката си, изразяваща се в държане на процесните наркотици, за които е бил убеден, че са метамфетамин и метилендиоксиметамфетамин (MDMA). Извършените от него действия по изхвърляне на посочените забранени вещества поради предстоящата полицейска проверка са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано, действал е с пряк умисъл, както правилно са приели редовните съдилища.

В заключение, изпълнени са предписанията на чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, пр едл .1 от НК, обосноваващи ангажиране наказателната отговорност на осъдения Ш. за престъпление по този законов текст.

Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради това, че извършеното от осъдения Ш. представлява маловажен случай и престъплението е следвало да се квалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Идентично възражение е било направено и пред инстанционните съдилища, които мотивирано са го отклонили като несъстоятелно, излагайки убедителни аргументи в подкрепа на становището си.

В контекста на обсъждания довод и също за да го отклони като несъстоятелен, апелативният съд намери за необходимо да се позове на нормата на чл.93, т.9 от НК, в която законодателно е уреден маловажният случай на престъпление, както и на задължителните указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Тълкувателно решение №23/1981г. на ОСНК на ВС. В пълно съгласие с тези постулати следва да се приеме, че за правната характеристика на едно деяние като маловажен случай се преценяват всички фактически данни по конкретния казус - както вредните последици, така и начина на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Съблюдавайки това принципно положение, апелативният

състав идентично с инстанционните съдилища прие, че следва да откаже да преквалифицира разгледаното престъпление като маловажен случай и да го субсумира под хипотезиса на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.

За да вземе указаното решение апелативният съд приоритетно отчете вида и характеристиките на предмета на конкретното деяние. Касае се за метамфетамин и метилендиоксиметамфетамин (MDMA), които представляват високорискови наркотични вещества, при това те са сред най-рисковите за общественото здраве наркотици и за кратко време създават зависимост към упойващи вещества. Следва да се вземе предвид количеството на конкретните наркотични вещества – 2,278 грама метилендиоксиметамфетамин (MDMA) и 1,479 грама метамфетамин, или общо 3,757 грама, което не е голямо, но предвид характеристиките на упоменатите наркотици, от посоченото количество могат да се направят повече от една дози, при чийто еднократен прием да се достигне еуфоричния ефект на дрогата. В преценката си, че случаят е немаловажен, апелативният съд съобрази високата концентрация на активния компонент в процесния метамфетамин - 77,50%, което допълнително завишава степента на обществена опасност на деянието, и същевременно пренебрегна сравнително ниската обща стойност на държаните наркотични вещества – 128,10 лева, тъй като „на пазара“ цената на въпросните вещества реално е била по-висока от посочената.

Преценявайки дали конкретният случай е маловажен, настоящият съдебен състав обсъди и останалите факти, значими в тази насока - както свързаните с деянието, така и свързаните с личността на дееца. Подобаващо следва да се оцени сериозно обремененото съдебно минало на осъдения Ш., при това преимуществено с осъждания за престъпления по чл.354а от НК, имащи за предмет високорискови наркотични вещества. Особено показателен за високата степен на обществена опасност на осъдения като деец и за неуспешния процес на поправяне у него е фактът, че той е извършил разгледаното деяние в изпитателния срок на предходно осъждане за умишлено престъпление. Тези данни не могат да се възприемат като такива, значително намаляващи обществената опасност на извършеното и обосноваващи характеристиката „маловажен случай“. Наред с това, конкретното поведение на осъдения Ш. непосредствено преди полицейската проверка, по повод на която той е изхвърлил намиращите се в него наркотични вещества, очевидно за да не бъде установено престъпното му поведение, също не може да бъде оценено в положителна насока и да обоснове намаляване на личната му обществена опасност.

Въпреки отсъствието на убедителни доказателства, че процесното неправомерно държано наркотично вещество е било предназначено за разпространение на трети лица и въпреки липсата на увредено в резултат на употребата на наркотика собствено здраве на дееца, посочените по-горе индивидуализиращи предмета на престъплението характеристики не сочат на незначителност на вредните последици от него, нито разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на държане на високорисково наркотично вещество.

При така установените констатации, преценени в съвкупност с изложените по-горе особености относно начина на извършване на деянието, характеристиките на неговия предмет, данните за личността на дееца Ш. и всички други обстоятелства, значими за степента на обществена опасност на конкретното престъпление, следва да се приеме, че осъщественото от осъдения държане на процесните високорискови наркотични вещества не притежава белезите на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което и обсъденото престъпление не може да се характеризира като такова по по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 от НК, уреждащ маловажен случай на държане на наркотични вещества или техни аналози без цел за тяхното разпространение.

В принципен план следва да се отбележи, че оценката за степента на обществена опасност на деянието, значима за квалификация на същото като маловажен или немаловажен случай, е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение за обществото на даден етап от неговото развитие.

В случая вида, характеристиката, концентрацията на активно действащите компоненти и количествата на конкретните наркотични вещества, които със сигурност не са предназначени за едноктратен прием, не указват на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Освен това следва да се съобрази, че престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества, са считани поначало като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед техния обект на защита - обществените отношения, свързани с общественото здраве, поради което и отчитайки нарастващия им брой в страната, тяхната динамика и актуалност и неблагоприятно въздействие на наркотиците върху здравето на хората, за тези деяния са предвидени сериозни по тежест и размер наказания. С оглед на това, сравнително малкото общо количество на процесните наркотични вещества – 3,757 грама, тяхната ниска обща стойност – 128,10 лева и предназначението им за лична употреба на дееца не са достатъчни, за да се обоснове заключение за маловажност на случая и за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК. В този смисъл неоснователен е доводът на искателя за обективна несъставомерност на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК поради маловажност на случая, респективно неоснователна е претенцията му за изменение на въззивното решение, потвърждаващо изцяло първоинстанционната присъда, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и се преквалифицира деянието по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК.

Изложените аргументи в подкрепа на извода, че деянието, за което Я. Ш. е признат за виновен и осъден, съставлява престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, същевременно са отговор на алтернативното оплакване на защитата за неправилен отказ да се приложи чл.9, ал.2 от НК и на това основание Ш. да се оправдае. Възражението, че държането на процесните наркотични вещества не е престъпление, защото поради малкото им количество, ниската му парична стойност и предназначението им за лична употреба, извършеното представлява малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, е неоснователно. Цитираната правна норма урежда две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно - деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като „малозначително”. Както и по-горе се изтъкна, оценката на степента на обществена опасност на деянието винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното негативно влияние върху развитието на обществото.

В случая наличието на две различни високорискови наркотични вещества, конкретното общо количество на тези вещества – 3,757 грама, което не сочи на доза за еднократен прием, както и извършването на деянието в изпитателния срок на предишно осъждане за умишлено престъпление, не указват на пренебрежимо ниска степен на обществена опасност, която да се приеме за явно незначителна, а деянието да се характеризира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С оглед на това, сравнително малкото общо количество на процесните наркотици и ниската им парична стойност не са достатъчни, за да се направи извод за малозначителност на настоящото деяние и да се изключи неговия престъпен характер, а на извършителя му – осъдения Ш. да не се търси наказателна отговорност.

С разгледаното искане за възобновяване се прави изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което се сочи като основание за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Макар и да не е конкретизирано за кое от двете наложени на осъдения наказания – лишаване от свобода и глоба - се отнася възражението, видно от съдържанието на искането за възобновяване и от устно заявената от защитника позиция в хода на съдебните прения, следва да се заключи, че посоченото оплакване касае наказанието лишаване от свобода. В подкрепа на оплакването са посочени бланкетно несъответствие на наложеното наказание със степента на обществена опасност на деянието и причинените от него вредни последици, като очевидно се има предвид липсата на такива последици.

Настоящият състав на апелативния съд обсъди внимателно въпросното оплакване и намери претенцията за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода за неоснователно.

В своите актове инстанционните съдилища не са изложили мотиви досежно степента на обществена опасност на конкретното престъпление и тази на дееца Ш., както изисква разпоредбата на чл.54 от НК. Предвид решението на първата инстанция за налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от една година, което съвпада с минималния предвиден в приложимата материалноправна норма на чл.354а, ал.3, т.1 от НК размер на санкцията, следва да се приеме, че посочената съдебна инстанция е оценила като ниска както степента на обществена опасност на разгледаното престъпление, така и тази на подс. Ш.. Това становище е необосновано с оглед вида и разнообразието на процесните високорискови наркотични вещества – предмет на държане, тяхното общо количество и процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент във всяко от тях, които по-горе бяха упоменати. Коментираното становище на първия съд е необосновано и поради високата степен на персонална опасност на дееца Ш., който е многократно осъждан, включително за престъпления с предмет наркотични вещества, и е личност с негативни характеристични данни.

Обоснована е обаче констатацията на двете съдебни инстанции за отсъствие на смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства.

Разисквайки индивидуалните наказания, редовните съдилища не са пропуснали да отчетат като отегчаващи вината на подсъдимия факти неговото съдебно минало, обременено с предишни осъждания за разнообразни умишлени престъпления, както и извършването на сегашното деяние в изпитателния срок на предходно условно осъждане. Към обхвата на тези утежняващи фактори следва да се отнесе и подобаващо да се оцени поведението на дееца Ш., непосредствено преди спирането за полицейска проверка на лекия автомобил, в който на предната дясна седалка е пътувал осъденият Ш. и който изхвърлил през прозореца на предната дясна врата на МПС полиетиленовото пликче, съдържащо процесните наркотични вещества, с очевидната цел да укрие извършеното от него престъпление и да избегне понасянето на наказателна отговорност.

В категорията на утежняващите отговорността обстоятелства, формално обуславящи по-високи наказания, първата инстанция неправилно е посочила липсата на проявена от подс. Ш. критичност към извършеното от него престъпление, с което решение въззивният съд мълчаливо се е солидаризирал. В тази връзка апелативният съд отбелязва, че като отегчаващи обстоятелства, аргументиращи завишаване на наказанието, не следва да се съобразяват факти, свързани с процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия, каквито са непризнаването на вината или недаването на достоверни обяснения, тъй като това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в хода на наказателното производство е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова отказът на подс. Ш. да се признае за виновен и да даде обяснения, подкрепящи обвинителната теза, както и липсата на критичност към собственото му виновно поведение, не могат да се интерпретират в негова вреда и да утежняват наказателноправното му положение. По тези съображения коментираното обстоятелство следва да се изключи от кръга на отегчаващите вината фактори.

Законосъобразно е становището на въззивната инстанция, че първата такава неправилно е отмерила индивидуалното наказание в размер, съвпадащ с минималния предвиден за разгледаното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно - една година лишаване от свобода, като същото се оказва явно несправедливо като несъразмерно леко и несъответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на личната опасност на дееца Ш.. Верен е изводът на въззивният съд, че първата инстанция е проявила прекалена и необоснована снизходителност към подс. Ш., като при липса на смекчаващи вината обстоятелства и при наличието само на отегчаващи такива му е наложила минималното предписано от закона наказание от една година лишаване от свобода. Също законосъобразно е решил въззивният съд, че при отсъствие на съответен въззивен протест, подаден от прокурора, не може да упражни правомощието си да увеличи размера на наложеното на жалбоподателя - подсъдим наказание лишаване от свобода.

Подобно на въззивния съд, апелативният, от своя страна, независимо от направения по-горе извод за явна несправедливост на наложеното на осъдения Ш. наказание от една година лишаване от свобода като прекомерно занижено, не следва да възобновява приключилото наказателно производство, тъй като в изискуемия от чл.421, ал.1 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, не е подадено от Главния прокурор искане за възобновяване на делото, с което да се претендира увеличение на наложеното наказание.

Искането на осъдения Ш. за възобновяване не съдържа изричен довод за явна несправедливост на кумулативно предвиденото в чл.354а, ал.3, т.1 от НК и наложено наказание глоба, поради което настоящата извънредна инстанция ще се ограничи до това да изрази съгласие с позицията на въззивния съд, изложена в решението му (л.43 гръб от ВНОХД №47/2026 г. на ОС – Сливен), според която определеният размер на глобата от 2000 лева, съвпадащ с минималния предписан от цитираната и приложима правна норма, е твърде занижен, но по аналогични съображения, свързани с липсата на въззивен протест и спазвайки забраната за reformation in pejus, упоменатата санкция не може да бъде завишена.

