РЕШЕНИЕ

№ 11

гр. Казанлък, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510102225 по описа за 2023 година Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ••••• със седалище и адрес: гр. •••••, представлявано от управителите П.В. и Х. М. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х. Д. К., ЕГН ••••••••••, че същият дължи на „А.Б.Б.“ с ЕИК ••••• сумата 1454, 18 лв., от които: 1100 лв., представляващи главница, произтичаща от договор за предоставяне на паричен заем № 212884/17.09.2018 г; 166, 84 лв., представляващи възнаградителна лихва върху главницата по договор за предоставяне на паричен заем № 212884/17.09.2018 г., за периода от 17.09.2018 г. до 17.03.2019 г.; 187, 34 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата по договор за паричен заем № 212884/17.09.2018 г., за период от 17.03.2019 г. до 25.07.2023 г. Моли съда да осъди ответника Х. Д. К., ЕГН •••••••••• да заплати сторените от дружеството съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 1728/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък и по настоящото съдебно производство.

Твърди, че на 17.09.2018 година Х. Д. К. с ЕГН •••••••••• сключил договор за потребителски кредит № 212884 със „С.К.“ ООД, по силата на който получил в заем сумата от 1100 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 336 лева в срок до 17.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.72 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и договор за паричен заем № 213190 на 17.09.2018 г. между страните има сключен договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Договор за кредит е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК - по ясен и разбираем начин, всички негови елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи при определени обстоятелства обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит е уговорено „С.К.“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и те ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на e - mail адреса или доставени на официалния адрес за кореспонденция, посочен от длъжника при подписването на договора за кредит.

Твърди, че договорът е сключен по електронен път по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „С.К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него телефонен номер със CMC.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Позовава се на Р № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г„ II т. о., ВКС, Р № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о„ ВКС, Р № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът Х. Д. К., ЕГН •••••••••• не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението е все още непогасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, намира, че следва съдът да приеме за установено, че Х. Д. К., ЕГН •••••••••• дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК ••••• парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1728/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1454, 18 лв., формирана както следва: главница в размер на 1100 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 166, 84 лв. за периода от 17.09.2018 г. до 17.09.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 187, 34 лв. за период от 17.09.2019 г. до 25.07.2023 г. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв., бр. 44 от 2020 г„ в сила от 14.05.2020 г.).

Ответникът Х. Д. К., ЕГН •••••••••• чрез назначения му особен представител адв. М. С. оспорва изцяло предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер.

Оспорва всички наведени фактически и правни основания. Твърди, че предявените искове по същество са неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло по следните съображенията:

Ищецът черпи правата си по предявения иск в качеството си на цесионер, на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 год., съгласно който „С.К.” ООД, като цедент „е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описаният договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.” ЕООД.” На осн. чл.99, ал.2 от ЗЗД следва, че съществуването на вземането е условие за действителност на договора за цесия.

Твърди, че между „С.К.“ ООД и Х. Д. К. не е възникнало валидно договорно правоотношение.

Твърди, че не е изпълнено задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането на нов кредитор. Такова уведомление липсва, поради което счита извършената цесия за недействителна. Оспорва твърдението, че ответникът е бил уведомен за станалата цесия със CMC. В същото време, получаването на препис от исковата молба от особения представител също не може да се приеме за уведомление направено в съдебната фаза, тъй като особеният представител не е пълномощник на ответника, а негов назначен служебно защитник. Твърди, че липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди завеждане на настоящото дело. Уведомлението не може да бъде връчено на особен представител на ответника в хода на процеса. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Позовава се на съдебна практика.

Твърди, че от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания не може да се приеме за безспорно, че именно процесното вземане е цедирано. В този смисъл, ищецът не е активно легитимиран да предявява предявените обективно съединени искове и ако бъдат разгледани, следва да бъдат отхвърлени на това основание, като неоснователни.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ответникът Х. Д. К. е сключил договор за потребителски кредит № 212884 със „С.К.” ООД, оспорва, че е запознат с Общите условия за предоставян на кредит, с Приложение № 1 към договора за паричен заем, както и с договора за предоставяне на гаранция. Оспорва всички твърдения, свързани с този договор, а именно че същият „е получил сумата от 1100 лв., срещу което се е задължил да върне 6 броя вноски по 336 лв. в срок до 17.03.2019 год....”. Твърди, че ответникът не е страна по приложеният към исковата молба „договор за паричен заем кредирект № 212884, сключен на 17.09.2018 г. индивидуални условия на договора”.

Счита, че не са изпълнени императивни разпоредби на ЗПФУР, свързани с надлежното информиране на потребителя и начина на сключване на договора. Под приложеният договор за потребителски кредит № 212884 с „С.К.” ООД липсва подпис на заемателя /дори електронно/. Предвид на това, ищецът не може да черпи каквито и да било права от приложения документ. Още по-малко той може да служи като разписка за получена сума. Към него не е приложен и разходен касов ордер за получена сума по този договор, каквито са изискванията на Закона за счетоводството по отношение на юридическите лица търговци.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3). Такива обстоятелства нито се твърдят, нито се доказват по какъвто и да е начин в исковата молба. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит не е породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството не е отпуснало на ответника кредит в размер на 1100 лв., който последният е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери.

Представеният договор не отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договори. Не е представено заявление, попълнено и подписано от Х. Д. К., с което той първоначално е поискал от «С.К.» ООД да му бъде предоставен потребителски кредит и в което да е посочил размерът на искания кредит и начина, по който да му бъде преведен.

Не са изложени твърдения и не са представени доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора.

Прави възражение за изтекла погасителна давност - 5 годишна за главницата и 3-годишна за претенциите за лихви /договорна възнаградителна и законна лихва/.

Твърди, че процесния договор за кредит попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в сключен с потребител договор е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно. Именно такава е хипотезата, в която е поставен кредитополучателя, при подписването на процесния договор /ако го беше подписал/. В процесния случай са нарушени и основните клаузи на Закона за защита на потребителя по отношение на неговите права и отговорности. За основателността на обективно предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Следва да докаже, че претендираните задължения са предмет на твърдяната цесия и същата е доведена до знанието на ответника.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Въз основа на подаденото на 26.07.2023 година заявление е образувано частно

гражданско дело №1728 по описа на РС-Казанлък за 2023 г., по което съдът със заповед № 987 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.07.2023 г., на основание неизпълнение на задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит № 212884 от 17.09.2018 г., сключен между „С.К.“ ООД и Х. Д. К., е разпоредил Х. Д. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: обл. ••••• да заплати на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: обл. ••••• сумите: - 1100, 00 лв. /хиляда и сто лева и 00 ст./ - главница; - 166, 84 лв. - договорна лихва от 17.09.2018 г. до 17.03.2019 г.; - 187, 34 лв. - лихва за забава от 17.03.2019 г. до 25.07.2023 г.; - законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането; - 101, 03 лв. разноски по делото, от които 51, 03 лв. държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение Заповед за изпълнение на парично задължение № 987/28.07.2023 г., с предмет претендираните с настоящата искова молба вземания, е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обстоятелство е послужило за основание за водене на настоящото производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 212884/17.09.2018 година сключен между „С.К.“ ООД, като заемодател и Х. Д. К. като заемател. Страните не спорят, че представения по делото договор за кредит съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съдът приема за безспорно това обстоятелство предвид факта, че съгласно чл.6 от ЗПФУР договорът е за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит № 212884/17.09.2018 година съдържа параметрите на заема, погасителен план, задължение за представяне в срок от 3 дни от усвояване на заемната сума на поръчител или банкова гаранция.

Параметрите на заема са: заем в размер 1100 лв., размер на погасителната месечна вноска: 2х36, 74 лв. и 4 по 298, 34 лв., ден на плащане - 17-то число, ГПР на заема 47, 72%, , брой вноски 6, фиксиран годишен лихвен процент 40, 08%, дата на първо плащане 17.10.2018 година, дата на последно плащане – 18.03.2019 г. Обща сума за плащане -1266, 84 лв.

В изпълнение на договор паричен заем № 212884/2018 г. „С.К.“ ООД е привело на Х. К. сумата 1100 лв. на 17.09.2018 година чрез паричен превод през системата „Изи пей“ /л.83/.

В чл.7 от договора е отразено, че настоящите индивидуални условия, както и приложените Общи условия, представляват договор за заем, сключен между страните и уреждат и определят техните взаимоотношения. Заемателят е декларирал, че е получил Общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи.

В последният чл.8 от договора страните са уговорили, че договорът е сключен в два еднообразни екземпляра и се подписва електронно в съответствие с процедурата предвидена в Общите условия на договора за заем.

Общи условия на „С.К.“ ООД, още по – малко Общите условия на договора за заем наименован договор за потребителски кредит № 212884/17.09.2018 година по делото не се представят. Такива не са представени и по ч.гр.д. № 1728/2023 година. След като съдът с опр. 2008/2024 година даде на ищеца изрични указания да представи Общите условия Приложение № 1 към договора за цесия и договор за предоставяне на гаранция, ищецът представи Общи условия на „С.К.“ ООД за заеми „Кредирект“ в сила от 08.03.2019 година /т.е. такива, които нямат отношение към процесния договор за заем, сключен през 2018 г./и не представи другите два документа.

Ищецът не твърди в исковата молба как точно се е случило подписването на договора по електронен път. В представения по делото договор за кредит е записано, че това става електронно в съответствие с процедурата предвидена в Общите условия на договора за заем.

Каква е процедурата предвидена в Общите условия на договора за заем за подписване на договора за кредит по делото не се твърди, не се представят доказателства и не се навеждат косвени такива за изпълнението на какъвто и да е вид електронно подписване.

Доколкото ищецът в исковата молба твърди, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, следва да се отбележи, че съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл.18, ал.2/ за доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Съгласно законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги в сила от 06.10.2001 г. електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

На осн. чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Съществуването на уговорка между страните, че определен вид електронен подпис, вкл. и усъвършенстван електронен подпис ще има правното значение на саморъчен подпис по делото не се твърди и не се доказва.

В т.8 от представения „договор за паричен заем кредирект № 212884, сключен на 17/09/2018 индивидуални условия на договора“ е записано, че договорът е съставен в два екземпляра и е подписан електронно в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на договора за заем. По делото не се твърди, че съществуват Общи условия на договора за заем, не се представят такива, нито се посочва място на което същите да са публично достъпни, не се твърди какво е било съдържанието на процедурата, касаеща електронното подписване.

Ищецът не твърди и не представя доказателства, че кредиторът е изпълнено задължението по чл. 18. (1) ЗПФУР да предостави информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съществуването на подобни записи не твърди, такива не се представят по делото, въпроси изрично направеното от ответната страна оспорване на съществуването на валидно сключен договор.

Предоставянето на финансови услуги от разстояние на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от страна на ответника е забранено. Когато потребителят получи услуга, за която не е отправил изрично и предварително искане, той не дължи заплащане за услугата на този, който я е предоставил. Липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна. /чл.14 ЗПФУР/ Представено е извлечение на хартиен носител от „лог файл по договор за паричен заем № 212884“. Извлечението е без автор, без достоверна дата на съставяне на информацията, респ. на изготвянето му, липсва информация кой е съставителя на този файл, кое е лицето извършвало действията като „Потребител“. Документът не удостоверява по какъвто и да било начин извършване на действията описани в него.

Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., по силата на който "С.К." ООД в качеството на цедент, прехвърля и продава на "А.Б.Б." ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с Вземания, описани в „Анекс 1“ към този договор.

„Анекс 1“ към договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. по делото не е представен.

Липсват доказателства за съществуването на портфолио с Вземания и за прехвърлено от "С.К." ООД на "А.Б.Б." ЕООД вземане на "С.К." ООД по договор за потребителски кредит № 212884/17.09.2018 година.

По делото липсват доказателства Х. Д. К. да е бил уведомен писмено и/или чрез текстово мобилно съобщение от цесионера или от цедента за обстоятелството, че негово задължение към С.К." ООД е прехвърлено на "А.Б.Б." ЕООД.

Представения документ, имащ съдържание на Уведомление по чл.99 ЗЗД /стр.80/, адресиран до електронна поща wink@abv.bg носи дата 15.07.2022 год. и не съдържа информация, от която може да се направи основателно предположение, че уведомлението е изпратено на посочения електронен адрес.

Не може да се приеме, че е налице изпълнение на задължението по чл.99 ЗЗД чрез връчване на несъществуващ документ /уведомление/ на особения представител на ответника, назначен за целите на настоящото съдебно производство.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

За основателността на обективно предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на фактите, от които черпи права и изгодни правни последици, а именно, че е активно легитимиран да предяви иск за вземането, че това вземане е валидно възникнало и има твърдяното от него съдържание, че вземането е ликвидно и изискуемо, т.е. не е погасено.

Ищецът не представи доказателства, че е носител на вземането, което претендира по силата на валидно извършено прехвърляне на вземанията, които „С.К.“ ООД има към ответника по договор паричен заем № 212884/2018 г. Ищецът не представи доказателства, от които да се установи по един безспорен и несъмнен начин съществуването на валидно заемно отношение между „С.К.“ ООД и ответника с параметрите и съдържанието на представения по делото договор паричен заем № 212884/2018 г. Не се установи ответникът да е отправял искане за заем до „С.К.“ ООД.

Недоказано по делото е и твърдението на ищеца, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Липсват доказателства за кореспонденция между страните каквато трябва да има, ако договорът е сключен от разстояние.

Липсва основание да се приеме, че страните са договорили конкретен начин на подписване на договора от разстояние, който е в съответствие със закона и който начин е бил реализиран.

Ищецът не е легитимиран да предяви иск на посочените основания срещу ответника тъй като липсват доказателства за купуването на вземане, прехвърлянето, на което да е било съобщено на ответника, т.е. да има действие спрямо него.

Ищецът не представя списък на разноските.

Разноските на ищеца възлизат на 1308, 97 лв., от които по настоящото граждански дело – 98, 97 лв. държавна такса / л.23 и л. 111/, 1210 лв. за особен представител /л. 49/, 101, 03 лв. по ч.гр.д. № 1728/2023 г. по описа на РС- Казанлък, от които 51, 03 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът няма направени по делото разноски.

Водим от горното, съдът