Решение № 524 от 7.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2728/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК. С решение № 165/1.08.2023г, постановено по гр.д.№ 158/2023г по описа на ОС- Враца, са отхвърлени предявените от Д. К. Й., ЕГН ••••••••••, М. Й. със статут на постоянно пребиваваща в РБългария, действащи лично и поотделно и като законни представители на малолетния си син - ищец К. Й., ЕГН ••••••••••, всички с постоянен адрес гр.•••, ул. “•••“ № •, против Прокуратурата на Република България, искове по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. последно от ЗОДОВ за заплащане на сумите, както следва: на К. Й., чрез неговите родители и законни представители Д. К. Й. и М. Й., - сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, изразяващи се в емоционална стресова ситуация на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. при забрана да напусне страната, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане; на М. Й. - сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана детето й К. Й. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. страната, ведно със законната лихва считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 193, 00 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на самолетни билети за полета София-Братислава на 14.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане; на Д. К. Й. - сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР- Враца, издаден по предложение на РП- Мездра, за забрана на детето му К. Й. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г. страната, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователни. Решението е обжалвано от Д. К. Й., М. Й., действащи лично и като законни представители на детето К. Й. с ЕГН ••••••••••, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Възразяват срещу приетото от първоинстанционния съд, че след предложението на прокурора от РП-Мездра от 14.01.2021г и 15.01.2021г до ОД на МВР-Враца да наложи принудителна административна мярка по чл.76, т.9 от ЗБЛД на детето К. Й., право на директора на ОД на МВР Враца е било да прецени дали да забрани напускане на територията на РБългария, т.е. административният орган не бил обвързан от предложението на прокурора и не бил длъжен да наложи предложената административна мярка. Сочат, че приетото е в противоречие с чл.145, т.4 от ЗСВ, съгласно който прокурорът изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за прилагане на принудителна административни мерки, които не може да наложи. Поддържат, че прокурорът следи за спазване на законността, предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, а в чл.46, ал.2, т.4 от НПК е посочено, че прокурорът взема мерки за отстраняване на допуснати закононарушения и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителни мерки и не е осъществил такъв. Сочат, че прокурорът не е изпратил материали на административния орган, а е посочил в предложението си до него, че липсва декларация от родителите на непълнолетното дете К. да напуска пределите на страната, каквато не е била изискана от родителите, макар и да е представена такава още през 2015г-безсрочна. Позовават се на ТР № 3/22.04.2004г на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004г по ЗОДВПГ, в т.10 на което се приема, че органите на следствието и прокуратурата могат да разпоредят по отношение на обвиняемото лице да бъдат взети мерки за ограничаване на свободното му придвижване извън пределите на страната-чл.153а НПК /отм./, която се прилага с мотивирана заповед, издадена от министъра на вътрешните работи, и администрацията действа при условията на обвързана компетентност и при отмяна на административния акт административният орган не носи отговорност за вреди. Възразяват срещу приетото, че административният орган решава при оперативна самостоятелност дали да наложи принудителна административна мярка. Поддържат въз основа на изложеното, че Прокуратурата на РБългария е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Претендират да се отмени обжалваното решение, да се уважат исковите претенции и присъдят направените по делото разноски. В писмената защита на процесуалния представител на въззивниците се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба. Допълнително поддържа, че наложената принудителна административна мярка противоречи на правото на ЕС, тъй като ограничава правото на свободно придвижване на територията на ЕС на малолетното дете на 8г., като не са налице условията за ограничения съгл. чл.45, пар.3 от ДФЕС, свързани с обществен ред, сигурност и общ. здраве и Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004г. Цитира практика на ЕСПЧ –делата „Гочев срещу България” и „Налбантски срещу България”. Ответната страна- Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор Господинова, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото, намира за установено следното: Ищците по делото-Д. К. Й., ЕГН ••••••••••, М. Й. със статут на постоянно пребиваваща в РБългария, действащи лично и поотделно и като законни представители на малолетния си син - ищец К. Й., ЕГН ••••••••••, са посочили в исковата молба, че първите двама от тях са съпрузи, а третият ищец е техен син. С присъда от 17.06.2021 г. по НОХД № 276/2021г. на Мездренски районен съд Д. К. Й. е бил признат за виновен в извършено на 08.01.2021г. в гр. Мездра престъпление, поради което и на основание чл. 338, ал.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 и чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода; с въззивно решение № •3/24.06.2022 г. по ВНОХ дело № 195/2022 г. по описа на ВрОС, извършеното престъпление е преквалифицирано, била е изменена първоначалната присъда, като Д. Й. е бил осъден за престъпление по чл. 338, ал.3, предл.1 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК; и изтърпява присъда в затворническото общежитие в гр.•••, обл.•••. На 29.01.2021г. М. Й., заедно с двете си деца, е предприела напускане на РБългария временно, но на граничен пункт Калотина е било установено, че по предложение на РП - гр.Мездра с вх. № 139/21 г. от 15.01.2021 г. е била издадена Заповед № 369з102 от 15.01.2021 г. на Директора на ОДМВР - Враца, с която е била наложена мярка по чл.76, т.9 по ЗБЛД на К. Й. да напуска пределите на България. В предложението на РП-Мездра до ОД на МВР- Враца е посочено, че е налице нужда от обезпечаване участието на К. Й. в последващи действия в разследването по досъдебното производство, както и липса на нотариално заверена декларация от родителите му с оглед чл.76, т.9 от ЗБЛД. Посочили са, че такава нотариално заверена декларация за напускане пределите на страната от К. Й. е изготвена и подписана от баща му още през 2015 г. Твърдят, че на 14.12.2022г М. Й., заедно с детето си К. и по-малката дъщеря С., с предварително закупени самолетни билети за полет София-Братислава, за да посетят родителите й в Словакия, след проверка на чекирания личен багаж, гранична полиция на летище София констатирала отново съществуващата наложена забрана за детето К. да напуска пределите на РБългария, поради наложена мярка по чл. 76, т.9 от ЗБЛД, въпреки че дни преди това майката е получила устен отговор от МВР, че няма забрана. Ищците са претърпели неимуществени вреди-стресирани и разстроени от невъзможността да пътуват. Въз основа на молба от М. Й. от 15.12.2022 г. до РП-Враца е отменена наложената забрана по чл.76, т.9 от ЗБЛД за детето К.. Изложили са доводи, че с предложението на РП-Мездра от 15.01.2021 г. до Директора на ОД на МВР-Враца за налагане принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната от малолетното дете К. Й., Прокуратурата на РБългаря е нарушила права на ищеца К. Й. по чл. 5, пар. 2-4 на Конвенцията, конкретно по параграф 3 на чл.5, свързани с лишаването му от свобода, в съответствие с пар.1/с/ от чл.5 на Конвенцията и чл. 2, т. 3 от Протокол № 4 към КЗПЧОС, който е неразделна част от Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията. Нарушено е било правото на свободно придвижване на К. Й., закрепено в Протокол 4 от КЗПЧОС. ОД на МВР-Враца не е имал основание да издаде горецитираната заповед на 15.01.2021 г., на основание чл.76, т.9 от ЗБЛД, и да наложи адм. мярка на К. Й. да не напуска пределите на РБългария, тъй като правото на К. Й. на свободно придвижване е закрепено в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 33, ал. 1 ЗБЛД, поради което този акт е незаконосъобразен, във вреда на детето, което е довело до претърпени неимуществени вреди от него лично и от родителите му на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г. Уточнили са, че се касае за лишаване от свобода, за свободно придвижване на малолетния К. Й. и са посочили, че правното основание на исковете е по чл. 2, ал.1, т.1, изречение последно от ЗОДОВ. Поддържали са, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК претърпените вреди от незаконно действие или акт на администрацията, каквато е ОД на МВР, осъществени по нареждане на орган на следствието или прокуратурата, се преценяват при определяне размера на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ /редакцията от 2001г./. Претендирали са да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на: на детето К. Й., чрез неговите родители и законни представители Д. К. Й. и М. Й., сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП- Мездра, изразяващи се в емоционална стресова ситуация на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г при забрана да напусне страната и посети баба си и дядо си по майчина линия в Словакия, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане; на М. Й. сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана детето й К. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. страната, изразяващи се в преживян от нея стрес от създадената ситуация на граничен пункт Калотина и на летище София, отрицателни емоции за нея заради К., нервно състояние при изчакване сваляне на чекирания багаж от борда на самолета на 14.12.2021г, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 193 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на закупените от нея online с картова транзакция от 05.12.2021 г. самолетни билети за полета София-Братислава на 14.12.2021г, ведно със законната лихва от 15.01.2021г до окончателното изплащане. на Д. К. Й. сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана на детето му К. да напусне на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022г. страната, изразяващи се в стрес, безпокойство, нервност, липса на спокоен сън от невъзможността от затвора да помогне на семейството си, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г., до окончателното изплащане. Ответникът по делото-Прокуратурата на Република България, е оспорила предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочила е, че са недопустими исковите претенции, предявени от ищците Д. К. Й. и М. Й., тъй като искът за неимуществени вреди има строго личен характер и надлежен ищец е само лицето, което пряко е претърпяло тези вреди, а в случая адресат на принудителната административна мярка, ограничила правото му на свободно придвиждане, е само малолетното дете, поради което само то би могло да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Не са конкретизирани от кои актове са причинени неимуществените вреди на родителите на детето, за да се приеме, че същите са активно процесуално легитимирани. При евентуалност са изложили доводи, че исковите претенции са неоснователни. Вредите, които се претендират, са причинени от заповедта на ОД на МВР-Враца на основание чл. 76, т. 9 ЗБЛД, която е административен акт, издаден от административен орган и следва да се ангажира неговата отговорност. Въз основа на това са изложени доводи, че Прокуратурата на РБ не е материално легитимирана да отговаря за претендираните увреждания, тъй като не е страна в материалното правоотношение, от което се твърди, че произтичат вредите за ищците. Посочено е, че заповедта не е отменена в резултат на упражнено право на обжалване, при което да се установи незаконосъобразност, а същата е била отменена от административния орган. Изложени са доводи, че прокуратурата не налага административна мярка по чл. 76, т. 9 ЗБЛД, а може само да поиска от компетентния административен орган да наложи такава мярка, че този орган не е обвързан от предложението на прокурора, поради което същото не може пряко да повлияе върху налагането на принудителната административна мярка и оттам да доведе до отговорност на прокуратурата за вреди от тази мярка. Изложени са доводи и по отношение на размерите на исковите претенции, като силно завишени и несъобразени с чл.52 ЗЗД, както и относно началния момент на претендираната лихва за забава. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като неоснователни. Приел е, че не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБългария, тъй като при отправяне на предложението от ОД на МВР не са били налице данни за наличие на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от родителите на детето, че ОД на МВР има оперативна самостоятелност, а не обвързана компетентност да прецени дали е необходимо да наложи принудителната административна мярка по чл.76, т.9 от ЗБЛД. Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка и същата се установява, че е следната: Безспорно между страните по делото е, че Д. Й. и М. Й.-гражданин на Словакия, постоянно пребиваща в страната, са съпрузи, като са сключили граждански брак на 24.09.2011 г., за което е съставен акт № 24/2011 г. на Община Мездра, а К. Й. е техен син, съгласно удостоверение за раждане от № 0181/••••••••г, издадено от Община-Мездра. С присъда от 17.06.2021 г. по НОХД № 276/2021г. на РС-Мездра Д. К. Й. е бил признат за виновен в това, че на 08.01.2021г. в гр. Мездра, в дом, находящ се на ул. "•••" № •, държал огнестрелни оръжия и боеприпаси, в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал.1 и чл.98, ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ, като не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции, допуснал е достъп на други лица до оръжията и не е предприел мерки за недопускане на злополуки и наранявания при употребата им, не ги е съхранявал в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо устройство или в отделно помещение с врата със секретни и заключващи се устройства и входна метална врата, от което деяние е последвала смъртта на едно лице - малолетния Т. Б. Т., б.ж. на гр. •••, като не е искал и не е допускал това и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 338, ал.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на шест години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. С въззивно решение № •3/24.06.2022 г по ВНОХД № 195/2022 г. по описа на ВрОС, е изменена първоначалната присъда, като Д. Й. е осъден на 4 години лишаване от свобода при „общ режим" на изтърпяване, за престъпление по чл. 338, ал.3, предл.1 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК. По досъдебното производство за детето К. Й. е изготвена съдебно- психиатрична и комплексна психолого-психиатрична експертиза и че същият е разпитван в досъдебното производство относно механизма и случката на 8.01.2021 г., при която детето, с което си играел, е смъртоносно ранено с ловна пушка, оставена без надзор до вратата на мазето от ищеца Д. Й., в дома му в гр.•••. РП-Мездра е издала две предложения от 14.01.2021г и от 15.01.2021г, с които на основание чл.145 от ЗСВ е предложила на директора на ОД на МВР-Враца да наложи принудителна административна мярка по чл.76, т.9 от ЗБЛД - забрана за напускане на страната на малолетното дете К. Й.. В мотивите на двете предложения е посочено, че същите се правят с оглед обезпечаване участието в последващи действия по разследването по ДП № 139/2021г. по описа на РП- Враца с малолетното дете К. Й., а във второто искане е отразено, че към настоящия момент от доказателствата по делото не са налице данни за наличие на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от страна на родителите му, предвид разпоредбата на чл. 76, т.9 от ЗБЛД. На 15.01.2021 г. директорът на ОД на МВР-Враца е издал заповед № 369з102, с която е наложил на К. Й. мярка по чл.76, т.9 по ЗБЛД, входирана с № 139/2021 г. в РП Враца /ТО- Мездра/. От приложената по делото на л.15 декларация с нотариална заверка на подписа от 01.09.2015г. на нотариус С. Г. с район този на РС- Враца, се установява, че Д. К. Й. е дал съгласието си синът му К. Й. да пътува извън границите на РБългария, придружен от майка си М. Й., съгласно законоустановените срокове за пребиваване в чужбина, като декларацията е без ограничение на срока. По молба на М. Й. от 15.12.2022 г., РП-Враца е направила предложение изх. № 139/15.12.2022г. до директора на ОД на МВР-Враца да отмени наложената принудителна административна мярка по чл.76, т.9 от ЗБЛД - забрана за напускане на страната на малолетното дете К. Й., поради отпадане на основанието, и уведоми надлежните органи за това. С оглед на приетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното: Производството е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ищците са претендирали причинени неимуществени вреди от лишаване от свобода за свободно придвижване от страна на малолетния К. Й., което е довело до претърпени неимуществени вреди-стрес и неудобства за него и неговите родители- Д. Й. и М. Й.. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) По отношение на подсъдността на делото на граждански съд следва да се съобрази, че с определение № 53/10.05.2018г на ВКС по гр.д.№ 54/2018г, се приема, че исковата претенция се основава на твърдения за вреди, причинени с действия на правозащитен орган, а компетентни да се произнесат по такава претенция са общите съдилища. Принудителната административна мярка е наложена по искане на прокурора в наказателното производство. Без значение е, че съгласно ЗБДС мярката се изпълнява от органите на МВР, тъй като те действат при условията на обвързана компетентност и не могат да не изпълнят прокурорското постановление. Бездействието да се отмени мярката е във връзка с осъществена от държавни органи правозащитна дейност. Когато вредите са причинени от правозащитен орган във връзка с предприето наказателно преследване, исковете за обезщетяването им следва да се разгледат от общия съд по реда на ГПК. Без значение е, че действието и бездействието е да се отмени административна мярка, тъй като се твърди, че е взета във връзка с осъществено наказателно преследване. Административният съд е компетентен да разглежда искове за обезщетяване само на вреди, произтекли от административна, а не от правозащитна дейност. В т.10. от ТР Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК се приема, че когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност. Така например, органите на следствието и прокуратурата могат да разпоредят по отношение на обвиняемото лице да бъдат взети мерки за ограничаване на свободното му придвижване извън пределите на страната - чл. 153а НПК. В този случай принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед издадена от министъра на вътрешните работи (чл. 75 във вр. с чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност ) или от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията. В тези и други случаи на принудителни административни мерки администрацията действа при условията на обвързана компетентност и при отмяна на административния акт бъде отменен административният орган не носи отговорност за вреди. Органите на прокуратурата и следствието не носят самостоятелна отговорност за вредите, настъпили в резултат на незаконно действие или акт, които са осъществени по тяхно нареждане, защото хипотезите на тяхната отговорност са изчерпателно изброени с чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ, а наличието на вреди от такива актове и действия се преценява при определяне глобалния размер на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2 ЗОДВПГ. Аргумент в подкрепа на това разбиране е, че при отмяната на принудителни административни мерки, наложени от прокуратурата, не е предвидена самостоятелна отговорност, каквато е предвидена по чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ, когато административната мярка е наложена от съда. С процесната заповед № 369з102 на ОД на МВР е наложена на К. Й. мярка по чл.76, т.9 по ЗБЛД, входирана с № 139/2021 г. в РП Враца /ТО-Мездра/ по искане на РП-Мездра. Заповедта е отменена по молба от М. Й., въз основа на която е било направено предложение за отмяна от РП-Мездра до Директора на ОД на МВР-Враца, като са изложени доводи за отпаднало основание, приключване на наказателното производство. Въз основа на това не може да се направи извод, че заповедта за наложената принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна, че с нея е нарушено право на свобода и свободно придвижване без основание на лицето К. Й., тъй като със същата е обезпечено събиране на доказателства по досъдебното производство. Изрично в тълкувателното решение се приема, че органите на прокуратурата не носят самостоятелна отговорност за вредите, настъпили в резултат на незаконен акт, осъществен по тяхно нареждане, тъй като хипотезите на тяхната отговорност са изчерпателно изброени в чл.2, т.1 и т.2 от ЗОДВПГ, каквито твърдения в исковата молба не са наведени, а и самото наказателно производство не е срещу лицето, спрямо което е била наложена принудителната административна мярка. При липса на първата част от фактическия състав за установяване на действия, за които следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБългария, то не следва да се разглеждат другите елементи от фактическия състав. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди на осн. чл.271 ГПК, по изложените от въззивната инстанция мотиви. Мотивиран от горното, съдът