Правилно е решението на първоинстанционния съд, потвърдено и от въззивния, че определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, следва да се изтърпи ефективно, тъй като институтът на условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК, е неприложим спрямо осъдения Ш., който вече е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и е осъществил настоящото престъпление в изпитателния срок на предходно осъждане.

Правилна и законосъобразна е първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, определено на осъдения Ш. като общо наказание с определение №111 от 09.09.2022 г., влязло в сила на 27.09.2022 г., по ЧНД №111/2022 г. на РС – Котел, за извършени от осъдения престъпления – предмет на разглеждане по НОХД №536/2022 г. на РС – Царево и НОХД №103/2022 г. на РС – Котел.

Несъмнено в казуса са налице изискванията на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на упоменатото наказание лишаване от свобода, определено на Ш. като общо за предишните му деяния – предмет на разглеждане по цитираните две наказателни общ характер дела. Посоченият законов текст регламентира, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. С оглед на тази разпоредба следва извода, че са налице законовите предпоставки за привеждане в изпълнение на въпросното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, определено на осъдения Ш. с влязло в сила на 27.09.2022 г. определение по ЧНД №111/2022 г. на РС – Котел, от която дата е започнал да тече определеният тригодишен изпитателен срок, за който е отложено изтърпяването на посоченото наказание. Този изпитателен срок щеше да изтече на 27.09.2025 г. и не е бил изтекъл към датата на извършване на разгледаното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – 28.09.2023 г. Поради това, че по време на изпитателния срок е било извършено сегашното деяние, което е от общ характер и умишлено и за което на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, задължително е на основание чл.68, ал.1 от НК привеждането в изпълнение на коментираното общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. При това, в казуса за съда не е съществувала възможност за преценка дали да приведе в изпълнение въпросното наказание лишаване от свобода или да не стори това, каквото съдебно правомощие е предвидено в чл.68, ал.2 от НК при непредпазливо престъпление, тъй като настоящото престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, извършено в изпитателния срок на условното осъждане, е умишлено. Освен това, следва да се съобрази обстоятелството, че наложеното условно наказание на осъдения не е допринесло за неговото поправяне, не е оказало спрямо него очаквания предупредителен и възпиращ ефект. С оглед на тези съображения и при пълно съблюдаване на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК първата инстанция правилно е постановила осъденият Ш. да изтърпи ефективно отложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

С осъдителната присъда, потвърдена с въззивното решение, първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В противоречие с нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, постановил определеното наказание от една година лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим, тъй като наказанието се налага за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, по което отложеното наказание лишаване от свобода се активира на основание чл.68, ал.1 от НК и сборът на двете наказания надвишава две години. С оглед на това и като е пропуснал да отчете, че осъденият Ш. е личност с относително висока степен на обществена опасност, предвид извършеното от него умишлено престъпление в изпитателния срок на предходно осъждане, което обстоятелство изключва положителна преценка за приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, съдът необосновано е намерил за законосъобразен първоначалния общ режим за изтърпяване на настоящото наказание лишаване от свобода. Този порок е констатиран от въззивния съд, който правилно е приел, че при неподаден въззивен протест и при спазване забраната за влошаване положението на жалбоподателя – подсъдим, порокът не може да се отстрани с въззивното решение, като се определи в съгласие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС следващия по-тежък първоначален режим – строг – за изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода – наложеното в размер на една година и приведеното в изпълнение в размер на една година и шест месеца.

Прилагайки императивната разпоредба на чл.354а, ал.6 от НК, с присъдата си първоинстанционният съд правилно е отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – процесните високорискови наркотични вещества.

Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първата инстанция правилно е осъдила признатия за виновен Я. Ш. да заплати в полза на държавата сумата 100,38 лева, представляваща направени разноски по делото в хода на досъдебното производство.

По изложените съображения и в обхвата на предоставените правомощия настоящият състав не констатира наличие на основания по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания от осъденото лице Я. Ш. и влязъл в сила съдебен акт, при условията на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането за възобновяване на приключилото наказателно производство следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд