Решение № 205 от 30.5.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 162/2023 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. № 260255/16.01.2023г. от „П.и.б.“ АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № ••• – чрез пълномощника на банката юрисконсулт М. М., против решение № 260238 от 16.12.2022г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. № 65/2021г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „П.и.б.“ АД – гр. С. против В. И. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №•, вх.•, ет.•, ап.•• иск за установяване на съществуването на вземане за главница за разликата над уважения размер от 28 165.97 лева до пълния претендиран размер от 31 799.76 лева, представляваща неплатен остатък по Договор за банков кредит № ••••••••••/09.05.2006 г. за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 818 по описа за 2020 г. на РС – А.. Претендира се да се признае за установено в отношенията между страните съществуване на вземане за главница и за разликата над уважения размер от 28 165.97 лева до пълния претендиран размер от 31 799.76 лева за периода от 15.04.2012г. до 03.06.2015г. Претендира присъждане на разноски пред въззивния съд за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Изложени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приложението на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД за всяка падежирала вноска съобразно подписания от страните погасителен план към договора за кредит. Жалбоподателят счита, че в случая се касае за разсрочване на части на едно еднократно задължение, в интерес на длъжника, но това не прави отделните вноски сбор от отделни периодично дължими плащания. Счита, че давността започва да тече от изискуемостта на целия дълг, без значение дали същата е предсрочно обявена или не. Тъй като намира, че се касае за едно неделимо задължение, дължимо на един падеж, счита, че в случая петгодишният давностен срок, който тече от датата на предсрочната изискуемост – 12.03.2020г., не е изтекъл. Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемия В. И. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №•, вх.•, ет.•, ап.•• – чрез пълномощника му адв. В. Б., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че вноските стават изискуеми на посочения в договора падеж за тяхното плащане и кредиторът може да иска тяхното изпълнение, независимо дали е обявена предсрочна изискуемост на целия дълг. Като аргумент в подкрепа на това посочва възможността съдът да присъди падежирали вноски, станали изискуеми към даден момент, преди да е настъпил крайния срок на договора, респ. преди да е обявена обща предсрочна изискуемост на цялото неплатено задължение. Постъпила е въззивна жалба вх. №260337/19.01.2023г. и от В. И. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №•, вх.•, ет.•, ап.•• – чрез пълномощника му адв. В. Б. против решение № 260238 от 16.12.2022г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. № 65/2021г., В ЧАСТТА с която е признато за установено, че В. И. Ч., ЕГН ••••••••••, от гр. А., ж.к. З., ул. „Л.“ №•, вх.•, ет.•, ап.•• дължи на „П.и.б.“ АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш.“ №•••, сумата 28165.97 л в. – главница, представляваща неплатен остатък по Договор за банков кредит № ••••••••••••••/09.05.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.06.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумите 7 222.11 лв. - възнаградителна лихва за периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г., сумата 1 684.93 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г. и 733.15 лв. законна лихва, считано от 12.03.2020 г. до 02.06.2020 г. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове. Счита, че е налице недобросъвестно поведение от страна на кредитора, поради обстоятелството, че са изминали седем години от момента, в който е налице просрочие на задължението, но той не е предприел никакви действия за събиране на дължимите суми. Счита, че това бездействие е довело до неоснователно начисляване на лихви – договорна и наказателна. Посочва, че в изпратената покана за доброволно изпълнение кредиторът претендира сума в размер на 43 129.03 лева, а с исковата молба претенциите са в размер на 65 516.64 лева, която разлика намира, че е формирана от непредприемане на стъпки за събиране на вземането. Счита, че неправилно с платената от него сума е погасена главница само в размер на 4200 лева, а с остатъка е погасена възнаградителна лихва. Това, според жалбоподателя, поставяло по съмнение счетоводното отразяване на извършените плащания.Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон. Въззиваемата страна „П.и.б.” АД - гр.С., район „М.“, бул. „Ц.ш.“ №••• П, ЕИК ••••••••• чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли обжалваното решение да се потвърди. Счита, че именно длъжникът е недобросъвестната страна в отношенията, тъй като не изпълнява поетите задължения да върне предоставената му в заем сума. Намира, че платената сума от кредитополучателя общо в размер на 27 422.16 лева не представлява плащане единствено на главница, за да се отрази счетоводно по този начин, а възнаградителна лихва се дължи за целия срок на кредита, а не само при допуснато просрочие. Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното: Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на „П.и.б.“ АД – гр. С. към В. И. Ч. - кредитополучател по по Договор за банков кредит № •••••••••••/09.05.2006 г. за следните суми: 31 799.76 лева - главница, 21 966.82 лева - договорна лихва, начислена за периода от 15.08.2012г. до 12.03.2020 г., 11 017, 57 лева - наказателна лихва за просрочие от 16.04.2012 г. до 12.03.2020 г., 8.83 лева – законна лихва за периода 12.03.2012г. – 12.03.2012г., 547.66 лева – законна лихва за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г., 176.66 лева- законна лихва за периода 14.05.2020г. – 02.06.2020г., 36 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 03.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 818 по описа за 2020 г. на РС – А.. Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на постъпилото на 10.09.2020г. възражение с вх. №260396/10.09.2020г. по чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирано по ч.гр.д. №818/2020г. на Районен съд – А.. Основанието на претендираното материално право по установителния иск е вземане по Договор за банков кредит № •••••••••••/09.05.2006 г., по който се твърди да е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя В. И. Ч.. От страна на ответника подаден отговор на исковата молба. С него В. И. Ч. оспорва изцяло претенциите. Прави възражение за погасяването по давност на падежиралите вноски за главница и лихви до 10.02.2017г. Евентуално – счита за погасени по давност падежиралите вноски за главница и лихви до 10.02.2015г. – с оглед обстоятелството, че до 10.02.2020г. ищецът не е предприел действия за събирането им. Прави възражение за недействителност на клаузите на чл.9, чл.10 и чл.11 от договора за кредит, поради тяхната неравноправност по ЗЗП, противоречие със закона и липса на съгласие. Счита, че клаузата на чл.9 предвижда едностранно изменение на лихвения процент, без да е необходимо предоговаряне с длъжника. Счита за неравноправна и клаузата на чл.10, поради възможността банката едностранно да капитализира начислени лихви чрез прибавянето им към главницата. Счита за неравноправна и клаузата на чл.11 – поради възможността за начисляване на лихва върху лихва, каквото твърди, че е сторено в случая. Счита, че уговорения начин на погасяване и погасителния план – неразделна част от договора не съдържат информация за целия период на договора и относно начисляваните от банката такси, разходи за обслужване и печалба - обстоятелство, което намира за съществено по см. на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП. Твърди, че Банката не е отразила счетоводно и всички извършени от него плащания, а именно – вноски в общ размер от 1800 лева. С допълнителна искова молба „П.и.б.” АД - гр.С. изразява становище за неоснователност на направените възражения и твърдения с отговора. Счита за неприложима тригодишната давност по отношение на вземанията за падежирали вноски по договор за кредит. Твърди, че Банката няма възможност да определя едностранно лихвата и не може да влияе на промяна на лихвения процент, който се определя от БНБ. Намира, че няма как погасителен план към договор за кредит, сключен преди влизане в сила на ЗЗП, да бъде съобразен с изискване на норма на този закон, при положение, че той няма обратно действие. Оспорва твърдението, че е начислявала наказателна лихва върху просрочена договорна лихва. От страна на ответника не е постъпил допълнителен отговор. Видно от представения договор за банков кредит №•••••••••/09.05.2006 г., сключен между страните, ищецът „П.и.б.” АД - гр.С. предоставя на ответника В. И. Ч. - кредитополучател кредит в размер на 36 000 лв. за текущи битови нужди. Крайният срок за погасяването му е уговорен на 15.05.2026г. /чл.16 от договора/. Уговорено е, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 7.93 пункта. Предвидено е размерът на лихвените плащания да бъде отразен в погасителен план – Приложение №1 като е уточнено, че той е съобразен с основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а е само ориентировъчен. Съгласно клаузата на чл. 9.3. от договора при промяна на основния лихвен процент, определян от УС на БНБ, договореният лихвен процент се променя, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. Съгласно клаузата на чл. 10 от договора, по свое усмотрение, банката може да капитализира начислените, но не просрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата по кредита по реда и при условията на Наредба № 9 на БНБ от 2003 г., за което кредитополучателят дава изричното си съгласие. Съгласно клаузата на чл. 11 от договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения по т. 9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. Дължимите такси и комисиони са уговорени в раздел VI – дължима е еднократна такса от 20 евро за разглеждане на искането на кредитополучателя и комисиона за управление на кредита в размер на 2 процента от разрешения кредит в деня на неговото първо усвояване. Останалите клаузи от този раздел касаят евентуално непълно усвояване или предсрочно погасяване. Съгласно клаузата на чл.16 от договора кредитополучателят погасява задълженията си на равни месечни вноски, всяка с падеж и размер, определени с погасителен план – неразделна част от договора. Страните са постигнали съгласи и относно реда за погасяване на задълженията при плащане, което не е достатъчно да покрие пълния размер на задълженията / чл.18 от договора/. Съгласно чл.30.2 А от договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай че кредитополучателят не извърши което и да плащане по договора /не осигури авоар по разплащателната сметка/ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. С покана, изпратена от банката до ответника, връчена на 10.02.2020г. чрез ЧСИ С.Г., с рег. №••• в КЧСИ, получена лично от ответника, той е уведомен за наличие на просрочени изискуеми задължения по кредита. С поканата му е предоставен седемдневен срок за доброволно изпълнение на просрочени изискуеми задължения по договора в общ размер на 43 129.03. лв. Поради липсата на плащане в предоставения срок, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 12.03.2020г. Видно от заключенията на вещото лице М.П.М. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, сумата от 36 000 лева, колкото е разрешения кредит, е усвоена изцяло еднократно от кредитополучателя на 15.05.2006 г. Размерът на извършените плащания от кредитополучателя са в общ размер от 27 422.16 лева. Те са отнесени за погасяване на задължения по кредита, както следва: 4 200.24 лева за погасяване на главница за периода от 15.06.2006 г. до 15.03.2012 г., 22280.69 лева - за погасяване на договорна /възнаградителна/ лихва до 15.07.2012 г. напълно и част от вноската от 15.08.2012гт. и 941.23 лева – за погасяване на наказателна лихва до 15.02.2014 г. От заключението на вещото лице П.Т. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че след приспадане на внесените от ответника суми размерът на непогасените му задължения за заявените в исковата молба периоди, е както следва: за главница – 31 799.76 лв., за договорна лихва - 21 966.82 лв. и за наказателна лихва – 11 017.57 лв. Стойността на законната лихва за 12.03.2020 г. е в размер на 8.83 лв., за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. вкл. – в размер на 547.66 лв. и за периода 14.05.2020 г. – 02.06.2020 г. вкл. – в размер на 176.67 лв. В съдебно заседание вещото лице Т. посочва, че за периода 12.03.2017г. – 12.03.2020г. натрупаната наказателна лихва е в размер на 1 684.93 лева. От допълнителното заключение се установява, че за този период - считано три години назад от 12.03.2020 г. договорната лихва е в размер на 7 222.11 лева. Извършената от експерта проверка в счетоводството е установила, че от страна на банката не е извършвано нито едностранно изменение на договорната лихва, нито капитализация на начислени лихви към размера на главницата. Вещото лице Мирчева посочва, че наказателната лихва е начислявана само върху размера на главницата. По отношение на оспорените като неравноправни клаузи на чл.9, 10 и 11 от договора: Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От страна на законодателя е направено и примерно изброяване на уговорки даващи основание да се достигне до извод за неравноправност. В чл. 145, ал.1 на ЗЗП, законодателят сочи, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. От изложеното по- горе съдържание на договора за кредит е видно, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 7.93 пункта. От изложеното на първо место следва заключение, че лихвения процент на лихвата по кредита зависи от основния лихвен процент, който се определя от УС на БНБ, който се обнародва в „Държавен вестник“. Това е правомощие на БНБ съгласно чл.35 от ЗБНБ. Това води до извод, че в случая договорената възнаградителна лихва не зависи от едностранната воля на доставчика на финансови услуги като страна по договора за кредит. От друга страна не може да се говори и за липса на яснота при определянето му. Това изключва възможността да приеме неравноправност на договорката определяща размера на възнаградителната лихва като сбор между основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 7.93 пункта. По отношение на клаузата на чл.11 от договора и твърдението, че претендираната от Банката наказателна лихва за просрочие всъщност представлява лихва върху лихва, което е недопустимо от законова гледна точка: Съгласно клаузата на чл. 11 от договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения по т. 9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. Няма пречка страните по един договор, включително и по договор за кредит, да уговорят при неизпълнение на парично задължение размер на мораторното обезщетение /неустойка/, различен от този, уреден в чл.86 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл е и решение №68 от 09.07.2012г. по т.д. №450/2011г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо основанието за присъждане на наказателната лихва за просрочие е уговорката между страните в договора за кредит. Обстоятелството, че в клаузата е налице препращане към размера на възнаградителната лихва по чл. 9 от договора, следва да се тълкува само като начин за определяне размера на неустойката. Касае се за договорен размер на дължимата мораторна неустойка при евентуално неизпълнение на паричното задължение от страна на кредитополучателя, а не за начисляване на лихва върху лихва, както се твърди от ответника. Не може да се приеме неравноправност на договорката определяща размера на наказателна лихва за просрочие. Що се отнася до клаузата на чл.10 от договора, която предвижда възможност по свое усмотрение, банката да капитализира начислените, но не просрочени лихви, чрез прибавянето им към главницата по кредита подобна клауза действително може да се приеме за нищожна. С включването на падежиралата и неплатена лихва към размера на новия редовен дълг върху нея ще започне да се начислява лихва. Това представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД. Той с оглед чл. 294, ал.1 от ТЗ е допустим само при уговорка между търговци, а процесната не е такава. Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗЗД анатоцизъм по отношение на физически лица е допустим само при предвиждане в наредбите на БНБ. В нито една от действалите такива към момента на подписване на анексите не е имало такова предвиждане, което прави тази уговорка противоречаща на закона, т.е. нищожна. В случая обаче банката не се е възползвала от възможността по чл.10 от договора и не е прибавила лихви към главницата. Ето защо тази клауза не се отразява по никакъв начин на размера на дълга. В случая настъпването на предсрочната изискуемост се свързва от страна на банката с преустановяване на плащането на дължими месечни вноски за главница и договорни лихви. Съгласно чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение в случаите, когато кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост се свързва с отпадане на правото кредитополучателя да ползва предоставената му в кредит сума за определения с договора за кредит срок и с възникване на задължението да върне напълно и незабавно всичко получено по договора, вкл. и падежираните и неплатени задължения за главница и лихва. Настъпването на предсрочната изискуемост предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за отпускане от страна на банката на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и за задължаване на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Правото да се измени договора, като се направи същия предсрочно изискуем, е потестативно по характер и съществува в патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез едностранно волеизявление на носителя му до другата страна. Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква получаване на волеизявлението от насрещната страна. Тя не може да стане факт автоматично при настъпване на опредени събития, а изисква и извършване на действия от правоимащата страна по упражняване на потестативното право, т.е. направа на самото волеизявление в тази насока и връчване на същото на насрещната страна. В този смисъл е и тълкуването, намерило израз в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в клаузата на чл. 30.2 от договора е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост с писмено предизвестие, отправено до длъжника, в случай на неплащане на което и да е дължимо плащане по договора повече от 5 работни дни, след като то е станало изискуемо. Настъпването на предсрочната изискуемост според клаузите от договора е съобразено с даденото по-горе тълкуване. От изложеното следва, че извод за предсрочна изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по договора за кредит и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно от момента на достигане на изявлението до нея и дадените в същото евентуални срокове за плащане зависи и настъпването на самото изменение на договора. От заключението на вещото лице М.М. по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява по несъмнен начин, че е налице забава, респективно неплащане на дължими вноски. Следователно в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Действия по уведомяване на кредитополучателя са предприети чрез изпращане на покана чрез ЧСИ, която е получена от ответника лично на 10.02.2020г. В поканата са посочени както просрочения дълг, който следва да бъде заплатен в седемдневен срок, така и пълния размер на дълга, който ще стане предсрочно изискуем, ако не бъде платено просроченото задължение. В дадения седемдневен срок просрочените задължения не са платени. Горното налага извод, че кредитът е основателно е обявен за предсрочно изискуем на 12.03.2020 г., от който момент за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на всички дължими по него суми – както падежирани, така и непадежирани. Не може да се твърди, че кредиторът е недобросъвестна страна по договора, тъй като не е предприел действия по събиране на просрочените вземания в по-ранен момент, след като именно длъжникът не е изпълнил своите задължения да погасява точно и в срок задълженията си по кредита. По отношение възражението за изтекла погасителна давност: Видно от погасителния план – неразделна част от договора задължението на кредитополучателя към банката е месечно чрез равни погасителни вноски на 15–то число на месеца. Това означава, че кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на части. От това следва, че давността е започнала да тече от деня, в който съответната вноска е станала изискуема съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. Посочената разпоредба се отнася до момента, от който започва да тече давността. За падежиралите вноски до датата на предсрочната изискуемост давността започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска по договора за кредит, както е уговорено между страните. Моментът е определен от страните. От този момент кредиторът, в случая банката, може да търси изпълнение на падежиралите и неплатени на падежа вноски, вкл. да иска обявяване на предсрочна изискуемост. Имайки предвид, че от този момент кредиторът може да упражни субективното си право, следва да се спомене и че това право следва да бъде упражнено своевременно, за да се гарантира правната сигурност. В тази връзка е нормативно уреден институтът на погасителната давност. По отношение на главницата по кредита не е приложима тригодишната, а общата петгодишна давност. Обстоятелството, че плащането и е разсрочено на вноски, не я трансформира в периодично задължение. Погасени с изтичане на петгодишната давност са вноските за главница от 15.04.2012 г. до 03.06.2015 г., възлизащи на сумата от 3 633.79 лева, съобразно погасителния план – неразделна част от договора. Претенцията за главница се явява основателна до размер от 28 165.97 лева. С оглед на изложеното не е налице нито едно от изложените оплаквания за незаконосъобразност на решението. Същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно във всички обжалвани части. На основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК следва жалбоподателят В. И. Ч. да бъде осъден да заплати на „П.и.б.“ АД – гр. С. сумата 157.38 лева – разноски пред въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. На основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК следва жалбоподателят „П.и.б.“ АД – гр. С. да бъде осъден да заплати на В. И. сумата 45.55 лева – разноски пред въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. Мотивиран от гореизложеното, Съдът