Решение № 248 от 27.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 383/2025 г.

Предмет на делото са предявените от ищеца Министерство на електронното управление с код по БУЛСТАТ:180680495 срещу ответника „Съобщително строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК 205701046, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.284, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.7, ал.1 от Договор №99/22.11.2018г. и Договор №100/22.11.2018г., чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 25 739,01 лв., представляваща 8 % от реализираните приходи за 2022г. и 2023г. въз основа на Договор за обществена поръчка №99/22.11.2018г., която е дължима съгласно чл.7, ал.1 от него, сумата от 35 734,70 лв., представляваща 8 % от реализираните приходи за 2022г. и 2023г. въз основа на Договор за обществена поръчка №100/22.11.2018г., която е дължима съгласно чл.7, ал.1 от него, сумата от 1 185,86 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №99/22.11.2018г., начислена върху главницата от 11 858,62 лв. за периода от 01.05.2023г. до 12.11.2024г., сумата от 1388,04 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №99/22.11.2018г., начислена върху главницата от 13880,39 лв. за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., сумата от 1786,33 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №100/22.11.2018г., начислена върху главницата от 17863,27 лв. за периода от 01.05.2024г. до 12.11.2024г., сумата от 1787,14 лв., представляваща неустойка по чл.18 от Договор №100/22.11.2018г., начислена върху главницата от 17871,43 лв. за периода от 01.05.2024г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва върху сбора от претендираните вземания, считано от 25.02.2025г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че е правоприемник на закритата Държавна агенция „Електронното управление“ (ДАЕУ) по отношение на сключените от ДАЕУ договори преди закриването на тази структура. С Решение на Народното събрание от 13.12.2021г. за приемане на структура на Министерски съвет на Република България е създадено Министерството на електронното управление. Съгласно § 11, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за електронното управление (обн.ДВ. бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.), Държавна агенция „Електронно управление", с БУЛСТАТ: 177098809 към Министерския съвет е закрита. В § 9 от Постановление № 89/19.05.2022 г. на Министерския съвет за създаване на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление" и за приемане на Устройствен правилник на същата и Устройствен правилник на Мннистерството на електронното управление се предвижда, че във всички договори и споразумения на Държавна агенция „Електронно управление", в т.ч. административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление" 2014-2020 и Фонд „Вътрешна сигурност" 2014 - 2020, както и по договорите, финансирани по „Механизъм за свързване на Европа" (Connecting Europe Facility) по проект „FORESIGHT - Усъвършенствана симулационна платформа за киберсигурност за обучение в авиационната, морската и Powergrid среда, и договорите за изпълнение на проекти, финансирани със средства от други донори, министърът на електронното управление замества председателя на Държавна агенция „Електронно управление" или упълномощените от него лица като страна по договорите и всички споразумения към тях, като поема изцяло всички права и задължения на заместваната страна, произтичащи от клаузите на договорите и на споразуменията към тях. Тези обстоятелства според ищеца обуславят качеството му на активно легитимирана страна по предявените искове.

Ищецът сочи, че на 22.11.2018 г. между Държавна агенция „Електронно управление" (ДАЕУ) в качеството на възложител и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване". (преструктурирано с правоприемник - „Съобщително строителство и възстановяване" ЕАД, ЕИК 205701046) със седалище и адрес на управление: гр. София 1853, район Кремиковци. ж.к. Челопечене, код по БУЛСТАТ 175444109, представлявано от И.Г.Т.-главен директор, в качеството на изпълнител, са сключени Договор № 99/22.11.2018 г. след проведена обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и експлоатация на изградената инфраструктура по проект: BG161PO001/2.2- 01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура''- Южна България'\ за обособена позиция 2 и Договор № 100/22.11.2018 г. след проведена обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и експлоатация на изградената инфраструктура по проект: BG161 PO001/2.2-01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура"- Северна България'''' за обособена позиция 1.

По силата на сключените договори ищецът твърди, че изпълнителят е приел да предостави срещу възнаграждение следните услуги: 1. Да извършва поддръжка на изградената електронна съобщителна инфраструктура (ЕСИ) по проект: BG161PО001/2.2-01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура"- Южна и Северна България", като разположението на ЕСИ е посочено изчерпателно в Техническите спецификации- Приложение № 1 от договорите; 2. Да експлоатира възложената му за поддръжка ЕСИ, като предлага на трети страни срещу заплащане услугите изчерпателно посочени в Техническите спецификации.

Съгласно чл. 7 и чл. 8 от тези договори изпълнителят се е задължил да плаща на възложителя 8 % (осем на сто) от реализираните приходи без Данък добавена стойност (ДДС) за всяка календарна година. Изпълнителят следва да заплаща на възложителя посочената по-горе цена въз основа на представен от него годишен финансов отчет и годишен приемо-предавателен протокол, в срок до 30 април на всяка година. Предвидено било годишните вноски да се дължат в определения срок за предходната изтекла календарна година, в която изпълнителят е експлоатирал ЕСИ. Задължението за плащане е възникнало от сключване на договорите през 2018-та година, при налични договори с трети лица, които извършват експлоатация на изградената ЕСИ.

Ищецът твърди, че видно от представените от изпълнителя сключени договори с трети лица, както и финансови отчети, задължението по чл. 7 за заплащане на съответния процент приход е дължимо за 2022 г. и 2023 г. Посоченото по-горе задължение на изпълнителя за заплащане на възложителя на 8 % (осем на сто) от реализираните приходи без ДДС не е изпълнено за 2022 г. и за 2023 г. до настоящия момент, независимо от представените и налични приемо-предавателни протоколи и годишни финансови отчети за 2022 г. и 2023 г. и по двата договора и изпратени уведомително писмо и покана. Сочи, че е уведомил първоначално изпълнителя с писмо с peг. № МЕУ-11990/03.08.2023 г. за дължимите по двата договора суми, и че същите не са постъпили по сметката на МЕУ в определения в договора срок. Уведомлението е получено от ответната страна на 03.08.2023 г. Отново с писмо с peг. № МЕУ-9741/31.05.2024г. от министьра на електронното управление е била отправена и покана за плащане в срок до 30 (тридесет) дни от получаването й. Поканата е получена от ответната страна на 03.06.2024 г., но въпреки това в предоставения срок от 30 (тридесет) дни не е извършено плащане.

Ищецът заявява, че към момента дължимите от страна на изпълнителя и ответник в производството приходи по чл. 7 от Договорите са както следва:

• За 2022 г.: По договор № 99/22.11.2018 г. - 11 858,62 лв. (единадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки); По договор № 100/22.11.2018 г. - 17 863,27 лв. (седемнадесет и хиляди осемстотин шестдесет и три лева и двадесет и седем стотинки);

• За 2023 г.: По договор № 99/22.11.2018 г. -13 880,39 лв. ( тринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева и тридесет и девет стотинки); По договор № 100/22.11.2018 г. - 17 871,43 лв. (седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки).

Ищецът сочи, че общата стойност на дължимите суми по двата договора е в размер на 61 473,71 лв.

Поради неизпълнението от страна на изпълнителя на чл. 7. ал. 1 от договорите, съгласно чл. 18 от същите, ответникът дължи на ищеца и неустойка в размер на 0,05 % от дължимата сума по чл. 7, ал. 1 от договорите за всеки ден за забава, но не повече от 10 % от дължимата сума, каквато също претендира с предявените искове.

В законоустановения срок от страна на ответника постъпи писмен отговор на исковата молба, с която предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответното дружество възразява, че доколкото в исковата молба не се сочи какви договори за експлоатация на ЕСИ е сключил ответникът, с кои лица, за какви услуги и при какви цени, и дали цената на услугите е платена, съответно не сочи и какви са годишните приходи на ответника от тези услуги, следва че исковете по чл.7, ал.1 от Договорите не са доказани по основание и размер, поради което са неоснователни и необосновани, и като такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид акцесорният характер на претенциите за неустойка, те според ответника също следва да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените искове, ответникът релевира възражение за прихващане със своето вземане в размер на 969 014,13 лв. без ДДС за индексация на цените по сключения между него и ищеца Договор №96/20.11.2018г. с предмет „Проектиране и изграждане на инженерна инфраструктура на Център за възстановяване“, до размер на по-малкото вземане, а именно това на ищеца в общ размер на 67 621,08 лв. В тази връзка сочи, че поради дългият срок на изпълнение на Договор №96/20.11.2018г., който все още се изпълнявал, завишените цени на материалите и горивата и неколкократното увеличение на минималната работна заплата, ответникът търпи постоянни финансови загуби от изпълнението на този договор.

Ответникът счита, че с оглед приемането на разпоредбата на чл.117а ЗОП и Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, на основание чл.117а ЗОП във вр. с чл.116. ал.1, т.3 ЗОП, цената по действащия Договор №86/20.11.2018г. подлежи на изменение (индексация), съгласно посочената методика, и в резултат на това за ответника е възникнало вземане спрямо ищеца в посочения размер, след като се вземе предвид, че договорът е сключен на 20.11.2018г., а ценовата оферта за сключването му е подадена на 25.10.2018г., че предметът на този договор е свързан с изграждане на инженерна инфраструктура, то той попада в т.1 от таблицата по чл.2 от методиката, поради което за изменение на цената следва да бъде използван тежестен коефициент –„тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи“- 58 %, а за дата на определяне стойността на строително-монтажните работи следва да се счита 31.12.2020г., съгласно §3 от методиката.

Ответното дружество сочи, че то е претендирало това свое насрещно вземане от ищеца с Писмо с изх. №ФД-00-69/16.08.2023г., като с Писмо с изх. №МЕУ-18750/08.11.2024г. ищецът не е оспорил основанията за индексацията на цените по този договор.

Ответникът твърди, че размерът на вземанията му за индексация на цените по Договор №96 от 20.11.2018г. от 969 014.13 лева без ДДС, е формиран съгласно чл.117а ЗОП методиката, като на индексация подлежат приетите след 30.06.2021г. с приемо-предавателни протоколи строително монтажни работи, а именно:

-Приемо –предавателен протокол от 23.08.2021г. с фактура №1000000542/24.08.2021г. на стойност 145 722, 23 лв. без ДДС, с индексация от 9,25 % или сума в размер на 13 481,05 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 14.03.2022г. с фактура №1000000862/25.03.2022г. на стойност 221 781,80 лв. без ДДС, с индексация от 19,61 % или сума в размер на 43492,11 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 26.04.2022г. с фактура №1000000962/30.06.2022г. на стойност 342 182,69 лв. без ДДС, с индексация от 51,57 % или сума в размер на 176 477,37 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 30.09.2022г. с фактура №1000001104/30.09.2022г. на стойност 145 256,94 лв. без ДДС, с индексация от 70,08 % или сума в размер на 101 790,85 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 31.10.2022г. с фактура №1000001171/31.10.2022г. на стойност 56 682,54 лв. без ДДС, с индексация от 72,96 % или сума в размер на 41 353,89 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 29.11.2022г. с фактура №1000001232/29.11.2022г. на стойност 259 163,91 лв. без ДДС, с индексация от 72,96 % или сума в размер на 189 078,27 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 21.12.2022г. с фактура №10000001277/21.12.2022г. на стойност 158 538,42 без ДДС, с индексация от 72,96 % или сума в размер на 115 664,91 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 21.04.2023г. с фактура №1000001519/21.04.2023г. на стойност 75 340,68 лв. без ДДС, с индексация от 73,23 % или сума в размер на 55 175 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 29.06.2023г. с фактура №1000001642/29.06.2023г. на стойност 5822 лв. без ДДС, с индексация от 70,74 % или сума в размер на 4 118,55 лв. без ДДС;

-Приемо –предавателен протокол от 27.02.2024г. с фактура №1000002210/27.02.2024г. на стойност 29 843,54 лв. без ДДС, с индексация от 70,74 % или сума в размер на 21 888,68 лв. без ДДС.

-Предстоящи за приемане дейности на стойност от 291 900 лв. без ДДС, индексация от 70,74 % или сума в размер на 206 493,46 лв. без ДДС.

От страна на ищеца не беше представена допълнителна искова молба, съответно и ответникът не представи допълнителен отговор.

В съдебното заседание ищецът се представлява от ю-т И., която поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи изцяло, като приеме за неоснователно релевираното възражение за прихващане, доколкото вземането на ответника не е ликвидно и изискуемо, тъй като произтича от друг договор, който не е изменен, съответно по него не е постигнато съгласие за индексиране на цените. Претендира за разноски по делото.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от пълномощника му адв.Д., който оспорва предявените искове, моли съда да ги отхвърли като неоснователни, евентуално да уважи релевираното възражение за прихващане с насрещно вземане. Претендира за разноски по делото.

Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приетите като писмени доказателства по делото Договор №99/22.11.2018г. и Договор №100/22.11.2018г., те са сключени съответно на 22.11.2018 г. между Държавна агенция „Електронно управление" (ДАЕУ) в качеството на възложител и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване"(преструктурирано с правоприемник - „Съобщително строителство и възстановяване" ЕАД, ЕИК 205701046) със седалище и адрес на управление: гр. София 1853, район Кремиковци. ж.к. Челопечене, код по БУЛСТАТ 175444109, представлявано от И.Г.Т.-главен директор, в качеството на изпълнител, след проведена обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и експлоатация на изградената инфраструктура по проект: BG161PO001/2.2-01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура''- Южна България за обособена позиция 2, и на 22.11.2018 г. отново след проведена обществена поръчка с предмет: „Поддръжка и експлоатация на изградената инфраструктура по проект: BG161 PO001/2.2-01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ

инфраструктура"- Северна България за обособена позиция 1.

По силата на тези договори изпълнителят е приел да предостави срещу възнаграждение следните услуги: 1. Да извършва поддръжка на изградената електронна съобщителна инфраструктура (ЕСИ) по проект: BG161PО001/2.2- 01/2011/001 "Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура"- Южна и Северна България", като разположението на ЕСИ е посочено изчерпателно в Техническите спецификации- Приложение № 1 от договорите; 2. Да експлоатира възложената му за поддръжка ЕСИ, като предлага на трети страни срещу заплащане услугите изчерпателно посочени в Техническите спецификации.

Съгласно чл. 7, ал.1 и ал.2 и чл. 8, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от тези договори изпълнителят се е задължил да плаща на възложителя 8 % (осем на сто) от реализираните приходи без данък добавена стойност (ДДС). Изпълнителят е следвало да заплаща на възложителя посочената по-горе цена въз основа на представен от него годишен финансов отчет и годишен приемо-предавателен протокол, в срок до 30 април на всяка година. Предвидено било годишните вноски да се дължат в определения срок за предходната изтекла календарна година, в която изпълнителят е експлоатирал ЕСИ. Договорено е изпълнителят да дължи съгласно чл.7, ал.2 от договора и възстановяване на печалбата на възложителя, в случай, че натрупаната такава за три години след плащане на подоходните данъци, надвишава равнището от 20 % на годишна база с повече от 20 %, като именно размерът на печалбата от над 40 % ще подлежи на връщане. Задължението за плащане (възстановяване на печалба) следвало да бъде изплащано въз основа на представен от изпълнителя годишен финансов отчет, в срок до 30.04. всяка четвърта година от влизането в сила на договора, като вноските се отнасяли за предходните изтекли 3 календарни години, през които изпълнителят е експлоатирал ЕСИ.

Според чл.18 от договорите при просрочване на изпълнението на задълженията по договора, от страна на изпълнителя, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0,05 % от дължимата сума по чл.7,ал.1 и/или ал.2 от договора за всеки ден забава, но не повече от 10 % от дължимата сума.

Видно от приемо-предавателен протокол от 02.08.2023 г. по чл. 8 от договор № 99/22.11.2018 г. ведно с Годишен финансов отчет за 2022 г. и приложения към него, доклад за дейността за отчетен период 01.01.2022г.- 31.12.2022 г., приходите на ответното дружество за 2022г. от експлоатацията на ЕСИ са 148 000 лв. Съгласно приемо-предавателен протокол от 26.04.2024 г. по чл. 8 от договор № 99/22.11.2018 г., ведно с Годишен финансов отчет за 2023 г. и приложения към него, както и доклад за дейността за отчетен период 01.01.2023 г.-31.12.2023 г., тези приходи за 2023г. са били в размер на 173 000 лв. Според приемо-предавателен протокол от 02.08.2023 г. по чл. 8 от договор № 100/22.11.2018 г., ведно с Годишен финансов отчет за 2022 г. и приложения към него доклад за дейността за отчетен период 01.01.2022 г.-31.12.2022 г., приходите на ответника за този период са 223 000 лв., а от приемопредавателен протокол от 13.05.2024 г. по чл. 8 от договор № 100/22.11.2018 г., ведно с Годишен финансов отчет за 2023 г. и приложения към него, и доклад за дейността за отчетен период 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. се установява, че за този период приходите на ответника са били 223 392,84 лв.

Според сключения между страните по делото на основание чл.20, ал.6 ЗОП Договор от 20.11.2018г., ответното дружество в качеството на изпълнител е приело да изпълни срещу заплащане:“Проектиране и изграждане на инженерна инфраструктура на Център за възстановяване“, съгласно техническата спецификация на възложителя за срок от 9 месеца от датата на откриване на строителната площадка, при възнаграждение от 3 502 800 лева, като 80 % от него се заплаща авансово в срок до 10 работни дни от сключването на договора. Авансът е договорено да се счита за усвоен на етапи при подписване на Приемо-предавателен протокол за извършеното проектиране и/или извършените доставки/строителство, съгласно етапите, посочени в количествено-стойностните сметки.

От писмо изпратено от ответника до ищеца на 16.08.2023г. относно изменение на цените за СМР след 30.06.2021г. по Договор №96 от 20.11.2018г. на основание чл.117а във вр. а чл.116,ал.1, т. ЗОП и приложените към него приемо-предавателни протоколи, фактури се установява, че в изпълнение на договора за изпълнени СМР, които са приети и в тази връзка изпълнителят към 23.08.2021г. е усвоил 174 866,68 лв. с ДДС от аванса, към 14.03.2022г. изпълнителят е усвоил 266 138,16 лв. с ДДС, към 26.04.2022г. е усвоил 410 619,23 лв. с ДДС от аванса, към 30.09.2022г. е усвоил 174 308,33 лв. с ДДС, а към 31.10.2022г. изпълнителят е усвоил 68 019,06 лв. с ДДС от аванса, или за периода от 23.08.2021г. до 31.10.2022г. общо 1 093 951,46 лв. с ДДС. С писмото се предлага изменение на цената на действащия договор чрез увеличението й с 978 188,35 лв. без ДДС.В тази връзка са били приложени допълнително споразумение и актове за индексация. В отговор на това писмо, на 24.08.2023г. ответникът е получил писмо от гл.секретар на МЕУ, в което е посочено, че не са налице основания за сключване на допълнително споразумение за изменение на договора с цел индексиране на цените на приети и заплатени вече СМР. От това писмо се установява, че срокът на договор е бил удължен с 80 дни с Допълнително споразумение

№2/15.12.2022г., а съгласно Допълнително споразумение от 19.12.2018г. размерът на авансовото плащане е увеличен на 90 % от стойността на договора.

Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото, общият размер на дължимите суми от ответника изчислени съгласно договореното в чл.7 и чл.8 от Договор №99/22.11.2018 г. и от Договор №100/ 22.11.2018 г. е 61 473,71 лева, от които: 11 858,62 лева -8% от приходите за 2022 г. в размер на 148 232,74 лв.; 13 880,39 лева -8% от приходите за 2023 г. в размер на 168 731,43 лв.; 17 863,27 лева -8% от приходите за 2022 г. в размер на 223 290,90 лв.,съгласно условията на Договор №100/ 22.11.2018 г.; 17 871,43 лева -8% от приходите за 2023 г. в размер на 223 392,84 лв.

Максималните размери на договорените неустойки по чл.18 от Договор №99/22.11.2018г. и Договор №100/22.11.2018г., начислени върху главниците от 11 858,62 лв., 17 863,27 лв., 13 880,39 лв. и 17 871,43 лв. за периода от 01.05.2024г. до 16.11.2024г. са съответно 1185,86 лв., 1786,33 лв., 1388,04 лв. и 1787,14 лв.

При извършената проверка от вещото лице в счетоводствата на страните за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2025 г. не са установени плащания на задължения по чл.7 от Договор №99/22.11.2018 г. и от Договор №100/22.11.2018 г. за 2022 г. и 2023 г.

Вещото лице сочи, че на 20.11.2018 г. между страните е бил сключен Договор №96 с предмет „Проектиране и изграждане на инженерна инфраструктура на Център за възстановяване“ с цена по договора от 2 919 000,00 лева без ДДС (л.726), от които: 195 000,00 лева -цена за изготвяне на проекта; 7 800,00 лева- цена за упражняване на авторски контрол; 2 716 200,00 лева-цена за изпълнение на СМР. В чл.7, ал.8 от този договор било е договорено авансово плащане на сумата 2 335 200 лева без ДДС, представляваща 80% от общата стойност на договора, а на 19.12.2018 г. е подписано допълнително споразумение към Договор №96/20.11.2018 г., с което авансовото плащане е увеличено със сумата 291 900,00 лева, представляваща 10% от общата стойност на договора.

Размерът на индексацията на цените по Договор №96 от 20.11.2018 год. се изчислява по формула посочена в чл.4 (л.787) от методиката за изменение на цената по договор за обществена поръчка в резултат на инфлацията (В сила от 30.09.2022 г.): Kn = [(In - Io)/Io]*100*Tn, където: Kn е коефициент, представляващ изразената в проценти стойност, приложима към подлежащите на изменение стойности на строително-монтажни работи, изпълнени през съответното тримесечие (закръглена до втори знак след десетичната запетая); In е стойността на индекса за тримесечието, в което са изпълнени дейностите по договора, или тримесечието, за което се индексира рамковото споразумение, определени в междинния тримесечен отчет, съгласно чл. 4; по отношение на авансови плащания In е стойността на индекса към тримесечието, в което е извършено авансовото плащане; Io е стойността на индекса към 31 декември 2020 г. за оферти, подадени преди 31 декември 2020 г., или към съответното тримесечие, в което е подадена офертата; Tn е тежестният коефициент за съответния вид строеж съгласно таблицата за тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи. Според вещото лице съгласно § 4 от методиката (л.788) на изменение подлежат цените за строително-монтажни поръчки и рамкови споразумения за строителство, извършени след 30 юни 2021 г. Експерта е установила, че всички суми по приемо-предавателните протоколи са платени от възложителя авансово през 2018 г., т.е. след приспадане на авансовите плащания нетната стойност на приетите по Договор №96/20.11.2018 г. СМР е 0 (нула).

