Решение № 8 от 17.1.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 195/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №3279/13.03.•••3г., подадена от Т. И. М., чрез пълномощника адв.Д. Д., против Решение №58 от 15.02.•••3г., постановено по гр.дело №357/•••2г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Изложени са конкретни доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на процесуалния закон и съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест и указания за подлежащите на установяване обстоятелства, както и при непълнота на доказателствата и необоснованост с оспорване на фактическите и правни изводи във връзка с реституцията на спорния имот. Претендира се за отмяна на решението и уважаване на иска, както и за присъждане на всички направени пред двете съдебни инстанции разноски. Въззиваемата страна О. С. З. е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт С. Н. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него доводи за нейната неоснователност, според които, мероприятието, за което имота е бил отчужден, е реализирано и същият съставлява публична общинска собственост, поради което не подлежи на реституция. Претендира за потвърждаване на решението. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентен съд, по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни. От приложения по делото Отказ за промяна на кадастралната карта и кадастрален регистър изх.№17-5-11.01.2016 г. се установява, че със Заявление вх.№01-364779 – 14.12.2015 г. ищецът е поискал пред С. - С. З.а бъде ненесен поземлен имот с новоопределен /проектен/ идентификатор •••••••••••, съгласно представен проект за промяна на ККР, като се е легитимирал като собственик на имот, ненанесен в КККР на гр. Стара Загора, съгласно Нотариален акт от 03.05.2004 г. за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, вписан Акт №••••••• г. на СВп.-Стара Загора, Удостоверение №2704/21.04.2003 г. и Решение №••••••• г. на ОСЗ. В законоустановения срок е постъпило становище на собственика на имотите, засегнати от исканото изменение на КККР – О С З, с коеото изрично се възразява срещу нанасянето на имота, тъй като същия попада в площта и границите на имоти – публична собственост на О С З. С оглед установения спор за собственост, е постановен отказ за допускане на исканото изменение на КККР, съгласно представения от молителя проект, който е влязъл в сила. С оглед на така установените обстоятелства, съдът намира, че обжалваното решение е постановено по предявен допустим иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, от процесуално легитимиран ищец с правен интерес, срещу процесуално легитимиран ответник, поради което обжалваният съдебен акт е допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания. На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Ищецът претендира, че в качеството на единствен наследник по закон на Т. И. Г.а, б.ж. на гр. Стара Загора, с Решение №50142/23.03.2004 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Стара Загора /на л.12 от гр.д.№2008/•••2 г. на РС – Стара Загора/, и Скица №•••••. /на л.11 от гр.д.№2008/•••2г./, издадена от О С З, му е възстановена в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху Нива с площ от 1, 800 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на гр. Стара Загора, в местността „Б. б.“, съставляваща имот •••• помощен кадастрален план на парк „Б.“, обявен в ДВ бр.•••• при граници: имот №••• /нива, временно общинска/, имот №••• /нива, временно общинска/, имот ••• /нива, временно общинска/, имот ••• /нива, временно общинска/, имот ••• /нива на Д. Х. А./, и имот ••• /нива, временно общинска/. Въз основа на реституционното решение на ОСЗГ, правото му на собственост е било признато и с Нотариален акт от 03.05.2004 г., вписан Акт №••••••• г. на СВп-Стара Загора /на л.13 от гр.д.№2008/•••2 г./. Сочи, че този негов имот не е бил отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед №••••••• г. на ИД на АГКК, като същият попада в границите и площта на отразените в кадастралната карта поземлени имоти с идентификатори №•••••••••••, и двата имота вписани в кадастралния регистър като собственост на О С З. Със Заявление вх.№01-364779/14.12.2015 г. поискал да бъде отстранена грешката и непълнотата на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно изготвен от него Проект за промяна на КК и КР, с нанасяне на собствения му имот, обособен с проектен идентификато𠹕••••••••••. По образуваната административна преписка е бил постановен Отказ за промяна на КК и КР с изх.№17-5/11.01.2016 г. на Началника на СГКК – гр. Стара Загора, тъй като заинтересованото лице – собственик на засегнатите от изменението имоти – О С З, е депозирала Становище изх. №10.11.14987/23.12.2015 г., с което изрично възразява срещу изменението, тъй като имотите били актувани като публична общинска собственост. Посоченото обуславя спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР. В срока по чл.131 от ГПК с Отговор на исковата молба вх.№8114/02.08.•••2 г. и Допълнение към него с вх.№8194/04.08.•••2 г. ответната О С З оспорва иска, като твърди, че със Заповед №••••••••• г. на ОНС – Стара Загора е одобрено отреждането на парк „Б.“, част от който са ПИ с идентификато𠹕•••••• с площ 74008 кв.м., с ТПТ „територия, заета от води и водни обекти“ и НТП „езеро“, и ПИ с идентификато𠹕•••••• с площ от 22 877 кв.м., с ТПТ „Урбанизирана“, НТП „обществен селищен парк, градина“. И двата имота са актувани като публична собственост на О С З с актове за публична общинска собственост. Собствеността на О С З върху тях се претендира да е възникнала по силата на закона – на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно чл.61, ал.4 от ЗУТ озеленените площи по ал.2 – собственост на държавата и общините, са публична собственост. Съгласно чл.11, т.1 от Закона за водите, публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи. В случая през процесното езеро протича и го захранва река Б., която е публична държавна собственост. Публичната собственост на държавата и на общините не подлежи на реституция, с оглед на което се оспорва представеният с исковата молба нотариален акт, както и решението по чл.18ж, ал.1 на ОСЗГ – гр. Стара Загора по заявление вх.№••••••••. и на осн. чл.17, ал.2 от ГПК се иска да бъде извършен косвен съдебен контрол върху Решение №50142/23.03.2004 г. и на решението по чл.18ж, ал.1 на ОСЗГ- Стара Загора, като се иска обявяването им за нищожни и незаконосъобразни. Сочи се, че едното от тях не е подписано от членовете на ПК. Налице е проведено мероприятие – създаване на парк „Б.“ и изграждане на езеро като част от парка, което не позволява възстановяването на собствеността. Към момента на постановяването на решенията, от които ищецът черпи правата си, са били налице пречки за възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници. Наред с това се оспорва праводателката на ищеца Т. И. Г.а да е имала нива на посоченото в исковата молба място. На основание чл.86 от ЗС в редакцията от 1990 г., не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а в редакцията към 1996 г. е изключена възможността да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Във връзка с релевантните за спора обстоятелства, съдът намира следното: Между страните не се спори, че ищецът е единствен наследник на Т. И. Г.а, а и това се установява от Удостоверение за наследници №2241/20.04.•••2 г. /на л.23 от гр.д. №2008/•••2 г. на РС – Ст.Загора/. От приетият от въззивния съд писмен документ – заверен от страната препис от нотариалнозаверен препис на „Спогодително“ от •••••• г. с нотариална заверка на подписите на съделителите рег.№••••/•••••• г. /на л.11-13 от въззивното дело/ се установява, че съгласно т.V.2 от същата спогодба, в дял на Т. И. Г. се дава и същата приема да вземе Нива от 1, 8 дка в землището на Стара Загора, местността „Б. б.“, при граници: Н. Ж. П., У. Л. и път. От Заявление-декларация от 06.09.1956 г. от Т. И. Г. /на л.14 от делото на ПАС/ се установява, че същата е декларирала, че желае да стане член на КЗС – гр. Стара Загора, приема всички разпоредби на Примерния устав и Правилника за вътрешния ред, и при влизането си в стопанството ще внесе всичката обработваема земя на своето домакинство, находяща се в землището на гр. Стара Загора, с обща площ от 5, 6 дка, като в приложената към заявлението опис-декларация от 06.09.1956 г. /на гърба на заявлението/ под т.2 е описана нива с площ от 1, 8 дка в местността „Б. б.“ при граници: „К. Х.., път., Н. Н. П..“. От СТЕ вх.№7018/08.09.•••3 г. /на л.113 – л.125 от въззивното дело/ се установява, че проектен имот с проектен идентификато𠹕••••••••••, съгласно скица-проект за изменение на Кадастралната карта за ПИ 513.45 и ПИ 513.77 по КК на гр. Стара Загора, удобен със Заповед №••••••• г. на ИС на АГКК, е идентичен с имота, получен в дял от Т. И. Г., посочен в делбен протокол от 1926 г. като Нива с площ от 1, 8 дка, м.“Б. б.“ при граници: К. Х., път и Н. П., както и с имота, посочен в опис-декларацията от 1956 г. Същият имот е отразен с планов ••• на помощния план, обявен в ДВ бр.•••••••• г. /обявление на л.138 от делото на ОС, а заверен препис - извадка от същия план на л.136/ и в разписния списък към същия план фигурира с №•••••••• /извлечение от регистъра на л.110 от настоящото дело/. Съдът кредитира заключението на експертизата, като намира, че същото е компетентно изготвено, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. От приетата по делото Заповед №•••••••• г. на зам. министъра на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството /на л.140 от делото на ОС/, по повод протокол №•••••••• г.на Старозагорския градски градоустройствен съвет, протокол №••••••. на ИК при ГНСДТ и въз основа на чл.29 от ЗПИНМ, се одобрява отреждането на място за езеро изравнител и зелена площ около него в имоти пл.№№ •••••••• в североизточната част по плана на гр. Стара Загора, „по червената черта на приложената към тая заповед скица“. В същата заповед имотите са посочени само с плановите си номера, без посочване на вида им, площ, граници и собственици, като описаната като приложение към заповедта скица на имотите не е представена по делото. От Удостоверение №21-11-2-1 /08.11.2012 г. /на л.55 от делото на ОС/, издадено по повод искане от Областен управител на област Стара Загора вх. №06-01-204/13.09.2012 г. /на л.53/ във връзка с отписването на имот с идентификатор ••••••• от актовите книги за държавна собственост, се установява, че регулационният план на парк „Б.“ от 1955 г. не е запазен и О С З не разполага с него. От Акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на •••••••••• №1182/28.Х.1958 г. /на л.139 от делото на ОС/, от същата дата се завземат на основание Заповед №•••••••• г. на министъра на електрификацията /на л.210 от делото на ОС/ и се счита за държавна собственост отчуждените със Заповед №•••••••• г. за езеро изравнител и зелена площ около това езеро /налице е допусната техническа грешка в годината на издаване на посочената акта за завземане заповед – очевидно се визира Заповед №•••••••• г., тъй като по делото е изискана от Дирекция „ЦДА“ и приложена Заповед №•••••••• г. на л.209 от делото на ОС, от която е видно, че същата няма отношение към имоти в землището на гр. Стара Загора/. В акта за завземане на имотите същите са с непълно описание, непозволяващи идентифицирането им – посочени са само техните площи и предназначението им, но не и плановите им номера, границите им, и техните собственици. Съдът констатира, че никой от имотите не съответства по площ и предназначение на имота на Т. Г., представляващ нива с площ от 1, 800 дка в местността „Б. б.“, посочен в делбен протокол от 1926 г. От Заповед №•••••••• г. на министъра на електрификацията /на л.210 от делото на ОС/ се установява, че имотите, отчуждени със Заповед №•••••••• г. за езеро изравнител и зелена площ около това езеро, се прехвърлят безвъзмездно от Д. н. с. - гр. С. З., на Г. Н. с. - гр. С. З. От Заповед №Д. •••••••• г. на Областния управител на област Стара Загора /на л.154/ се установява, че завзетите имоти са били актувани с АДС №•••••••• г., и към настоящия момент в КККР на гр. Стара Загора попадат в площта на имоти с идентификатори ••••••• /езеро/ и •••••••• /остров в езерото/, които са визуализирани на скица на л.156-гръб. От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че през 1955 г. със Заповед №•••••••• г. на зам. министъра на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството на основание и по реда на ЗПИНМ, е одобрено отреждането на място за езеро изравнител и зелена площ около него в североизточната част по плана на гр. Стара Загора, но отчуждените имоти със Заповед №•••••••• г. за езеро изравнител и зелена площ около това езеро, са различни от процесния имот с площ от 1.800 дка, който към 1955 г. е бил собственост на Т. Г., а не на ДНС- Стара Загора, и съобразно кадастралния план от 2000 г. попада преимуществено извън езерото, отразено като ПИ с идентификатор •••••••, и извън ПИ •••••••• /остров в езерото/. През следващата – 1956 г., Т. Г. е внесла имота си в К. - С. З., като по делото не се установява дали след 1956 г. този имот е бил отчужден от К. - С. З. за осъществяване на същото мероприятие – изграждане на езеро изравнител и зелена площ около него. От Заповед №••••••••• г. на Зам.председателя на О. - С. З. /на л.57 от делото на ОС – Ст.З./във връзка с протокол №2/11.01.1960 г. на Съвета по ПИНМ при ГОНС – гр. Стара Загора, протокол на комисията по §16 на осн. §34, т.1 във вр. §18, т.3 от Временната наредба за приложение на ЗПИНМ, се одобрява отреждането на Парк Б. по регулационния план на гр. Стара Загора, по червените черти и надписи на скицата – приложение към заповедта. От приложеното на л. 68 от делото на ОС – Ст.З. копие на Регулационен план на парк „Б.“, утвърден със Заповед №••••••••• г., и с помощта на изготвената по делото СТЕ вх. №10610/06.10.•••2 г. /на л. 160 от делото на ОС/ се установява, че поземленият имот с проектен идентификатор 688.513.7117 и проектна площ от 1800 кв.м., попада в границите на Парк „Б.“ по ПУП, утвърдени със Заповед №••••••••• г. на ОНС – Стара Загора. От Схема – Приложение №2 към същата СТЕ /на л.166 от делото на ОС/ се установява, че проектен имот с проектен идентификатор ••••••••••• спрямо ОУП на гр. Стара Загора от 1978 г. попада в строителните граници на гр. Стара Загора. От представеното копие от преписка №••••••••. от ОСЗ – гр. Стара Загора, с вх. №8566/16.08.•••2 г. /на л.96-111/ съдът приема за установено, че от наследниците на Т. И. Г.а било подадено Заявление вх.№••••••••. пред Поземлената комисия при О С З, с което на осн. чл.10 от ЗСПЗЗи чл.13 от ППЗСПП наследниците на Т. И. Г.а са поискали да им бъде възстановена собствеността върху земеделски имоти, в това число на нива с площ от 1, 800 дка в местността „Б. б.“. С Решение по Протокол №50142/18.02.1993 г. /извлечение на л.98/ е било признато правото на възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ върху нива с площ от 1, 800 дка в местността „Б. б.“. С последващо Заявление вх.№53103/09.08.2000 г. ищецът Т. И. М., в качеството на единствен останал наследник по закон на Т. И. Г.а /след смъртта на неговата майка, починала на 14.04.1993 г., съгласно Удостоверение за наследници №903/13.04.2004 г./ е поискал имота, представляващ нива с площ от 1, 8 дка, в местността „Б. б.“, който е нанесен в кадастралния план на гр. Стара Загора под пл.••• в кв. „Б. б. – парк „Б.“, за който му е признато правото на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници по преписка вх.№50077/1991 г., да му бъде възстановен. От представения по делото заверен препис от заглавната страница на Регистър на собствениците на бившите имоти по възходящ ред на кадастралните номера /на л.134 от делото на ОС/ се установява, че през м. ноември, 1999 г. е бил изготвен Помощен кадастрален план за обект: гр. Стара Загора – парк „Б.“ и кв. „Б. б.“ с изпълнител „Геодезия“ЕАД – отдел Стара Загора, възложен от МРРБ – Главна дирекция „Кадастър и геодезия“, който е бил обявен на основание чл.39, ал.1, т.1 от ППЗЕК в ДВ бр.••••••••ъгласно обявление на л.138/, като на осн. чл.40 от ППЗЕК е даден 14-дневен срок от обнародването на заинтересуваните да направят възражения. По делото няма данни да е завършила процедурата по одобряването на този кадастрален план. Съгласно заключението на ДСТЕ вх.№13017/30.11.•••2 г. /на л.212-220 от делото на ОС/, към момента на изготвянето на кадастралния план в него е отразено езерото-изравнител, находящо се на север от алеята, която преди това е била път, тангиращ край северната граница на отразеното в регулационния план от 1960 г. езеро „З. /на л.146 от делото на ОС/ и преминаващ по мост над река Б.. Следователно, към 2000 г. езерото – разширител е съществувало. От извлечението от този кадастрален план, в частта му, в която е нанесен и имот пл. ••• /на л.136/ е видно, че територията северно от езерото, върху която попада нанесеният имот с кадастрален •••, бивша собственост на Т. Г. /съгласно приложения разписен списък към плана на л.135/, е с нанесени топографски знаци и текст, обозначаващи, че същата е заета от декоративна дървесна растителност. От така нанесените обозначения за съществуващите към 2000 г. на мястото на имота езеро и растителност, се обосновава извод, че предвиденото мероприятие, за което със Заповед №•••••••• г. на зам. министъра на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството /на л.140 от делото на ОС/, е отредена площ за езеро-изравнител и зелена площ около него, и съгласно одобрения със Заповед №••••••••• г. регулационен план на парк „Б.“, е било осъществено в частта му, в която попада процесния недвижим имот с планов •••• помощния кадастрален план, обявен в ДВ бр.•••••••• г. От Заявление вх.№53103/09.08.2000 г. /на л.9 от делото на РС – Ст. З./ се установява, че Т. И. М., е депозирал пред О С З, отдел „Териториално развитие, жилищна политика и строителство“, Общинска поземлена комисия /по утвърден образец/, искане на основание чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ да му бъде издадено удостоверение, че имотът му, находящ се в м.“Б. б.“ е нанесен в кадастралния план на гр. Стара Загора под пл.•••• кв.“Б. б. - парк Б.“, и на основание чл.10, ал.5, 6, 7 и 9, чл.10а от ЗСПЗЗ във вр. чл.18а, чл.18б и чл.18ж от ППЗСПЗЗ да бъде постановено решение за възстановяването на правото му на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на имота му с площ от 1, 8 дка, при съседи: Н. П. /2, 3дка/, К. Ц. /1, 0 дка/ и Д.А. /2, 0 дка/. В заявлението се посочва, че заявителят е подал заявление до ПК под №50077 от 1991 г., в което е вписан посочения имот. По така подаденото заявление от О С З е издадено Удостоверение №2704/21.04.2003 г. /на л.10 от делото на РС-Ст.З./, че имот 1800кв.м., признат в м.“Б. б.“, след анкетиране на собствениците попада в строителните граници на гр. Стара Загора и е отразен под ••• на кадастралния план на бившите имоти, попадащи в парк „Б.“. Също така, от О С З е издадена Скица №•••••. /на л.11 от делото на РС – Ст.З./ на имот ••• по Кадастрален план на парк „Б.“ на Стара Загора – помощен кадастрален план, обявен в ДВ бр.5/08.01.2000 г. /обява на л.137-138 от делото на ОС – Ст.З./ Въз основа на така депозираните документи, О. - С. З. е издала Решение №••••••• г. /на л.12 от делото на РС – Ст.З./ за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Стара Загора по заявление №••••••••., подадено от Т. И. М., за възстановяване на правото на правото на собственост на наследниците на Т. И. Г.а в съществуващи (възстановими) стари реални граници на процесния имот – Нива от 1, 800 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр. Стара Загора, в местността „Б. б.“, имот •••• кадастралния план, при граници: имоти №№•••, •••, 197, 39, 28 и 29. Въз основа на тези документи е издаден на ищеца Т. И. М. констативен Нотариален акт от 03.05.2004 г. за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, вписан Акт №••••••• г. на СВп.-Стара Загора /на л.13 от делото на РС – Ст.Загора/. Междувременно, в периода между обявяването на помощния кадастрален план с ДВ бр.•••••••• г. и постановяването на Решение №••••••• г. по преписката на ищеца, с което той се легитимира като собственик по реституция, от представен от ответника Протокол №55 от заседание на Общински съвет – Стара Загора, проведено на 11.09.2003 г. /на л.24 от делото на ОС/ се установява, че по т.11 от дневния ред е обсъждано предложение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на старозагорски граждани на територията на парк „Б.“ в Стара Загора, като е прието Решение №1069, с което в т.1 Общинският съвет на гр. Стара Загора запазва отреждането на парк „Б.“ на част от територията, определена със Заповед №••••••••• г., при граници: „ от Север – южния бордюр на пътя за с. Л. западно от езерото „З. и комплекс „З.; от Запад – източния бордюр на пътя за с. Л. западно от езерото „З., източната регулационна линия на ул.“И. В. до разклона на сградите на фирма „Т.“; от Ю. - с. б. на алеята към сградите на фирма „Т.“, източния бордюр на алеята западно от сградите, северно от оградата на фирма „Т.“ до източната регулационна граница на гр. Стара Загора; от Изток – регулационната граница на гр. Стара Загора, до пресечната точка с пътя за с. Л.“. Също така се запазва отреждането на парк „Б.“ на територията с форма на триъгълник в границите: „от Север – уличната регулация на ул.“В. О.“, от юг – уличната регулация на ул.“Х. М.“ и от изток: уличната регулация на ул.“И. В.“. С т.2 от същото решение, на основание чл.9, т.3 от ЗУТ, Общинският съвет на гр. Стара Загора променя предназначението на част от територията на парк „Б.“, определена със Заповед №••••••••• г. на Председателя на ОНС Стара Загора, в граници, както следва: Цялата територия на съществуващия парк „Б.“ северно от околовръстния път на гр. Стара Загора; Цялата територия на съществуващия парк „Б.“ южно от околовръстния път на гр. Стара Загора и северно от пътя за с. Л.; Цялата територия на съществуващия парк „Б.“ южно от определените нови граници на парк по т.1 от същото решение до уличната регулация на ул.“Х. М.“. С т.3 на същото решение Общинският съвет е възложил на Кмета на О С З да нанесе съответните изменения в одобреното техническо задание за изменение на ОУП на гр. Стара Загора, одобрен през 1978 г. С т.4 Общинският съвет възлага на Кмета на О С З да започне процедура по възстановяване чрез Поземлената комисия на Стара Загора на имотите на собствениците на земи на териториите, за които отпада отреждането на парк „Б.“. С т.5 Общинският съвет възлага на Кмета на О С З да започне процедиране на кадастралния план, изготвен през 2000 г. С т.7 Общинският съвет дава възможност на частните лица собственици на възстановени имоти в границите на съществуващия парк „Б.“, да възложат изготвянето на ПУП (ПРЗ) за имотите си. С представен по делото по-късен Протокол №13 от заседание на Общинския съвет на Стара Загора, проведено на 29.09.2016 г. /на л.65 от делото на ОС/ е взето Решение №521, с което Общинският съвет възлага на Кмета да предприеме необходимите действия за изработването на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП в обхват кв./парк Б. в граници, както са описани в т.2 на Решение №1069/2003 г. на Общинския съвет, съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Това решение на Общинския съвет обосновава извод, че до постановяването му през 2016 г. предходното Решение №1069/11.09.2003 г. на Общинския съвет, с което се отменя отреждането за парк „Б.“ за част от площта в обхвата на регулационния план, одобрен със Заповед №••••••••• г., не е било отразено в Общия устройствен план на гр. Стара Загора. Въз основа на Решение №521/29.09.2016 г. на Общинския съвет на Стара Загора е изготвен Проект за изменение на ОУП на гр. Стара Загора за територията на кв./парк Б. - Вариант 3 /на л.60 от делото на ОС/, от който е видно, че предвидената промяна засяга само южната част на квартала – южно от езерото З., а в североизточната част на квартала – между езерото З. и строителната граница по ОУП от 2011 г. /отразена на проекта с оранжеви точки/, където се намира спорната по настоящото дело площ /видно от Схема – Приложение №3 към СТЕ на л.167 от делото на ОС/, в действащия ОУП от 2011 г. е отразена зелена площ, и не е предвидена промяна в плана в този участък. Именно този вариант на изменение на ОУП от 2011 г. е одобрен с Решение № 1115/28.09.2017 г. на Общинския съвет на Стара Загора /на л.63/, видно от поставения печат в горния десен ъгъл на проекта /на л.60/. От същото решение е видно, че одобрения проект за изменение на ОУП на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии обхваща частта от кв./парк Б. в границите: от юг – ул.“Х. М.“, от север – алеята към предприятие „Т.“, запад – ул.“И. В., изток – ул.“Хан Тервел“ по плана на гр. Стара Загора. Съпоставени с текста на Решение №1069/2003 г. на Общинския съвет /на л.24 от делото на ОС/, се установява, че така одобреният с Решение № 1115/28.09.2017 г. на Общинския съвет /на л.63/ проект за изменение на ОУП на гр. Стара Загора от 2011 г., обхваща само част от територията по т.2 от Решение №1069/2003 г. на Общинския съвет, а именно – територията на юг от южната граница на територията по т.1, за която се запазва отреждането за парк, до уличната регулация на ул.“Х. М.“. Останалата част на територията по т.2, за която Общинският съвет на основание чл.9, ал.3 от ЗУТ е взел решение да бъде променено предназначението на част от територията за парк „Б.“ /“Цялата територия на съществуващия парк „Б.“ северно от околовръстния път на гр. Стара Загора; Цялата територия на съществуващия парк „Б.“ южно от околовръстния път на гр. Стара Загора и северно от пътя за с. Л.“/, не е обхваната от одобрения проект от 2016 г. за изменение на ОУП от 2011 г. Изменението на ОУП не обхваща и останалата част от територията на парк „Б.“, в границите по т.1 от Решение №1069/2003 г. на Общинския съвет, в които се запазва отреждането за парк „Б.“, съгласно регулационния план, утвърден със Заповед №••••••••• г., тъй като тази площ е изключена от обхвата на одобрения Окончателен проект за ОУП на О С З, съгласно Решение №1779/30.06.•••2 г. /на л.62 от делото на ОС/. Съгласно т.2 от същото решение, одобрените Подробни устройствени планове със съответните заповеди на Кмета или с решения на Общинския съвет, запазват своето действие. Така събраните доказателства обосновават фактически извод, че към релевантните за настоящото производство моменти – датата на постановяване на Решение №••••••• г. на О. - С. З., с което ищецът се легитимира като собственик по реституция на процесния имот – Нива от 1, 800 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр. Стара Загора, в местността „Б. б.“, имот •••• кадастралния план, при граници: имоти №№•••, •••, 197, 39, 28 и 29, както и към момента на одобряването на КККР на гр. Стара Загора със Заповед №РД-18-43 от 25.05.2009 г., в действащия регулационен план на гр. Стара Загора е било запазено отреждането за парк „Б.“ с регулационния план, утвърден със Заповед №••••••••• г., за участъка, в който попада процесната площ, в границите на имот пл.••• по помощния кадастрален план, обявен в ДВ бр.•••••••• г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: По делото се установява по несъмнен начин, че наследодателката на ищеца - неговата баба Т. И. Г.а, е придобила въз основа на договор за доброволна делба - „Спогодително“ от •••••• г. с нотариална заверка на подписите на съделителите рег. №••••/•••••• г. /на л.11-13 от въззивното дело/, имот, съставляващ Нива от 1, 8 дка в землището на Стара Загора, местността „Б. б.“, при граници: Н. Ж. П., У. Л. и път. Установява се, че със Заявление-декларация от 06.09.1956 г. Т. Г. е внесла същия имот в КЗС – гр. Стара Загора. От приетата СТЕ приета пред въззивната инстанция, се установява, че бившият имот на Т. И. Г.а, придобит от нея на основание договор за делба на •••••• г., и впоследствие внесен в КЗС, е идентичен с имот пл.••• по помощен кадастрален план, обявен с ДВ бр.•••••••• г., който от своя страна, като местоположение, площ и граници съответства на проектен имот с проектен идентификатор •••••••••••, съгласно представен проект за промяна на ККР на гр. Стара Загора, представен със заявление вх.№01- 364779/14.12.2015 г. депозирано пред СГКК – Стара Загора. От приетата СТЕ вх.№10610/06.10.•••2 г. /Схема – Приложение №2 на л.166/, и Удостоверение №2704/21.04.2003 г. /на л.109/, се установява че към момента на депозиране на Заявление вх.№••••••••. за възстановяване на процесния имот на наследници на Т. Г., имотът, представляващ нива с площ от 1, 8 дка, в местността „Б. б.“, който е нанесен в кадастралния план на гр. Стара Загора под пл.••• в кв. „Б. б. – парк „Б.“, е попадал в строителните граници на гр. Стара Загора, определени съобразно Общия устройствен план на гр. Стара Загора от 1978 г., и в границите на парк „Б.“, съобразно ПУП на Парк „Б.“, утвърден със Заповед №••••••••• г. /от Схема – Приложение №1 към СТЕ на л.165/. От Извадка от помощен план, обявен в ДВ бр.•••••••• г. /на л.136/ и Приложение №3 към СТЕ вх.№7018/08.09.•••3 г./на л.122 от делото на ПАС/ се установява, че към момента на обявяване на помощния план, отразеният в него имот пл.••• е попадал частично /с площ от 568 кв.м./ в съществуващо вече езеро-изравнител на територията на парк „Б.“, и с площ от 1231 кв.м. – в озеленена площ на парк „Б.“, заета от декоративна дървесна растителност. При изследването на измененията в реда за възстановяване на земеделските земи се установява от правна страна, че към момента на подаване на Заявление вх.№••••••••. не е била уредена изрично възможността за възстановяване на земеделски земи в строителните граници на населените места. Тази възможност е въведена с новата разпоредба на чл.10, ал.7 на ЗСПЗЗ, съгласно изменението, обнародвано в ДВ бр. 28 от 03.04.1992 г. и с новата разпоредба на чл.18ж, ал.1, въведена с изменението на ППЗСПЗЗ, обнар. В ДВ бр.34/24.04.1992 г. Съгласно тази разпоредба, възстановяването на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници се осъществява с решение за възстановяване правото на собственост в, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Видно от приложеното на л.98 решение по чл.18ж, ал.1 по Протокол №50142/18.02.1993 г., в него е посочен вида на имота /нива/, площта му /1, 800 дка/, и местоположението му /в местността „Б. б.“/ но не са посочени неговите граници и съседи, поради което имотът не е идентифициран в старите му граници, и решението не е породило реституционен ефект. С §7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА /обнар. ДВ бр.77/17.09.1991 г./ считано от 17.09.1991 г., в собственост на общините преминават държавните имоти, представляващи езера /съгласно т.2/, както и зелените площи за обществено ползване /съгласно т.4/. Със Закона за общинската собственост /ДВ бр.44/21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./, съгласно чл.3, ал.2, т.2 са обявени за публична общинска собственост имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. С влизане в сила на Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр.1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, с чл.61, ал.2 от ЗУТ /в първоначалната му редакция/ изрично се установява, че „Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване - паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и лесопаркове, представляващи публична собственост“. Следователно, към момента на обявяване на помощния кадастрален план в ДВ бр.•••••••• г., езерото – изравнител, представляващо част от езерото „З., и озеленените площи около езерото, в които е попадала площта в границите на имот пл.••• в кв. „Б. б. – парк „Б.“, по помощния кадастрален план, са били собственост на О С З, и са били включени в територии, отредени за Парк „Б.“, съгласно регулационния план, утвърден със Заповед №••••••••• г., като в тази част е било реализирано езерото – изравнител, за който е отредена площ със Заповед №•••••••• г. на зам. министъра на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството /на л.140/, и е съществувала озеленената площ около него, с декоративна дървесна растителност. По делото се установява от фактическа страна, че към датата на постановяване на решение №••••••• г. на О. - С. З., с което ищецът се легитимира като собственик по реституция на процесния имот, е било постановено Решение №1069/11.09.2003 г., с което в т.2 Общинският съвет на гр. Стара Загора на основание чл.9, т.3 от ЗУТ, променя предназначението на част от територията на парк „Б.“, определена със Заповед №••••••••• г. на Председателя на ОНС Стара Загора, възлага на Кмета на О С З да нанесе съответните изменения в одобреното техническо задание за изменение на ОУП на гр. Стара Загора, одобрен през 1978 г., и да започне процедура по възстановяване чрез Поземлената комисия на Стара Загора на имотите на собствениците на земи на териториите, за които отпада отреждането на парк „Б.“, както и да започне процедиране на кадастралния план, изготвен през 2000 г. Това решение на Общинския съвет обаче не е могло да породи правни последици, изразяващи се в промяна на предназначението на тази част от територията на Парк „Б.“, в която е попадал процесният имот, идентифициран като имот пл.••• в кв. „Б. б. – парк „Б.“, по помощния кадастрален план, обявен в ДВ бр.•••••••• г. Това е така, тъй като същото в тази своя част е постановено в противоречие със забраната на чл.9, ал.2 от ЗУТ, в редакцията му към 11.09.2003 г. /изменение на ЗУТ с ДВ бр.•••••••./, съгласно която се забранява да бъде променяно предназначението на съществуващи озеленени площи или части от тях, представляващи публична общинска собственост, освен по изключение - на части от тях, за изграждане на обекти, представляващи също публична собственост, с разрешение на общинския съвет. Разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗУТ, посочена като основание за промяната на предназначението на част от територията на парк „Б.“, определена със Заповед №••••••••• г., в относимата й редакция към 11.09.2003 г. /изменение на ЗУТ с ДВ бр.•••••••./, е допускала с решение на Общинския съвет да бъде променяно предназначението само на територии и поземлени имоти, предвидени в устройствени планове за озеленени площи за широко обществено ползване, извън случаите по ал. 2 – т.е. към 11.09.2003 г. Общинският съвет е имал правомощие със свое решение да променя на основание чл.9, ал.3 от ЗУТ само площи, които в устройствения план са предвидени за озеленяване за широко обществено ползване, но то още не е реализирано. За вече съществуващи такива озеленени площи Общинският съвет със свое решение е можел да предвиди частична промяна на предназначението, но само за изграждане на обекти, представляващи също публична собственост. По делото се установява, че в участъка в старите реални граници на имота на Т. Г., към 11.09.2003 г. вече е било осъществено предвиденото озеленяване, и площта е попадала в реализирана част на Парк „Б.“, съгласно регулационния план, удобен със Заповед №••••••••• г. на Председателя на ОНС Стара Загора. Тъй като по отношение на тази площ Решение №1069/11.09.2003 г. на Общинския съвет на Стара Загора не е породило правни последици, към датата на постановяване на решение №••••••• г. на О. - С. З., площта, в която е попадал имотът, представляващ нива с площ от 1, 8 дка, в местността „Б. б.“, при посочените в решението граници, нанесен в кадастралния план на гр. Стара Загора под пл.••• в кв. „Б. б. – парк „Б.“, е била публична общинска собственост – част от територията на Парк „Б.“, определена с регулационен плащ, утвърден със Заповед №••••••••• г. Макар реституционните закони при приемането им през 1992 г. да не предвиждат като пречка за възстановяване на собствеността статута на имота като публична държавна или публична общинска собственост, това ограничение е изведено по тълкувателен път, и с Решение №19/21.12.1993 г. по конст.д.№11/1993 г. на КС. По-късно това разбиране е закрепено изрично с нормата на чл.2, ал.1 от ЗОСОИ /обн. ДВ, бр.•••/1997 г./. С т.9 от Решение №4/11.03.1998 г. по к.д.№16/1997 г. на КС на РБ изрично се приема, че реституцията преструктурира собствеността, но само в рамките и обхвата на частната собственост на държавата и общините, и не засяга публичната държавна и общинска собственост. С по-късно приетата разпоредба на чл.7, ал.4 от ЗОбС /Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г./ е даден изричен законодателен израз на извличаното дотогава по тълкувателен път разрешение на въпроса дали подлежат на възстановяване имоти, които са станали публична собственост на общините. По изложените съображения, по пътя на упражнения на основание чл.17, ал.2 от ГПК на валидността и материалната законосъобразност на административния акт инцидентен контрол, с който ищецът се легитимира като собственик по реституция, като наследник на Т. Г., съдът намира за основателно релевираното от ответника правоизключващо възражение, че реституционното решение №••••••• г. на О. - С. З. не е породило правни последици, тъй като касае имот, който към момента на постановяване на решението е бил публична собственост на О С З, което е пречка собствеността на бившите собственици да бъде възстановена. Независимо, че реституционното решение №••••••• г. на О. - С. З. е стабилен административен акт, когато правото на собственост на трето лице, неучаствало в административното производство, е засегнато от позитивно решение на ОбСЗ, това лице има право в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и законосъобразността на реституционното решение. В случая третото лице е Община, участваща в гражданския оборот като равнопоставен гражданскоправен субект, и като такъв е носител на вещни права, поради което правото му да упражни това средство за искова защита, не може да бъде ограничено /в т.см. Решение №56/11.02.•••1 г. по гр.д. №3447/2019 г. на ВКС – 2-ро гр.отд./. Няма пречка това процесуално защитно средство да бъде приложено и в исковото производство по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като този иск по естеството си също е спор за собственост, но към релевантен минал момент. Като е достигнал до същите решаващи изводи, първостепнният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Съобразно този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна – О С З, следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК – общо разноски за експертизи в размер на 1000 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 450 лв., на осн. чл.25, ал.2 от НЗПП. Така мотивиран, съдът