Решение № 946 от 17.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10217/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 178748 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 54324/2010 г. по описа на СРС, 50 състав, съдът e отхвърлил предявеният от Т. М., ЕГН ••••••••••, Р. С. М., ЕГН ••••••••••, М. К. К., ЕГН ••••••••••, М. К. К., ЕГН ••••••••••, А. М. Б., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.108 ЗС против П. Ц. Я., ЕГН •••••••••• и И. М. Я., ЕГН ••••••••••, иск за предаване на владението върху апартамент с площ от 55 кв.м., находящ се на в гр. София, ул. ••••- вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи: двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в УПИ XXIV 182 по плана на град София, местност „Центъра“. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство Т. М., Р. С. М., М. К., М. К. и А. Б. (наследници на първоначалните ищци - С. Р. М., ЕГН ••••••••••, Ф.А. К.а, ЕГН •••••••••• и М. А. Б., ЕГН ••••. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е определил предявените искове, доколкото с решение по гр.д. № 55174/2009 г. на СРС, ГО, 50 състав, бил отхвърлен с влязло в сила решение предявеният от П. Ц. Я., ЕГН •••••••••• и И. М. Я., ЕГН •••••••••• първоначално предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, е което техните права върху процесния недвижим имот - апартамент с площ от 55 кв.м., находящ се на в гр. София, ул. ••••- вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи: двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в УПИ XXIV 182 по плана на град София, местност „Центъра“, били окончателно отречени. Въззивниците твърдят, че предявеният от тях иск по чл.108 ЗС не е бил поддържан и вече се явява недопустим с оглед окончателното решаване на спора за собствеността на имота, като се поддържало само искането за отмяна на констативен нотариален акт № 110, том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г. Молят съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови отмяна на констативен нотариален акт № 110, том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г. Въззиваемите- П. Ц. Я., ЕГН •••••••••• и И. М. Я., ЕГН ••••••••••, чрез назначения им особен представител, твърдят, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо място излагат, че доколкото предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС не е бил оттеглен и ищците не са направили отказ от него, то правилно съдът се е произнесъл по него с обжалваното съдебно решение. Освен това излагат, че искането по чл. 537, ал.2 от ГПК правилно не е било уважено, тъй като предявеният иск по чл. 108 от ЗС е бил отхвърлен. Молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. С решение № 7950/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 17291/2018 г. на СГС, Г О, I I „Г“ въззивен състав, образувано по подадената въззивна жалба, първоинстанционното решение е потвърдено. С решение № 6/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1468/2020 г. на ВКС, II Г.О., въззивното решение е обезсилено, а производството по делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в резултат на което е образувано настоящото производство. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но е частично недопустимо. По отношение процесуалната легитимация на страните в производството: С молба от 31.01.2022 г., депзориана пред настоящия съдебен състав, Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б. са посочили, че Т. М. е починала, като към молбата е представено удостоверение за наследници, издадено от СО на 15.11.2021г., от което е видно, че Т. М. е починала на 12.11.2021 г. и е оставила за единствен законен наследник Р. С. М. /също въззивник по делото/, поради което и производството спрямо нея е прекратено. С опредЕ.ие № 4019/05.05.2022 г. Е. И. Я., ЕГН ••••••••••, е конституирана като ответник в производството на мястото на починалия в хода на производството въззиваем неин баща И. М. Я., ЕГН ••••••••••. С молба от 04.07.2022 г. Е. И. Я. е заявила, че не следва да бъде конституирана като страна в производството, доколкото се е отказала от оставеното й наследство от баща й И. М. Я.. Към молбата е представено и съдебно удостоверение, издаденото СРС, в което е удостоверено, че е подадено заявление от 28.04.2017 г. от Е. И. Я. за отказ от наследство на починалия й баща И. М. Я., което е вписано в специалната книга на съда на 14.09.2017 г. С опредЕ.ие № 6884/18.07.2022 г. е отменено опредЕ.ие № 4019/05.05.2022 г. в частта, с която на мястото на починалия И. М. Я. на основание чл. 227 ал. 1 ГПК е конституирана дъщеря му Е. И. Я. и производството по делото е спряно. С опредЕ.ие № 9652/04.10.2022 г. производството по делото е възобновено и на основание чл. 227 ГПК като въззиваем е конституиран К. М. Я., ЕГН •••••••••• /брат на И. Я./, на мястото на починалия И. М. Я., ЕГН ••••••••••. С молба от 16.03.2023 г. К. М. Я. е заявил, че не следва да бъде конституиран като страна в производството, доколкото се е отказал от оставеното наследство отИ. М. Я.. Към молбата е представено и заявление, входирано в СРС за отказ на К. М. Я. за отказ от наследство на починалия И. М. Я.. С протоколно опредЕ.ие от 17.03.2023 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е указано на ищците и въззивници в настоящото производство на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК в 6-месечен срок да посочат правоприемници на ответника И. М. Я.. С опредЕ.ие № 7469/16.06.2023 г. производството по делото е възобновено, а В. К. Я., ЕГН •••••••••• е конституиран на мястото на починалия в хода на производството въззиваем И. М. Я.. По отношение допустимостта на съдебното решение: С искова молба от 10.12.2009 г. П. Ц. Я., ЕГН •••••••••• и И. М. Я., ЕГН ••••••••••, са предявили против С. Р. М., Ф.А. К. и М. А. Б. установитЕ. иск за собственост на втори жилищен етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. •••• - вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи: двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, на основание изтекла придобивна давност в периода 17.11.1997 г. – 18.11.2007 г. По предявената искова молба е образувано гр.д. № 55174/2011 г. на СРС, ГО, 50 състав, като с решение от 14.03.2011 г. искът е отхвърлен. С решение № 900/08.02.2013 г., постановено по гр.д. 6343/2012 г. на СГС, ГО, първоинстанционното решение е потвърдено, като и двете решения са влезли в законна сила на 05.04.2013 г. С отговора на исковата молба С. Р. М., Ф.А. К. и М. А. Б., са предявили насрещен иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху описания имот, както и искане по чл.537, ал.1 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 110/17.03.2005 г., том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г. Като основание за правото си на собственост същите се позовават на издаден констативен нотариален акт, съставен въз основа на реституция и влязло в сила решение по гр.д. № 8012/99 г. на СРС, 44 състав, както и наследствено правоприемство. В решение № 6/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1468/2020 г. на ВКС, II Г.О, с което производството по делото е върнато за ново разглеждане от СГС, касационната инстанция е приела, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, проявено в квалифицирана степен. Прието е, че въззивният съд е бил длъжен най-напред да предприеме процесуални действия, посредством които да изясни с какъв иск е сезиран, доколкото с исковата молба от 22.06.2010 г. е заявен ревандикационен иск, но в изявленията в молбите от 23.04.2013 г., от 26.06.2013 г. и в о.с.з. от 12.06.2017 г., както и във въззивната жалба е посочено, че не се поддържа иск по чл. 108 ЗС, а се поддържа само "иск за отмяна" на констативен нотариален акт, което навежда на мисълта за предприето изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК - преминаване от осъдитЕ. иск към установитЕ.. Посочено е, че изявленията на ищцовата страна не са недвусмислени, поради което и на основание чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК съдът е бил длъжен да изиска от ищците да уточнят оттеглят ли, отказват ли се от иска по чл. 108 ЗС като цяло или отправят към съда искане да установи със сила на пресъдено нещо техните права върху процесната вещ, последица от което (по силата на чл. 537, ал. 2 ГПК) би било претендираното отменяване на к. н. а. № 110 от 17.03.2005 г., както и че изясняването на този въпрос е предпоставка за даването на надлежни указания относно подлежащите на доказване факти, тъй като в случай, че отправеното до съда искане е само за установяване на правата на ищците, без всякакво значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответниците упражняват фактическа власт върху апартамента или не. В решението на ВКС е посочено, че в случай на поддържан положитЕ. установитЕ. иск за собственост, въззивният съд е бил длъжен да съобрази отсъствието на оспорване от страна на ответниците относно идентичността между процесния апартамент и описания в к. н. а. № 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег. № 14239, д. № 301/2009 г. втори етаж от сградата, удостоверена като собственост на наследодателите на настоящите ищци, както и че съдържанието на отговора на исковата молба свидетелства за имплицитно признание относно този факт. В решението на ВКС е посочено, че въззивният съд е бил длъжен да изпълни и задълженията си по чл. 145, ал. 2 ГПК, в зависимост от което да процедира или по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, или съгласно т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В изпълнение на дадените от ВКС указания, с разпореждане № 759/18.01.2022 г. настоящият съдебен състав е указал на въззивниците – ищци да заявяват дали оттеглят изцяло предявения иск и свързаните с него законни последици по чл. 537, ал. 2 ГПК; дали се отказват изцяло от предявения иск и свързаните с него законни последици по чл. 537, ал. 2 ГПК; дали изменяват предявения иск чрез преминаване от осъдитЕ. иск към положитЕ. установитЕ. иск. С молба от 28.01.2022 г. въззивниците- ищци са заявили, че с подадените молби в рамките на първоинстанционното производство всъщност са завили искане за преминаване от осъдитЕ. иск по чл. 108 ЗС към положитЕ. установитЕ. иск по реда на чл. 124 ГПК, като се поддържа искането за отмяна на констативен нотариален акт по нотариално дело № 281/2005 г. като законова последица на уважаване на предявения иск.С протоколно опредЕ.ие от 14.06.2024 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, като предявеният иск от чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и за предаване владението на недвижим имот към иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху процесния недвижим, имот, ведно с направеното искане по реда на чл. 537 ГПК отмяна на процесния констативен нотариален акт, издаден в полза на И. Я. и П. Я.. С оглед становището на страните и съобразно указанията на ВКС, на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е отдЕ.о за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният недвижим имот, предмет на констативен нотариален акт № 110, том ІІ, рег.№ 03567, дело № 0281 и предмет на настоящо дело, е идентичен с описания имот в констативен нотариален акт № 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, дело № 301/2009 г. по описа на нотариус М.Ш.. С оглед допуснатото изменение на предявения иск и отдЕ.ото за безспорно обстоятелство, е извършено ново разпредЕ.ие на доказателствената тежест. Първоинстнационното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по искането за предаване владението на процесния имот, се явява процесуално недопустимо с оглед обстоятелството, че въз основа на подадените молби пред СРС въззивният съд е допуснал изменение на предявения иск от осъдитЕ. по чл.108 ЗС в установитЕ. по чл.124, ал.1 ГПК. Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот /т.е. идентично на предмета на иска по чл.124, ал.1 ГПК/ и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ето защо и доколкото поддържаният от ищците иск е само за установяване правото на собственост върху процесния имот, произнасянето по отношение предаване на владението върху процесния имот се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. По отношение произнасянето на съда по иска по чл.108 ЗС в частта по отношение установяване на правото на собственост върху процесния имот, решението се явява допустимо и следва да се извърши проверка по отношение на неговата правилност. По отношение правилността на решението в частта относно установяване на правото на собственост върху процесния имот: Ищците по гр.д. № 55174/2009 г. на СРС, ГО, 50 състав П. Ц. Я., ЕГН •••••••••• и И. М. Я., ЕГН ••••••••••, са посочили като основание на възникналото в тяхна полза право на собственост изтекла придобивна давност в периода 17.11.1997 г. – 18.11.2007 г., като са се позовали и на констативен нотариален акт № 110/17.03.2005 г., том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, по силата на който И. М. Я. е признат за собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като, както вече беше посочено, искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Решението по осъдителния и положителния установитЕ. иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на правото на собственост на ищеца само на посоченото от него основание /аргумент от мотивите на т.2 б от Тълкувателно решение № 4/2014 по № т.д. 4/2014 на ОСГК/. Ето защо и с влизане в сила на решението със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, че П. Ц. Я. и И. М. Я. /и неговите правоприемници/ не са собственици на втори жилищен етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. •••• - вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи: двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, на основание изтекла придобивна давност в периода 17.11.1997 г. – 18.11.2007 г. Същевременно ищците по настоящото производство обосновават правото си на собственост на настъпило наследствено праворпиемство и реституция. С договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 127, т. V, н.д. №968/1935 г. на I нотариус при Софийски областен съд, С. Б.К. е закупила процесното дворно място, заедно с всички постройки с него. Същата е починала на 13.02.1944 г. и е оставила за свои законни наследници А. С. Б., Д.С.К., А.С.К. и В.С.К.. От представеното влязло в сила решение от 04.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1961/2008 г. на СГС, ГО, се установява, че идеални части от процесното дворно място и сградата в него са били отчуждени през 1948 г. на основание ЗОЕГПНС, а останалите идеални части – през 1955 г. на основание чл.101 ЗС, както и че имотите са реституирани по силата на закона с влизане в сила на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. А. С. Б. е починала на 03.10.1986 г. и е оставила за свои наследници по закон децата си Ф.А. К.а и М. А. Б.. Д.С.К. е починала на 05.01.1982 г. и е оставила за свои наследници по закон синовете си С. Р. М. и Г. Р. М., който е починал на 18.11.1990 г. и е оставил за свой наследник по закон брат си С. Р. М... А.С.К. е починала на 17.04.1992 г. и е оставила за свои наследници по закон племенниците си Ф.А. К.а, М. А. Б. и С. Р. М.. В.С.К. е е починала на 23.04.1995 г. и е оставила за свои наследници по закон племенниците си Ф.А. К.а, М. А. Б. и С. Р. М.. Ето защо и към 05.11.2009 г. С. Р. М. е наследил ½ ид.ч. от процесния позмлен имот и построената в него сграда, а Ф.А. К.а и М. А. Б.–по ¼ ид.ч. С констативен нотариален акт № 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, дело № 301/2009 г., издаден по реда на чл.587, ал.1 ГПК по описа на нотариус М.Ш., Ф.А. К.а, М. А. Б. и С. Р. М. са признати за собственици на процесния позмлен имот и построената в него сграда при посочените по-горе квоти. Ответниците в настоящото производство са оспорили правото на собственост на ищците единствено с довода, че самите те са собственици на същия на основание оригинерно придобивно основание - изтекла придобивна давност в периода 17.11.1997 г. – 18.11.2007 г., за което обаче, както вече беше посочено, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството, че ответниците не са собственици на имота на посоченото основание. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право /ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. В случая ответниците не оспорват възникване правото на собственост в полза на С. Б.К., нито настъпилото правоприемство в полза на праводателите на ищците и настъпилата реституция по реда на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а твърдят придобИ.е собствеността върху втория етаж на построената в парцела сграда на оригинерно правно основание в по–късен момент – едва през 2007 г., което право, както вече беше казано, е отречено със сила на пресъдено нещо. Ето защо и доколкото ответниците не опровергават по никакъв начин констатациите в констативен нотариален акт № 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, дело № 301/2009 г., а и с оглед останалите изводите на съда въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема, че 05.11.2009 г. С. Р. М. е станал собственик на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот и построената в него сграда, а Ф.А. К.а и М. А. Б. – на по ¼ ид.ч. С. Р. М. е починал на 23.06.2011 г. и е оставил за наследници по закон сина си Р. С. М., ЕГН •••••••••• и съпругата си Т. М., ЕГН ••••••••••, която е починала на 12.11.2021 г. и е оставила за единствен законен наследник сина си Р. С. М.. Ето защо и към настоящият момент ищецът Р. С. М. се явява собственик на ½ (4/8) идеална част от процесния недвижим имот. Ф.А. К.а е починала на 25.06.2014 г. и е оставила за наследници по закон синовете си М. К. К. и М. К. К., които се явяват собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот. М. А. Б. е починал на 10.04.2015 г. и е оставил за наследник по закон дъщеря си А. М. Б., която се явява собственик на ¼ (2/8) ид.ч. от процесния недвижим имот. По изложените съображения и предявеният иск за признава правото на собственост, при уточнени квоти за всеки от ищците в молба от 06.11.2024 г., се явява изцяло основатЕ.. Ищците са направили искане на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 110/17.03.2005 г., том ІІ, рег.№ 03567, дело № 0281/2005 г. на нотариус В.Б., което искане е основателно, доколкото удостовереното право на собственост бе отречено в настоящото производство, а нот. акт е издаден по реда на чл.587 ГПК и представлява охранитЕ. акт /в този смисъл и ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. С оглед изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлено искането за предаване на владението върху процесния недвижим имот, следва да бъде обезсилено, а в останалата част отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният установитЕ. иск за собственост бъде уважен, като бъде уважено и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален, издаден в полза на ответниците. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски имат само въззивниците. На въззивницте следва да бъдат присъдени разноски по гр.д. № 1468/2020 г. на ВКС, II Г.О в размер от 2680, 59 лв. и по настоящото дело в размер от 3403, 16 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд