Решение № 1127 от 25.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Парк инвест 2025“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], уточнена със становище от 08.12.2025 г., с която са въведени за съдебен контрол на първо място оспорването на мълчалив отказ на кмета на община Благоевград по заявление с вх. № ОС-0219-11/29.09.2025 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за поземлен имот с [идентификатор] и за сграда с [идентификатор], двата по КККР на [населено място], а на второ, при условията на евентуалност – на писмо № ОС-0219-11-001/07.10.2025 г., издадено от заместник-кмета по административно-правно обслужване, обществени поръчки, финанси и управление на собствеността на община Благоевград, ако се приеме от съда, че това писмо има характер на изричен отказ, постановен по посоченото заявление. С определение № 396/04.02.2026 г. по делото е оставена без разглеждане жалбата на „Парк инвест 2025“ ЕООД против оспорвания мълчалив отказ на кмета на община Благоевград и е прекратено производството в тази му част, респ. кметът на община Благоевград е заличен като страна по делото. Определението в прекратителната му част, като необжалвано, е влязло в сила на 24.02.2026 г., доколкото на присъствения 23.02.2026 г. (понеделник) е изтекъл последният от сроковете по чл. 230 от АПК за неговото обжалване, а именно спрямо жалбоподателя, броим по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК при изпращане на съобщението на 06.02.2026 г. (петък) (л.47) и изтекъл на неприсъствения 21.02.2026 г. (събота) при условията на непотвърдено изтегляне до 13.02.2026 г. на същото. С посоченото определение е допусната до разглеждане жалбата на „Парк инвест 2025“ ЕООД против писмо № ОС-0219-11-001/07.10.2025 г. (Писмо), издадено от заместник-кмета по административно-правно обслужване, обществени поръчки, финанси и управление на собствеността на община Благоевград. Жалбоподателят, действащ в процеса чрез адв. Г. Ч., не участва в хода на делото по същество. Писмото се оспорва със съображения, изложени в становище от 08.12.2026 г. Сочи се, че Писмото е несъответно на предмета на заявената административна услуга, свързана с упражняване на права по чл. 62, ал. 2 и ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Възразява се, че наличието на съдебен граждански спор за собственост между жалбоподателя и Община Благоевград относно правата върху имотите, посочени в заявлението, не може да бъде основание за отказ от страна на издателя на Писмото за достъп до редовно заявената административна услуга. Поддържа се и довода, че Писмото не е мотивирано с конкретно правно основание, което да позволява отказ в ситуация като процесната. Ответната страна - заместник-кметът по административно-правно обслужване, обществени поръчки, финанси и управление на собствеността на община Благоевград (зам.-кмет) не участва в хода на делото по същество. Със становище от 25.02.2026 г. ответникът оспорва допустимостта на жалбата. По допустимостта на оспорването на Писмото съдът се е произнесъл с определение № 396/04.02.2026 г. по делото, което продължава да поддържа, както и мотивите, които за процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни изцяло. Становището на зам.-кмета от 25.02.2026 г. не съдържа възражения извън първоначалната защитна теза, че Писмото „не представлява индивидуален административен акт“, защото е отговор на заявлението и „касае висящ между жалбоподателя и община Благоевград гражданскоправен спор“, респ. че дружеството няма правен интерес от оспорването на същото, тъй като се е „снабдило с актове за общинска собственост за имот с [идентификатор]“ въпреки отказа на ответника да издаде търсеното удостоверение по реда на заявената административна услуга. Тезата, че Писмото не представлява индивидуален административен акт е очевидно защитна и не може да бъде споделена, защото Писмото нито може да се определи като вътрешнослужебен акт с оглед адресата си, нито като гражданско волеизявление, тъй като е постановено в хода на административно правоотношение, имащо за предмет предоставяне на удостоверителна информация от актовите книги за общинска собственост, респ. ответникът, в качеството си на административен орган не е нито страна, нито представляващ Община Благоевград в гражданскоправно отношение или спор с жалбоподателя. Обстоятелството дали заявителят на дадена административна услуга упражнява публично право в контекста на извънсъдебен или съдебен граждански спор с трето лице, вкл. администрацията като юридическото лице, обезпечаваща дейността на административния орган, предоставящ услугата, не може да промени характера на правоотношението по тази услуга като административно. Това е така, защото преценката за административния характер на дадено правоотношение се извежда единствено от предмета и страните му. В случая преценката на ответника, че не е изгодно за третото лице Община Благоевград да бъде предоставен достъп до заявената административна услуга на дружеството е напълно неутрална спрямо характера на правоотношението като административно. Що се касае до възражението, че за дружеството е отпаднал правният интерес от отмяната на отказа, обективиран в Писмото, тъй като се е „снабдило с актове за общинска собственост“ въпреки и след датата на отказа, то съдът следва да посочи, че доколкото по делото не се представят доказателства това „снабдяване“ да е в изпълнение на легитимно властническо волеизявление на ответника, респ. отказът, съдържащ се в Писмото, не е оттеглен, то никакво „снабдяване“ по някакъв начин с някакви актове за общинска собственост не може да бъде аргумент, че правният интерес от провеждането на съдебна проверка за законосъобразността на Писмото, свързана и с неговата евентуална отмяна, е отпаднал за жалбоподателя. Достатъчно е да се посочи, че в резултат от съдебното признание на правото на достъп до заявената услуга, дружеството ще може да удостовери и да „провери“ с какво всъщност се е „снабдило“ и каква е истинността и/или актуалността му. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление с вх. № ОС-0219-11/29.09.2025 г. по описа на Община Благоевград (л.18), „Парк инвест 2025“ ЕООД е отправило искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за поземлен имот с [идентификатор] и за сграда с [идентификатор], двата по КККР на [населено място]. Заявлението е регистрирано като редовно подадено и е прието за разглеждане като административна услуга „Издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост“ с „дата на приключване: 13.10.2025 г.“ (л.3), който срок е съответен както на правилото на чл. 57, ал. 1 от АПК, така и на сроковете за предоставяне на „обикновени“ услуги № 2095 „Справки по актовите книги и издаване на заверени копия от документи относно общинска собственост“ и № 2078 „Издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост“, съгласно Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията. Със сега оспорваното писмо № ОС-0219-11-001/07.10.2025 г., издадено от зам.-кмета, по същество е отказано издаването на заявеното удостоверение (л.22). Отказът е мотивиран с това, че „е нецелесъобразно да се предоставят извънсъдебно доказателства по висящия съдебен спор“, тъй като заявлението касае поземлен имот, представляващ [УПИ], 9251, кв. 1, по плана на 7 мкр. на [населено място], който е предмет на спор за собственост по гр. дело № 704/2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, по който спор Община Благоевград е ищец, а заявителят - ответна страна. За доказване компетентността на ответника по делото е представена заповед № 05-ЧР/06.01.2025 г. на кмета на община Благоевград, с т. 4 от която ответникът е оправомощен да подписва удостоверения за удостоверяване правото на собственост върху имоти – общинска собственост, вкл. за имоти и обекти, за които не се съставят актове за общинска собственост. Нито едно от посочените правни основания в заповедта не е свързано с възможност за делегация на правомощия по реда на чл. 62, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Съгласно чл. 39, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗОС, актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2. Съгласно чл. 62, ал. 4 от ЗОС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Съгласно чл.5, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет – Благоевград, (Наредбата), всяко лице може да получи справка по актовите книги за общинска собственост, след подаване на молба и заплащане на такса съгласно Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Благоевград. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, в тридесет дневен срок от подаване на молбата, отдел „Общинска собственост“ издава служебно удостоверение, копие от искания документ или мотивиран отказ. Съгласно утвърдения към 06.08.2025 г. Устройствен правилник на общинска администрация – Благоевград, отдел „Общинска собственост“, респ. началник на този отдел като длъжност не съществува към датата на издаване на Писмото – 07.10.2025 г. Наредбата по принцип не определя кмета на община Благоевград като компетентен да разглежда и да се произнася по искания, свързани с услугите по чл. 62, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС. Нито закон, нито Наредбата като подзаконов нормативен акт, към който препраща чл. 62, ал. 2 от ЗОС, предвиждат възможност за делегация на правомощия от кмета на община Благоевград към ответника като зам.-кмет във връзка с разглеждане и произнасяне по заявления (молби) за издаване на удостоверения по чл. 62, ал. 4 от ЗОС. Съгласно чл. 23, ал. 1, предл. първо от АПК, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината. При така издирения закон и установени факти, съдът намира, че Писмото е издадено от зам.-кмета, в качеството му на некомпетентен административен орган, тъй като същият се позовава на недействителна делегация на правомощия. От една страна, поради закриването (несъществуването) към датата на издаване на Писмото на отдел „Общинска собственост, който отдел е посочен в чл. 5 от Наредбата като компетентен орган по предмета на заявлението, следва по аналогия с чл. 23, ал. 1 от АПК да се приеме, че когато нормативен акт сочи като компетентен вече закрит общински орган, то тази обективно неприложима компетентност преминава към общо компетентния кмет на общината с оглед принципа за непрекъсваемост в работата на органите на изпълнителната власт. От друга страна, доколко няма закон, който да допуска делегация на това правомощие от страна на кмета на общината, то по аргумент от чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА следва изводът, че направеното с т. 4 от негова заповед № 05-ЧР/06.01.2025 г. оправомощаване към ответника (зам.-кмет) е недействително. Допълнителен аргумент за недействителност на разглежданото оправомощаване е и обстоятелството, че е направено със заповед от 06.01.2025 г., към който момент отдел „Общинска собственост“ не е закрит, респ. за кмета на общината въобще не е възникнало правомощие на основание чл. 23, ал. 1, предл. първо от АПК във вр. с чл. 5 от Наредбата, което да може де прехвърли на зам.-кмета. При тези съображения, Писмото следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 146, т. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 и преписката по заявлението се изпрати на основание чл. 173, ал. 4 от АПК на кмета на община Благоевград за произнасяне. Наред с горното, съдът намира за необходимо да посочи, че Писмото е и материално незаконосъобразно. Няма норма, която да поставя като изискване за достъп до услугите по чл. 62, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС във вр. с чл. 5 от Наредбата доказване на правен интерес от заявителите, желаещи дадената справка или удостоверение, както и няма норма, която да допуска предоставящия услугата да преценява целесъобразността от предоставянето на услугата. Услугите са общодостъпни и се предоставят при обвързана компетентност. В този смисъл, нецелесъобразността от предоставяне на заявената услуга не може да бъде прието като легитимно материално основание, оправдаващо процесния отказ. Определяйки актовите книги за общинска собственост, като общодостъпни, законодателят с нормата на чл. 62, ал. 2 ЗОС предоставя свободен достъп до тях, без да го поставя в зависимост от формални критерии. Общодостъпни са тези регистри, в които не се съхраняват данни, представляващи класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ, справка от които може да поиска свободно всяко лице, както това е сторило дружеството - жалбоподател. Търсеното удостоверение отразява наличното съдържание в съответните книги и то само по себе си няма отношение към съществуването или не на отразените материални права. При новото разглеждане на заявлението, кметът на община Благоевград следва да провери дали заявените имоти са актувани или не като общинска собственост, и да издаде удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС със съответното съдържание съгласно проверката. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото. Доказаните такива са в общ размер 1050 лв., от които 50 лв. държавна такса и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да се възложат на Община Благоевград в размер 536,86 евро, превалутирани на основание чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. Водим от горното, съдът