Решение № 2772 от 30.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5818/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 25.03.2022г., постановено по гр. дело № 47219/2021 год. по описа на СРС, ГО, 32 състав, е уважен предявеният от “Г. З.” ЕАД срещу ЗАД “А.Б.” АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 3 179, 80 лева, представляваща частичен иск от иск в пълен размер от 6 359, 60 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение по щета № 67012000922 за вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.12.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.08.2021г. до окончателното изплащане. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД “А.Б.” АД, в която са изложени оплквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява механизма на пътно-транспортното произшествие, включително не е доказано, че водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил правилата за движение. Неправилен бил изводът, че инцидентът е настъпил по изключителна вина на водача на лек автомобил “Тойота”. Напротив, от събраните по делото гласни доказателствени средства било установено, че лек автомобил “Тойота” е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, а произшествието е причинено от противоправното навлизане в неосвободеното кръстовище от водача на лек автомобил “БМВ”, застрахован при ищцовото дружество. На следващо място, наведени са доводи, че първоинстанционният със не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение, че не са налице предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в полза на увреденото лице. Недоказано било твърдението, че водачът на автомобила е правоспособен към момента на настъпване на произшествието, доколкото е представен документ на чужд език, за който се твърди, че представлява свидетелство за правоуправление. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и съответно на това е направено искане за редуциране на размера на претендираното обезщетение. Насрещната страна “Г. З.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навеждат се съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин от приетото заключение на автотехническата експертиза, съобразно което инцидентът е настъпил единствено и само поради нарушение на правилата за движение, допуснато от водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва се основателността на релевираното възражение за съпричиняване поради недоказаност на същото. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 от КЗ. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на предявената претенция, като е съобразил установеното по делото обстоятелство, че към 19.12.2020г. гражданската отговорност на водача на автомобил “Тойота Ярис“, рег. № ОВ •••••••, е била застрахована при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”. Конкретният механизъм на увреждането и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите върху собствения на ищеца автомобил е установен при кредитиране на приетото заключение на автотехническата експертиза и на събраните по делото доказателства, като е прието, че причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис”, който е нарушил забраната по чл. 50а от ЗДвП, като е навлязъл в кръстовището при разрешаващ сигнал на светофара, но не е съобразил, че обстановката в кръстовището ще го принуди да спре или да възпрепятства напречното движение. Първоинстанционният съд е приел за недоказано възражението за съпричиняване и е уважил предявения частичен иск при съобразяване на установените средни пазарни цени за отстраняване на вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира следното: Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 от КЗ. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено З., в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахования „ДСК Л.” АД договор за застраховка “Каско Престиж”, обективиран в представената застрахователна полица № 6701110020001127 от 20.07.2020г., е настъпило предвидено в него застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС – “БМВ” с рег. № ••••••• са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увредения в размер на 6 344 лева. Между страните не се спори и за наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, покриващ отговорността на другия участник в процесното ПТП, управлявал л.а. “Тойота Ярис”, с рег. № ОВ •••••••. Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, с това чия е вината за настъпването на инцидента, в т.ч. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По делото е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 19.12.2020г. Установено е от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Ц.И. /водач на лек автомобил “Тойота Ярис”/ и свид. С.Ц. /водач на лек автомобил “БМВ”/, че протоколът е съставен на мястото на инцидента, но не е бил попълен в неговата цялост в този момент. Свид. И попълнила единствено данните за двете превозни средства и техните собственици, имената на водачите, данни за сключените застраховки и за свидетелство за правоуправление /част “Превозно средство” А и част “Превозно средство “Б”/, както и видимите щети върху автомобилите, след което двамата участници се подписали. Всички останали части от протокола, включително отразените в скицата данни за местоположението на автомобилите при удара, както и за сигнализацията на светофарната уредба за всеки един от автомобилите, са били попълнени /изготвени/ от свид. Ц. след инцидента, без присъствието и съгласието на другия участник в ПТП. В изготвената от него скица е посочено, че автомобил “Тойота Ярис” е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а другият автомобил „БМВ“ се е движил на зелен сигнал на светофарната уредба. Авторството на съставения двустранен констативен протокол в частта относно скицата на произшествието е оспорена и в тази връзка е назначена в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза. От заключението на експертизата, което следва да се кредитира като пълно и обективно, се установява, че всички ръкописно изписани текстове в двустраннния протокол, с изключение на почерка, отразен в графа 3 – “пострадал/и /дори леко/; графа 4 – “материални щети” и графа 12 – “обстоятелства”, са изпълнени от едно и също лице. Ръкописно изписаните текстове в графа 13 – “скица на пътната обстановка и ПТП” на двустраннния констативен протокол за ПТП от 19.12.2020г., е изпълнен от едно и също лице, различно от първото. С оглед изложеното следва да се направи извод, че отразените в скицата към протокола за ПТП обостоятелства относно поведението на водачите при настъпване на инцидента, не могат да се противопоставят на ответното дружество, доколкото същите не представляват признание на неизгоден факт по отношение на застрахованото при тях лице и съответно не се ползват с материална доказателствена сила за тези обстоятелства. Релевираните от ответното дружество възражения относно доказателствената стойност на двустранния протокол при заявени доводи, че същият не удостоверява механизма на транспортното произшествие и вината на водача на лек автомобил “Тойота Ярис”, както и предвид факта, че между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, не следва да се обсъждат, тъй като същите нямат самостоятелно значение за изхода на конкретния спор. Дали съставеният документ е валиден или не няма решаващо значение, след като страната разполага с възможността да докаже тезата си, чрез други способи, установяващи настъпването на ПТП и неговия механизъм. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на автомобилите, участвали в процесния инцидент. Свид. Ц. И сочи, че на 19.12.2020г. около 16, 45 часа управлявала лек автомобил “Тойота Ярис” в посока от гр. Самоков към гр. София. Достигнала до кръстовището на бул. “Самоковско шосе” и бул. “Околовръстен път”, което било сигнализирано със светофарна уредба, тъй като на това място се извършвал ремонт. Тя предприела извършването на маневра ляв завой при зелен сигнал на светофарната уредба и навлязла в кръстовището с посока от бул. “Самоковско шосе” към Оковръстен път. Пред нея в същата посока /ляв завой/ имало няколко автомобила, които започнали да се изтеглят. В същото време в дясната лента за движение на Околовръстен път се намирал лек автомобил “БМВ”, който бил първа кола и бил спрял на червен сигнал на светофара. В следващата лента на “Околовръстен път” бил спрял лек автомобил “Мерцедес”. След като навлязла в кръстовището свид. И изчакала да се изтеглят колите пред нея. Когато дошъл нейният ред за придвижване видяла, че лек автомобил “Мерцедес”, намиращ се на “Околовръстен път” потеглил рязко направо, свидетелката се стреснала и спряла, защото иначе двете коли щели да се ударят. В същия момент обаче и лекият автомобил “Мерцедес” успял да спре и тя продължила движението си. Междувременно водачът на лек автомобил “БМВ”, за който вече светел зелен сигнал на светофарната уредба, потеглил направо, видял, че лек автомобил “Тойота Ярис” още не бил напуснал кръстовището, но не спрял, а се опитал да заобиколи колата отдясно. Не успял да реализира тази маневра и настъпил удар между двата автомобила. Уврежданията върху двата автомобила, съгласно заключението на приетата автотехническа експертиза, са следните: върху лек автомобил “БМВ” – капак преден, броня предна, фарове, калник преден ляв, а по лек автомобил “Тойота Ярус” – паднала задна броня, стопове, калник заден ляв. Показанията на свид. С.Ц. кореспондират с показанията на свид. И в частта относно местоположението на автомобилите към момента на инцидента /в кръстовището/, относно поведението на водача на лек автомобил “Тойота Ярис” непосредствено преди настъпване на произшествието /че се е намирал в кръстовището и е спрял движението си/, както и относно факта, че лек автомобил “БМВ” е започнал движението си направо при зелен сигнал на светофарната уредба и се е опитал да заобиколи другия автомобил. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че противоправното поведение на водача на лек автомобил “Тойота Ярис” се изразява в нарушаване на правилата за движение по чл.20 ЗДвП /водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/ и по чл. 50а ЗЗвП /забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение/. При това положение се налага извод, че СРС не е приел за установено по делото твърдяното от ищцовото дружество обстоятелство, че свид. И е предприела маневрата на червен /забранителен/ сигнал на светофара. При липсата на конкретни доводи срещу така установения механизъм на произшествието, въззивникът съд в решаващата си дейност следва да изходи от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, включително и относно обстоятелството, че водачът на лек автомобил “Тойота Ярис” е предприел ляв завой при зелен сигнал на светофара. По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което е било изготвено въз основа на представения двустранен констативен протокол и конкретно въз основа на описания механизъм на увреждане в скицата към протокола. Както бе посочено описаните обстоятелства в скицата не могат да се противопоставят на ответното дружество, поради което и предвид липсата на други доказателства установяващи, че лек автомобил “Тойота Ярис” е предприел маневра за завиване наляво при червен сигнал на светофара, се налага извод, че заключението в частта, относно механизма на настъпване на ПТП-то не следва да се кредитира. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице, което е присъствало на разпита на свид. И, е уточнило, че водачът на лек автомобил “БМВ” е имал техническа възможност да възприеме автомобил “Тойота Ярис”, който се е намирал на кръстовището. При така установения механизъм на пътно-транспортното произшествие се налага извод, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения: Установено е по делото, че навлизането на лек автомобил “Тойота Ярис” в кръстовището е било първо, както и че същото е предприето при зелен /разрешителен/ сигнал на светофарната уредба, и след това, при светване на зелен светофар, разрешаващ движението на л.а. “БМВ”, водачът на същия, вместо да изчака преминаването на вече пресичащия кръстовището “Тойота Ярис”, потеглил и реализирал ПТП с него. Съдът приема, че водачът на МПС “БМВ” е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата н а чл. 50а от ЗДВП, съгласно която е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. От гореизложеното се приема, че лек автомобил “Тойота Ярис” правомерно е навлязъл в кръстовището, като фактическото вредоносно действие е било нанесено от другия участник, който e имал възможност да възприеме ситуацията в кръстовището, но въпреки това е потеглил и се е опитал да заобиколи автомобилът, управляван от свид. И. Правомерното навлизане в кръстовището на лек автомобил “Тойота Ярис” му дава право да премине през кръстовището, като останалите МПС са длъжни да го изчакат и да му дадат път, независимо от евентуалния зелен сигнал на светофара за тях. В този смисъл е разпоредбата на чл. 50а от ЗДВП, която забранява навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Следва да се посочи, че по делото не е установена такава фактическа обстановка, която да води до извод, че водачът на лек автомобил “Тойота Ярис” е нарушил нормата на чл. 50а от ЗДвП. Няма данни за броя на автомобилите, намиращи се пред автомобилът на свид. И, които също са извършвали ляв завой, не са установени и други релевантни факти относно конкретната пътна обстановка, за да може да се направи преценка дали тя е могла да предвиди невъзможността да премине през кръстовището без да спира или да създаде препятствие за напречното движение. Нещо повече, установено е, че тя е спряла с цел да избегне сблъсък с друг автомобил, който е потеглял в посока направо по “Околовръстен път”. Обстоятелството, че свид. И е спряла на кръстовището не обосновава извод за допуснато от нея нарушение на правилата за движение. По делото не са опровергани показанията на свид. И, че тя е спряла автомобила, тъй като е възприела като непосредствена опасност потеглящия направо лек автомобил „Мерцедес“. При липсата на данни дали тази опасност е била реална или предмет на погрешна преценка на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, а доказателствената тежест да установи последното е на ищеца, се налага извод, че поведението на свид. И е правомерно. Съдебната практика трайно приема, че във всички случаи на възникване на опасност, водачът е длъжен да реагира с намаляване на скоростта – плавно, когато опасността попада извън опасната зона и рязко, ако тя е в опасната зона за спиране, или да спре. Дължимото поведение при възникване на опасност е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при възникване на опасност водачът е длъжен да намали скоростта или да спре. С оглед изложеното се налага извод, че процесното ПТП не е настъпило поради виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, а на водача на лек автомобил „БМВ“, който неправомерно не е пропуснал първият автомобил да премине през кръстовището. Обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител. Функционалната обусловеност се изразява в това, че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, както и че застрахователят не може да отговаря за вреди в по-голям обем от тези, за които отговоря прекият причинител на непозволеното увреждане. При липсата на един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се налага извод, че не са налице предпоставките на чл. 411 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 606, 70 лева, от които 63, 60 лева за държавна такса и 543, 10 лева адвокатско възнаграждение. В полза на ответника следва да се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 425 лева за заплатен депозит за вещи лица. В производството пред СРС ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие, нито доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на предявения иск настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд