Решение № 174 от 25.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 641/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-1021/НП от 03.06.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Г. А. /G.A./ роден на ••••••••••г. в гр.Юние, Турция с адрес в Р. Турция, за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 255,65евро/500,00 лв./. Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било необосновано,неправилно и издадено в противоречие на процесуалните правила и в противоречие на закона . Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че не били изяснение всички факти и обстоятелства по случая,като не било доказано наличието на тайник в управляваното от жалбоподателя МПС.Наложеното наказание било несправедливо и незаконосъобразно,поради което моли съда да отмени обжалвания акт ,а в условията на алтернативност моли съда да измени неговия размер до минимално предвидения за това размер . Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 204,52евро на основание чл.38 от ЗАдв. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и доризвива подробни в насока за отмяна на обжалваното НП,като в условията на алтернативност,моли съда да намали наложеното наказание до минимално предвидения в закона размер. Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение. Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна : Н а 15.04.2026год. около 16,00часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Република България пристигнал лек автомобил марка Хюндай с рег.№22АFJ157 ,управляван от жалбоподателя по делото,която пътувала сама в автомобила. За автомобила постъпило искане от гранична полиция №11627 ,за извършване на съвместна проверка ,във вр.с чл.22 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор К. к. Х. и митническият служител св.З. Д. Т. . Преди предприемане на митническа проверка, К. к. Х. и св.З. Д. Т. , приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което шофьорът не декларирал такива . На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобусти“ двамата митнически служители извършили митническа проверка на превозното средство и на багажа на лицето,при което открили под задните седалки на купето на автомобила -тайник,достъпа до който се осъществявал,чрез демонтиране на задната седалка и след нейното премахване по цялото протежения на седалката , тайника бил с размери : ширина 130см, дължина 180см и дълбочина 36см. В така обособения тайник митническите служители открили две укрити лица,който били предадени на Главна Дирекция Гранична полиция. На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от жалбоподателя, като същият посочил ,че взел автомобила под наем от Одрин и тъй като бил последен ден от визата му,отишъл да пазарува и купил неща за себе си,след това върнал автомобила. За извършеният физически преглед на МПС от страна на митническите служители бил съставен протокол за извършена митническа проверка №28729/15.04.2026г. ,в който били описани откритите лица и начина им на укрИ.е ,специално пригодените места за това и техните размери, който протокол бил подписан , от митническите служители посочени по-горе,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно констатираното по време на проверката. При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, К. к. Х. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя. Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– З. Д. Т., след приключване на проверката на същата дата- 15.04.2026г. В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити. В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал превозно средство автомобил подробно описан с неговите белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. АУАН е предявен –надлежно ,преведен на разбираем на лицето език и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това 7дневен срок. На основание чл.229,ал.1 от ЗМ за обезпечаване на евентуални вземания по акта за установяване на административно нарушение,била задържана с разписка за задържане сумата в размер на 90евро. Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-1021/НП от 03.06.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Г. А. /G.A./ роден на ••••••••••г. в гр.Юние, Турция с адрес в Р. Турция, за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 255,65евро/500,00 лв./. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ. По АНПр е постъпила молба с вх.№32-213807/13.07.2026г. от жалбоподателя , чрез пълномощника му адв.Д./ с приложено към молбата пълномощно/ за представителство по АНПроизводство и пред съда ,в това число и връчване на НП на пълномощника. Във връзка с постъпилата молба е изпратено за връчване на пълномощника на процесното НП, като същото е връчено на адв.Д. на 14.07.2026г. чрез ССЕВ. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 93/37-152369 от 19.05.2026 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. По АНПр е и писмо от което се установява ,че въз основана на издаденото НП срещу жалбоподателя и в срока за обжалване не са постъпили суми за доброволно пращане на 80процента от наложената глоба. По делото бе представено и прието като доказателство Протокол по НОХД №280/2026г. по описа на РС Свиленград,като видно от същият, съдът е одобрил постигнатото споразумение между РП Хасково,ТО Свиленград, подсъдимия-настоящ жалбоподател и защитникът му,с което същият се е признал за виновен в това, че на 15.04.2026 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, превела през границата на страната от Република Турция в Република България, отделни лица, а именно: Е.Ф. (Erkan Fidan), роден на •••••••••••• година в град Лидже, област Диарбакър, Република Турция, гражданин на Република Турция и Р.Я.М.Х. (Rivas Yaseen Mahmood Khula), роден на •••••••••••• година в град Сюлеймания, Република Ирак, гражданин на Република Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС - лек автомобил марка „Хюндай” с турски регистрационен № 22 AFJ 157 - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и „ГЛОБА“ в размер на 4 000 евро. На основание чл.66, ал.1 от НК,е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел –З. Д. Т., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелят, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят, съдът даде вяра на показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната ни от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на две лица укрити в МПС в специално пригоден за това тайник. Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката и тези представени в съдебното заседание, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Единствено съдът не дава вяра на дадените от жалбоподателя лични обяснения в хода на адм.наказателното производство,в които същият отрича знание относно наличието на тайник в управляваното от него МПС,тъй като доколкото същата е пътувала сама в лекият автомобил,нелогично се явява твърдението й ,тъй като няма обяснение как двете лица са се укрили в автомобила и след достигане на дестинацията до която е следвало да пътуват укрити,по какъв начин същите ще напуснат тайника,без водача . Още повече,че самият жалбоподател е признал вината си,че е превеждал откритите в тайника лица по влязлото в сила Споразумение. Именнно по тези съображения съдът не кредитира дадените писчени обяснения от жалбоподателя и не изгражда правни изводи въз основа на тях. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 14.07.2026г видно от известие за получаване по ССЕВ приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на АНО на 14.07.2026г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО,приложено по АНПр/. Преценена по същество, съдът намира същата за частично основателна, за което се излагат следващите правни съображения: При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и процесуалните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,които да обуславят неговата незаконосъобразност. В съставения административно-наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение и са посочени нарушените законови разпоредби. В случая отговорността на въззивника е била ангажирана на основание чл. 238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв. за лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник. Съгласно дефиницията по §1, т.33 от ДР на ЗМ "Тайник" е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя. Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитания по делото митнически служител- св.З. Д. Т., че в МПС е установен специално изграден тайник, който представлява,както следва: под задните седалки на купето на автомобила -тайник,достъпа до който се осъществявал,чрез демонтиране на задната седалка и след нейното премахване по цялото протежения на седалката , тайника бил с размери : ширина 130см, дължина 180см и дълбочина 36см,което безспорно отговаря на формулираното в §1, т.33 от ДР на ЗМ, доколкото е различна от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на производителя. Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е. законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства - преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е предвидил и съответната санкция. Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник, като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се посочи по горе , установена в параграф 1, т.33 от ДР на ЗМ (това е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя). Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство, така и в хода на проведеното АНП. Безспорно разпитаният по делото свидетел / З. Д. Т. /, чиито показания съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви пряко потвърждават обективното наличие в МПС специално изграден /пригоден/ тайник /описан по горе/., като съответно местоположението му е получено в резултат на обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи от конструкцията на тази част от автомобила дава основание да се приеме, че същият е бил пригоден като такъв именно с тази цел и предназначение. На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритата съществуваща кухина, съдът приема за безспорно и категорично установено, че тя представлява именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР на ЗМ. Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по чл. 238в ал.1 ЗМ. Самия факт, че там са били открити укрити лица ,дава допълнителен аргумент на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в смисъла изложен по - горе. Установено е и авторство на деянието, а именно лицето жалбоподател, което е било водач на МПС, както и факта, че същия е направил опит да премине през границата на страната с него , като следва да се отбележи,че сключеното споразумение от страна на подсъдимия с прокуратурата по НОХД№ 280/2026г. по описа на РС Свиленград, подкрепя извода на съда, за знанието му за наличието на тайника в управляваното от нея МПС,но са ирелевантни,доколкото за адм.нарушение е необходимо единствено да се установи,че при преминаването на държавната граница в МПС е налице специално изграден тайник. Изложеното дава основание на съда да приема, че по безспорен начин е установено от обективна страна извършването на твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - жалбаподателят е съзнавал общественоопасните последици на извършеното от него (съзнавал е, че използва МПС в което е бил изграден тайник, както и че е направил опит да премине през границата на страната), предвиждал е тяхното настъпване, като от волева страна е искал те да настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е бил наясно с нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за наличието на тайник в използвания автобус от дееца, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав. С оглед изложеното се налага извода, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 238в ал.1 от Закона за Митниците, предвид на което административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно и основателно. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е опредЕ. от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно- наказателна отговорност. В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 23 8в, ал. 1 от ЗМ, а тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция. Няма пречка нарушената правна норма да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. Сочената като нарушена разпоредба предвижда, че на виновните лица се налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв. Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗМ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в близък до средния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО е посочил, както смекчаващи ,така и отегчаващи вината обстоятелства, но въпреки това е наложил наказанието в близък до средния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ въпреки наличието и на превес на смекчаващи такива,възприети от него. Установиха се отегчаващи отговорността обстоятелства –че с осигуряването на достъп тайника от страна на жалбоподателя с процесното деяние е способствало за извършване на престъпление по чл. 280,ал. 2 от НК, т.е. в нефабрично предвидените кухини са установени укрити лица . Действително обществената опасност на процесното деяние е завишена, тъй като е налице неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в ЗМ. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение и предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Възрастта на жалбоподателя също се преценя като смекчаващо вината обстоятелство,доколкото няма данни същият към датата на извършване на адм.нарушение ,да е извършвал други адм.нарушение или да са налице извършени от лицето противообщ.прояви. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минимално законоустановен такъв, тъй като е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и вземайки предвид завишената обществена опасност на деянието и незавишената такава на дееца. Не би била правилно и справедливо да се налага санкция, която изначално е неизпълнима, тъй като идеята на законодателя е да се въздейства възпитателно и поправително върху дееца, а не да му се отнемат всички финансови средства и да бъде оставен на произвола на съдбата. Отделно от това следва да се отбележи, че не става ясно защо АНО е наложил по размер наказание в близък до средния след като твърди за наличие и на смекчаващи отговорността обстоятелства, което неминуемо следва да доведе до определяне на по-нисък размер на санкцията. Отделно от това ,следва да се вземе предвид,че за укритите лица се е водило наказателно производство/ НОХД №280/2026г. по описа на РС Свиленград/ спрямо жалбоподателя ,което обстоятелство не може да бъде пренебрегнато,тъй като спрямо същият е активирана неговата наказателна отговорност за това му деяние ,а вземането на това обстоятелство като единствен критерий за утежняване на неговата отговорност би довело до непряка двойна наказуемост спрямо нарушителя. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като с е намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 255,65евро /500,00лв./ на 102,26евро /200 лв./. Доводът на процесуалният представител на АНО,че тайникът е послужил за извършване на престъпление,поради което определения размер е правилен и справедлив,съдът намира за неоснователен, доколкото както се посочи по горе за укритите лица спрямо жалбоподателя,се е водило наказателно производство за ангажиране наказателната отговорност на същият,поради което,същото може да служи за отегчаващо вината обстоятелство,но не и единствен критерий при определяне на размера на наказанието. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства през районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподател я действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.Д.. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. : 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. , като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52евро. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав