Решение № 1621 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 680/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на “К••••••“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Р. И. срещу Ревизионен акт № Р-220014230006••••/06.03.2024 г., издаден от О. Й. Г. - орган, възложил ревизията, и М. А. Б. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 12•••/12.09.2024г. на директора на дирекция „О••••• в оспорената част за установените задължения по ЗДДС в общ размер на 216 449, 00 лв. главница, ведно със съответните лихви в размер на 33 552, 91 лв. за периодите м.07.2022г., м.10.2022г., м.11.2022г. и м.12.2022г. В жалбата са изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на издадения РА в оспорената част. Жалбоподателят твърди нищожност на ревизионния акт, поради съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно връчване на заповедта за възобновяване на ревизионното производство и издаване на ревизионния доклад извън срока по чл. 117 ДОПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт по отношение на частта, определяща допълнително задължения по ДДС, като сочи доводи за реалност на процесните доставки. Подчертава, че поведението на неговия доставчик не е елемент от фактическия състав за признаване правото на данъчен кредит, поради което той не може да бъде държан отговорен за пропуските, които са установени при същия. Ревизираното дружество смята, че органа по приходите не се е съобразил с материалния закон, посочва, че в чл.71 от ЗДДС е предвидено условие за упражняване на правото на данъчен кредит- лицето да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, в която данъка е посочен, на отделен ред. Отбелязва, че органите по приходите са нарушили принципите за обективност и служебно начало при установяване на задълженията му. Позовава се на практиката на СЕС по данъчни дела. Претендира обявяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно иска отмяната му в оспорената част. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на акта. В допълнително представени писмени бележки развива доводите си за нищожност на ревизионния акт и по същество излага съображения за реалност на процесните доставки. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно списък. Ответникът – Директорът на д•••• - [населено място] при Ц••• на Н•••, чрез процесуален представител юрисконсулт Ж. Н., в писмено становище оспорва така подадената жалба като неоснователна, като се позовава на съображенията, изложени в решението му по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и аргументи, развити в хода на устните състезания. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161 ДОПК. Окръжна прокуратура – П••• чрез прокурор Г. А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд – П•••••, след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-2200142300••••/13.02.2023 г,, издадена от О. Й. Г. на длъжност началник на сектор „Р•••“ при Т•••на Н•••В•••, връчена по електронен път на 06.03.2023 г./л. 56/, изменена със Заповеди за изменение на ЗВР №Р-220014230••••/01.03.2023 г./л. 58/ и №Р-220014••• - 02•••/05.06.2023 г./л. 61/ е възложено извършването на ревизия на „К••••“ ЕООД за определяне на задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периодите от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. Със Заповед № Р-2200142•••/24.07.2023 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК /молба на ревизираното лице – л. 64/ревизионното производство е спряно поради отсъствие на управителя считано от 24.07.2023г. за срок до 24.10.2023г. /л. 65/. На основание чл. 35 от ДОПК със Заповед № Р-22001423••••-••••/25.10.2023г, връчена на 11.07.2024г. по реда на чл. 32 ДОПК /протокол № 180•••/17.07.2024г. – л. 70/г. ревизионното производство е възобновено като е определен срок за приключване до 05.11.2023г. Относно правомощията на възложителя на ревизията по делото е представена Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022г. на заместник-изпълнителния директор на НАП/л. 50/, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и Заповед № ЗЦУ-О•••/22.08.2022г. на изпълнителния директор на Н•••, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК /осъществяват правомощията си на територията на цялата страна, независимо от определената в чл. 7, ал.1 и чл. 8 компетентност/, като в т.2 Т••на Н•••• В•••е посочен и О. Й. Г.. О. Й. Г. е определен да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК, за който не се прилагат правилата по чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК, със Заповед № РД-01-•••/04.11.2022г. на директора на Т•••на Н••• – С••./л. 53/. Съгласно Заповед № 3-Ц•••/10.02.2023г., издадена на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП, /л. 47/ на зам. -изпълнителният директор на НАП, е наредено служителите, посочени в Заповед З•••/04.11.2022г., да осъществят производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложение към заповедта,/л.28/, за които компетентна е Т•••на Н••С••••. Сред изброените дружества е и К•••• – л. 49/гръб/. Относно правомощията на зам.-изпълнителния директор на Н•••, е представена Заповед № 3Ц•••2/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП /л. 252/, издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и чл. 9 ЗНАП, съгласно която зам.изпълнителния директор Г. е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК; да нарежда служители на една Т•• да преминават в друга Т••• с оглед изпълнение функциите на Н•••; да нарежда служители от една ТД да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга ТД, включително за части от работното време и без промяна мястото на работа. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р- 2200142300•••••••/20.11.2023 г., връчен редовно на 08.01.2024г. /чрез активиране на електронна препратка – разписка във файл ревизионен доклад – диск/. По реда и в срока по чл. 117. ал. 5 от ДОПК е подадено възражение срещу РД /л. 40/, което, по изложените в акта мотиви, е прието за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно. Ревизията приключва с РА № Р-220014230000•••••/06.03.2024 г., издаден от О. Й. Г. - орган, възложил ревизията и М. А. Б., на длъжност главен инспектор по приходите при Т••• на Н•••В••• - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на 10.07.2024 г. /л. 18/. Установени са допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/, общо в размер на 216 449,00 лв. и лихви в размер на 33 552,91 лв. за данъчните периоди м.07.2022г., м.10.2022г., м.11.2022г. и м.12.2022г. Формираните задължения по ЗДДС произтичат от: 1. отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59 128,00 лв. за данъчни периоди м. 07.2022 г. и м. 10.2022 г. по 11 фактури, издадени от „Р••••“ ЕООД с предмет „стоки - строителни материали“; 2. Отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 157 264,00 лв. за данъчен период м. 12.2022 г. по 6 фактури, издадени от „С••• Р••• 2019“ ЕООД с предмет „услуги - по договор“; 3. Отказано право на данъчен кредит в размер на 57,00 лв. по кредитно известие №200••••/02.11.2022 г., издадено от „Д••••“ ЕООД за данъчен период м. 11.2022 г. При ревизията е установено, че основната дейност на жалбоподателя през ревизирания период е строителство на жилищни и нежилищни сгради. Не разполага със собствен офис и складови бази. За финансирането на дейността си използва оборотни средства и получени аванси, съгласно сключени договори. Строително -монтажните работи се извършват в базата на Ю•••„Н. Р." [населено място], [улица]. CMP се извършва от участниците в консорциума, пропорционално, съгласно Договор за създаване на обединение. За дейността, която извършва изпълнителя, не са необходими разрешения за строеж. РЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от „Р•••“ ЕООД с [ЕИК]. С точка I. 7 и 8 от връчено на РЛ ИПДПОЗЛ N2 Р-22001423••••/06.03.2023 г. /л. 76/ са изискани всички фактури, издадени от „Р•••• ЕООД, други първични счетоводни документи, договори с доставчика, стокови разписки, транспортни документи във връзка с покупката на стоките от предходните доставчици. Платежни документи за закупуване на стоката/плащане на услугата. Има ли неплатени фактури за покупки на стоки/услуги към 31.12.2022 г. В отговор на връченото искане по електронен път от РЛ в ИС Контрол са входирани фактурите, издадени от „Р••••“ ЕООД, което е с адрес [населено място], ж. к. Б••••-2" № 10, вх. Г, ет. 7. Във всички фактури е записано плащане по банка. Представени са Описи на строителни материали. /л. 264-273/. Фактурите, издадени от „Р••••“ ЕООД, са осчетоводени като разход за материали по дебита на сметка 600“Разходи за материали". Ревизиращият екип приел, че след като по реда на ДОПК са изискани всички доказателства за транспортиране на стоките, но такива не са представени, такива липсват, следователно фактурираните материали не са транспортирани от [населено място] до [населено място] и без транспортирането им те няма как да бъдат предадени от продавача на купувача и същите тези материали да бъдат вложени в строителните ремонти на Ю••• „Н••• Р•••". След анализ на подаваните от „Р••••“ ЕООД данни в И* Ко•••, ПП СУП заключили, че доставчикът не притежава материална база, не притежава трудов и квалификационен потенциал да извърши фактурираните доставки, не притежава собствени или наети транспортни средства, с които да превози фактурираните материали от [населено място] до [населено място]. РЛ е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от „С•••• ••••“ ЕООД с [ЕИК]. С точка I. 7 и 8 от връчено на РЛ ИПДПОЗЛ № Р-22001423••••/06.03.2023 г. са изискани всички фактури, издадени от „С•••• ••••“ ЕООД, други първични счетоводни документи, договори с доставчика, стокови разписки, транспортни документи във връзка с покупката на стоките от предходните доставчици. Платежни документи за закупуване на стоката/плащане на услугата. Има ли неплатени фактури за покупки на стоки/услуги към 31.12.2022 г. В отговор на връченото искане по електронен път в ИС Контрол от РЛ са входирани фактурите, издадени от „С•••• ••••“ ЕООД, което е с адрес [населено място], [улица], ет. ••••. Във всички фактури е записано описание на стоката/услугата „По договор" и е посочена банкова сметка, по която да се плати фактурата. /л. 92-94, л. 100/ От РЛ са представени банкови извлечения, от които се установява, че не е платило никакви суми на С•••• ЕООД по издадените от последното фактури. Не е представен договор между дружествата, нито някакви други документи във връзка с фактурите, които да доказват плащане или извършена реална доставка на стоки/услуги. На основание чл. 45 ДОПК е извършена насрещна проверка, резултатите, от които са обективирани в протокол № П-222211230•••••••30.06.2023г./л. 157/. Съгласно констатациите в отговор на връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ изх. №П-222211231•••/25.05.2023 г., документи не са представени. По данни от информационната система на НАП е установено, че „С•••••••“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 03.02.2023 г. на основание чл. 176 по ЗДДС - във връзка с данъчни нарушения и предотвратяване на данъчни измами. В дружеството няма наети по трудови правоотношения лица. Не са подавани декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по граждански правоотношения. Не притежава недвижими имоти и транспортни средства. За 2022 г. няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО. Представените от ревизираното лице доказателства са спорните фактури и счетоводни документи. При извършената проверка за С•••••ЕООД, документирана с Протокол № Р- 220014230•••/13.07.2023 г. ревизиращият екип е направил извод, че посоченото дружество не разполага с финансов, материален, трудов и квалификационен потенциал да извърши доставки на стоки/услуги във фактурираните размери. При тази фактическа обстановка органите по приходите са приели за недоказано реалното извършване на доставки по фактури, издадени на жалбоподателя от цитираните по-горе дружества. Правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 216 392,00 лв. е отказано, предвид липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно кредитното известие, издадено от Д••••• ЕООД с [ЕИК] с данъчна основа 285 лв. и ДДС 57.00 лв., е установено, че РЛ не го е декларирало в дневника си за покупки за м. 11.2022 г. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС със сумата 57.00 лв. следва да се намали декларираният данъчен кредит за м. 11.2022 г. Във връзка с всички описани по-горе констатации на жалбоподателя са определени и лихви за ДДС, посочени в таблицата на РА. Недоволен от издадения му ревизионен акт, жалбоподателят го е оспорил по административен ред и с Решение № 12•••/12.09.2024г. на директора на дирекция „О•••••“ при Ц•••• е потвърден в оспорената част на установените задължения по ЗДДС за периодите м. 07.2022 г., м. 10.2022 г., м. 11.2022 г. и м. 12.2022. При проверка относно допустимостта на жалбата решаващият орган установил, че не са налице корекции на декларираните от лицето резултати по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периодите от 01.08.2022 г. до 30.09.2022 г., поради което оставил без разглеждане жалбата в тази част. В хода на съдебното производство с определение от 03.07.2025г. е разпределена доказателствената тежест от съда, като на жалбоподателя му е указано, че негова е доказателствената тежест да установи реалното осъществяване на доставките, по които ревизията му е отказала правото на данъчен кредит, връзката на получените доставки с извършваната от него икономическа дейност през ревизирания период, последващата реализация или влагане на стоките и услугите, които се твърди да са получени от доставчика. Дадена е възможност на жалбоподателя да формулира задачи за съдебно-счетоводна експертиза в изпълнение на дадените му указания. Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – счетоводна експертиза от вещото лице П. Д. К., от което се установяват следните релевантни за спора факти: Фактурите с доставчик „Р••••“ ЕООД (юли-октомври 2022 г.) са с предмет: „ Строителни материали по опис“. Към тях са приложени описни документи на материали. Материалите по тези документи са типични за строителни дейности (строителни материали, описани по количества и стойности). Всички фактури са заплатени по банков път. Доставките представляват придобиване на материали, които могат да бъдат използвани в дейността на дружеството, което според документите работи в строителната сфера. Фактурите са осчетоводени при жалбоподателя по сметки 600 „Разходи“, 4531 „Начислен ДДС покупки“ и 400 „Доставчици“ и са включени в дневниците за покупки. Не са представени счетоводни извлечения от доставчика, поради което не може да се потвърди осчетоводяването при него, но по съдържание и съпътстващи документи сделките са документално оформени. От материалите по делото се установява, че част от стоките и услугите са вложени в извършени строително-монтажни дейности, документирани с фактури и протоколи обр. 19 от „Е••••“ ЕООД към „К••• ЕООД. Всички фактури по този контрагент са придружени от конкретни протоколи с описание на извършени дейности и банкови плащания. По този начин е налице документирано влагане на строителни материали и услуги, придобити от „Р••••“ ЕООД и използвани при строителни работи, изпълнени от „Е•••••“ ЕООД. По отношение на доставките от „С•••• 2019“ ЕООД (декември 2022 г.) заключението е, че шестте фактури са с предмет: „По договор“. Не са приложени съпътстващи документи (липсват договори, протоколи, приемо-предавателни документи). Няма данни за извършени плащания. За „Д••••“ ЕООД е налице само кредитно известие за депозит за пале. Така даденото заключение настоящият съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. С молба от 09.03.2026г. процесуалния представител на жалбоподателя е представил писмени документи, отнасящи се до спорните доставки, които не са приложени в ревизионното производство - договор за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи с доставчик „С•••••“ ЕООД. В изпълнение дадената възможност от съда да се запознае с новопредставените документи с молба от 09.03.2026 г. от жалбоподателя, ответникът е заявил, че оспорва автентичността на представените документи на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК. С определение № 551/16.03.2026 г. съдът, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, е указал на жалбоподателя, в 14-дневен срок от съобщението, да заяви изрично дали ще се ползва от представените с молбата от 09.03.2026 г. документи, с оглед откриването на производство по чл. 193 от ГПК. Съдът е указал на жалбоподателя, че доказателствената тежест за доказване истинността на документите е негова в съответствие с правилото на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, както и, че в случай че желае да се ползва от посочените документи, да представи доказателства и/или да ангажира доказателствени искания, насочени към извършване на проверка чрез сравняване на подписите, положени от лицата посочени в документите, с техни подписи положени върху други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез заключение на вещо лице в рамките на назначена съдебно - графологична експертиза. С молба от 08.04.2026 г. жалбоподателят е заявил, че няма да се ползват от представените документи, депозирани по делото с молба от 09.03.2026 г., поради което с протоколно определение от 16.06.2026г. съдът ги е изключил като доказателства. В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства от доставчика на удостоверителни услуги „И••••••••• АД /л. 275 и сл./ по отношение на издадени К•••• на органите по приходите. Към писмото са приложени копия на визуализирани квалифицирани удостоверения за [жк], налични като електронни документи Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена срещу частта на РА по ЗДДС, подлежаща на оспорване, след изчерпване на фазата на административния контрол, от лице с надлежна процесуална легитимация и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Относно доводите за нищожност на РА: Ревизионното производство е образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК. /всички цитирани по-горе/. Съгласно решението по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от П. и Втора колегия на Върховния административен съд, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Н•••••, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. РA е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. РА съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Не е съществено процесуално нарушение, че сроковете по чл.117 от ДОПК са били нарушени и то с един ден. Сроковете за произнасяне на органите по приходите са инструктивни, поради което и неспазването им не съставлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си като последица незаконосъобразност на издадения след срока ревизионен акт, респ. не води и до неговата нищожност. (решение №••••/12.10.2022г. по адм.дело № ••••/2022г. на ВАС). Процесуалното нарушение, поддържано от пълномощника на жалбоподателя за ненадлежно връчване на заповедта за възобновяване на ревиизонното производство отново не е съществено процесуално нарушение, тъй като още в заповедта за спиране на ревизията е посочен крайният срок, а именно до 24.10.2023г. тоест е ясно, че производството ще бъде възобновено от следващата дата. Освен това, от датата на възобновяването, до датата на РД, не са извършвани процесуални действия, а на 20.11.2023г. е издаден ревизионния доклад, надлежно връчен на жалбоподателя, срещу който е упражнил правото си на възражение. Освен това оспореният РА е издаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП и е възпроизведен на хартиен носител, приложен в административната преписка в заверено за вярност копие. В съответствие с чл. 13 ЗЕДЕП само на квалифицирания електронен подпис е придадено значението на саморъчен подпис и по аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП този вид подпис следва да бъде придружен от удостоверение, издадено от доставчик на удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Във връзка с това по делото са представени и удостоверения за квалифициран електронен подпис на органа по приходите, подписал РА. Такива удостоверения са приобщени и за лицата, издали ЗВР и ЗИЗВР/на хартиен носител и на електронен такъв/. В съдържанието на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Видно е от съдържащите се в делото справки – извлечения от информационната система, че лицата, подписали ЗВР, ЗИЗВР и РА с електронен подпис, са притежавали сертификат StampIT global Qualified CA, издаден от “И•••••••“ АД, с валидност за периода на подписване на документа. Настоящият съдебен състав, при липса на оспорване на електронните подписи върху ревизионния акт и въз основа на представените доказателства, респ. служебна проверка в публичния регистър [интернет адрес], счита че ЗВР, ЗИЗВР и РА са надлежно подписани. Предвид гореизложеното Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. В частта на установените задължения по ЗДДС жалбата е частично основателна. По отношение доставките на строителни материали, извършени от „Р••••“ ЕООД настоящият съдебен състав счита изводите на органите по приходите за неправилни. В хода на ревизионното производство е установено, че строителните материали са предадени на купувача с описи, съпровождащи всяка фактура, в които е посочено количеството, вида и единичната цена. При отчитане на обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи, съгласно чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурите и описите към тях, неоспорени от ответника, е постигнато именно такова съгласие, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху същите. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на предадените стоки. ССЕ установява пряка връзка между доставените от „Р••••“ ЕООД материали и извършените от „Е•••• ••••“ ЕООД строително-монтажни работи. Според практиката на ВАС, последващото влагане на стоките и услугите в икономическата дейност на получателя е съществен индикатор за реалността на предходните доставки. По тези съображения, съдът не споделя и доводите на ревизиращите органи досежно липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост на дружеството-доставчик и липса на доказателства, че то я е закупило. Произходът на стоката не попада във фактическия състав на правото на данъчен кредит. В чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Доколкото от заключението на ССчЕ се установи плащането на цената по тези фактури, приемането на стоките, установено в описите, и вписването на доставките в Дневниците за покупки и отразяването им в Справките декларации по ЗДДС, то следва, че стоките са реално закупени и предадени. В множество свои решения СЕС – напр. Р•••• от 06.12.2012 г. по дело С••••, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-6••• и др., приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-2•••1 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В заключение, съдът приема, че по отношение на доставките на строителни материали от „Р••••“ се установява реалното осъществяване на спорните доставки, поради което незаконосъобразно е отказано признаване правото на ползване на данъчен кредит в размер 59 128,00 лв. за данъчни периоди м. 07.2022 г. и м. 10.2022 г. по 11 фактури, издадени от „Р••••“ ЕООД ведно с лихвите за забава в размер на 10792, 38 лв./лихвен лист към РА/ По изложените съображения съдът приема изводите на ревизиращия орган за незаконосъобразни в частта относно отказа да се признае право на жалбоподателя за ползване на данъчен кредит за доставките по описаните по-горе фактури, поради което жалбата в тази част се явява основателна и следва да бъде уважена. По отношение на фактурите с доставчик „С•••••“ ЕООД: На първо място, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е изпълнено формалното изискване на закона за притежание на данъчен документ /фактура/. Основанието за това изискване се съдържа в чл. 71, т.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, получателят по облагаемата доставка упражнява право на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки и услуги, по които е получател. В случая, издадените от „С••• фактури не съдържат необходимата за определяне на конкретния предмет на доставките информация по чл. 114 ЗДДС. Предметът на фактурите е определен „по договор“. Липсва индвидуализация на документите, въз основа на които се издават, не са описани конкретни доставки като основание за издаване на фактурите. Това обстоятелство не позволява да се установи какъв е предметът на фактурите, същите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това означава, че фактурите биха могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между страните. В хода на ревизионното производство е направена проверка в информационната система на НАП, от която не са налице данни дружеството доставчик да притежава активи, в т.ч. сгради, машини, транспортни средства, стопански инвентар и друг вид имущество. Доставчикът не е доказал притежаването на кадрова, техническа и материална обезпеченост. Не е спорно, че за действията на доставчика, респективно бездействията му, ревизираното лице не следва да понася негативи, в какъвто смисъл са част от възраженията в жалбата. Липсата на материална и персонална обезпеченост у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга обаче е косвено доказателство, индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С••••1, но ревизираното лице следва да докаже по безспорен начин, че е получило доставката, както и че ги е използвало за осъществяването на облагаеми доставки. За настоящия спор липсва конкретика както на договореното, така и на описаното в представените фактури, поради което не може да бъде направен безспорен извод, че фактурите са свързани с изпълнението на някакви конкретни договори. По силата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително съдържа вида на услугата, конкретизиран в достатъчна степен, за да бъде категорично обвързан с други съпътстващи документи. В случая от представените по преписката фактури се установява, че те не съдържат изискуемия от закона задължителен реквизит. Нито един от документите не отговаря на това изискване. Това е така, защото неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Тълкуването на разпоредбата на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС налага извода, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице, чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Съдът приема, че надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. В настоящия случай, от събраните доказателства, следва да се приеме, че липсва такава връзка. В Решение от 8.05.2013 г. по дело С-•••• СЕС приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Наличието само на фактура, не може да породи правомерно упражняване право на данъчен кредит за получателя по доставките, ако той не установи, че издадените му фактури обективират реално осъществени доставки на стоки услуги. За доказване на реалното изпълнение на доставките на услуги задължение е на получателя, за да може да упражни правомерно правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит да притежава доказателства за изпълнение на доставките. В този смисъл не може да се приеме, че получателят е поставен в неравностойно положение. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят на услугите, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на закона за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В заключение следва да бъде прието, че относно фактурите, издадени от „С•••• ••••“ ЕООД предвид липсата на необходимата информация, от която да се установи по ясен и безспорен начин за какво точно е издадена всяка от фактурите, както и доколкото не са налични документи, показващи как и въз основа на какво са формирани посочените във фактурите стойности, не може да се направи извод, че фактурите имат връзка с действително осъществени обективни факти. По изложените съображения съдът счита, че правилно и законосъобразно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит за процесните фактури, в резултат на което на „К•••• ЕООД са определени задължения за ДДС за данъчен период м.12.2022 и размери посочени в РА. Относно кредитното известие, издадено от Д••••• ЕООД с [ЕИК] с данъчна основа 285 лв. и ДДС 57.00 лв., е установено, че РЛ не го е декларирало в дневника си за покупки за м. 11.2022 г. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС със сумата 57.00 лв. следва да се намали декларираният данъчен кредит за м. 11.2022 г. Относно разноските: С оглед изхода на делото и направени искания от страните за присъжданите на сторените разноски, същите следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част на жалбата. Съгласно представения списък с разноските /л. 379/ жалбоподателят е направил разноски в общ размер [рег. номер]., от които 50 лв. за държавна такса, 1000 лв. депозит за вещо лице и 8 700 лв адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие л. 257/. Съобразно уважената част на жалбата следва да му бъдат присъдени разноски в размер [рег. номер]., превалутирани в 1394, 29 евро. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр. 17/2026 г.), дължимото юрисконсултско възнаграждение на НАП се определя по реда на чл. 37 ЗПрП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и отхвърлената част на жалбата и е в размер на 391, 17 лв. Превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 200 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – П•••• III състав