Решение № 1221 от 2.9.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 360/2026 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба и уточнение от Ц. П. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], като майка и законен представител на малолетния Д. Н. К. роден на [дата], М. Ф. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица] като майка и законен представител на малолетната Ф. К. П. родена на [дата] В. Л. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]като майка и законен представител на малолетната Д. Б. К. родена на [дата]чрез адвокат Б. А. Т. от САК с адрес на кантората [населено място], [улица], ет.3 email [електронна поща] против Заповед №274 от 25.06.2026г. на Кмета на Община [населено място], с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.8, ал.1 и чл.56, ал.1 и ал.3 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е наредено приема на деца на ШЕСТ годишна възраст на територията на Община Вършец за учебната 2026/2027г., който подлежат на задължително предучилищно образование да се извършва само в Детска градина „Слънце“ [населено място]. В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че оспорената заповед не е публикувана или оповестена по законноустановения начин, като за нея жалбоподателите разбрали от социалните мрежи, за което ангажира доказателства. Издадената заповед като общ административен акт, наред с разпоредбите на ЗПУО и Наредба №5 от 03.06.2016г. за предучилищното образование, следва да се съобразяват с нормите на чл.65-74 от АПК, съдържащи общите условия за приемане на общи административни актове, които в случая са нарушени, а процедурата по издаване на акта не е спазена, като са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Релевират се съображения за неспазване на процедурата по чл.66, ал.1 от АПК, липсата на провеждани срещи, както и възможност на заинтересованите лица да участват в обсъждането на акта по един или друг начин. Твърди се пълно неизпълнение от страна на административния орган на задълженията му по чл.66, ал.1 и ал.2 и чл.69, ал.1 и ал.2 от АПК., безспорно родителите са заинтересовани, доколкото децата им са в предучилищна възраст. На следващо место се твърди липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед представляващи мотиви на акта. В случая в оспорената заповед липсват мотиви, от които да стане ясно защо кмета на Община Вършец е счел, че задължителното предучилищно образование, следва да се извърши само в Детска градина „Слънце“ [населено място], с което са нарушени изискванията на чл.28, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от ЗНА. Излагат се аргументи и за противоречия на общия административен акт със закона и неговата цел. Нарушен е и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като предучилищното образование в [населено място] се осъществява в две детски градини разположени в двата края на града НУ“В. Левски“ в кв.Изток и ДГ“Слънце“ в [жк], което създава риск от закриване. Посочения анализ в заповедта липсва, като същата не е съобразена с интересите на децата. В съдебно заседание жалбоподателите Ц. П. Н. от [населено място], [улица], М. Ф. Н. от [населено място], [улица] и В. Л. К. от [населено място], [улица]редовно призовани не се явяват, като всички се представляват от преупълномощения от адвокат Б. А. Т. от САК адв. Й. Ц. от АК - Монтана, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи се излагат в представена писмена защита от адв. адвокат Б. А. Т. от САК в насока незаконосъобразност на оспорения общ административен акт, като се моли за неговата отмяна. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и оказана безплатна правна помощ на жалбоподателите на основание сключен договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът – Кметът на община [населено място], чрез своя процесуален представител, юрисконсулт София Я., в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на оспорената заповед, като твърди, че същата е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.56, ал.3 от ЗПУО. Твърди се, че заповедта не противоречи на закона, а представлява непосредствено приложение на предвидена в него възможност. Нито едно от децата не е лишено от достъп до предучилищно образование и Общината е осигурила транспорт за децата от кв.••• до ДГ“Слънце“. Издадената заповед не възпрепятства достъпа до образование, поради което е издадената в съответната форма при липса на нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се, че оспорената заповед не представлява общ административен акт, като се моли същата да бъде потвърдена. Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес, чрез представителя си в съдебно заседание, представя мотивирано писмено заключение, че жалбата е основателна, а издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. В хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с неспазване на процедурата по издаване на общ административен акт, като отделно от това липсват изложени мотиви за издаването му, което води и до нарушаване на формата за неговото издаване. Административен съд - Монтана, тричленен състав, след като прецени доводите на страните и писмените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Заповед №274 от 25.06.2026г. на Кмета на Община [населено място], с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.8, ал.1 и чл.56, ал.1 и ал.3 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е наредено приема на деца на ШЕСТ годишна възраст на територията на Община Вършец за учебната 2026/2027г., който подлежат на задължително предучилищно образование да се извършва само в Детска градина „Слънце“ [населено място]. Издадената заповед е изпратена на Директора на ДГ“Слънце“ [населено място] и Директора на НУ“В. Левски“ [населено място]. Против издадената заповед от Директора на НУ “В. Левски“ [населено място] е подадена становище, представляващо възражение по издадената заповед, с която е определен приема на децата над шест годишна възраст подлежащи на задължително предучилищно образование на територията на Община Вършец за учебната 2026/2027г. да се извършва само в ДГ“Слънце“ [населено място], като е посочен броя на децата подлежащи на задължително предучилищно образование с общ брой от 72 деца и необходимостта от формиране на две подготвителни групи за деца на 6 години. Описано е, че училището разполага с отлична материално – техническа база, необходимото оборудване, добре поддържани озеленени и дворни площи, кътове за игри и занимания, създаващи условия за провеждане на качествен образователен процес. Посочено е, че подготвителните групи в НУ “В. Левски“ съществуват още от създаването на училището през 1971г. и децата работят с квалифицирани педагогически специалисти с дълъг професионален опит за работа с деца в задължителна предучилищна възраст. Посочено е, че с този акт не се насърчава смесването на деца от различни етнически групи, поради факта, че в ДГ“Слънце“ за учебната 2025/2026г. са били обособени групи по етническа принадлежност. Призовава към запазване на подготвителните групи в НУ “В. Левски“. Възражение до кмета на Община [населено място] против издадената заповед е депозирано и от членовете на Обществения съвет към НУ “В. Левски“ [населено място], родители и жители на [жк], ведно с приложена подписка против закриване на подготвителната група в НУ “В. Левски“ [населено място], видно от л.22-23,34-41 по делото. По делото е приложена Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в Общинските детски градини на територията на Община Вършец приета от с Решение №396 от протокол №26 от 31.03.2017г. на Общински съвет – Вършец. От страна на жалбоподателите са представени писмени доказателства, удостоверяващи правния им интерес и извадка от социалните мрежи, че на 14.07.2026г. са узнали за издадената заповед. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лица, имащи право и интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от узнаването на издадената заповед на 14.07.2026г. и депозиране на жалбата чрез Община Вършец на 23.07.2026г., видно от л.26 по делото. Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗПУО. Оспореният акт е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен, но определяем брой лица – деца, които са във възраст за предучилищно образование, поради което и доводите на ответника в тази насока се явяват неоснователни. Съобщението за постъпилата жалба е обявено по реда на чл. 181 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 182, ал. 2 и, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения общ административен акт на всички основания по чл. 146. Според чл. 24 от ЗПУО детската градина е институция в системата на образованието, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от три годишна възраст до постъпването им в първи клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищно образувание. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗПУО "Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи: т. 3 "равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик: , съгласно т. 4 "... равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно чл. 56 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), предучилищното образование се осъществява от детските градини. Детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование (чл. 24, ал. 1 ЗПУО). Съгласно чл. 60 ЗПУО броят на групите и броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определят от директора на детската градина след съгласуване с педагогическия съвет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Разпоредбата на чл. 57а от Наредба за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищно образование дава право на общинските съвети, при наличие на визираните в разпоредбата предпоставки, с надлежно взето решение да завиши максималния брой на децата в групите над максималния такъв по Приложение № 7 или над определения по реда на чл. 57 с до 3 деца при условие че са спазени здравните изисквания към детските градини, определени с наредба на министъра на здравеопазването, и изискванията на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. По своята същност оспореното решение е общ административен акт, поради което при преценка за неговата законосъобразност наред с разпоредбите на ЗПУО и Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование следва да се съобразят и нормите на чл. 65 - 74 от АПК, съдържащи общите условия за приемане на общи административни актове. Общият административен акт е в предвидената в АПК писмена форма, но при постановяване му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в чл. 62 - 74 от АПК и чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК. Съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като съгласно, ал. 2 уведомяването по, ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта - писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; обществено обсъждане, а съгласно, ал. 2, осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. От представените доказателства не се установи спазването на цитираните разпоредби. В конкретния случай не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общия административен акт, нито е извършено оповестяване на основните съображения за издаване на акта и формите за участие на заинтересованите лица в производството. Не са представени и доказателства за определяне на форми за участие на заинтересованите лица. Не е дадена възможност на същите да осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срокът за това. Налице е пълно неизпълнение от административния орган на задълженията му по чл. 66, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 69, ал. 1 и, ал. 2 от АПК в каквато насока се споделят доводите на жалбоподателите. Като не е изпълнил изискванията на посочените разпоредби, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт и същият е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в това число без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. На следващо място, съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК административния акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Правните и фактическите основания играят ролята на мотиви на административния акт и са пряко свързани с гарантиране правото на защита на жалбоподателя и възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на акта по същество. Липсата на мотиви (било непосочване на правното основание, било на фактическите основания - предвидени в хипотезата на правната норма, въз основа на която е издаден актът.) е основание за отмяна на акта - арг. от чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите и правни основания са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В конкретния случай, въпреки, че към издадената заповед формално има мотиви, тяхното съдържание не е достатъчно, за да се приеме, че изпълняват изискванията на чл. 28, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗНА. От своя страна, липсата на конкретни мотиви, обосноваващи предлаганото задължително предучилищно образование да се осъществява само от ДГ“Слънце“ [населено място], лишава задължените лица от възможността да участват в консултациите и да изразят своето становище. Последното препятства и съдебния контрол за законосъобразност на акта и съответствието му с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Поради изложените съображения оспорената Заповед №274 от 25.06.2026г. издадена от Кмета на Община [населено място] следва да се отмени на процесуално основание, като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателите следва да се присъдят сторените по делото разноски, които за производството пред настоящата инстанция са формирани от платената държавна такса в размер на 5.11 евро (пет евро и единадесет евроцента) за всяка от тях. От пълномощника адвокат Б. А. Т. от САК е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като са представени договори за правна защита и съдействие от 22.07.2026 г. с всяка от жалбоподателките. По изложените по-горе съображения, в случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Приложима е разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (изм. и доп. ДВ. бр. 14 от 18 февруари 2025 г.), поради което юридическото лице, в структурата на което е ответникът, следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Б. А. Т. от Адвокатска колегия - София възнаграждение в размер на по 511, 29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) за всяка от жалбоподателките или общо 1533,87 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и седем евроцента). Водим от гореизложеното и на основание чл.183 във вр.184, ал.1 във вр. чл.172, ал.2, предл. второ от АПК във вр. чл.172а, ал.4 АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд Монтана в троен състав: