Решение № 251 от 27.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 564/2022 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби о т ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) и от Фондация „Л.“ против решение № 18 от 14.06.2022 г., постановено по т.д. № 69 по описа за 2021 г. на Окръжен съд К., с което е:

• отхвърлен предявеният от ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност), при участието на съищец Фондация „Л.“, против Г. С. Г., и Синдик на ЕТ "С. - С. Г." - гр.К., (в несъстоятелност) - А. Н. Н., иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане на Г. С. Г. към ЕТ „С. - С. Г.“ - гр.К. (в несъстоятелност) в размер на 8910 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на едноличния търговец до окончателното изплащане на вземането, на основание суброгация по чл.74 от ЗЗД, съгласно одобрения от съда допълнителен списък на приети от синдика вземания, публикуван в ТРРЮЛНЦ с вх. № ••••••••••••••, като неоснователен;

• осъден ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - К. държавна такса за предявения иск в размер на 89.10 лв.

Във въззивните жалби от ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) и от Фондация „Л.“ се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и подробни съображения в подкрепа на изразените становища. Искането е по жалбите е решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск, както и да се присъдят сторените деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът по предявените искове Г. С. Г. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Също претендира присъждане на разноски.

Синдикът на ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като заявява искане за присъждане на деловодни разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.

Производството пред Окръжен съд К. е образувано по предявен от длъжника ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) против Г. С. Г., иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието вземане на Г. С. Г. към ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) в размер на 8910 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на едноличния търговец до окончателното изплащане на вземането, на основание суброгация по чл.74 ЗЗД, съгласно одобрения от съда допълнителен списък на приети от синдика вземания, публикуван в ТРРЮЛНЦ с вх. № ••••••••••••••.

В срока и по реда на чл. 694, ал. 5 ТЗ, като съищец по делото е конституиран друг кредитор с прието вземане - Фондация „Л.“.

Във връзка с релевираните в подкрепа на иска твърдения, по делото е установено, че с решение № 49 от 02.03.2020 г., постановено по т. д. № 1 по описа за 2020 г. на Окръжен съд К. е обявена неплатежоспособността на ЕТ „С. - С. Г.“ и е открито производство по несъстоятелност на търговеца.

Установено е също, че в производството по несъстоятелност, синдикът е съставил допълнителен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ „С. - С. Г.“, който е обявен в ТРРЮЛНЦ с вх. № ••••••••••••••.

Съгласно с този списък, временният синдик е приел вземане на Г. С. Г. към ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) в размер на 8910 лв. - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на едноличния търговец до окончателното изплащане на вземането, на основание суброгация по чл.74 ЗЗД.

Против приетото от синдика и включено в допълнителния списък вземане на Г. С. Г. в размер на 8 910 лв., в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са подадени възражения както следва:

• възражение вх. № 212112/25.06.2021 г. от ЕТ „С. - С. Г.“;

• възражение вх. № 212109/25.06.2021 г. от Фондация „Л.“, С определение № 21710/17.08.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., подадените от длъжника и от Фондация „Л.“ възражения срещу прието вземане на Г. С. Г. в размер общо на 8910 лв. са оставени без уважение и е одобрен Допълнителен списък на приетите от синдика вземания на ЕТ „С. - С. Г.“ - в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 21.06.2021 г. Така постановеният по реда на чл.692 ТЗ съдебен акт е обусловил правния интерес за ЕТ „С. - С. Г.“ - в несъстоятелност да предяви иска по чл. 694 ТЗ, за установяване несъществуването на прието вземане на Г. С. Г. в размер общо на 8910 лв. на заявеното основание, както и правния интерес на Фондация „Л.“ да встъпи като съищец по този иск.

Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 или по чл. 688 ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ; да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Процесуалноправната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, предвид установителния характер на иска е обусловена от материално-правната легитимация на страните в спорното правоотношение.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е парично вземане в общ размер от 8910 лв. на Г. С. Г. към ЕТ „С. - С. Г.“, произтичащо според твърденията на ищеца от извършено от този кредитор плащане на това задължение, на предишен кредитор с прието вземане – Фондация „Л.“ и суброгирането му в правата на този кредитор в производството по несъстоятелност на ЕТ „С. - С. Г.“.

Установено е, че Фондация „Л.“ е била кредитор на ЕТ „С. - С. Г.“, чието вземане в размер на 8 000 лв. е било включено списък на приети вземания, публикуван в ТРРЮЛНЦ от 23.06.2020 г. Вземането представлявало неизплатено от ЕТ възнаграждение за предоставени правни услуги по договор за правна помощ от 29.01.2020 г., прехвърлено с Договор за цесия от 20.02.2020 г., от АК „Б., С. и Т.“ като цедент, на Фондация „Л.“ като цесионер. Списъкът на кредиторите с приети вземания, в който е включено вземането на фондацията, е бил одобрен от съда по несъстоятелността, с определение № 21008 от 02.10.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС - К. и влязъл в сила.

Установено е, че Г. С. Г., с нареждания за парични преводи чрез „Б. п.“ ЕАД, П. с. - К., е извършил два парични превода - от 5 000 лева и от 3 910 лева, в полза на Фондация „Л.“, като сумите по двата парични превода били получени на 31.03.2021 г., в П. с. - П., от представляващия фондацията - Р. С. Л.в.

По този начин, паричното вземане на Фондация „Л.“ като кредитор на ЕТ „С. - С. Г.“ било изплатено в пълен размер, заедно с лихвите към онзи момент, от третото лице - Г. С. Г., който е встъпил в правата на фондацията, произтичащи от описаното вземане, срещу ЕТ „С. - С. Г.“ – в несъстоятелност.

Ищците поддържат, че суброгацията не е настъпила и Г. С. Г. не се е легитимирал като кредитор на ищеца, като в подкрепа на това становище се позовават на нищожност на извършеното от него плащане с оглед разпоредбата а чл. 646, ал.1, т.1 ТЗ, както и на липса на правен интерес от изпълнението на чуждото задължение.

Изложените в подкрепа на предявения иск доводи са неоснователни и не се споделят от съда, поради следното:

Доколкото доказването в това производство е подчинено на общите правила на ГПК за разпределението на доказателствената тежест, всяка от страните следва да установи фактите, на които основава настъпването на заявените в спора изгодни за нея правни последици. В конкретния случай на предявен отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи всички свои възражения относно съществуването на спорното вземане в т.ч. твърдяната нищожност на извършеното от ответника плащане като основание за възникване на оспореното вземане.

Тъй като всички хипотези, съдържащи се в разпоредбата на чл. 646 ТЗ визират нищожност, настъпваща по силата на закона, тя може да бъде заявена както по общия исков ред, така и чрез възражение във висящ спор или чрез предявяване на инцидентен установителен иск.

Следователно, независимо че чрез исковете по чл. 646 ТЗ се преследват други цели в производството по несъстоятелност, различни от тези, предмет на настоящото производство, релевираното от ищците възражение е относимо към предмета на спора, но по същество е неоснователно.

Разпоредбата на чл.646 ТЗ представлява един от способите за попълване масата на несъстоятелността, чрез прогласяване нищожността на конкретно определени действия или сделки, извършени от длъжника и/или от трети лица. Касае се за относителна недействителност, която настъпва по силата на закона в изрично предвидените хипотези, рефлектира в правната сфера на кредиторите в производството по несъстоятелност и на насрещните страна по сделките.

Друг съществен признак, обуславящ относителната спрямо кредиторите недействителност, е наличието на увреждащо действие от действията/сделките, върху масата на несъстоятелността, чрез намаляването й или обременяването й с тежести. Затова целта на тези искове, чрез прогласяване на нищожността на описаните действия и сделки, отчужденото или обременено имуществено право на длъжника да бъде върнато в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на кредиторите.

В конкретния случай, е извършено плащане от трето лице на прието парично вземане на един от кредиторите – Фондация „Л.“ и доколкото вземането е било изцяло удовлетворено, фондацията е загубила качеството си на кредитор на ЕТ - в несъстоятелност. Вместо него, в правата му се е суброгирал ответникът. В същото време, вземането спрямо длъжника не е било погасено, не е променило характеристиките си – основание, размер, привилегии, ред, а е сменило единствено титуляра си.

Съществените факти, с оглед релевирания от ищците порок на плащането е, че същото не е извършено от длъжника, или от синдика, или от съдебен изпълнител, за сметка на длъжника и по никакъв начин не е намалило или обременило масата на несъстоятелността и не е засегнало правата на останалите кредитори. Не са налице следователно предвидените в хипотезите на чл. 646 ТЗ условия за относителната недействителност на извършеното плащане.

Неоснователно е и твърдението за липса на интерес у ответника да плати чужд дълг, като условие за встъпването му в правата на предишния кредитор.

Съгласно с разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, законната суброгация, освен изпълнение на чуждо задължение, съдържа като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението, като правният интерес предполага единствено осъзнатата опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение, но само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане. Правният интерес обаче следва да се определя конкретно за всеки отделен случай. Следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитор-длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществени права на третото лице, с оглед на което да се признае правен интерес от изпълнението.

В конкретния случай, такива отношения несъмнено са налице, доколкото е установена, както родствената връзка между длъжника и третото лице – двамата са баща и син, така и облигационната връзка между двамата и кредиторите на ЕТ в производството по несъстоятелност. Тази връзка се изразява в сключен договор за банков кредит, с кредитополучател ЕТ „С. - С. Г.“, съдлъжник – „Т. г.“ ООД със съдружници С. Г. и Г. Г., и последният като поръчител.

Поемането на част от задълженията на ЕТ - в несъстоятелност от дружество, в което ответникът е съдружник, както и личното поръчителство, очевидно застрашава имуществените му интереси, предвид възможността изпълнението да бъде насочено към негово или към общо с длъжника имущество. В този смисъл за ответника е налице интерес, както от редуциране размера на чуждите вземания, така и от встъпването му в правата на други кредитори на ЕТ - в несъстоятелност.

Неоснователно е и поддържаното във въззивните жалби твърдение за преклудиране възможността на ответника за предявяване на вземането, след сроковете по чл. 285 и чл. 288, ал.1 ТЗ.

Вземането е било предявено от първоночалния кредитор в тези срокове и било включено в списъка на приетите вземания.

Ответникът е придобил вземането заедно с изтеклите лихви, след датата на откриване производството по несъстоятелност, поради което за предявяването му важат правилата на чл. 288, ал.3 ТЗ.

Крайният извод е, че изплащайки паричното вземане на Фондация „Л.“ като кредитор на ЕТ „С. - С. Г.“ в пълен размер, заедно с лихвите към онзи момент, ответникът Г. С. Г., е встъпил в правата на фондацията, произтичащи от описаното вземане, срещу ЕТ „С. - С. Г.“ – в несъстоятелност и в този смисъл същият се легитимира като кредитор с прието вземане на този търговец, в производството по несъстоятелност.

Постановеното в същия смисъл решение на Окръжен съд К. е правилно и следва да се потвърди.

В съответствие с разпоредбата на чл.694, ал.7 вр. ТЗ с чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ищците следва да бъде присъдена дължимата държавна такса, която за това производство възлиза на за производството пред Апелативен съд – Пловдив, дължима от ответника.

Въпреки направеното искане, въззиваемият не е установил сторени разноски в производството пред Апелативен съд – Пловдив, поради което такива не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Пловдив