Решение № 71 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 104/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264320200104 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на П. М. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез процесуален представител адв. Р. М. от АК Ловеч против наказателно постановление № •••••••• год. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН, като е изведено искане за неговата отмяна. Жалбоподателят П. М. В., редовно призован не се явява в съдебното заседание. Представлява се от процесуален представител - адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените основания. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Изразява становище по същество относно доказаност на самия факт на управление, но оспорва изложената фактическа обстановка изложена в АУАН и НП. Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител, не заявява становище по същество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното: На •••••• г. около 00.50 ч. на кръстовището образувано с [заличен адрес по GDPR] полицейските служители мл. а – р Ц. С. и мл. инспектор И. С. спрели за проверка малолетен водач управляващ МПС – мотопед марка “Н.М.Х.“ с номер на рама •••••••••, с неустановена собственост и нерегистрирано по надлежния ред. Водачът бил без придружител и на място не се появил такъв, а малолетния нарушител обяснил на полицейските служители, че баща му е в чужбина. Въз основа на установеното на •••••• г. св. Ц. Д. С., в присъствието на свидетеля И. С. С. съставил на жалбоподателя П. М. В. АУАН сер. GA № •••••••/ •••••• г., в който е отразено, че на •••••• г. около 00.50 ч. на кръстовището образувано с [заличен адрес по GDPR] като родител и законен представител на малолетния М. П.ов В. допуска същият да управлява мотопед марка “Н.М.Х.“ с номер на рама •••••••••••, който не е регистриран по надлежния ред с неустановена собственост. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен на нарушителя на другият ден, който отказал да го подпише, удостоверено с подписа на свидетеля при установяване на нарушението И. С.. Отказал е да получи и препис от АУАН удостоверено с подписа на св. И. П. Р.. По случая била образувана прокурорска преписка № •••••• г. по описа на РП – Ловеч, по която с Постановление от •••••• г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът е приел, че са налице данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, но същевременно съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от НК не са наказателно отговорни лицата ненавършили 14 години, т.е. касае се за негоден субект на престъпление и наказателното производство следва да бъде прекратено. С копие от постановлението е изпратил преписката на АНО за преценка реализиране административнонаказателна отговорност. Въз основа на посоченото прокурорско постановление срещу жалбоподателя е издадено оспорваното НП № •••••• от •••••• г. на ВПД началник РУ в ОДМВР Ловеч, РУ – Луковит, упълномощен със заповед № •••••• г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки. В НП е посочено, че за констатираното нарушение е издаден АУАН на осн. чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, извършена е проверка от РП – Ловеч, приключила с отказ да се образува ДП и същото се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Ц. Д. С. – актосъставител и И. С. С. – свидетел при установяване на нарушението. По искане на жалбоподателя в съдебно заседание са разпитани свидетелите М. В. Р. – баща на жалбоподателя и И. П. Р. – служител на РУ - Луковит. От разпита на св. Ц. Д. С. се установява, че на •••••• г. заедно с колегата си И. С. били съвместен наряд, когато около 00,50 ч. в кв. „И.“ на кръстовището образувано от [заличен адрес по GDPR] установили и спрели малолетно лице управляващо нерегистриран по надлежния ред и без поставени регистрационни табели мотопед. След направена справка с ОДЧ установили точните данни на родителите. Свидетелства, че малолетният водач бил сам при установяването му, а така също на място не е пристигал родител. Сочи, че малолетният водач е установен сам, през две преки от дома си. От разпита на св. И. С. С. се установява, че на въпросната дата в съвместен наряд с колегата Ц. С. при обход в кв. „И.“ спрели водач на мотопед. При извършена проверка установили, че водачът е малолетен, а мотопедът не е регистриран по надлежния ред. Свидетелства, че малолетният им заявил, че баща му е в чужбина, а полицейските служители не се поинтересували кой се грижи за малолетния при отсъствие на бащата. Сочи че, данни за установяване на бащата получили от малолетния, а АУАН предявили на сутринта към края на работната смяна. От разпита на св. М. В. Р. се установява, че същият е дядо на установения малолетен водач М. П.ов и към датата на установеното нарушение детето е било поверено на грижите му, тъй като бащата работи в чужбина. Вечерта на процесната дата бил на тържество и от други деца разбрал, че внукът му е спрян за проверка. Свидетелства, че синът му по принцип работи в чужбина и когато полицаите отишли за предявяване на акта също го нямало. На място със свидетеля били майка му и баща му и не знае полицейските служители на кого искали да връчат АУАН. Свидетелства, че документи са самоличност не са му изисквани. Сочи също така, че полицейските служители търсели сина му П., но свидетелят отговорил, че е в Германия. От разпита на св. И. П. Р. се установява, че не е присъствал при съставяне на акта. Станал свидетел при оказа на нарушителя да получи акта, което се случило около 07,00 часа. Свидетелства, че лична карата не е изисквана от нарушителя при предявяване на акта. Сочи, че познава нарушителя и на място били както той /бащата на детето/, така и дядото на малолетното лице, а жалбоподателят отказал да получи акта, тъй като заявил, че предната вечер бил в чужбина. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при условията на материална и териториална компетентност, както на актосъстовителя, така и на наказващия орган. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото му на защита. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се и спори, че на процесната дата и място, малолетния син на жалбоподателя – М. П.ов В. е управлявал описаното в АУАН и НП МПС – мотопед „Н.М.Х.“ с рама № [лични данни заличени]. При проверка, служители на РУ – Луковит го спрели, констатирали, че е малолетен и управлява нерегистриран мотопед без да притежава свидетелство за управление и съставили на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, административнонаказателна отговорност носят родителите, които съзнателно са допуснали извършването им. Следователно административнонаказателната отговорност на родителя не възниква единствено поради обстоятелството, че извършителят е негово малолетно дете, а само ако по несъмнен начин бъде доказано, че родителят съзнателно е допуснал извършването на нарушението. Законът изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, включително субективния елемент – наличие на умисъл. Трайно установено е в съдебната практика, включително с Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд, че понятието „съзнателно е допуснал“ по смисъла на чл. 26, ал. 3 ЗАНН предполага умишлена форма на вина – пряк или евентуален умисъл. Непредпазливостта, недостатъчният родителски контрол или самото качество на родител не са достатъчни за ангажиране на административнонаказателна отговорност. В настоящия случай административнонаказващият орган не е ангажирал никакви доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е знаел, че малолетният му син ще управлява процесния мотопед, че му го е предоставил или по какъвто и да е начин съзнателно е допуснал извършването на нарушението. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят не се е намирал на мястото на проверката. Полицейските служители са заявили, че малолетният водач им е обяснил, че баща му работи в чужбина, а свидетелят Р. – баща на жалбоподателя, потвърждава, че синът му обичайно пребивава и работи извън страната. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези показания. При така установените факти съдът приема, че е доказано единствено извършването на административното нарушение от малолетния водач, доколкото авторството на деянието не е оспорено, но не и предпоставката за ангажиране на административнонаказателната отговорност на неговия родител. Не е доказана по несъмнен начин субективната страна на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, поради което материалният закон е приложен неправилно. Само това обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Независимо от изложеното съдът констатира и допуснати нарушения на административнонаказателното производство при съставянето на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя, а когато той не може да бъде намерен или след покана не се яви, намира приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН или да е бил търсен от актосъставителя преди пристъпване към съставянето му в негово отсъствие. Не са налице данни да е била осъществена процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. От показанията на свидетелите се установява още, че при предявяване на АУАН не е била извършена проверка на самоличността на лицето, тъй като полицейските служители са заявили, че познават семейството. От друга страна свидетелят Р. е категоричен, че жалбоподателят по това време е работел в чужбина и именно той е присъствал при предявяването на акта и е отказал получаването му. Тези обстоятелства поставят под съмнение редовността на проведената административнонаказателна процедура и допълнително компрометират законосъобразността на производството. С оглед изложеното съдът приема, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин всички елементи от състава на административното нарушение по чл. 26, ал. 3 ЗАНН, поради което наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Наред с това в административнонаказателното производство са допуснати и процесуални нарушения. Всичко изложено обуславя извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът