Решение № 1025 от 3.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1149/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК. Образувано е по жалба на „Стилагро“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], против Ревизионен акт № Р-22000122007644-091-001/18.07.2023 г. (РА), потвърден с решение № 1518/24.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта му относно установени спрямо дружеството допълнителни задължения за данък добавена стойност за данъчни периоди м. 03, м. 04. м. 06, м. 09 и м. 10 от 2022 г. и лихвените задължения към тях. Дружеството - жалбоподател се представлява в процеса от адв. [населено място]. Поддържа в жалбата, че РА е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до незаконосъобразно определяне на публични задължения за дружеството. Твърди се, че производството е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК при недоказаност на твърдението на органите по приходите за укрити доходи, следващо от реализация на стоки. Сочи се, че липсва яснота относно фактите, при които е изведен извод за приложението на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК относно липса или унищожаването на относими документи. Възразява против годността на събраните в ревизионното производство доказателства от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с които е установено движението на превозните средства, ползвани за превоз на процесните стоки, тъй като същите са представени извън срока за извършване на ревизията. Твърди, че РА е издаден при липса на анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК. Оспорват се изводите в РА, поради липса на инициатива за административно сътрудничество с гръцките власти за установяване реалното получаване на стоките на гръцка територия, при необсъждане на представени документи на гръцки език и при неправилно прилагане на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превози на стоки. Жалбоподателят иска отмяна на РА и претендира сторените по делото разноски, но без представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в хода на делото по същество оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. А. съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000122007644-020-001/13.12.2022 г., издадена от М. Х., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – София, оправомощена със заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София, е възложено извършването в тримесечен срок на ревизия на „Стилагро“ ЕООД (РЛ) за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.10.2022 г. Към момента на възлагане на ревизията дружеството е със седалище в [населено място], а след 29.09.2023 г. в [населено място]. Ревизията е възложена на В. С. – гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, и на Б. В. - ст. инспектор по приходите. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-22000122007644-020-002/14.12.2022 г., издадена от органа възложил ревизията, е променен състава на ревизиращия екип като ст. инспектор Б. В. е заменен със ст. инспектор К. А., поради искане за самоотвод на Велинов (л.114) и решение за отвод от 14.12.2022 г. (л.115). ЗВР и ЗИЗВР са връчена на жалбоподателя чрез неговия управител на 06.01.2023 г. Със ЗИЗВР № Р-22000122007644-020-003/05.04.2023 г. и ЗИЗВР № Р-22000122007644-020-004/04.05.2023 г., издадени от органа възложил ревизията, е продължен срока на ревизията при условията на чл. 114, ал. 2 от ДОПК, първоначално до 05.05.2023 г. и окончателно до 06.06.2023 г. Заповедите за изменение са връчени на РЛ по електронен път на посочени от същото ел. адреси (л.54-55) на 04.05.2023 г. и 16.05.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22000122007644-092-001/20.06.2023 г., връчен електронно на РЛ на 21.06.2023 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното лице е направило възражение от 03.07.2022 г., с което оспорва изводите в РД относно укриване на приходи през м. 03, 04 и 06. 2022 г., разпореждане със стоки в полза на собственика на дружеството през м. 09.2022 г. и нереалност на доставки към получатели в Република Гърция през м. 10.2022 г. Ревизията е приключила с РА № Р-22000122007644-091-001/18.07.2023 г., издаден от М. Х., в качеството й на възложител на ревизията, и от ръководителя на ревизията – гл. инспектор по приходите В. С.. Съгласно РА и РД, който е неразделна част от РА по арг. от чл. 120, ал. 2 от ДОПК, са определени допълнителни задължения по отношение на РЛ за ДДС за процесните периоди м. 03, м. 04. м. 06, м. 09 и м. 10 от 2022 г., ведно с лихвените задължения. За данъчен период м. 03. 2022 г. е установено допълнително задължение за ДДС за внасяне от РЛ общо в размер 710, 70 лв. РЛ е посочено като получател по неосчетоводени от него фактури № 15732/08.03.2022 г., № 15749/10.03.2022 г., № 15797/21.03.2022 г. и № 15833/28.03.2022 г., издадени от „Агрис България“ ЕООД, и фактури № 4000067299/05.03.2022 г. и № 4000067300/05.03.2022 г., издадени от „Фермер 21“ ЕООД. Установено е, че доставките по посочените фактури (семена, торове, препарати за растителна защита и др.) са на обща стойност от 2 836 лв., по които не е ползван данъчен кредит и не са заприходени по дебита на сметка 304, както и че доставените стоки не са налични и във владение на РЛ към 31.10.2022 г. Въз основа на счетоводните записи на дружеството по сметки 7022 „Приходи от продажби на стоки на дребно“ и 3041 „Стоки“, свидетелстващи за изписване на стоки за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г., както и въз основа на декларирани приходи от продажби, респ. установена липса на такива счетоводни записи за периода 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г., органите по приходите са установили по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, че дружеството реализира приходи от стопанската си дейност при надценка на продажбите от 50, 36%. При тези установявания са определени укрити доходи от РЛ от последващи продажби в размер 4 264, 21 лв. и дължим ДДС в размер 710, 70 лв. За данъчен период м. 04. 2022 г. е установено допълнително задължение за ДДС за внасяне от РЛ общо в размер 1600, 13 лв. РЛ е посочено като получател по неосчетоводени от него фактура № 15970/14.04.2022 г., издадена от „Агрис България“ ЕООД, фактура № 1000024096/13.04.2022 г., издадена от „Генко Енчев“ ЕООД, и фактура № 4000068389/13.04.2022 г., издадена от „Фермер 21“ ЕООД. Това задължение е установено при аналогична фактическа обстановка, спрямо установяванията за м.03.2022 г. по отношение констатациите за укриване на приходи от последващи продажби на стоките по посочените фактури, надценка при продажбите и при отчитане, че общата стойност на доставките към РЛ по посочените фактури е 6385, 21 лв. За данъчен период м. 06. 2022 г. е установено допълнително задължение за ДДС за внасяне от РЛ общо в размер 80, 57 лв. РЛ е посочено като получател по неосчетоводени от него фактури № 2000163143/08.06.2022 г. и № 2000164863/27.06.2022 г., издадени от „Агропал“ ООД. Това задължение е установено при аналогична фактическа обстановка, спрямо установяванията за м.03 и м. 04. 2022 г. по отношение констатациите за укриване на приходи от последващи продажби на стоките по посочените фактури, надценка при продажбите и при отчитане, че общата стойност на доставките към РЛ по посочените фактури е 321, 50 лв. Установяванията за данъчни периоди м.03, м.04 и м.06.2022 г. са обосновани с приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК във вр. с чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и при липса на представена декларация и становище по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК от РЛ, което е редовно уведомено на 27.04.2023 г. за приложимия ред за определяне на задълженията по чл. 122 от ДОПК. За данъчен период м. 09.2022 г. е начислен ДДС в размер на 25 463, 04 лв., поради установено безвъзмездно предоставяне стоки на управителя и собственик на капитала на дружеството на стойност 127 315.22 лв., за които РЛ е ползвало данъчен кредит при придобиването. Установено е, че на 05.09.2022 г. РЛ е изписало складова стока с обща отчетна стойност от 380 776, 11 лв., които са предадени на разпореждане на С. Г. М. - управител и собственик на капитала на дружеството към този момент. Установени са последващи продажби на част от стоките за сумата от 253 460, 89 лв., но не е установено нито съществуването на стоките до разликата от 127 315.22 лв. към 13.10.2022 г., нито тяхната реализация в икономическата дейност на РЛ. Прието е, че с посочената сума е намаляло имуществото на РЛ в полза на управителя на дружеството, поради което и на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС е прието, че е налице възмездна доставка, подлежаща на облагане. В тази връзка и на основание чл. 122 от ДОПК във чл. 66, ал. 1 от ЗДДС и чл. 67. ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер 25 463, 04 лв. След служебна справка в търговския регистър се установява, че до 29.09.2023 г. собственик на капитала на РЛ е С. Г. М., а след тази дата И. А. К. и при запазено управление на дружеството от М.. За данъчен период м. 10.2022 г. е начислен ДДС за възстановяване в общ размер 34 601, 99 лв., поради нереалност на декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) с обща данъчна основа 173 009, 93 лв. по фактури № 4001/03.10.2022 г., № 4002/04.10.2022 г., № 4003/05.10.2022 г. и № 4004/04.10.2022 г. към регистрираните в Република Гърция дружества "ΣΙΔΗΡΟΠΟΥΛΟΣ ΓΕΩΡΓΙΟΣ ΝΙΚΟΛΑΟΣ", "ΙΩΑΝΝΗΣ ΒΑΣ ΜΙΧΑΛΟΠΟΥΛΟΣ ΑΝΩΝΥΜΗ ΕΤΑΙΡΙΑ ||ΙΩΑΝΝΗΣ ΒΑΣ ΜΙΧΑΛΟΠΟΥΛΟΣ ΑΕ", "ΑΓΡΟΤΙΚΟΣ ΣΥΝΕΤΑΙΡΙΣΜΟΣ ΠΑΡΑΓΩΓΗΣ ΚΑΙ ΕΜΠΟΡΙΑΣ ΠΡΩΙΜΩΝ ΚΗΠΕΥΤΙΚΩΝ ΙΕΡΑΠΕΤΡΑΣ ΝΟΤΟΣ||ΝΟΤΟΣ" и "ΣΤΑΘΑΙΝΑΣ ΕΜΜΑΝΟΥΗΛ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ". Реалността на декларираните ВОД е отречена в РА, поради недоказано транспортиране на фактурираните стоки от българска на гръцка територия, респ. при твърдение, че стоките не са получени на гръцка територия. Този извод е изведен въз основа на заявения от дружеството превоз на стоките чрез превозвача „Радо 1970“ ЕООД и ползване на превозни средства с рег. № [рег. номер] (влекач) и [рег. номер] (полуремарке), съгласно представени в ревизионното производство товарителници. Установено е, че превозвачът „Радо 1970“ ЕООД декларира в хода на ревизията (писмено обяснение от 19.06.2023 г.), че не е извършвал транспорт за РЛ, както и че в дневниците за продажби на превозвача, за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г., не са декларирани фактури към РЛ или гръцките му клиенти. Непреминаването на фактурираните стоки на гръцка територия е обосновано и с липсата на регистрирано преминаване на композиция [рег. номер] / [рег. номер] през български ГКПП по повод задължителната проверка от А. М. по реда на чл. 10е от Закона за пътищата, съгласно регистър „Пътни такси и разрешителни“, както и с липса на регистрирано движение на композицията, съгласно данните от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“ за м. 10.2022 г., предоставени от АПИ. Органите по приходите са установили движение в този период на влекач [рег. номер], но в различна композиция, а именно с хладилно ремарке с регистрационен номер [рег. номер], както и че единственото движение в посока Република Гърция на тази товарна композиция - [рег. номер]/[рег. номер] е през ГКПП Кулата на 09.10.2022 г., в 21: 41: 35 часа, с товар: тестени изделия. Отхвърлени са възраженията на РЛ, че надлежно попълнените товарителници и потвърждения от получателите доказват получаване на стоките на гръцка територия в периода 04-11.10.2022 г. Възраженията против РД са разгледани при издаване на РА, но са приети за неоснователни. РА е връчен на дружеството на 01.08.2023 г. С жалба на дружеството, подадена на 10.08.2023 г. и регистрирана в ТД на НАП-София, РА е обжалван изцяло с доводи, които буквално се повтарят и при съдебното оспорване. С решение № 1518/24.10.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София е потвърден РА, в частта му за процесните допълнителни задължения за данъчни периоди м. 03, м. 04. м. 06, м. 09 и м. 10 от 2022 г. и лихвени задължения. За да потвърди РА по отношение на укриване на приходи през м. 03, м. 04. м. 06.2022 г. от последваща реализация на стоки, получени от РЛ от доставчиците „Агрис България“ ЕООД „Фермер 21“ ЕООД, „Генко Енчев" ЕООД и „Агропал“ ООД, решаващият орган приема, че липсват обективни доказателства, оправдаващи липсата на стоките, поради което е допустимо и законосъобразно същите да бъдат разглеждани като пазарно реализирани, но без документиране на доставките, респ. данъчните задължения за ДДС по недокументираните доставки и укрити доходи от тези доставки да бъдат определени на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. За да потвърди РА по отношение извършена възмездна доставка на стоки към управителя на дружеството при условията на чл. 6, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС през м. 09.2022 г. на стойност 127 315, 22 лв., решаващият орган приема, че установената липса на осчетоводени стоки след инвентаризация в обектите на РЛ и безспорното им предходно предаване в разпореждане на управителя и собственик на капитала е основание да се приеме, че е налице възмездна доставка, подлежаща на облагане. За да потвърди РА по отношение непризнатите ВОД за м.10.2022 г., решаващият орган приема, че липсата на установено фактическо преминаване на границата на фактурираните стоки, съгласно вписаните данни в придружаващите стоките товарителници за превозвач и ползвани превозни средства, е основание да бъде отхвърлено възражението за предаване на стоките на гръцка територия в периода 04-11.10.2022 г. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 149 и чл. 145, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. ЗВР и последващите ЗИЗВР са издадени от компетентен орган по см. на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и във вр. с чл. 114, ал. 2 и чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от ДОПК – М. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – София, оправомощена със заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София да издава заповед за възлагане на ревизия по отношение на „Стилагро“ ЕООД със седалище към момента на възлагането в [населено място], което дружество е подведомствено на основание чл. 8 от ДОПК на ТД на НАП – София. Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – от органа, възложил ревизията, и В. С. - ръководител на ревизията. Заповедите за възлагане и изменение на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни документи, подписани с електронни подписи. В изпълнение на задължението на съда да извърши проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК – дали РА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при извършената проверка на електронните документи, съдът констатира, че същите са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифицирани електронни подписи по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, приравнени на саморъчни съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението, т. е. ревизията е редовно възложена, а РА отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Валидността на подписите не е оспорвана в хода на делото. В ревизионния акт, към който неразделна част по арг. от чл. 120, ал. 2 от ДОПК е РД, са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Ревизиращите орган са извършил анализ на доказателствата, относими към отговорността на РЛ за ДДС. Възраженията на жалбоподателя за немотивираност на РА и нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДПОК са неоснователни. Видно от РА са налице ясни, разбираеми и последователни фактически позовавания спрямо изразената разпоредителна воля на органите по приходите. В производството по издаването на атакувания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт, поради нарушено право на участие и защита на РЛ. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и промените в нейните условия и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. Относно материалната законосъобразност на РА съдът намира жалбата за неоснователна, в частта относно установените допълнителни задължения за м. 10.2022 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагането на такъв вид доставки е предвидена нулева данъчна ставка. Именно поради облекченият режим на облагане и редуцираната данъчна ставка, освен изпълнение на условията от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е въвел изисквания по отношение на документите, с които доставчикът следва да разполага, за да докаже извършването на вътреобщностните доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), или определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 45 от ППЗДДС изчерпателно са изброени документите, с които доставчикът следва да разполага, за да удостовери извършена от него ВОД, съответно да приложи нулева данъчна ставка за извършените доставки. По силата на цитираната разпоредба документите за удостоверяване на извършена ВОД се разделят на две групи — документи, удостоверяващи доставката по смисъла на т. 1 (фактура) и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по смисъла на т. 2. Последните са в зависимост от това дали транспортът на стоките се извършва от получателя или от трето лице за сметка на получателя или от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ и подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. За данъчен период м. 10.2022 г. е начислен ДДС поради нереалност на декларирани ВОД към посочени по-горе получатели на територията на Република Гърция, тъй като се твърди, че превозните средства, посочени в товарителниците като композиция, не са преминавали държавната граница в периода на документираните доставки. От събраните по делото доказателства, съдът намира това твърдение за доказано. Твърди се от РЛ, че стоките, които са предмет на фактури № 4001/03.10.2022 г., № 4002/04.10.2022 г., № 4003/05.10.2022 г. и № 4004/04.10.2022 г., респ. на ВОД, са транспортирани в състав (композиция) от превозни средства, включваща влекач с рег. № [рег. номер] и полуремарке с рег. № [рег. номер], както и че стоките са предадени за транспорт на превозвача „Радо 1970" ЕООД. Видно от приобщените в хода на ревизията данни от информационната система на А. М., чието истинност не е оспорена от жалбоподателя в съдебното производство (ел. файл „copy of [рег. номер]“ от CD „Счетоводни сметки“), посоченият пътен състав не е преминавал неизбежен контрол за дължимост на пътните такси по реда на чл. 10е от ЗП във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 15 от Закона за Митниците, в периода 04 - 11.10.2022 г. Това дава повод на съда да приеме, че стоките не са напуснали физически територията на страната, респ. доставката е с място на изпълнение на територията на страната ни. Установеното преминаване на 09.10.2022 г. на влекача, но в състав с хладилно полуремарке с рег. № [рег. номер], в посока „изход“ на ГКПП Кулата и при деклариран товар „тестени изделия“ е допълнителен аргумент, че процесните фактурирани стоки не са превозвани и доставени на гръцка територия, съгласно частните вписвания на товарителниците, представени от РЛ. Аргумент в тази посока са и данните от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“ за м. 10.2022 г. (ел. файл „Е1682 - [рег. номер]“ от CD „Счетоводни сметки“), които не установяват движение в посока „изход“ към ГКПП в периода 04-11.10.2022 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за времева недопустимост на разглежданите данни, тъй като същите са представени и приобщени по преписката при издаване на РА и след края на срока за извършване на ревизията, изтекъл на 06.06.2023 г., респ. след издаване на РД. Събирането на доказателства, вкл. служебно, е допустимо по арг. от чл. 120, ал. 2 от ДОПК и след срока за извършване на ревизията, който е инструктивен по своя характер. Както възраженията и представените доказателства от РЛ, така и служебно установени пропуски при спазването на чл. 3 и чл. 6 от ДОПК във вр. с чл. 37 от ДОПК, предполагат събиране на нови доказателства след срока по чл. 114 от ДОПК. Аргумент за липсата на преклузия е и възможността за събиране на нови доказателства от решаващия орган по реда на чл. 155, ал. 3 от ДОПК, както и представянето на нови доказателства от решаващия орган като страна в съдебното производство по общото правило на чл. 117, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и по арг. от чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Дори обаче да се приемат за негодни данните от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“ за м. 10.2022 г., то преминаването на държавната граница през ГКПП на товарния състав не е доказан, съгласно сбраните в хода на ревизията и обсъдени по – горе данни от регистър „Пътни такси и разрешителни“ на А. М. за контрол по реда на чл. 10е от ЗП. На отделно основание и при отчитане разпоредбата на чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки съдът намира за доказано, че в представените товарителници невярно е вписано, че стоките са предадени от РЛ на превозвача „Радо 1970" ЕООД. С изрично изявление от страна на превозвача е отречено участието му като превозвач по представените от РЛ договори за превоз, като същевременно РЛ не сочи други доказателства, установяващи наличието на действителни търговски отношения с превозвача. При тези съображения следва да бъдат потвърдени като законосъобразни установените допълнителни задължения за м. 10.2022 г. и безспорните като основание и изчисления лихвени задължения към тях. Съдът намира жалбата за неоснователна и по отношение установените допълнителни задължения за м. 09.2022 г. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. По делото е установено и не се спори, че на 05.09.2022 г. управителят и едноличен собственик на капитала на РЛ към този момент С. Г. М. е получил собствени стоки на дружеството, за които е ползван данъчен кредит, на обща придобивна стойност 380 776, 11 лв. Не е спорно и се установява по делото, че от името на РЛ са извършени продажби на част от предадените стоки за сумата от 253 460, 89 лв. В хода на ревизията не е установено съществуването на предадените стоки за сумата от 127 315.22 лв., вкл. и към 13.10.2022 г., когато е извършена инвентаризация на стоковите наличности в търговските обекти на РЛ. В хода на делото не се представиха доказателства за съществуването на стоките, тяхната реализация или използване за цели, свързани с независимата икономическа дейност на РЛ. В тази връзка съдът намира за доказано съществуването на възмездна доставка по см. на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, извършена от РЛ към неговия собственик и управител на 05.09.2022 г. по арг. от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, имаща за предмет предоставяне на стоки, придобити на стойност от 127 315.22 лв. - данъчна основа по чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Законосъобразно на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС и чл. 67. ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС върху посочената данъчна основа в размер 25 463, 04 лв. При тези съображения следва да бъдат потвърдени като законосъобразни установените допълнителни задължения за м. 09.2022 г. и безспорните като основание и изчисления лихвени задължения към тях. Съдът намира жалбата за неоснователна и по отношение установените допълнителни задължения за м. 03, 04 и 06.2022 г. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато: т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. По делото е установено и не се спори, че РЛ е получило доставките по процесните фактури, издадени от „Агрис България“ ЕООД, „Фермер 21“ЕООД, „Генко Енчев“ ЕООД и „Агропал“ ООД, които са негови постоянни доставчици. Не е спорно и се установява от счетоводните записи по сметка 304 „Стоки“ (CD „Счетоводни сметки“), че получените стоки не са заприходени, респ. не са документално осчетоводени. В хода на ревизията не е установено наличието на стоките, а в хода на делото жалбоподателят не сочи доказателства за съществуването, погиването, разпореждането със същите или използването им за цели, свързани с независимата му икономическа дейност. В този смисъл съдът намира за доказани наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, доколкото липсата на стоките не може да бъде обяснена по друг начин освен чрез недокументирани, последващи възмездни доставки. Възражението за наличие на счетоводни липси след извършената инветаризация е неоснователно, тъй като процесните стоки никога не са осчетоводявани. Неустановяването на „излишъци“ спрямо осчетоводените стоки е пряк аргумент, че неосчетоводените стоки не са налични, поради последващо, спрямо придобиването им, разпореждане. Съдът определя като правилен подхода на органите по приходите, при който в изпълнение на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчната основа за облагане на последващите укрити като приходи и недокументирани доставки е определена при отчитане наличните за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г. собствени счетоводни записи на дружеството и декларирани приходи от продажби, които установяват, че дружеството реализира приходи от стопанската си дейност при надценка на продажбите от 50, 36%. Възражението за пропуск на органите по приходите да изследват приходите на други лица по см. на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК е неоснователно. При наличие на конкретни данни, позволяващи да се установи пазарното поведение на РЛ при избор на ценова надценка, то изследване по аналогия на поведението и резултатите на трети лица е ненужно и неоправдано спрямо целта си. Методът по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК е допустим и относим в случай на липса на данни за пазарното поведение на РЛ, която липса се компенсира чрез сравнение в дейността, условията, участниците и представянето на пазара. В случая такова сравнение не е необходимо. Неоснователно е и възражението, че органите по приходите дължат анализ по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК за определяне търговската надценка на всеки отделен вид стока, тъй като „същите са с различни търговски надценки“. На първо място, жалбоподателят не сочи конкретни доказателства за начина на формиране на търговските си надценки при препродажбата на стоки, вкл. на отделните такива, нито в хода на ревизията (декларация и становище по чл. 124 от ДОПК не са подавани), нито в хода на съдебното производство. В този смисъл и по арг. от чл. 122, ал. 2 от ДОПК не е доказано, че РЛ ползва различна търговска надценка от 50, 36% за отделните стоки. На второ, редът на особените установявания на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК предполага използване на максимално обективен метод за издирване на основата според относимите за това обстоятелства, а не за нейната абсолютна точност. Следователно е допустимо да бъде използван подход за установяване на средна търговска надценка при упражняване на икономическата дейност, респ. е допустимо да не се изследват различните такива за всяка отделна стока. При тези съображения следва да бъдат потвърдени като законосъобразни установените допълнителни задължения за м. 03, 04 и 06.2022 г. и безспорните като основание и изчисления лихвени задължения към тях. Съгласно изложените и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива своевременно са претендирани от неговия пълномощник при условията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Размерите на минималните възнаграждения на адвокатите са уредени според националното ни право в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба). По аргумент от решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., съдът не може да приложи реда по чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с Наредбата за определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение „в размера на минималното възнаграждение за един адвокат“. Това е така, тъй като Наредбата е определена от СЕС като национална правна уредба, приета в противоречие с чл. 101, §1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, тъй като ограничава конкуренцията „с оглед на целта“ си. В този смисъл чл. 8, ал.1 от Наредбата е неприложим нормативен акт, респ. с оглед посоченото решение на СЕС всяко позоваване от страна на националния съд на Наредбата би било достатъчно съществено нарушение на ПЕС по см. на чл. 2в от ЗОДОВ, както и всяка претенция за нормативно дължим размер, обоснован с тази наредба, следва да се определи като такава без основание и „с оглед на целта“ си в противоречие с чл. 101, §1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС. При така изложеното съдът намира, че въпросът за реда за определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е неуреден по легитимен начин в ДОПК, поради което и на основание § 2 от ДР на ДОПК следва приложение да намери общото правило на чл. 143, ал. 3 от АПК, според което размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи съобразно отхвърлената част на жалбата на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и при отчитане цялостното отхвърляне на жалбата, участието на представителя на ответника, правната и фактическа сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. Водим от гореизложеното, съдът