Решение № 1671 от 26.7.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1846/2023 г.

Производството е образувано по повод предявената от С. Д. Д. против „Първа инвестиционна банка“ АД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 416 лв., представляваща общата стойността на две неразрешени от него платежни операции от 04.02.2022 г. - тегления от банкомат с издадената му от ответника кредитна карта, сумата от 32, 36 лв., представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 25.02.2022 г. – 13.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че във връзка със сключен между него и ответника договор за банков кредит му е била издадена кредитна карта, която той получил в запечатан плик, като при извършена на 04.02.2022 г. проверка на онлайн банкирането му той установил, че с тази карта са били извършени две неразрешени от него операции на обща стойност 416 лв., както и два неуспешни опита за онлайн покупки. Твърди също така, че не е отварял плика, в който се намирала кредитната карта и не е използвал същата, а след като установил неразрешените транзакции се обадил на телефонния номер на банката, за да съобщи за тях. След това кредитната му карта била блокирана, а на 18.02.2022 г. той подал в банката и декларация за оспорване на транзакции, като подал и жалба в полицията. Ищецът заявява, че е съхранявал предоставената му кредитна карта в съответствие с всички договорни и/или законоустановени изисквания и счита, че не е налице неизпълнение на задълженията му като картодържател (кредитополучател) по смисъла на общите условия на банката, нито по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). С оглед на това ищецът твърди, че е налице неизпълнение от страна на банката-ответник на задължението й по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС ответникът следва да му възстанови стойността на неразрешените транзакции. В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства. Така предявените искове са с правни основания чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими. В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключени договори между него и ищеца, както и че му е предоставил кредитна карта, която е била получена от него на 26.01.2022 г., ведно с ПИН код към нея, в запечатан плик. Твърди обаче, че ищецът е отговорен и с действията си е допринесъл за разпореждането със сумата от 400 лв. и дължимата за операцията такса в размер на 16 лв. от банковата му сметка, поради проявена груба небрежност. Твърди, че преди тегленето на сумата от 400 лв., както и след тегленето са били извършени и други операции с картата, а именно „справка баланс“, като при всички операции картата е била използвана физически на банкомата и е бил въведен правилен ПИН код, от лицето, което е използвало картата. С оглед на това ответникът счита, че в случая ищецът или е предоставил картата и разкрил данните за ПИН кода на друго лице, или е оставил без надзор получения от банката плик с картата и ПИК кода за нея, с което е проявил груба небрежност и е спомогнал на третото лице да има безпрепятствен достъп до картата и до данните за ПИН кода, като с тези си действия ищецът е допуснал неизпълнение на препоръките за сигурност, дадени от банката и на задълженията си за опазване на персонализираните защитни характеристики на картата, с което е нарушил задълженията си по т.5.3. от Общите условия, както и по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС. Заявено е също така, че на 04.02.2022 г. в 09: 17: 05 ч. банката е изпратила SMS-съобщение на телефона на ищеца с информация за извършена проверка на наличност, в 09: 30: 55 ч. – за теглене на сума в размер на 400 лв. и в 09: 31: 03 ч. – за проверка на наличност, както и push нотификации на телефона му за същите операции, но ищецът се е обадил на банката едва в 20, 56 ч. на същата дата, за да съобщи, че транзакцията не е извършена от него, с което е нарушил задълженията си по чл. 75, т. 2 и т. 3 от ЗПУПС. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства. След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № •••/••• г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и С. Д. Д. (титуляр), с който по искане на титуляра банката е приела да открие и да води на негово име разплащателна (картова) сметка, както и да издаде към нея на името на титуляра и/или други посочени от него оправомощени ползватели револвираща международна кредитна карта с чип. Банката също така е предоставила на титуляра по сметката правото да ползва кредитен лимит в размер до 500 лв. Представени са и общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. В т. 5.1 на общите условия (ОУ) е предвидено, че картата се използва само лично от оправомощения ползвател и не може да се заема, прехвърля или да се предоставя на трети лица. Съгласно т. 5.2 на ОУ с използването на картата на терминално устройство, вкл. безконтактно, а в случаите, при които терминалното устройство го изисква – и с въвеждането на ПИН и/или с полагане на подпис върху документа за операцията, съответно при заплащане на стоки или услуги през интернет – с изписване на името си, номера на картата и срока на нейната валидност, вкл. код, оправомощеният ползвател се идентифицира и удостоверява автентичността на съответната операция, сумата и получателя, дава съгласието си и нарежда на банката да я изпълни, което безусловно го обвързва с последиците, като банката не отговаря за вреди или пропуснати ползи от изпълнението й. В т. 5.3 на ОУ е вменено задължение на ползвателя на картата да предприеме всички разумни действия за запазване персонализираните защитни характеристики на картата, като я съхранява отговорно с грижата на добър стопанин, предприема всички необходими мерки срещу повреждане, унищожаване, загубване, подправяне, открадване или използването й по друг неправомерен начин, различен от условията за издаването и ползването й; пази в тайна своя ПИН и взема всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица; пази в тайна своя CVC2/CVV2 код, както и 3D статичната парола, като не ги предоставя на трети лица, освен за целите, посочени в т 5.2, в случаите, когато тези данни се изискват, за да бъде потвърдено плащането. Съгласно т. 17.1.2 от ОУ, в случаите на извършване на неразрешена от оправомощения ползвател операция с картата същият е длъжен незабавно след узнаването да уведоми банката за това на един от посочени дежурни телефони, а съгласно т. 17.2 след получаване на уведомлението банката взема всички необходими мерки за спиране използването на картата, като блокира картата за извършване на операции в рамките на необходимото за обработка на уведомлението време. Страните по делото не спорят, че въз основа на горепосочения договор ответната банка е издала на ищеца кредитна карта, както и че същата му е била физически предадена от банката в запечатан плик, ведно с данни за ПИН код за нея. Не се спори също така, че на 04.02.2022 г. е била извършена транзакция с тази кредитна карта, изразяваща се в теглене от банкомат на сумата от 400 лв., както и транзакция на сумата от 16 лв., представляваща начислена такса за теглене от банкомат. Спори се дали горните операции са били разрешени от оправомощения ползвател на кредитната карта, както и дали той е изпълнил задълженията си във връзка със съхраняването и ползването на кредитната карта, съгласно общите условия на банката и ЗПУПС. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, допълнено устно в съдебно заседание, на 04.02.2022 г. в 09, 29 ч. е била извършена операция с процесната кредитна карта - теглене в брой на сумата от 400 лв. от АТМ устройство ••• на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, при която е бил прочетен чипът на картата и е бил въведен верен ПИН-код. Вещото лице също така е установило, че тази операция е отразена по сметката на ищеца в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. В експертизата е посочено, че при всяко ползване на банкова карта, преди да се извърши каквато и да е операция се прави т.нар. „авторизация“, а самото наличие на успешна авторизация показва, че са били направени всички необходими проверки и верификации. Посочено е също така, че всяка транзакция подлежи на двуфакторна идентификация за автентичност и непокътнатост на чувствителните данни, като в конкретния случай това са чипът на картата и ПИН-кодът. Поради това и тъй като в случая транзакциите са преминали с четене на данните от чипа и с въвеждане на верен ПИН-код на картата, не съществува техническа възможност за установяване на неразрешена платежна операция от страна на банката. Видно е също така от експертизата, че на 04.02.2022 г. в 09, 30 ч. банката е изпратила Push нотификация и SMS на ищеца за извършеното непосредствено преди това теглене на сумата от 400 лв. от АТМ устройство. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото, като съдът намира, че същото е обективно и безпристрастно, поради което следва да бъде кредитирано. От останалите събрани по делото доказателства не се установяват обстоятелства, относими към спора по делото, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. При така събраните доказателства, по съществото на иска съдът намира следното: Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, като разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или след нейното изпълнение - ако това е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги. При липса на съгласие се счита, че платежната операция е неразрешена. Чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС предвижда, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца нейната стойност и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. Съдът намира, че в случая не се доказа наличие на „неразрешена платежна операция“ по смисъла на ЗПУПС. По делото се установи, че ответната банка е предала на ищеца и той е получил в запечатан плик кредитната карта, ведно с данни за ПИН-кода за нея, като на осн. чл. 5.3 от общите условия към договора за издаване на кредитна карта той е следвало да съхранява кредитната карта отговорно, с грижата на добър стопанин, да предприеме всички необходими мерки срещу използването й по неправомерен начин, да пази в тайна ПИН-кода и да взема всички необходими мерки срещу узнаването му от трети лица. Установи се също така, че операцията по теглене на процесната сума от 400 лв., за което след това е била удържана и такса в размер на 16 лв., е била извършена чрез физическо използване на кредитната карта на АТМ устройството и въвеждане на верен ПИН код за картата, т.е. била е извършена необходимата верификация, поради което е последвала и авторизация на транзакцията от страна на банката. Поради това и тъй като по делото не се спори, че картата е била предадена във фактическо владение на ищеца, като не се твърди и не се доказа тя да е била изгубена или открадната, следва да се приеме, че процесната транзакция е била извършена или от ищеца-картодължател, или от оправомощено от него лице, поради което и при липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че е било налице дадено от ищеца съгласие за извършване на транзакцията, т.е. не е налице неразрешена платежна операция. С оглед на горното съдът намира, че в случая не е налице първото от предвидените в чл. 79 от ЗПУПС условия за ангажиране отговорността на банката – ответник по иска, поради което предявеният главен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото, които са в общ размер от размер на 500 лв., от които 400 лв. – платен депозит за експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.