Решение № 215 от 8.12.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 457/2025 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №666 от 04.06.2025г., постановено по гр.дело №1469/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от Р. И. Р. с ЕГН: ••••••••••, от гр.П, ул. Б ••••••, против Прокуратурата на Република България искове по чл.2, ал.1, т.1, т.2, т.8 и чл.2в от ЗОДОВ във връзка с чл.5 от ЕКПЧОС за заплащане на сумата от 200000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действията на прокуратурата по време на ДП №••••••г. по описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, в нарушение на нормативно гарантирани основни права и свободи, а именно: незаконно задържане под стража, несвоевременно и извън разумните срокове изправяне пред съд, разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност, непредоставяне на своевременна възможност за запознаване с материалите по делото и възможност за организиране на защита. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Р. И. Р., който чрез пълномощника адв.М. Д. го обжалва като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата по случая, както и като постановено в нарушение на материалния закон, и по подробно изложените съображения претендира за неговата отмяна и уважаване на предявените искове в цялост, ведно с претендираните законни лихви, като се присъдят и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна Прокуратура на Република България не е подала отговор на въззивната жалба, като в съдебно заседание чрез представителя прокурор Марина Белчева излага съображения за нейната неоснователност и претендира за потвърждаване на атакуваното посредством същата първоинстанционно решение. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Ищецът Р. твърди към 30.05.2019г. да е заемал за осма година длъжността „к на р С в О П и в края на в си м обмислял на насрочените за 27.10.2019г. м и да се к за к на г, което свое намерение заявил и пред медии. Към същата дата той живеел на семейни начала с майката на двете си деца, тогава съответно на 7 и на 11 години, и се грижел за съпругата си, претърпяла операция на полипи, и за баща си, който бил във възстановителен период след прекарана туберкулоза, а самият той страдал от хронично заболяване „б на Ж“, чийто симптоми се изразяват в многократно надхвърлящи референтните стойности нива на билирубина, които се обостряли при стрес. На посочената дата, около 16, 00ч., докато бил във фитнес залата на ул.“П Л № • в гр.Пловдив, където редовно спортувал, получил обаждане по телефона от тогавашния к г-н И Т, който по неясна причина го попитал дали пътува за гр.София, каквото пътуване от него не било планирано, и на отрицателния му отговор заявил, че това ще се случи по-късно, като след около 30 минути в залата влязъл цивилен полицай, който заявил на всеослушание, че го търси, и след като той се обадил в залата нахлули четирима облечени в черно полицаи с качулки, които му поставили белезници на ръцете, след като по дадени на висок глас указания на единия колегите му го обърнали с лице към стената и ръце на гърба. Не бил уведомен каква е причината за неговото задържане. Били му иззети телефоните и за около половин час били претърсени шкафчето му в съблекалнята, багажа и били иззети вещи. След това, пред очите на граждани, ищецът бил отведен до паркирания в близост негов автомобил, който също бил претърсен и били иззети всички находящи се в него документи. Докато бил отвеждан към автомобила ищецът забелязал на балкон на кооперация на ул.“В“ репортерка от пловдивската електронна медия „Т“, заснемаща предприетите спрямо него процесуално-следствени действия. След това ищецът бил откаран в жилището му на ул.“Д. Н. № ••, което също било претърсено, през което време пред входа на сградата се струпали значителен брой репортери, съседи, негови приятели и непознати граждани. След това бил откаран в сградата на О П, р С, където също го очаквали репортери, които му задавали въпроси за причините за неговото задържане. Бил отведен в кабинета, който също бил претърсен и иззети документи и части от компютъра му. През това време в находящата се в съседство заседателна зала се провеждали разпити на служители на кметството, като ищецът ясно чул отправени им заплахи от полицейските служители в случай, че същите откажат да предоставят изискваната от тях информация. Показният характер на акцията бил засилен от безпрецедентното и произволно своеобразно „задържане“ на служителите в общината в продължение на часове. Около 22, 00ч. ищецът бил изведен показно от сградата на кметството и пред очите на граждани и представители на медиите бил натоварен в бус и откаран в а на бул. П Д П“ в гр.Пловдив, като все още не бил запознат с причината за неговото задържане, на адвоката му било отказано да се срещне с него и никой от семейството му не бил уведомен за неговото задържане. Около 02, 00ч. на 31.05.2019г. бил транспортиран в гр.София, където полицейското му задържане в ареста на....... продължил до 17, 30ч. на 31.05.2019г. без да му бъдат предоставени връхна дреха или завивка, храна или санитарни принадлежности. На 31.05.2019г., около 17, 30ч. бил откаран в ареста на бул.“Г Д“ в гр.София, където за първи път му била връчена заповедта за първоначалното задържане за 24ч. и бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.304Б от НК-търговия с влияние, за това, че от края на м.декември.2018г. до 30.05.2019г., в съучастие с И Д, е получил от З А 60000лв., за да упражни влияние върху главния архитект на р С М Б, за да бъде одобрен инвестиционен проект за жилищна сграда. Тогава разбрал, че за това престъпление срещу него е образувано ДП №••••••г. по описа на СП. Незабавно след привличането му като обвиняем, с Постановление от 31.05.2019г. бил задържан за 72 часа на основание чл.64, ал.2 и чл.199 от НПК. Междувременно било внесено от СП искане в СНС за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 01.06.2019г. от страна на тогавашния заместник-главен прокурор и ръководител на СП И Г било направено изказване на официална конференция по случая. С определение от 02.06.2019г. по ЧНД №1944/2019г. на СНС спрямо него била взета поисканата най-тежка МНО с мотиви за липса на данни за опасност някой от обвиняемите Р. или Д да се укрие от наказателно преследване, но при констатирана упоритост в престъпната дейност да е налице реална и непосредствена опасност от извършване на престъпление, която относно обвиняемия Р. е завишена, предвид заеманото от него служебно положение. По подадената жалба против определението било образувано ВЧНХД №275/2029г. пред Апелативния специализиран наказателен съд, като в противоречие с чл.65, ал.3 от НК съдебното заседание било насрочено не в тридневен срок от внасяне на искането за изменение на МНО, а 9 дни по-късно на 11.06.2019г. На същото било представено изследване на ищеца, установяващо многократно надхвърлящи референтните стойности нива на билирубина, свързани с обостряне на хроничното му заболяване, както и била поискана съдебномедицинска експертиза относно здравословното му състояние и дали то е съвместимо с условията в ареста, което искане съдът отхвърлил. Изтъкнати от него в личната му защита били грижите за децата и родителите, които той трябвало да полага. С постановеното на 11.06.2019г. протоколно определение съдът отхвърлил искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение, игнорирайки мълчаливо изтъкнатите от него аргументи за влошено здравословно състояние и семейни и битови затруднения. Определението било подписано с особено мнение на съдия Даниела Росенова по съображения за липса на данни за обосновано предположение за извършване на вмененото му престъпление. На 01.08.2019г. защитата на ищеца сезирала СНС с искане за промяна на наложената му МНО в по-лека, акцентирайки върху влошеното му здравословно състояние и изминалия значителен повече от 2 месеца период от началото на неговото задържане. В проведеното 18 дни след подаване на молбата заседание от 19.08.2019г. СНС уважил искането и изменил мярката задържане под стража с гаранция в размер на 3000лв. по съображения, включително, че евентуалната възможност Р. да повлияе на свидетели би могла да бъде преодоляна и чрез по-лека мярка за неотклонение или чрез вземане на други мерки като „временно отстраняване от длъжност“, а евентуалната опасност от укриване не е с такъв интензитет, че да обуслови продължаване на задържането, предвид семейната ангажираност на обвиняемия и взетата спрямо него мярка „забрана за напускане на страната“. По жалба и протест срещу определението в съдебно заседание на 29.08.2019г. АСНС приел изготвена на 26.08.2019г. съдебно- медицинска експертиза, според която, пациентите, страдащи от „синдрома на Ж“, трябва да избягват рисковите фактори, сред които и стрес, засилващи степента на хипербилирубинемията, като към настоящия момент здравословното състояние на обвиняемия Р. му позволява престой в следствения арест, но, както за да се избегнат усложнения, така и за диагностично уточнение и стартиране на лечение, се препоръчва хоспитализацията му в болнично заведение със специализирана Гастроентерологична Клиника. С Определение от 29.08.2019г. съдът увеличил дължимата гаранция на 150000лв. с решаващи мотиви, че близо три месеца след първоначалното определяне на мярката доказателствената маса не е попълнена най-вече по основния спорен за делото въпрос относно наличието или липсата на финансова уговорка между обвиняемите Р. и Д, както и с оглед данните за здравословното състояние на Р., вземайки предвид и недобрите му характеристични данни при увеличаване размера на гаранцията. На 03.09.2019г. ищецът бил освободен от ареста. Воденото срещу него наказателно производство към настоящия момент не било приключило, като е налице висящо НОХД №1216/2023г. по описа на ПОС. При така изложените обстоятелства ищецът поддържа: със задържането му под стража да е лишен от свобода в нарушение на чл.5, пар.1, б.С от КЗПЧОС по смисъла на чл.2, ал.1, т.1, предл.последно от ЗОДОВ с изискването за наличие на „обосновано подозрение за извършено престъпление“, позовавайки се на особеното мнение на съдията от АСНС в определението от 11.06.2019г.; да е нарушено правото му по чл.5, пар.3 от КЗПЧОС по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за своевременно изправяне пред съд и гледане на делото в разумен срок, позовавайки се на продължилото 98 дни негово задържане при липса на основание за това, с оглед изначалната липса на „обосновано подозрение“ за участието му в престъпление, на опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, както и предвид неговото здравословно състояние, семейни трудности и чисто съдебно минало; да е нарушено правото му по чл.5, пар.4 от КЗПЧОС по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, позовавайки се на необсъждането на всички релевантни обстоятелства от АСНС в определението му от 11.06.2019г., на постановяването на това определение осем дни след подаването на частната жалба на 03.06.2019г. и на определението на същия съд от 29.08.2019г. осем дни след подаването на частната жалба на 21.08.2019г., както и на липсата на доказателства за реално съществуваща опасност от извършване на престъпление; с изложените в определението на СНС от 02.06.2019г. и в определението на АСНС от 29.08.2019г. мотиви, съобразно конкретните цитати, да е нарушена презумпцията за невиновност по чл.6, пар.2 от КЗПЧОС по смисъла на чл.2, ал.1, т.8 от ЗОДОВ; да е нарушен чл.18 от КЗПЧОС, тъй като задържането му е предприето със скрита цел да бъде отстранен от политическата сцена за периода на предизборната кампания за местни избори и дискредитирането му като политически опонент; да е нарушен чл.8 от КЗПЧОС, тъй като задържането му и разпространената от ръководителя на СП информация за инкриминирани факти руинират както публичния му образ, така и личното достойнство, а „скритата цел“ на показното му задържане е да демонстрира у публиката, че е виновен и да се постигне публичен ефект на публично дискредитиране, с оглед бъдещите му планове за политическа кариера, за които и имиджа му на политик последиците от неоправданото задържане и неразумно дългото изтърпяване на МНП са се оказали пагубни; да са нарушени чл.3, чл.4, чл.6, пар.1 и пар.2 и чл.7, пар.1 от Директива 2012/13/ЕС и чл.3 от Директива 2013/48/ЕС по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ, тъй като не е могъл да узнае незабавно в какво е обвинен и да получи достъп до материалите по делото и, бидейки третиран като свидетел, му е нарушено правото на достъп до адвокат. Вследствие на всичко това у ищеца се появило усещане за крайна несправедливост и произвол, уронени били репутацията и престижа му, изпитал чувство на унижение, изпитвал притеснения, че не може да се грижи за близките си, преживял чувство на безизходица, несигурност и страх, изгубил вяра в институциите и справедливостта, опетнено било доброто му име в обществото, бил принуден да напусне длъжността си и да се премести да живее временно в гр.Р, като поради публичното му дискредитиране се оказало невъзможно да се върне и на по-рано заеманата позиция в РЗИ-Пловдив, депресирал се, станал затворен и мълчалив, изпитвал чувство на срам пред децата си, споделяли му за коментари на техни връстници по повод неговото задържане, както и пред близките си. За обезщетяване на така претърпените от него неимуществени вреди претендира сумата от 200000лв., ведно със законната лихва от датата на задържането му – 30.05.2019г., до окончателното й изплащане. С отговора на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта на иска, позовавайки се на неприключилото към момента наказателно производство по образуваното НОХД №1651/2023г. на ПОС, както и по редовността на исковата молба досежно посочения общ размер на обезщетението по петте обективно съединени иска. Оспорил е пасивната си легитимация за вреди от 24-часовото задържане по реда на ЗМВР. Поддържа със 72-часовото задържане с цел осигуряване явяването пред съда да не е допуснато нарушение на чл.5, пар.1 от КЗПЧОС, както и обвинението на ищеца в престъпление по чл.304б, ал.1 от НК да е предявено на ищеца в деня на привличането му и в присъствието на адвокат, а най-тежката мярка за неотклонение да е взета от съда и ищецът да не е бил лишен от правото си да обжалва нейната законосъобразност, при което да не са допуснати нарушения на права по чл.5, пар.2-4 от КЗПЧОС и за твърдените нарушения на такива от СНС и АСНС прокуратурата да не е пасивно легитимирана да отговаря, за което разясненията по ТР №5 от 15.06.2015г. по т.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС да не намират приложение. Счита, че държавата отговаря за вреди от задържане под стража, когато то е било отменено като незаконно. Настоява да не носи отговорност за публикувани от медиите статии. Оспорва размера на обезщетението като несъобразен с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Позовавайки се на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, поддържа, че следва да бъде освободен от отговорност или тя да бъде намалена. Оспорва началната дата на претендираната законна лихва. С обжалваното първоинстанционно решение е прието отговорността за вреди по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ да възниква само при незаконосъобразно взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а в случая такава да е наложена на ищеца с влязло в сила съдебно определение и изменението й на по-късен етап да не е поради нейната незаконосъобразност, а поради наличие на обективни обстоятелства за промяната й, при което да не са нарушени правата на ищеца по чл.5, пар.1, б.С от КЗПЧОС. Прието е при разглеждане на делата за определяне на мярката за неотклонение на ищеца исканията и жалбите да са били разглеждани в разумен срок, по който начин да е осигурен достъп до съд и защита, а дали за периода на задържането са били налице „релевантни и достатъчни“ основания за вземане на именно такава мярка за неотклонение да е въпрос, който не може да се преценява в настоящото производство и по който да се е произнесъл компетентният наказателен съд в рамките на разписаните от НПК процедури, поради което да не са налице нарушения на правата по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.5, пар.3 и 4 от КЗПЧОС. Прието е, че медийната разгласа на случая не е вследствие на неправомерно предоставена невярна информация от прокуратурата в хода на наказателното производство, а относно начина на интерпретиране на изявленията на представители на прокуратурата отговорност да носят самите автори на статиите, като фактът на оповестяването и публичното обсъждане на задържането произтича от факта, че ищецът е публична личност, заемаща ръководна длъжност в местната изпълнителна власт, и е право на гражданите от съответната общност да бъдат информирани, при което медийното отразяване на извършените спрямо Р. процесуално-следствени действия не е проява на нездраво любопитство, целящо непозволено навлизане в личната му сфера и неговото злепоставяне, а отразява интереса на голяма група от хора към обществено значима информация, при което ответникът не носи отговорност за вредите от медийното отразяване на задържането на ищеца и не е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл.6, пар.2 от КЗПЧОС. Прието е за недоказано задържането на ищеца да е целяло отстраняването му от политическата сцена и неговото дискредитиране като политически опонент. Прието е въз основа на свидетелските показания, че непосредствено след задържането на ищеца разследващите органи са извършили процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в кметството, до приключването на които органите са били в правото си да забранят на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, с оглед чл.163, ал.3 от НПК, като веднага след това свидетеля адвокат А е била допусната да разговаря с ищеца, а разследващите не са имали задължение да уведомяват за причината за присъствието им поради неотложния характер на извършваните действия с цел осигуряване на доказателства в процеса на разследването, и в деня на привличане на Р. като обвиняем му е осигурена защита, при което не е допуснато нарушение на правата на ищеца на достъп до информация и защита. Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Изтъкнатата във въззивната жалба липса на мотиви касае правилността на обжалваното решението, а не неговата допустимост, тъй като въззивният съд е също инстанция по същество, макар и да е ограничен от оплакванията в жалбата, като при повдигнат от страните във въззивното производство спор относно фактите е длъжен самостоятелно да ги прецени, както и служебно следи за приложението на императивните материалноправни норми, поради което и при проверка на правилността на първоинстанционното решение е длъжен да изложи собствени мотиви по предмета на спора. Предявените искове се основават на общия правопораждащ факт на задържане на ищеца за времето от 30.05.2019г. до 03.09.2019г. и на различни обстоятелства, при които е било осъществено, релевирани като отделни основания, които не са обусловени от развитието, приключването и резултата по образуваното наказателно производство за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от това неимуществени вреди като съвкупност от негативни преживявания, чието разграничаване като последица от наведените увреждащи действия и нарушени права е невъзможно, поради което, независимо от неприключилото към момента наказателно производство, исковете са допустими, а исковата молба, с която се претендира общо обезщетение, е редовна и правото на иск е надлежно упражнено. Във връзка с полицейското задържане на ищеца за срок от 24-часа по чл.72, ал.1 от ЗМВР и първоначално определената и впоследствие изменена от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, за вредите от които ответникът с отговора на исковата молба е поддържал да не отговаря, следва да се има предвид, че, когато претенцията има за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от задържане под стража, отговорността обхваща вредите от незаконните действия на всички органи по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ – разследващи, прокуратура и съд, причастни към настъпването им, при условията на солидарност по смисъла на чл.53 от ЗЗД, доколкото обективната деликтна отговорност на Държавата по ЗОДОВ се реализира спрямо държавните органи по чл.7, ал.1 от ЗОДОВ като нейни процесуални субституенти, от чиито актове, действия или бездействия са произтекли вредите, и дори претенцията да е насочена само спрямо един от тях се дължи обезщетение за всички претърпени като пряка последица от увреждането вреди, в съответствие с принципа за пълна обезвреда и съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства, че с Постановление от 10.01.2019г. на Специализирана прокуратура е образувано ДП №••••••г. по описа на •••••, пр.пр. №78/2019г. за престъпления по чл.321, ал.6 във връзка с чл.301 от НК и по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК, като самото ДП, предвид висящността на наказателното производство и към момента, или заверени преписи от всички материали по него не са приложени към настоящото дело, поради което изводите се основават само на представените документи от същото, приобщени като писмени доказателства, и на съдържащите се в тях данни. Със Заповед №2372зз-59 от 30.05.2019г. на полицейски орган, на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР и във връзка с така образуваното досъдебно производство, в 17, 00 часа на същата дата ищеца Р. е задържан за срок до 24 часа. С Постановление от 31.05.2019г. същият е привлечен като обвиняем по образуваното ДП за престъпление по чл.304б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че в периода от края на м.декември.2018г. до 30.05.2019г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с И Д като помагач, поискал и на 30.05.2019г. в гр.Пловдив получил /чрез обв.Д/ дар от З А А, който не му се следва – сумата от 60000лв., за да упражни влияние при вземане на решение от М П Б – главен архитект на р С при О П, относно вземане на решение за одобряване на идеен инвестиционен проект за „Жилищна сграда 4-5 етажа“, като обвинението му е предявено на 31.05.2019г. в 17, 30 часа в присъствието на защитниците адв.С А и адв.Х Б. С Постановление от 31.05.2019г. на прокурор при Специализирана прокуратура Р. на основание чл.64, ал.2 от НПК е задържан за срок до 72 часа за осигуряване явяването му пред Специализирания наказателен съд. Внесено е искане в съда за налагане на марка за неотклонение „задържане под стража“, по което е образувано ЧНД №1944/2019г. по описа на СпНС. При разглеждане на искането в съдебно заседание на 02.06.2019г. от защитата на ищеца Р. са представени две епикризи от 15.02.2016г. и от 28.02.2008г. за здравословното му състояние и е разпитана като свидетел А Д, с която живее на семейни начала, според чиито показания, той има хронични заболявания свързани с проблеми с носа, преди години бил опериран и впоследствие имал непрекъснати проблеми със синусите, трудно проходимо дишал, имал възпалителни процеси, в момента имал получена при спортуване контузия – разкъсан мускул в задната част на крака, имал сериозно заболяване в лакътната става, проблеми със стомаха – рефлукс, заболяване на черния дроб, заради което се нуждаел от специален хранителен режим, като състоянието му се влошавало при нервно напрежение. С постановеното в това заседание протоколно определение спрямо Р. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Изложените мотиви за вземане на тази мярка са за наличие на обосновано предположение за извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, извлечено от данните в показанията на няколкократно разпитвания св.З А за обстоятелствата от първоначалното подаване на заявлението за издаване на разрешение за строеж в р С на О П до момента на предаването на парите, служители на КПКОНПИ, които са наблюдавали и контролирали посредством СРС срещите и разговорите на св.А с обв.Д и други лица, св.З, присъствал лично на разговори между обв.Д и св.А относно уговарянето и плащането на подкуп от 60000лв. за обв.Р., св.А, на която св.А споделил, че кметът му иска 60000лв. подкуп, св.Г относно поискана сума от 50000лв. за одобряване на проекта чрез св.В, св.Б – главен архитект на р С и св.В – служител в общинската администрация, относно проявен от обв.Р. сериозен интерес към преписката по заявлението на пострадалия А, вземането й при него и възпрепятстването на одобряването на проекта и издаване на разрешение за строеж по нея, разпореждайки да намерят причини, поради които да издадат отказ, св.Ш относно движението на преписката и конкретни създадени пречки, както и протокола за претърсване на управлявания от св.Д автомобил, в който са намерени пари в общ размер от 60000лв. Прието е, че липсват данни за опасност обв.Р. да се укрие от наказателно преследване при определяне на по-лека мярка за неотклонение, тъй като е с трайно установен адрес, на който пребивава от години, семеен е и има ангажименти към близки и роднини. Прието е да е налице опасност от извършване на престъпление, изведена от наличните по делото доказателства, от които се установява, че извън типичните съставомерни признаци на деянието по чл.304б, ал.1 от НК са налице данни за едно трайно и упорито поведение през продължителен период от около 5 месеца, през който с различни административни похвати са създавани затруднения за дейността на св.А с цел да бъде принуден да плати поисканата сума, като не се касае за единично и инцидентно деяние, а за добре обмислено трайно поведение. Констатирана е „упоритост в престъпната дейност“, мотивирала съда да приеме, че е налице реална и непосредствена опасност от извършване на престъпление, която относно обв.Р. е завишена и предвид заеманото от него служебно положение. От защитника на ищеца Р. е подадена частна жалба вх. №7170/03.06.2019г. против така постановеното определение. Оплакванията в нея касаят достоверността на показанията на свидетелите, на които се е позовал съда, и липсата на данни, обосноваващи реална опасност от извършване на други престъпления, тъй като описаният в постановлението за привличане на обвиняем инкриминиран период, начин и характер на извършване на деянието не може да се определят като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед и на предвиденото в закона за такова престъпление наказание „лишаване от свобода“ до шест години без предвиден минимум и липсата на данни за каквато и да е висока степен на обществена опасност на дееца. Жалбата е разгледана в съдебно заседание на 11.06.2019г. по образуваното пред Апелативен специализиран наказателен съд ВНЧД №••••••••г. В него е докладвана медицинска справка /изготвено на 07.06.2019г. становище от лекар на МЦ към сектор Арести въз основа на извършено на 05.06.2019г. изследване на кръвта/ относно обв.Р., изискана по инициатива на защитата му и постъпила по делото на 10.06.2019г. От защитата във връзка с постъпилата справка е поискано назначаване на СМЕ за установяване на актуалното здравословно състояние на обв.Р.. Искането е оставено без уважение, с оглед съдържащата се в справката информация за повишени стойности на билирубина и необходимост от прилагане на специфична терапия, без констатация за влошен здравословен статус и за невъзможност да пребивава в условията на следствения арест. С постановеното в това съдебно заседание определение взетата спрямо Р. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е потвърдена с особено мнение на един от съдиите от съдебния състав. Според становището на мнозинството, ключови за формиране на обосновано подозрение са показанията на св.А, разпитван многократно, който е лицето, искало одобряване на идеен проект и издаване на разрешение за строеж, и показанията на двете длъжностни лица, в чиито правомощия е било издаването на такова разрешение – св.Б като „главен архитект“ на р С при О П и св.В като „младши инспектор“ в компетентния отдел в р С, която твърди, че е била подготвила разрешение за строеж, което след подписване от главния архитект занесла на ръководителя на отдела – св.В, но тя казала, че трябва да се постанови отказ, което издаване на разрешение и подписването му се потвърждават в показанията на св.Б, според който по настояване на кмета – обв.Р. в крайна сметка се наложило да постанови отказ. Отчетено е, че проекта все още не е приложен по делото, но, според св.В, св.Б и св.Ю П – главен архитект на О П, поставените към проекта на св.А условия нормативно не са били относими. Според св.Г, когото св.А потърсил за помощ, по този повод той се срещнал двукратно със св.В – началник на отдела, като на втората среща обсъждали сумата от 50000лв., срещу която тя би съдействала за положително разрешение, и на предложението на св.А да даде сумата на два пъти по 25000лв., тъй като била непосилна за него, тя отговорила, че ще си помисли. Св.З по молба на св.А се обърнал към обв.Д, който поддържал близки доверителни отношения с обв.Р., за да приключи преписката с желания от св.А резултат, по който повод между св.З и св.А били проведени многократни срещи и уговорки, при които св.А показал носената в него сума от 60000лв., която трябвало да престира като цена за получаване на исканото разрешение. Според св.З и св.Б, след предаване на сумата от 60000лв. от св.А на обв.Д лично к. – обв.Р. придружил З в кабинета на Б и демонстрирал воля за издаване на разрешение, която диаметрална промяна в позицията се случила точно след предаване на сумата. Отчетени са и показанията на св.П и св.Т, за които е прието, че няма основание да бъдат изключени с оглед липсата на веществени доказателствени средства, обективиращи резултатите на СРС. Прието е, че не е налице опасност от укриване, но е налице такава от извършване на престъпление от обв.Р.. Според особеното мнение, от събраните доказателства не се съдържат данни, които да покриват критериите за обосновано предположение за извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението, тъй като от тях се установява, че пострадалият св.А, търсейки начини да бъде разрешен идейният му проект, е осъществявал контакти с всички свидетели-служители в общината, вследствие на което и в подкрепа на неговото неправомерно поведение са сигнализирани органите на полицията, приложени са СРС-та, касаещи заснемане на негови срещи за потвърждаване на показанията му, като няма нито едно доказателство за познанство между обв.Р. и обв.Д и за това, че той е получил или поискал чрез него пари или нещо, което не му се следва, за да упражни влияние върху св.Б като главен архитект, а събраните доказателства са изключително разколебани от поведението на пострадалия свидетел и в този начален етап би могло да се преценява дали не е налице провокация към извършване на престъпление, което изисква държавното обвинение да провери и събере доказателства в подкрепа на предявените обвинения. Прието е, че показанията на св.В и св.Б са неправилно и неточно обсъдени от долостоящия съд, а обстоятелството за намерена в обв.Д сума от 60000лв. не би могло да има отношение към конкретното обвинение по чл.304б, ал.1 от НК, като е в тежест на държавното обвинение да изясни начина, по който са получени тези пари от св.А и съпоставени с показанията на всички свидетели дали не осъществяват състав на престъпление различно от това, за което е повдигнато обвинение. Според изготвената по искане на защитата на обвиняемия медицинска справка от 27.06.2019г., при първоначалния му преглед в МЦ към ареста на 03.06.2019г. той съобщил, че страда от „болестта на Ж“. Касае се за „синдром на Ж“, който не е заболяване, а клинична находка, показател за повишено количество на билирубин в кръвта и представлява най-често срещаната наследствена хипербилирубинемия, дължаща се на дефект в гена. След първоначалните изследвания от 05.06.2019г., показали завишени стойности на билирубина, не е установено наличие на жълтеница нито оплаквания от субективен характер. При рутинен преглед по негово желание му е предписана чернодробна диета, препоръчано му е да избягва гладуването и дехидратацията, като е изразено становище, че не е необходимо да спазва определен хранителен, двигателен или какъвто и да е друг режим. Диагнозата „синдром на Ж“ не изисква лечение или специализирано медицинско наблюдение. С молба вх.№4456/15.07.2019г. защитата на обв.Р. е поискала в досъдебното производство да бъде назначена СМЕ за установяване на актуалното му здравословно състояние и дали с оглед на него е годен да пребивава в условията на следствения арест. Изготвен е на 24.07.2019г. доклад от следователя до СП с мнение за уважаване на искането. С Постановление от 31.07.2019г. на прокурор при СП е уважена молбата на обв.Р. и са дадени указания на водещите разследването следователи да назначат поисканата СМЕ. Постановлението е получено в следствения отдел на 02.08.2019г. Междувременно на 01.08.2019г. е подадена от защитника на ищеца Р. молба вх.№9928 за изменение на мярката му за неотклонение, в която се акцентира на това, че и към настоящия момент все още не е доказана съпричастността му с инкриминираното деяние, като, напротив, налице са новопоявили се обстоятелства, на това, че липсва опасност да се укрие, обществено позната фигура е с постоянно местоживеене и две малолетни деца, неосъждан е и е с изключително влошено здравословно състояние, дължащо се на условията в следствения арест, и през изтеклите два месеца са отпаднали всякакви възможности за извършване на други престъпления, касаещи настоящото разследване. По молбата е образувано ЧНД №2984/2019г. по описа на СпНС. Според изявленията на прокурора в проведеното на 19.08.2019г. съдебно заседание, към този момент не е назначена от следователя СМЕ, поради ползваните от вещите лица, с които е проведен разговор, отпуски. Съдът е оставил без уважение искането на обв.Р. за назначаване на такава експертиза в производството по чл.65 от НПК. С постановеното в това заседание протоколно определение мярката за неотклонение на обв.Р. е изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 3000лв. Решаващите съображения за постановяване на този резултат са свързани с бездействието на прокуратурата да назначи експертиза относно здравословното състояние на Р., за който е установено да страда от определено заболяване още преди задържането му, с предвиденото за престъплението, за което на Р. е повдигнато обвинение, наказание, с оглед на което е прието задържането му за период от близо три месеца да е достатъчно, съобразно реалната обществена опасност на обвинението, с евентуалното наказание, което би му било наложено, в случай, че бъде признат за виновен, доколкото мярката не следва да бъде по-тежка по своя ефект от действително възможното наказание, а за конкретното престъпление е предвидено наказание само до 6 години „лишаване от свобода“ или „глоба“, с преодоляването на евентуалната възможност обв.Р. да повлияе на свидетели чрез по-лека мярка за неотклонение, включително чрез вземане на други мерки като „временно отстраняване от длъжност“, с ниския интензитет на опасността от укриване, предвид семейната ангажираност на обв.Р. и взетата спрямо него мярка „забрана за напускане на страната“. Против определението са подадени както протест от прокуратурата, така и частна жалба вх. №10700/21.08.2019г. от защитата на Р., която настоява, че спрямо него не следва да се взема никаква мярка за неотклонение, тъй като липсват данни за съпричастност към инкриминираното деяние. След подаването им е изготвено заключение от назначената в досъдебното производство СМЕ въз основа на извършени на 26.08.2019г. преглед и изследвания на обв.Р.. Според същата, при него са налице завишени стойности на общия билирубин /46, 3 мкмол/л при норма 5, 0-21, 0/ и лекостепенно завишение на директния, причината за която индиректна хипербилирубинемия е „синдром на Ж“, при който най- често не се налага лечение, не са необходими ограничения в диетата и нормалната физическа активност, а е необходимо избягване на рисковите фактори /дехидратация, стрес, интеркурентно заболяване/, които засилват хипербилирубинемията, а при стойности над 100 мкмол/л се прилага специфично лечение. Налага се диагностично уточняване с наблюдение и изследвания в Клиника по Гастроентерология в неотложен порядък, за да не се пропусне хепатотропна вирусна инфекция. Налице е и „Гастроезофагеална рефлуксна болест“, за което е необходимо да се извърши в планов порядък ново ендоскопско изследване. Изводът е, че здравословното състояние на задържания е задоволително, но изисква стартиране и провеждане на лечение, като в момента няма непосредствен риск за влошаване на здравето и живота му и към настоящия момент позволява престой в следствения арест, но, както за да се избегнат усложнения, така и за диагностично уточнение и стартиране на лечение, експертите препоръчват хоспитализация на същия в болнично заведение със специализирана Гастроентерологична Клиника. Заключението е постъпило след провеждане на първото съдебно заседание в изпълнение на постановеното в него определение на съда и е прието в следващото проведено на 29.08.2019г. съдебно заседание. С постановеното на същото определение е увеличен размера на определената на обв.Р. мярка за неотклонение „гаранция“ от 3000лв. на 150000лв. Прието е, че обоснованото предположение е доказателствено обезпечено, макар и с косвени доказателства, с позоваване на показанията на вече цитираните в предходното производство свидетели и протокола за претърсване и изземване на ползвания от обв.Д лек автомобил, в който е била намерена и иззета инкриминираната парична сума, сочещи на познанство и близки отношения между обв.Р. и обв.Д, както и на поведението на обв.Р. преди, по време и след предаването на инкриминираната парична сума, чието престиране няма данни да е инициирано от св.А. Прието е за основателно възражението на защитата за ненадграждане на доказателствения комплекс, тъй като доказателствената маса близо три месеца след първоначалното определяне на мярката не е попълнена най-вече по основния спорен по делото въпрос – относно наличието или липсата на финансова уговорка между обвиняемите Р. и Д, който аргумент и данните за здравословното състояние на обв.Р. са в основата на мнението на въззивната инстанция за необходимостта от облекчаване на процесуалното му положение, доколкото, макар и според СМЕ, заболяването му да не е пречка за престой в следствения арест, предвид предписаното от вещите лица неотложно настаняване в болнично заведение, продължаването на задържането е безпредметно. Прието е, че риск от укриване не е наличен, а рискът от криминогенно поведение е намалял, но не е изключен, тъй като при евентуално завръщане на Р. на заеманата преди ареста му отговорна длъжност на кмет на район, явяващ се като такъв и работодател на част от свидетелите, биха се създали сериозни предпоставки за загубата на обективност в свидетелската им позиция, като тази опасност може да бъде успешно неутрализирана с друг процесуален механизъм /по чл.69 от НПК/. Съобразявайки имотното състояние на обв.Р., спецификата на подозираната престъпна проява, размера на инкриминираната сума, данните за тенденциозно поведение по намеса в решенията на компетентното длъжностно лице в ущърб на инвеститора, навеждащи на склонност на дееца към превишаване на властта си, както и недобрите характеристични данни /събрани чрез показанията на свидетелите К. за искан от жалбоподателя подкуп още докато е бил служител на РИОКОЗ-Пловдив/, съдът е приел, че размерът на гаранцията следва да бъде увеличен. Приложена е справка от 12.06.2019г. на КПКОНПИ, в която се съдържат данни за искан от ищеца Р. подкуп като служител на РИОСВ. Безспорно е, че той е освободен на 03.09.2019г. след внасяне на определената гаранция. Представено е заявление от 07.10.2019г. от него до Общинска избирателна комисия-Пловдив за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет на основание чл.42, ал.1, т.1 от ЗМСМА – подаване на оставка. Настоящата инстанция намира, че държавата отговаря за вреди от незаконно задържане под стража не само когато то е отменено, както неправилно е приел първоинстанционният съд, но и когато без да е отменено е в нарушение на чл.5, пар.1 от КЗПЧОС, като се касае за две отделни различни хипотези по чл.2, ал.1, т.1, предл.първо и последно от ЗОДОВ, възраженията на жалбоподателя в която насока са резонни. Наведеното от ищеца основание е за лишаването му от свобода чрез задържане под стража в нарушение на чл.5, пар.1, б.С от Конвенцията, поради липса на обосновано подозрение в извършване на престъпление. С чл.5 от Конвенцията се гарантира правото на свобода и сигурност, което може да бъде ограничавано в обществен интерес само по изключение в изчерпателно посочените в чл.5, пар.1 хипотези, които трябва да се тълкуват стеснително, тъй като една от целите е да се предпази дадено лице от произволно задържане. В тази връзка в наведената в случая хипотеза на чл.5, пар.1, б.С от Конвенцията се изисква да се касае за законен арест, извършен в съответствие с предвидените от вътрешното процесуално и материално право процедури, както и с посочената цел на чл.5 от Конвенцията за защита на лицето от произвол, предпоставка за което е наличието на обосновано подозрение за извършване на престъпление, която не само следва да бъде разгледана от компетентния национален съд, но и да съществува, за да бъде изпълнена тази цел. В такава насока са постановените от ЕСПЧ Решение от 20.03.1997г. по делото Луканов срещу България, Решение от 24.10.1979г. по делото Винтерверп срещу Холандия, Решение от 06.04.2000г. по делото Лабита срещу Италия, Решение от 24.05.2007г. по делото Навущанов срещу България, Решение от 16.10.2001г. по делото О, Хара срещу Обединеното кралство и други. В конкретния случай ищецът не твърди наличието на обосновано предположение по чл.63, ал.1 от НПК и чл.5, пар.1, б.С от КЗПЧОС за извършване на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем, да не е било обсъдено от съдилищата при вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, а поддържа такова реално да не е било налице, позовавайки се на особеното мнение на съдията от съдебния състав, постановил протоколното определение от 11.06.2019г. по образуваното пред Апелативен специализиран наказателен съд ВНЧД №••••••••г. Настоящата инстанция съобразява, че ищеца Р. е бил задържан и привлечен като обвиняем повече от четири месеца след образуване на досъдебното производство с финализиране на предприетата съвместно от полицейските и разследващите органи и органите на КПКОНПИ акция. През този период са били проведени разпити на множество свидетели, използвани са СРС, във връзка с които са разпитани като свидетели служители на КПКОНПИ, извършено е претърсване на ползвания от обв.Д автомобил, от който е иззета сумата от 60000лв. Както първостепенният, така и въззивният съд в мнозинството на съдебния състав при вземане на първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца Р. са обсъдили подробно показанията на свидетелите, съдържащи данни относно неговото поведение във връзка с движението на административната процедура по внесения за одобряване от пострадалия св.А идеен проект и издаване на разрешение за строеж за реализирането му преди и след предаването на сумата на обв.Д, игнорирани в особеното мнение, концентрирано единствено върху поведението на самия пострадал, сочещо, според същото, на провокация към извършване на престъпление, без да бъде съпоставено с конкретните данни относно причините за забавяне на инициираната от него административна процедура. Тези данни са били достатъчни за формиране на обосновано подозрение за извършване на вмененото на Р. престъпление, за което е бил привлечен като обвиняем. Ищецът обосновава твърдяното нарушение на чл.5, пар.3 от КЗПЧОС във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ със: значителната календарна продължителност на задържането му от 98 дни; обстоятелството, че не е била налице опасност да се укрие; липсата на опасност да извърши престъпление, наличието на каквато с определението на СНС от 02.06.2019г. да е приета с мотив, драстично нарушаващ презумпцията за невиновност; обстоятелството, че спрямо него е била наложена мярка „забрана за напускане на страната“ и е могло да бъде наложена и такава по чл.69 от НПК - временно отстраняване от кметската длъжност, при което задържането му поради опасност да извърши престъпление би било безпредметно; липсата на мотиви в определението от 11.06.2019г. на АСНС по представените доказателства за здравословни усложнения и семейни трудности на ищеца; условията в следствения арест, здравословните проблеми и семейни трудности през целия период на задържането, съчетани със слабо обоснованото подозрение за извършено престъпление и с чистото съдебно минало, които обстоятелства са налагали промяна на мярката за неотклонение значително по-рано от 29.08.2019г. Настоящата инстанция намира, че календарната продължителност на задържането на ищеца от 98 дни в периода от 30.05.2019г. до 03.09.2019г. или за 3 месеца и 5 дни сама по себе си не обосновава то да е било в неразумен срок. Според чл.63, ал.4 от НПК, максималният срок на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство е осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, за каквото в случая по смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК на ищеца е повдигнато обвинение, с оглед предвиденото по чл.304б, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ до шест години, при което задържането на Р. е дори под половината от този максимален срок. Независимо от календарната продължителност на задържането, според постоянната практика на ЕСПЧ, срокът на същото е обоснован по смисъла на чл.5, пар.3 от Конвенцията, според който всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на чл.5, пар.1, т.С има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда, ако продължават да са налице основателни предположения да се подозира, че арестуваното лице е извършило престъпление, ако са налице „относими“ и „достатъчни“ основания за продължаване на задържането и ако компетентните държавни власти положат „особено старание“ за продължаване на производството, в каквато насока са постановените Решение от 06.04.2000г. по делото Лабита срещу Италия, Решение от 26.10.2000г. по делото Кудла срещу Полша, Решение от 30.09.2004г. по делото Николова срещу България и други. Разпоредбата на чл.5, пар.3 от Конвенцията, според Решение от 03.10.2006г. на ЕСПЧ по делото МакКей срещу Обединеното кралство, в структурно отношение е фокусирана върху два отделни проблема: началната фаза, следваща ареста, когато индивидът е предаден в ръцете на властите, и периодът преди евентуалното гледане на делото, когато обвиняемият може да бъде задържан под или без условия. Както при първоначалното задържане, така и впоследствие националните власти следва да изхождат от принципа на презумпцията за невиновност по чл.6, пар.2 от Конвенцията при преценката на обстоятелствата относно наличието на действителна необходимост от обществен интерес, който да надделява над правилото за зачитане на личната свобода по чл.5 от Конвенцията. Настоящата инстанция намира относно употребеният израз в цитата, на който се позовава ищецът в светлината на чл.2, ал.1, т.8 /нова, ДВ, бр.48 от 2023г./ от ЗОДОВ, от определението от 02.06.2019г. на СНС „…Констатира се упоритост в престъпната дейност, което мотивира съда да приеме, че е налице реална и непосредствена опасност от извършване на престъпление, която относно обв.Р. е завишена и предвид заеманото от него служебно положение…“ и този във връзка с изложеното в определението от 29.08.2019г. на АСНС „…Съобразявайки имотното състояние на обвиняемия, но и спецификата на подозираната престъпна проява, размера на инкриминираната сума, данните за тенденциозно поведение по намеса в решенията на компетентното длъжностно лице в ущърб на инвеститора, навеждащи на склонност на дееца към превишаване на властта си, както и недобрите характеристични данни /събрани чрез показанията на свидетелите К. за искан от жалбоподателя подкуп, още докато е бил служител на Р - П, въззивният съд намира, че размерът на гаранцията следва да бъде увеличен на 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева…“ следното: Презумпцията за невиновност по чл.6, пар.2 от КЗПЧОС бива нарушена ако официално изявление за обвиняем поражда чувството, че той е виновен, когато неговата вина не е била предварително законно установена, в който случай е достатъчно, дори и при липса на формална констатация, мотивация, навяваща на мисълта, че магистратът счита обвиняемия за виновен, като е важен истинския смисъл на спорните декларации предвид конкретните обстоятелства, при които те са направени, и трябва да бъде направено разграничение между решенията и изявленията, които пораждат чувството, че въпросното лице е виновно, и тези, които се ограничават до описване на състояние на подозрение и се приемат като вписващи се в духа на чл.6 от Конвенцията, в каквато насока е приетото с Решение от 15.10.2013г. на ЕСПЧ по делото Гуцанови срещу България, Решение от 10.11.2015г. на ЕСПЧ по делото на Славов и други срещу България и други. В настоящия случай първият спорен израз е употребен от съдия в постановения от него съдебен акт в производство по чл.64, ал.1 от НПК за вземане на първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“. Основна предпоставка за задържането е наличието на обосновано подозрение за извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението на Р.. В предшестващото фразата, обобщаваща данните за продължителността и интензивността на създаваните пред св.А административни пречки във връзка с одобряването на внесения от него проект и издаване на разрешение за строеж и причините за това, изложение е обсъдено именно обоснованото подозрение и тя е употребена във връзка именно с приетото наличие на такова, каквото се и установи. Вторият спорен израз е употребен от съдебния състав, постановил съдебния акт при обжалването в производство по чл.65, ал.1 от НПК по изменение на мярката за неотклонение. За да обоснове увеличаването на размера на определената от първоинстанционния съд гаранция на 150000лв., съдът се е позовал на факти, съдържащи се в свидетелски показания, относно искан от обв.Р., докато е заемал предишната си длъжност, подкуп. Такова деяние не е предмет на обвинението, за да се направи извод, че съдът е формирал убеждение за виновност на Р. именно по повдигнатото му обвинение. Изявлението касае факти още от преди Р. да стане кмет за минали негови прояви, отчетени като недобри характеристични данни за личността му, а не такива относими към самото обвинение. При това положение настоящата инстанция намира при преценката на обществения интерес от задържането на Р. и дали то да бъде продължено да не е нарушена презумпцията за невиновност. Всички инстанции, произнесли се по мярката за неотклонение, са приели, че липсва опасност Р. да се укрие. Налице е била реална опасност обв.Р. да извърши престъпление, повлиявайки на ключовите свидетели – общински служители в оглавявания към този момент от него като кмет р С при О П и на обективността на разследването, с оглед и на характера на повдигнатото му обвинение. Тази опасност, противно на поддържаното от ищеца, не е могло да бъде ефективно преодоляна чрез вземане на други мерки като сочената по чл.69 от НПК – временно отстраняване от кметската длъжност, която не е свързана с окончателно прекратяване на кметските правомощия и по същество не би препятствала подобни действия към този момент на привличане на Р. като обвиняем, в който рискът е бил най-голям. При последващото изменение на мярката в гаранция съдебните инстанции са приели ефективност на посочената процесуална мярка, но, отчитайки, че рискът от криминогенно поведение е намалял именно в резултат на периода на задържането и правомерното поведение на Р. през време на него, без този риск да е изключен, което би обосновало евентуалното й налагане. Изминалият период не е със значителна календарна продължителност, за да се приеме намаляване на опасността от извършване на престъпление на по-ранен етап. Семейното положение и здравословното състояние са допълнителни предпоставки по чл.56, ал.3 от НПК при определяне вида на мярката за неотклонение, извън основните по чл.56, ал.1 във връзка с чл.57 от НПК за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, и опасност той да се укрие или да извърши престъпление, които са предпоставка за самото вземане на мярка за неотклонение, включително „задържане под стража“ при обвинение в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, съгласно чл.63, ал.1 от НПК. От една страна те са от значение при преценката дали е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, а от друга имат своето самостоятелно значение от гледна точка на това дали с налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ или през време на задържането при промяна в обстоятелствата няма да бъдат недопустимо накърнени негови лични права като правото по чл.8 от Конвенцията на защита на личния и семейния живот, както и на основни ценности на обществото, каквито забраната на изтезанията по чл.3 от Конвенцията защитава безусловно. Според приетото с Решение от 26.10.2000г. на ЕСПЧ по делото Кудла срещу Полша и Решение от 05.04.2007г. на ЕСПЧ по делото Тодор Тодоров срещу България, наложените страдание и унижение във всеки случай трябва да надхвърлят това, което се счита за неизбежно за определено законно отношение или присъда, а мерките за лишаване от свобода обикновено са свързани с подобно страдание и унижение, при което не може да се счита, че едно задържане поставя само по себе си проблем по отношение на чл.3 от Конвенцията, който текст не може да се тълкува в смисъл, че установява общо задължение за освобождаване на задържания поради здравословни причини, а налага на държавата да осигури на всеки затворник и задържан условия, които са съвместими с човешкото достойнство, начините на изпълнение на мярката да не подлагат заинтересования на безпомощно състояние и изпитание надхвърлящи неизбежното ниво, свързано със задържането и по отношение на практическите изисквания за задържане, здравето на затворника е осигурено по адекватен начин, включително и с предоставянето на необходимите медицински грижи. В този смисъл при задържането на обвиняемия, което е в обществен интерес при наличието на основните предпоставки, закрепени и в чл.5, пар.1, б.С от Конвенцията, превес на личния би бил налице, когато бъдат сериозно и съществено надхвърлени обичайните за задържането ограничения на правата, които задържания следва да търпи. В настоящия случай е безспорно, че към датата на задържането му Р. е имал „синдром на Ж“, релевиран с исковата молба, в каквато насока са и показанията на св.А Д, с която живее на семейни начала, според които се касае за генетична особеност, наследена още при раждането му, при която при психическо и физическо натоварване, лошо качество на живот и неспазване на определен хранителен режим се увеличават стойностите на билирубина и се проявява симптоматика на хепатит. Обсъдените медицински данни са, че това състояние не налага лечение, а избягване на рисковите фактори, един от които стрес, на който се акцентира в исковата молба. Според св.Д. през време на ареста състоянието на ищеца се влошило, бил пожълтял и загубил много килограми, в каквато насока са и показанията на св.Д Н. Настоящата инстанция не кредитира тези показания като третиращи обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания, с каквито свидетелите не разполагат. В тази връзка обсъдените медицински данни по делото сочат независимо от първоначално завишените стойности на билирубина през време на задържането му неговото състояние да не се е влошило с проява на симптоми на жълтеница, оплаквания от самия него до лекаря на МЦ към ареста в каквато насока не са били налице към 27.06.2019г., а към 26.08.2019г. експертите от назначената в хода на досъдебното производство СМЕ сочат, че стойностите на билирубина, макар и завишени, са под границата, налагаща специфично лечение, и състоянието на Р. е задоволително и съвместимо с престоя в следствения арест, като единствено с оглед диагностичното уточняване и изследвания и за да се избегнат усложнения е препоръчана хоспитализация в специализирана Гастроентерологична клиника в неотложен порядък. Видно е при това положение, че нито към момента на задържането, нито през време на престоя в ареста, здравословното състояние на Р. е било такова, че да налага специфично лечение, каквото не би могло да му се осигури или да е несъвместимо с условията в ареста, и да е препятствало неговото задържане или да е налагало по-ранното му освобождаване. Изтъкнатата от ищеца неотложна необходимост от хоспитализация в специализирана клиника е експертно документирана за първи път на 26.08.2019г. посредством заключението на СМЕ и с оглед именно на нея като един от основните аргументи АСНС е потвърдил на 28.08.2019г. определението на СНС за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека „парична гаранция“. Безспорно е и видно от показанията на св.Д. че с ищеца имат две деца, които към датата на задържането му са били малолетни, а родителите му били с доста заболявания, най-вече неговия баща, който към онзи момент се възстановявал след проблем с белите дробове, заради който се наложило да лежи в болница, и основно той се занимавал с тяхното обгрижване. Семейното положение на ищеца е било зачетено при преценката относно наличие на риск от укриване, какъвто от съдилищата е прието да не съществува. Всяко задържане по необходимост е свързано с физическа раздяла на задържания от семейството му, която обичайно препятства ежедневното и непосредствено участие на същия в грижите за близките. Позоваването на такава невъзможност в случая е несъстоятелно при положение и, че през време на задържането му грижи за децата са били полагани от тяхната майка, а положението на неговите родители не се установява да е било такова, че да не могат да се грижат сами за себе си и един за друг, за да се приеме, че то е поставило в риск тяхното оцеляване. Според прието в Решение от 25.03.1999г. на ЕСПЧ по делото Николова срещу България, съдебната проверка по чл.5, пар.4 от КЗПЧОС обхваща съществените за законосъобразността на задържането процесуални и материалноправни условия относно основателността на подозрението и законността на преследваната от ареста и последвалото задържане под стража цел. Докато чл.5, т.4 от Конвенцията не задължава съдията, разглеждащ жалба срещу задържане под стража, да се спира на всеки довод, съдържащ се в становището на жалбоподателя, гаранциите на същия текст биха били лишени от същината си, ако съдията, разчитайки на вътрешното право и съдебната практика, би третирал като ирелевантни или би оставил без разглеждане конкретни факти, на които се е позовал задържания и способни да поставят под съмнение наличието на условията, съществени за законосъобразността на лишаването му от свобода по смисъла на Конвенцията. С частната жалба от 03.06.2019г. от защитата на Р. не са релевирани конкретни факти, свързани със здравословното му състояние и семейни трудности. Такива са изтъкнати при разглеждането й в съдебно заседание на 11.06.2019г. Установи се, че те не са били съществени за законосъобразността на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което с необсъждането им при постановяване на определението не е нарушено изискването за всеобхватност на съдебния контрол, противно на поддържаното от ищеца. Неоснователно същият счита и, че преценката на съдилищата относно опасността от извършване на престъпление се базира единствено на тежестта на повдигнатото обвинение, а не на конкретни доказателства. Установи се, че този риск е изведен именно от конкретните данни относно поведението на Р. и реалната опасност той като кмет да повлияе на депозиралите показания като свидетели общински служители, а не от тежестта на обвинението от гледна точка на предвиденото за вмененото с него престъпление наказание, с което съдебният контрол е осъществен в изискуемия се обем. Цитираната разпоредба на чл.5, пар.4 от Конвенцията изисква произнасяне в кратък срок по обжалването. Като основополагащи в практиката на ЕСПЧ по отношение на срока и емблематични, тъй като с тях са приети като необосновано забавяне най-кратките срокове, се приемат Решение от 09.01.2003г. по делото Кадем срещу Малта и Решение от 28.11.2000г. по делото Ребок срещу Словения, в които е прието като прекомерно забавяне със 17 дни, съответно с 23 дни от подаване на оплакването относно законността на задържането. В настоящия случай по частната жалба от 03.06.2019г. съдът се е произнесъл на 11.06.2019г. или след 8 дни, а по частната жалба от 21.08.2019г. на 28.08.2019г. или след 7 дни, с което, предвид посочената практика, не може да се приеме за нарушено изискването за произнасяне в кратък срок като се има предвид и, че и двата случая между подаването на жалбата и произнасянето са били изисквани и представяни по настояване на защитата на самия обвиняем доказателства във връзка със здравословното му състояние, които да бъдат взети предвид при тези произнасяния, като именно с оглед заключението на СМЕ от 26.08.2019г. с определението от 28.08.2019г. е потвърдено изменението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Наведеното с исковата молба нарушение на чл.18 от КЗПЧОС в случая е относимо към нарушаването на чл.5, пар.3 от Конвенцията във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, с оглед обстоятелствата, на които се основава, а именно, че целта на задържането на ищеца за целия срок не е била посочената в чл.5, пар.1, б.С от Конвенцията, при която е допустимо ограничаването на правото му на свобода по чл.5 от Конвенцията, а различна от нея – да бъде отстранен от политическата сцена за периода на предизборната кампания за местни избори, насрочени за 27.10.2019г., на които имал намерение да се кандидатира за кмет на О П, и дискредитирането му като политически опонент на И Т заемал длъжността към този момент. Противно на поддържаното в подкрепа съществуването на тази скрита цел, не се установява акцията по задържането на ищеца да е била показна и демонстративна, за да се приеме, че е целяла с този начин на провеждането й да се постигне дискредитация на ищеца пред обществеността. В тази връзка, според показанията на ангажирания от ищеца св.К К – управител на фитнес залата, в която е извършен ареста, Р. бил редовен клиент и всички посетители го познавали, а бил разпознаваем и като кмет на р С, като в момента, в който той влезнал и се качил на кантарчето да се претегли, от входната врата нахлули около 4-5 полицейски служители с качулки, свалили го от кантарчето и го извели навън в безистена на самата кооперация срещу входа на фитнеса, спокойно без да има проявена агресия, като свидетелят дори не помни дали Р. е бил с белезници, където стояли повече от час, поради което и тъй като през това време влизали и излизали хора от фитнеса и от кооперацията, свидетелят ги помолил да влязат вътре, настанил ги в задната стая, където седнали в ъгъла и постояли известно време, след което излезли за обиск на автомобила, като през това време отвън имало доста граждани, както и представители на медиите и веднага се появили снимки в „Трафика“, на които бил Р., като на свидетеля е известно кой ги е направил. Разпространяването на новината за ареста на Р. и кадри от него в медиите още същия ден се потвърждава и в показанията на св.Д. и св.Д Н и от представените публикации в електронни сайтове. Видно е, че описаният от св.Колев начин, по който е протекъл ареста, не може изобщо да се окачестви като демонстративен от гледна точка поведението на извършилите го органи на реда. Р. е бил изведен от фитнес залата без вербална или физическа агресия, в спокойна обстановка, нецеляща предизвикване и привличане на вниманието на посетителите, в безистена на кооперацията пред входа на фитнес залата, а не на откритото улично пространство, като полицаите дори са откликнали на поканата на свидетеля да влязат вътре в отделно помещение, за да не смущават, както преминаващите посетители на залата, така и преминаващите обитатели на кооперацията. Не се установява появата на журналисти на мястото на ареста да е в резултат на предварително предоставена им информация, още по-малко от разследващите органи, чиито действия са били в условия на неотложност, финализирайки акция повече от четири месеца след образуване на досъдебното производство, доколкото св.Колев не твърди, слизайки от етажа, на който живее в същата сграда, където се помещава и фитнеса, след като инструкторката му се обадила какво се случва, да е видял някой пред входа освен полицаите, а твърди да е видял появата на граждани и представители на медиите отвън повече от час по-късно, когато полицаите и той са излезли от стаичката, в която ги е настанил, за да извършат обиск на автомобила, при който той участвал като свидетел, през което време очевидно информацията за извършвания арест на Р. вече е била разпространена и е предизвикала обществения интерес, с оглед публичната му личност на кмет на района. По делото не е разпитан като свидетел И Т и не са събрани други доказателства от ищеца в подкрепа на изложеното в исковата молба – половин час преди да дойдат полицаите да го арестуват Р. да е получил обаждане от тогавашния к Т, при което го попитал дали пътува за гр.София и на отрицателния отговор на Р. заявил, че това ще се случи по-късно, което се и случило, бидейки транспортиран през нощта в гр.София, където продължило полицейското му задържане. При това положение не се установява задържането да е извършено в изпълнение на посочената от ищеца скрита цел, различна от предвидената в чл.5, пар.1, б.С от КЗПЧОС, с реализиране на каквато по недопустим начин да е интервенирано върху правото му на личен живот по чл.8 от Конвенцията. Ищецът навежда в хода на досъдебното производство да е нарушено правото на Европейския съюз по смисъла на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ като не му е предоставена своевременно информация относно това в какво е обвинен, както и достъп до материалите по делото, в нарушение на чл.3, чл.4, чл.6, пар.1 и пар.2 и чл.7, пар.1 от Директива 2012/13/ЕС и не му е осигурена възможност да организира защитата си чрез достъп до адвокат в нарушение на чл.3 от Директива 2013/48/ЕС. Директивата като акт на Общността е обвързваща и задължителна за държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да постигнат, но оставя на националните органи избора и формите на нейното прилагане. Транспонирането й в националното право е съвкупността от законодателни, административни и други мерки, които държавата-членка трябва да приеме като необходими за постигането на предписания от нея резултат и в определения със същата срок. Независимо, че директивата не е пряко приложима, тъй като следва да бъде въведена в националното законодателство, нейните разпоредби могат да имат пряко действие и за да се реализира отговорността за вреди следва тя да цели осигуряване на права на лицата, чието съдържание е възможно да се определи /Решение от 19 ноември 1991г. по съединени дела С-6/90 и С-9/90, Решение от 14 юли 1997г. по дело С-91/92г./. Двете цитирани директиви имат за цел да гарантират ефективното упражняване на правото на защита на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство, като определят минималните правила относно отделни техни права, които го обезпечават. Първата се отнася до правото на информация относно тези права, а втората до правото на достъп до адвокат, правото на уведомяване на трето лице за задържането и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържането. Директивите са транспонирани в националното законодателство посредством разпоредбите на чл.72, ал.1-ал.9 от ЗМВР и чл.55, ал.1-ал.5 от НПК. Според чл.3 от Директива 2012/13/ЕС, на заподозрените или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно обвинението и относно правото на адвокат /чл.3, пар.1, б.А и б.Б във връзка с чл.6/, за което на същите се предоставя писмена декларация за правата, съдържаща и информация за правото на достъп до материалите по делото по чл.7, съгласно чл.4, пар.1 и пар.2, б.А. Според чл.3, пар.1 от Директива 2013/48/ЕС, заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правото си на защита, като, според чл.3, пар.2, те имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне и във всички случаи, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти: б.А – преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган; б.Б – при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или други компетентни органи; б.В – без неоправдано забавяне след задържането; б.Г – когато са призовани да се явят пред съд, компетентен по наказателни дела – своевременно преди явяването им пред този съд. Ищецът твърди да е уведомен за причините за задържането му и да му е осигурен достъп до адвокат чак в късния следобед на 31.05.2019г., когато около 17, 30 часа в ареста в гр.София му е връчена за първи път заповедта за първоначалното му задържане за срок от 24 часа и е привлечен като обвиняем при положение, че е бил заподозрян в извършване на деянието, за което е образувано досъдебното производство, още от момента на образуването му на 10.01.2019г. В тази връзка, според чл.2, пар.1 и пар.3 от Директива 2013/48/ЕС, тя се прилага за заподозрени или обвиняеми в наказателно производство от момента, в който компетентните органи на държавата членка уведомят лицата, с официално съобщение или по друг начин, че са заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, независимо дали лицата са задържани, и при същите условия и за лица, които не са заподозрени или обвиняеми и които в хода на разпита от полицията или от друг правоохранителен орган се превръщат в заподозрени или обвиняеми. По този въпрос и практиката на ЕСПЧ приема, че „обвинение” за целите на чл.6, §1 от Конвенцията се определя като официалното уведомление, предоставено на дадено лице от компетентен орган относно твърдение, че това лице е извършило престъпление, което може да е и под формата на други мерки, които да навеждат на подобно твърдение и които съществено засягат положението на заподозряното лице. Според Решение от 07.09.2023г. на СЕС по дело С-209/22, за да попада дадена ситуация в приложното поле на двете директиви, са необходими два елемента: от една страна компетентните национални органи да имат подозрения, че съответното лице е извършило престъпление, или то да е обвинено в извършването на престъпление, и от друга, тези органи да му предоставят информация в това отношение чрез официално съобщение или по друг начин /т.39/, като е важно посочените органи да се уверят, че на съответното лице е известно, че е заподозряно или обвинено в извършване на престъпление /т.40/, а, за да се осигури надлежното провеждане на наказателно разследване, компетентните национални органи трябва да имат известна свобода на преценка при избирането на момента, в който да уведомят съответното лице, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, стига, обаче, да няма прекомерно забавяне при предоставянето на тази информация, което би попречило на съответното лице да упражни ефективно правото си на защита /т.41/. Пак според това решение, правото на заподозрените или обвиняемите по чл.3, пар.2, б.В от Директива 2013/48 да имат достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането, не означава непременно достъпът до адвокат да се конкретизира незабавно в самия момент на задържането /т.73/. Според Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело С-608/21, чл.6, пар.2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, като същата разпоредба не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото, и основанията следва да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност лицата да оспорят законосъобразността на задържането си, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване /т.76/. С Решение от 05.06.2018г. на СЕС по дело С-612/2015 е прието, че чл.7, пар.3 от Директива 2012/13, според който достъпът до всички доказателствени материали се предоставя своевременно на заподозрените или обвиняемите, за да може да се упражни ефективно правото на защита, но не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда, не посочва точен момент в това отношение, за какъвто следва да се приеме момента, позволяващ на лицето да подготви ефективно защитата си, като директивата не изисква подробната информация относно обвинението и достъпът до материалите по делото да се предоставят в един и същ момент, а съответният момент, с оглед на конкретните обстоятелства и вида на разглежданото производство, може да предшества, да съвпада с или да следва сезирането на съда /т.89-т.91/. В настоящия случай, независимо, че задържането на Р. от полицията финализира акция във връзка със събрани доказателства от момента на образуване на досъдебното производство до извършване на задържането, не се установява до тогава спрямо него да са извършвани действия, още по-малко да е бил официално уведомяван, с които да е интервенирано в правната му сфера по такъв начин, че нему да е било известно и да се третира като заподозрян, което да е налагало да бъде обезпечавано негово право на защита преди задържането му на 30.05.2019г., когато безспорно са извършени обиск, претърсване и изземване във фитнес залата, автомобила, обитаваното от Р. жилище и на работното му място, видно и от показанията на свидетелите К, А и Б. Според св.С А, упражняваща адвокатска професия и в дългогодишни семейни приятелски отношения с Р. и съпругата му, разбирайки от статиите в медиите за задържането на Р., тя веднага отишла в Кметството, където се извършвали процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, но дълго време не била допусната да влезе и да се види с Р. в качеството й на негов адвокат, както и й било отказано да се срещне с наблюдаващия прокурор или разследващ полицай, като след известно време била допусната, срещнала се с Р., който бил в неизвестност в какво е обвинен и такава информация не била предоставена и на нея, а по- късно, когато го отвели в ч р в гр. П, отново не била допусната, и впоследствие след справки разбрала, че е откаран в гр.С., от където била потърсена за привличането му като обвиняем и тогава се ангажирал и адв.Х Б, след което присъствала на всички проведени в досъдебното производство процесуално- следствени действия, а на по-късен етап се включил и адв.И В. Според представената заповед, Р. е задържан в 17, 00 часа на 30.05.2019г. от органите на полицията и с Постановление от 31.05.2019г. на следовател в СО при СпП е привлечен като обвиняем, а обвинението е предявено на Р. в 17, 30 часа на 31.05.2019г. в присъствието на защитниците му адв.А и адв.Б и в 17, 35 часа е започнал разпита му в качеството на обвиняем в тяхно присъствие, при който е отказал да даде обяснения, поради това, че е нарушено правото му към този момент да разбере въз основа на какви доказателства е привлечен като обвиняем, тъй като такива не са му предоставени за запознаване, като в 17, 45 часа същите са запознати с постановлението за задържане под стража за срок от 72 часа. Видно е при тези обстоятелства, че Р. е информиран относно обвинението при неговото предявяване с привличането му като обвиняем в присъствието на неговите адвокати, към който момент достъп до материалите по досъдебното производство не им е бил все още предоставен. При положение, че непосредствено след полицейското му задържане са били провеждани процесуално-следствени действия по събиране на доказателства в условия на неотложност, свързани с претърсване на обитавани и ползвани от него помещения и автомобил, предоставянето в този момент на информация относно това в извършване на какво деяние е заподозрян, както и на достъп до адвокат и до материалите по делото, би затруднило разследването. Дължимата информация е получил и адвокатската му защита е осигурена при привличането му като обвиняем и преди провеждане на разпита, с което не е допуснато неоправдано забавяне, препятстващо ефективното упражняване на правото му на защита, каквото реално е и осъществено при последвалото разглеждане от съда на искането за налагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, преди внасянето на което на същия и защитата му е бил предоставен достъп до материалите по делото, и нейното обжалване, както и при последващото производство по изменение на мярката и в хода на цялото досъдебно производство, в което при извършване на всички процесуално-следствени действия е присъствала защитата му. Обсъденото до момента обосновава извода за липса на наведените от ищеца основания за ангажиране на отговорността на прокуратурата, поради което е безпредметно обсъждането на твърденията и събраните във връзка с тях доказателства относно претърпени неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Като неоснователни исковете правилно като резултат са отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение, което следва да се потвърди. Предвид изложените мотиви, съдът