Решение № 1101 от 17.7.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 42/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Д. Н. П. против Ревизионен акт № Р-02002824001691-091-001 от 07.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 121 от 11.11.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

С жалбата ревизионният акт се оспорва като необоснован и незаконосъобразен. Сочи се, че констатациите в РА не кореспондират с обективната истина и изводите на органа по приходите са несъответни на приложимите норми. Твърди се, че в нарушение на закона при ревизията не е извършена проверка и анализ на всички счетоводни документи на едноличния търговец; необосновано е прието, че са налице основания основата за облагане с данък за ревизирания период да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК; неправомерно данъчната основа за определяне на дължимия ДДС към момента на смъртта на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, е определена по информационните регистри на НАП, а не при проверка на счетоводните документи, които се съхраняват в счетоводството на търговеца. Излагат се твърдения, че общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, притежавани от едноличния търговец към момента на дерегистрацията му, е под 25 000 лева, поради което е била приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и в тази връзка не се дължи заплащане на ДДС, чийто размер би следвало да е определен върху размера на активите. Твърди се също, че неправилно е определена данъчната основа на актив магазин № 3 в размер на 22 950 лева и съответно дължимият ДДС за корекция в размер на 4 590 лева. Оспорва се изводът на органите по приходите, че начало на периода по чл. 79 от ЗДДС е 2007 г. (прехвърлянето на имота с нотариален акт) – според жалбоподателката началото е годината на сключване на предварителния договор, тъй като непосредствено след сключването му е започнало плащането на цената на месечни вноски с дължимия ДДС върху нея, съответно при прилагане на формулата ДЦ = НДЦС х 1/20 х БГ дължимият ДДС за корекция за придобития дълготраен актив е нула лева. По изложените съображения се иска отмяната на ревизионния акт, ведно с присъждане на разноски по производството.

В съдебно заседание оспорващата Д. Н. П., редовно призована, не се явяв Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата на посочените в нея основания и искането за отмяна на оспорения акт. Претендира сторените в производството разноски.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Бургас, чрез редовно упълномощения си процесуален представител главен юрисконсулт Т. Ж., редовно упълномощена, застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Поддържа аргументите, изложени в потвърдителното решение на решаващия орган. Счита, че са налице безспорни доказателства за наличието на предпоставките на чл. 122 от ДОПК, което е обусловило провеждането на ревизията по особения ред. Намира още, че правилно са направени изчисленията на дължимия данък. Иска съдът да потвърди обжалвания ревизионен акт с присъждане на юрисконсултско възнаграждение върху материалния интерес от 796, 54 лева, като прави и възражение за прекомерност, ако адвокатското възнаграждение е над този размер.

По делото като писмени доказателства са приобщени материалите по административната преписка, послужили при издаване на спорния ревизионен акт. По искане на оспорващата е назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице след запознаване с материалите по делото, извършване на съответни проверки в счетоводството на едноличния търговец и на всички необходими справки, дава отговор на относими към повдигнатия правен спор въпроси. С оглед оспорването на даденото заключение е изготвено допълнително заключение, което ведно с първоначалната експертиза и дадените обяснения и уточнения при изслушването на вещото лице в проведените по делото открити съдебни заседания на 12.05.2025 г. и на 30.06.2025 г. са приобщени към доказателствения материал.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-02002824001691-020-001 от 05.04.2024 г., изменена със Заповед № Р-02002824001691-020-002 от 18.06.2024 г. Ревизията на Д. Н. П. е извършена в качеството й на наследник на Г. К. П. с регистрация като ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“, [ЕИК], и е с предметен обхват по приложението на ЗДДС за данъчния период от 01.09.2021 г. до 14.09.2021 г. Заповедите са надлежно връчени на проверяваното лице, видно от наличните в административната преписка удостоверения за връчване по електронен път.

Извършената ревизия е приключила със съставен на основание чл. 117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходите Ревизионен доклад № Р-02002824001691-092-001 от 02.07.2024 г., съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт № Р-02002824001691-091-001 от 07.08.2024 г., с който за ревизирания данъчен период – месец септември 2021 г., на Г. К. П. са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 11 297, 02 лева и лихва за забава върху размера на задължението, изчислена към 07.08.2024 г. в размер на 3 599, 04 лева, дължима от всички наследници на починалия Г. К. П., съответно - размерът на задължението на Д. Н. П. – наследник на починалото лице, е определен на 3 765, 67 лева, представляващи задължение по ЗДДС, и 1 199, 68 лева лихви. РД е надлежно връчен на 09.07.2024 г. съобразно наличното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, а РА е редовно връчен на пълномощник на жалбоподателя на 22.08.2024 г. Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл. 155 и следващите от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, гр. Бургас, който с Решение № 121 от 11.11.2024 г., (надлежно връчено на 02.01.2025 г.), го е потвърдил. С Жалба вх. № 04-Д-Ж-76#3 от 15.01.2025 г. по описа на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП по съдебен ред е оспорен издаденият РА.

При тези данни съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, след изчерпване на възможността за оспорването на РА по административен ред. Тя отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения ревизионен акт съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители и не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Съдът не констатира пороци, касаещи формалната, процесуалната и материалната законосъобразност на РА - той отговаря на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, съдържа препращане към мотивите на РД. Нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК определя, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. РА и РД са надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от длъжностните лица, провели и приключили ревизията. На ревизираното лице е предоставена възможност за възражения, същото е упражнило това свое процесуално право.

По отношение материалната законосъобразност на РА съдът съобрази следното:

Органите на приходната администрация установили, че ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ е дерегистриран по ЗДДС, считано от 14.09.2021 г. на основание чл. 107, т. 2 от ЗДДС, тъй като Г. К. П. е починал на 13.09.2021 г. След извършена проверка в Търговския регистър на Агенцията по вписванията органите по приходите установили, че ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ с [Булстат] не е прекратен, не е заличен съгласно чл. 60а, т. 2 от ТЗ, не е извършено и поемане на предприятието на ЕТ от наследниците му съгласно чл. 60, ал. 2 от ТЗ и независимата му икономическа дейност не е продължена. Основна дейност на фирмата е била изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации. Орган по приходите извършил проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с издаване на Протокол № П-02002822155520-073-001 от 11.01.2023 г. на ТД на НАП, гр. Бургас, приобщен в хода на ревизията с Протоколи № Р-02002824001691-ППД-001 от 23.05.2024 г. и № Р-02002824001691-ППД-002 от 23.05.2024 г. на ТД на НАП гр. Бургас, ведно с всички събрани документи и доказателства във връзка с връчени ИПДПОЗЛ на наследниците на Г. К. П., както следва: 1. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.07.2002 г., сключен между „Е.В.“ АД (продавач) и Г. К. П. като ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ (купувач), с предмет – магазин № 3, находящ се в [населено място], със застроена площ от 86, 42 кв. м. Според договореното правото на собственост върху имота е прехвърлено на цена в размер на левовата равностойност на 77 110 евро без ДДС, образувана съгласно Приложение № 1 (неразделна част от договора), като е договорено сумата да бъде заплатена на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 1 285, 17 евро за срок от пет години. Според описаното в Приложение № 1 към договора ценовата стойност на магазина е 74 500 лева, като са посочени и довършителни СМР в размер на 2 000 лева, стоки получени от склад „Ерато“ в размер на 17 000 лева, офис обзавеждане за сумата от 7 000 лева, възлизащи на обща стойност от 100 500 лева; олихвяване за срок от 5 години – 50 % върху общата сума от 100 500 лева, или общо 150 750 лева (77 110 евро); 2. издадени от „Ерато“ АД фактури с номера 0070000030 от 31.01.2007 г. и № 0070000092 от 28.02.2007 г., с предмет „лихви по лизингова вноска“ от 875 лева и „лизингова вноска“ от 1 750 лева, обща данъчна основа 2 625 лева и 525 лева ДДС, както и фактура № 0070000160 от 14.05.2007 г. с предмет „лихви по лизингова вноска“ от 560, 72 лева, „лизингова вноска“ от 1 121, 43 лева, обща данъчна основа 1 682, 16 лева и 336, 43 лева ДДС; 3. оборотни ведомости на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., съобразно които сметка 203 „Сгради и конструкции“ е с крайно дебитно салдо 76 500 лева, сметка 302 „Материали“ е с крайно дебитно салдо 18 052, 75 лева, а сметка 304 „Стоки“ е с крайно дебитно салдо 15 482, 37 лева; 4. инвентарна книга на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към 30.09.2021 г., в която е заведен офис с дата на придобиване и дата на въвеждане в експлоатация – 09.07.2002 г. и дата на изхабяване 09.03.2028 г. с отчетна стойност 76 500 лева; 5. счетоводен и данъчен амортизационен план на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към 09.2021 г., в които е заведен офис с амортизуема стойност 76 500 лева, начислени амортизации в размер на 56 659, 50 лева и остатъчна стойност от 19 840, 50 лева; 6. писмени обяснения от 11.10.2022 г. от Н. П., че опис на стокови и материални запаси не е наличен, такъв не и е предаден, нито са и предадени стоки и материали; 7. Писмо вх. № 12409 от 23.12.2022 г. от наследниците на Г. К. П. с приложени към него списъци на сметка 302 и сметка 304 за 2021 г. и Протокол за начисляване на ДДС на наличните активи към датата на дерегистрация, (в който са включени следните стойности: материали по сметка 302 – 1 907, 06 лева, стоки по сметка 304 – 10 197, 48 лева, начислен ДДС в размер на 2 420, 91 лева), нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 21.08.2007 г.; в тази връзка в писмото са изложени твърдения, че след дълга проверка Д. Н. П. и Н. Г. П. констатирали, че сумата по сметка 304 е 10 197, 48 лева, а по сметка 302 е 1 907, 06 лева; 8. изпратените до К. Г. П. – С. ИПДСПОТЛ изх. № П-020028221555-041-003 от 01.11.2022 г. и Покана изх. № 4806 от 06.12.2023 г. и получените в отговор уведомления вх. № 94-00-1374 от 09.11.2022 г. и вх. № У-12225 от 19.12.2022 г. С цел установяване на наличните активи на ревизирания търговец по смисъла на Закона за счетоводството и ЗКПО към датата на дерегистрация по ЗДДС (14.09.2021 г.) и установяване спазени ли са разпоредбите на чл. 111 от ЗДДС, съответно начислен ли е дължимият ДДС за наличните активи, за които е ползван данъчен кредит при прекратяване на регистрацията по ЗДДС, в хода на предходно извършена ревизия е връчено ИПДПОЗЛ от 07.07.2023 г., в отговор на което Н. Г. П.-Й. и Д. Н. П. представили копия на 29 бр. фактури за придобиване на активи, извадка от сметка 304 „Стоки“, налични към месец септември 2021 г. на стойност 2 362, 89 лева и копие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.07.2002 г. В хода на новата ревизия органът по приходите отново изискал съответни документи с цел установяване на горепосочените обстоятелства, в отговор на което са представени: Оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в която сметка 302 „Материали“ е с начално салдо и кредитен оборот 18 052, 75 лева и крайно салдо нула лева, а сметка 304 „Стоки“ е с начално дебитно салдо 22 175, 83 лева, с кредитен оборот 19 328, 04 лева и с крайно дебитно салдо 2 847, 79 лева; Хронологични регистри на счетоводни сметки 302 и 304/1 за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г.; Хронологичен регистър само на счетоводна сметка 302 „Материали“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.; Справка доставки и Справка продажби за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“. Според органите по приходите ревизираният търговец е изписал без основание на разход материали по счетоводна сметка 302 на стойност 18 052, 75 лева, поради което сметката остава със салдо нула лева, а от счетоводна сметка 304/1 „Стоки“ е изписал стоки на стойност 19 328, 04 лева, като остава салдо 2 847, 79 лева; счетено е, че последващо представените документи са създадени за целите на ревизията, тъй като салдата на сметка 302 „Материали“ и 304/1 „Стоки“ към месец септември 2021 г. не отговарят на стойностите по тези сметки в баланса за 2021 г. В хода на проверката ревизиращият екип събрал данни от информационната система на НАП - дневници за покупки на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ за периода от 01.07.2002 г. до 31.12.2006 г. и ОПР и баланси за периода от 2011 г. до 2020 г. Въз основа на приобщените доказателства ревизиращите органи извели извод, че не е представена счетоводна отчетност и липсват първични счетоводни документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци за ревизирания период. В този смисъл приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, даващи основание ревизията да бъде извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което връчили на ревизираното лице уведомление по реда на чл. 124 от ДОПК № Р-02002824001693-113-001 от 05.06.2024 г. на ТД на НАП - Бургас.

Ревизионното производство приключило с издаването на обжалвания РА, то е проведено по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа.

След извършен анализ на всички представени в хода на проверката и на двете ревизии документи ревизиращият екип установил, че наличните активи по смисъла на ЗСч. и ЗКПО към датата на дерегистрация по ЗДДС на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ (14.09.2021 г.) са, както следва:

1. магазин № 3, находящ се в [област], с отчетна стойност 76 500 лева, осчетоводен по дебита на сметка 203 „Сгради“ и заведен в инвентарната книга на 09.07.2002 г. с дата на пълно изхабяване 09.03.2028 г.;

1. материали на стойност 18 052, 75 лева - крайно дебитно салдо на сметка 302 „Материали“ в представената Оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г.;

1. стоки на стойност 15 482, 37 лева - крайно дебитно салдо на сметка 304 „Стоки“ в представената Оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. Органите по приходите взели предвид, че съгласно определението на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС активът магазин № 3, наличен към датата на дерегистрацията по ЗДДС, не е нова сграда, т.е. при спазване разпоредбите на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, съгласно които към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставки по смисъла на ЗДДС на наличните активи, то тази доставка би била освободена. При тези обстоятелства и след като при придобиването на актива на разсрочено плащане в рамките на пет години е ползван данъчен кредит, ревизиращите приели, че следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 2, ал. 3, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от ЗДДС. С оглед представения нотариален акт от 21.08.2007 г. ревизиращите приели, че годината на придобиване е 2007 г., като предвид това, годината на дерегистрация по ЗДДС (2021 г.) и годината на изтичане на 20-годишния срок (2026 г.), ползваният данъчен кредит по ЗДДС за сградата е изчислен на 15 300 лева (76 500 лева х 20 %), въз основа на което на основание чл. 79, ал. 2, ал. 3, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от ЗДДС за актив магазин № 3 е определен дължим ДДС в размер на 4 590 лева по формулата ДД = НДДС х 1/20 х БГ (15 300 х 1/20 х 6).

Въз основа на представената Оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. органите по приходите установили, че крайното дебитно салдо на сметките от група 30 - материали и стоки, към 30.09.2021 г. е в размер на 33 535, 12 лева (по сметка 302 „Материали“ - 18 052, 75 лева и по сметка 304 „Стоки“ - 15 482, 37 лева) и извели извод, че наличните материали и стоки по счетоводни данни към датата на дерегистрацията по ЗДДС на ЕТ са в размер на 33 535, 12 лева. След като в хода на ревизията не са представени аналитични регистри и първични счетоводни документи, обвързани с крайните дебитни салда по оборотна ведомост към месец септември 2021 г., ревизиращият екип въз основа на извършената в информационните регистри на НАП справка установил, че проверяваният ЕТ е ползвал данъчен кредит за материали и стоки с данъчна основа в размер на 33 535, 12 лева по подробно описани в ревизионния доклад фактури и определил дължим ДДС на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС за наличните към датата на дерегистрация материали по сметка 302 и стоки по сметка 304 в размер на 6 707, 02 лева (18 052, 75 лева + 15 482, 37лева) х 20 % ДДС=6 707, 02 лева). В съответствие с разписаното в чл. 111, ал. 3 от ЗДДС ревизиращите включили данък по ал. 1 на чл. 111 от ЗДДС за наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ в размер на 11 297, 02 лева в резултата за последния данъчен период от 01.09.2021 г. до 14.09.2021 г. В производството било установено, че законните наследници на починалия Г. К. П. са Д. Н. П. (съпруга), Н. Г. П.-Й. (дъщеря) и К. Г. П.-С. (дъщеря). В тази връзка и позовавайки се на чл. 4 и чл. 9 от ЗН, (съобразно които децата на починалия наследяват по равни части от наследството, а съпругата наследява част, равна на всяко дете, в случая по 1/3), ревизиращите определили задълженията на Д. Н. П. по ЗДДС за данъчния период от 01.09.2021 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3 765, 67 лева (главница) и лихви в размер на 1 199, 68 лева.

Както се посочи по-горе, произнесеният ревизионен акт е надлежно връчен по електронен път, оспорен е по административен ред, а по жалбата на дружеството решаващият орган се произнесъл с решение, с което я отхвърлил като неоснователна при подробно изложени в акта съображения и след обсъждане на наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на РА.

ЯАС в настоящия си състав намира за неоснователно възражението в жалбата на оспорващата, че ревизионното производство е проведено в нарушение на установените в относимата нормативна уредба правила. Действително, производството е проведено по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че е достатъчно установяването на едно от лимитативно изброените в закона основания от чл. 122, ал. 1 от ДОПК (т. 1 - т. 8), за да премине ревизията по особения ред, а в настоящия случай е посочено наличие на две основания – тези по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Според разписаното в чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, към ревизия по особения ред органът може да премине, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, а основанието по т. 5 визира липсата на необходими за установяване на основата за облагане с данъци документи или повредата им до степен негодност за ползване.

Констатациите на ревизиращите органи, отразени в обстоятелствената част на РД, на които се основава изводът им за наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, са обосновани с непредставяне на инвентаризационен опис на наличните активи към месец септември 2021 г. (датата на дерегистрация по ДДС) и на първични счетоводни документи, стойностно обвързани със салдата по представените оборотна ведомост и баланс към м. 09.2021 г. обобщено е посочено, че не е представена счетоводна отчетност и липсват първични счетоводни документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци за ревизирания период.

Съвкупната преценка на данните от събраните доказателства сочи на единствено верния извод за нередовност на счетоводните записвания на ЕТ. Така, според представените с писмо от 11.10.2023 г. оборотни ведомости на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в хода на предходно извършената проверка сметка 302 „Материали“ е с начално и крайно дебитно салдо от 18 052, 75 лева, а сметка 304 „Стоки“ е с начално дебитно салдо 22 175, 83 лева, с кредитен оборот 6 693, 46 лева и с крайно дебитно салдо от 15 482, 37 лева. Установява се, че началните салда по счетоводните сметки от група 30 съответстват на данните от справка 4 „Материални запаси“ на ОПР за 2020 г. на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ – суровини и материали (код 03110) – 18 000 лева и стоки (код 03132) – 22 000 лева. Според представените в хода на същата проверка с писмо от 23.12.2022 г. Справка „Стоки“ по сметка 304 по артикули с начално салдо към 2021 г. от 16 199, 72 лева, обороти – 5 806, 88 лева, крайно салдо към 2021 г. от 10 197, 484 лева, което следва да бъде 10 392, 84 лева, Справка по сметка 302 по артикули на стойност 1 907, 06 лева и движение по сметка 302 - начално салдо, дебитен оборот, кредитен оборот и крайно салдо за периода от 2011 г. до 2021 г., както и представената в хода на ревизията извадка от Сметка 304 „Стоки“, налични към месец септември 2021 г. по артикули с посочени мярка, количество, единична цена и стойност 3 093, 12 лева, продадени количества, стойност и остатък - количество и стойност 2 362, 89 лева. Очевидно е налице съществено различие между представените в хода на ревизията счетоводни документи и отразените в последващо предадените справки, които не съответстват на данните в ОПР за 2020 г. Действително, налице е неяснота както по отношение на това от кое лице и в какво качество са съставени справките, така и по отношение на времето и начина на съставянето им (не е ясно въз основа на какви документи са съставени и от къде произтичат констатираните различия за интервал от около два месеца). Не става ясно и защо представената на 23.12.2022 г. справка 304 „Стоки“ по артикули съществено се различава от представената в хода на ревизията извадка от сметка 304 „Стоки“ налични към месец септември 2021 г. по артикули. Не е за пренебрегване обстоятелството, че при всяко връчено искане от страна на ревизиращите органи са представяни счетоводни справки/извлечения от сметки за един и същи данъчен период, съдържащи различни данни относно наличните стоки към датата на дерегистрация на ЕТ. Следователно, правилно е възприето становище за нередовност на счетоводните записвания, както и че представяните впоследствие документи са създадени за целите на ревизията. Също така представените на 23.12.2022 г. в хода на ревизията справки не кореспондират нито с представените на 11.10.2022 г. оборотни ведомости на ЕТ за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., (в които сметка 302 „Материали“ е с начално и крайно дебитно салдо 18 052, 75 лева, а сметка 304 „Стоки“ е с начално дебитно салдо 22 175, 83 лева, с кредитен оборот 6 693, 46 лева и с крайно дебитно салдо от 15 482, 37 лева), нито с данните от справка 4 „Материални запаси“ на ОПР за 2020 г. Представени са и инвентаризационен опис за всички стоково-материални запаси към 30.09.2021 г. на стойност 2 847, 79 лева и оборотна ведомост на едноличния търговец за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в която сметка 302 „Материали“ е с начално салдо и кредитен оборот 18 052, 75 лева и крайно салдо нула лева, а сметка 304 „Стоки“ е с начално дебитно салдо 22 175, 83 лева, с кредитен оборот 19 328, 04 лева и с крайно дебитно салдо 2 847, 79 лева, като във възражението си срещу ревизионния доклад оспорващата излага твърдения, че разминаванията по счетоводни сметки 302 и 304 са поради наличие на софтуерен проблем, съответно - че салдото по сметка 304 е в размер на 2 847, 79 лева. Така представените документи - инвентаризационен опис за всички стоково-материални запаси към 30.09.2021 г. на стойност 2 847, 79 лева и оборотна ведомост на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. действително не кореспондират с представените при проверката и при ревизията оборотни ведомости и извлечения от сметки и от тях не става ясно въз основа на какви счетоводни документи са изписани материали и стоки на стойност 37 381, 15 лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г. В този смисъл е и заключението по назначената експертиза, която е констатирала редица несъответствия, подробно описани в констативно-съобразителната част, включително и факта, че във връзка със съставените счетоводни записвания за изписани и бракувани стоки и материали не са налице първични документи (искания за изписаните материали, протоколи за брак, акт за бракуване на материални ценности или други). При тези данни представените с писмо от 23.12.2022 г. справки по счетоводни сметки 302 „Материали“ и 304 „Стоки“, както и представените извадка от сметка 304 „Стоки“ налични към месец септември 2021 г. по артикули и приложените към възражението инвентаризационен опис за всички стоково-материални запаси към 30.09.2021 г. и оборотна ведомост на ЕТ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., не съответстват на обективната действителност. В този смисъл правилно е прието, че не са представени доказателства, удостоверяващи, че посочените счетоводни записвания действително са извършени въз основа на първични и вторични счетоводни документи.

Предвид изложеното до тук, приетото от ревизиращите органи наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, се явява фактически и доказателствено обосновано, както правилно е приел и решаващият орган в своя потвърдителен акт. Изводът за съществуването на сочените обстоятелства е направен при съблюдаване принципите за законност, обективност и служебно начало в административния процес - ревизиращите органи са предприели предвидените в ДОПК процесуални действия и са събрали и анализирали относимите доказателства, като направените констатации по никакъв начин не са оборени от ревизираното лице.

Според въведената с чл. 124, ал. 2 от ДОПК презумпция, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и изложените по-горе съображения, настоящата инстанция приема, че не е опровергана презюмираната с нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно относимите за определянето на данъчната основа обстоятелства. По силата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл. 122, ал. 2, т. 1 - т. 16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи онези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон. Следва да се има предвид, че разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи, е свързана с начина на определяне на данъчната основа. Когато поради съществуването на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е налице основание да се приеме недостоверност на декларираната от ревизираното лице данъчна основа, последната се определя по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

В случая, с оглед установените несъответствия във воденото счетоводство на проверявания ЕТ, органите по приходите правилно не са кредитирали представените документи като годни доказателства и по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са определили данъчната основа на наличните материали и стоки по счетоводни данни към 14.09.2021 г. (датата на дерегистрацията по ЗДДС на ревизирания търговец) в размер на 33 535, 12 лева, от които по сметка 302 „Материали“ 18 052, 75 лева и по сметка 304 „Стоки“- 15 482, 37 лева, тъй като началните салда по счетоводните сметки от група 30 съответстват на данните от справка 4 „Материални запаси“ на ОПР за 2020 г. на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ – суровини и материали (код 03110 – 18 000 лева и стоки (код 03132) – 22 000 лева. Правилно е счетено, че тези документи са създадени за целите на ревизията, тъй като салдата на сметка 302 „Материали“ и 304/1 „Стоки“ към месец септември 2021 г. не отговарят на стойностите по тези сметки в баланса за 2021 г. Съдът намира, че в конкретния казус обосновано и правилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС, като в съответствие с горепосочената цел на закона е определен размерът на данъка по периоди и данъчния финансов резултат.

При безспорно установеното обстоятелство, че законните наследници на починалия Г. К. П. са трима, измежду които и жалбоподателката, и при съобразяване на разписаното в чл. 49, чл. 51 и чл. 52 от Закона за наследството, правилно е преценено, че в случая е налице приемане на наследството и от тримата наследници.

Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или са активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1. Според разписаното в чл. 111, ал. 2 от ЗДДС ал. 1 не се прилага при дерегистрация поради смърт на физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е ползвало данъчен кредит, е до 12 782 евро включително, а когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги надвишава 12 782 евро, данък се начислява върху общата сума на данъчните основи на стоките и услугите (т. 1). Когато общата сума на данъчните основи на наличните стоки и/или услуги надвишава 12 782 евро при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което е едноличен търговец, ако предприятието му е поето по наследство или по завет и независимата му икономическа дейност бъде продължена от лице, което е регистрирано по този закон на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, или от лице, което се регистрира на основание, което дава право на приспадане на данъчен кредит, в срок не по-късно от четиринадесето число включително на месеца, следващ шестия месец от датата на смъртта на починалото лице – само за стоките и услугите, налични към датата на регистрация (т. 2).

С оглед приобщените доказателства съдът намира, че правилно е прието, че в случая не е налице хипотезата на чл. 111, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС поради липса на визираните в нормата предпоставки за това. Напълно обоснован е и изводът че конкретния казус не изпълва изискванията и на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, доколкото по делото безспорно се установява, че общата сума на данъчните основи на наличните стоки и услуги, определени по реда на чл. 27, ал. 5, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност ревизираното лице е ползвало данъчен кредит, надвишава 12 782 евро. Съобразно правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл.111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата; когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

От доказателствата по делото (Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.07.2002 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 21.08.2007 г., Оборотна ведомост на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г., Инвентарна книга, счетоводен и данъчен амортизационен план на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към месец септември 2021 г.) безспорно се установява, че към датата на дерегистрация по ЗДДС на проверявания търговец е наличен актив по смисъла на ЗСч., а именно магазин № 3 в [населено място] със застроена площ от 86, 42 кв. м, с амортизуема стойност 76 500 лева и остатъчна стойност 19 840, 50 лева. Безспорно се установява също, че при придобиването на магазина е ползван данъчен кредит през 2007 г. в размер на 2 436, 43 лева с оглед приобщените в ревизионното производство фактури, издадени от „Ерато“ АД – от тях е видно, че те са с предмет лизингови вноски и лихви по лизингови вноски и че на основание чл. 46, ал. 2 от ЗДДС за доставката при условията на договор за лизинг доставчикът е избрал предоставянето на кредита срещу насрещна престация (лихва) да е облагаема доставка. Установява се също, че през периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2006 г. ревизираният търговец е ползвал всеки месец данъчен кредит по издадени фактури от „Ерато“ АД с предмет лизингови вноски и лихви по лизингови вноски с данъчна основа 2 625 лева и 525 лева ДДС, както и по фактура № 0000000675 от 16.09.2002 г. в размер на 1 508, 14лева и по фактура № 0000000800 от 23.12.2002 г. в размер на 502, 71 лева. От подадените от ревизирания търговец дневници за покупки се установява, чe през периода от 01.01.2011 г. до 14.09.2021 г. са закупени материали и стоки на стойност 247 535, 14 лева и при придобиването им е ползван данъчен кредит в размер на 49 507, 13 лева и в тях не са отразени покупки на стоки и материали без право на данъчен кредит. От доказателствата по делото, в т.ч. и от данни от дневниците за покупки на проверявания едноличен търговец от информационната система на НАП, безпротиворечиво се установява, че ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по доставки на СМЗ и материали с данъчна основа 33 535, 12 лева през данъчните периоди от 01.05.2016 г. до 28.02.2019 г. В този смисъл е и заключението по назначената по делото експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на спорните въпроси по делото, с изключение на изчисленията досежно определяне размера на данъка за дълготрайния материален актив магазин № 3 по изложени по-долу съображения.

Така, според заключението на вещото лице, съобразно представената с отговор вх. № 19644 от 17.06.2024 г. и с оглед отразяванията в Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. и Хронологични регистри на сметка 302 „Материали“ и сметка 304 „Стоки“, наличните стоки и материали, притежавани от ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към момента на дерегистрацията му на 14.09.2021 г., са на обща стойност 2 847, 79 лева, от които по сметка 302 „Материали“ нула лева, а по сметка 304 „Стоки“ - 2 847, 79 лева. При изготвянето на заключението вещото лице е констатирало несъответствия при воденето на счетоводството на задълженото лице, подробно описани в констативно-съобразителната част на експертизата, с оглед на което дава заключение, че в този случай в патримониума на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към момента на дерегистрацията на 14.09.2021 г. са били налични стоки и материали на обща стойност 33 535, 12 лева, от които по сметка 302 „Материали“ - 18 052, 75 лева, а по сметка 304 „Стоки“ - 15 482, 37 лева. Въз основа на горното експертът сочи, че в първия случай (при възприемане на представената с отговор вх. № 19644 от 17.06.2024 г. Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., в който в патримониума на ЕТ към момента на дерегистрацията на 14.09.2021 г. са били налични стоки и материали на обща стойност 2 847, 79 лева), размерът на дължимия ДДС (20 %) от всички наследници на Г. К. П. върху тази сума се равнява на 569, 56 лева (2 847, 79 лева • 20% = 569, 56 лева), съответно размерът на дължимия ДДС (20 %), от жалбоподателката Д. Н. П. следва да е 189, 85 лева. При първоначално изготвеното заключение включеният при проверката, в ревизионния доклад и в ревизионния акт недвижим имот магазин № 3 с данъчна основа 22 950 лева не е бил обект на експертизата, но вещото лице е посочило в заключението, че ако бъде включен при изчислението, данъчната основа ще надвиши прага от 25 000 лева и в този случай няма да е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (22 950 лева + 2 847, 79 лева = 25 797, 79 лева, или 13 190, 20 евро; 25 797, 79 лева • 20 % = 5 159, 56 лева; (25 797, 79 лева • 20 %): 3=1 719, 85 лева). Ако се съобразят констатираните несъответствия, посочени в констативно-съобразителната част на експертизата при отговора на първия въпрос, и се възприеме, че корекциите в Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., представена с отговор вх. № 19644 от 7.06.2024 г. и при проучването на експертизата са извършени за целите на проверката, то в патримониума на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към момента на дерегистрацията му на14.09.2021 г. според вещото лице са били налични стоки и материали на обща стойност 33 535, 12 лева (по сметка 302 „Материали“ -18 052, 75 лева и по сметка 304 „Стоки“ -15 482, 37 лева), в който случай размерът на дължимия ДДС от 20 % от всички наследници на Г. К. П. върху сумата 33 535, 12 лева се равнява на 6 707, 02 лева (33 535, 12 лева • 20% = 6 707, 02 лева), съответно размерът на дължимия ДДС от жалбоподателката Д. Н. П. е 2 235, 67 лева (33 535, 12 лева • 20 %): 3 = 2 235, 67 лева). Ако при изчислението бъде включен ДМА магазин № 3 с данъчна основа 22 950, 00 лева, който не е обект на първоначалната експертиза, данъчната основа според експерта ще надвиши прагът от 25 000 лева и в този случай няма да е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (22 950 лева + 33 535, 12 лева = 56 485, 12 лева, или 28 880, 38 евро; 56 485, 12 лева • 20% = 11 297, 02 лева; (56 485, 12 лева • 20 %): 3 = 3 765, 67 лева).

С оглед оспорването на писменото заключение по назначената експертиза е изготвено допълнително заключение във връзка с възложената допълнителна задача, при която, след като вещото лице се е запознало с първичните счетоводни документи, които се намират у жалбоподателя, дава заключение по поставените от процесуалния представител на оспорващата въпроси.

В обобщение на данните от счетоводните регистри на ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“, анализирани в т. 1.3. от констативно-съобразителната част, становището на експертизата е следното:

Заприходените материали и стоки за периода 01.01.2017 г. - 14.09.2021 г. са на обща стойност 87 568, 22 лева и се формират от началното салдо на сметки 302 и 304 към 01.01.2017 г. плюс закупените материали и стоки за периода 01.01.2017 г. -14.09.2021 г. Началното салдо на 01.01.2017 г. е в размер на 26 346, 89 лева материали + 34 365, 69 лева стоки, или общ размер от 60 712, 58 лева. Закупените материали/стоки в периода 01.01.2017 г. - 14.09.2021 г. според Дневници по ЗДДС са в размер на 26 855, 64 лева. Заприходени материали/стоки общо - 87 568, 22 лева. Продадените материали за периода 01.01.2017 г. - 14.09.2021 г. съгласно Дневниците за продажби по ЗДДС са на обща стойност 57 658, 73 лева без ДДС; продадените/изразходени, изписани, бракувани, липси, установени при инвентаризация и други/стоки и материали, отразени по кредита на сметки 302 и 304 в Оборотни ведомости за периода 01.01.2017 г. - 14.09.2021 г., са на обща стойност 54 033, 10 лева без ДДС. Разликата между заприходените материали и стоки за периода 01.01.2017 г. - 14.09.2021 г. и продадените такива е 33 535, 10 лева (заприходени 87 568, 22 лева минус продадени 54 033, 10 лева = 33 535, 10 лева). Посоченият резултат кореспондира с Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 30.09.2021 г., приложена към писмо вх. № К-9755 от 11.10.2022 г. от Н. П., според който: сметка 302 „Материали“ - крайно дебитно салдо от 18 052, 75 лева; сметка 304 „Стоки“ - крайно дебитно салдо от 15 482, 37 лева; 18 052, 75 лева + 15 482, 37 лева = 33 535, 12 лева. От Хронологичен регистър на сметка 302 „Материали“ за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. вещото лице установява, че на 11.01.2021 г. допълнително е регистрирана счетоводна операция по кредита на сметка 302 на стойност 18 052, 75 лева с основание „брак“ (Дт сметка 609/Кт сметка 304 -18 052, 75 лева). От Хронологичен регистър на сметка 304 „Стоки“ за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. експертът установява, че допълнително са съставени счетоводни записвания по кредита на сметка 304 с обща стойност 19 328, 04 лева, от които: в периода 31.03.2021 г. - 30.06.2021 г. с основание „изписване“ - 2 421, 28 лева (Дт сметка 702/Кт сметка 304); с дата 13.09.2021 г. с основание „изписване“ - 4 272, 18 лева (Дт сметка 702/Кт сметка 304); с дата 13.09.2021 г. с основание „брак“ - 12 634, 58 лева (Дт сметка 609 / Кт сметка 304). По този начин според вещото лице се формира резултатът, посочен в Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., представената с отговор вх. № 19644 от 17.06.2024 г., съгласно който наличните стоки и материали, притежавани от ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“ към момента на дерегистрацията му на 14.09.2021 г., са на обща стойност 2 847, 79 лева, от които: по сметка 302 „Материали“ нула лева, а по сметка 304 „Стоки“ - 2 847, 79 лева. Експертът сочи също, че във връзка със съставените счетоводни записвания за изписани и бракувани стоки и материали не са налице първични документи (искания за изписаните материали, протоколи за брак, акт за бракуване на материални ценности или други). Според експертизата анализът на Оборотните ведомости за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г. показва съпоставимост между началните и крайните салда, като не установява дублиране на счетоводните записвания по 302 „Материали“ и сметка 304 „Стоки“.

Според даденото експертно заключение по допълнителната експертиза счетоводно дълготрайния материален актив магазин № 3 е заведен в сметка 203 „Сгради“ на 09.07.2002 г. (дата на въвеждане в експлоатация) с отчетна стойност 76 500 лева, с дата на изхабяване - 09.03.2028 г. Начислените амортизации към месец септември 2021 г. са в размер на 56 659, 50 лева. Към момента на смъртта на едноличния търговец - 13.09.2021 г., остатъчната стойност на ДМА Магазин № 3 е 19 840, 50 лева. Този ДМА е закупен на лизинг за срок от 5 години, в периода 2002 г. - 2007 г., за което са издавани данъчни фактури, които следва да участват в резултата, формиран в справки-декларации за съответни данъчен период. Съгласно условието на чл. 3 от предварителния договор е издаден [нотариален акт], том VIII, рег. № 25718, дело №1290 от 21.08.2007 г. В тази връзка и с оглед поставените допълнителни въпроси вещото лице е изчислило дължимия ДДС от 20 % от всички наследници на Г. К. П. на 4 537, 66 лева (19 840, 50 лева + 2 847, 79 лева = 22 688, 29 лева; 22 688, 29 лева • 20 % = 4 537, 66 лева), а размерът на дължимия ДДС от 20 % от жалбоподателката Д. Н. П., е определило на 1 512, 55 лева (4 537, 66 лева: 3=1 512, 55 лева). Според вещото лице, ако се възприеме, че корекциите в Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., представена с вх. № 19644 от 17.06.2024 г., са извършени за целите на проверката, в този случай размерът на дължимия ДДС от 20 % от всички наследници на Г. К. П. е 10 675, 12 лева (19 840, 50 лева + 33 535, 12 лева = 53 375, 62 лева; 53 375, 62 лева • 20 % = 10 675, 12 лева), съответно размерът на дължимия ДДС от 20 % от жалбоподателката Д. Н. П. е 3 558, 37 лева (10 675, 12 лева: 3 = 3 558, 37 лева).

При тези данни и предвид възприетото по-горе становище, че корекциите в Оборотна ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., представена с вх. № 19644 от 17.06.2024 г., са извършени за целите на проверката, следва да се приеме, че за процесния случай напълно обосновано и в синхрон с разписаното в чл. 27, ал. 5 от ЗДДС правилно данъчната основа на наличния актив магазин № 3 в [населено място] е определена на 19 840, 50 лева, а тази на наличните материали и стоки по счетоводни данни - в размер на 33 535, 12 лева, от които по сметка 302 „Материали“ 18 052, 75 лева и по сметка 304 „Стоки“- 15 482, 37 лева, към 14.09.2021 г. – датата на дерегистрация на едноличния търговец. Общият размер в случая надвишава разписната в нормата на чл. 111, ал. 2, т. 1 от ЗДДС сума от 12 782 евро (19 840, 50 лева + 33 535, 12 лева = 53 375, 62 лева) и в този смисъл правилно е приложен чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е налице и сочената в т. 1 от разпоредбата хипотеза. Следователно, правилно е определен дължим ДДС на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС и чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и ал. 2, т. 1, 4, 6, 8, 10, 11, 15, и 16 от ДОПК за наличните към датата на дерегистрация материали по сметка 302 и стоки по сметка 304 в размер на 6 707, 02 лева (18 052, 75 + 15 482, 37) х 20 % ДДС).

Правилно е взето предвид с оглед определението на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, че активът магазин № 3 не е нова сграда, с този наличен актив лицето извършва доставка, която е освободена по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. По силата на чл. 79, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за недвижимите имоти, за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формулата ДД = НДДС x 1/20 x БГ, където ДД е дължимият данък, НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имот, а БГ е броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на двадесетгодишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит. По правилото на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС начисляването на данъка по ал. 1 - 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Съобразно разписаното в чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС протоколът трябва да съдържа номер, дата, име и идентификационен номер за целите на ЗДДС на лицето, основание за извършване на корекцията и размер на начисления данък и описание на стоката или услугата, начислен ДДС при производството, придобиването или вноса на стоката, номер и дата на документа, по който е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Според разпоредбата на чл. 79, ал. 8 от ЗДДС алинеи 2, 3, 5 и 6 се прилагат и в случаите на доставка по чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1 предвид данъчния режим на доставката към датата на възникване на данъчното събитие. В конкретния казус безспорно се установява, че годината на придобиване на магазина съобразно представения нотариален акт e 2007 г., (а не както се твърди в жалбата сключването на предварителния договор през 2002 г.), годината на дерегистрация по ЗДДС е 2021 г., годината на изтичане на двадесетгодишния срок е 2026 г., а ползваният данъчен кредит по ЗДДС за сградата е 15 300 лева (76 500 лева х 20 %). В този смисъл правилно на основание чл. 79, ал. 2, ал. 3, т. 1, буква „а“ и ал. 8 от ЗДДС е определен размерът на дължимия ДДС за актив магазин № 3 на 4 590 лева (15 300 лева х 1/20 х 6 ). Ето защо съдът не кредитира експертизата в частта на изчисленията досежно определяне размера на данъка за дълготрайния материален актив магазин № 3 - остатъчната стойност на този ДМА е правилно посочена от вещото лице, но по изложените съображения дължимият данък се определя по посочената по-горе формула и действително възлиза на 4 590 лева.

Законосъобразно и в съответствие с разпоредбите чл. 89, ал. 2 от ЗДДС и чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е изчислен размерът на задължението, а именно лихви за просрочие в размер на 3 599, 04 лева върху невнесен в срок ДДС с главница в размер на 11 297, 02 лева.

Предвид обстоятелството, че законните наследници на починалия Г. К. П. са трима (двете му дъщери и съпругата му - жалбоподателката Д. Н. П.), правилно и в съответствие с правилата на чл. 4 и чл. 9 от ЗН са определили задълженията на Д. Н. П. по ЗДДС за данъчния период от 01.09.2021 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3 765, 67 лева главница и лихви в размер на 1 199, 68 лева.

В обобщение съдът намира, че в случая правилно са установени задълженията по ЗДДС на Д. Н. П. в качеството й на наследник на Г. К. П. с регистрация като ЕТ „Н. – ГКП - Г. П.“, [ЕИК], починал на 13.09.2021 г., с прекратена регистрация по реда на чл. 107, т. 2 от ЗДДС на 14.09.2021 г., ведно с дължимите лихви за просрочие, поради което обжалваният РА се явява правилен и законосъобразен.

С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Изходът на спора обуславя основателност на заявената от процесуалния представител на ответника претенция за разноски, дължими на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК – за юрисконсултско възнаграждение в размер, изчислен според материалния интерес по делото, който се формира от размера на установените задължения за ДДС като главница и лихва и възлиза общо на 4 965, 35 лева, в приложимата редакция на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението от 04.11.2022 г. В случая юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди съобразно правилото „при интерес от 1 000 до 10 000 лева – 400 лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева“, като стойността му възлиза на 796, 54 лева, какъвто е и претендираният от процесуалния представител на ответната страна размер.

Водим от горното съдът