Решение № 411 от 30.1.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 713/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.8, ал.2 от Наредба № 4 от 27.05.2011 г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването в трета държава (Наредба № 4/27.05.2011г.). Делото е образувано по жалба от О. Б. – [държава], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ••••, подадена чрез пълномощник, против Заповед № РД-19-11/ 07.03.2025г., издадена от Заместник-министър на здравеопазването. Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му, и моли да бъде отменена. В писмени бележки, депозирани чрез пълномощник, развива съображения, че оспорената заповед е с напълно противоположно съдържание на издадената година и половина по-рано Заповед №РД-18-29/28.07.2023г., съгласно която жалбоподателката била допусната до изпит по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от Закона за здравето (ЗЗ) за професионална квалификация „медицинска сестра“. Сочи, че поради голямата си професионална ангажираност, жалбоподателката не успяла да се подготви и не се явила на изпит в рамките на едногодишния срок по чл.9, ал.1 от Наредба № 4/27.05.2011г. от издаването на Заповед №РД-18-29/28.07.2023г. При повторното подаване на заявлението за допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3 от ЗЗ й била връчена оспорената заповед. Двете визирани заповеди били разгледани и приети от Комисията за разглеждане на подадените заявления, която се произнесла с мотивирани предложения с противоположно съдържание. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично, както и от процесуален представител. Сочи се, че отказът жалбоподателката да бъде допусната до изпит по чл.186, ал.3, т.3 от ЗЗ е в противоречие със ЗЗ, съгласно който изискванията за допускане до такъв на лица от трети държави се свързали с определни критерии. Излагат се доводи, че от Министерство на здравеопазването е изготвен Проект за изменение и допълнение на Наредба № 4/27.05.2011г., който към момента е на етап обществено обсъждане, като с промените се целяло да се вземе предвид придобитият професионален опит, съотв. да се либерализира и улесни достъпът на трети лица до такъв изпит. Видно от проекта, наредбата не съответствала на целта и духа на закона. Твърди се, че жалбоподателката притежава повече от 17г. трудов стаж, доказан с трудова книжка, поради което не се възприема мотива по т.3 от оспорената заповед за липса на практическа подготовка, като се счита, че практическият стаж по време на обучението не може да бъде единственият критерий за професионалната й квалификация. Във връзка с посочените в т.1 и т.2 от заповедта основания за отказ – несъответствие на предвидения хорариум и несъответствие на предвидените предмети, се излагат доводи, че преди 35 години, по времето когато жалбоподателката се обучавала в училището за медицински сестри, в България срокът на обучение и хорариумът също не били предвидените в Наредба № 4/27.05.2011г. , а именно 4 г. и определено количество часове. По тази логика следвало да се приеме, че всички възрастни медицински сестри, завършили преди 35 години, не сътветстват на критериите на наредбата. Дори и формално да се приемело, че жалбоподателката не отговаря на количествените критерии, то следвало да се тълкува целта и духът на закона, и на последната да се предостави възможност да се включи в пазара на труда като медицински специалист, която професия тя вече упражнявала, но чрез друга длъжност, много по-ниско заплатена, без да може да упражнява професията си съгласно придобитата от нея квалификация. По изложените съображения се иска оспорената заповед да бъде отменена. Не се претендират разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делоо доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Между страние не е спорно и е видно от представените копия от паспорт № [рег. номер], издаден от Украйна и Регистрационна карта №•••, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, че жалбоподателката О. Б. е [държава]. О. Б. е подала до Министъра на здравеопазването Заявление вх.№ДИК -00-22/25.11.2024г. за допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от Закона за здравето, включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания за упражняване на регулирана професия – „медицинска сестра“. Към заявлението е приложила: копие на документ за самоличност – копие от паспорт № [рег. номер], издаден от Украйна; Удостоверение №РД-16-101/07.02.2023г.от Министерство на образованието и науката, в уверение на това, че владее български език и професионална терминология на български език за упражняване на медицинска професия в РБългария; карта за предварителен медицински преглед; медицинско удостоверение от „Център за психично здраве – Хасково“ЕООД; заверено копие от „Извлечение“ от 05.09.2024г. с №42, издадено от Център за социално-психологическа реабилитация на деца на Добропилски градски съвет, ведно с превод на български език; „Извлечение“ , издадено на 24.11.2024г. от Посолството на Украйна в РБългария, ведно с превод на български език; заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак; заверени копия от Диплома [рег. номер] и приложение към нея. В заявлението е посочила, че е придобила професионална квалификация „медицинска сестра“ на 04.07.1994г. в Украйна, с продължителност на курса на обучение от м.септември 1991г. до м.юли 1994г. Видно от Протокол №8/28.11.2024г., на същата дата е било проведено заседание на Комисията, на което е било разгледано подаденото от О. Б. З. вх.№ДИК -00-22/25.11.2024г. Комисията е взела решение да изиска от заявителката да представи подробна академична справка от обучаващата институция, в която да се съдържа информация относно броя на учебните часове по изучаваните учебни дисциплини (хорариум), предвидени за аудиторна заетост (лекции, практически и семинарни упражнения); броя на учебните часове за проведена учебна практика; преминат преддипломен стаж. Решено е, след представяне на посочените документи, преписката да се възложи на проф. [населено място] относно съответствието на непо-малко от 2/3 от продължителността на проведеното от заявителката обучение с изискването в РБългария за професионална квалификация „медицинска сестра“, съгласно Наредба № 4/27.05.2011г., като се изготви становище в 10-дневен срок от представянето им. От материалите по преписката се установява, че Комисията е назначена със Заповед № РД-02-166/05.08.2024г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.77, ал.2, чл.79, ал.1,2,3 и 4, и чл.84, ал.3 от Закона за признаване на професионлни квалификации, и чл.6, ал.1 от Наредба № 4/27.05.2011г. Със заповедта , освен състава на Комисията , са определени образците на заявленията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в системата на здравеопазването /Приложение №1 и Приложение №2/ и на удостоверенията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и на специалност в системата на здравеопазването /Приложение №3 и Приложение №4/ и са регламентирани Правила за организацията на дейността на Комисията /Приложение №5/. Горевизираната заповед е изменена със Заповед № РД-02-232/31.10.2024г. и Заповед №РД-02-20/10.02.2025г. на Министъра на здравеопазването в частта относно чл.11, ал.2 от Приложение №5, съотв. относно чл.4, т.10 от Приложение №5, а със заповеди от 30.12.2024г. и от 06.03.2025г. е изменен съставът на Комисията. Във връзка с взетите решения на проведеното на 28.11.2024г. заседание на Комисията, до О. Б. от Зам. министър на здравеопазавнето е изпратено писмо № ДИК-00-22/13.12.2024г. , с което е уведомена, че в срок до два месеца от получаването му, следва да представи подробна академична справка, издадена нейно име от обучаващата институция, в която да се съдържа информация относно броя на учебните часове по изучаваните учебни дисциплини (хорариум), предвидени за аудиторна заетост (лекции, практически и семинарни упражнения); броя на учебните часове за проведена учебна практика; преминат преддипломен стаж. Указано е, че документът следва да е заверен по надлежен ред и да е придружен от превод на български език. Разяснени са понятието „надлежен ред“ , съотв. начинът на заверяване на документите, вкл. на преводите им. Видно от приложеното известие за доставяне с баркод [Наименование], писмото е получено от О. Б. на 06.01.25г. В отговор, с вх.№ ДИК-00-22/03.02.2025г., последната е представила подробна академична справка от обучаваща институция, а именно Архивна справка №006/07.01.2025г. към Диплома [рег. номер], издадена от „Костянтинивски медицински професионален колеж“, с превод на български език. От проф.С. Б. Д. , д.оз.н. – член на Комисията, е изготвено писмено становище относно подаденото от жалбоподателката заявление за за признаване на професионална квалификация „медицинска сестра“. След разглеждане на нормативните изисквания за признаване на професионална квалификация „медицинска сестра“, регламентирани в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователна степен „бакалавър“ (Наредба за Е.) и анализ на представената документация от жалбоподателката, вкл. Архивна справка, са установени различия между данните от представените документи и държавнтие изисквания за придобиване на висше образование в РБългария по специалност „медицинска сестра“ с образователна степен „бакалавър“ . Прието е, че хорариумът на изучаваните дисциплини, които са свързани с обучението за професионална квалификация „медицинска сестра“ е 2132 часа и не покрива 2/3 от хорариума за обучение по специалността в страната, поради което е предложено на Комисията да откаже допускане до изпит по по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ. Видно от Протокол №11/13.02.2025г., на същата дата е било проведено заседание на Комисията, на което под т.8 е било разгледано подаденото от О. Б. З. вх.№ДИК-00-22/25.11.2024г. След констатиране, че са представени всички изискуеми документи по чл.4 от Наредба № 4/27.05.2011г. и въз основа на представеното становище от проф. [населено място], Комисията е взела решение да предложи на министъра на здравеопазването да откаже на заявителката допускане до изпит по по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“ . Протоколът е подписан от Д-р И. К. – оправомощена от Председателя на комисията Д-р Л. Д. съгласно чл.5, ал.2 от Приложение №5 към Заповед № РД-02-166/05.08.2024г. на Министъра на здравеопазването. Видно от приложения към протокола Списък на участвалите в заседанието на 13.02.2025г., на същото са присъствали 8 от членовете на Комисията, двама от които – онлайн. На основание чл.8 вр. чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г. и предложението по т.8 от Протокол №11/13.02.2025г. на Комисията, от Заместник-министър на здравеопазването Д-р Б. П. е издадена Заповед № РД-19-11/ 07.03.2025г., с която е отказано допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“ на О. Б.. В мотивите за отказа е посочена констатацията на Комисията от заседание, проведено на 13.02.2025г. , че е налице условието на чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г., а именно продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискването в РБългария. Уточнено е, че нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ са определени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователна степен „бакалавър“ (Наредбата, Наредбата за Е.). В т.I от заповедта е прието, че представеното доказателство за професионална квалификация не отговаря на изискванията на чл.5 от Наредбата за Е., а именно диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „медицинска сестра“. Въз основа на представената „Диплома на млад специалист“, според която О. Б. се е обучавала по специалност „медицинска сестра“, в периода от 01.09.1991г. до 04.07.1994г. в Костянтинивско медицинско училище, Удрайна , е прието, че е завършила обучение, което не й дава степен на висше образование по тази специалност. В т.II от заповедта е прието, че съдържанието на преминатото обучение не съответства на изискванията за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ съгласно Наредбата за Е.. В т.II.1 е прието, че е налице несъответствие с изискванията на чл.6 от Наредбата за Е.. В тази връзка е изложено, че в РБългария обучението по специалност „медицинска сестра“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра и хорариум 4630 часа, и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Посочено е, че според представената Архивна справка №006, издадена на 07.01.2025г. от Костянтинивски медицински колеж, г-жа О. Б. е провела обучение по специалност „медицинска сестра“ с общ хорариум 3558 часа, от които общообразователни предмети с хорариум 1786 часа и специализирани предмети с хорариум 1772 часа. Уточнено е, че изучаваните общообразователни предмети (подробно изброени) с общ хорариум 1786 часа не съответстват на посочените в Наредбата задължителни учебни дисциплини, поради което не са взети предвид при анализа дали продължителноста на проведеното от нея обучение за професионална квалификация „медицинска сестра“ покрива поне 2/3 от изискваното в РБългария. По отношение на специализирани предмети с хорариум 1772 часа е прието, че не покриват 2/3 от изискуемия в РБългария хорариум от 4630 часа. В т.II.2 е прието, че е налице несъответствие с изискванията на чл.8, ал.1 от Наредбата за Е.. Изброени са задължителните учебни дисциплини, които г-жа О. Б. изобщо не е изучавала. Посочени са задължителните учебни дисциплини, осигуряващи фундаменталната и специална подготовка в обучението по специалност „медицинска сестра“ , както и общият им хорариум – 855 часа. Възприето е наличието в Архивната справка на дисциплина, осигуряваща фундаментална подготовка, а именно „Сестринско дело“ , с хорариум 308 часа, но е счетено, че това не е достатъчно за формиране на теоретични, специализирани за професионална квалификация „медицинска сестра“ знания и умения. В т.II.3 е прието, че е налице несъответствие с изискванията на чл.7а, ал.4 от Наредбата за Е.. Посочено е, че практическата подготовка за специалност „медицинска сестра“ е с минимална продължителност, както следва: учебна (клинична) практика – от първи до шести семесър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа; преддипломен стаж – провежда се през седми осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа (общо 2740 часа) , при което проведеното от жалбоподателката практическо обучение с общ хорариум 360 часа (учебна практика 216 часа и преддипломна практика 144 часа) , е крайно недостатъчно за формиране на практически умения за упражняването на професията „медицинска сестра“. Според изведеното в заповедта заключение, изучаването от г-жа О. Б. на специализирани предмети е с общ хорариум от 1772 часа, а проведеното от последната практическо обучение е с общ хорариувм от 360 часа, поради което проведеното от нея обучение за професионална квалификация „медицинска сестра“ е по-малко от 2/3 от изискваното в РБългария, а именно обучение с общ хорариум 4630 часа, разпределени както следва: 1890 часа теоретично обучение, учебна (клинична) практика с продължителност не по-малко от 1140 академични часа, преддипломен стаж с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа. Оспорената заповед е съобщена на О. Б. на 12.03.2025г. , видно от приложеното известие за доставяне с баркод PS 1040 8168WR W. Жалбата срещу същата, подписана с електроен подпис, е подадена на 26.03.2025г. чрез електронната поща на Административен съд-Хасково, като е заведена с вх.№4338 от същата дата. В хода на съдебното заседание от жалбоподателката се представиха копие от Заповед № РД-18-29/28.07.2023г., на Зам.министър на здравеопазването, съгласно която О. Б. е допусната до изпит о чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“, заверени копия от Диплома на бакалавър В21 №083932 , издадена на 02.07.2021г. от Харковски национален университет, ведно с Приложение към същата, за придобита квалификационна степен за висше образование „бакалавър“, сфера на знанията „Социални и поведенчески науки“, специалност „Психология“, както и заверено копие от Приложение към Трудова книжка , издадено от Белицка градска болница, Донецка област, Добропол, Министерство на УССР, с дата на попълване 01.08.1994г. По искане на жалбоподателката по делото се приобщи заверено копие от Протокол №16 от проведено на 13.07.2023г. заседание на Комисията, ведно със заверено копия от становище на проф. М. А., дм от 11.07.2023г., касаещо предходно подадено от О. Б. заявление за допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3 от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/27.05.2011г. министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението по чл. 7, ал. 1 издава заповед за допускане или отказва допускане до изпит. Видно от приложената Заповед № РД-01-54/12.02.2025г. , т.II.2, б. н), Министърът на здравеопазването е делегирал на заместник –министър на здравеопазването Д- р Б. П. правомощия да подписва заповеди за допускане и заповеди за отказ от допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3 от ЗЗ на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в системата на здравеопазването в трета държава, които желаят да упражняват медицинска професия в Република България. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите по закон реквизити. вкл. са посочени фактически и правни основания за издаването на същата. Не се установява в хода на процедурата по издаването й да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, регламентирани в Раздел II на Наредба № 4/27.05.2011г. Назначената от министъра на здравеопазването Комисия е разгледала подадените от О. Б. документи при спазване на правилата, регламентирани в Приложение №5 към Заповед № РД-02-166/05.08.2024г. на Министъра на здравеопазването, изменена с негови заповеди от 31.10.2024г., 30.12.2024г., 10.02.2025г. и от 06.03.2025г. Видно от приложения Списък на участвалите в заседанието на 13.02.2025г., Решението на Комисията по т.8 от Протокол №11/13.02.2025г., с което е предложила на министъра на здравеопазването да откаже на заявителката допускане до изпит по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“, е взето на редовно съгласно чл.10, ал.3 от Приложение №5 заседание и е прието с мнозинството по чл.11, ал.2 от същото приложение. Заповедта е издадена след като от Комисията е направено предложение по чл.7, ал.3 от Наредба № 4/27.05.2011г. При преценка на оспорената заповед за съответствието й с материалния закон, съдът намира следното: Съгласно чл.186, ал.3 от ЗЗ, чужденците, извън тези по ал. 1(гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария), упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването; 2. след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, ако професионалната квалификация е придобита в държава - членка на Европейския съюз, или 3. след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. Съгласно чл.186, ал.5 от ЗЗ , условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването, а именно Наредба № 4 от 27.05.2011 г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването в трета държава. За да откаже на жалбопаделката допускане до изпит по по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ, ответният административен орган е приел, че по отношение на последната е налице условието на чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г. Според посочената разпоредба (в редакцията й, действаща към момента на издаване на оспорената заповед), Комисията предлага на министъра на здравеопазването отказ от допускане до изпит, когато се установи, че продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискваното в Република България. Този извод е обоснован с констатирани несъответствия с изискванията на чл.5, чл.6, чл.8, ал.1 и чл.7а, ал.4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователна степен „бакалавър“ (Наредбата за Е.). Според Чл. 5 от Наредбата за Е., студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, който отговаря на изискванията на наредбата, получават диплома за завършено висше образование по специалността "Медицинска сестра", съответно "Акушерка" или "Лекарски асистент", на образователно-квалификационна степен "бакалавър" с професионална квалификация "Медицинска сестра", съответно "Акушерка" или "Лекарски асистент". Съгласно чл.6 от Наредбата за Е., Обучението по специалността "Медицинска сестра" за образователно-квалификационна степен "бакалавър" се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра, и хорариум 4630 часа и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Обучението съответства на ниво 6Б от Националната квалификационна рамка. Чл.7а, ал.1 от Наредбата за Е. предвижда провеждане на практическа подготовка за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "Медицинска сестра" в съответствие с учебния план, като в ал.4 е регламентирана минималната й продължителност, а именно:1. учебна (клинична) практика - от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа; 2. преддипломен стаж - провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за Е. урежда задължителните учебни дисциплини, чието изучаване е необходимо за придобиване на висше образование по специалността „медицинска сестра“ и минималният задължителен хорариум за тях. В настоящия случай, видно от Диплома на млад специалист [рег. номер], издадена от Костянтинивско медицинско училище и от Архивна справка №006 от 07.02.2025г., към Диплома [рег. номер], издадена от Костянтинивски медицински професионален колеж, жалбоподателката се е обучавала за периода от 01.09.1991г. до 04.07.1994г. по специалността „сестринско дело“ и е придобила квалификация „медицинска сестра“ като обучението й е продължило 2 г. и 10 м. Продължителността на обучението не следва да се приема само като механична математическа категория, а включва в себе и покриването на изискванията, касаещи изучаването на задъжителните учебни дисциплини, съотв. задължителният минимален хорариум за тях , като следва да се има предвид, че обучението включва теоретична и практическа подготовка. Именно такава преценка е извършена в случая. Видно от становището, изготвено от проф.С. Б. Д. , д.оз.н. – член на Комисията, възприето както от самата Комисия, така и от административния орган, изпълнението на учебния план, по който се е обучавала жалбоподателката според представената Архивна справка е с общ хорариум 3918 часа, от които 3558 часа – теоретично обучение и 360 часа – практическо обучение, а според диплома за млад специалист теоретичното обучение е 3742 часа. Според Архивната справка, хорариумът от 3558 часа теоретичното обучение включва 1786 часа – обучение по общообразователни дисциплини (същият не е взет предвид при съпоставката по чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г., поради несъответствие на тези дисциплини с посочените задължителни такива в чл.8, ал.1 от Наредбата за Е.) и 1772 часа – обучение по специализирани предмети. След съпоставка на така установения хораруим на жалбоподателката по изпълнението на учебния план (1772 часа обучение по специализирани предмети и 360 часа практическо обучение - общо 2132 часа), за който следва да се отбележи, че не се оспорва от последната, с изискващия се такъв съгласно чл.6 от Наредбата за Е. – 4630 часа, безспорно се установява, че съотношението им е под 2/3. В тази връзка съдът намира за правилен извода на административния орган, че в случая е налице условието на чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г. (в относимата редакция), обосноваващо отказ за допускане на жалбоподателката до изпит по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ за професионална квалификация „медицинска сестра“. Предвид гореизложеното, оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, както и с неговата цел да се осигури качествена здравна помощ от квалифицирани специалисти. Горният извод не се променя от обстоятелството, че с предходно издадена Заповед №РД-18-29/28.07.2023г., жалбоподателката е била допусната до изпит по чл.186, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗЗ. Издаването на визираната заповед е предпоставено от становище на Комисията, обосновано със становище на проф. М. А., дм от 11.07.2023г., което действително се различава от това, във връзка с което е издадена процесната заповед. Следва обаче да се отбележи, че и в становището от 11.07.2023г., се съдържа констатация за съществени разлики в наименованието на учебните дисциплини, както и за продължителността на обучението с изискванията по Е., като в тази връзка липсва каквато и да е обосновка, респ. липсва яснота как е достигнато до извода, че „преминатото обучение е повече от 2/3 за придобиване на професионална квалификация „Медицинска сестра“ в РБългария“. За разлика от горекоментираното становище, в изготвеното такова от проф.С. Б. Д., д.оз.н. – член на Комисията, се съдържат подробни констатации и изводи, базирани на събраните в хода на административното производство доказателства и относимата нормативна уредба, обосновали извода за наличие на условието по чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г. Наред с горното, не се споделят доводите на оспорващата за незаконосъобразност на оспорената заповед, основани на изготвения Проект за изменение и допълнение на Наредба № 4/27.05.2011г. и представеното в тази връзка Приложение към Трудова книжка, издадено от Белицка градска болница, Донецка област, Добропол, Министерство на УССР, с дата на попълване 01.08.1994г. Действително, към настоящия момент промените в Наредба № 4/27.05.2011г. вече са факт (Д.в. бр. 6 от 16.01.2026г.), но същите са приложими занапред т.е. не им е придадено обратно действие. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, според която преценката за съответствие на оспорения акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му. В случая към 07.03.2025г. – датата на издаване на оспорената заповед, Наредба № 4/27.05.2011г. (чл.4, ал.2) не е изисквала представяне на документи, удостоверяващи професионалния опит на заявителя по медицинската професия, нито е била дължима прецека дали същите компенсират несъответствието по чл.7, ал.3, т.4 от същата. Действащите към момента на издаване на оспорената заповед редакции на разпоредбите на чл.4, ал.2 и чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г. са ясни и не дават основание за тълкуване, различно от вложения в тях смисъл, поради което не може да се приеме, че с промяната им, същите се привеждат в съответствие с духа на закона. Приетите допълнения и изменения на Наредба № 4/27.05.2011г. , вкл. и досежно коментираните разпоредби, сочат единствено, че занапред се улеснява и разширява възможността на лицата, придобили професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава, да бъдат допуснати до изпит по чл.186, ал.3, т. 3 от ЗЗ. В случай, че жалбоподателката счита, че притежаваният от нея професионален опит може да компенсира несъответствието по чл.7, ал.3, т.4 от Наредба № 4/27.05.2011г., няма пречка да подаде ново заявление по чл.4 от същата, в хода на производството по което да докаже, че отговаря на условията да бъде допусната до изпит по чл.186, ал.3, т. 3, б.“а“ от ЗЗ. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.