Решение № 3179 от 30.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 408/2026 г.

Производството е по реда на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД. Жалбоподателят А. М. М. от град Велико Търново, чрез адвокат Д. от БлАК, е поискал отмяната на формиран мълчалив отказ от администратора на лични данни „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД – София. Сочи, че по негово заявление, подадено чрез процесуалния му представител адв.Д. ответникът не е дал достъп до обработвани от него лични данни в едномесечен срок, считано от 22.01.2026 година, като е формиран мълчалив отказ. Намира същият за незаконосъобразен, като моли да бъде отменен, като съдът върне преписката с указание за предоставяне на достъп до исканите лични данни. Претендира разноски. Ответникът, Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД – София, който не отрича, че е администратор на лични данни по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД /вж. и представената политика за поверителност и защита на личните данни/, в представеното становище по делото /лист 56 и сл./ отрича основателността на жалбата и иска отхвърлянето и. основният аргумент на ответника е, че дружеството не е адресат на искането за достъп до лични данни с оглед представителната власт пълномощника, подал искането. Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Както се установява от преписката, с която съдът разполага, със заявление от 21.01.2026 година, адресирано именно до настоящият ответник и получено от него на 22.01.2026 година, от последният е поискано предоставяне на достъп до всички лични данни, които администраторът обработва, вкл.и копия от документи. Посочено е, че данните следва да се предоставят на изрично описана електронна поща. Няма данни и не се установява ответникът да е отправил до представителя на жалбоподателя или до жалбоподателя изрично изявление, с което да уважава или отхвърля искането в срока, посочен в разпоредбата на чл.12, параграф 3, изречение първо от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРОЗЛД/, нито е налице изявление за удължаване на този срок поради констатирана съществена причина. Следователно, на 23.02.2026 година е формиран мълчалив отказ.Следователно, срокът по чл.149, ал.2 от АПК е започнал да тече от 24.02.2026 година и изтича в края на 23.04.2026 година, четвъртък, присъствен ден. В случая жалбата е подадена в рамките на този срок от лице, което е легитимирано да оспори отказа. По същество жалбата е основателна. Както съдът констатира по - горе, със заявление от 21.01.2026 година, адресирано именно до настоящият ответник и получено от него на 22.01.2026 година, от последният е поискано предоставяне на достъп до всички лични данни, които администраторът обработва, вкл.и копия от документи. Посочено е, че данните следва да се предоставят на изрично описана електронна поща. Към заявлението е приложено пълномощно за адвокат Д., с което жалбоподателят овластява последният да го представлява пред всички институции, вписани в Регистъра по чл.3а от ЗБНБ, като са дадени примерни 9 броя финансови институции, сред които не е посоченият ответник. В т.7 от въпросното пълномощно изрично е предвидено, че представителят на жалбоподателя може да упражнява всички права, уредени в ОРОЗЛД, включително и правото на достъп по смисъла на чл.15 от посоченият Общ регламент. Неоснователно ответникът сочи липса на представителна власт на пълномощника на жалбоподателя при предявяване на заявлението за достъп до лични данни с оглед примерното изброяване на кредитните институции в пълномощното на адв. Д.. Както съдът консатира, в обема на представителната власт на представителят е включено представителство по пълномощие пред всички юридически лица, вписани в регистъра по чл.3а от ЗБНБ, който е публичен, като под № 92 в този регистър е вписано дружеството ответник. Съгласно пряко приложимата разпоредба на чл.12, параграф 1 от Регламента „Администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства.“. Съответно, според разпоредбата на чл.12, параграф 4 от Регламента „Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.“. Най – сетне, разпоредбата наечл.12, параграф 5, изречение последно от обкщностният акт сочи следното:“ Администраторът носи тежестта на доказване на явно неоснователния или прекомерен характер на искането.“. При тази уредба е очевидно, че липсва възможност за валидно сезираният администратор на лични данни, да не отговорил изрично на искане за достъп до обработвани от него лични данни на съответното лице, както е в случая. В случая ответникът е бил сезиран със заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, отправено му в качеството на администратор на лични данни от субект на данни чрез процесуален представител, като изискванията за такива заявления са посочени в чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Съгласно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция. Чл. 37в, ал. 2 от ЗЗЛД предвижда, че при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В случая тези изисквания са спазени от субекта на обработваните от ответника лични данни, при което е следвало същите да се обработят и предоставят. Ако администраторът е считал, че съществува някаква неяснота или непълнота относно подаденото искане от заявителя, неговата самоличност или обхвата на упълномощаването на адвокат Д., е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, респективно чл. 35-36 от АПК и да предприеме действия по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с подаденото искане. Следвало е да уведоми жалбоподателя за причините да не разглежда заявлението му, в изпълнение чл. 12, § 4 от Регламента, а не до запази мълчание по искането, без да го уведоми с изричен акт, че заявлението му по чл. 37б от ЗЗЛД не отговаря на изискванията и/или не следва да бъде удовлетворено, като посочи аргументите си за това. Според чл. 20, ал. 1 от Регламент 2016/687, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а) или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б); и обработването се извършва по автоматизиран начин. Изложеното дотук налага извод за основателност на жалбата. Следва мълчаливият отказ на ответника да бъде отменен, като преписката по подаденото заявление за достъп до обществена информация се върна на администратора на личните данни на жалбоподателя с указание за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. От страна на пълномощника на жалбоподателя е направено искане за заплащане на разноски, а именно 5,11 евро внесена държавна такса за образуване на делото и минималното според жалбоподателя, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат в размер от 511,29 евро на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. В приложеният на лист 49 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е близко лице на адвоката по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Чл.38, ал2 от ЗА предвижда следното: „В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати.“. Следователно съдът следва да съобрази размера на претендираното възнаграждение по критериите, посочени в тези разпоредби на ЗА, като в случая приложими са критериите по чл.36, ал.3 от ЗА. Доколкото става въпрос за дело, което не е с фактическа и правна сложност и по което няма предприети от страна на процесуалния представител на жалбоподателя никакви процесуални действия в проведените открити съдебни заседания и липса на определен материален интерес,то съдът счита, че на процесуалния представител на жалбоподателя се следва адвокатско възнаграждение в размер от 150 евро.