РЕШЕНИЕ

№ 97

гр. Ловеч, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200097 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 11 - 2400218 от 15.01.2025 г., издадено от Даниел Николаев Колев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч е наложена на основание чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на •••••••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: •••••••• представлявано от •••••••• с ЕГН •••••••••• - управител, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) при следните мотиви за определяне на размера на имуществената санкция:

•••••••••“ ЕООД е осъществило нарушение на чл.79, ал. 4 във връзка с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 08.07.2024 г., е приело •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 995/08.07.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

За извършеното нарушение, в чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ за работодател юридическо лице е предвидена имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. Предвид факта, че не са налице утежняващи вината обстоятелства и дружеството не е санкционирано и преди за същото нарушение на ЗТМТМ, определената имуществена санкция е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, както и с целта на закона.

Съгласно чл. 79б, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба/имуществена санкция, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер.

За това, че на 24.09.2024 г. е извършена проверка в обект - стопанска база, находящ се в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и на законодателните изисквания за наемане на работа и полагане на труд на територията на Република България от чужденци - граждани на трети държави, от •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление; •••••••• представлявано от •••••••• с ЕГН •••••••••• -Управител. С призовка са изискани за представяне в ДИТ Ловеч документи от •••••• ЕООД с ЕИК •••••••••.

На 30.09.2024 г. в ДИТ Ловеч е извършена проверка на представената документация на •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••. При проверката е представен трудов договор № 994/08.07.2024 г. на •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" с определено място на работа ••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч - •••••••••, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодека на труда за сключения трудов договор и справка за регистрация на уведомлението в НАП. В уведомлението в точка 14 - код по ЕКАТТЕ (единен класификатор на административно - териториалните и териториалните единици), където се попълва код на населеното място, където е работното място на лицето е посочен код по ЕКАТТЕ 75112, отговарящ на ••••••• обл. Ловеч. От представени книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа е установено, че на лицето на 08.07.2024 г. са проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа. В личен картон е документирано, че •••••••••, постъпил на работа на 08.07.2024 г. е получил работен костюм/гащеризон и гумени ботуши/обувки. Представени са разчетно-платежни ведомости за отдел: ••••••••• ••••••••• и фишове за заплати за месеците юли 2024 г. и август 2024 г., от които е установено, че на •••••••••, са начислени трудови възнаграждения за 18 отработени дни през юли 2024 г. и за 22 отработени дни през август 2024 г. При проверката за лицето е представена •••••••• за периода от 29.04.2024 г. до 29.10.2024 г. и разрешение за пребиваване •••••• - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", с валидност до 08.06.2025 г. Такова разрешение могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване.

Във връзка с проверка на пребиваването и достъпа до пазара на труда ДИТ Ловеч направи запитване до ОД на МВР гр. Ловеч. От ОД на МВР Ловеч с писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г. е получена информация, че лицето е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 08.06.2025 г. и че документите във връзка с разрешаване статута за пребиваване и работа са в Дирекция „Миграция" - София.

Направени са запитвания до Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и до Агенция по заетостта.

В отговор от Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и Агенция по заетостта беше предоставен трудов договор, който е приложен от работодателя към искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето •••••••••, с посочено място на работа ••••••• С Писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. от Дирекция „Миграция" е предоставено Писмено становище № СМ-2942/ 26.02.2024 г. на Агенция по заетостта, с което е дадено положително становище за предоставяне на достъп до българския пазар на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" за срок от 1 (една) година при работодателя •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, с място на работа: ••••••••• От това следва, че ••••••• е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за •••••••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••• с място на работа: ••••••••• Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на Република България - само за местния работодател, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

В резултат на извършената проверка и събраните доказателства е установено, че •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия е приет на работа на 08.07.2024 г. по сключен с •••••••••“ ЕООД трудов договор № 995/08.07.2024 г. на длъжност общ работник, промишлеността в стопанска база в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, което място на работа е различно от посоченото в издаденото разрешение от компетентните органи - писмено становище № СМ-2942/ 26.02.2024 г. на Агенция по заетостта. Към момента на приемане на работа на 08.07.2024 г. - гражданина на трета държава Република Индия, пребивава законно на територията на Република България.

С оглед на гореизложеното е установено, че •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, ••••••••, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 08.07.2024 г., е приело •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 995/08.07.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

Посочено е че с това е нарушен чл. 75а, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 24.09.2024 г., пълномощно peг. № 13038/16.12.2021 г., призовка № ИЗХ24086519/24.09.2024 г., протокол за оглед от 30.09.2024 г., трудов договор № 00000659/13.07.2023 г. на Юлиана Атанасова, заповед № 1/28.11.2023 г., книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж и инструктаж на работното място, разчетно-платежни ведомости и фишове за заплати за месеци юли 2024 г. и август 2024 п, писмо № ИЗХ24090602/14.10.2024 г. до ОД на МВР Ловеч, писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г. от ОД на МВР Ловеч, писмо № ИЗХ24093365/24.10.2024 г. до Дирекция „Миграция", писмо № ВХ24130598/07.11.2024 г. от Дирекция „Миграция" с приложен трудов договор, писмо № ИЗХ24093301/24.10.2024 г. до Агенция по заетостта, писмо № ВХ24132062/12.11.2024 г. от Агенция по заетостта, писмо № ИЗХ24097939/18.11.2024 г. до Дирекция „Миграция", писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. с приложено писмено становище № СМ-2942 от A3, справка от ЕКАТТЕ, трудов договор № 995/08.07.2024 г., длъжностна характеристика, паспорт, ••••••••, ЕРПР, удостоверение от 05.07.2024 г. за регистрация от НАП за служебен номер, справка от НАП и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, служебна бележка № 19/08.07.2024 г. за начален инструктаж, личен картон на лицето за отчитане на специално работно облекло, работно облекло и инструменти, покана за съставяне на АУАН № ИЗХ24102744/10.12.2024 г. с разписка за получаване от 10.12.2024 г., протокол за неявяване на съставяне на АУАН № ДОК24019674/13.12.2024 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, пълномощно peг. № 11360/16.12.2024 г. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „•••••••• ЕООД, представлявано от •••••••, който го обжалва в законоустановения срок като моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че съгласно чл. 59 ал.1 от ЗАНН актовете по чл. 58 д от ЗАНН, сред които е наказателното постановление, подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Сочи, че в оспореното наказателно постановление и в акта за установяване на административното нарушение не е посочено мястото, където е извършено нарушението, но предвид начина, по който то е описано в тези два документа, доверителят ми е санкциониран за това, че на 08.07.2024 г. при сключване на трудов договор №995/ 08.07.2024 г. с чужденеца- гражданин на трета държава е приел той да предоставя работна сила в землището между ••••••••••, общ. Ловеч, обл. Ловеч, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От което било видно, че според административно наказващият орган, нарушението е извършено на 08.07.2024 г. при сключване на трудовия договор с чужденеца. Сочи, че трудовият договор е сключен в гр.Велико Търново, което се установява от съдържанието на същия, въпреки, че това не е посочено изрично в НП и в АУАН. Посочено е, че предвид района, в който е извършено твърдяното нарушение - гр.Велико Търново, където на 08.07.2024 г. е сключен трудовия договор с чужденеца, компетентен да разгледа жалбата на доверителя ми е Районен съд Велико Търново, до когото тя е адресирана. Сочи, че АНО не е изложил мотиви, че нарушението е довършено на друга дата и на друго място. Сочи, че фактът, че то е констатирано при проверка на документи в гр.Ловеч, не променя мястото на извършването му, с оглед начина, по който нарушението е описано в НП и в АУАН. Сочи, че за определената по закон местна подсъдност е без значение обстоятелството, че в наказателното постановление е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен съд Ловеч. Сочи, че административнонаказващият орган не може да променя местната подсъдност на спора, тъй като тя се определя съобразно изискванията на закона, а жалбоподателят е в правото си да адресира жалбата до съда, който счита, че е компетентен да я разгледа. Сочи, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок, считано от датата на връчване на наказателното постановление, от лице, на което е наложена имуществена санкция. Сочи, че жалбата е основателна, като излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в нарушение на изискванията по чл. 42 ал.1 т. 3 и 4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, а самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено не са описани ясно и конкретно и че както било посочено и по-горе, видно от диспозитива на наказателното постановление, административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение с подписване на трудовия договор, с който е приел чужденеца на работа. Сочи, че не е посочено мястото на сключване на трудовия договор, респ. мястото на нарушението. Освен това, в диспозитива на НП било посочено, че приетият на работа чужденец е без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а в мотивите на същото и в АУАН са изложени факти, че чужденецът е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за жалбоподателя, но на друго място. Сочи, че административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по два различни начина: по чл. 79 ал.4 във връзка с чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ и по чл. 75 а ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 от ЗТМТ. Сочи, че нарушенията по чл. 7 ал.2 от ЗТМТМ и по чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ са различни по вид и изискват наличие на различни предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Сочи, че разпоредбата на чл. 7 ал.2 от ЗТМТМ въвежда задължение работниците - граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда да работят по трудово правоотношение само за работодателя, който го е приел на работа и при условията, посочени в разрешението на компетентните органи- място, длъжност, срок на работа. Излага, че отклоняването от тези задължения е административно нарушение, но не и такова по чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ. Сочи, че чл. 75 а ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗТМТМ предвижда отговорност на работодателя, за който чужденец - гражданин на трета държава предоставя работна сила или който е приел законно пребиваващ чужденец - гражданин на трета държава без съответното разрешение и регистрация в Агенцията по заетостта. Освен това, разпоредбата на чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ предвижда две хипотези за отговорността на работодателя, а именно: за работодател, за който чужденеца- гражданин на трета държава предоставя работна сила и за работодател, който е приел законно пребиваващия чужденец- гражданин на трета държава. Сочи, че в случая, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция очевидно за втората хипотеза- като работодател, приел на работа чужденеца чрез сключване на трудовия договор, въпреки, че това не е посочено изрично в НП и в АУАН. Сочи, че липсата на яснота относно извършеното от доверителя ми нарушение и квалифицирането на същото на основание две различни правни норми, обосновава материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Счита, че при съставяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение, като в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, в него са вписани данните само на един свидетел- В. П. Ц., за която не е отразено изрично дали е присъствала при извършване или установяване на нарушението или е присъствала само при съставяне на акта. Излага, че този въпрос е от значение за преценката дали АУАН е следвало да се подпише от втори свидетел, чието име, адрес и дата на раждане е следвало да се впишат в акта. Сочи, че при подписване на АУАН свидетелят се е подписал на две места: като свидетел на установяване или извършване на нарушението и като свидетел при съставяне на акта. Излага, че посоченото противоречие и дава основание да твърди, че при изготвяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение, като не е посочен втори свидетел и същият не го е подписал. Поддържа и възражение за нищожност на наказателното постановление, тъй като административнонаказателното производство е проведено от служители в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ловеч, които не са териториално компетентни да контролират дейността на жалбоподателя за нарушения, извършени на територията на Дирекцията в ••••••••.

В съдебно заседание наказаното дружество жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. В. К. от АК В. Търново, която моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че от събраните по делото доказателства и разпитаните свидетели станало ясно, че както в АУАН, така и в НП не е ясно посочено какво е точно нарушението, мястото където е извършено и времето през което е извършено. Сочи, че от описано в АУАН и НП се оставя с впечатление, че приемането на работа на чуждестранен гражданин е станало от работодателя при сключване на трудов договор който е сключен на 08.07.2024 год. в •••••••• както е посочено в него. Сочи, че останалите свързани с трудовото възнаграждение документи също са подписани в •••••••• и чрез тях работодателя е прел на работа чуждестранния гражданин. Въпреки, че се произнесохте с определение че нарушението е станало на територията на ••••••• в района на ИТ Ловеч, аз продължавам да считам, че длъжностните лица от тази инспекция не са компетентни да извършват съответната проверка и да издават процесното НП, с което е санкциониран жалбоподателя. Сочи, че доколкото сключването на трудов договор, с който е приет на работа според АНО е станало на територията на •••••••• компетентна и местна е ИТ Велико Търново. Сочи, че от разпита на свидетелите се установило, че към момента на проверката не са установили чуждестранния гражданин ••••••• на работното място, както и не са направили такива констатации към момента за който се твърди, че е извършено нарушението 08.07.2024 год. Поддържа и другото основание изложено в жалбата, че от НП не може да се установи точно какво нарушение е извършил работодателя като е квалифицирано по два различни начина, веднъж по чл.79 ал.4, във вр. с чл. 75а, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и втори път по чл. 75а, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от същия закон. Твърди и поддържа становището си, че се касае за различни по вид предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя, веднъж по чл. 7 ал.2, и веднъж по чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Поддържа изцяло всички свои възражения подробно изложени в жалбата, както и това, че св. В. Ц. е посочена веднъж като присъствала на проверката, веднъж при съставяне на акта. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени НП и да им присъди сторените по делото разноски.

Административно наказващия орган – Директора на Д “ИТ” гр. Ловеч се представлява в съдебно заседание от юриск. •••••••, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения. Сочи, че правилно е приложен материалния закон и правната квалификация. Сочи, че видно от цялата съвкупност от гласни и писмени доказателства се доказвало, че нарушението на посочената дата дружеството е приело на работа лице чуждестранен гражданин, без издадено разрешение и регистрация по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Счита, че както в АУАН, така и в НП подробно са описани всички писмени доказателства, които са дали основание да се твърди точно това нарушение. Сочи, че са събрани достатъчно доказателства включващи начален инструктаж и инструктаж на работно място от които е видно, че такъв е проведен на 08.07.2024 год. на въпросното лице. Сочи, че е приложен и личния картон, в който е документирано, че лицето е постъпило на работа на 08.07.2024 год. и е получил работно облекло. Сочи, че началния инструктаж и инструктаж на работно място се провежда в деня на постъпване на работа и за това ние твърдим, че нарушението е извършено с на постъпване на работа на лицето в обекта, експлоатиран от дружеството. Моли съда да им присъди разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност по отношение на разноски за адвокатска защита, в случай, че поисканото адвокатско възнаграждение е в размер по-голям от посочения в Наредбата за правната помощ и да съобразите същото с правния и материален интерес.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П. Н. Н. и В. П. Ц., от становищата на процесуалните представители на дружеството жалбоподател и на АНО, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.12.2024 год. бил съставен Акт № 11-2400218 за установяване на административно нарушение от св. П. Н. Н. в присъствието на св. В. П. Ц. против •••••••••“ ЕООД, ЕИК: •••••••••, с адрес по седалище: •••••••• представлявано от •••••••• с ЕГН •••••••••• - управител, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, за това, че на 24.09.2024 г. е извършена проверка в обект - стопанска база, находящ се в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и на законодателните изисквания за наемане на работа и полагане на труд на територията на Република България от чужденци -граждани на трети държави, от •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••• представлявано от •••••••• с ЕГН •••••••••• - Управител.

С призовка са изискани за представяне в ДИТ Ловеч документи от •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••. На 30.09.2024 г. в ДИТ Ловеч е извършена проверка на представената документация на •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••.

При проверката е представен трудов Договор № 995/08.07.2024 г. на •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" с определено място на работа ••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч - •••••••••, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодека на труда за сключения трудов договор и справка за регистрация на уведомлението в НАП. В уведомлението в точка 14 - код по ЕКАТТЕ (единен класификатор на административно- териториалните и териториалните единици), където се попълва код на населеното място, където е работното място на лицето е посочен код по ЕКАТТЕ 75112, отговарящ на ••••••• обл. Ловеч.

От представени книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа е установено, че на лицето на 08.07.2024 г. са проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа. В личен картон е документирано, че •••••••••, постъпил на работа на 08.07.2024 г. е получил работен костюм и гумени ботуши/обувки. Представени са разчетно - платежни ведомости за отдел: ••••••••• ••••••••• и фишове за заплати за месеците юли 2024 г. и август 2024 г., от които е установено, че на •••••••••, са начислени трудови възнаграждения за 18 отработени дни през юли 2024 г. и за 22 отработени дни през август 2024 г. При проверката за лицето е представена •••••••• за периода от 29.04.2024 г. до 29.10.2024 г. и разрешение за пребиваване •••••• - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", с валидност до 08.06.2025 г. Такова разрешение могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване.

Във връзка с проверка на пребиваването и достъпа до пазара на труда ДИТ Ловеч направи запитване до ОД на МВР гр. Ловеч. От ОД на МВР Ловеч с писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г. е получена информация, че лицето е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 08.06.2025 г. и че документите във връзка с разрешаване статута за пребиваване и работа са в Дирекция „Миграция" - София.

Направени са запитвания до Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и до Агенция по заетостта.

В отговор от Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и Агенция по заетостта беше предоставен трудов договор, който е приложен от работодателя към искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето •••••••••, с посочено място на работа ••••••• С Писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. от Дирекция „Миграция" е предоставено Писмено становище № СМ-2942/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта, с което е дадено положително становище за предоставяне на достъп до българския пазар на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия, за длъжност, , общ работник, промишлеността" за срок от 1 (една) година при работодателя •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, с място на работа: ••••••••• От това следва, че ••••••••• е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за •••••••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••• с място на работа: ••••••••• Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на Република България - само за местния работодател, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

В резултат на извършената проверка и събраните доказателства е установено, че •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия е приет на работа на 08.07.2024 г. по сключен с, ••••••• ЕООД трудов договор № 995/08.07.2024 г. на длъжност общ работник, промишлеността в стопанска база в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, което място на работа е различно от посоченото в издаденото разрешение от компетентните органи - писмено становище № СМ- 2942/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта.

Към момента на приемане на работа на 08.07.2024 г. - гражданина на трета държава Република Индия, пребивава законно на територията на Република България. С оглед на гореизложеното е установено, че •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, ••••••••, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 08.07.2024 г., е приело •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 995/08.07.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, с което е нарушен чл. 75а, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

В АУАН е направен следния опис на писмените материали: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 24.09.2024 г., Пълномощно Per. № 13038/16.12.2021 г., Призовка № ИЗХ24086519/24.09.2024 г., трудов договор № 00000659/13.07.2023 г. на Юлиана Атанасова, Заповед № 1/28.11.2023 г., Книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж и инструктаж на работното място, разчетно-платежни ведомости и фишове за заплати за месеци юли 2024 г. и август 2024 г.. Писмо № ИЗХ24090602/14.10.2024 г., писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г., писмо № ИЗХ24093365/24.10.2024 г., писмо № ВХ24130598/07.11.2024 г. от Дирекция „Миграция" с приложен трудов договор. Писмо № ИЗХ24093301/24.10.2024 г.. Писмо № ВХ24132062/12.11.2024 г., писмо № ИЗХ24097939/18.11.2024 г., писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. с приложено писмено становище № СМ-2942/26.02.2024 г. от A3, справка от ЕКАТТЕ, трудов договор № 995/08.07.2024 г., длъжностна характеристика, паспорт, ••••••••, ЕРПР, удостоверение от 05.07.2024 г. за регистрация от НАП за служебен номер. Справка от НАП и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, служебна бележка № 19/08.07.2024 г. за начален инструктаж, писмо (покана за АУАН) № ИЗХ24102744/10.12.2024 г., протокол за неявяване на съставяне на АУАН № ДОК24019674/13.12.2024 г., справка за актуално състояние от търговския регистър.

В акта не е вписано възражение. Такова е депозирано в законоустановения срок. Акта е съставен и е връчен в присъствието на упълномощен представляващ на дружеството на 16.12.2024 год. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ възлага на министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а ал. 2 предвижда специализираната контролна дейност да се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 313/05.10.2022 г. (Правилника), се уреждат устройството, дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилника, при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията, а съгласно ал. 2 - правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Правилника при установяване на нарушение на законодателството контролният орган съставя актове за установяване на административни нарушения и образува административнонаказателно производство. В конкретния случай, св. П. Н. към датата на съставяне на акта е изпълнявала длъжността главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, поради което същата е разполагала с правомощия по силата на чл. 21 от Правилника, а така също с нужната компетентност за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника, изпълнителният директор ръководи агенцията, а по ал. 3 може да предоставя на служители на агенцията отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. Така, със Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София е оправомощил директорите на Дирекции "Инспекция по труда" с правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с издаване и подписване на наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения по ЗТМТМ от служители от ръководената от тях Дирекция "Инспекция по труда", поради което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Ловеч.

Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ „Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.“.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Н. и В. Ц. и приложените по делото писмените доказателства, приети по надлежния процесуален ред, се установява, че на 24.09.2024 г. двете свидетелки извършили проверка в обект - стопанска база, находящ се в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и на законодателните изисквания за наемане на работа и полагане на труд на територията на Република България от чужденци - граждани на трети държави, от •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление; •••••••••, представлявано от •••••••• с ЕГН •••••••••• –Управител, като в хода на извършената на място проверка, с призовка изискали от дружеството стопанисващо обекта да представи в ДИТ Ловеч документи. Установява се, че на 30.09.2024 г. в ДИТ Ловеч от страна на наказаното дружество бил представен трудов договор № 995/08.07.2024 г. на •••••••••, с паспорт № •••••••••, дата на раждане •••••••• г., гражданин на Република Индия за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" с определено място на работа ••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч -•••••••••, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодека на труда за сключения трудов договор и справка за регистрация на уведомлението в НАП, от които установили, че за работното място на лицето бил посочен код по ЕКАТТЕ 75112, отговарящ на ••••••• обл. Ловеч. От представените им в хода на проверката книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа установили, че на лицето ••••••• на 08.07.2024 г. били проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, а от представеният им личен картон на лицето ••••••• установили, че последния е постъпил на работа на 08.07.2024 г., както и че в този ден същия получил работен костюм/гащеризон и гумени ботуши/обувки. От представените им разчетно-платежни ведомости за отдел: ••••••••• ••••••••• и фишове за заплати за месеците юли 2024 г. и август 2024 г., установили, че на ••••••• са начислени трудови възнаграждения за 18 отработени дни през юли 2024 г. и за 22 отработени дни през август 2024 г. Установява се и че за ••••••• им била представена и •••••••• за периода от 29.04.2024 г. до 29.10.2024 г. и разрешение за пребиваване •••••• - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", с валидност до 08.06.2025 г., каквото според показанията им получавали чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване. Установява се, че за проверка на обстоятелствата относими към цитираните по – горе документи св. Н. направила запитване до ОД на МВР гр. Ловеч, от където получила писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г., в което се съдържала информация, че лицето ••••••• е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 08.06.2025 г. и че документите във връзка с разрешаване статута за пребиваване и работа са в Дирекция „Миграция" - София. В тази връзка св. Н. направила запитвания до Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и до Агенция по заетостта, като в отговор й бил предоставен трудов договор, приложен от работодателя към искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето ••••••• с посочено място на работа ••••••• С Писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. от Дирекция „Миграция" било предоставено Писмено становище № СМ-2942/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта, с което било дадено положително становище за предоставяне на достъп до българския пазар на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето •••••••, гражданин на Република Индия, за длъжност „общ работник, промишлеността" за срок от 1 (една) година при работодателя •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, с място на работа: ••••••••• Предвид така събраните данни св. Н. приела, че ••••••• е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, но за място на работа: ••••••••• С оглед така събраните доказателства, св. Н. намерила, а в последствие и АНО приел, че е допуснато от страна на наказаното дружество •••••••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, ••••••••, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност нарушение на чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като на 08.07.2024 г., приело лицето •••••••, гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 995/08.07.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като последователни, логични, безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти, както и предвид факта, че показанията на разпитаните по делото двама свидетели са подкрепени и от приетите по делото писмени доказателства, описани изчерпателно в НП, преписи от които са приети и вложени по делото.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е променено мястото на работа в отклонение от мястото на работа, за което е издадено разрешението от Агенция по заетостта.

Безспорно от приетите и вложени доказателства по делото се установява, че ••••••• е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за •••••••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••• с място на работа: ••••••••• Същевременно от представения трудов договор № 995/08.07.2024 г. сключен между •••••••, гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава и наказаното дружество, се установява, че същия е сключен за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, а от представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че лицето на 08.07.2024 г. е било прието на работа в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, където е престарало работна сила през месец юли и месец август 2024 г. До този извод съдът стигна вземайки предвид приетите и вложени като доказателства по делото извадки от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от където установи, че н а ••••••• на 08.07.2024 г. са били проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, за изпълнение на работата му в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч. В подкрепа на горецитирания извод на съда е и приетия и вложен личен картон на лицето, от който е видно, че ••••••• е постъпил на работа на 08.07.2024 г. в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, на която дата е получил и работен костюм и гумени ботуши/обувки. В подкрепа на извода на съда са и представените разчетно-платежни ведомости за отдел: ••••••••• ••••••••• и фишове за заплати за месеците юли 2024 г. и август 2024 г., от което е видно, че на ••••••• са начислени трудови възнаграждения за 18 отработени дни през юли 2024 г. и за 22 отработени дни през август 2024 г. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая от място на работа - ••••••••• за което е било издадено разрешението на АЗ, мястото на работа на лицето е променено на стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, поради което се явява доказано твърдението на АНО, че в случая е налице промяна касаеща мястото на работа.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и че както АУАН, така и обжалваното НП са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието Процесния АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на пълномощник на санкционираното дружество жалбоподател, документирано с подписа му, като акта е връчен на представляващия по пълномощие и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговското дружество жалбоподател.

Както в АУАН, така и в НП е налице коректно описание на съставомерните и релевантни обстоятелства, които са достатъчни да индивидуализират извършеното, като нарушение на чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ.

След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът намира, че в случая е налице извършено от наказаното дружество жалбоподател нарушение по чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като макар и да е разрешен на чуждия гражданин ••••••• достъп до пазара на труда, в случая престирането на работната сила от този гражданин на трета държава не е в съответствие с мястото на работа, за което е издадено разрешение от АЗ. С оглед на това правилно е приложена и санкционната норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като безспорно се установи, че е налице промяна на мястото на работа без да е налице съответно разрешение, което е равнозначно на липсата на разрешение от АЗ в тази насока.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че място на работа, за което е дадено разрешение от Агенция по заетостта е ••••••••• а чуждият гражданин ••••••• на 08.07.2024 г. е бил приет на работа и е отработил за месец юли 2024 г. - 18 дни и за месец август 2024 г. - 22 дни в •••••••••, находяща се в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, стопанисвана от наказаното дружество, съгласно трудов договор № 995/08.07.2024 г. сключен между него и наказаното дружество. От цитирания трудов договор безспорно се установява, че същия е сключен за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, за което място на работа за ••••••• разрешение от АЗ не беше представено по делото.

Обстоятелството, че в НП е записано, че ••••••• е приет на работа на 08.07.2024 г. по сключен с дружеството жалбоподател трудов договор, с място на работа различно от посоченото в издаденото разрешение от Агенцията по заетостта, не променя извода, че е налице нарушение. Вярно е, че съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗТМТМ трудовият договор е едно от условията за получаване на разрешение за достъп. В този смисъл посочването, че е налице сключен трудов договор за място на работа различно от това посочено в разрешението на Агенцията по заетостта, не представлява нарушение, като записването че е налице сключен трудов договор е само отразяване, че е предоставяна по този договор работна сила, на място различно от посоченото в съответно разрешение на АЗ.

Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗТМТ, чужденеца има право да работи само при условията, посочени в разрешението за достъп до пазара на труда – т.е. за конкретен работодател, на конкретна длъжност, на конкретно работно място /населено място, обект и т.н./. Промяна на което и да е от тези условия изисква ново разрешение или изменение на съществуващото, за което в случая не са били предприети действия от страна на наказаното дружество, което безспорно е негово задължение.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ за доказано.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и постановено при пълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на наказаното дружество жалбоподател.

В случая обстоятелствата, на които се основава административната отговорност на наказаното дружество жалбоподател е директното отклонение от разрешеното място на работа, извън рамките на разрешеното място на работа от гледна точка на чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ. Щом е налице отклонение от това разрешение и то именно относно мястото на работа, нарушението е доказано.

В случая от самия закон се извличат директно елементите от трудовото правоотношение, за които всяко отклонение от разрешението за пребиваване и работа е административно нарушение.

Видно от съдържанието на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ промени ли се мястото на работа в отклонение от даденото разрешение за пребиваване и работа е осъществено административно нарушение на тези разпоредби от които първата освен, че предвижда състав на нарушение е и санкционна норма и предвижда имуществена санкция за юридическите лица 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Видно от съдържанието на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ се изисква съответствие между разрешението на АЗ дадено на гражданин на чужда държава и мястото и характера на работата на чуждия гражданин за който е издадено това разрешение. Това налага извод, че в санкционната разпоредба на чл. 75а, ал. 2 законът чрез израза "съответното разрешение" навежда на извод са допуснато административно нарушение по тази разпоредба щом за търговското дружество жалбоподател се предоставя работна сила от гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ сочи както рамките на разрешението, така и елементите на които трябва да съответства престирането на работната сила с даденото разрешение за пребиваване и работа. Това са място на работа, длъжност и срок на работа. В случая наказаното дружество жалбоподател е нарушил един от елементи – мястото на работа, което налага извод, че приемайки на 08.07.2024 г. на работа за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, ••••••• без съответното разрешение от АЗ за това място на работа, от гледна точка на място на работа, за което е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа е започнало извършването на визираното нарушение, изразяващо се в промяна на мястото на работа.

Обосновано и законосъобразно актосъставителят при съставянето на АУАН и АНО при издаването на НП са посочили, че нарушението е извършено с приемането на 08.07.2024 г. на лицето на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор №995/08.07.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - •••••••••, в землището между •••••••• общ. Ловеч, обл. Ловеч, което място е различно от посоченото в разрешението на Агенция по заетостта и е равносилно на липса на разрешение от АЗ.

Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция в размер на 2000.00 лева е в минималния, предвиден в закона размер, и не подлежи на преразглеждане от съда. Административно наказващият орган е отчел в максимална степен всички възможни смекчаващи обстоятелства, които намаляват обществената опасност на доказаното административно нарушение.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай. Съгласно чл.93, т.9 от НК, който се прилага на основание чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В конкретния случай се касае до така нареченото в теорията "формално нарушение". Фактът на престирането на работна сила в несъответствие с издаденото разрешение, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗТМТМ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други нарушения на трудовото законодателство, е по съществото си смекчаващо отговорността обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.

Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения - регулирането на достъпа до пазара на труда на работници- граждани на трети държави, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Като основание да се счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона санкция за това нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. В случая търговското дружество жалбоподател е допуснал на работа гражданин на трета държава в нарушение на разрешението на Агенцията по заетостта, относно мястото на работа. Това самостоятелно изключва определяне на случая като маловажен.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, за допуснато съществено нарушението при съставянето на процесния АУАН, изразяващо се в това, че същия е съставен в присъствието само на един свидетел, за когото не било ясно дали е присъствала при извършване или установяване на нарушението или е присъствала при съставяне на акта. В случая акта е съставен в присъствие на св. В. Ц., от показанията на която се установи, че е свидетел присъствал на извършената на 24.09.2024 г. проверка в обекта на наказаното дружество – стопанска база в с. Йоглав, общ. Ловеч, на документалната проверка извършена на 30.09.2024 г., както и че е свидетел при съставяне на процесния АУАН, от което следва извод, че процесния АУАН е съставен съобразно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, регламентираща, че АУАН се съставя в присъствието на нарушител и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Съдът като взе предвид, че предмет на обжалваното НП №11-2400218/15.01.2025 год., издадено от Директора на Инспекция по труда гр. Ловеч е нарушение на чл. 75а, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което нарушение видно от изложеното в обстоятелствената част на НП се твърди, че е извършено от дружеството жалбоподател на 08.07.2024 год. в качеството му на работодател, и че изпълнителното деяние е приемането на работа работник в стопанисван от жалбоподателя обект – стопанска база – ••••••••• находяща се в землището между ••••••••••, обл. Ловеч, общ. Ловеч на лицето •••••••, гражданин на Република Индия – чужденец гражданин на трета държава, по смисъла на &1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор №995/08.07.2024 год., без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, както и като взе предвид разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗАНН, съгласно която „Актовете по чл. 58д подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд“, намира, че делото е подсъдно на РС Ловеч, тъй като тъй като мястото на което се твърди, че е извършено нарушението - стопанска база – ••••••••• находяща се в землището между •••••••• обл.

Ловеч, общ. Ловеч, стопанисвана от жалбоподателят, попада в съдебния район на РС Ловеч, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Ловеч искане, съдът, следва да присъди на АНО сторените по делото разноски за юрисконсулт, като възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателя да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът