Решение № 413 от 31.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№12434/22.05.2026г., подадена от Д. А. П., ЕГН ••••••••••, гр.••, срещу Решение № 290/02.05.2026г, постановено по гр.д.№ 2127/2025г. по описа на РС-Благоевград. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано и постановено при неправилна преценка на доказателствата. Оспорва се, че е налице промяна в обстоятелствата, като изводите за това съдът е основал само на база на доказателствата от ищеца , при приемане на твърденията на тази страна за финансови затруднения без да се извърши обективно изследване на действителното имуществено състояние на тази страна. Изтъква се, че не са обсъдени в съвкупност всички доказателства, както и поведението на ищеца и факта, че не е изплащал дължимото, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и се остави в сила присъдената с постигнатото между страните споразумение издръжка. Представят се писмени доказателства. Препис от въззивната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна при подробно посочени аргументи. Тази страна също представя писмено доказателство - решение по гр.д.№ 160/2025г. по описа на ОС Благоевград. Страните, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Пред въззивната инстанция е прието като писмено доказателство заверено копие на решение по гр.д.№ 160/2025г. по описа на ОС Благоевград. Анализът на доказателствата, преценени с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Пред РС Благоевград делото е образувано по искова молба от И. А. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••, с която срещу Д. А. П., ЕГН ••••••••••, гр. •• е предявен иск за прекратяване на дължима от ищеца на ответника издръжка, определена с решение № 520 от 01.07.2024г. по гражданско дело № 230/2024г. по описа на РС Благоевград издръжка в размер на 150, 00 лева месечно. Ищецът е поддържал, че с ответната страна са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод, като по силата на бракоразводното решение ищецът е поле задължение да заплаща на ответника месечна издръжка в размер на 150 лв. Твърди се, че са налице изменения на обстоятелствата, при които ищецът се е съгласил да заплаща издръжка на бившата си съпруга, а именно влошаване на финансовото му състояние, очакване раждане на дете, както и възможно установяване факта, че е биологичен баща на роденото от съвместното съжителство между страните дете, на който също ще следва да се дължи издръжка. Ответната страна в срока по чл.131 ГПК не е оспорила иска. От събраните пред РС писмени доказателства се установява, че с решение № 520/01.07.2024 г., по гр. дело № 230/2024г. по описа на РС Благоевград сключеният в гр.•• на ••г. между страните граждански брак е прекратен, на основание чл. 50 СК, с развод по взаимно съгласие. Със същото решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, съгласно което са се съгласили, че с прекратяването на брака И. А. П., ЕГН •••••••••• ще заплаща издръжка на Д. А. П., ЕГН •••••••••• в размер на 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/ месечно, която ще бъде превеждана по банков път на името на Д. А. П., ЕГН ••••••••••, в ПИП АД, клон Благоевград, по банкова сметка с №•• Ответницата е майка на малолетно дете - Б.Д.С., родена на ••г. в гр. Благоевград / удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № •• г./. С влязло в сила на 28.05.2026г. Решение №207/29.04.2026г., постановено по гр.д.№ 160/2025г. по описа на ОС Благоевград е признато бащинството на И. А. П. на роденото от съвместното му съжителство с Д. А. П. малолетно дете – Б., родено на ••г. Със същото решение, считано от влизането му в сила до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й, ищецът И. А. П. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка от 160 евро. От ищеца са доказани получавани доходи - нетно възнаграждение в размер на 417, 86 лева за месеците март, април и май 2025г. /удостоверение с изх. № 12/24.06.2025 г./, а за периода м.04.2024г. до м.02.2025г. брутното му възнаграждение е било в размер на 994, 58 лева /удостоверение с изх. № 32/02.07.2025г./. Видно от справка за кредитна задлъжнялост на ответника, той има множество кредити, част от които са с просрочени задължения. С декларация за семейно и материално положение и имотно състояние ищецът е декларирал получаване единствено на майчинство от 620 евро, че живее със З.С.Д. и с роденото им дете Д. И.в П. в собствен етаж от къща в гр. ••. Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане с № 0951/01.09.2025 г., ответникът е баща на детето Д. И.в П., роден на 29.08.2025г. От изисканата от съда справка за регистрирани трудови договори на ответницата установено, че същата няма регистриран такъв към 21.04.2026г. От приетите постановление от Районна прокуратура - Благоевград с вх. № 7062/2024 г., постановление от Окръжна прокуратура - Благоевград с вх. № 70/2025 г. и постановление от ВКП в гр. София с вх. № 3059/2025 г., жалба с вх. № 70/2025 г. се установява, че по жалба на ответницата за неплащане на издръжката, утвърдена по споразумение между страните с посоченото по - горе решение на РС - Благоевград са образувани прокурорски преписки. Видно от договор за наем към дата 01.09.2025 г., представен от ответницата, тя заплаща месечен такъв в размер на 300, 00 лева. От извлечение от банковата сметка в ПИБ на ответницата към дата 17.04.2026 г. се установява, че за периода 2024 - 2025г. по сметката не са постъпвали суми от ищеца. Като свидетел пред първоинстанционния съд е разпитана майката на ищеца Е. К., която сочи са влошени отношения между страните. Потвъждава, че към настоящия момент са разделени, че синът й има дете от друга връзка, работи, като търговски представител и получава минималната работна заплата, живее в собствено жилище в ••. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване от ответната страната. Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Оспорваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се провери правилността му, но само на поддържаните от жалбоподателя основания. Основното оплакване е за неправилен анализ на събраните доказателства и това, че съдът не е взел предвид поведението на ищеца и обстоятелството, че не е заплатил дължимата до този момент издръжка. Изтъква се, че съдът не е взел предвид, че жалбоподателката сама отглежда дете си, безработна е, не получава доходи и имущество и няма средства за издръжката си. При неправилен анализ на доказателствата фактическата обстановка е невярно установена, което е довело и до погрешен правен извод относно наличието на основание за прекратяване дължимостта на присъдената на страната издръжка. Съгласно чл.145 ал.2 от ЗК - невиновният за развода съпруг има право на издръжка,която се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Предвидена е възможност - при определени условия/ако „получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения”/- съдът /по искане на страната/ да може да продължи срока. За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка/невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/, а именно общите предпоставки на чл.139 СК – нетрудоспособност и невъзможност на нуждаещия да се издържа от имуществото си, както и възможност за дължащия издръжка, както и специалните правила относно - значението на вината,срока на издръжката и прекратяването й.Идеята на законодателя – е защита на съпруга,който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст,с влошено здравословно състояние,без доходи и собствено имущество.Относно срока за дължимост за издръжката на бивш съпруг – законодателят е преценил като средно достатъчен този до три години от прекратяване на брака.Той не е окончателен,защото е предвидена възможност за продължаването му, но вече при наличие на засилени изисквания,които следва да са налице кумулативно / в този смисъл Решение № 1248/24.09.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1635/2011г., 3 г.о, ГК/. С оглед на това разрешение, независимо, че се касае до издръжка между бивши съпрузи и към този вид издръжка важат основанията за изменението или прекратяването й, ако от някоя от страните твърди промяна на обстоятелствата, при които първоначално определената такава е била присъдена. В случая ищецът е поддържал в исковата молба промяна на финансовото му състояние, както и осъществяването на два допълнителни факта след възникване на задължението му – раждането на малолетно дете и установяване с влязло в сила решение факта на бащинството му спрямо още едно малолетно дете - родено от връзката му с ответника. При това положение правилно районният съд е преценил, че е налице трайна промяна в обстоятелствата, въз основа на които на бившия съпруг е била определена дължима издръжка след прекратяване на брака. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът е установил промяна в обстоятелствата само на база твърденията на ищеца. С представянето и приемането на официални документи – удостоверение за раждане и съдебно решение е установен фактът, че след възникване на задължението за издръжка за възззиваемия са настъпили два нови факта – раждане на дете и установяване, че е баща на още едно малолетно дете, за които непълнолетни лица задължението на ищеца за издръжка е с приоритет пред издръжката на останалите лица. Дължимостта на издръжка на непълнолетно лице е безусловно и лично задължение на родителите – чл.143, ал.2 от СК. Издръжката на непълнолетни лица е дължима, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Дори липсата на каквито и да било доходи не освобождава дължащия издръжка, да не заплаща необходимата такава на своето непълнолетно дете в размер, необходим за задоволяване на неговите нужди /в тази насока и Постановление на пленума на ВС №5 от 1970г., т.19/ Издръжката на непълнолетно лице има и моралното измерение, освен юридическо такова, поради което е безусловна и с приоритет пред други задължения , на други основания. При възникване на такава дължима безусловна и абсолютно дължима издръжка от въззиваемата страна за малолетните му деца, всяка от която не може да бъде под минимума в чл.142, ал.2 СК, а именно от по 155 евро за всяко дете или общо 310 евро и при доказан месечен брутен доход средно от 953,76 лева или 487,65 евро, правилно е направен извод, че е налице съществено изменение в обстоятелствата относно възможността на даващия издръжка да заплаща такава на бившия си съпруг. От установения от страната получаван месечно доход след приспадане на минимално дължимата за двете му малолетни деца издръжка за страната остава размер значително дори под минималната за страната работна заплата, което сочи на липса на възможност да продължи да заплаща издръжка и на бившата си съпруга до максималния срок от три години от прекратяване на брака им. Елемент от основателността на спорното право в случая е установяване промяна в обстоятелствата относно възможността на въззиваемия да продължава да изпълнява това плащане. Обстоятелството, че страната е приела да заплаща такава издръжка доброволно, не означава, че не разполага с допустима правна възможност и при доказана промяна на обстоятелствата, да поиска изменението или прекратяването на това плащане. Без значение за основателността на иска е фактът дали ищецът е изпълнявал това свое задължение от възникване на основанието за плащане до подаване на иска. Тези обстоятелства нямат връзка с фактическия състав на иска по чл.150 СК вр. с чл.145 СК. Достатъчно е искащия изменение или прекратяване да докаже трайно изменение на обстоятелствата – нужда на получаващия и/или възможности на даващия издръжка. Пред първата инстанция от въззиваемия е проведено пълно доказване на изменените му възможности, поради възникване на безусловни и с приоритет задължения към две малолетни деца. Ето защо оплакванията във възивната жалба в горната насока са несъстоятелни. По тези съображения съдът намира, че правилно искът е бил уважен. Обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода от спора жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски. Такива са поискани от нея, но до преклузивния момент - приключване на устните състезания по делото, не са доказани за направени по основание и размер, поради което съдът не присъжда. Водим от горното, съдът