Решение № 656 от 1.4.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 20/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 5 във вр. с ал. 6 във вр. с чл. 58, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/. Депозирана е жалба от Д. М. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [община], [област], против Решение от 12.11.2025 г., издадено от началника на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, с което е постановен отказ от подновяване на разрешенията за съхранение, носени и употреба на огнестрелно оръжие на Д. М. К. от [населено място]. Счита решението за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и липса на индивидуална преценка. Излага съображения, че административният орган формално е приел, че не е налице „основателна причина“ по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като е изискал доказване на конкретни и актуални посегателства от жалбоподателя, каквито изисквания законът не поставял. Твърди, че бил [служител], ••••. Това обстоятелство обективно повишавало риска за личната му сигурност и представлявало основателна причина за самоотбрана, което не било отчетено от органа. В продължение на години притежавал огнестрелно оръжие законосъобразно, без нарушения, при липса на каквито и да е данни за злоупотреба или опасно поведение. Сочи, че в атакуваното решение бил посочен неправилен ред за съдебно обжалване - Районен съд - Момчилград, който бил функционално некомпетентен да разглежда жалби срещу индивидуални административни актове, явяващо се нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение само по себе си налагало отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение от 12.11.2025 г., издадено от началника на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, с което е постановен отказ от подновяване на разрешенията за съхранение, носени и употреба на огнестрелно оръжие на Д. М. К. от [населено място], след което върне преписката на органа за ново произнасяне. По жалбата е постъпило Становище с вх. № 611000-21/06.01.2026 г. от началник РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, в което оспорва същата по основание, излагайки доводи за законосъобразност и обоснованост на постановения временен отказ. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си като уточнява, че обжалва Решение № 6110р-10160/10.12.2025 г., издадено от началника на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, с което е постановен отказ от подновяване на разрешенията му за съхранение, носени и употреба на огнестрелно оръжие. Сочи, че повече от [години] носи оръжие и никога не е имал нарушения, спазвал всички правила и бил [служител]. Моли да му бъде подновено разрешителното за носене на оръжие. Ответникът – Началник РУ – Джебел при ОДМВР гр. Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт М. П., който оспорва жалбата по основание. Излага съображения, че В РУ – Джебел е била разпоредена пълна и всестранна проверка относно твърденията за необходимост от самоотбрана на жалбоподателя, поради качествата на [служител]. След извършената проверка не са били установени някакви конкретни закани, приготовления за посегателства спрямо него или членове на семейството му. В случая, към момента на постановяване на административния акт не били налични данни и не е съществувала нито реална, нито потенциална заплаха за живота на заявителя и неговото здраве. Административният орган не бил задължен да издирва или да презюмира обстоятелства, които да установяват тази потенциална необходимост на молителя за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Такива доказателства от страна на жалбоподателя не били предоставени на административния орган. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт бил фактът, че на К. вече е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. В закона било предвидено, че при всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателни и наличието на положителни предпоставки, които са определени в закона, противното би означавало, че разрешението е без срок, т.е. то е безсрочно. Притежаването и възможността за употребата на огнестрелно оръжие била дейност, която представлявала източник на определена опасност за обществото, поради което законодателят е предоставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, които следва да бъдат установявани периодично, и това е срок от 5 години. Не съществувало законово задължение за органа, който веднъж вече е издал разрешение, задължително да продължава срока на действие без да извърши съответната проверка. Резултатите от извършената проверка в РУ – Джебел сочели, че жалбоподателят не е заплашен в качеството си на физическо лице, повече от всички останали граждани на обществото. Предвид това, счита, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На Д. М. К. от [населено място] е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № [номер]/[дата], валидно до 15.11.2025 г./л. 11/. На 12.11.2025 г. жалбоподателят е подал до началника на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, Заявление с вх. № [номер], с което е поискал да му бъде презаверено разрешителното за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, което е валидно до 15.11.2025 г. /л. 13/. Към заявлението е представил изискуемите по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ документи: Удостоверение за годност, за употреба № [номер]/[дата] на огнестрелно оръжие - пистолет [марка], [кал.] № [номер]/л. 30/; Декларация по чл. 81, ал. 5, т. 1 от ЗОБВВПИ, че оръжията и боеприпасите ще се съхраняват по реда на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ/л. 31/; Протокол за изразходвани боеприпаси № [номер]/[дата]/л. 38/; Медицинско удостоверение № [номер]/[дата], издадено от ДПБ – [населено място], че не се води на диспансерен учет/л. 39/; Удостоверение № [номер]/[дата], издадено от Окръжна прокуратура – Кърджали, че срещу Д. К. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства/л. 41/, както и „Мотивирано писмо“, в което е изложил доводи, че желяе да му бъде подновено разрешителното, с цел самоотбрана и лична охрана, тъй като е [служител] •••/л. 12/. В Докладна записка с № 6110р-9640/18.11.2025 г., издадена от [длъжност] в РУ – Джебел/л. 32/, са изложени факти относно местоживеенето, семейното положение и образователния ценз на Д. М. К., •••. Изразено е становище, че на лицето може да се разреши да придобие ловно оръжие. С Докладна записка № 6110р-9871/27.11.2025 г., издадена от [длъжност] в РУ – Джебел/л. 34/, е изразено мнение, че по отношение на лицето Д. К. не са налице обстоятелства, с които може да му бъде отказано подновяване на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие. В Докладна записка № 6110р-10117/08.12.2025 г., издадена от [длъжност]/л. 36 – л. 37/, са посочени данни за издаденото на Д. М. К. разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие/Разрешение № [номер]/, валидно до 15.11.2025 г. Посочено е, че жалбоподателят е предал притежаваният от него пистолет [марка] на съхранени в служба „КОС“ при РУ – [населeно място]. Отразено е, че е извършена проверка във връзка с депозираното заявление за подновяване на разрешението, при която се констатирало, че не са налице данни и няма подадени сигнали за отправени заплахи спрямо живота и здравето на К.. Въведени са доводи, че липсват данни, които да аргументират обосновано предположение, че животът, здравето или имуществото на заявителя са застрашени, респ. не съществува реална опасност и/или потенциална заплаха за неговата сигурност. Предвид това е изразено становище, че се обосновава нуждата от исканото разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, поради което следва да се постанови отказ на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. На 10.12.2025 г. началникът на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, е издал Решение с рег. № 6110р-10160/л. 27/, с което е отказал подновяването на разрешенията за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие на Д. М. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], [община], [област], на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия /ЗОБВВПИ/. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че от извършената проверка от група „ОА“ при ОДМВ - Кърджали се установило, че няма подадени сигнали за отправяни заплахи спрямо живота и здравето на Д. М. К., който мотивирал искането за подновяване на разрешението, с това, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Посочено е, че обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. От това следвало, че основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели (за самоотбрана, за ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране - причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение). Събраните по административната преписка доказателства обосновавали наличието на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, т.е. нямало основателна причина и достатъчно сериозни факти, която по несъмнен начин да обосновават издаването на разрешение. Липсвали и доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя, които налагат използването на оръжие. Решението, материализиращо отказ от подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие е връчен на Д. М. К. на 11.12.2025 г./л. 28/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок/постъпила в РУ - Джебел на 23.12.2025 г. с рег. № 611000-2565 – л. 5/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган – Началник РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от придружено от: 1. документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а, и; 2. удостоверение за годност за употреба наогнестрелното оръжие; 3. документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1 и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери по чл. 6, ал. 3, т. 2, вписани в разрешителното; 4. декларация за наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10, освен в случаите на подновяване на разрешението по чл. 81а. Разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83 - ал. 3 на чл. 87. По силата на чл. 85, ал. 5 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Съгласно чл. 83, ал. 6, отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс Жалбоподателят е с постоянен адрес в [населено място], поради което началникът на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали се явява материално и териториално компетентен административен орган да се произнесе по депозираното заявление за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, което е със срок до 15.11.2020 г. Издателят на оспореното решение, с което е постановен отказ от подновяване на разрешението, е заемал длъжността началник на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали към датата на постановяване на акта – Удостоверение № [номер]/[дата]/л. 26/. Настоящият състав намира, че процесното решение е издадено в съответствие с изискването за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съображенията за това са следните: Оспореният акт съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания на които се основава отказът. В конкретния случай органът е посочил като основание за издаване на отказа чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл. чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. С оглед подаденото заявление за подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и волеизявлението на административния орган, то оспореният акт, предвид съдържанието му, се явява издаден на основание по реда на чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Посочването в него като правно основание чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ обаче, според съда в конкретния случай не обосновава извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводтвените правила или изискването за форма. Органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. В тази връзка е изложил необходимите мотиви, а именно, че от извършената проверка от група „ОА“ при ОДМВ - Кърджали се установило, че няма подадени сигнали за отправяни заплахи спрямо живота и здравето на Д. М. К., който мотивирал искането за подновяване на разрешението, с това, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Отразил е изрично, че събраните по административната преписка доказателства обосновавали наличието на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, т.е. нямало основателна причина и достатъчно сериозни факти, която по несъмнен начин да обосновават издаването на разрешение. Липсвали и доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя, които налагат използването на оръжие. Според съда, в случая органът е изпълнил задълженията си да разгледа преписката по депозираното от К., при което установявайки по надлежен начин всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с подновяване на разрешението, въз основа на тях да извърши преценка дали не е налице фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по ЗОБВВПИ, при което да постанови мотивиран отказ за връщане, а ако такъв не е налице, да постанови позитивен за заявителя административен акт. Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, аргументирани с факта, че в оспореното решение неправилно било посочено, че може да се обжалва пред Районен съд – Момчилград. Безспорно в процесния акт е отразено, че подлежи на обжалване пред горепосочения районния съд, а не пред Административен съд – Кърджали, което обаче не е основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност или нищожност на акта. В този смисъл на първо място следва да се отбележи, че жалбоподателят надлежно е упражнил правото си на жалба против негативното за него решение, пред местно и родово компетентният съд - Административен съд – Кърджали. На следващо място, както липсата на указания, така и непълните указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, са предпоставка за удължаване на срока за оспорване на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 140 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия. Настоящият състав намира, че в хода на административното производство и съдебното следствие по делото, не се установяват твърдението от Д. К. обстоятелства, на които се основава искането за подновяване на разрешението – самоотбрана и лична охрана. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в ЗОБВВПИ, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. В тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Във всички случаи, респ. независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, в чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ е поставено изискване за наличието на основателна причина за издаване на разрешението. Предвид изложеното, за да може да получи исканото разрешително, Д. К. е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ цели. С оглед обстоятелството, че заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, то следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, респ. да са застрашени животът или здравето на лицето ли на членове на неговото семейство. Законът изисква тази нужда за „самоотбрана“ да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична. Както вече бе посочено по-горе, носител на доказателствената тежест да докаже необходимостта си от разрешение за съхранение, носени и употреба на огнестрелно оръжие, респ. необходимостта от подновяването на разрешение, чийто срок изтича, е иницииралият производството заявител. Основавайки се на конкретните твърдения, обосноваващи искането, лицето следва да ангажира и доказателства. В настоящия случая в подаденото от Д. М. заявление е посочено единствено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, респ. лична защита, тъй като е [служител] •••, като не са въведени други конкретни обстоятелства за тази необходимост. Така заявеното не може да обоснове нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Липсват и каквито и да ангажирани доказателства, установяващи такава нужда. В хода на устните състезания по делото, жалбоподателят отново сочи, че е [служител], •••. В този смисъл следва да се посочи, че така въведените твърдения са твърде общи и неконкретизирани, т.е. липсват каквито и да е доказателства, които по да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Жалбоподателят е с постоянен адрес в [населено място] и липсват доказателства за местоживеене в ••••. С оглед на изложеното и поради липсата на данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на Д. М. К., тази на семейството му и целостта на имуществото му, съдът намира, че обосновано и в съответствие с релевантните по делото доказателства, административният орган е достигнал до извода, че необходимостта от подновяване на разрешението не е доказана. Следва да се отбележи, че фактът, че Д. М. К. е [служител], сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Дори и да се приеме, че разрешението на жалбоподателя е било издадено във връзка с прекратяването на правоотношението му •••, то систематичното тълкуване на нормативната уредба обосновава извода, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение, която като императивна, е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, а визираното в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение, без да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. С оглед горното, не би могло да се приеме, че за подновяването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, със заявен мотив „самоотбрана“, е достатъчно основание фактът, че заявителят е [служител], поради което и само на това основание следва да бъде издадено/подновено исканото разрешение. В горния смисъл е налице и практика на ВАС: Решение № 2912 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8815/2025 г., VII о. Предвид горното съдът намира, че обжалваното Решение № 6110р-10160/10.12.2025 г., издадено от началник на РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали, с което е отказано да подновяването на разрешенията за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие на Д. М. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], [община], [област], на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия /ЗОБВВПИ, е законосъобразно, респ. постановено при липсата на отменителните основания по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК, поради което депозираната против него жалба, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на делото, предвид надлежно депозираното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОДМВР – Кърджали следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът