Решение № 138 от 5.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 782/2025 г.

Производството е във вр. чл. 226 във вр с чл.222 ал.2 т.1 от АПК. Образувано е по жалба от О. П., представлявана от кмета , против Решение № РР -4746/07.10.2022г., за продължаване срока на действие на разрешително № 31430009/17.12.2004г., продължено с решение № РР- 1265/17.06.2011г. и изменено с решение № РР- 1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район". В жалбата са изложени доводи нищожност на процесното решение, поради некомпетентност на органа,който го е издал и се иска съдът да обяви нищожността му и изпрати преписката на компетентния орган - кмета на О. П..Обосновава правния си интерес от оспорването с довода,че оспореният акт касае имот публична общинска собственост,а именно язовир „Душанци “,намиращ се на територията на общината.Позовава се на разпоредбата на чл.52,ал.1,т.3 от Закона за водите съгл.която разрешителното за водовземане се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет за водовземане от води,включително язовири и минерални води-публична общинска собственост,която се предоставя безвъзмездно за управление и ползване на общините.Претендира присъждане на разноски.В с.з. се представлява от адв.Вутов,представя писмени бележки. Ответната страна-директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-[населено място] / БДИБР/,чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа,че жалбата е недопустима,поради липса на правен интерес от оспорването.Твърди се,че Община Пирдоп няма качеството на заинтересована страна ,тъй като Законът за водите ограничава кръга от лицата,които имат правен интерес от оспорването на индивидуалните административни актове,издавани по него.Иска прекратяване на производството,като недопустимо,както и отхвърляне като неоснователна на подадената жалба. Заинтересованата страна „Аурубис-България“АД чрез процесуални представители в с.з. оспорва жалбата ,както и представя подборни писмени становища.Претендира присъждане на разноски. Административен съд- София област, като съобрази представените по делото доказателства и становищата на страните намира за установено следното. Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява и процесуално допустима. Неоснователни се явяват доводите на ответника по жалбата,че оспорването е недопустимо,като съображенията в тази насока са следните: Съгласно влязло в сила определение № 8619 от 18.09.2023г. по адм.дело № 8442/2023г. Върховният административен съд е приел, че според разпоредбата на чл. 70 от ЗВ, разгледана във връзка с чл. 71 от същия закон, кръгът на лицата, притежаващи правото да обжалват актове от вида на процесния, е императивно определен и това са заявителят, съответната общинска администрация и заинтересуваните лица, участвали в процедурата по издаването на разрешителното.Община Пирдоп е участвала в процедурата по издаването на разрешителното.Следователно, като подадена от субект, за който законът изрично предвижда право на обжалване, респективно при наличието на правен интерес, и като подадена в законоустановения срок, предвид липсата на доказателства за противното, жалбата се явява допустима.В тази връзка възражението на ответника за недопустимост на оспорването е неоснователно. В контекста на изложеното оспорването е допустимо и по арг.от чл.149 ал.5 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със заявление с вх. №РР-04-78/27.10.2021г. в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) е обективирано искане от Т. О. К., в качеството му на представител на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“ АД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 2027, О. П., Област София, за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане №31430009 (стар №300649)717.12.2004г. продължено с решение №РР- 1265/17.06.2011г. и изменено с решение №РР-1422/02,02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект - язовир Душанци, разположен на река Тополница, поречие на река Марица, с цел на водовземането - „охлаждане и промишлено водоснабдяване“, издадено от директора на БД ИБР.Прието е като искане е за продължаване на срока на действие на разрешителното на основание чл.78. ал,1 ог Закона за водите и чл.42, ал.2 от Наредбата за ползване на повърхностните води. Последвало е издаване на оспореното Решение № РР -4746/07.10.2022г., за продължаване срока на действие на разрешително № 31430009/17.12.2004г., продължено с решение № РР- 1265/17.06.2011г. и изменено с решение № РР- 1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", издадено от директора на БДИБР и постановено на основание чл.78, ал.2, вр. чл.78а от ЗВ, чл.42, ал 2. чл.49. чл.11, ал.1 от Наредбата за ползване на повърхностните води (НППВ) §3. ал.1, т.2 на ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане. за ползване на воден обект и за замърсяване, чл.56. ал.1. 1.7 и т.8. ч.т.1945 ог ЗВ. ПУРБ на ИБР за периода 2016т.-2021г. утвърден със Решение №1106 29.12.2016г. на Министерски съвет и разпоредбата на чл.52.ал.1, т.4 от ЗВ. По делото е представен Акт № 56 от 01.06.2000г. за общинска собственост съставен на осн.чл.2 ал.1 т.8 и чл.3 ал.3 т.2 от ЗОС,в който като вид и описание на имота е посочено-язовир „Душанци“ /без съдържащата се в него вода/ с площ от 942 дка /само в землището на [населено място]-874 дка,останалите 68 дка в землището на [населено място],както и Язовирна стена с описание. Представен е и Акт №59 от 10.03.2009г за публична общинска собственост на община Пирдоп относно [имот номер] в землището на [населено място]-язовир Душанци/без вода/ с площ от 673.501 дка в землището на [населено място]/обща площ на язовира 763.784 дка,от които -90.283 в земл.на [населено място] общ.Пирдоп. Представен е и нот.акт №16 от 2020г издаден на осн.чл.587 ГПК с който „Аурубис“ е признат за собственик на недвижим имот ,придобит на осн.чл.17а от ЗППДОП/отм/ върху ПИ с [идентификатор] по КККР одобрен със заповед РД-18-54/21.05.2016г в м.Дълбочица общ.А. с площ от 90 270 кв.м. с трайно предназначение на територията-язовир. Представени са писмени документи:Разпореждане на МС от 1968г за изключване от горския фонд на земи ,с оглед строителство на язовир;протокол за предаване на МДК [населено място] на земите за построяване на язовир Душанци;решения и д заповеди за преобразуване на МДК Пирдоп , решения за вписване на „МДК“ЕАД , и МДК АД,решение за изменение на фирмата в Юнион миниер Пирдоп мед АД,на Юмикор мед АД на Кумерио мед АД и последно на Аурубис АД и др. Представено е удостоверение изх.№2-217/28.05.2020г на О. А.,съгл.което за [ПИ] по КККР на [населено място] не е налице акт за общинска собственост. В хода на съдебното производство пред настоящия съдебен състав, се назначи и прие СТЕ .Вещото лице Д.Христов категорично обосновава,че язовор Душанци / с основно предназначение промишлено водоснабдяване/ попада в две община:О. П. с имоти с идентификатори [идентификатор]. [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на землището на [населено място]; и в О. А. с имот с [идентификатор] по КККР нас. А..Пояснява,че границите са определени по неговата чашка,съгл. чл. 63 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В.л. е извършил подробно топографско заснемане за установяване на надморската височина и изохипса (хоризонтала), дефиниращ контура му.Като след анализ на цифровия модел е установено, че язовир Душанци заема: ПИ с [идентификатор] с ИТП Язовир и площ 637394 кв.м. по КККР на [населено място]; ПИ с [идентификатор] с ИТП Язовир и площ 90270 кв.м. по КККР на [населено място]; части от поземлени имоти – държавна частна, общинска и частна собственост по контура му.Прилага към заключението Комбинирана скица. Съгласно нормата на чл.52,ал.1,т.3,б.“а“от Закона за водите(изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.)разрешително се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините. Съгласно чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите разрешително за водовземане се издава от директора на басейновата дирекция — във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти. Съгл.чл.19 ал.1 от ЗВ т.4 Публична общинска собственост са:водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване: Съгл.§1 т.7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; съотв. в т.34 от същите е пояснено,че „ воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съгл. т.94. "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. В чл. 6 от ЗВ е регламентирано,че водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. Следователно, "язовирът" представлява самостоятелен, отделен обект на правото на собственост, различен от земята, върху която се намира. Принципът е,че собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи се определя от вида на вещта и предназначението й, а не от правата върху земята, на която се намират, освен по изключение /напр. чл. 27 ЗВ/. Безспорно, процесният язовир „Душанци“ е водностопанска система,в която различните компоненти принадлежат на различни субекти. По силата на АПОС №59 от 10.03.2009г публична общинска собственост на община Пирдоп е [ПИ] с площ от 673.501 дка в землището на [населено място]/обща площ на язовира 763.784 дка,от които -90.283 в земл.на [населено място] общ.Пирдоп. В цитирания акт изрично е изключена собствеността върху водата. По силата на нот.акт №16 от 2020г издаден на осн.чл.587 ГПК „Аурубис“ е признат за собственик на недвижим имот ,придобит на осн.чл.17а от ЗППДОП/отм/ върху ПИ с [идентификатор] по КККР одобрен със заповед РД-18-54/21.05.2016г в м.Дълбочица общ.Антон с площ от 90 270 кв.м. с трайно предназначение на територията-язовир с номер по предходен план 170015.Т.е. за поземленият имот попадащ в територията на община Антон,собствеността на Аурубис е описана в н.а. №16. Както и в.л.по СТЕ Д.Христов,дава заключение,че язовир Душанци попада в две община:в О. П. с имоти с идентификатори [идентификатор]. [идентификатор] и[идентификатор] по КККР на землището на [населено място]; и в Община Антон с имот с [идентификатор] по КККР . Наред с това,видно от доказателствата по делото,„Аурубис България“ АД е собственик и на язовирната стена и всички язовирни съоръжения на язовир Душанци. Като „язовирът“ е бил включен в балансовите активи и капитала на „Аурубис България“ АД, видно от представената по делото Заповед № 275/18.08.2005г. С цитираната заповед кметът на О. П. е констатиран обстоятелството, че язовирната стена и съоръженията на язовира са включени в балансовите активи на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“АД и е разпоредил същите активи да се отпишат от актовите книги на общината и да бъдат предадени на дружеството,въз основа на което и е издаден АПОС № 59. Следователно Община Пирдоп не е собственик както на площта от 90 270 кв.м. от котлована на язовира,така и на язовирната стена и съоръженията на язовира и на водното тяло на язовира.В този смисъл, са неоснователни доводите на жалбоподателя че правото на собственост на общината върху процесния воден обект е възникнало ех Iege, с влизане в сила на ЗМСМА, като извлича аргументи от разпоредбата напар.7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА. Нормата на пар.7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА /обн. 1991г./ не намира приложение в случая. По установените в пар. 7 от ЗМСМА критерии към момента на приемане на тази норма се извършва първоначалното обособяване на общинската/която дотогава не е съществувала/ от държавната собственост, като определени обекти, които до този момент са държавна собственост, преминават в собственост на общините. С приемане на Закона за водите /обн. 1999г./, който е и специален по отношение на ЗМСМА, е предвидено ново разграничение на различните видове собственост върху водите и именно този закон е приложим в момента. В този смисъл е Решение № 12721/25.11.2024г. по АД № 7342/2024г. на ВАС. Нормата на чл. 27 от ЗВ регламентира разпростирането на съсобствеността върху земята, създавайки такава съсобственост и върху воден обект, водностопанска система или съоръжение, разположени върху съсобствения терен. Същата обаче е диспозитивна относно обема на правата, тъй като допуска установяването и на друго /в този смисъл Решение № 90 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5608/2014 г., II г. о., ГК. Анализът на разпоредбата сочи, че първото изречение на същата има за предмет да регламентира принципната възможност за съпритежаване на правото на собственост върху воден обект, водностопанска система или съоръжение от повече от един субекти на правото. С второто изречение едновременно се установяват презумпция относно квотите в съсобствеността на водния обект, водностопанска система или съоръжение (а именно - при съответствие с дяловете в съсобствеността върху земята), както и допустимост за отклонение от така презюмираните дялове - когато е установено друго. Разпоредбата придава обуславящо значение на съсобствеността върху земята по отношение съсобствеността върху водния обект, водностопанска система или съоръжение, като хипотезата й не е относима към случаи, при които собствеността върху земята принадлежи на едни лица, а собствеността върху водния обект - на различен от тях правен субект. От съдържанието й не следва правило, че водният обект и земята, върху която е изграден, съставляват едно цяло в юридически аспект. Напротив - след като Законът допуска да бъде "установено друго" по отношение дяловете в съсобствеността на водния обект, то очевидно разглежда този обект и съответната земя като отделни, самостоятелни вещи с произтичащата от това възможност за провеждане на самостоятелни производства за делба по отношение на всяка една от вещите поотделно. В смисъла на изложеното,настоящият състав намира,че след като процесният язовир, нито изцяло по земя,нито по останалите му компоненти представлява публична общинска собственост,то отсъства основание за приложимост на разпоредбата на чл.52,ал.1,т.3,б.“а“от Закона за водите за това,компетентен да продължи срока за водовземане на Аурубис да бъде кметът на община Пирдоп. Което пък налага извод за приложимост на остатъчната компетентност съгл.т.4 от същия –именно да бъде издадено от директора на съответната басейнова дирекция,какъвто е настоящият случай. Кметът на общината е компетентен да издава разрешителни за водовземане и да изменя такива разрешителни само за обекти - публична общинска собственост. В конкретния случай,именно Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е компетентен да издаде оспореното Решение №РР-4746/07.10.2022г. за продължаване срока на действие на разрешително № 31430009/17.12.2004г. продължено с решение № РР- 1265/17.06.2011г. и изменено с решение № РР-1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект. Териториалната компетентност на директора на БД ИБР е определена в чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗВ и обхваща „водосборните области на реките Тунджa,Марица, Арда и Бяла река: От писмените доказателства е видно, че яз. Душанци“ е построен на река Тополница, която е приток на р. Марица} поради което директорът на БД ИБР,поради което разполага с териториална компетентност да издава административни актове за всички територии, включени в горната водосборна област. Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е сезиран от „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“ АД със заявление по образец № РР-04-78/27.10.2021г. за продължаване срока на действие на Разрешително № 31430009/17.12.2004г., изменено с решение № РР-1265/17.06.2011г. и решение № РР-1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект – яз Душанци, разположен на река Топлоница, поречие на р. Марица. Процедурата е уредена в чл.78 – 78а ЗВ – заявлението се подава преди изтичане срока на действие на разрешителното, пред органа по чл.52, ал.1 ЗВ. В тази разпоредба са посочени компетентните органи да издават разрешително, в различните хипотези - министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице за случаите по чл.52, ал.1, т.1 ЗВ; изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав – т.2; кмета на общината след решение на общинския съве за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините – т.3, б.“а“ и за ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3 – б. „б“; директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти – чл.52, ал.1, т.4 ЗВ. При подадено заявление за продължаване срока на действие на разрешителното, органът по чл.52, ал.1 ЗВ продължава срока, когато молбата е подадена в срока по ал. 1; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително – чл.78, ал.2 ЗВ. Съгласно чл.78а ЗВ, срокът не се продължава, ако има неплатени такси по чл. 194 по съответното разрешително, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени, както и неплатени глоби или санкции по чл. 200 съгласно влязло в сила наказателно постановление, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Видно е от текста на цитираните разпоредби, че след като е сезиран със заявление, органът по чл.52, ал.1 ЗВ извършва единствено преценката на обстоятелствата по чл.78 и чл.78а ЗВ. В настоящия казус при издаване на Разрешението за водоползване през 2004г не е било нормативно предвидено кметът на общината изобщо да издава разрешителни.Тази промяна е била въведена с измененията на ЗВ с ДВ бр.61 през 2010г.Независимо от това, Решение №1265/17.06.2011г за продължаване срока на действие на решението от 2004г ,чието удължаване е поискано със заявлението от 27.10.2021г на Аурубис, отново е било издадено от директора на басейнова дирекция ,а не от кмета на община Пирдоп.И тогава не е имало спор за компетентност между органите по чл.52, ал.1 ЗВ, въпреки настъпилата тогава нормативна възможност. Но незавасимо от това,предвид изложеното по-горе относно липсата на принадлежност по отношение на община Пирдоп като единствен носител на правото на собственост върху язовир Душанци, то следва,че оспореното решение е издадено от компетентния орган. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото ,предвид заявено искане от заинтересованата страна за присъждане на разноски /липсва такова от ответника/,то на осн.чл.143 ал.4 от АПК следва община Пирдоп да заплати на „Аурубис“ АД сумата 600 лв / 306.77 Евро/ направени за внесен депозит ,за които са представени надлежни доказателства. Водим от изложените съображения съдът