Решение № 1395 от 18.12.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2047/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба №64091/17.07.2025 г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, срещу решение №2382/26.06.2025г., постановено по гр.д. № 872/2025 г. на ВРС, изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение 11059/15.08.2025г., с което:

• е признато за установено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, дължи на „ЕНЕРДЖИ 7848” ЕООД, с ЕИК: 207655170, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одссос”, ул.’’Георги Сава Раковски” № 75, ет. 2, ап. 28, представлявано от управителя Р. К. М., сумата от 7848, 00 лв., представляваща платена на 15.11.2021г. без основание стойност /цена/ в размер на 7848.00 лева за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД“ на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2 M W, находяща се в гр. Суворово, местност Овчарници, в УПИ 70175.11.25, 70175.11.3, 70175.11.24, 70175.11.13, 70175.11.14, поръчка № 2102006813, което плащане е направено по фактура № 131828440 от 15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.12.2024г./ до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №7199/20.12.2024г. по образувано ч.гр.д. № 16205/2024г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 49 състав на ВРС, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД.

• „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, е осъдено да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВарнаТауърсЕ, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 7848, 00 лв., представляваща платена на 15.11.2021г. без основание стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД“ на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2 M W, находяща се в гр. Суворово, местност Овчарници, в УПИ 70175.11.25, 70175.11.3, 70175.11.24, 70175.11.13, 70175.11.14, поръчка № 2102006813, което плащане е направено по фактура № 131828440 от 15.11.2021г., издадена от „Електроразпределение север“ АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура №1318284440/15.11.2021г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 02.12.2024г., сключен между „Еко баран” ЕООД, ЕИК: 203589463 /цедент/ и „ЕНЕРДЖИ 7848” ЕООД, с ЕИК: 207655170 /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 19.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД се съдържат аргументи за незаконосъобразност на решението на ВРС и в двете атакувани части при основни твърдения за дължимост на сумата с оглед разпоредбите на чл. 116 и сл. от ЗЕ и тези на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) в сила към спорния момент. Твърди се, че жалбоподателят „ЕСО“ ЕАД е извършил административна услуга не само по съгласуване, но и по проучване на условията за присъединяване, която е възмездна и цената на услугата е равна на действително извършените от оператора разходи за проучване. Поддържа се, че в случая се касае за присъединяване на електропровод на електроразпределително дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не за присъединяване на обект на производител – ел. централа. По тази причина процедурата по присъединяване не се ограничава само със съгласуване по реда на чл.53, ал.2 от Наредба №6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, на основание чл.102, ал.3 от наредбата, за която услуга именно е заплатена сумата от 7848 лева. След като ФЕЦ ще работи в паралел с електроенергийната система и ще отдава ел.енергия в мрежата, на основание чл.102, ал.4 от Наредба №6, следва да бъде подадено искане за проучване на условията за присъединяване. Дори да се приеме, че присъединяване на електропроизводствена централа може да се извърши единствено на основание предоставено искане за съгласуване и същото е единствено с информативна цел, следва да се има предвид, че съгласно чл.53, ал.3 от Наредба №6, процедурата по присъединяване включва и сключване на предварителен договор, което би било невъзможно без предварително в етапа на проучване да са определени условията за присъединяване. Сочи се съдебна практика в тази насока. Неправилни са мотивите на първоинстанционния съд, че след съгласуване се извършва проучване за присъединяване и не се заплаща цена. В случай, че се прилага само процедура по съгласуване, би се достигнало до неравноправност на участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите, осигуряващи конкуренцията на участниците, както и на финансово стабилен енергиен пазар. Доколкото уважаването на главния иск е една от предпоставките за уважаване на обратния иск, ЕСО има интерес от направеното оспорване на цесията и нейната валидност и по-конкретно срещу ненадлежното уведомяване на ЕРП Север за договора за цесия.

В предоставения срок е постъпил отговор от „Електроразпределние север“ АД, в който се поддържа, че жалбата на третото лице помагач против решението е основателна и следва да бъде уважена, а при отхвърляне на въззивната жалба срещу решението в установителната му част, да бъде потвърдено в частта досежно обратния иск. Споделят се доводите в жалбата, че съгласуването с електроенергийния системен оператор няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

В отговора на „Енерджи 7848“ ЕООД по тази жалба се излагат съображения, че в случая не е било поискано присъединяване по чл.102, ал.1 от Наредба 6, вр. чл.116а от ЗЕ, а приложимата процедура е по Глава четвърта от наредбата. Разпоредбата на чл.102 от наредбата касае случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа. Този вид присъединяване се осъществява при сключен договор между оператор на електроразпределителната мрежа и оператор електропреносната мрежа, какъвто не е настоящият случай. „Обект на оператора на разпределителната мрежа“ означава собствен на дружеството обект, а не такъв на частен производител на ел. енергия с изградена собствена ел. централа. Разпоредбата на чл.116а ЗЕ е неотносима, тъй като е свързана с присъединяване на обекти на оператор към електроразпределителната мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на ел.енергия. Този вид присъединяване се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператора на електроразпределителната мрежа по цени за присъединяване. Приложеният проект за предварителен договор за присъединяване касае отношенията между лица, които не са страни по делото. Предмет на присъединяване е фотоволтаична централа с инсталирана мощност 2 МВч. Описаните от страна на „ЕСО“АД електропроводни линии и съоръжения касаят техническите възможности за начина на присъединяване и са част от процедурата по съгласуване, тъй като изгражданата фотоволтаична централа е с мощност под 5 МВч. Не се присъединява електропроводът, така както твърди „ЕСО“АД, а се присъединява производствената мощност. Нормативната уредба не разделя на отделни компоненти електрическите съоръжения по производство на ел. енергия, за които да се предвижда различна самостоятелна процедура. Те представляват цялостна система за производство на ел. енергия.

Позоваването, че с Решение Ц-27/20116 г. КЕВР е определил цена за заплащане за съгласувателна процедура, не намира подкрепа в Наредба 6. Напротив от чл.51, ал.1 от наредбата следва, че в случаите за присъединяване на централи от 0 до 5 МВч се заплаща такса за съгласуване на разпределителната мрежа, без да е дължима отделна такса за „ЕСО“ЕАД, а единствено в случаите на централи от 5 до 15 МВч е приложим ценоразписът за утвърдени цени за проучване, приет с Решение Ц-27/20116 г. на КЕВР.

С въззивна жалба 61605/09.07.2025г. от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, Кула Е, решението е обжалвано в частта, с която е уважен главният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че съгласно чл.116, ал.7 от ЗЕ, вр. чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ, операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Съгласуването следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса в размер на включените по количества и обем разходи в одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД от 7748 лева, публично достъпна на интернат страницата на оператора дружеството.

„Електроразпределение север“ АД е изпълнило вменените му по закон задължения, като е извършило проучване и съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обекта, видно от сключения предварителен договор, поради което заплатената за тази дейност цена се явява дължима.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Енерджи 7848“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване, която не се следва за централи под 5 МВч. (чл.51, ал, 1, т. 1 от Наредба 6/24.02.2014г.), тъй като не е нормативно определена. Предвиденото в чл.53, ал.2 от НППКЕЕПРЕМ съгласуване не съставлява проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ. За услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ не е предвидено заплащане на такса. Съгласуването е предвидено само с цел информиране на „ЕСО“ЕАД за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект. Събраната такса няма нормативно основание и не е определена по надлежния ред от КЕВР. Не е налице равнозначност между употребените в подзаконовия нормативен акт термини – съгласуване и проучване.

Постъпила е и частна жалба №74334/29.08.2025г. от „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621 срещу определение №11059/15.08.2025г., постановено по гр.д. № 872/2025 г. на ВРС с което на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е изменено решение № 64089/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 872/2025 г. по описа на ВРС, 49 състав, в частта му за разноските, КАТО: „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, е осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 1398, 92 лв., представляваща разноски по обратния иск.

Жалбоподателят твърди, че с включен ДДС минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1301.76 лева, поради което определението на съда, с което претендираните от страната разноски за един адвокат в размер на 2592 лева с ДДС са редуцирани на 1084.80 лева се явява незаконосъобразно.

В депозирания отговор на частната жаба ответникът по нея „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД изразява становище за нейната основателност и счита, че определението следва да се измени, като върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение на ищеца по обратния иск се начисли дължимият ДДС.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е сезиран с предявен от „ЕНЕРДЖИ 7848” ЕООД срещу „Електроразпределение север" АД по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 7848, 00 лв., представляваща платена на 15.11.2021г. без основание стойност /цена/ в размер на 7848.00 лева за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД“ на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 2 MW, находяща се в гр. Суворово, местност Овчарници, в УПИ 70175.11.25, 70175.11.3, 70175.11.24, 70175.11.13, 70175.11.14, поръчка № 2102006813, което плащане е направено по фактура № 131828440 от 15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.12.2024г./ до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е образувано ч.гр.д.№ 16205/2024г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, 49 състав на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.12.2024г. по силата на договор за цесия придобил вземането от „Еко баран” ЕООД, ЕИК 203589463, като ответникът е уведомен за цесията чрез ССЕВ. Сочи се, че цедентът започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Таксата е произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за дължимостта й. Сочи, че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определяне с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не съставлява проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ. Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл.53, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от Ви с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е предвидена такса.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор от „Електроразпределение север” АД се заявява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Въз основа на детайлно изложената хронология на събитията по подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването му с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с оглед конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като поддържа и че това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. На база тези аргументи поддържа, че сумата не е била платена без основание. Относно размера й пояснява, че той е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той не дължи сумата, доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД.

С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1 и съответно чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличането на „Електроенергиен системен оператор” АД като трето лице помагач на своя страна и е предявил срещу него обратен иск. Поставяйки като вътрешно-процесуалното условие уважаването на главния иск срещу него, „Електроразпределение север” АД заявява, че изисканата от „Електроенергиен системен оператор” АД такса от 7848 лв. и заплатена му от ищеца по обратния иск след получаването й от цедента, би се явила платена при начална липса на основание, поради което счита, че тя следва да бъде върната обратно в неговия патримониум.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск „Електроенергиен системен оператор” ЕАД е постъпил отговор, с който претендира за неговото отхвърляне. По същество поддържа, че в настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната мрежа по реда на чл. 102, ал. 1, т. 3 Наредба № 6, а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Сочи и че след като към електроразпределителната мрежа е щяла да бъде присъединена ФвЕЦ, която да работи в паралел с електроенергийната система, то необходимо е било извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата. Пояснява, че цената е била определена в т. 2.1 от Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа към електропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение. Твърди се и че ако бъде приета тезата на ищеца по главния иск, че не е било налице правно основание за плащане на цената за проучване на условията за присъединяване, чрез прилагане само на процедура по съгласуване, би се стигнало до неравнопоставеност на участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите за конкуренция и финансово стабилен енергиен пазар.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че неговият праводател е заплатил на ответника процесната сума, а наличието на основание за задържането й подлежи на установяване от ответника.

Досежно релевантните за спора факти спорът не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно установената фактическа обстановка, доколкото същите са формирани след правилен и всестранен анализ на доказателствения материал.

Възражението на въззивника „ЕСО“ЕАД за недоказано уведомяване за цесията по чл.99 от ЗЗД е неоснователно при липса на наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане в полза на цедента.

Спорът между страните е правен и се свежда до това коя е приложимата процедура за присъединяване на процесната ФвЕЦ към разпределителнaта мрежa.

Процедурата по присъединяване на обект на производител на ел. енергия към електрическата мрежа е регламентирана в чл. 116, ал. 1 ЗЕ, която предвижда задължение на операторите на електропреносната и електроразпределителна мрежа да присъединят всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на тяхна територия, а условията и редът за присъединяване се определят с наредба, приета от КЕВР. В случая приложима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/ (отм., бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г.), действала към датата на подаване от цедента на искането за проучване на условията за присъединяване - 08.02.2023г.

Регламентацията на процедурите е диференцирана в Част трета и Част четвърта от Наредба № 6, в зависимост от подлежащия на присъединияване обект.

Част трета от Наредба № 6 урежда присъединяването на обекти на производители на ел.енергия, като в чл. 51, ал. 1, е предвидено, че писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. оператора на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW. В настоящия случай няма спор, че ФвЕЦ е с мощност под 5 MW. Следователно правоотношението се развива между ищеца и ответника по главния иск. Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6 всяко проучване се заплаща по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 1 Наредба № 6 мрежовият оператор – в случая „Електроразпределение Север” АД, определя условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа, а според ал. 2 този оператор съгласува с оператора на преносна мрежа – в конкретния случай - „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването операторът на преносната мрежа подготвя предварителен договор за присъединяване и изпраща писмена покана до оператора на разпределителната мрежа за сключването му – чл. 53, ал. 3 Наредба № 6.

В Част четвърта от Наредба № 6 е уредено присъединяването на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа. Според разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, на която се позовава ответникът по обратния иск, операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители, съоръжения за съхранение на електрическа енергия и клиенти на електрическа енергия. Обектите, които следва да бъдат присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ са конкретизирани в чл.102 от Наредба № 6 в Част четвърта. Едни от тях са присъединителните електропроводи високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединени към преносната мрежа. За проучване на условията и начина за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа операторът на разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора на преносната мрежа при изграждане на нов обект, като според чл. 102, ал. 3 от Наредба № 6 проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис на услугите на оператора на преносната мрежа. Съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6 когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени мощности, които ще работят в паралел с електроенергийната система, освен искането по чл. 102, ал. 1 се подават и документи по реда на Част трета от Наредбата.

Анализът на цитираната правна уредба налага изводът, че действията по „проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, по съществото си представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между понятията „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това, както неправилно поддържа въззивникът. В Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване. Такава цена не е определена и от КЕВР. В случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа генераторна мощност от 2 MW, то проучването правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл. 51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Такова възнаграждение не се дължи втори път на дружеството, собственик на преносната мрежа – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, тъй като в конкретния случай то извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване. Приемането на обратното би означавало такова възнаграждение да бъде платено два пъти за една и съща дейност. В случая не може да бъде възприето изложеното в жалбите, че използваните термини „проучване“ и „съгласуване“ имат едно и също значение. Ако това беше така, в Наредба № 6 нямаше да бъдат използвани различни термини, а само един.

Противно на изложеното в жалбата на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, съдът намира, че процесният случай касае присъединяването на фотоволтаична електрическа централа, а не на присъединителен електропровод като обект на оператора на разпределителната мрежа. Този извод следва както от представеното по делото искане от 07.07.2021 г., изходящо от цедента „Еко баран” ЕООД към „Електроразпределение Север“ АД, така и от сключените помежду им предварителни договори от 16.09.2022г. и от 13.11.2023г., в които изрично е посочено, че имат за цел присъединяването на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа на оператора. По делото не се твърди и установява, че цедентът отговоря на критериите за „оператор на разпределителна мрежа“, описани в легалната дефиниция на § 34б б. "а" от ДР на ЗЕ. Налага се изводът, че процедурата по Част четвърта, Глава шеста и в частност чл. 102 от Наредба № 6 е неотносима към процесния спор, тъй като урежда присъединяването към електропреносната мрежа на обекти на оператори на разпределителните мрежи, а не на производители на електрическа енергия. Изложеното прави ирелевантни аргументите на въззивника относно значението на предварителното проучване по чл. 104, ал. 1 от Наредбата и неравнопоставеността на участниците в електроенергийния пазар, конкуренцията помежду им и нарушаването на стабилността на енергийния пазар, до които би се достигнало ако не се заплаща такса за съгласуването.

С оглед формирания извод за неоснователност на депозираните въззивни жалби и съвпадение в изводите на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По депозираната частна жалба. Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното определение 11059/15.08.2025г. съдът е намалил присъдените с решението в полза на „Електроразпределение Север“АД разноски за адвокатски хонорар от 2592 лева на 1085 лева, посочени като минимум по Наредба 1/09.07.2004г., като е приел за своевременно и основателно релевираното от „Електроенергиен системен оператор“ЕАД възражение за прекомерност.

Определената стойност е без включен ДДС. Видно от представените към списъка по чл.80 от ГПК доказателства адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено с включен ДДС на основание пар.2а от ДР на Наредба 1/09.07.2004г. С включен ДДС минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1301.76 лева.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която искането на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД, с правно основание чл.248 от ГПК е уважено за разликата над 1085 лева до 1301.76 лева и вместо него следва да бъде поставено друго, с което решението бъде изменено чрез присъждане в полза на „Електроразпределение Север“АД допълнително на сумата от 216.70 лева, представляваща разноски по обратния иск за адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.

По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия „Енерджи 7848“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1200 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

Въззивникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „Електроразпределение Север” АД разноски по жалбата по обратния иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1 3 0 1. 7 6 лева с вкл.ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, редуцирано по възражение на насрещната страна до минималния размер по Наредба 1/09.07.2024г. и по частната жалба в размер на 480 лева с вкл.ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, или общо 1781.76 лева.

Воден от горното, съдът