Решение № 115 от 6.8.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 377/2026 г.

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника -Чл.435 ал.2 т.6 ГПК/.

Образувано е по жалба вх.№16129/29.06.2026 г. по регистъра на ЧСИ С.Н. на “Банка ДСК” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Московска" №19, представлявано от Д.Н.Н. - И. - Изпълнителен директор и Ц.Н.Д. -Изпълнителен директор, чрез пълномощника ръководител екип, с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, С.И.Д., редовно упълномощен с пълномощно рег. № 8216/ 05.08.2025 г. и рег. № 8217, том 3, акт 52, от 05.08.2025г., нотариално заверено от нотариус Д. Н. с рег. № 609 на НК,за контакти: тел.•••••••••;адрес за призоваване: гр. Б.•••• против Постановление № 855/09.06.2026 г. по изп.д. № 139/2022 г. по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 898, район на действие – Окръжен съд- В.

Поддържа се ,че Постановление № 855/09.06.2026г. по и.д.№ 139/2022г. по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 898, район на действие - ОС В. е незаконосъобразно, неоснователно и преграждащо по-нататъшния път на защита правата и законните интереси на „Банка ДСК“ АД.

Твърди се ,че по изпълнително дело № 139/2022 г. било насочено принудително изпълнение към следния недвижим имот, представляващ изключителна собственост на задълженото лице П.П.Х., ЕГН ••••••••••, а именно:

• Поземлен имот, пл.№ 189, парцел - УПИ II-189, площ по документи - 2941.00 кв. м., ведно с двуетажна масивна жилищна сграда от 91,65 кв.м., двуетажна масивна сграда от 71,03кв.м., обл. В., общ. В., с.Б..

В хода на изпълнителното производство, по молба на „Банка ДСК“ АД в качеството на взискател, съдебният изпълнител бил определил вещо лице, което да изготви техническа експертиза, с цел да бъде установено дали имотът надхвърля жилищните нужди на длъжника по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК и дали е възможно неговото разделяне. От заключението на вещото лице безспорно се установило, че вземайки предвид площта на поземления имот - Поземлен имот, пл.№189, парцел - УПИ II-189, площ по документ - 2 941.00 кв. м., е налице реална възможност за отделяне на частта, в която не се намират построените сгради - двуетажна масивна жилищна сграда от 91,65 кв.м., двуетажна масивна сграда от 71,03 кв.м. и с което отделяне нямало да се увредят интересите на длъжника и нямало да се нарушат жилищните му нужди съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството. Вещото лице предложило и конкретен вариант за реалното разделяне на имота. Въпреки това съдебният изпълнител отказал да извърши поисканото изпълнително действие, а именно насрочване на публична продан, приемайки, че преди това следвало да бъде проведена процедура по изменение на подробния устройствен план.

Поддържа се ,че настоящият отказ е неоснователен и незаконосъобразен, като мотивите за това са следните:

1. Нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК защитавала единствено тази част от недвижимия имот, която е необходима за задоволяване жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. Самият закон предвиждал, че когато жилището надхвърля тези нужди и са налице предпоставките на чл. 39, ал. 2 ЗС, надвишаващата част подлежи на принудително изпълнение. Следователно законодателят изрично бил предвидил възможност за продажба на онази част от имота, която надхвърля защитения минимум.

В конкретния случай именно съдебният изпълнител бил назначил техническата експертиза, която е дала категоричен отговор на въпросите:

• надхвърля ли имотът жилищните нужди;

• възможно ли е неговото разделяне;

• как следва да бъде извършено това разделяне - изготвеното от вещото лице предложение в проектна скица на имота.

След като тези обстоятелства били установени по несъмнен начин, съдебният изпълнител не можел да откаже изпълнението чрез въвеждане на допълнително условие, което законът не съдържа. Нито чл. 444, т. 7 ГПК, нито чл. 39 ЗС поставяли като предпоставка за публичната продан предварително изменение на подробния устройствен план.

В мотивите си съдебният изпълнител приемал, че публична продан не може да бъде насрочена преди извършване на промяна в плана селото и обособяването на имота в самостоятелен УПИ . Подобно изискване не съществувало в действащото законодателство.

Никъде в ГПК не било предвидено, че упражняването на правото на принудително изпълнение, вкл. чрез публична продан на идеални части, е обусловено от предварително приключване на административни процедури по ЗУТ.

Подробният устройствен план се създавал на база на общия градоустройствен план за населеното място и определял начина на застояване, предназначението и границите на поземлените имоти, но не създавал, не изменял и не погасявал правото на собственост. Предмет на публичната продан било имущественото право на длъжника, а не административният статут на имота. Следователно липсата на предварително изменение на ПУП сама по себе си не представлявала законова пречка за извършване на изпълнителните действия.

Действително съдебният изпълнител разполагал с правомощие да извърши преценка относно приложението на чл. 444 ГПК, но се поддържа, че с постановения отказ съдебният изпълнител фактически бил отказал да приложи закона, като бил заместил волята на законодателя със собствена преценка относно необходимостта от предварително изменение на ПУП. Подобно разширяване на законовите предпоставки било недопустимо и представлявало излизане извън пределите на компетентността на съдебния изпълнител.

2. Взискателят нямал законово задължение и легитимация да инициира изменение на ПУП:

С обжалвания отказ съдебният изпълнител фактически възлагал на взискателя задължението да проведе административно производство по изменение на подробния устройствен план, като поставя извършването на изпълнителните действия в зависимост от приключването на това производство. Подобно задължение не било предвидено в нито една разпоредба на действащото законодателство. Нито ГПК, нито Законът за частните съдебни изпълнители, нито ЗУТ възлагали на кредитора задължение да подготвя устройственото развитие на имота на длъжника като предпоставка за реализиране на принудително изпълнение. По този начин съдебният изпълнител прехвърлял върху взискателя задължения, които законът не му възлага.

Взискателят не бил собственик на процесния недвижим имот. Не бил и носител на ограничено вещно право. Също така не разполагал с право на строеж, право на ползване или друго вещно право върху имота. Следователно нямало как да има възможност да упражнява права върху недвижимия имот, която да обосновава и възлагането върху него на задължение да изменя устройствените планове. Дори и да се приемело, че в определени случаи законът допуска участие на трети лица в процедури по изменение на ПУП, подобна възможност не означавало наличие на задължение. Отказът на съдебния изпълнител не съдържал мотиви въз основа на коя законова разпоредба именно взискателят следва да изпълни тази административна процедура.

Твърди ,че принудителното изпълнение съществувало именно за да преодолее липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, а не да бъде поставено в зависимост от неговото желание да извърши определени административни действия. Дори и хипотетично да било възможно да се поддържа становище, че при определени предпоставки кредиторът би могъл да упражни правата на длъжника по реда на чл. 134 ЗЗД, това категорично не можело да се приеме като задължителна предпоставка за упражняване правото на принудително изпълнение. Чл. 134 от ЗЗД представлявал средство за защита на кредитора срещу бездействието на длъжника, но не можел да бъде използван като основание съдебният изпълнител да откаже извършването на изпълнителните действия.

Дори и да се приемело, че кредиторът има възможност да упражни правата на бездействащия длъжник, процедурата по изменение на устройствен план представлявала сложно административно производство, което изисква подготовка на документация и била дълъг и сериозен процес. Всички тези действия били свързани със значителни финансови разходи — съдебни ( чл. 134 от ЗЗД) и административни. Никъде законът не възлагал тези разноски върху кредитора, като предпоставка за упражняване на неговото право на принудително изпълнение. Подобно разрешение необосновано увеличавало тежестта върху взискателя. Производството по изменение на ПУП можела да бъде продължителен период от време. То зависело от действията на административни органи, заинтересовани лица, евентуални възражения и възможен съдебен контрол. При възприемане на тезата на съдебния изпълнител всяко изпълнително производство би могло да бъде блокирано за години.

Твърди се ,че в обжалвания отказ липсват мотиви:

• на какво правно основание именно кредиторът следва да проведе административната процедура по изменение на устройствен план;

• защо разноските следва да бъдат понесени от него;

• поради каква причина липсата на подобно производство води до отказ за извършване на изпълнителните действия.

Практиката на ВКС по приложението на чл. 201 ЗУТ при съдебната делба приемала, че реалната поделяемост на недвижим имот следвало да бъде установена чрез съдебно-техническа експертиза. Именно експертизата представлява основното доказателствено средство относно възможността за реално разделяне. В настоящия случай такава експертиза била назначена и изготвена. След като вещото лице било достигнало до извод за възможност за реално отделяне на две УПИ-та, съдебният изпълнител не можел и не следвало да пренебрегне това и да обоснове отказ единствено с липсата на изменение на ПУП. Изводът на вещото лице относно реалната поделяемост представлявал достатъчно основание за продължаване на изпълнителните действия.

В настоящия случай съдебният изпълнител поставял удовлетворяването на кредитора в зависимост от провеждането на сложно административно производство, което законът не изисквал като предпоставка за извършване на публичната продан.

Изпълнителният процес имал за цел своевременното и ефективно удовлетворяване на кредитора при същевременно спазване на законово установените права на длъжника. Тази защита в процесния случай била осигурена чрез разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Изискването за предварително изменение на ПУП не защитавало правата на длъжника, а единствено водело до неоправдано забавяне на изпълнението. В цялата практика било напълно възможно, законосъобразно и реално принудителното изпълнение чрез продан на идеални части на недвижим имот, независимо дали е пълна собственост на задълженото лице, или е в съсобственост.

3. Законът не следвало да бъде тълкуван по начин, който обезсмисля собственото му приложение.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изрично допускала принудително изпълнение върху онази част от недвижимия имот, която надхвърля жилищните нужди на длъжника. Ако се възприемела тезата на съдебния изпълнител, че във всички случаи предварително следва да бъде изменен ПУП, това би означавало, че приложението на закона ще зависи от провеждането на отделна административна процедура. Подобно тълкуване би направило разпоредбата практически неприложима в по-голямата част от случаите. Не можело да се приеме, че законодателят е предвидил възможност за принудително изпълнение, която на практика почти никога не може да бъде реализирана. Правните норми следвало да бъдат тълкувани така, че да пораждат правни последици, а не така, че да останат без практическо приложение.

4. В заключение се твърди,че обжалваният отказ противоречи на закона

С него съдебният изпълнител:

• въвеждал несъществуваща законова предпоставка;

• прехвърлял върху кредитора задължения, които законът не му възлага;

• поставял удовлетворяването на кредитора в зависимост от продължително административна процедура;

• препятствал ефективното изпълнение на влезлия в сила изпълнителен титул;

• обезсмислял приложението на чл. 444, т. 7 ГПК;

• възлагал на кредитора сериозна финансова ангажираност във връзка с изпълнение на всички необходими етапи от съдебната и административна процедура, които били в особен голям размер и имало реална възможност да надминат пазарната оценка на недвижимия имот;

Предвид горното се иска да се отмени Постановление № 855/09.06.2026г. по и.д.№ 139/2022г. по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 898, район на действие - ОС В., с което е отказано извършването на публична продан на частта от процесния недвижим имот, така както е предложено от вещо лице П.П. съгласно изготвената техническа експертиза.

Иска се да се укаже на ЧСИ С.Н., рег. № 898, район на действие ОС В., да продължи с принудителното изпълнение, като предприеме необходимите действия по реализиране на публична продан на секвестируемата част от процесния имот, а именно: Поземлен имот, пл.№ 189, парцел - УПИ II-189, площ по документ 2941.000 кв. м., находящ се в обл. В., общ. В., с.Б..

Длъжникът ,редовно уведомен по телефона ,не е взел становище по жалбата.

ЧСИ С.Н. е депозирал мотиви ,в които изразява становище ,че жалбата е неоснователна .

След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Изпълнително дело №20228980400139 е образувано по повод молба с вх.№03742/23.02.2022 г. (л.1 по делото) от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ №19 срещу длъжника П.П.Х. с ЕГН •••••••••• с настоящ адрес: с.Б.••••• за принудително събиране на парично вземане съгласно приложения към молбата изпълнителен лист, издаден на "" 08.09.2021 г. от Районен съд-В. и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена на 08.09.2021 г. по ч.гр.дело №1874/2021 г. по описа на същия съд (л.2-3 по делото).

За обезпечение вземанията на взискателя по негова молба на 06.04.2022 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по делото, а именно: Поземлен имот 189, за който по действащия и утвърден план със Заповед №ИК-25-229/08.07.1991 г. е отреден УПИ II-189 в квартал 12 по плана на с.Б., общ.В., обл.В. заедно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91.65 кв.м., двуетажна масивна сграда със застроена площ от 71.03 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения върху недвижимия имот, при граници и съседи на имота: от една страна улица; УПИ III-183; УПИ VI-184; УПИ VII-185; УПИ VIII-186; УПИ I-188 (л.40 по делото).

С молба вх.№14222/12.06.2025 г. (л.128 по делото) взискателят „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 чрез пълномощника главен юрисконсулт Л.Л. е поискал да бъде извършен опис и оценка на горния имот с оглед разделянето му и обособяване на два самостоятелни имота при съобразяване с изискванията на чл.444, ал.7 от ГПК във вр.с Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство и насочване на изпълнението върху секвестируемия имот. На 09.07.2025 г. ЧСИ С.Н. извършил оглед на процесния имот с помощта на вещо лице П.И.П. (л.146 по делото), която на 11.08.2026 г. представила техническа експертиза (л. 147-150 по делото), според която размерите на площта на имота позволяват да се обособят два УПИ. Експертизата е редовно предявена на 29.08.2025 г. (протокол за предявяване - л.162 по делото).

С молба от 22.05.2026 г. взискателят „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 поискал да бъде извършена оценка на ½ ид.ч. от възбранения имот, представляващ съгласно проекто-скица УПИ X-189 в кв. 12 по плана на село Б. е площ от 1640 кв.м., незастроен, след което да бъде насрочена публична продан на секвестируемата част от имота (л.172 по делото).

С постановление от 09.06.2026 г. (л.176 по делото) бил постановен отказ да бъде описана и изнесена на публична продан ½ идеална част от имота, тъй като към настоящия момент в този вид имотът бил несеквестируем. Дадени са указания на взискателя, че следва да предприеме действия по обособяването на незастроената част от дворното място в самостоятелен имот чрез промяна в плана на селото, така както е изготвена проектната скица на имота от вещото лице към представената по делото техническа експертиза като едва след обособяването на имота в самостоятелен УПИ, ще бъде описан и изнесен на публична продан.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното :

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.436 ал.1 от ГПК (взискателят е уведомен за отказа на 15.06.2026 г. - л.178 по делото) от надлежно легитимирано лице - взискателя по изпълнението и попада в хипотезата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следното:

В конкретния случай са налице три самостоятелни обекта ,които могат да бъдат предмет на принудително изпълнение :

-Поземлен имот 189, за който по действащия и утвърден план със Заповед №ИК-25-229/08.07.1991 г. е отреден УПИ II-189 в квартал 12 по плана на с.Б., общ.В., обл.В. .Имотът не е несеквестируема вещ ,тъй като не попада в нито една от хипотезите на Чл.444 т.1-7 ГПК;

-Построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 91.65 кв.м. ,част от която е несеквестируема съгласно Чл.444 т.7 ГПК.Съгласно Чл.2 ал.1 от НАРЕДБА за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство ,приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. жилищните нужди на длъжника са 25 кв.м. (от данните по делото е видно ,че семейството на длъжника е едночленно ).Жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника ,поради което надвишаващата част от него може да бъде продадена ,ако са налице условията на Чл.39 ал.2 Закона за собствеността,т.е. ако отделните етажи или части от етажи могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.

• двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 71.03 кв.м.Сградата е по принцип е секвестируема ,но следва да се прецени дали постройката е самостоятелна или по предназначението си представлява второстепенна сграда, която няма самостоятелно съществуване –във втория случай тя не може да се придобива по давност ,да бъде предмет на правна сделка отделно от главната сграда и да бъде самостоятелен обект на принудително изпълнение .

Разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК допуска принудително изпълнение върху частта от недвижимия имот, която надхвърля жилищните нужди на длъжника,но за да се реализира продажба на имота е необходимо същият да бъде самостоятелно обособен при спазване на изискванията на действащото устройство на територията. Според заключението на назначеното по делото вещо лице за ПИ №189 могат да бъдат обособени два УПИ като регулационната граница между тях да бъде прокарана на 5 м. в западна посока от двуетажната жилищна сграда и под прав ъгъл спрямо уличната регулация .По този новообразуваният УПИ,обособен за двуетажната жилищна сграда и двуетажната стопанска сграда ще бъде с лице около 32 м. и площ около 1300 кв.м. и следва да получи номер УПИ XI-189 , а новообразуваният УПИ, включващ лозовото насаждение, ще бъде с лице около 41 м. и площ 1640 кв.м. и следва да получи номер УПИ Х-189 ,съгласно приложената скица-предложение.

Процесният имот представлява един урегулиран поземлен имот (УПИ), който се ползва от защитата на чл.444, т.7 от ГПК, а предвиденото от вещото лице разделяне има единствено проектен характер.Съдът споделя извода на съдебния изпълнител ,че за да се обособят два самостоятелни УПИ, е необходимо предварително изменение на подробния устройствен план по реда на ЗУТ, одобряване на проекта от компетентния административен орган и отразяването му в регулационния план на селото и че до приключване на тази процедура предметът на изпълнението не може да бъде индивидуализиран като самостоятелен недвижим имот.

Изпълнителния способ се сочи от взискателя (Чл.426 ал.2 изр.1 ГПК).С молба от 22.05.2026 г. взискателят „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 поискал принудителното изпълнение да бъде насочено единствено по отношение на поземления имот без намиращите се в него сгради ,като е поискано да бъде извършена оценка на ½ ид.ч. от възбранения имот, представляващ съгласно проекто-скица УПИ X-189 в кв. 12 по плана на село Б. с площ от 1640 кв.м., незастроен, след което да бъде насрочена публична продан на секвестируемата част от имота (л.172 по делото). Поисканият изпълнителен способ е възможен обаче,както се посочи по-горе,само ако секвестируемата част от имота е обособена като самостоятелен УПИ .Ако длъжникът не пожелае да извърши тази промяна в правния статут на имота ,то тази възможност може да се използва от взискателя ,който може да иска овластяване от съда по реда на обезпечение на исковете (Чл.134 ал.3 ГПК).

Взискателят е поискал публична продан на УПИ X-189 в кв. 12 по плана на село Б. с площ от 1640 кв.м., незастроен,съгласно проекто-скица на вещото лице П.И.П. .Този имот обаче не съществува в правния мир ,тъй като заключението на вещо лице е правно незадължително становище ,което не може да замести административното производство по изменение на подробния устройствен план.

Водим от горното и на основание Чл.437 ал.4 ГПК Съдът