Решение № 2667 от 8.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12996/2021 г.

производство от 30.10.2015г., В доказателствена тежест на ответника е да установи: -ищецът е осъден по време на наказателното производство за извършване на нарушение на наложената му административна мярка – забрана за напускане на пределите на Република България и - постановяване и влизане в сила на съдено решение по предявения от ищеца иск с равно основание чл. 2б от ЗОДОВ относно същото наказателно производство и съдържанието на съдебния акт. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк. д. № 1/2022г., ОСГК на ВКС „Обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление“. В хипотезата когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в този случай обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Съобразно дадените указания в мотивите на т. 1 от цитираното решение настоящият съдебен състав следва да определи едно общо глобално обезщетение, от което след това да бъде приспаднато обезщетението, което е присъдено заради бавно правосъдие, за да не се допусне неоснователно обогатяване. В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 24.06.2003г., като производството срещу него продължило до 14.05.2021г., когато ищецът е уведомен, че същото е прекратено с акт на 30.10.2015г., поради липсата на липсват данни от субективна страна да е извършил престъплението, за което е обвинен. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ. Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, предвид събраните гласни доказателства са: самоизолация на ищеца и отказ да контактува както със семейството си, така и с приятелите си, емоционален шок, в резултат на което започнал да получава паник атаки, които не са отшумели и до настоящия момент, приемане на медикаменти дълго време за овладяване на емоционалния стрес, прекъсване на висшето си образование, загубил вяра в хората, дълго време не е можел да започне работа и не на последно място на възраст от 25 години му е наложена забрана за напускане на страната, която е продължила през целия процес. При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: - обстоятелството, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение – „Парична гаранция“ през целия наказателен процес, - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищеца, които са описани в предходния абзац на настоящия съдебен акт, - вида на престъплението, за което е повдигнато обвинение – това е продължавано престъпление за общо 55 деяния, което по смисълът на л. 93, т. 7 от НК е за тежко престъпление за което се предвижда наказание в размер на от три до десет години, като съдът може да наложи и конфискация на половината от имуществото на лицето, - възрастта на ищеца – 24 години към датата повдигане на първото обвинение срещу него, - обстоятелството, че ищецът към датата на повдигане на първото обвинение срещу него не е бил осъждан, като след това е осъден именно за еднократно извършено нарушение на наложената му административна мярка – забрана за напускане на пределите на Република България през 2005г., като и към настоящия момент ищецът няма други осъждания, - броя на извършените процесуални действия в наказателното производство, в които е участвал ищецът – общо седем, - обстоятелството, че наказателното производство се е развивало изцяло в досъдебната си фаза, като и двата пъти, когато е внесено обвинението в съда, последния е прекратявал производството, поради допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза, - общата продължителност на наказателното производство и съответно наложените на ищеца мерки на процесуална принуда – парична гаранция и забрана да напуска пределите не Република България за целия период – 17 години, 10 месеца и 20 дни и - обстоятелството, че за част от наказателното производство – почти три години, същото продължава и след като е изтекла абсолютната давност за разследване на деянията предвид направената и правна квалификация и предвиденото наказание – чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК и - икономическата ситуация в страната за периода на наказателното производство. Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство следва да се определи на 30 000 лв., като над тази сума до предявения размер от 100 000 лв. искът се отхвърли като недоказан. От така определеното глобално обезщетение следва да се приспадне сумата от 15 000 лв., която е определена като обезщетение по чл. 2б за неимуществени вреди, претъпени в резултат на продължителността на това наказателно производство срещу ищеца. С оглед изложеното, основателността на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ до посочения размер от 15 000 лв. обосновава уважаване и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 27.10.2021 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като над сумата от 15 000 лв. до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен. Относно направените по делото разноски Ищецът е направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева, съгласно представения на лист 35 договор за правна защита и съдействие. От ответникът е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на предявения иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /8 650 лв./ и размерът на адвокатското възнаграждение, претендиран от ищеца, приема, че направеното възражение от ответника е неоснователно. С оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 550 лв., от които 10 лв. – за платена държавна такса и 540 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. С тези мотиви съдът