Решение № 367 от 14.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 930/2022 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 282933 от 26.04.2022г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 101676897, срещу решение № 260182 от 08.03.2022г., постановено по т.д.№ 2074 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, с което са отхвърлени предявените от „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 101676897, срещу „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д'АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ АД, Република Франция, с клон на територията на Република България с фирмено наименование „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, ЕИК 200325896, искове по чл.405, вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по силата на застрахователен договор със срок на действие от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първи застрахователен период, обективиран в полица №880001779, в размер на 400 000 лв. за общо неплатени фактури в размер на 527 389, 20 лв., задължения към ищеца от помагача на ответника „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/ и иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на тази сума в размер на 128 222, 21лв., предявен на основание чл.86 ЗЗД, за периода на забава от 12.08.2016г. до 09.10.2019г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 101676897, е осъдено да заплати на „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д'АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ АД, Република Франция, разноски по водене на делото в размер на 14 513, 33лв. Решението е постановено при участие на помагача на ответника „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 202100841.

Въззивникът обжалва решението изцяло, като неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено, ведно с всички произтичащи от това правни последици, капо бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, ЕИК 200325896, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира направените в настоящето производство разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение в размер на 14 513, 33лв. с ДДС.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 101676897, е предявил срещу „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д'АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ АД, Република Франция, с клон на територията на Република България с фирмено наименование „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, ЕИК 200325896, искове по чл.405, вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по силата на застрахователен договор със срок на действие от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първи застрахователен период, обективиран в полица №880001779, в размер на 400 000 лв. за общо неплатени фактури в размер на 527 389, 20 лв., и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на тази сума в размер на 128 222, 21лв.

Ищецът твърди, че сключил с „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, ЕИК 200325896, застрахователен договор, обективиран в полица №880001779, който поел задължение да покрие риска от неплащане на вземания на застрахования, възникнали от доставки, извършени по време на действие на застрахователния договор и да обезщети в размера на процента на застрахователно събитие от нетното вземане. Срокът на действие на полицата е от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. Процесния случай обхваща отношенията между него и „БУЛВЕК 1“ ЕООД, ЕИК 202199841.

Ответникът-застраховател издал кредитно известие към полицата от 25.02.2016г., с което удостоверява кредитния лимит /застрахователен лимит/ при неплащане от страна на „БУЛВЕК 1“ ЕООД до размер на сумата от 400 000 лв.

Описва сключените договори между него и „БУЛВЕК 1“ ЕООД, тяхната стойност и съдържание - покупко-продажба на уреа 46%, за различни количества и срокове.

„БУЛВЕК 1“ ЕООД не е извършило плащане по описаните договори и на 12.08.2016г. ищецът е предявил по електронен път претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответника. В уведомление до застрахователя е посочен неизправният длъжник на ищеца, кредитният лимит, срока на кредита 210 дни, дължимата дата - 25.07.2016г. и общо несъбраната и просрочена сума от 429 553, 80лв. Вземането не е оспорено и дължимата дата на най-старата фактура е 25.07.2016г. Дължимата сума надхвърля застрахователния лимит, част от фактурите не са приети от застрахователя, а подлежащите на разглеждане фактури са под №№ 3653, 3654, 3656, 3664, на обща стойност от 429 553, 80лв.

След отправеното уведомление застрахователят, с три писма /от 02.09.2016г.; от 10.10.2016г. и 02.11.2016г./ поискал нови документи и пояснения. Въпреки осъществената комуникация на 03.02.2017г. е направен отказ за заплащане на обезщетение, поради установени печатни грешки и поради това, че не са извършени доставки и не била заплатена застрахователна премия. С писмо от 23.02.2017г. ищецът пояснил печатните грешки и представил доказателства, че се касае именно за такива, както и относно начина на доставки на стоките. С писмо от адвокат Н. К. е отказано плащане на обезщетение.

Към датата на сключване на процесния застрахователен договор 16.02.2016г. са били сключени търговските договори между ищеца и „Булвек 1“ ЕООД, доставките са били извършени и фактурите с отложен падеж издадени. Това се е случило в периода декември 2015г. Ищецът обявил, че негов търговски партньор е фирма „Булвек 1“ ЕООД и желае да бъде включен в списъка на партньори, към които има вземания и да застрахова вземанията. Ответникът се е съгласил и застрахователният договор е сключен с одобрен застрахователен лимит за „Булвек 1“ ЕООД.

С писмо от 10.10.2016г. ответникът изисква набор от документи, като според него трябва да съществуват в правния мир за да се доказват доставки: договор за склад, банкови извлечения за платено ДДС, оригинали на протоколи и други.

В обяснения дадени от управителя на ищеца е видно, че отношенията с фирма „Булвек 1“ ЕООД са от 2014г. и са представени доказателства - дневник за покупки, дневник за продажби, протоколи от НАП. В допълнително писмо е пояснено, как се извършва продажбата.

Ищецът получил две писма с дата 03.02.2017г., в които се акцентира на две печатни грешки - от приемо - предавателен протокол и от талон на един от камионите, и се излагат съображения как трябвало да се индивидуализира стоката.

С отговор от 23.02.2017г. ищецът пояснил казаното и е представил доказателства.

В нарушение на българското законодателство и намеса в установената търговска практика между отделни търговци, ответникът не признава протокола, след като е нямало противопоставяне на В. Н. - управител на „Булвек 1“ ЕООД. Въпреки това ищецът е изискал от В. Н. да преподпише протокола, като допълнително го е представил. Отделно от това е представил и изрично уведомление до ищеца от В. Н., че лицето Д. К. е оторизиран да подписва документи от нейно име. Това доказателство не е взето предвид от застрахователя.

Разяснени са търговските обичаи и законодателството на Република България във връзка с приемането на стоката. Последващото изложение на отказа е изключително абстрактно. Изложени са подробни съображения във връзка с отказа и неправилното интерпретиране на факти и обстоятелства от застрахователя, със съответните пояснения за обичайната търговска практика, отношенията между ищеца и „Булвек 1“ ЕООД, правните последици на действията и бездействията на страните и задължението на ответника по отношение управлението на риска.

Отрича обвиненията на ответника за неплащане на дължими премийни вноски по застрахователната полица. Фактурата е издадена на 01.02.2017г. с падеж 06.02.2017г. Неоснователно е да се твърди неплащане на фактура на 03.02.2017г. - четири дни преди падежа на същата. Фактурата е надлежно платена на 06.02.2017г - в срок, а и неплащане на премийна вноска не е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

От страна на ищеца са спазени всички задължения по договора, процесният застрахователен договор е сключен след като ищецът е имал дългогодишни отношения с купувача „Булвек 1“ ЕООД и след като ответникът, по негова инициатива е предложил на ищеца сключването на такъв застрахователен договор. Ответникът, от своя страна, след като е прегледал договорите на ищеца с неговите търговски партньори е приел, че са ясни, съдържат нужните реквизити и ги е застраховал.

Ответникът е оспорил предявените искове, като недопустими, евентуални неоснователни и недоказани, по подробно изложени съображения.

Поддържа, че: не е налице застрахователно покритие по отношение претендираните от ищеца вземания; налице е изключение от застрахователното покритие по застрахователния договор; налице са основания за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задълженията на застрахования по застрахователния договор; претендираното вземане за изплащане на застрахователно обезщетение е погасено по давност.

Третото лице помагач на страната на ответника - „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 202100841, не изразява становище.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, сред като е описал представените доказателства и установената от тях фактическа обстановка, е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:

Фактите, по които страните не спорят са: - наличие на сключен между тях застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 880001179 от 25.02.2015г., по силата на който страните са се съгласили, че за срока на действие на договора /от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първия застрахователен период с опция за следващи застрахователни периоди/ от застрахователят ще осъществява покрит риск /съобразно чл. 1.1.2, представляващо неплащане, произтичащо директно от неплатежоспособност на купувача и придължителна неплащане от страна на купувача/ и при настъпване на застрахователно събитие в рамките на действията на договор ще заплати обезщетение за вземане и/ или обезщетение за разходи по събиране на вземането / т.3.2 от договора/, в рамките на 30 дни от получаване на всички документи, описани в чл.3.1.2, в размер на нетното вземане и обезщетение за разходи по събирането, съобразно уговореното с чл.3.2.2 от договора. С договора е предвиден ретроспективен период, дефиниран като период, през който доставките, свързани със съществуващи вземания, съобразно дефиницията по чл.6 от ОУ, трябва да са били извършени, за да бъдат покрити от тази опция. - за периода, обхванат от застрахователния договор ищецът е имал правоотношение с „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/.

• относно наличието на споразумение, сключено на 11.05.2016г. между настоящите страни и трето неучастващо по делото лице „Българо - американска кредитна банка“ АД, с което на банката се прехвърля правото на застрахователно обезщетение, което има ищеца, при наличие на предпоставките за възникването му - неплащане от страна на посочените лица в Приложение №1 към споразумението, едно от които е „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/. Споразумението е подписано и от ответника и съдържа изричното му съгласие за прехвърляне на вземания на ищеца спрямо него на третото лице.

Според ответника, ищецът не е легитимиран да дири изпълнение по сделката, тъй като е налице хипотеза по чл.22 ЗЗД - договорът за застраховка е договор в полза на трето лице - „Българо - американска кредитна банка“ АД, на което ищецът противопоставя - че споразумението, сключено от страните и „Българо-американска кредитна банка“ АД представлява договор за цесия под условие.

Съдът е приел, че се налага тълкуване на действителната воля на страните.

Договорът в полза на трето лице, е уреден чл.22 ЗЗД предвижда изключение от правилата за относителното действие на договора - само между страните, които са го сключили. При договор в полза на трето лице, едно лице /обещател/ постига съгласие с уговорящия /стипулант/, че едно трето лице /бенефициер/, което не участва в договора, ще има право да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение.

Договорът за цесия, регламентиран в чл.99 и сл.ЗЗД предвижда възможност да се придобие вземане, в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на тази разпоредителна сделка, като при това прехвърляне на вземане, представляващо акт на частно правоприемство, върху цесионера преминават по силата на закона и всички акцесорни права, освен, ако не е уговорено друго.

Според съда споразумението от 11.05.2016г. обективира договор за цесия, сключен между ищеца и банката, със съгласието на ответника, в изпълнение на разпоредбата на договора за застраховка, глава „Прехвърляне на право по договор“. В тази насока са развити съображения, основани на: анализ на съдържанието на договора за застраховка и на споразумението; понятийния апарат, използван от страните при изразяване на волята им; характера на разпореждането и правните му последици; липсата на задължение по споразумението за застрахователя да престира, от което следва, че не е налице хипотеза на чл.22 ЗЗД, а ищецът не е активно легитимиран да иска изпълнение.

Предмет на разпоредителната сделка са бъдещи вземания на ищеца към ответника, породени при възникване на застрахователно събитие в срока на договор, в настоящия случай, неплащането, осъществено от „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/, т.е. вземания, които още не са възникнали, а не за вземания, които не са изискуеми. Към датата на сключване на процесния договор за цесия, предмет на договора са бъдещи вземания на ищеца спрямо ответника, които са относително определени, респ.определяеми, тъй като в Приложение №1 към споразумението „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/ е изрично посочено и вземанията на ищеца могат лесно да бъдат определени във времево отношение и по размер, което отнесено към договора за застраховка може да послужи за последващо опреД.е и на евентуалните вземания на цедента към длъжника.

Според съда процесното споразумение е действително, поради предмета на цесията и определяемостта на вземанията, предмет на разпореждането, по изложени съображения. Длъжникът е уведомен за прехвърлянето на бъдещите вземания и е дал съгласие за това.

Относно момента в който настъпва промяна в лицето, имащо качество на кредитор, с оглед на факта, че предмет на договора за цесия са бъдещи вземания, съдът е обсъдил две теории относно реда на преминаване на тези вземания в патримониума на цесионера.

Според теорията на „прякото преминаване“ - при прехвърляне на бъдещо вземане, последното възниква непосредствено в имуществото на цесионера, но тя търпи критика, тъй като влошава положението на длъжника, защото изключването на правоприемството не позволява на длъжника да направи възражения на цесионера, които има срещу цедента от момента на възникване на вземането.

Според теорията на „логическата секунда“, при която възникващото вземане за миг се включва в патримониума на цедента и едва след това автоматически преминава към цесионера, която съдът е възприел, като по - логична и обоснована.

Твърдението на ищеца, че процесното споразумение е цесия под условие, не се подкрепя от доказателства. Условието представлява тежест, модалитет, при наличие на което действието на волеизявлението са обуславя от някакви обстоятелства, с настъпване на които се проявява правният резултат от сделката. Условието се възприема като бъдещо несигурно събитие и характер на обуславящ факт, което има отличителни белези: винаги е някакво обстоятелство /събитие или действие/; винаги е бъдещо /проявява се след сключване на сделката) и винаги е несигурно; може да отложи или прекрати желания резултат.

В процесното споразумение не се открива подобна уговорка. Не е такава и обективираната в т.2.1 клауза, според която страните са приели, че в полза на банката ще се издаде добавък към застрахователната полица. Тази уговорка не представлява тежест, модалитет, в смисъла на условие, а възможност за преуреждане на правоотношенията между страните, което не се опровергава и от изявлението на банката, обективирано в писмо, изходящо от нея и отправено да ответника, от 16.06.2017г., което съдържа сместване на прехвърляне на вземания и права на бенефициера. По тези съображения съдът е приел, че процесната цесия не съдържа модалитети.

Въз основа на този извод и извода на съда относно теорията на „логическата секунда“, с оглед установяване на активната материална легитимация на ищеца, съдът е приел, че за да възникне вземане на ищеца спрямо ответника следва да се установи липса на плащане на парично задължение от съдоговорител на ищеца, в срока на покритие на застрахователния договор, представляващо застрахователно събитие.

Събраните доказателства установяват сделки, сключени от ищеца с помагача на ответника, по които не е платено от последния. Основавайки се на събраните по делото доказателства /заключенията на двете ССчЕ/ и споделяйки съдебна практика, съобразно която фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество, купувач по сделката, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, съдът е приел, че вземанията на ищеца спрямо „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД (с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД) по процесните фактури се явяват доказани в размерите, посочени от вещото лице.

За неоснователни са приети възраженията и доводите на ответника за нищожност на сделките, поради нарушаване на разрешителния режим съобразно нормата на чл.83 ЗЗР, ако се приеме, че ищецът попада в кръга от лица, посочен от законодателя, като сключени в нарушение на закона. Нарушението на законовата разпоредба може да доведе до ангажиране на неговата административна отговорност, но не и до липса на валидност на сключените сделки.

Съдът е приел, че не дължи произнасяне по доводите на ответника, направени с писмената защита, че сделките са нищожни, като привидни такива - основание чл.17, ал.1 ЗЗД.

След като е установено, че пълно плащане или друг правопогасителен способ, по процесните фактури, купувачът по сделките не е осъществил съдът е приел, че е настъпило в периода на действие застрахователно събитие и поради това за ищеца е възникнало вземане. Какъв е конкретният обем от права постъпил в патримониума на цедента, а оттам и на цесионера е въпрос, който следва да се реши между длъжника и новия кредитор.

По отношение на възраженията на ответника, за: изключване на застрахователното покритие; неизпълнен договор; погасителна давност, съдът е приел, че това са възражения, които длъжникът може да противопостави на цесионера в евентуален процес между тях, с оглед на факта, че при договора за прехвърляне на вземания не настъпва промяна в страните по първоначалното правоотношение и длъжникът не губи възраженията, стига те да се основават на отношенията му с цедента. Аргумент в тази насока е правилото на чл.103, ал.3 ЗЗД. Съдът е приел, че не следва да се произнася по тези възражения, поради това, че изводът му е за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, т.е. за неоснователност на исковете, както за главница, представляваща застрахователно обезщетение, така и за акцесорната претенция за обезщетение на забавеното му плащане, с оглед нормата на чл.99, ал.2 ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното е представено и прието писмо – изявление изх.№ 2-3875- В/18.04.2022г. на БАКБ, вх. № 6854/18.04.2022г. на КОФАС, с което изрично е заявено, че „Българо - американска кредитна банка“ АД, като трето ползващо се лице /бенефициер/ по споразумение от 11.05.2016г., изрично, безусловно и неотменимо се отказва от клаузата в полза на БАКБ като трето ползващо се лице/бенефициер и се отказва от правото на вземания за застрахователно обезщетение, произтичащи от застрахователния договор по застрахователна полица № 880001779, като „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, следва да се счита за единствено оправомощено да получи застрахователното обезщетение/плащане/.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, вр. с чл. 60, ал.6 ГПГ, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Настоящият състав на съда не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл.405, вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение и частичната неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, вр. с чл.409 К З, съответно споделя извода на първоинстанционния съд за частичната неоснователност на предявения иск по чл.86 ЗЗД, вр. с чл.409 КЗ, като предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Ищецът „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 101676897, е предявил срещу „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д'АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР“ АД, Република Франция, с клон на територията на Република България с фирмено наименование „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, ЕИК 200325896, искове по чл.405, вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по силата на застрахователен договор със срок на действие от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първи застрахователен период, обективиран в полица №880001779, в размер на 400 000 лв. за общо неплатени фактури в размер на 527 389, 20 лв., и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на тази сума в размер на 128 222, 21 лв.

С определение №261699 от 27.11.2020г. постановено по т.д.№ 2074 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, на основание чл. 219 ГПК като помагач на ответника е конституиран „Евро Кастейд“ ЕООД, ЕИК 202100841.

От доказателствата по делото, се установяват следните факти и обстоятелства:

• страните са сключили застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №880001179 от 25.02.2016г./л.12/, по силата на който са се съгласили, че за срока на действие на договора /от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първия застрахователен период с опция за следващи застрахователни периоди/ от застрахователят ще осъществява покрит риск /съобразно чл.1.1.2, представляващо неплащане, произтичащо директно от неплатежоспособност на купувача и продължително неплащане от страна на купувача/ и при настъпване на застрахователно събитие в рамките на действията на договор ще заплати обезщетение за вземане и/ или обезщетение за разходи по събиране на вземането / т.3.2 от договора/, в рамките на 30 дни от получаване на всички документи, описани в чл.3.1.2, в размер на нетното вземане и обезщетение за разходи по събирането, съобразно уговореното с чл.3.2.2 от договора. С договора е предвиден ретроспективен период.

• на 11.05.2016г., между настоящите страни и трето неучастващо по делото лице „Българо - американска кредитна банка“ АД, е сключено споразумение/л.42/, с което на банката се прехвърля правото на застрахователно обезщетение, което има ищеца, при наличие на предпоставките за възникването му - неплащане от страна на посочените лица в Приложение №1 към споразумението, едно от които е „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/. Споразумението е подписано и от ответника и съдържа изричното му съгласие за прехвърляне на вземания на ищеца спрямо него на третото лице.

• с уведомление от 12.08.2016г. за просрочена сума в т.ч. искане за намеса държателя на полицата – „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ООД е посочило данните на своя клиент –Булвек 1 ЕООД, несъбраните суми – в общ размер на 429 553, 60лв., вземанията по които не са оспорени, като най старата неплатена фактура е с дата 29.12.2015г. и са посочени номерата на фактурите, по които са просрочени задълженията – 3653 от 29.12.2015г. за 118 154, 40лв.; 3654 от 29.12.2015г. за 59 498, 40лв.; 3636 от 29.12.2015г. за 153 480, 60лв.; 3664 от 29.12.2015г. за 98 420, 40лв.

• представена е кореспонденция между страните, във връзка с писмото от 12.08.2016г., с която застрахователят е изискал допълнителна информация във връзка с постъпилото уведомление/ писма на л.63, л.65/ съответно обяснения от управителя на „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ООД/л.67 и 68/.

• с писмо изх. № 3945 от 03.02.2017г. /л.69/ „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, е отказал да изплати застрахователно обезщетение, по подробно изложени мотиви;

• с писмо изх. № 3946 от 03.02.2017г. /л.75/„КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, е прекратил договора за застраховка, считано от 06.03.2017г.;

• с покана изх. № 4077 от 23.02.2017г. „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ООД, е уведомило „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, че е получило писмото изх. № 3945 от 03.02.2017г., посочило е какви доказателства представя, като е разяснило, че разпоредбата на чл.24 ЗЗД е допустима за данъчни цели, какъвто не е настоящия случай;

• писмо „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, чрез адв. Костадинов, до „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ООД, е потвърдило отказа си да заплати застрахователно обезщетение, по подробно изложени съображения.

• представени са договори за покупко-продажба от 29.12.2015г. между „ПИ - ЕЛ - СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ООД, като продавач, и „Булвек 1“ ЕООД, като купувач, фактури, приемо - предавателни протоколи, товарителници/ л.87-140/;

• представена е кореспонденция между „Българо - американска кредитна банка“ АД и КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д' АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС СА“ - клон България КЧТ, във връзка със застрахователния договор и отношенията възникнали по повод претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.

• според заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза: за извършените доставки от страна на „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ЕООД към получател „Булвек 1“ ЕООД са издадени процесните 8 броя фактури на обща стойност 604 336, 20лв.; горепосочените 8 броя фактури са редовно и своевременно осчетоводени от ищеца по счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“, включени са в Дневник за продажби по ДДС за 12.2015г., отразени са в съответната Справка - декларация по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП с Уведомление. Ищецът е внесъл начисления по фактурите ДДС в Републиканския бюджет.; в счетоводството на ищеца е отразено, че горепосочените 8 броя фактури не са заплатени от „Булвек 1“ ЕООД, поради което и към днешна дата фигурират в счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено вземане на „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ЕООД от „Булвек 1“ЕООД в общ размер 604 336, 20лв.; всички 8 броя процесии фактури са редовно и своевременно осчетоводени от „Булвек 1“ЕООД по счетоводна сметка 401„3адължения към доставчици“, включени са в Дневник за покупки по ДДС за 12.2015г. на ред12 - ред19, отразени са в справката - декларация по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП е Уведомление. „Булвек 1“ЕООД е ползвало данъчен кредит в размер, начисления по фактурите ДДС.

• в счетоводството на „Булвек 1“ЕООД е отразено, че 4 броя от процесните фактури на обща стойност 174 782, 40лв. са заплатени на доставчика през 01.2016г. (ф.3604/01.12.2015г.за76 947лв., ф.3630/18.12.2015г. за 19 773лв., ф.3642/23.12.2015г. за 39 140, 40лв. и ф.3647/23.12.2015г. за 38 922лв.; размерът на незаплатения остатък по процесните фактури е 429 553, 80лв.

/ф.3653/29.12.2015г. за 118 154, 40лв., ф.3654/29.12.2015г.за 59498, 40лв., ф.3656/29.12.2015г. за 153480, 60лв. и ф.3664/29.12.015г. за 98420, 40лв./. - според допълнителното заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза: от извършената справка в ТД на НАП София, офис „Център“ и получено писмо с изх.№ 10-44-00-2311/18.06.2021г. се потвърди, че процесните 8 броя фактури са редовно осчетоводени, включени са в Дневниците за покупки по ДДС за 12.2015г. наред 12 – ред 19, отразени са в Справката - декларация по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП с Уведомление с вх.№ 2210-2662840/ 12.01.2016г. „Булвек 1“ЕООД е ползвало данъчен кредит в размер, начисления по фактурите ДДС. от „Булвек 1“ЕООД (сега „Евро Кастрейд“ЕООД) бяха получени банкови извлечения за извършени плащания към „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ЕООД през 01.2016г. на основание: Фактура от 12.2015г. в общ размер 192 721.60лв. в счетоводството на Булвек 1“ЕООД /сега „Евро Кастрейд“ЕООД/ са погасени в хронологичен ред задълженията по фактура № 3604/01.12.2015г., № 3630/ 18.12.2015г., № 3642/23.12.2015г. и № 3647/23.12.2015г. в общ размер 174 782, 40лв., както и част от задължението по фактура № 3652/28.12.2015г. в размер 17 939.20лв. /която не е процесна/. след извършените частични плащания, размерът на незаплатения остатък по процесиите фактури е 429 553, 80лв. / ф.3653/29.12.2015г. за 11 8154.40лв., ф.3654/29.12.2015г. за 59498, 40лв., ф.3656/29.12.2015г. за 15 3480.60лв. и ф.3664/29.12.015г. за 98420.40лв./. експертизата не получи никаква допълнителна информация от „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД във връзка с горепосочените плащания и какви задължения са погасени с тях.

От информацията, получена и описана в основното заключение на ССЕ /раздел III от ССЕ получена „хронология със салда до 03.2021г. по партидата на „Булвек 1“ЕООД“/ е видно, че до 03.2021г. горепосочените 8 броя фактури фигурират като неплатени от „Булвек 1“ ЕООД и са налични в счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено вземане на „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ЕООД от „Булвек 1 "ЕООД в общ размер 604 336, 20лв.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до следните изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.405, вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение и по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл.409 КЗ, за законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Разпоредбите на чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ предвиждат, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в този кодекс; застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

При наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск по време на действието на договора, ако застрахованият е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора, за застрахователя възниква задължението да обезщети застрахования за вредите до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл.405, ал.1 КЗ.

Страните по делото са обвързани от породил действие валиден застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №880001179 от 25.02.2015г./л.12/, по силата на който са се съгласили, че за срока на действие на договора /от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първия застрахователен период с опция за следващи застрахователни периоди/ от застрахователят ще осъществява покрит риск /съобразно чл.1.1.2, представляващо неплащане, произтичащо директно от неплатежоспособност на купувача и продължително неплащане от страна на купувача/. В договора е предвидена допълнителна опция „покритие на съществуващи вземания“, с която е предоставено ретроактивно покритие за съществуващи вземания, при наличието на предвидените в договора предпоставки - л.18 от договора, в съответствие с чл.355 КЗ.

Страните спорят относно: активната материално - правна легитимация на ищеца; налице ли е застрахователно покритие по отношение претендираните вземания; налице ли е изключение от застрахователното покритие по застрахователния договор; налице ли са основания за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение; погасено ли е по давност претендираното вземане за изплащане на застрахователно обезщетение.

Според настоящият състав на съда, съвкупния анализ за събраните по делото писмени доказателства – застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №880001179 от 25.02.2016г.; тристранно споразумение от 11.05.2016г.; изслушаните експертизи, обосновават извод, че в срока на действие на договора, е възникнало застрахователно събитие, по смисъла на §1, т.4 от ДР на КЗ – неплащане от страна на купувача - „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД, по смисъла на чл.1.1.2 застрахователния договор, на процесните фактури №№ - 3653 от 29.12.2015г. за 118 154, 40лв.; 3654 от 29.12.2015г. за 59 498, 40лв.; 3636 от 29.12.2015г. за 153 480, 60лв.; 3664 от 29.12.2015г. за 98 420, 40лв., за което ищецът е уведомил застрахователя в уговорените срокове по договора и е представил необходимите документи /уведомление, свидетелство за регистрация, фактури, договори за покупко-продажби, приемо - предавателни протоколи, товарителници; дневник за покупките; списъци - приложени на л.85 до л.140 по делото/ съгласно задължението си по чл.404 КЗ и уговореното в договора.

С осъществяването на тези факти за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования ищец за причинените от събитието вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл.405, ал.1 КЗ, което в случая е в размер на 400 000 лв., предвид кредитно съобщение за полица № 880001779 /л.60/.

Съгласно чл.409 КЗ - застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 освен в случаите на чл.380, ал.3 КЗ. Съгласно чл.405, ал.1 КЗ - при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от срока по чл.108, ал. 1 - 3 или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106.

В разглеждания случай ищецът претендира лихва за забава за периода от 12.08.2016г. до 09.10.2019г.

Съгласно изискването на чл.380, ал.1 КЗ - Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като заедно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

В случая застрахованият е отправил до застрахователя писмена застрахователна претенция - уведомление от 12.08.2016г. за просрочена сума в т.ч. искане за намеса държателя на полицата, в която не предоставил пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Застрахователят е отказал плащане, поради което не са налице предпоставките на чл.380, ал.3 КЗ, тъй като непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на изисканите доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106, ал. 3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице, т.е. не е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението за посочването на сметка и неизплащането на застрахователното обезщетение /в този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК/.

От изложеното следва, че застрахователят дължи законна лихва, като предвид липсата на доказателства към кой момент застрахованият му е представил изискани доказателства, което е в тежест на ищеца, предвид разпоредбата на чл.154 ГПК, следва да се приеме, че със сигурност срокът по чл.405, ал.1 КЗ, вр. с чл. 108 КЗ е изтекъл към момента на отказа – в случая на 03.02.2017г., от който момент следва да бъде начислена законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение до 07.10.2019г. /исковата молба е предявена на 08.10.2019г./.

Законната лихва за забава за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лв. за периода 03.02.2017г. до 07.10.2019г. е в размер на 108 564, 24лв., изчислена с електронен калкулатор за лихви в Портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите, в който размер искът се явява основателен, а до предявения размер от 128 122, 21лв., съответно за сумата от 19657, 97лв., и за периода от 12.08.2016г. до 02.02.2017г. и за 08.10.2019г. искът е неоснователен.

Настоящият състав на съда приема, че ищецът е активно материално – правно легитимиран, предвид съдържанието на застрахователния договор, споразумението за прехвърляне на право на застрахователно обезщетение от 11.05.2018г. и писмо – изявление изх.№ 2-3875-В/18.04.2022г. на БАКБ, вх. № 6854/18.04.2022г. на КОФАС, представено във въззивното производство, което следва да бъде съобразено, предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, поради което възражението във въззивната жалба се явява основателно. Споразумението за прехвърляне на право на застрахователно обезщетение от 11.05.2018г. по своята правна същност представлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ЗЗД и чл.398, ал.1 КЗ, което следва от тълкуването на съдържанието на споразумението, при спазване на правилата на чл.20 ЗЗД, с което страните са се съгласили да бъде издаден добавък към застрахователната полица и Банката да бъде конституирана в трето ползващо се лице по застрахователния договор относно вземанията към длъжниците съгласно приложение 1 - сред които и „ЕВРО КАСТРЕЙД“ ЕООД /с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД, а с писмо – изявление изх.№ 2-3875-В/18.04.2022г. на БАКБ, вх. №6854/18.04.2022г. на КОФАС, третото ползващо се лице/бенефициер и се отказало от правото на вземания за застрахователно обезщетение, произтичащи от застрахователния договор по застрахователна полица № 880001779. Макар и изявлението на третото лице да е обективирано извън текста на самия договор, то следва да бъде съобразено за изясняване на действителната обща воля на страните, предвид трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД, която приема, че може да се излиза и извън текста на самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля / В този смисъл Решение № 202 от 13.07.2012г. на ВКС по гр.д.680/2011г., I г.о., ГК; Решение № 129 от 12.07.2013г. на ВКС по т.д.№ 558/2012г., II т. о., ТК; Решение № 107 от 7.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4580/2016г., I г. о., ГК и др./. Предвид изложеното възраженията на ответника за липса на активно материално – правна легитимация на ищеца са неоснователни.

Налице е застрахователно покритие по отношение претендираните от ищеца вземания с процесните фактури, предвид уговореното ретроактивно действие в договора, представените от ищеца писмени доказателства за сключени договори и предаване на стоката на купувача, за което са издадени и процесните фактури - редовно осчетоводени от страните по сделката, съответно декларирани и ползван данъчен кредит в размер, начисления по фактурите ДДС.

В подкрепа на този извод са и заключенията на приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи, изготвени след запознаване с доказателствата по делото и след справка в счетоводствата на страните по договорите. В този смисъл възраженията на ответника са неоснователни, а констатираните несъответствия и непълноти в представените от ищеца документи /непредставяне на всички документи, удостоверяващи осъществена доставка; подписването на договора от трето лице, за което липсват доказателства за представителна власт; липсата на доказателства за предаване на стоката; неподписването на товарителниците; липса на доказателства за транзитна продажба; непредаването на стоката директно на купувача, в съответствие с предвиденото в договора/ следва да се считат преодолени, предвид извършеното редовно осчетоводяване на процесните фактури от страните по сделката, начисляването и ползването на ДДС по тях и съобразяването с трайната и непротиворечива съдебна практика, според която - отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в дневниците за покупко - продажби по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по нея съставляват недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване / в този смисъл Решение № 30 от 8.04.2011г. на ВКС по т.д. №416/2010г., I т. о., ТК; Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т.д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 160 от 7.11.2017г. на ВКС по т. д. № 2217/2016г., I т.о., ТК и мн.др./. Да се приеме противното би било неправилно, тъй като няма как в отношенията между страните по сделката същата да е валидна и да ги обвързва, а в отношенията между застрахован и застраховател същата сделка да не е валидна и да не е породила правни последици за купувача - да заплати цената по сделката, което от своя страна да не може да обоснове извод за възникването на задължение за застрахователя да заплати дължимото обезщетение. Това е така, тъй като правопораждащите факти в отношенията между страните по сделката са едни и същи с релевантните факти, които следва да бъдат установени пред застрахователя, за да бъде ангажирана отговорността му.

По същите съображения неоснователни са и възраженията за изключение от застрахователното покритие по застрахователния договор, основано на чл.1, 2, б. „b“, т.viii от застрахователния договор – при които е налице неизпълнение от застрахования или от лице, действащо от негово име, свързано със неговото задължение по договор за продажба.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че са налице основания за отказ да заплати застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задълженията на застрахования по застрахователния договор - по чл.13.1, чл.13.3 и чл.13.4 от застрахователния договор, но възраженията му са неоснователни.

В конкретния случая застрахованият претендира обезщетение за задължения възникнали преди сключването на застрахователния договор на 25.02.2016г., съобразно уговореното между страните в допълнителна опция „покритие на съществуващи вземания“, поради която няма как на е налице неизпълнение от страна на застрахования – да представи в срок до 15.01.2016г. на застрахователя месечна декларация за реализиран оборот, което от своя страна да обоснове отказа на застрахователя.

По отношение твърденията за неизпълнение изпълнението на задълженията от застрахования по т.13.3, във връзка с неизпълнение на задълженията по чл. 12.2 – право на застрахователя да проверява документи и извършва проверки, следва да бъдат съобразени мотивите изложени във връзка с установяване валидността на сключените договори за продажба, съответно признаването на задължението на купувача по сделката и доказване на неговото съществуване. Предвид изложеното, след като се съобрази обстоятелството, че застрахованият е предоставил на застрахователят доказателствата за процесните сделки, а по делото е установено съществуването на валидно правоотношение по което купувачът дължи заплащането не цената, настоящият състав на съда приема, че не се установява неизпълнение на посоченото задължение от страна на застрахования. В случая застрахователят е приел, че представените доказателства не установяват настъпването на твърдяното застрахователно събитие, които извод се опровергава от събраните по делото доказателства, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

По същите съображение неоснователно е и възражението за нарушение на чл.13.4 от застрахователния договор, мотивирано с непредставянето от страна на застрахования: в рамките на периода за изчакване /12.10.2016г./ на всички писмени доказателства за вземането; всички документи, свързани със сключените от него договори за продажба в рамките на периода на изчакване.

Възражението за погасяване по давност на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.1 КЗ - Правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като в ал.3 е определено, че - в случаите на предоставено ретроактивно покритие по застрахователен договор, какъвто е настоящия, давността по ал.1, съответно по ал.2, започва да тече от датата на предявяване на застрахователна претенция в срока на действащия застрахователен договор пред застрахователя, предоставил ретроактивното покритие.

Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.9 КЗ - Давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл.108, ал.1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл.108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна.

Предвид характера на процесния застрахователен договор не е приложима разпоредбата на чл.378, ал.2 КЗ, с която е определена 5-годишна давност за погасяване на правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки „Живот“, „Злополука“, „Заболяване“ и по преки искове по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая застрахователната претенция е предявена на 12.08.2016г. /уведомление за просрочена сума в т.ч. искане за намеса - л.61 по делото/, в какъвто смисъл е и изявлението на застрахователя в негово писмо изх.№ 3626 от 10.10.2016г./л.65 по делото/, от който момент е започнала да тече тригодишната давността, при съобразяване на разпоредбата на чл.378, ал.1 и ал.3 КЗ.

При съобразяване на разпоредбата на чл.378, ал.9 КЗ следва да се приеме, че от 12.08.2016г. давността е спряла да тече до 03.02.2017г., в който момент застрахователят се е произнесъл по чл.108, ал.1, като с негово писмо изх.№3945 от 03.02.2017г. е отказал плащане /л.69/.

Исковата молба е подадена на 08.10.2019г. – преди изтичане на определената в закона тригодишна погасителна давност, предвид датата на предявяване на претенцията /12.08.2016г./, датата на която застрахователят е отказал плащане /03.02.2017г./, и при съобразяване на разпоредбите на чл. 378, ал.1 и ал.3 КЗ, поради което възражението е неоснователно.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.405 КЗ, вр. с чл.399 КЗ и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение е основателен и доказан в претендирания размер от 400 000лв., а искът с правно основание чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 409 КЗ е основателен за сумата от 108 564, 24лв. - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 400 000лв. за периода от 03.02.2017г.до 07.10.2019г., съответно неоснователен до предявения размер от 128 222, 21лв. или за сумата от 19 657, 97лв., и за периода от 12.08.2016г. до 02.02.2017г. и за 08.10.2019г.

При съобразяване направените изводи обжалваното решение следва да бъда отменено, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 405 КЗ, вр. с чл.399 КЗ и чл.382, ал.1 КЗ и искът по чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 409 КЗ за сумата от 108 564, 24лв., като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено решение, с които искът по чл. 405 КЗ, вр. с чл.399 КЗ и чл.382, ал.1 КЗ бъде уважен в предявения размер, а искът с правно основание чл.86 ЗЗД, вр. с чл.409 КЗ бъде уважен за сумата от 108 564, 24лв. - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от 400 000лв. за периода от 03.02.2017г. до 07.10.2019г., съответно решението следва да бъда потвърдено, в частта, в която е отхвърлен иска с чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 409 КЗ за сумата над 108 564, 24лв. до предявения размер от 128 222, 21лв. или за сумата от 19 657, 97лв., и за периода от 12.08.2016г. до 02.02.2017г. и за 08.10.2019г., като правилно и законосъобразно.

Производството по предявения обратен иск с отговора на исковата молба от ответника срещу третото лице е прекратено, поради което по него не се дължи произнасяне.

С оглед изхода на спора и при съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК първоинстанионното решение следва да бъде отменено, в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК сума над 540, 12лв. до 14 513, 33лв. – разноски по делото, като в настоящето производство на ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 41 783, 78лв. – разноски за първоинстанционното производство.

С оглед изхода на спора във въззивното производство и при съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 36 686, 37лв. - разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 540, 12лв.-разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. При изчисляване на дължимите разноски, които следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца за въззивното производство, съдът съобрази, че направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Това е така, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно която размера на дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 33 116, 66лв., правната и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалните представители на ищеца фактически е правни действия по осъществяване на възложената им защита.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 и предл.3 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд