Решение № 294 от 12.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3590/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. А. М., ЕГН •••••••••• против НП № 25-0436- 000410/06.08.2025год. на началник сектор в ОД на МВР Варна, РУ 02 Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДП. В жалбата си въззивникът твърди, че нарушението за което е санкциониран с НП е недоказано, навежда доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила – сочи, че адм.наказателното производство било прекратено с резолюция на АНО, а след това било издадено и атакуваното НП, сочи, че от НП не ставало ясно за какво точно нарушение е санкциониран тъй като едновременно били посочени отказ от тест и неизпълнение на предписание за изследване. Моли НП да бъде отменено. Въззивникът се явява в съдебното заседание като във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата и представени от него писмени бележки. За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. - А.а, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такова в минимален размер. Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 07.02.2025год. вечерта свидетелите Г. Г. и Ж. М. и двамата полицейски служители във 2-ро РУ при ОД на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения като със служебен лек автомобил извършвали обход на обслужвания от 2-ро РУ район. Около 22:15ч. на ул. бул. „Христо Смирненски“ в гр. Варна, в близост до кръстовището с ул. „Дубровник“ двамата спрели за проверка въззивника. Последният управлявал л.а. „Ситроен Ц3“ с рег. № ••• и се движел по бул. „Хр. Смирненски“ в посока към ул. „Мир“. В хода на проверката полицаите поискали от въззивника да им представи личните си документи, както и документите на управляваното МПС. Въззивникът казал, че не носи документите у себе си и уведомил полицаите, че се връща от военна болница където е давал кръвна проба, тъй като по-рано същия ден бил спрян за проверка и бил отказал извършването на тест за употреба на наркотици. Полицаите проверили в информационната система на МВР и установили, че действително на въззивникът е бил съставен АУАН. Полицаите уведомили въззивникът, че отново ще бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство DREGER DRUG TEST 5000 с фабричен № ARSE-0052, но въззивникът отказал. На място св. Г. съставил срещу въззивника АУАН № 3522009/07.02.2025год. за това, че отказва да му бъде извършена проба с техническо средство. Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника без възражение като му бил връчен и препис от него. На въззивникът бил издаден талон за медицинско изследване № 276871, като същият бил уведомен, че следва да се яви във ВМА-Варна за кръвна проба, както и че до даване на биологичен материал за изследване не следва да взема наркотици. Талонът бил връчен на въззивника в 23:15ч. на 07.02.2025год. като в същия било указано, че следва да се яви за медицинско изследване във ВМА Варна до 54 минути. Въззивникът се явил в лечебното заведение (заведен от полицейски служители) в определения му в талона период и дал проба за медицинско изследване. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения срещу АУАН. Същите не били приети от АНО. На 26.06.2025год. във ІІ РУ постъпило и писмо от началник МБАЛ – Варна към ВМА – София в което било посочено, че са постъпили биологични проби за химико-токсилогично изследване от въззивника, въз основа на талон за изследване с № 276871, но поради системното претоварване на лабораторията възложеният анализ все още не е приключен. На 06.08.2025год. началника на сектор в ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, издал атакуваното НП № 25-0436-000410 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, посочил, че въззивникът отказал да му бъде изпробван с техническо средство за наличието на наркотични вещества и техни аналози, приел е, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Г. Г. (актосъставител) и Ж. М. (свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от проверката извършена на въззивника с нужната конкретика. И двамата сочат, че са спрели въззивника за проверка като водач на МПС, както и че той е отказал да бъде изпробван за употреба наркотични вещества с техническо средство. По искане на въззивника като свидетел показания е дал и В.З.. В показанията си пред съда св. З. сочи, че е бил в автомобила управляван от въззивника когато последният е бил спрян от полицейски автомобил. Сочи че времето било много студено, че са искали да правят тест на въззивника за наркотици, но той не се осъществил, както и че били свалени рег. табели на автомобила. Заявява, че преди това е бил с въззивника във Военна болница където той давал кръв за изследване тъй като бил спрян и по-рано на територията на кв. „Аспарухово“. Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още ЗППАМ № 25-0436-000031/07.02.2025год. по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДП; талон за изследване № 276871; писма изходящи от началника на ІІ РУ пир ОД на МВР Варна и адресирано до директора на ВМА – МБАЛ – Варна; писмо от началника на МБАЛ варна към ВМА – София адресирано до началника на ІІ РУ пир ОД МВР Варна; докладни записки от Ж. М. до началника на ІІ РУ при ОД на МВР Варна, възражение от Д. А. М. и приложения към него (АУАН № 1408750/07.02.2025год., АУАН № 3522009/07.02.2025год., АУАН № 3522010/07.02.2025год., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000904/08.02.2025год., протокол за доброволно предаване; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000899/07.02.2025год.; ЗППАМ № 25-0436- 000033/10.02.2025год.; указания за работа с дрегер драг тест 5000); Становище относно извършено проверка по възражение от Д. М.; писмо от началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София изх. № 1513/26.06.2025год. адресирано до главен инспектор Д. Н. от ІІ РУ; справка за нарушител; Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 365з- 958/16.02.2022год. на директора на ОД на МВР Варна и др. Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени писмо от Началника на Второ РУ ОД МВР Варна с изх.№ 436000-684/14.01.2026г. с приложени към него - протокол от химическо лабораторно изследване на биологични проби от лицето Д. М. с № П-09/07.01.2025г., справка за извършени разходи, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози; писмо от Началника на МБАЛ Варна към ВМА София, с предоставена информация за явяване на лицето Д. М. във ВМА МБАЛ Варна; справка от Национален институт по метеорология и хидрология Филиал Варна и писмо от Началника на Второ РУ ОД МВР Варна депозирани от Д. М. с молба от 20.01.2026г.; мотивирана резолюция № 25-0436-М000055 от Второ РУ ОД МВР Варна и писмо от началника на ІІ РУ ОД на МВР Варна адресирано до Д. А. М. депозирани от М. с молба от 21.01.2026год.. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на АНО и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените наказания са индивидуализирани. Допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско изследване по арг. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001г.. В този смисъл, за да е налице административно нарушение по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка, било с техническо средство, било посредством медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи. Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е лице с качеството "водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП. Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието "управлява пътно превозно средство" и то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е загубило своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с определението за "участник в движението" по чл. 2 от ППЗДП, какъвто е и водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. В случая по делото не е спорно, а и по категоричен начин от показанията на тримата разпитани по делото свидетели Г. Г., Д. М. и В.З. и пролежаните към преписката докладни записки се установява, че въззивникът е управлявал лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег.№ ••• към момента на спирането му за проверка на кръстовището на бул. „Хр.Смирненски“ и ул. „Дубровник“ в гр.Варна. На следващо място от показанията на посочените по-горе двама свидетели се установява и това, че въззивникът е отказал да бъде изпробван на място с техническо средство дрегер драг тест за употреба на наркотични вещества е съобщил на проверяващите, че току що излиза от болницата където е дал кръв за изследване във връзка с проверка извършена малко порано същата вечер. От друга страна от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на въззивникът е бил издаден талон за медицинско изследване, че той е бил отведен в лечебното заведение посочено в талона от полицейски служители и е дал кръв за изследване. Нещо повече установява се, че към днешна дата резултата от химико-токсилогичното изследване направено във връзка с талон за изследване № 276871/07.02.2025год. (талона издаден на въззивника по време на проверката в 22:15часа) вече е налице. В тази насока са протокол за химико-токсилогично изследване за определяне на алкохол и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози № П- 09/07.01.2026год.; протокол за медицинско изследване; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000904/08.02.2025год.; писма изходящи от началник на МБАЛ Варна към ВМА - София. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.3а от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която дава възможност при отказ на лицето да бъде изпробвано за употреба на наркотици с тест, употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, на каквото изследване и съобразно предоставения му от контролните органи талон въззивникът се е подложил, то осъществено от обективна страна нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДП не е налице. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата въвежда санкция за деец който възпрепятства извършването на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества по който и да е от двата способа предвидени в наредбата. При положение обаче, че изследване е било извършено по един от тях нарушение не е налице. Противното би довело до възможност за правен абсурд – 1. Да се наложи санкция за отказ от изследване с тест и 2. Да се наложи санкция по чл. 174, ал.1 от ЗДП при установена употреба след медицинско изследване. Целта на ЗДП е ясна и тя е да не се допуска управление на МПС под влиянието на алкохол, съответно наркотици като са предвидени и съответните способи за проверка. При прилагането на който и да е от регламентираните способи за проверка целта на закона е постигната и нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДП не е налице. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. По разноските. Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но при този изход на делото такива не и се дължат. Водим от горното Варненският районен съд