Решение № 115 от 7.4.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 26/2023 г.

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. Е. И. против решение № 56/18.10.2022г. по ТД №68/2021г. по описа на ОС-Шумен, В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени срещу ЗД“ЛЕВ ИНС“АД претенции за присъждане на горници от главници на търсени застрахователни обезщетения, съответно над 20000 лв. до 75000 лв. за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и над 420.38 лв. до 525.48лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП на 08.12.2020г от водач, застрахован с полица № BG/22/120003035083 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законни лихви, считано от уведомяване на застрахователя на 18.12.2020г., като съответно са били определени и разноски в тежест на насрещни страни. Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество са разгледани в определение №62/20.01.2023, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на излоЖ.те подробни оплаквания по обжалвания акт. Въззивникът М. Е. И., чрез адвокати Д. и Т., се позовава на неправилно остойностяване на засягането на неимуществената сфера на пострадалия, като сочи, че не са отчетени в съвкупност всички обстоятелства, възприемани в практиката като критерии за справедливия размера, обичайно определян за такъв брой и интензитет комбинирани телесни увреждания(контузия на глава с рани е лека степен на черепно-мозъчна травма, контузия на коляно с вътреставна фрактура и загуба на зъби), продължителността на лечението над обичайните срокове за възстановяване на костните структури и симптоматиката по адаптиране на психиката на пострадалия към стреса и влошеното здраве, включително и доказаните с показанията на свидетелите продължаващи и към настоящия момент значителни затруднения при двиЖ.е и негативни психически изживявания, превърнали пострадалия в неравностойно и непълноценно човешко същество. Оплакванията се свързват и с пропуск на съда да съобрази актуализацията на лимитите на отговорността на застрахователя като белег за икономически тенденции и допълнително развиващите се в страната инфлационни процеси след 2019г., чиито нарастващи темпове са публично оповестени като общоизвестни факти с публикувани статистически данни за цялата страна, като жалбоподателят счита че ограничаването на преценката само до икономическата обстановка в област Шумен не е законосъобразно. Отделно са излоЖ. и оплаквания по установен по предполоЖ.е, а не категорично доказан вероятен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, без да е категорично установено нито конкретното противоправно поведение, нито евентуалното отраЖ.е на неупотребата на предпазен колан върху причиняването на конкретно понесени увреждания или разлика в интензитета им. В писмена пледоария по същество(депозирана по поща и достигнала до съда след проведено съдебно заседание), упълномощените адвокати поддържат бланкетно доводите за основателност на претенция за обезщетяване на вредите в целия предявен размер и искането за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на горниците като справедлив еквивалент размер на неимуществените вреди и доказани разходи за лечение без намаляване поради принос на пострадалото лице. Въззиваемият застраховател ЗД“ЛЕВ ИНС“АД, чрез пълномощник адв. И.(АД И. – Табаков), оспорва жалбата с доводи за съответно на справедливостта остойностяване само на пряко понесените и доказани вреди и обосновано уважено възраЖ.е за съпричиняване поради липса на предпазване на пътника с поставен колан. Пред въззивния съд с писмено становище се поддържат доводи за неоснователност на претенцията, съответно на искането за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част след споделяне на изводите за неоснователно претендирана горница на подлежащите на компенсиране вреди, редуцирани поради основателно възраЖ.е за съпричиняването им. Пълномощниците на въззивника претендират за присъждане на разноските и във въззивното производство. Адвокатите са поискали първоначално и присъждане на възнаграждение в полза адв. Р за безплатно предоставена правна услуга, а към приключване на съдебното дирене са посочили като изпълнител на услугата адв. Д.. Въззиваемият застраховател не е заявил искане за присъждане на разноски. За да се произнесе въззивният състав съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ на отхвърляне на част от предявените от пострадало от ПТП лице преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил имуществени и неимуществени щети. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 75 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес както и компенсация на разходи до 525.48лв., направени за лечението, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главниците, считано уведомяване на застрахователя за настъпване на увреждането на 18.12.20г. до окончателното им погасяване. Като ползващ се от застраховката пътник М. И. е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от комбинирано телесно увреждане в областта на главата и крайниците(вътрешночерепна травма и охлузване в дясна част на челната област; избиване на три зъба и разместване на четвърти; счупване на кости в областта на колянната става на десния крак), проведено консервативно болнично лечение на мозъчната травма и обездвижване с ортеза на фрактурата, последвано от усложнено поради ограниченото двиЖ.е на крайника домашно лечение, изискващо постоянно битово обслужване с чужда помощ при двиЖ.е и хигиена, както и допълнително развили се затруднения на говора и наложилото се цялостно протезиране на горната челюст. Ищецът е посочил, че възстановяването на двиЖ.ята и зъбите не е било приключило и било съпътствано с изживяване на тежка и остра психотравма, чиято негативна симптоматика (главоболие, гадене, страхови изживявания при пътуване с МПС, нарушения на съня и апетита) и породени от силната негативна емоция неувереност, зависимост от близки и чувство на непълноценност поради ограничените значително възможности за самостоятелно двиЖ.е и обслужване и ограниченият двигателен режим, който се налагало да съблюдава. Сочи, че променил хранителни навици и общуването си поради затрудненията при дъвчене и говорене. Комплексът от тези телесни и психични увреждания, както и направените разходи за медицински изделия, лекарства и зъболекарски услуги са посочени като пряк резултат от предизвикано на 8.12.2020г. на път I-7 до с. Загоричене от починала при ПТП застрахована Фатме Халил, която при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег. №Х6977ВТ нарушила правилата за двиЖ.е и непредпазливо увредила няколко лица, между които и ищеца, пътувал на задна дясна седалка в същия автомобил. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец, прякото пораждане на всички телесни увреждания от това събитие и съответно направените за лечението разходи. Ответникът изрично е заявил и възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на ответника, конкретизирано с твърдения за нарушаване на задълЖ.ето на пътника да се обезопаси с наличния в МПС колан. Обезщетението за неимуществени вреди е било поискано в по-голям размер от пострадалия преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие и начално установеното телесно увреждане, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представен от пострадало лице протокол за ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач, причинило телесни увреждания на пътника. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. Решението, в частта, с която са били присъдени дължими (редуцирани с 1/5 след признато съпричиняване) застрахователни суми от 20000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и 420.38 лв. за направени имуществени разходи за лечение, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците), присъдени считано от предявяване на застрахователната претенция на 18.12.2020г. до окончателно плащане. Затова и понастоящем не се може да се изследват възраЖ.ята по гражданската отговорност на виновния застрахован водач и забавата на застрахователя от посочения вече от съда момент на достигане до него на изявлението за търсене на обезщетение от пострадалото лице. Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както горница над 25 000 до 75 000лв определен от първа инстанция по справедливост еквивалент на неимуществени увреждания, така и частите, съответни на 20 % от компенсациите, намалени и съответно отхвърлени поради уваженото възраЖ.е за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадал необезопасен пътник. Съдът, след преценка на излоЖ.те в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраЖ.ята на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на комплексна техническа и медицинска експертиза въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП и оглед на местопроизшествие с фотоалбум следи от удара в страничната и предна дясна част на автомобила, в който е пътувал пътника, пострадал поради неправомерно управление на застрахованият водач. Вещите лица са установили категорично механизма на причиняване на уврежданията на пътника на задна дясна седалка, като са съпоставили наранявания с посоката и силата на инерционните сили, генерирани от първия страничен и слаб (с приплъзване по първия тежко- товарен автомобил) удар и много по-травматичния втори, но вече челен удар с друг ТИР, настъпил при сборна скорост над 100км/ч. Автоекспертът е потвърдил, че седалките на всички пътници са били оборудвани с колани, като този на местото на ищеца е триточков и при правилното му поставяне е следвало да фиксира торса към седалката, но без да може да ограничи двиЖ.е на крайници и глава. Именно в тези места обаче са установените наранявания на пътника, като според медиците, коментирали документацията по делото, съставена непосредствено след ПТП, в спешен център били диагностицирани леката скрита вътречерепна мозъчна травма и охлузването на главата в дясно, които били лекувани консервативно, а на следващия ден с образна диагностика била установена и фрактурата на костите в областта на колянна става, която била обездвижена с гъвкава ортеза за 45 дни. Именно тези увреждания експертите потвърждават като резултат от директни удари в тъпи предмети, понесени от пътника при челния удар. При съпоставката на образните изследвания в спешния център и при по-късна рентгенография и посещение при стоматолог, вещите лица са намерили, че състоянието на венците на пострадалия още преди ПТП е било силно увредено от пародонтоза и макар на рентгеновите снимки на черепа в деня след ПТП да са видими липсата на предни горни зъби в дясно, левите са били на място, но с ясно изразена мобилност, която не е била констатирана като резултат от прясно нараняване на челюстта. Специалистът дентален хирург изрично е пояснил, че няма категорични данни за увреждането на предните зъби при удара на главата в дясната теменна част(където несъмнено са установени следите от раната), но напредналото редуциране на съзъбието поради нелекувано заболяване с дългогодишна давност не изключва и възможността за „изпадване“ (а не травматично избиване) и на някои от левите горни зъби само поради сътресение с лека интензивност, а изваждането на останалите е последица от единственото възможно протезиране на цяла горна челюст при липса на здраво крепящи се в горния венец други зъби поради пародонтозата. Експертите са изследвали и следите от поведението на пострадалия, като пътник на задна седалка. Този спорен факт е в основата на възраЖ.е на застрахователя за съпричиняване на вредите, тъй като друго противоправно поведение, с което пострадалия да е допринесъл или да е улеснил настъпването на покрития застрахователен риск не е посочено. При отчитане на силата на понесения удар, според вещите лица при употреба на колан е следвало да могат да се установят типични при такъв челен удар (със скорост над 100 км/ч) травми от притискането на опънат колан увреждания в конкретни анатомични области на тялото. Сведения да поставен колан от пътника се съдържат само в медицинската документация за анамнеза, снета по обяснения на самия пациент – сега ищец, които съдът оценява като защитна теза, доколкото не се потвърждават от каквито и да се обективни следи от този факт. Затова въззивният съд преценява, че съвкупността от доказателства категорично опровергава тази теза и намира за категорично установена липса на каквото и да е ограничение на свободното двиЖ.е на тялото напред в резултат на нарушение на изискването на чл. 137а ЗДвП. Същевременно съдебният лекар е потвърдил, че ефективността на поставен предпазен колан при високоенергийния челен удар значително намалява, като задържащото му действие би могло да нанесе значително по- тежки увреждания от тези, реално понесени от пациента(гръдни, шийни и коремни травми). Като съпостави този извод със заключението на автоексперта за липса на задържащо действие на поставения колан по отношение на свободно движещи се глава и крайници съдът намира, че не се установява категорично реализиране на повишен риск поради липсата на обезопасяване. Няма категорични данни, че поставения колан би изключил удар в областта на коляното и главата, а дори и интензивността на тези удари да е била значително намалена, то енергията, генерирана от сблъсъка би била пренесена върху другите области, притиснати от колана, където са концентрирани значими за живота органи и затова съдът не може да приеме, че пропуснатото обезопасяване е увеличило вредоносния резултат(т. 7 от ТРОСТК № 1/2014 г., ОСТК). Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, а в случая това не е така и затова и въззивният съд намира за неоснователно възраЖ.ето на застрахователя за съпричиняване на някаква част от вредите от самия ищец. В тази насока е и утвърдената практика (Решение № 60117 от 1.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 667/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о., ТК). Оплакването на въззивника се оказва основателно и затова въззивният съд не следва да редуцира какъвто и да е размер от обезщетение, определено като справедлив еквивалент на болките и страданията на пострадалия ищец, които обаче са пряк и непосредствен резултат само от застрахователното събитие. Спорен е размерът на тази компенсация за горницата над 25 000лв. Въззивният съд съобразява комплексното заключение на лекаря и зъболекаря като резултат от съпоставянето на данните в медицинската документация и спецификата на провеждано лечение и резултатите от него, възприети непосредствено при актуален преглед и сравнени с данни от развитие на хроничното заболяване на венците, диагностицирано като напреднало в значителна степен преди увреждането. Вещите лица са категорични, че установените като новонастъпили в момента на транспортното престъпление телесни увреждания на главата са били лекувани по спешност в болнично заведение като високоенергийна травма с леко мозъчно сътресение без засягане на кости на черепа. Към този момент на рентгеновите снимки вече са били ясно видими липсващите два горни зъба, но нито в анамнезата по оплаквания на пациента, нито в разчитането на диагностиката медицинските специалисти са посочили констатирани травматични увреждания на венците, като следа от избиване на тези зъби. Съдът намира, че няма достатъчно убедителни данни за връзка между загубата на зъбите и травматичния удар, тъй като при наличие на конкретно специализирано изследване именно на главата на пациента за локализиране на последици от несъмнено високоенергийно увреждане при ПТП, няма никакво житейско логично оправдание пациента да „спести“ оплакванията си, ако действително е загубил двата си зъба при този случай и тази съставомерна за наказателно преследване последица да не бъда отразена в медицинската документация. Това увреждане не е било обявено и в претенцията, предявена за обезщетяване на вредите пред застрахователя на 17.12.2020г., въпреки че към този момент липсата на зъбите(ако действително са изпаднали при сътресението на главата при понесения удар в челно-теменна област) е следвало да е настъпила и да е известна на пострадалия, посочил пред вещото лице, че зъбите са паднали на втория ден, т.е докато още се е намирал в болницата (изписан е на 12.12.2020г.). Именно увреждане на общо четири зъба( двата липсващи на рентгенография от спешния център и два стоящи видимо нестабилно във венеца) са били „обявени“ като липсващи в анамнеза при преглед за освидетелстване по инициатива на пациента в деня на подаване на претенцията 17.12.20г. Това доказателство обаче съдът преценява като отчита и косвени данни, събрани в хода на разследването на пътния инцидент като престъпно деяние(представени от самия ищец с допълнителната искова молба), където медикът, издал свидетелството е отказал да потвърди, че е възприел лично и непосредствено следи от травма в устната кухина. Доказателствената стойност на удостоверението се опровергава и от заключението на назначеният от съда дентален хирург, който е категоричен, че диагнозата за травматично избиване на зъбите не е обоснована, макар да не може да се изключи изобщо вероятност някои от зъбите да са изпаднали дори и при немного интензивен удар именно поради вече значително влошаване на състоянието на венците на този пациент. При съвкупна преценка на всички посочени от ищеца доказателства въззивният съд не може да приеме за установена пряката връзка между застрахователното събитие(ПТП в резултат на неправомерно управление от застрахован водач) и загубата на зъбите на ищеца и особено наложилото се поради евентуално изпадане на двата от тях(налични в деня на събитието) цялостно протезиране на горна челюст, където вече са липсвали два десни зъба и атрофията на зъбния гребен е била развита до мобилност на левите предни зъби. Като пострадало лице ищецът носи пълна доказателствена тежест за установяване на всяка от вредосните последици от ПТП, накърнили неимуществената му сфера, включително и увреждането на зъбите, което е изрично оспорено от ответника и доводи в тази връзка се поддържат в пледоарията пред първата инстанция, преповторени и в становището по жалбата пред настоящата инстанция. Затова изразеното становище за вероятността, някой от ударите или общото сътресение на главата да е ускорило момента в който естествено развитие на пародонтозата би довело до същия резултат (изпадане на предните зъби от венеца) по-скоро обосновава случаен, а не обичаен характер на причинна връзка на тази последица с ПТП и не може да се възприеме като категорично доказване на твърдението на ищеца за пряко увреждане. Затова въззивният съд преценява като последици от застрахователното събитие само вътрешночерепната травма и охлузванията на главата и фрактурата на коляното. Тези увреждания са лекувани с обичайни за тях консервативни методи, като възстановяването от леко мозъчното сътресение е приключило до 2- 3 седмици след овладяване на начални симптоми на гадене и главоболие в болнични условия в рамки на четиридневен престой, а възстановяването на двиЖ.ето на крайника е приключило за 4-5 месеца след начално обездвижване с гъвкава ортеза за общо 60 дни и домашното лечение, съпроводено със значителни неудобства и силно изразен болкови синдром в началото до калциране на костите и постепенно отпадане при раздвижване след още 90 дни на допълнително предписано ограничаване на двиЖ.ята и щадящо натоварване с необходима предписана рехабилитация, след установено непълно срастване при контролен преглед. Вещите лица потвърждават, че към момента на прегледа след повече от година и половина след инцидента, функционалностите на организма са изцяло възстановени и пациента е клинично здрав, като няма остатъчни дефицити в двиЖ.е и походка. В първата инстанция са събрани и гласните показания на свидетелите, чийто показания, съдът съпоставя с изводите на експертите, обосновани на обективен прочит на медицински изследвания. Св. Я, сестра на ищеца излага като лични нейни наблюдения обстоятелства, които са в явно разминаване с прилоЖ.те методи на лечение (зъбите били счупени, поставена била шина на врата на пациента), затова в тази част показанията не следва да се кредитират. По отношение на домашното лечение описаната нужда от подпомагане на пострадалия в ежедневието съответства на наложеното обездвижване на десния крак и затова съдът преценява излоЖ.те впечатления от състоянието му като относими към началния 4- 5 месечен период. Св. М, излага свои трайни и непосредствени впечатления върху ежедневието на ищеца като съсед, които кореспондират и на медицинската документация за начина на проведеното лечение, пояснено от медицинските експерти. Този свидетел обаче свързва продължителното възстановяване, включително и след като пострадалия почнал да се движи самостоятелно и да излиза от дома си с „тежка“ операция, на която обаче ищецът не е подлаган. Затова съдът кредитира заключението на експертите за пълно физиологично възстановяване, а преценява показанията на свидетелите като относими към психологическото състояние на увреденото лице, споделяло с околните собствените си преживявания и оценки за физиологическите си възможности. Според свидетелите ищецът променил значително навиците си, поради затрудненията при принудителното обездвижване и трудно възстановявал физическата си форма, споделял появилия се у него страх от пътуване с кола, усещане за безпомощност и притеснения, че не може да си намира работа както преди. Тези психологически последици са били изследвани и от назначено от първата инстанция вещо лице, което потвърждава, че ищецът е изживял остър стрес поради събитие, провокирало усещане за реална опасност за здравето и живота, като впоследствие се проявили типични за временно разстройство на емоционалния живот и социалното функциониране симптоми на тревожност, безпокойство, безсъние и мисловна преработка, концентрирани в тревожния спектър със средна степен на интензивност, които са отшумели в обичайните срокове без да са прераснали в симптоми на нарушена адаптация без допълнително специализирано лечение. Вещото лице не е намерило следи от непреработена актуална психотравма, социалното функциониране е възстановено, пострадалият е намерил нова работа и по неговите лични обяснения е превъзмогнал страха си от шофиране, като сам управлява МПС ежедневно до новата си месторабота по същия пътен участък без затруднения от травмиращ спомен. При така установените доказано причинени от застрахования увреждания и особено категорично установеното пълно възстановяване без трайни остатъчни последици върху цялостното здравословно, психическо и емоционално състояние, въззивният съд намира, че оплакванията за игнориране както на влошеното състояние на зъбите и последвалите от него затруднения при дъвчене и говорене и цялостно протезиране, така и на описаните от свидетелите остатъчни затруднения при двиЖ.е и намиране на работа не са основателни. При самостоятелната оценка на критериите за справедливост при прилоЖ.е на чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68, въззивният съд отчита средната тежест на болките и страданията, които са понесени от ищеца, вследствие на ПТП – макар и леко, увреждането на главата е изисквало макар и за кратко специално болнично наблюдение, но счупването на коляното е било усложнено и лечението му е продължило повече от обичайния срок с ограниченията на двиЖ.ята и последваща нужда от помощни средства за придвижване и подпомагане в бита и хигиената в период, надхвърлящ обичайни 2-3 месеца и влияещ негативно на емоционалната сфера; силно изразени болкови усещания в първия период на домашно лечение от 3-4 седмици и постепенно пълно възстановяване; остър психически стрес от злополуката с обичайна адаптационна реакция със страхова симптоматика и интензитет, характерни за психически страдания, типични за такава рязка и травматична промяна в живота на личността; преходно влошаване на социалните възможности на пострадалия поради началното ограничение в двиЖ.ето и възприятия за влошена перспектива, изцяло преодоляно за период от година и половина без трайни дефицити в социалните функции. При този комплекс от засягане на физиологично и емоционално- психическо състояние на личността съдът намира че справедливостта налага отчитане на среден размер на обезщетението за иначе типични физически увреждания (комбинирана лека черепномозъчна и средна колянна травма). За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при средни телесни повреди от подобен характер и отчитане и на обичайните психични страдания в сходни телесни увреждания, вариращи от 20 000 до 60 000 лв. (Решение № 60119 от 8.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1449/2020 г., II т. о., Решение № 11 от 8.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2338/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 60140 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1905/2020 г., II т. о., ТК Решение № 60137 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1920/2020 г., II т. о., ТК, Решение № 50173 от 6.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, ), като завишените размери са били обосновавани с допълнително комбинирани увреждания и на други крайници или по- тежки трайни непреодолими остатъчни последици. В тези рамки са отчитани характерни за индивидуални случаи особености на увеждания, причинени до 2018г., след което следва да се преценява завишаване на нормативните лимитите на застрахователно покритие (чл. 492 т. 1 на КЗ) като отраЖ.е на динамиката на икономическа конюнктура в страната. Затова и съдът се придържа към по-висок усреднен размер, като по-адекватен към релевантния за настъпване на увреждането момент в края на 2020г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии ( Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). През 2021г., съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход 7002 лв. за страната (нараснал от 6013 лв. за 2018г. Същевременно, макар годишната инфлация да нараства, официално обявените данни от НСИ индикират задържане на нивата на месечна инфлацията във втората половина на 2022г. От 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв., независимо от броя на пострадалите лица. При така установеното въззивният съд намира оплакването по последния от спорните въпроси пред въззивния съд за основателно, тъй като справедливостта налага определеният твърде нисък размер от 25 000 лв. да бъде завишен до 35 000лв. По – висок от този размер обаче не би бил съответен на социалния статус на увреденото лице, който като допълнителен критерий следва да се отчита при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Към датата на деликта пострадалия е обитавал малко населено място, работил е с непостоянна заетост (според показания на съседа му), но активно е търсил работа и е участвал в издръжка на домакинството наред с работеща в чужбина съпруга с постоянен доход, без данни за определени особени характеристики на общественото му полоЖ.е. Така макар и завишен поради повишаването на цените на живота на населението в цялост, определения паричен еквивалент ще бъде адекватен на критерия за социални различия, отразяващи съществуващи фактически разлики в жизнения стандарт, произтичащи от обичайни редовни доходи на различни групи от населението на страната. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер като паричен еквивалент, значими са именно икономическите характеристики на индивида, които го причисляват към лица с една или друга социално-икономическа възможност да разполагат със собствени парични средства. Явно е, че при такъв икономически стандарт на живот, не може да се оправдае и имуществен еквивалент към актуализирана със завишение горна граница на обезщетения за този вид вреди(претендираните 75 000лв), определени само до обема на доказаните преки последици от пътния инцидент. В този размер застрахователното плащане не би се превърнало от средство, заместващо загуба в средство за извличане на неоправдано обогатяване и промяна в социалното полоЖ.е и стандарта на живот на получателя на обезщетението(ППВС № 4/68 г.) В заключение, за да бъде постигната справедлива компенсация на неимуществените вреди застрахователното обезщетение следва да изплати в пълен размер от 35 000 лв., поради което присъдената вече главница (в необжалвана части от първоинстнационното решение) следва да се допълни само с още 15 000 лв. за неимуществените вреди. Само за тази основателна част от претенцията обжалваното решение следва да се отмени. Диспозитивът за отхвърляне на неоснователната горница до 75 000 лв. съответства на мотивите на въззивния съд, поради което следва да се потвърди. По отношение на имуществените разходи обаче, въззивният съд отчита, че неоснователно редуцирания размер е определен при съобразяване и на разходи за дентални услуги и протезиране в общ сбор от 505лв. Посочените от ищеца доказателства за заплащане на преглед, медицинско изделие – ортеза за коляно и лекарствата, които вещите лица потвърждават като предписани за лечение на травмата на глава и коляно достигат до само 275.48лв. Затова съответните на признатите като преки увреждания последици от ПТП се покриват в цялост от вече присъдените и необжалвани размери на разходи за лечение от 420.38лв. Макар и по други съобраЖ.я, изводът за неоснователност на претенция за понесени имуществени загуби над този размер до поисканите 525.48лв съвпада с установените от въззивния съд вреди и затова следва да се потвърди. Към присъдените от двете инстанции горници следва да се добавят претендираните законни лихви. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задълЖ.е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, респ. процесното парично вземане, произтичащи от непозволено увреждане, е изискуемо от датата на причиняване на неимуществените вреди, които обезщетява, респективно от извършването на произтеклите от телесното увреждане разходи за лечение. ЗадълЖ.ето на застрахователя обаче, макар и вторично, функционално е обусловено от задълЖ.ето на застрахования да обезщети вредите на третото лице и затова и компенсаторните по характер лихви следва да се изплащат от застрахователя, но само доколкото е бил поставен в забава след уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие. Според установената вече трайно съдебна практика (решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., ТК, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на I т. о.) отговорността на застрахователя за собствената му забава е диференцирана в чл. 497 КЗ от отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, но това се отнася само за различното третиране на основанието на материалното право в различните периоди на неудовлетворяване на кредитора. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, основанието се променя, без това да изисква в диспозитива на решението по прекия иск принадлежащите към застрахователното обезщетение лихви да се отграничават по период и размер за двете основания, формиращи последователно акцесорното вземане за забава върху една и съща главница, дължима от застрахователя. Затова въззивният съд следва да присъди определената по този начин и от първата инстанция акцесорна законна лихва и върху допълнително определената горница на обезщетението за неимуществените вреди. По разноските: Промяната на резултата от делото налага ревизиране и на разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция. В първата инстанция ищецът е направил установени разходи в сбор от 1815лв, от които са присъдени 490.73лв. Въззивният съд констатира, че дължимото възнаграждение в полза на адвокат, предоставил договорена към началото на съдебния процес(27.05.21г.) безплатна услуга на ищеца като материално затруднено лице, е било вече присъдено на осн. чл. 38 ал.1 ГПК в полза на адв. Р до частта от 730, 02лв., съответна на уважената от първа инстанция част от минимално възнаграждение. При прилагане на чл.7, ал.2 вр. чл.2, ал.5 от НМРАВ (ред. към момента на изпълнението преди бр. 88 от 4.11.2022 г.) минималния хонорар при съединяване на два иска за различни по вид вреди от едно застрахователно събитие възлиза на 3080лв, като данни за регистрация на този пълномощник по ДДС не са представени. Респективно съразмерна на основателни части от предявените претенции (35420, 38/75525, 48) е част от само 1444, 48лв. от хонорара и само 851, 21лв от разходите. Затова вече определените суми следва да се завишат с горници до тези размери. ВъзлоЖ.те в тежест на ищеца разноски също следва да се редуцират в съответствие с новия резултат по същество. Съразмерната на отхвърлената претенция част (40105, 10/75525, 48) от общия сбор 600 лв., установени в първата инстанция направени от ответника разходи възлиза на само 318, 61 лв. и съответно до този размер могат да се прихванат насрещните взимания за разноски (850, 21-318, 61лв) до остатък 532.60лв. След отчитане на вече присъдени 52.96лв, дължимата горница след компенсацията остава в размер 479.64лв, която следва да се присъди допълнително в полза на ищеца. Следва да се завиши и размера на присъдената в тежест на ответника държавна такса с още 420 лв.( 70% от допълнително дължима такса, от която ищецът е бил освободен) по сметка на ОС-Шумен. По разноските в настояща инстанция: Въззивникът е бил представляван от адвокат, обявил договорена безплатна услуга за защита на обжалваем интерес по двете съединени претенции (55 000 лв. и 105, 10 лв.), за чието общо предоставяне се дължи минимален хонорар 6540 лв. с ДДС (сбор от данъчни основи 5050 лв. и 400лв.), изчислен в новата актуална редакция на НМРАВ. Основание за определяне на по-висока от минималната стойност на възнаграждението в случая се налага поради представените в първа инстанция данни за регистрация на адв. Николов като данъчно задължено лице и изрично договаряне на предоставяне на услугата от този адвокат. Съразмерна на основателна част от жалбата (15000/55105.10) е само сума от 1780лв. и тя следва да бъде платена от въззиваемата страна, наред със съответната част от внесената такса до размер от само 92лв. До размер от 70% тази страна следва да понесе и невнесена такса за въззивно обжалване по сметка на Варненски апелативен съд или само 210лв. Искане за разноски пред настоящата въззиваемата страна не е предявила. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд