Решение № 33 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 191/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Делото е образувано във връзка с подадена жалба от О. Н. М. против Наказателно постановление № 4669/02.09.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което на основание чл.84, ал.1, във вр. чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от от ЗЛОД и чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години за това, че на 25.03.2025 г. в землището на с. Желъдово, общ. Джебел, отдел 110, подотдел „г“, с GPS координати 41.45054353, 25.20842335 в държавен горски фонд се возил в автомобил с рег. № •••••••, който е бил спрян за проверка от гранична полиция, които са установили, че има извадено от калъфа ловно оръжие марка „Rossi”, модел 7122М, калибър 22WMR със сериен № SWA4809070 с монтиран на оръжието супресор марка „Hausken”, калибър 22LR, със сериен № ••••••••••, със зареден боеприпас в цевта. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, и че е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят посочва, че не е извършил нарушение по чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от , ал.1 от ЗЛОД, както и че не е ловувал на посоченото в наказателното постановление място по смисъла на разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Излага съображения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – липсва описание на извършеното нарушение, както и посочване на обстоятелства при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Това нарушавало правото на жалбоподателя да знае защо му се налага административно наказание и съответно да ангажира доказателства срещу твърденията на административнонаказващия орган. При тези съображения моли обжалваното наказателно постановление на бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Е. П. от АК - Кърджали. Поддържат жалбата. В хода на делото по същество последната излага съображения, че жалбоподателят е санкциониран за същото нарушение с влязъл в сила съдебен акт. Излага доводи, че проверката на санкционираното лице е извършена на републикански път, където е извършено нарушението, а в наказателното постановление било посоченото, че е извършено в горски участък/терен, което не се установявало от доказателствата по делото. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Е. К.-М.. Последната оспорва жалбата. В хода на делото по същество излага съображения, че пътя, по който се е движел автомобила, в който се е намирал и нарушителя представлява горски път. Относно възражението на жалбоподателя, че вече е санкциониран счита, че се касае за различни обществени отношения. Представя писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.03.2025 г. вечерта свидетелите Р.Р.А. и А.Ю.О. тръгнали с автомобила на последния марка „Опел“ модел „Виваро“ с рег. № •••••••• от гр. Момчилград за с. Багрянка. В с. Багрянка взели санкционираното лице О. Н. М. и с автомобила се насочили към с. Желъдово, общ. Джебел. О. М. се качил в автомобила с ловно оръжие марка „Rossi”, модел 7122М, калибър 22WMR. След като се отклонили по пътя за с. Желъдово, в землището на с. Желъдово, общ. Джебел били спрени за проверка от полицейски служители - свидетелите М. Ж. М. и Д. Р. Г.. Последните извършили проверка на трите лица като установили самоличността им. При извършената проверка посочените свидетели установили, че до жалбоподателя О. М. има огнестрелно ловно оръжие, което двамата пасажери в автомобила, между които и О. М. се опитали да го прикрият между тях. Свидетелите М. М. и Д. Г. установили, че в цевта на оръжието има зареден патрон. Обезопасили оръжието и изискали документи за собственост за същото. Такива представил О. Н. М., по които полицейските служители установили, че собственик на оръжието е именно О. М.. Последният не притежавал издадено разрешение за индивидуален лов към посочената дата. Съобщили за установените обстоятелства и изчакали идването на служители на РУ –Джебел. На база дадената информация от полицейските служители – свидетелите М. М. и Д. Г., на 28.03.2025 г. е съставен Констативен протокол серия ЮЦДП № 018604 от Е. Р. Ю. – горски стражар при ТП „ДГС“ – Момчилград, въз основа на който последния на същата дата издал Акт за установяване на административно нарушение серия ЮЦДП № 003551 против О. Н. М. за извършено нарушение по чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Във връзка с така издадения АУАН, директорът на РДГ – Кърджали издал обжалваното Наказателно постановление № 4669/02.09.2025 г. против О. Н. М., с което на основание чл.84, ал.1, във вр. с чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от , ал.1 от ЗЛОД и чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години за това, че на 25.03.2025 г. в землището на с. Жълъдово, общ. Джебел, отдел 110, подотдел „г“, с GPS координати 41.45054353, 25.20842335 в държавен горски фонд се возил в автомобил с рег. № •••••••, който е бил спрян за проверка от гранична полиция, които са установили, че има извадено от калъфа ловно оръжие марка „Rossi”, модел 7122М, калибър 22WMR със сериен № SWA4809070 с монтиран на оръжието супресор марка „Hausken”, калибър 22LR, със сериен № •••••••••• със зареден боеприпас в цевта. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Р. Ю., М. Ж. М. и Д. Р. Г., както и частично от показанията на свидетелите Р.Р.А. и А.Ю.О.; от писмените доказателства – Наказателно постановление № 4669/02.09.2025 г.; АУАН серия ЮЦДП № 003551/28.03.2025 г.; Известие за доставяне; Констативен протокол серия ЮЦДП № 018604/28.05.2025 г.; заверено копие на Заповед № РД49- 171/23.05/2024 г.; заверено копие на Трудов договор № К-1383/04.10.2022 г.; заверено копие на Длъжностна характеристика на горски стражар; заверено копие на Диплома за средно образование серия Н-02 № 0003149, рег. № 114/05.12.2022 г.; заверено копие на Трудов договор № 3/25.03.2002 г.; Справка изх. № 15-49/22.01.2026 г. от ТП "ДГС“ – Момчилград; копие на Протокол № 30/10.10.2025 г. по НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград; заверено копие на извлечение от Списък на републиканските пътища в Република България; разпечатки от сайт „Горите на България“; извадка от горскостопанска карта на ДГС – Момчилград; както и таксационно описание от горскостопански план на ДГС – Момчилград на подотдел 110 „25“. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет, а с разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.1 от същият закон е регламентирано, че ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В чл. 84, ал.1 от ЗЛОД е уредено, че който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв., а чл. 94, ал.1 от същият закон указва, че лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2 , чл. 85 и чл. 86, ал. 1 , се лишава и от право на ловуване за срок от три години. От събраните доказателства безспорно се установява, че на 25.03.2025 г. санкционираният О. Н. М. се е намирал в лек автомобил в землището на с. Желъдово, общ. Джебел, обл. Кърджали, като носил със себе си огнестрелно ловно оръжие марка „Rossi”, модел „7122M“ със зареден боеприпас в цевта, т.е. извършвал е лов без да има необходимото разрешително. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите М. М. и Д. Г., които посочват, че са спрели автомобила за проверка, установили жалбоподателя, който носил със себе посоченото огнестрелно ловно оръжие. Собствеността на оръжието е установена също от свидетелските показания на посочените свидетели, като по този въпрос няма спор между страните. Те са възприели и установили лично извършеното нарушение. Съдът кредитора изцяло показанията на свидетелите М. М. и Д. Г., тъй като те са логични, последователни и взаимно допълващи се. Не са налице други доказателства, които да ги опровергават или да внасят съмнение в тяхната достоверност. А дори напротив, показанията им се подкрепят от показанията на свидетелите Р.А. и А.О., другите установено лица в автомобила, които посочват, че са тръгнали с автомобила на А.О., взели ли са от с. Багрянка О. М. и се насочили към с. Желъдово, общ. Джебел, както и че последният носил със себе си пушка. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели в тези им части. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Р.А. и А.О. относно обстоятелствата, че санкционираното лице е пазил кокошките си в с. Багрянка с установената пушка (огнестрелно оръжие), и че тъй като ставало късно св. А.О. му казал да тръгва с пушката и той се съгласил. От показанията на св. А.О. се установява, че къщата на О. М. е на 20-30 метра от мястото, на което се е намирал, поради което не е имало пречка последният да остави пушката в дома си преди да тръгнат тримата за с. Желъдово, в случай че целта на пътуването не е било извършването на лов. От приобщената в хода на съдебното производство справка от ТП „ДГС“ – Момчилград се установява, че О. Н. М. не е имал разрешение за индивидуален лов за месец март на 2025 г., което е задължително съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗЛОД. Поведението на жалбоподателя е съставомерно по чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, тъй като жалбоподателят е установен да се движи с посочения лек автомобил с извадено от калъф, сглобено и зареденото огнестрелно оръжие извън населено място, в землището на с. Желъдово, общ. Джебел, обл. Кърджали. Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай е без правно значение дали жалбоподателят е установен в държавен горски фонд или не. За съставомерността на нарушението, за което е санкциониран О. М. не е въведен задължителен елемент от фактическия състав, нарушеното да е извършено в държавен горски фонд (горска територия). Автомобилът, в който се е намирал нарушителят е спрян за проверка на местен път в землището на с. Желъдово, а не на републикански такъв, както посочва процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като от показанията на св. А.О. се установява, че са се отбили за с. Желъдово и след това са спрени за проверки, т.е. вече не са се намирали на републикански път № 8673, което е видно и от приложените разпечатки. В чл. 2, ал.2 от Закона за горите е посочено какво включва горската територия, а в ал. 3, т.4 от същата разпоредба е регламентирано, че този закон не се прилага за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища, т.е. безспорно е установено, че нарушителят към момента на извършване на проверката не се е намирал в горска територия. Съгласно чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, т.е. за да е налице извършено нарушение по посочения текст следва единствено лицето да се е намирало извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие , както е в настоящият случай. Действително в обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено в „държавен горски фонд“, но след като такова изискване не е въведено в закона, и след като фактическия състав на нарушението е изпълнен в цялост, то не отпада отговорността на нарушителя, дори и ако в момента на нарушението последният не се е намирал в „държавен горски фонд“. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № РД 49 - 171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. С посочената заповед директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча. А компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗЛОД и е установена с представените трудов договор, длъжностна характеристика за горски стражар, каквато длъжност заема последния, и диплома за завършено средно образование. При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 84, ал.1 от ЗЛОД е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Изложеното обосновава извод за осъществени от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 84, ал.1, във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, като правилно Д.ието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на нарушеното, тъй като е лице, притежаващо ловно оръжие и следва да познава правилата за извършване на лов, включително и че без разрешение няма право да извършва такъв. Настоящият случай също така не разкрива белезите на маловажност с оглед дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая се касае за формално нарушение, т.е. за съставомерността му не е предвидено настъпването на определени последици. От събраните доказателства по делото не се установиха обстоятелства, обосноваващи по – ниска степен на обществена опасност на Д.ието от обичайните нарушения по чл. 84, ал.1 от ЗЛОД. Следва да се посочи, че лова е дейност с повишен риск, а не е без значение и че пушката на жалбоподателя е била заредена с патрон в цевта. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е движел със заредено оръжие правилно е определена и санкцията, предвидена в чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, а именно „глоба“ от 50 до 400 лева, като размера на наложената глоба от 100 лева е ориентиран към минималния размер, който размер се явява справедлив и съответен на изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Правилно е приложена и нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, предвиждаща, че в случаите на нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД се налага и наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години. В конкретния случай жалбоподателят е лишен от правото да ловува именно за този срок. Размерът е фиксиран от законодателя, поради което се явява и съобразен с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Неоснователен е доводът, че жалбоподателят вече бил санкциониран за това, за което е съставено обжалваното наказателно постановление. Видно от представения Протокол № 30/10.10.2025 г. по НОХД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград е, че О. Н. М. е наказан за това, че на 25.03.2025 г. в землището на с. Желъдово, общ. Джебел, обл. Кърджали, като пътник на товарен автомобил марка „Опрел“, модел „Виваро“ с рег. № ••••••• държал и пренасял дългоцевно огнестрелно оръжие марка „Rossi”, калибър 22WMR, със сериен № SWA4809070 с монтиран на оръжието супресор марка „Hausken”, калибър 22LR, със сериен № •••••••••• със зареден боеприпас в патронника на оръжието и поставено зарядно устройство – пълнител, и не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидено в ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 338, ал.1 от НК. С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че извършва лов без разрешително. В случая са налице коренно различни обществени отношения, които се защитават с разпоредбите на чл. 338, ал.1 от НК и чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, както и същият е наказан за осъществено различно поведение, а именно - в единия случай, че не е взел необходимите мерки за сигурност и особено, мерките по ЗОБВВПИ при държане и пренасяне на посоченото оръжие, а в другия за това, че ловува без разрешение. Поради това не може да се приеме, че санкционираното лице е наказано два пъти за едно и също нещо. По тези съображения, обжалваното наказателно постановление се явява правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лв. В случая процесуалния представител на административнонаказващия орган е участвал във всички проведени съдебни заседание, респ. при събирането на доказателствата, представил е доказателства, които е счел за необходимо и е изготвил писмено становище, т.е. проявил е процесуална активност при разглеждане на делото. Поради това съдът намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева е обосновано и следва да бъде присъдено. Доколкото издателят на наказателното постановление е директорът на Регионална дирекция по горите – Кърджали, именно в полза на последната, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът