Решение № 222 от 18.2.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3368/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от З. А. А., ЕГН ••••••••••, срещу Решение №4552 /22.10.2025г. постановено по гр.д. №6336/2025г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Б. Р. А., ЕГН ••••••••••, Р. Н. А., ЕГН •••••••••• и А. А. А., ЕГН ••••••••••, не дължат на жалбоподателя следните суми: 4029.93 лева-главница по договор за потребителски кредит № 255-212/2008 от 16.06.2008г. и анекси към него; 1049.68 лева - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 01.02.2012г до 14.10.2013г.; 82.72 лева-наказателна лихва върху просрочена главница за периода 01.03.2012г до 15.10.2013г.; 225.98 лева - наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.03.2012г до 15.10.2013г., придобити от ответника въз основа на договор за цесия от 12.01.2018г., за които суми са издадени по частно гражданско дело № 16814 / 2013г. по описа на Районен съд Пловдив изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и е образувано изпълнително дело № 469/ 2024 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, като погасени чрез прихващане, на основание постигнато взаимно съгласие в нотариално заверена декларация от 21.05.2019г. Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена с присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Б. Р. А., ЕГН ••••••••••, Р. Н. А., ЕГН •••••••••• и А. А. А., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника им адв. М., с който вземат становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба по чл.439,ал.2 от ГПК, подадена от ищците Б. Р. А., ЕГН ••••••••••, Р. Н. А., ЕГН •••••••••• и А. А. А., ЕГН ••••••••••, за признаване за установено, че не дължат на ответника З. А. А., ЕГН ••••••••••, следните суми: 4029.93 лева-главница по договор за потребителски кредит № 255- 212/2008 от 16.06.2008г. и анекси към него; 1049.68 лева- просрочена лихва върху редовна главница за периода от 01.02.2012г до 14.10.2013г.; 82.72-лева наказателна лихва върху просрочена главница за периода 01.03.2012г до 15.10.2013г.; 225.98 лева - наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.03.2012г до 15.10.2013г., придобити от ответника въз основа на договор за цесия от 12.01.2018г., за които суми са издадени по частно гражданско дело № 16814 / 2013г. по описа на Районен съд Пловдив изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и е образувано изпълнително дело № 469 / 2024 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, като погасени чрез прихващане, на основание постигнато взаимно съгласие в нотариално заверена декларация от 21.05.2019г. Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна , като е поддържал , че е на 21.05.2019 г. между ищеца Р. А. и „А2 Пропърти“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала З. А. А., е сключен предварителен договор за възмездно учредяване на право на строеж, продажба на идеални части от недвижимия имот срещу задължение за построяване на самостоятелни обекти в сграда, като на същата дата е подписана и заверена представената с исковата молба декларация за прихващане. С декларацията страните били уговорили, че за сметка на дължимата от Р. Н. А. сума от 7 328 лв. по изпълнително дело № 3239 / 2013г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, не се дължи на ответника, взискател по същото изп. дело месечен наем за апартамент, за времето от събаряне на старата сграда в имот с идентификатор 56784.520.1202 до въвеждането в експлоатация на новата сграда, съгласно подписания между страните предварителен договор. Посочено е обстоятелството, че сградата в имота, собственост на ищците не е съборена и премахната от дружеството – инвеститор, като съответно не им се дължи осигуряването на друго жилище под наем. Твърди се също така, че сключеният с ищците на 21.05.2019г. предварителен договор за строителство е прекратен по взаимно съгласие, като към момента ищците били сключили предварителен договор за строителство в имота с друг инвеститор. По изложените съображения ответникът счита , че вземането му срещу ищците по изпълнителното дело не е погасено чрез прихващане. С обжалваното решение съдът е уважил предявеният иск. Приел е , че в подписаната и нотариално заверена декларация З. А. и Р. А. са постигнали съгласие, че извършват взаимно прихващане и че по този начин уреждат отношенията си във връзка с тези задължения. С така представената декларация страните са постигнали съгласие двете вземания да се считат погасени, като следва да се приеме, че е настъпило погасяване на процесното вземане от деня на подписване на декларацията – 21.05.2019г. Според чл. 123, ал. 1 ЗЗД прихващането с един от солидарен длъжник има действие срещу всички солидарни длъжници, с оглед на което е погасена солидарната отговорност и на останалите солидарни длъжници Б. Р. А. и А. А. А.. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че на 25.10.2013г. по ч. гр. д. № 16814/2013г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „Алфа банка-клон България“ КЧТ, ЕИК83169400, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , а на 25.10.2013г. и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Б. Р. А., ЕГН ••••••••••, Р. Н. А., ЕГН •••••••••• и А. А. А., ЕГН ••••••••••, за следните суми: 4029.93 лева-главница по договор за потребителски кредит № 255- 212/2008 от 16.06.2008г и анекси към него; 1049.68 лева-просрочена лихва върху редовна главница за периода от 01.02.2012г до 14.10.2013г.; 82.72 лева-наказателна лихва върху просрочена главница за периода 01.03.2012г до 15.10.2013г.; 225.98 лева - наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.03.2012г до 15.10.2013г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2013г до нейното погасяване и съдебни разноски в размер на 469.75 лева, За принудителното удовлетворяване на вземането си банката е образувала изп.д. №3239/2013г., по описа на ЧСИ Константин Павлов, което е било прекратено и образувано ново изпълнително дело №469/2024г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова. С договор за цесия от 12.01.2018г. банката е прехвърлила на З. А. паричното си вземане срещу солидарните длъжници. На 21.05.2019г. между Р. Н. А., ЕГН •••••••••• и З. А. А., ЕГН ••••••••••, е подписано споразумение, с нотариална заверка на подписите и наречено декларация , по силата на което същите са постигнали съгласие по между си , че Р. Н. А., ЕГН •••••••••• дължи на З. А. А., ЕГН ••••••••••, сума в размер на 7328 лева по изп.д N 3239/2013г. на ЧСИ Конастантин Павлов, а З. А. А., ЕГН •••••••••• дължи на Р. Н. А., ЕГН •••••••••• сума, равняваща се на месечен наем за апартамент за времето от събаряне на старата сграда в имот с идентификатор 56784.520.1202 до въвеждане в експлоатация на новата сградата, съгласно предварителен договор за възмездно учредяване право на строеж, продажба на идеални части от недвижим имот срещу задължение за построяване на самостоятелни обекти в сграда от 21.05.2019г. Подписвайки споразумението страните се съгласяват, че са уредили отношенията по между си във връзка с тези суми, като Р. Н. А. не дължи на З. А. А. сумата, в размер на 7328 лв. по изп. N 3239/2013г. на ЧСИ Константин Павлов, а З. А. А. не дължи на Р. Н. А. заплащането на месечен наем за апартамент за времето от събаряне на старата сграда в имот с идентификатор 56784.520.1202 до въвеждане в експлоатация на новата сградата съгласно предварителен договор за възмездно учредяване право на строеж, продажба на идеални части от недвижим имот срещу задължение за построяване на самостоятелни обекти в сграда от 21.05.2019г. При така установените по делото обстоятелства, могат да се направят следните правни изводи: Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищците не дължат процесните суми, предмет на изпълнение по изп. д. № 3239/2013 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов и на последвалото го изп.д.№469/2024г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова , поради настъпила извънсъдебна компенсация. В тази връзка по делото е безспорно установено, че на 21.05.2019 г. З. А. и Р. А. са сключили писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, с което изрично са заявили, че уреждат отношенията си чрез прихващане на насрещни вземания. Вземането на ответника (З. А.) по изпълнителното дело е прихванато срещу вземане на ищеца (Р. А.) за суми, равняващи се на месечен наем за апартамент, произтичащи от предварителен договор за учредяване право на строеж от същата дата. Ответникът оспорва иска с аргумента, че сградата, предмет на предварителния договор, не е построена и не е въведена в експлоатация, поради което счита, че погасителният ефект не е настъпил. Въззивният съд приема, че представеното споразумение притежава белезите на договорна компенсация и извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. С него страните, чрез взаимни отстъпки, прекратяват съществуващия между тях спор и ликвидират насрещните си задължения. Нотариалната заверка на подписите му придава характер на официално заверен частен документ, който доказва по безспорен начин авторството на волеизявленията и момента на тяхното извършване (чл. 179, ал. 1 и чл. 181 от ГПК). Съгласно принципа на договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД), страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона. При договорната компенсация, за разлика от едностранното прихващане (чл. 103 ЗЗД), не е задължително двете вземания да са изискуеми и ликвидни към момента на прихващането. Достатъчно е страните да са постигнали съгласие за това. Погасителният ефект настъпва в момента на постигане на съгласието (подписването на споразумението). Към този момент вземането на З. А. в размер на 7328 лв. е престанало да съществува, като е заменено от придобитото от него право да не плаща наеми (или да счита наемните отношения за уредени). Твърдението на ответника, че сградата не е построена, представлява възражение за последващо неизпълнение на насрещна престация по предварителен договор. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настъпилия вече погасителен ефект на споразумението, тъй като прихващането е юридически факт с еднократно действие. Веднъж настъпило, то погасява дълга окончателно. Последващи събития, свързани с изграждането на сградата, не могат автоматично да „възкресят“ вече погасено задължение. Същевременно в производството по делото не са представени доказателства споразумението от 21.05.2019 г. да е било развалено по реда на чл. 87 от ЗЗД или обявено за нищожно/унищожаемо. Докато този договор е в сила, той обвързва страните и съдът е длъжен да зачете неговите последици. Спорът относно изпълнението на строежа е предмет на облигационни претенции по предварителния договор. Тези претенции обаче не заличават факта, че страните са избрали да уредят дълга по изпълнителното дело именно чрез това споразумение. Тъй като погасяването на дълга е настъпило през 2019 г. – момент, последващ издаването на изпълнителния лист по делото от 2013 г. – е налице нововъзникнал факт, който прави изпълнението недопустимо. Ищецът Р. А. успешно е доказал, че правното основание за принудително събиране на сумата е отпаднало. Според разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ЗЗД прихващането с един солидарен длъжник има действие срещу всички солидарни длъжници, с оглед на което е погасена солидарната отговорност и на останалите ищци- Б. Р. А. и А. А. А.. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан. Погасителният ефект на споразумението е настъпил валидно. Възраженията на ответника за фактическото състояние на строежа не влияят върху стабилността на извършеното прихващане в настоящото производство. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззиваемите Б. А. и Р. А. направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 766,94 евро.Въззиваемата А. А. не е доказала направени разноски по делото, поради което и такива не й се присъждат. Водим от горните съображения, съдът: