Решение № 40 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 276/2026 г.

Жалбоподателят Д. Д. Ц. от •••, ЕГН •••••••••• е недоволен от издаденото от Началник РУ – Лом към ОД МВР Монтана Наказателно постановление № Л-5/КОС от 19.03.2026 г., с което на осн. чл. 212 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 511.30 € /петстотин и единадесет евро и 30 евроцента/. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. И. М. от АК – София, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, алтернативно – да намали размера на наложената глоба до предвидения в закона минимум. Претендира и сторените по делото разноски. Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното: С Наказателно постановление № Л-5/КОС от 19.03.2026 г. на жалбоподателя Ц. на осн. чл. 212 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,30 € за това, че на 19.02.2026 г. в •••, в обособена стая – хол на жилището, съхранява извън метална каса - в елек на закачалка над вратата 21 бр. ловни патрони, калибър 12, за законно притежавано от него дългоцевно оръжие, като по този начин могат да имат достъп и други лица до тях. Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване. По същество се явява частично основателна. Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка: Д. Ц. се води на отчет и контрол в РУ – Лом за притежание на огнестрелно оръжие и имал издадено разрешително за индивидуален лов на хищници от 08.01.2026 г. На 19.02.2026 г. служителите на РУ – Лом – И. П. и Е. М. извършвали планови проверки на лица по списък, предоставен от служба КОС, относно съхранение на боеприпаси и огнестрелни оръжия. Единият от адресите, които посетили, бил в •••. В имота ги въвел Д. Ц., като проверяващите установили, че ловните му оръжия се намират в предвидените каси. Зад вратата в холното помещение обаче установили закачалка, на която имало елек с патрондаш и 21 бр. ловни патрони, калибър 12. За съхранението на тези боеприпаси извън металната каса св. П. му съставил АУАН за нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Актът е подписан без възражения, в законоустановения срок не са постъпили и писмени такива. Така въз основа на съставения АУАН АНО е издал атакуваното НП № Л-5/КОС от 19.03.2026 г., с което на осн. чл. 212 от ЗОБВВПИ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 511,30 евро. Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, се налагат следните правни изводи: Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават необходимите реквизити съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При проверка за законосъобразността на издадено наказателно постановление, съдът винаги е инстанция по същество и следва да прецени дали от АНО правилно е приложен материалният закон. В настоящия казус съдът констатира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, но АНО не е приложил правилно закона по отношение размера на наложеното наказание. Чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ предвижда задължение за лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. Според чл. 212 от ЗОБВВПИ: „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв“. В процесния случай е нарушен чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ – Ц. е съхранявал боеприпаси в дома си, като до тях са могли да имат достъп други лица – ловните патрони са се намирали в неговия елек, закачен на закачалка в холното помещение. В тази насока са всички събрани по делото доказателства – както писмените такива, така и показанията на свидетелите П. и М., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени, обективни и точни. Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата аргументи за нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Непосочването конкретно на „предложение 3“ на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВППИ, което визира хипотезата на достъп на други лица до боеприпасите, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение. Това е така, защото описанието на нарушението е съвсем точно и не оставя съмнение за това кое свое задължение не е изпълнил жалбоподателят. Също така ирелевантно е кои точно „други лица“ са могли да имат достъп и дали са имали реален или хипотетичен достъп. Законът не поставя изискване да се посочват конкретни лица, именно защото наличието на боеприпаси на леснодостъпно място е в достатъчна степен общественоопасно, без да се налага каквато и да е конкретизация. Фактическата обстановка изцяло съответства на посочената като нарушена разпоредба, както и на санкционната такава - чл. 212 ЗОБВВПИ. АНО правилно е преценил, че в случая не намира приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като боеприпасите не са малко /21 бр./, а и са се намирали на леснодостъпно място. Правилно е наложено административно наказание „глоба“, но при определяне на неговия размер (който в нормата на чл. 212 ЗОБВВПИ не е абсолютно, а относително определен - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая глобата е определена от АНО на 511,30 € /1 000,00 лв./, без да са изложени никакви аргументи за това. Законодателят е предвидил за физически лица „глоба“ в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретния случай налагането на глоба в размер около средния се явява необосновано. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на специалния закон - ЗОБВВПИ. Не са изложени никакви аргументи защо АНО е преценил, че следва да се наложи глоба в размер над минималния. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът му се явява завишен и следва да се намали до минималния такъв - от 500.00 лв. /255,65 €/, като споделя изложените от защитата аргументи в тази насока. По този начин ще може да се постигнат целите на наказанието, без същото да е прекомерно и несъответстващо на конкретното нарушение. При този изход на делото, тъй като издаденото НП е изменено, а не изцяло отменено, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, а от АНО такива не са претендирани.