Изчислените коефициенти Kn са приложени върху стойността на приети СМР след 30.06.2021 г., без приспадане на платения аванс. Общият размер на индексацията на приети след 30.06.2021 г. СМР по Договор №96/20.11.2018 г. е 762 302,09 лева, от които: 13 481,05 лева- индексация върху сумата от 145 722,23 лева - вписана във фактура №1000000542/24.08.2021 г. (л.793) на основание на приемо-предавателен протокол от 23.08.2021 г. (л.793) за поетапно усвояване на платен аванс по договора и количествено-стойностна сметка (КСС) за доставено оборудване и извършени СМР (л.794), с приложен коефициент 9,25%; 43 492,11 лева- индексация върху сумата от 221 781,80 лева - вписана във фактура №1000000862/25.03.2022 г. (л.795) на основание на приемо-предавателен протокол от 14.03.2022 г. (л.796), за поетапно усвояване на платен аванс по договора и КСС за доставено оборудване и извършени СМР (л.796), с приложен коефициент 19,61%; 176 477,37 лева- индексация върху сумата от 342 182,69 лева - вписана във фактура №1000000962/30.06.2022 г. (л.797) на основание на приемопредавателен протокол от 26.04.2022 г. (л.798), с приложен коефициент

51,57%; 101 790.85 лева- индексация върху сумата от 145 256.94 лева - вписана във фактура №1000001140//30.09.2022 г. (л.801) на основание на приемо-предавателен протокол от 30.09.2022 г. (л.801), с приложен

коефициент 70.08%; 41 353.89 лева- индексация върху сумата от 56 682.54 лева - вписана във фактура №1000001171/31.10.2022 г. (л.803) на основание на приемо-предавателен протокол от 31.10.2022 г. (л.804), с приложен коефициент 72.96%; 189 078.27 лева- индексация върху сумата от 259 163.91 лева - вписана във фактура №1000001232/29.11.2022 г. (л.806) на основание на приемо-предавателен протокол от 29.11.2022 г. (л.806) и КСС за доставено оборудване (л.807-л.808), с приложен коефициент 72.96%; 115 664.91 лева- индексация върху сумата от 158 538.42 лева - вписана във фактура №1000001277/21.12.2022 г. (л.810) на основание на приемопредавателен протокол №10 от 20.12.2022 г. (л.811- л.813), с приложен коефициент 72.96%; 55 175.00 лева- индексация върху сумата от 75 340.68 лева - вписана във фактура №1000001519/21.12.2023 г. (л.815) на основание на КСС за доставено оборудване за сумата от 44 002,48 лв. (л.815) и КСС за доставено оборудване за сумата от 31 338,20 лв., за дата на изпълнение на СМР е приета датата на фактурата, приложен е коефициент 73.23%; 4 263.68 лева- индексация върху сумата от 5 822.00 лева - вписана във фактура №1000001642/29.06.2023 г. (л.817) на основание на RB № 214803-001-08/3-20 от 29.06.2023 г., за дата на изпълнение на СМР е приета датата на фактурата и описания в основанието на фактурата документ, приложен е коефициент 73.23%; 21 524.97 лева- индексация върху сумата от 29 843.54 лева - вписана във фактура №1000002210/27.02.2024 г. (л.819) на основание на приемопредавателен протокол от 26.02.2024 г. (л.818) за поетапно усвояване на платен аванс по договора, с приложен коефициент 72.13%. Относно сумата от 291 900,00 лева без ДДС, представляваща 10% неплатен остатък по Договор №96/20.11.2018 г., не са предоставени доказателства за изпълнение на СМР, въз основа на които да се изчисли приложимият коефициент за определяне размера на изменението на цената на договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът е правоприемник на закритата Държавна агенция

„Електронното управление“ (ДАЕУ) по отношение на сключените от ДАЕУ договори преди закриването на тази структура. С Решение на Народното събрание от 13.12.2021г. за приемане на структура на Министерски съвет на Република България е създадено Министерството на електронното управление. Съгласно § 11, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за електронното управление (обн.ДВ. бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.), Държавна агенция „Електронно управление", с БУЛСТАТ: 177098809 към Министерския съвет е закрита. В § 9 от Постановление № 89/19.05.2022 г. на Министерския съвет за създаване на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление" и за приемане на Устройствен правилник на същата и Устройствен правилник на Мннистерството на електронното управление се предвижда, че във всички договори и споразумения на Държавна агенция „Електронно управление", в т.ч. административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление" 2014-2020 и Фонд „Вътрешна сигурност" 2014 - 2020, както и по договорите, финансирани по „Механизъм за свързване на Европа" (Connecting Europe Facility) по проект „FORESIGHT - Усъвършенствана симулационна платформа за киберсигурност за обучение в авиационната, морската и Powergrid среда, и договорите за изпълнение на проекти, финансирани със средства от други донори, министърът на електронното управление замества председателя на Държавна агенция „Електронно управление" или упълномощените от него лица като страна по договорите и всички споразумения към тях, като поема изцяло всички права и задължения на заместваната страна, произтичащи от клаузите на договорите и на споразуменията към тях. Тези обстоятелства според ищеца обуславят качеството му на активно легитимирана страна по предявените искове.

Спрямо процесните договори за обществена поръчка, досежно предвиденото в тях експлоатиране на възложената на ответника за поддръжка ЕСИ, като предлага на трети страни срещу заплащане услугите изчерпателно посочени в Техническите спецификации и поетото задължение да заплаща на възложителя 8 % от реализираните от това приходи без ДДС за всяка календарна година, приложение следва да намерят освен специалните правила уредени в ЗОП и тези отнасящи се до договора за поръчка, уредени в ЗЗД.

От приетите като писмени доказателства по делото приемопредавателни протоколи по чл. 8 от процесните договори, годишни финансови отчети и приложения към тях, доклади за дейността за отчетен период 01.01.2022г.-31.12.2023г., както и от заключението на вещото лице по приетата експертиза се установи, че общият размер на дължимите суми от ответника изчислени съгласно договореното в чл.7,ал.1 и чл.8, ал.1 и ал.2 от Договор №99/22.11.2018 г. и от Договор №100/ 22.11.2018 г. е 61 473,71 лева, от които: 11 858,62 лева -8% от приходите за 2022 г. в размер на 148 232,74 лв.; 13 880,39 лева -8% от приходите за 2023 г. в размер на 168 731,43 лв.; 17 863,27 лева -8% от приходите за 2022 г. в размер на 223 290,90 лв.,съгласно условията на Договор №100/ 22.11.2018 г.; 17 871,43 лева -8% от приходите за 2023 г. в размер на 223 392,84 лв. Следователно, предявените главни искове са основателни и доказани.

По отношение на претенциите за заплащане на договорената в чл.18 от процесните договори неустойка се установи, че максималните й размери, начислени върху главниците от 11 858,62 лв., 17 863,27 лв., 13 880,39 лв. и 17 871,43 лв. за периода от 01.05.2023г. до 16.11.2024г. са съответно 1185,86 лв. , 1786,33 лв., 1388,04 лв. и 1787,14 лв. или общо 61547,37 лв. Предвид дължимостта на главниците и изпадането в забава на ответника за заплащането им към 01.05.2023г. и достигане на максиманият размер на неустойките от 10 % от дължимите главници към 16.11.2024г., то предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид основателността на предявените искове съдът следва да разгледа релевираното от страна на ответника възражение за прихващане със своето вземане в размер на 969 014,13 лв. без ДДС за индексация на цените по сключения между него и ищеца Договор №96/20.11.2018г. с предмет „Проектиране и изграждане на инженерна инфраструктура на Център за възстановяване“, до размер на по-малкото вземане, а именно това на ищеца в общ размер на 67 621,08 лв.

Договорът за обществена поръчка е регламентиран със специални правила в Закона за обществените поръчки /чл. 112-119 от ЗОП/, като съгласно чл. 112, ал. 1 и чл. 183 от ЗОП този договор е формален – сключва се в писмена форма. На специалните формални изисквания се подчиняват и правоотношенията между страните, свързани с изпълнението на договорните отношения, тяхното прекратяване, включително и изменение на договорното правоотношение. Случаите, в които могат да бъдат изменяни сключени договори за обществена поръчка, са уредени в чл. 116, ал. 1 от ЗОП , а специална възможност за изменение на цената по договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са се увеличили цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, е предвидена в чл. 117а от ЗОП. Тази специална възможност обаче е подчинена на изискването за писмена форма – т. е. – изисква се съвпадение на насрещните волеизявления на страните, обективирано в писмена форма – или допълнително споразумение за изменение на договора за обществена поръчка, каквото допълнително споразумение в случая, няма спор, че липсва. Извод за необходимост и задължителност на писмената форма на двустранно съгласие между страните за изменение цената по договор за обществена поръчка, се съдържа в самата нормативна уредба, предвид това, че азпоредбата на чл. 116, ал. 7 от ЗОП предвижда: Всички документи, свързани с изменения на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения,......, се публикуват в платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП в срок от 30 дни от изменението. Предходното изречение се прилага и при изменения по реда на чл. 117а. Нещо повече – законът предвижда обявление за изменение на договор за обществена поръчка, което действие е приравнено по правно значение на обявлението за възлагане на обществена поръчка – чл. 36, ал. 1 от ЗОП , във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 6 от ЗОП; разпоредбата на чл. 185, т. 2 от ЗОП предвижда задължение за възложителя да изпрати за публикуване обявление по образец в срок 30 дни от: подписване на допълнителното споразумение – за изменение на договор по чл. 116, ал. 1. Няма как да се изпълни изискването за публикуване в специалната платформа на изменение на цената по договор за обществена поръчка, ако това изменение не е писмено изразена воля на страните. Изменението на цената на договора за обществена поръчка е правна възможност, която зависи от решението на страните по договора. Освен това законът – чл. 184 от ЗОП, изрично предвижда изменение на договор за обществена поръчка в прерогативите на възложителя - възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл. 116. Цената е елемент от съдържанието на договора, по който страните са постигнали съгласие и който може да бъде изменен само тогава, когато страните постигнат ново съгласие. Разпоредбите на чл. 117а ЗОП и чл. 116 от ЗОП уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо страните да изменят първоначалното споразумението относно цената на договора за обществена поръчка, а с оглед на изменението на чл.117а ЗОП (в сила от 22.12.2023г.) и при наличие на финансов ресурс, с който възложителят следва да разполага.

При наличието на тези предпоставки не възниква субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на съгласие за изменение на цената. С оглед изразената защитна позиция на ищцовото дружество, такова съгласие между страните не е постигнато, а още по-малко е налице съвпадение на подобни волеизявления в изискуемата писмена форма – допълнително споразумение към основния договор. Едва след постигане на съгласие между страните за изменение на цената по договора, обективирано в писмена форма, за изпълнителя ще се породи субективното право да претендира изпълнение на парично задължение, съответно ще може да се приеме, че последният има насрещно вземане спрямо възложителя за индексирани цени по договора. Нормата на чл. 117а от ЗОП сама по себе си не предпоставя възникване на такова субективно право, както се твърди от ответника и тезата му, че липсата на постигнато съгласие между страните за изменение цената по договора не може да бъде пречка за упражняване потестативното право на изпълнителя, чрез търсената защита посредством възражението за прихващане, не може да се възприеме.

Вярно е, че чл. 120 от ЗОП предвижда приложимост на разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за неуредени въпроси, но въпросът за изменение на договора за обществена поръчка е изрично и изчерпателно уреден със специалния закон. Ето защо разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД /Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорена изцяло/ не може да се прилага по отношение на договори за обществена поръчка, доколкото във връзка с изменението на цената /възнаграждението/ по договора за обществена поръчка специалният закон съдържа специални разпоредби – чл. 116 и чл. 117а от ЗОП. В случая неприложим е и института на стопанска непоносимост по чл. 307 от ТЗ, доколкото специалният закон – ЗОП предвижда специален режим на сключване, съответно – изменение на договор за обществена поръчка.

Извод в горната насока – за необходимост от писмено изразено съгласие между страните по договор за обществена поръчка за изменение на цената по договора, дори и това писмено съгласие да не е оформено като допълнително споразумение, следва и от приетото с наднационална съдебна практика – Решение на СЕС от 07.12.2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22. То е постановено по повод приложението на чл. 72, пар. 1, б. "д" и пар. 4 от Директивата /аналогични на чл. 116, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от ЗОП / и гласи: "Член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС , трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като "съществено" по смисъла на тази разпоредба, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни – т. е. съгласуване на волята на страните, под каквато и да е форма е задължителна предпоставка за настъпване на правните последици на изменение на договора и в хипотезата на чл. 117а от ЗОП. В настоящия случай, такава съгласувана воля липсва, което се установи от приетите по делото писмени доказателства.

На последно място следва да се отбележи, че в тази насока са и Методическите указания на МФ Агенция по обществени поръчки, относно възможности за индексиране на договори по време на изпълнението им в условия на инфлация, като в тях се сочи: "В заключение следва да се отчита, че изменението на договора е правна възможност за страните, и е едно от възможните решения във всеки случай, за което е необходимо тяхното съгласие. Преценката дали са налице изискуемите от закона предпоставки винаги се извършва от възложителя за всеки отделен договор и съобразно относимите фактически обстоятелства, доколкото той носи отговорността за законосъобразното възлагане и изпълнение на обществената поръчка".

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не разполага с изискуемо и ликвидно насрещно вземане за индексиране на цени по сключения между него и ищеца Договор №96/20.11.2018г. с предмет „Проектиране и изграждане на инженерна инфраструктура на Център за възстановяване“, за да може да прихване с него претендираните от ищеца с предявените искове вземания и затова възражението му за прихващане е неоснователно.

Поради основателността на предявените искове на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото за внесена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1919,81 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът