Решение № 5308 от 6.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 173/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 1644/08.01.2025 г., уточнена с молба от 29.04.2025 г. (л. 94 и сл.), предявена от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (КЗП), ЕИК 121516918, с адрес: гр.

София, пл. „Славейков“ № 4А, против „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК

206726796, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО – район „Младост“, Квартал Бизнес парк София, бул. Околовръстен път № 253.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 186, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗЗП и чл. 385, ал. 1, във връзка с чл. 379, ал. 3 от ГПК:

1. Да бъде прогласена нищожността на клаузите на Чл. 12, изр. ІІ и ІІІ и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД;

2. Да бъде постановено преустановяване прилагането на неравноправните клаузи на чл. 12 и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД;

3. Да бъде задължено „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД да отстрани

неравноправните клаузи на чл. 12 и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД;

4. Да бъде задължено „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД да огласи по подходящ начин за своя сметка съдебното решение или част от него.

В исковата молба се твърди, че с писмо с изх. № Ц-03-9118/04.11.2024 г., КЗП, на основание чл. 148 от ЗЗП, е препоръчала на „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД да отстрани констатираните от Комисията неравноправни клаузи.

С писмо с вх. № Ц-03-9118/22.11.2024 г., „ЛЕВ ФИНАНС" ЕООД е предоставило становището си и проект на изменен типов договор за потребителски кредит и „Общи условия“. Становището било разгледано на заседание на КЗП и било взето решение по т. 43 от Протокол № 44/10.12.2024 г. След разглеждане на становището, КЗП решила, че не е спазена направената препоръка с писмо с № Ц-03-9 118/04.11.2024 г. относно чл. 12 и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия и Комисията взела решение, че предложените промени не водят до премахване на неравноправните клаузи и че дори и в този си вид те продължават да са неравноправни. С решението, документирано в т. 43 от Протокол № 44/10.12.2024 г., Комисията решила, че следва да бъде заведен колективен иск срещу „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, за което дружеството било уведомено с писмо изх. № Ц-03-9118/10.12.2024 г.

Ответникът „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни.

Сочи, че своевременно е предприело всички необходими стъпки за коригиране и отстраняване на клаузите, посочени от КЗП като неравноправни, като се е съобразило с дадените му указания, след което е уведомило всички свои потребители за извършените промени в типовите договори и приложимите към тях Общи условия.

Сочи, че към исковата молба не са представи доказателства за възможностите на Комисията сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. Не били посочени и обстоятелствата, които определят кръга на засегнатите лица. Счита, че искът преследва защита на индивидуален интерес на точно определени лица.

По същество на спора, ответникът счита, че исковете са неоснователни. Сочи, че посочените от ищеца клаузи от договора и общите условия за потребителски кредит не са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Относно разпоредбата на чл. 12 от Договора за потребителски кредит, ответникът сочи, че същата урежда последиците от неизпълнение на основното парично задължение на кредитополучателя, а именно - заплащането на дължимата вноска в уговорените срокове. Клаузата не противоречала, а напротив – съответствала на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като лихва се дължала само върху просрочената сума. Това съответствало на чл. 5, изр. 2 от Директива 93/13 ЕИО, чл. 33 ЗПП и на чл. 82 ЗЗД. На следващо място, клаузата на чл. 12 предвиждала разходите по събиране на вземането да бъдат уговорени като обезщетение за забава, като имало конкретно изброяване и изрично посочване, че това обезщетение не може да надхвърля дължимата законна лихва за забава. Това било изрично предвидено в ЗЗП и било благоприятно за длъжника.

Относно твърдяната неравноправност на чл. 13 от Договора за потребителски кредит, ответникът сочи, че значителния риск за кредитора следва да се определя от конкретни факти и обстоятелства, приложими за конкретния случай, а не с оглед субективното отношение. В случая, кредитите, предмет на Договора за потребителски кредит била на ниска стойност, кратък срок за погасяване, без съдлъжници и без обезпечения. Клаузата на чл. 13 била променена съобразно указанията на КЗП, като предсрочната изискуемост можела да настъпи едва от деня на изтичане на допълнително дадения с уведомлението срок. Клаузата съдържала ясно описание на условията за обявяване на предсрочна изискуемост, начина на обявяване и момента, от който настъпвало действието. Клаузата била изцяло в полза на потребителя, тъй като при забава в плащането на дължимите вноски, кредиторът би предпочел да начислява договорения лихвен процент.

Относно твърдяната неравноправност на чл. 14, ал. 1 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД, в отговора на исковата молба се сочи, че тази разпоредба възпроизвежда чл. 13 от Договора за потребителски кредит и всички съображения, изложени по-горе са приложими и тук. Ответникът се позовава на чл. 60, ал. 2 ЗКИ на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС и счита, че е уговорило по-благоприятни условия за длъжниците. Излага съображения, че дружеството си е послужило с аналогия, като е стъпило на принципа по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е изложило съображения относно чл. 87, ал. 4 ЗЗД.

По отношение на клаузата на чл. 14, ал. 3 от Общите условия, „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД сочи, че предвиденото задължени кореспондира на чл. 63, ал. 1 ЗЗД и на изискването за сътрудничеството между страните. Въпросната разпоредба не следвала да се разглежда отделно от останалите алинеи на същия член, каквато била практика на ВКС и разпоредбите на чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответникът претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация: чл. 186, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 143 от ЗЗП, чл. 186, ал. 3 ЗПП (в редакциите към датата на предявяване на исковете), вр. чл. 379 от ГПК.

Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните възраженията на ответника. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира предявените искове за допустими, а релевираните от ответника, в тази връзка, възражения са неоснователни.

Исковете са предявени от легитимирано лице, съгласно нормата на чл. 165, ал. 3, т. 3 от ЗЗП. С исковата молба, съобразно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от ГПК, КЗП е представила доказателства и декларирала възможността си сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, като са изложени съображения, че това е не само право но и задължение на Комисията за защита на потребителите, която съобразно Закона за защита на потребителите и Устройствения си правилник, е длъжна да сезира компетентния окръжен съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите и общите условия с искане за обявяването им за нищожни, както и за премахването им, за да не бъдат засягани правата на голям брой потребители.

В съответствие с разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от ГПК, Комисията е заявила с исковата молба и готовността си да понесе финансовите тежести, свързани с воденето на делото. Изтъква се в този смисъл, че Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет, по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията, като се сочи че ежегодно Министърът на икономиката и индустрията утвърждава бюджет на Комисията, който се формира от бюджетната субсидия, чрез трансфери от Министерството на икономиката и индустрията.

За преценка наличието на правен интерес от иска е съобразено тълкуването дадено с решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1436/2023 г., II т. о. на ВКС., решение № 60071 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1453/2020 г., I т. о., решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., решение № 110 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 827/2016 г., II т. о. и др. С цитираната съдебна практика е прието, че допустимостта на иска за защита на колективни интереси по чл. 379 и сл. ГПК, вр. чл. 186 ЗЗП не зависи от обстоятелството, дали нарушението е било преустановено от ответника и кога, с оглед преценката за наличие на правен интерес от постановяване на решение по чл. 386 ГПК.

По делото е проведено е открито съдебно заседание по чл. 382, ал. 1 ГПК. Определен е кръгът на увредените лица-всички физически лица, ползващи услугите, предоставени от „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД не за извършване на търговска или професионална дейност и които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Определен е и начина за разгласяване на предявяването на исковете. Представени са доказателства за разгласяването по определения начин.

В производството не са конституирани заинтересовани лица

Предмет на спора е действителността на клаузите на Чл. 12, изр. ІІ и ІІІ и чл. 13 от Договора за потребителски кредит и чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД, със съдържание след последното предложено изменение от страна на търговеца, а именно,

Чл. 12, изр. ІІ и ІІІ от Договора за потребителски кредит:

„В случай на просрочие на вноска по кредита и/или другите дължими суми, КРЕДИТОРЪТ има право на начисли законовата лихва за забава по българското право, изчислена от датата на падежа до датата на плащане. Кредитополучателят дължи и обезщетение за забава размер на всички съдебни и извънсъдебни разходи по събиране на вземането, но не повече от законната лихва. Разходите за събиране на вземането включват изпращане на СМС известия, разходи за телефонни обаждания, разходи за пощенски и куриерски услуги, разход и за ангажиране на човешки ресурс по събиране на вземането“.

Чл. 13 Договора за потребителски кредит:

„В случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ просрочи изплащането на две поредни от дължимите от него вноски съгласно Договора и Приложение № 1 и това представлява съществено неизпълнение, от настоящите общи условия, КРЕДИТОДАТЕДЯТ предоставя подходящ срок за изпълнение на дължимото задължение с предупреждение. че след изтичането на срока ще счита договора за развален, а кредитът - за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост настъпва считано от датата, на която е изтекъл допълнително предоставения срок. В останалите хипотези на чл. 15, предсрочната изискуемост настъпва, считано от деня на получаване на уведомлението за обявяването й от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. Всички направени разноски по събирането на кредита породи предсрочна изискуемост са за сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ“.

Чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД:

„Кредиторът може да изисква предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем, при наличие на някое от следните обстоятелства:

1/ при пълно или частично неплащане на две или повече последователни вноски от Погасителния план приложен към Договора за кредит в случай, че неплащането представлява съществено неизпълнение, като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че в противен случай договора ще бъде развален, а кредитът - предсрочно изискуем, считано от датата на последната неплатена вноска.

3/ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е информирал своевременно

ДРУЖЕСТВОТО за настъпили промени в обстоятелствата и данните, които е декларирал първоначално, които са от съществено значение за неговата кредитна оценка и/или оценка за неговата платежоспособност

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е информирал своевременно ДРУЖЕСТВОТО за настъпването на нови обстоятелства, които биха могли да окажат въздействие върху изпълнението на Договора от страна на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, които са от съществено значение за неговата кредит на оценка и/или оценка за неговата платежоспособност“.

В тежест на ищеца е да установи, че са отправени препоръки до ответното дружества, да установи съдържанието на оспорените клаузи от Договора за потребителски кредит и Общите условия, поради което са в нарушение на колективните интереси на потребителите.

По делото се установи, че във връзка с постъпили жалби, касаещи дейността на ответника, на основание чл. 192, т. 2 ЗПП, Комисията за защита на потребителите е изискала от „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., заедно с приложимите към него общи условия (видно от писмо с изх. № Ц-03- 9118/14.09.2024 г. на КЗП, л. 75). С писмо с изх. № Ц-03-9118/09.10.2024 г. на КЗП, посочените документи отново са изискани от ответника. В отговор на това писмо, на 21.10.2024 г. „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД е изпратило до КЗП Договор за потребителски кредит, Общи условия към него, както и други документи, свързани със сключването на договора (л. 28 и сл.).

С решение по т. 37/04.11.2024 г., Комисията за защита на потребителите е приела, че са налице неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит и Общите условия към тях, поради което и следва да се отправи препоръка до „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД да отстрани неравноправни клаузи.

По делото не е спорно, че с писмо с изх. № Ц-03-9118/04.11.2024 г., Комисията за защита на потребителите е отправила препоръка до „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД да отстрани неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит и Общите условия към тях (л. 76 и сл.).

С писмо с вх. № Ц-03-9118/22.11.2024 г., „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД е предоставило проект на изменен типов договор за потребителски кредит и Общите условия към него (л. 12 и сл.).

С решението по т. 43 от Протокол № 44/10.12.2024 г., Комисията решила, че следва да бъде заведен колективен иск срещу „ЛЕВ ФИНАНС“ ЕООД, за което дружеството било уведомено с писмо изх. № Ц-03- 9118/10.12.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на търговеца и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.

Относно чл. 12, изр. ІІ и ІІІ от Договора за потребителски кредит:

Съгласно чл. 12 от Договора, „В случай на просрочие на вноска по кредита и/или другите дължими суми, КРЕДИТОРЪТ има право на начисли законовата лихва за забава по българското право, изчислена от датата на падежа до датата на плащане. Кредитополучателят дължи и обезщетение за забава размер на всички съдебни и извънсъдебни разходи по събиране на вземането, но не повече от законната лихва. Разходите за събиране на вземането включват изпращане на СМС известия, разходи за телефонни обаждания, разходи за пощенски и куриерски услуги, разход и за ангажиране на човешки ресурс по събиране на вземането“.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Посочената разпоредба е императивна. Противоречието с нея води до нищожност, като няма никакво значение, дали клаузата е била индивидуално уговорена или не.

В случая, изречения ІІ и ІІІ на чл. 12 от Договора за потребителски кредит са в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, тъй като с тях се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора. С разглежданите разпоредби се кумулира към обезщетението за забава по изр. І на чл. 12 и обезщетението, посочено в изречения ІІ и ІІІ на чл. 12, което е забранено съгласно цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП.

Няма никакво значение соченото от ответника, че лихвата се дължала само върху просрочената сума, че има конкретно изброяване и изрично посочване, както и че това обезщетение не може да надхвърля дължимата законна лихва за забава. Решаващо е обстоятелството, че се преследва забранена от закона цел - да се присъди още едно обезщетение за забава .

С оглед на изложеното, клаузата на чл. 12, изр. ІІ и ІІІ от Договора за потребителски кредит е нищожна.

Относно чл. 13 от Договора за потребителски кредит:

Чл. 13 от Договора предвижда:

„В случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ просрочи изплащането на две поредни от дължимите от него вноски съгласно Договора и Приложение № 1 и това представлява съществено неизпълнение, от настоящите общи условия, КРЕДИТОДАТЕДЯТ предоставя подходящ срок за изпълнение на дължимото задължение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, а кредитът - за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост настъпва считано от датата, на която е изтекъл допълнително предоставения срок. В останалите хипотези на чл. 15, предсрочната изискуемост настъпва, считано от деня на получаване на уведомлението за обявяването й от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. Всички направени разноски по събирането на кредита породи предсрочна изискуемост са за сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ“.

Доводите на ищеца за неравноправност на тази клауза не са свързани с принципната невъзможност за обявяване на предсрочна изискуемост, а с условията за това. Ищецът сочи, че при забава в плащането на две погасителни вноски (и то от датата, на която е изтекъл допълнително предоставения срок) не се създава значителен риск за интереса на заемодателя, поради което обявяването на кредита за предсрочно изискуем би било в противоречие с добрите нрави, а също така би довело до прекалено тежка и несъразмерна санкция за потребителя. Не се отчитало дори когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. Клаузата била във вреда на потребителя и не отговаряла за изискването за добросъвестност.

За преценка неравноправност на клаузите, съдът съобрази разясненията съобразно т. 66 от решение на СЕС от 26.01.2017 г., по дело C-421/14, Banco Primus, в което се приема, че за да се определи дали договорна клауза за предсрочна изискуемост създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, националната юрисдикция трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко, с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира общите правни норми, които се прилагат в областта в отсъствието на специални договорни разпоредби, и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита.

На първо място е дължима преценката доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза, която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Процесните клаузи, макар и да не са част от общи условия, съдът намира да не са индивидуално уговорени. Предвид чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза, ако отговаря на посочените критерии следва да се приема да не е индивидуално уговорена. Включването на уговорката в индивидуалния договор не предопределя характера на индивидуално уговорена и съдът дължи потребителска защита по отношение на нея. От ответника съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП подобно доказване не е проведено.

Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като потребителят предварително следва да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да обяви договора за предсрочно изискуем.

Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страните. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.04.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: 1.обективният факт на неплащането и 2. упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Съобразявайки горните разяснения, съдът намира процесната клауза на чл. 13 от Договора за потребителски кредит да отговаря на условието за неравноправност.

В същата съобразно горните критерии е посочено конкретно договорно неизпълнение на длъжника, което е основно за него, като с оглед посочване на две вноски, съдът намира да би могло да обоснове същественост при преценка договорното неизпълнение и обосноваване извод за неплатежоспособност на длъжника.

Неоснователни са доводите на ищеца, че клаузата не е била променена, тъй като ответникът е добавил „това представлява съществено неизпълнение“.

Въпреки това, обаче, клаузата е неясна, тъй като не е формулирана по безспорен и недвусмислен начин.

На първо място, касае за клауза от Договора за потребителски кредит, а в нея е посочено „настоящите общи условия“. Изобщо не е ясно какво би трябвало да означа изразът „и това представлява съществено неизпълнение, от настоящите общи условия“. Пояснението „от настоящите общи условия“ не се отнася и до Приложение № 1, тъй като същото е неразделна част от договора (съгласно посоченото в него).

На следващо място, от ответника не е посочен принципно срок, за който се предоставя кредит на потребители, респективно ограничен ли е в рамките на определен размер, с оглед преценка дали неплащането на две вноски е съществено. В този смисъл потребителят е поставен в ситуация на неяснота относно условията, при които кредитът би могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем едностранно от кредитора.

Напълно неясно е и изречението „В останалите хипотези на чл. 15, предсрочната изискуемост настъпва, считано от деня на получаване на уведомлението за обявяването й от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ“. Въобще не става ясно какво се има предвид, тъй като в една част от договорите, представени от ответника изобщо липсва член 15, или липсва страницата, на която би трябвало да е член 15 от договора. В друга част от договорите, член 15 няма никакво отношение с предсрочната изискуемост. Например: „Ако някоя клауза от Договора бъде обявена за недействителна или неприложима, или бъде отменена от компетентна юрисдикция, това не води до недействителност или неприложимост на целия Договор“

Така формулирана клаузата на чл. 13 от Договора, съдът намира да е неравноправна, доколкото създава съмнение за действителната воля на кредитора, дали ще упражни право да обяви кредита за предсрочно изискуем или счита предсрочната изискуемост да е настъпила при някакви неясни условия. Само поради неяснота на същата, доколкото потребителят е поставен в несигурност досежно условията, при които негово договорно неизпълнение би могло да доведе до промяна на правоотношението, е достатъчно

основание, за да се приеме неравноправност. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да измени договора и цялата получена сума да стане предсрочно изискуема, то търговецът не може да се счита за добросъвестен - потребителят не може да прецени икономическите последици от сключването на договора - нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Действително съществуване на клауза за предсрочна изискуемост е основано на законовата възможност за промяна на правоотношението (чл. 71 от ЗЗД, чл. 432 от ТЗ), но доколкото се касае до упражняване на потестативно право на кредитора, с което се променя едностранно правоотношението, необходимо условие за упражняването му е равнопоставеност в отношенията с потребителя и осигуряване на възможност на последния да изпълни доброволно, респективно да съобрази евентуалните последици от обявяването й; От друга страна предсрочната изискуемост не настъпва от момента на неизпълнението на длъжника, а съобразно изложеното по-горе е необходимо обявяването й на длъжника, от които момент в случай, че са налице и обективните критерии за това настъпва предсрочна изискуемост; Същевременно в българската правна доктрина липсва правна възможност на потребителя за противопоставяне на предсрочната изискуемост, поради което и неоснователни са доводите на ответника, че клаузата е изцяло в интерес на потребителя.

Неясно е и клаузата на изречение последно от чл. 13 от Договора. Изобщо не е ясно какво се има предвид „всички направени разноски по събиране на кредита поради предсрочна изискуемост“. Отделно от това, в тази си част, клаузата противоречи и на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗЗП. Обявяването на предсрочната изискуемост сочи на едностранна промяна в договорното правоотношение от кредитора, която влече след себе си загубване на преимуществото на срока, но не и до отпадане на облигационната връзка (за разлика от развалянето на договора от изправната страна, което води до заличаване на договора с обратна сила). Следователно са касае за разходи по време на договора, които са абсолютно неясни и които не са включени в годишния процента на разходите.

Ето защо процесната клауза на чл. 13 от Договора е неравноправна и искът, в тази част, е основателен.

Относно чл. 14, ал. 1 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД:

Съдържанието на чл. 14, ал. 1 от Общите условия е следното:

„Кредиторът може да изисква предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем, при наличие на някое от следните обстоятелства:

1/ при пълно или частично неплащане на две или повече последователни вноски от Погасителния план приложен към Договора за кредит в случай, че неплащането представлява съществено неизпълнение, като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че в противен случай договора ще бъде развален, а кредитът - предсрочно изискуем, считано от датата на последната неплатена вноска.

Клаузата е неравноправна, като важат изложените по-горе принципни съображения.

За разлика от чл. 13 от Договора, тук е предвидено и частично неплащане, като важи посоченото относно липсата на яснота и предвидимост за потребителя. Освен това, с клаузата се смесват два правни института със съвсем различни правни последици. Налице е вътрешно противоречие между двата института на разваляне и обявяване на предсрочна изискуемост. Както беше посочено, предвидената възможност за разваляне от изправната страна по договора сочи на заличаване на договора с обратна сила, докато обявяването на предсрочната изискуемост сочи на едностранна промяна в договорното правоотношение от кредитора, която влече след себе си загубване на преимуществото на срока, но не и до отпадане на облигационната връзка.

Посоченото в в чл. 14, ал. 1 от Общите условия, а именно: че кредитът става „ …… предсрочно изискуем, считано от датата на последната неплатена вноска“, освен че противоречи на съдържанието на договора, но и на посочените по-горе принципни постановки за предсрочната изискуемост и на задължителните разяснения на цитираното Тълкувателно решение, които не е необходимо да се преповтарят.

Относно чл. 14, ал. 3 от Общите условия на „ЛЕВ ФИНАНС” ЕООД:

Съдържанието на чл. 14, ал. 3 от Общите условия е следното:

„Кредиторът може да изисква предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем, при наличие на някое от следните обстоятелства:

3/ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е информирал своевременно

ДРУЖЕСТВОТО за настъпили промени в обстоятелствата и данните, които е декларирал първоначално, които са от съществено значение за неговата кредитна оценка и/или оценка за неговата платежоспособност

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е информирал своевременно ДРУЖЕСТВОТО за настъпването на нови обстоятелства, които биха могли да окажат въздействие върху изпълнението на Договора от страна на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, които са от съществено значение за неговата кредит на оценка и/или оценка за неговата платежоспособност“.

Вярно е соченото от ответника, че поведението на страните следва да е в съответствие на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, предвиждащ, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Вярно е и, че въпросната разпоредба не следвала да се разглежда отделно от останалите алинеи на същия член, каквато била практика на ВКС и разпоредбите на чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО

Анализирайки въпросната разпоредба – самостоятелно и във връзка с останалите разпоредби от договора, съдът приема, че клаузата е неравноправна.

Ал. 3 на чл. 14 от ОУ предвижда две хипотези за които кредитополучателя не е информирал дружеството:

настъпили промени в обстоятелствата и данните, които са декларирани

първоначално, които са от съществено значение …. ;

„…настъпването на нови обстоятелства, които биха могли да окажат

въздействие върху изпълнението на Договора от страна на кредитополучателя, които са от съществено значение за …..“;

Като се остави настрана въпросът, че между двете хипотези не е поставен препинателен знак (точка или запетая), което само по себе си води до неяснота, разпоредбата не отговаря на изискванията за формулиране по ясен и недвусмислен начин. Със същата отново се нарушава изискването на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за добросъвестност на търговеца и се достига до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора чрез ограничаване на правата на потребителите. На първо място, изобщо не е предвиден някакъв (разумен) срок за потребителя, да предостави на дружеството въпросната информация. Посочено е, че „не е информирал своевременно“, но изобщо не става ясно какво се има предвид. Обстоятелствата, които са от съществено значение за кредитна оценка и/или оценката за платежоспособността могат да са от най-различен характер, включително и личен, а липсата на срок води до извода, че информирането трябва да е незабавно, което обективно не винаги е оправдано. Действително, в чл. 14 е предвидено, че ал. 3 и 4 не се прилагат, ако независимо от декларираните неверни и/или непълни обстоятелства и данни и/или ако не е спазено задължението за своевременно информиране, кредитополучателят изпълнява точно и в срок поетите задължения. Това би означавало, обаче, че дори при минимално, частично и несъществено изпълнение, по волята на кредитора, може да се приложи ал. 3 на чл. 14 от ОУ, което е в противоречие с изискването за добросъвестност. Съвсем отделен е въпросът, че цитираната разпоредба е посочена, като ал. 4, която предвижда, че ал. 4 не се прилага.

На следващо място, разглеждана разпоредба не предвижда каквато и възможност за даване на подходящ срок за изпълнение. Анализирайки разпоредба на чл. 15 от ОУ става ясно, че в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от ОУ (тъй като това е част от „останалите хипотези на чл. 14“), „предсрочната изискуемост настъпва, считано от деня на получаване на уведомлението за обявяването й“ – т.е. не е предвидена каквато и възможност за реакция от страна на кредитополучателя.

По изложените съображения, тази клауза съща е неравноправна и искът е основателен.

Относно иска по чл. 186, ал. 3 от ЗЗП (в редакцията към датата на предявяване на иска): Чл. 186, ал. 3 от ЗЗП сочи на възможността за предявяване на иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, каквито се явяват нарушения на разпоредбите досежно „Неравноправни клаузи в потребителски договори“. Преустановяването касае нарушения, предмет на съществуващи договорни правоотношения, а забраната има за цел предотвратяване нарушението от страна на търговеца при сключване на бъдещи договори. С оглед установеното съобразно горните мотиви нарушение на колективните интереси на потребители на основание чл. 186, ал. 3 от ЗЗП, ответникът следва да бъде осъден да преустанови занапред прилагането на неравноправните клаузи.

На основание чл. 379, ал. 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да поправи последици от нарушението, посредством отстраняване на клаузите от договор за потребителски кредит, доколкото мярката е подходяща за защита на колективен потребителски интерес, както и да се задължи да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение (диспозитива на решението) в едномесечен срок от влизането му в сила, чрез съобщение, публикувано в един национален ежедневник.

Относно разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на общо 152.20 евро, включващи: 52.20 евро - разноски за разгласяване и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро (определен по чл. 23, т. 4 от НПП).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 92 евро - държавна такса.

Мотивиран от горното Софийски градски съд,