Решение № 1492 от 31.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 176/2026 г.

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалбата на С. М. В. срещу Решение № 31/10.02.2026 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив в частта, с която са оставени без уважение жалбите й срещу Разпореждане изх.№ С250013-026-0077102/27.11.2025 г. за отказ от спиране на насрочена по реда на ДОПК публична продан на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив. Релевирани са най-общо доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден в нарушение на принципа за съразмерност. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателката адвокат А. П. поддържа жалбата и твърди, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила, по които претендира отмяна на оспорваното решение, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът – директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. С. оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Изпълнително производство № 221248888/2022 г. е образувано против С. В. със Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С220013-048-0116806/11.10.2022 г., връчено лично на 12.12.2022 г. Публичните задължения произтичат от Решение № 260005/14.03.2021 г. по гр. дело № 391/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик, влязло в сила на 24.06.2022 г., като са издадени изпълнителни листове № 260010/08.07.2022 г.; № 260011/08.07.2022 г. и № 260012/08.07.2022 г. Влязлото в сила съдебно решение е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 6 ДОПК. С Постановление изх.№ С230013-022-0095352/21.12.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.503.509.1.15, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-1214/06.06.2018г на ИД на АГКК, с площ от 236кв.м. и предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, разположен в поземлен имот с идентификатор 10450.503.509, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 10450.503.509.1 с предназначение: сграда за култура и изкуство, брой етажи: 4, ВЕДНО със съответните идеални части от общите части на сградата по чл.38 ЗС, ВЕДНО със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящ се в [населено място], •••, •••. Възбраната е вписана на 29.12.2023 г. с per.№ 2626, Акт 148, вх.№ 2623 в Служба по вписванията-Велинград. Постановлението е получено от К. В.-съпруг на 12.01.2024 г. С Разпореждане изх.№ С240013-104-0000879/27.06.2024г. е определена окончателна оценка за 1/2 идеална част от недвижимия имот, собственост на С. В. в размер на 139 800 лева (71 478,60 евро). Имотът е придобит с Нотариален акт за покупко-продажба № 265/29.07.1999 г. между РПК „Чепинска долина“ - продавач и К. В. и Г. В. - купувачи. Към датата на придобиване на собствеността, С. В. има сключен граждански брак на 30.10.1997 г. Имотът първоначално е придобит в режим на СИО между С. В. и К. В.; в режим на СИО между Г. В. и М. К. и е съсобствен между четиримата. М. С. В. и К. В. е сключен брачен договор на 27.07.2010 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието от същата дата. Договорът е вписан с вх.№ 1027/27.07.2010 г. в Служба по вписванията-Велинград. Съгласно клаузите на договора, считано от датата на едновременната нотариална заверка па подписите им и нотариално удостоверяване на съдържанието ще се прилага законов режим на разделност, без да се договарят изменения в избрания законов режим на разделност. Съпрузите се споразумяват, че с брачния договор прекратяват съпружеската имуществена общност по отношение на описания по-горе недвижим имот, като той остава в дял и изключителна собственост на С. В.. С Писмо изх.№ С240013-165-0000184/28.06.2024 г. до Г. В. е отправено предложение за изкупуване на основание чл. 258, ал.1 и 2 ДОПК. Предложението е връчено на 22.11.2024 г. чрез отказ и със съдействието на служители на РУ-Велинград. С Писмо изх.№ С250013-165-0000120/20.02.2025 г. до М. К. е отправено предложение за изкупуване на основание чл. 258, ал. 1 и 2 ДОПК. Предложението е връчено по електронен път на 29.08.2025 г. В предвидения 30-дневен срок няма постъпило становище в това число съгласие за изкупуване от съсобствениците. Издадено е Съобщение изх.№ С250013-111-0003900/07.11.2025 г. за продажба чрез търг с тайно наддаване - предмет описания недвижим имот; първоначална тръжна цена 71 478,60 евро и дата на търга 19.02.2026 г. от 11,00 ч. Съобщението е връчено на С. В. лично на 14.11.2025 г. На същата дата задълженото лице е информирано с Писмо изх.№ С250013-162-0003814/07.11.2025 г. за регламентираните в чл. 243, ал. 2 ДОПК и чл. 222а ДОПК възможности - прекратяване или спиране на публичната продан. Във връзка с молба на С. В. е издадено Разпореждане изх.№ С250013-026-0077102/27.11.2025 г., с което публичният изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е отказал спиране на насрочената публична продан на недвижимия имот поради липсата на предвидените в чл. 222 и чл. 222а ДОПК основания. С обжалваното Решение № 31/10.02.2026 г., като е разгледал твърденията в жалбите и на посочено правно основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, директорът на ТД на НАП-Пловдив е оставил без уважение жалбата на С. В. срещу разпореждането на публичния изпълнител за отказ от спиране на насрочена по реда на ДОПК публична продан. Органът е приел, че недвижимият имот е секвестируем, не е жилище и не се използва за жилищни нужди и липсва доброволно изпълнение на задължението, поради което не са били налице предпоставките по чл. 222 и чл. 222а ДОПК. При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: По компетентността, формата, процедурата и материалноправните предпоставки за издаване на решението на ответника и на потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител не се установяват основания за отмяна. Както разпореждането на публичния изпълнител, така и решението на директора на ТД на НАП-Пловдив са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила и са мотивирани с фактически и правни основания. С. В. е била надлежно информирана за всяко от действията на публичния изпълнител в хода на принудително събиране, което изключва наведения от нея довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката е длъжник по ИД № 221248888/2022 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, както и че по същото са предприети принудителни действия с цел събиране на установените публични задължения. От сключения и вписан в Служба по вписвания-Велинград брачен договор се установява, че се прекратява съпружеската имуществена общност между К. В. и С. В., като последната е единствен собственик на ½ идеална част от процесния имот, обект на публичната продажба. Предпоставките за спиране на изпълнителното производство по реда на ДОПК са регламентирани в чл. 222, ал. 1 ДОПК. Съгласно цитирания законов текст, с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането: при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител (т. 1); при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му (т. 2); при смърт на длъжника - до приемане на наследството (т. 3); при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител по чл. 11 (т. 4); при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл. 11 (т. 5); в други случаи, предвидени в закон (т. 6). В случая обосновано публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че не е налице нито една от визираните в чл. 222 ДОПК предпоставки, съществуването на конкретна такава по същество не се и твърди от страна на оспорващата. В чл. 222а, ал. 1 ДОПК е предвиден особен случай за спиране на изпълнителното производство. Според разпоредбата, с разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, като се начисляват лихви за срока на спирането, в случай, че след определяне начина на продажба до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, длъжникът внесе 20 на сто от размера на вземанията и писмено се задължи да внася на органа по принудително изпълнение всеки месец по 20 на сто от тях. Внасянето на сумите се счита за извършено с отразяването му по съответната сметка. В случая не са налице и предпоставките на чл. 222а ДОПК, доколкото длъжникът не е предприемал действия за плащане на 20% от задълженията си, респективно не е поемал писмено задължение за тяхното погасяване на части съобразно предвиденото в разпоредбата. Видно е, че със Съобщение изх.№ С250013-162-0003814/07.11.2025 г., връчено на 14.11.2025 г. на длъжника, на основание чл. 243, ал. 2 ДОПК С. В. е уведомена за възможността да плати задължението си заедно с разноските, както и да поиска спиране на принудителното производство на основание чл. 222а ДОПК до изтичане срока за подаване на предложенията за участие в търга с тайно наддаване, насрочен за 19.02.2026 г. По преписката няма данни, а и не се твърди от оспорващата да е депозирала такова искане, нито че е предприела визираните в чл. 222а ДОПК действия за погасяване на 20% от задълженията си към държавата. В този смисъл, правилно и законосъобразно приходната администрация е приела, че не е налице основание по чл. 222 и чл. 222а ДОПК за спиране на принудителното изпълнение. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата против Решение № 31/10.02.2026 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на НАП сумата от 103 евро (201,45 лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 268 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав