Решение № 113 от 8.7.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 146/2022 г.

Производството е по реда на чл. 16 вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС. Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на немския гражданин К. ЯН. П. чрез защитника му - адв. Цв. Л. /АК-Варна/ срещу решение на ОС-Варна № 86/12.05.2022г постановено но ЧНД № 321/2022г. С последното е признато Решение за конфискация, издадено местен съд Любек, ФРГ, постановено на 21.01.2019г. и влязло в сила на 08.02.2019г. срещу немския гражданин К. ЯН. П.- р.15.07.1951г., живущ в гр. Варн, за конфискация на 127 746, 60 евро с левова равностойност 249 850, 63 лева /двеста четиридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки/, за това, че в хода на стопанската си дейност /управление и преустройство на недвижими имоти/ е генерирало продажби и печалби, без да ги декларира за данъчни цели пред компетентната данъчна служба, въпреки че е знаело, че е длъжно да подаде съответните данъчни декларации. Прави се искане същото да бъде отменено поради липса на предпоставките на Закона за признаване и изпълнение на акта издаващата държава, както и поради недоказаност на обвиненията спрямо лицето за осъществяване на дейност, свързана със задължение за деклариране пред съответната данъчна служба. Пред въззивната инстанция немският гражданин К. ЯН. П. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник в лицето на адв. Цв. Л. /АК-Варна/, депозирала жалбата срещу първоинст. съдебен акт, които я поддържат изцяло. Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на същата. Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения: На жалбоподателя К. ЯН. П. - р. 15.07.1951г., живущ в гр. Варна /с удостоверение за продължително пребиваване в Р България/, с Решение на съдебен орган на ФРГ- Заповед за наказание №76 C s 720 Т2000/19 от 21.01.2019 год., влязло в сила на 08.02.2019 год., е наложена конфискация на парична сума в размер на 127 746, 60 евро. Същият е осъден от Местен съд Любек с наказателно постановление от 21.01.2019г., влязло в сила на 08.02.2019г. за това, че в хода на стопанската си дейност /управление и преустройство на недвижими имоти/ е генерирало продажби и печалби, без да ги декларира за данъчни цели пред компетентната данъчна служба в Остхолщайн, въпреки че е знаело, че е длъжно да подаде съответните данъчни декларации. Нарушенията са следните: 2008г.- печалба 42673 евро, намаление на данъка върху дохода 8175 евро; 2009г.-печалба 58085евро, намаление на данъка върху дохода 12566 евро; 2010г.-печалба 26235евро, намаление на данъка върху дохода 4272 евро; 2011г.-печалба 92558евро, намаление на данъка върху дохода 23071евро; 2012г.-печалба 31117евро, намаление на данъка върху дохода 5230 евро; 2009г.-оборот 302962евро, укриване на данък върху продажбите 57562, 78евро; 2010г.-оборот 37478евро, намаление на данъка върху продажбите 7120, 82; 2011г.-оборот 132226евро, недостиг на ДДС 25122, 94евро; 2012г.-оборот 44453евро, намаление на ДДС 8446, 07евро; 2013г.-оборот 61621евро, намаление на данъка върху продажбите 11707, 99евро; С действията си засегнатото лице е нарушило §Раздел 370 от Данъчния кодекс- Укриване на данъци; Наказателния кодекс; Раздел 22 и Раздел 23, а именно укриване на данъци в десет случая и опит за укриване на данъци в един случай. Основателно ВОС е приел, че процесното Удостоверение е съответно на чл. 4 ал.1 ЗПИИРКОРНФС и на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, т.к. е издадено и подписано от компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз- ФРГ, който е удостоверил и неговото съдържание; отнася се за наложена конфискация на парични средства на немски гражданин, с обичайно пребиваване в България и се иска от компетентния български съд признаване, като се постанови и съответното му изпълнение. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че деянието му представлява престъпление измама, включително измама и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза, съгласно определението в Директива 107/1371 според законодателството на издаващата държава и за него не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС. На следващо място, правилно първият съд е приел, че от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1 о т ЗПИИРКОРНФС, тъй като въпросното удостоверение е издадено за физическо лице извършило престъпление, което се наказва съобразно законодателството на издаващата държава с конфискация. От друга страна, не следва да се разглежда, дали деянието му представлява такова и по законодателството на Република България, тъй като в случая не се изисква двойна наказуемост – чл. 14, ал. 2 т.8 от ЗПИИРКОРНФС, и в този смисъл възражението на защитата за това обстоятелство е безпредметно да се обсъжда. С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че не са налице предпоставки за отказ на признаване и изпълнение, доколкото не е изтекла и предвидената в закона давност, липсва имунитет или привилегия, съгласно българското законодателство по отношение на засегнатото лице, не са налице и данни за отлагане изпълнението на решението. Последното не се отнася и до деяние подсъдно на български съд. Правилно е отчетено и още едно обстоятелство, че няма информация спрямо засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата, да е е постановено и приведено в изпълнение решението за налагане на конфискация. Налице са всички положителни предпоставки за признаване на решението, липсват и отрицателните такива, предвидени в специалния Закон. В този смисъла законосъобразно окръжният съд е приел, че са налице изискванията на чл.16 ЗПИИРКОРНФС, постановявайки подобно решение. Правилен е бил и подходът на първостепенния съд – ВОС, съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС да трансформира /определи/ равностойността на паричната сума за конфискация, посочена в Решението в евро, в български левове по курса на БНБ за деня към момента на постановяване на Решението за конфискация от издаващата държава - 21.01.2019г., а именно сумата от 127 746, 60 евро, равняваща се на 249 850, 63/ двеста четиридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева. С оглед възраженията на защитата, направени пред настоящата инстанция е необходимо единствено да се отбележи, че правата на жалбоподателя може да се реализират и занапред пред изпълнителния орган на изпълняващата или издаващата държава, предвид разпоредбите на чл.17 и чл.20 ал.4 от ЗПИИРКОРНФС. В този смисъла жалбата се явява неоснователна, а решението на Окръжен съд-Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИРКОРНФС, Варненският апелативен съд