Решение № 270 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 383/2022 г.

Производството е висящо по установителен иск на Р. Ж. Б., с правно основание чл. 439 от ГПК, против "Инвестиционна компания" АД за установяване по отношение на ответника-взискател по изпълнително дело № 201448510401383/2014 г. на ЧСИ М.П., че Б. не дължи сума в размер на 201 706,67 лева неолихвяемо вземане по изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т. д. № 3416/2015 г. на Софийски градски съд, издаден въз основа на арбитражното решение от 28.12.2014 г. по ВАД № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд – София и посочено в удостоверение с изх. №8732/19.02.2021г. от ЧСИ М.П. по изпълнително дело №1383/2014г., при условията на чл. 439, ал. 2 ГПК поради нов настъпил факт, а именно опрощаване на същото задължение на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019г. между длъжника Р. Ж. Б. и взискателя „Инвестиционна компания“ АД, сключена след арбитражното решение. Ответникът „Инвестиционна компания“ АД с писмен отговор по чл. 131 ГПК оспорва иска по същество с подробно наведени доводи. Оспорва се автентичността на Договора за заем от 19.01.2011 г., Спогодбата от 26.11.2019г. и Анекс 1/26.11.2019г. относно подписа на управителя на ответното дружество С. Д. И. с възражения, че такива не са подписвани от името и за сметка на дружеството и подписът не е на посоченото в тях лице, като се иска откриване производство по чл. 193 ГПК по отношение посочените документи. Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: По делото е представена и приета спогодба от 26.11.2019 год., сключена между "Инвестиционна компания " АД в качеството му на кредитор, "Рос Паркет" ЕООД/с предходно наименование " Виал Паркет" ЕООД като заемополучател и Р. Ж. Б., заменен от " Лукс Паркет" ЕООД и " Евро Паркет" ЕООД като трети задължени лица. Със същата страните са постигнали договореност, че Р. Ж. Б. като физическо лице не е длъжник на " Инвестиционна компания " АД и не дължи никакви суми по заем, отпуснат от " Инвестиционна компания" АД по договор от 18.01.2021 год., новиран с договор от 19.01.2011 год., нито по изпълнителен лист от 15.06.2015 год. по т. д. № 3416/2015 год., нито по арбитражно решение от 29.12.2014 год. по арб. дело № 14081201 на Арбитражен съд- София и че вземането по този изпълнителен лист е изцяло погасено и отменено, поради което не може да бъде принудително събиране, поради което подписването на спогодбата съставлявало основание за прекратяване на изпълнителното дело под № 1383/2014 год. по описа на ЧСИ М.П.. В същата спогодба страните - " Рос Паркет " ЕООД, " Евро Паркет " ЕООД, " Вип Паркет" ЕООД, " Рос Инвестмънт" ЕООД и "Лукс Паркет" ЕООД декларирали, че признават и потвърждават съществуването на своето задължение към кредитора и че неизменно се задължават да го изплатят окончателно по описания в спогодбата размер, срок и начин. Страните по спогодбата са обективирали съгласието си, че спогодбата се счита за договор по чл. 108 от ЗЗД, по силата на който кредиторът опрощава дълга във всички вземания за каквато и да сума, формирана по какъвто и да е начин в размер над 100 000 лева, а заемополучателят и солидарните длъжници ще заплатят остатъчния дълг в размер на 100 000 лева на месечни вноски от минимум 500 лева, платими считано от м. юли 2020 год., но не по-късно от 5 години от датата на подписване на спогодбата. В чл. 10 от спогодбата страните са уговорили, че в случай че постигнатите по-горе договорености не могат да отменят установителното и изпълнителното действие на арбитражното решение, то " Инвестиционна компания " АД се отказва на основание чл. 108 от ЗЗД от цялото си вземане спрямо Р. Б., включително главници, лихви и разноски. По делото е налично удостоверение № 6975/07.12.2025 г., издадено по изп. дело № 20148510401383 по описа на ЧСИ М.П.. От същото се установява, че същото е образувано въз основа на издаден на 10.05.2014 год. от СРС изп. лист на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. д. № 13082/2014 год. на СРС, на основание т. д. № 3416/2015 год. на СГС и дело № 14081201/2014 год. на Арбитражен съд към БТПП. Посочени са взискателите по изпълнителното дело и длъжниците и един от тях е Р. Ж. Б.. Ответникът е оспорил истинността на Спогодбата от 26.11.2019г., в частта относно на автентичността на подписа на управителя на ответното дружество „Инвестиционна компания“ АД С. Д. И., като на основание чл. 193 от ГПК, съдът е постановил да се извърши проверка на истинността на оспорения документ. Във връзка с производството по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК по делото са допуснати и приети първоначална и повторна съдебнографическа експертизи. Съгласно заключението на повторната съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Л. Г. и И. М. А. - специалисти в областта на документните изследвания в ЦЕКИ към НИК - МВР, което съдът изцяло кредитира и възприема като обективно и компетентно дадено, подписите, положени за „първа страна" - „Инвестиционна компания" АД, гр. Варна, както и под отпечатания текст в долния ляв ъгъл от името на С. Д. И., ЕГН •••••••••• върху оригинал на спогодба от 26.11.2019 г. не са положени от С. Д. И., ЕГН ••••••••••- сравнителни образци от условна Втора група. Поради опростеността на структурата на подписите - обекти, по-забавения темп, по- малкия им размер, спрямо подписите - сравнителни от Втора условна група, нарушената координация в началната им част, не може да бъде отхвърлена и хипотезата подписите - обекти да са заучени, наподобени и положени от друго лице. В заключението е посочено, че във втората група са подписите, положени в следните документи: -Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 29.04.2025 г.; Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с номер на бланката ••••• и вх. №••• г.; Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с номер на бланката ••••• и вх. №•••; Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с номер на бланката ••••• и вх. №•••; Сведение от 14.01.2021 г., по материалите на 07 РУ-СДВР; Сведение от 09.08.2024 г., по материалите на 07 РУ-СДВР; Протокол за изземване на сравнителен материал от 09.08.2024 г. по материалите на 07 РУ-СДВР; Протокол за очна ставка от 29.04.2025 г. по материалите на 07 РУ-СДВР. Предоставените документи с Приемо-предвателен протокол с Per. № 196000-1000 от 24.04.2026г. в НИК - МВР лично от С. Д. И. като сравнителни образци и снетите експериментални образци от подписи от същото лице на 24.04.2026 г., описани по- горе. Заключението на повторната съдебнографическа експертиза съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено; след надлежно извършено изследване на оригинали от подписа в различни институции - най – същественото от които са заявления за издаване на документи за самоличност на български граждани в МВР. Това заключение съдът възприема като компетентно и обосновано, независимо от оспорванията в посока на противното, тъй като нито от използваните от експертите сравнителни образци, нито от методите им за изследване и оценка възникват някакви съмнения относно правилността на направените констатации и формираните въз основа на тях изводи. В ГПК няма императивна норма, която да забранява на вещото лице да не работи по документи, които не се приложени като писмени доказателства по делото, а да го задължава да работи само по документи които са приобщени като доказателства по делото. Напротив, практиката винаги е била, да се работи по сравнителни образци, приложени към делото, ако има такива, но да се работи и по други сравнителни образци, намиращи се в различни институции, за които вещото лице е установило, че те се изготвени от лицето, чийто почерк и подпис, се изследват, но не са приложени по делото. В конкретния казус по делото са приложени писмени доказателства - документи със саморъчно изписани и положени подписи от С. Д. И., поради което вещите лица са работили както по такива писмени доказателства, така и по документи, намиращи се в различни институции - най – същественото от които са заявления за издаване на документи за самоличност на български граждани в МВР и изписаните ръкописни текстове и положените в тях подписи, което не представлява нарушение на процесуални правила. Заключението на повторната съдебно- графическа експертиза е категорично и при изготвянето му са взети образци не само от сравнителен материал, намиращ се в кориците на делото и от заявления, попълнени от С. Д. И. при издаване на документите му за самоличност. Заключението на повторната съдебно-графическа експертиза е категорично и при изготвянето му са взети образци от сравнителен материал от дати, близки и дори съвпадащи с датата, на която ищецът твърди, че е била изготвена и подписана представената Спогодбата от 26.11.2019г. Съдът няма основание да поставя под съмнение специалните знания и обективността на вещите лица по повторната съдебно- графическа експертиза, поради което намира, че така даденото заключение е пълно и обективно и следва да бъде кредитирано изцяло. Вещите лица изразяват категорично становище, обосновано и при извършения разпит в съдебното заседание на 17.06.2026 г. Други допустими и относими доказателства от значение за спора по делото не са ангажирани, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими. При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното: Съдът, с оглед установения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в процеса, е длъжен да разреши материалноправния спор по същество, като се произнесе само по наведеното от ищеца с исковата молба основание и по търсената от ищеца защита. Предмет на спора по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на вземането на ответника поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, правопогасяващи факти, като последните са основание на иска като въведен погасителен способ. Това означава, че недопустимо е съдът служебно да изследва настъпването на всички правопогасяващи факти, извън тези посочени от ищеца с исковата молба или по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. В този смисъл са Определение № 984 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1165/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 2292 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1322/2024 г., I т. о., ТК, Решение № 84 от 8.05.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 114/2018 г., Решение № 5025 от 4.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15284/2018 г., , Решение № 84 от 23.04.2014 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 97/2014 г. и др. Предметът на настоящото дело е отр. установителен иск на Р. Б., с правно основание чл. 439 от ГПК, против "Инвестиционна компания" АД за установяване по отношение на ответника-взискател по изпълнително дело № 201448510401383/2014 г. на ЧСИ М. П., че Б. не дължи сума в размер на 201 706, 67 лева неолихвяемо вземане по изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т. д. № 3416/2015 г. на Софийски градски съд, издаден въз основа на арбитражното решение от 28.12.2014 г. по ВАД № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд – София и посочено в удостоверение с изх. № 8732/19.02.2021 г. от ЧСИ М. П. по изпълнително дело № 1383/2014 г., при условията на чл. 439, ал. 2 ГПК поради нов настъпил факт и въведения като основание на иска единствен погасителен способ, а именно опрощаване на същото задължение на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019 г. между длъжника Р. Б. и взискателя "Инвестиционна компания" АД, сключена след арбитражното решение. Опрощаването е един от способите за погасяване на задължения, изрично уредено от законодателя в разпоредбата на чл. 108 ЗЗД като договор между кредитора и длъжника, следователно като всеки договор трябва да има валидно изразено съгласие между страните с този договор. Доказването на съгласие между страните, и в частност конкретните уговорки и условия на тази договор - Спогодбата от 26.11.2019г. и твърдения погасителен ефект, е изцяло в тежест на длъжника-ищец. Изслушаното по делото и възприетото от съда експертно заключение на повторната съдебно-графическа експертиза, установява, че Спогодбата от 26.11.2019г. не е подписана от страна на С. Д. И. - управител на "Инвестиционна компания" АД. Само този факт е достатъчен, за да се приеме за установено соченото от ответника възражение за липса на съгласие у кредитора за сключването на спогодба от 26.11.2019 г. между длъжника Р. Б. и взискателя "Инвестиционна компания" АД. След като при сключването на процесната Спогодба, подписът от страна на С. Д. И. - управител на "Инвестиционна компания" АД не е автентичен, то и следователно изложеното в спогодбата не е воля на кредитора и респективно позволява формиране на безсъмнен извод, че същото не удовлетворява изискванията за валидност/автентичност на Спогодбата от 26.11.2019г., поради което Спогодбата от 26.11.2019г. е нищожен договор поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Нищожната спогодба от 26.11.2019 г. между длъжника Р. Б. и взискателя "Инвестиционна компания" АД не би могла да породи никакви правни последици, включително и че по силата на който кредиторът се отказва от едно свое субективно притезателно или непритезателно (преобразуващо) право спрямо длъжника, което се погасява. При това положение остава недоказано твърдението на ищеца, чиято е доказателствената тежест, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че вземането в общ в размер на 201 706,67 лева неолихвяемо вземане, предмет на принудително изпълнение по изп. д.№ №1383/2014г. по описа на ЧСИ М.П. не съществува, тъй като е погасено чрез опрощаване на същото задължение на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019 г. между длъжника Р. Б. и взискателя "Инвестиционна компания" АД. Ето защо, съдът приема, че не е налице въведения като основание на иска единствен погасителен способ, а именно опрощаване на процесното задължение в размер на 201 706,67 лева неолихвяемо вземанена основание обективирано в спогодба от 26.11.2019 г. между длъжника Р. Б. и взискателя "Инвестиционна компания" АД. Предвид гореизложеното съдът приема, че предявеният иск от Р. Б. с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника "Инвестиционна компания" АД, че вземането по изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т. д. № 3416/2015 г. на Софийски градски съд, предмет на изп. дело № 201448510401383/2014 г. на ЧСИ М. П. в размер на 201 706, 67 лева неолихвяемо вземане, не съществува поради опрощаването му на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019 г. между длъжника Р. Б. и взискателя "Инвестиционна компания" АД,у се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По разноските С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски и не се присъждат. Ответникът претендира и доказва направени разноски общо 1278,46 евро – депозит за вещи лица (съгласно представените доказателства и след справка в ЕИСС за заплатени такива към момента на постановяване на настоящото решение, и списък по чл. 80 ГПК, като липса претендирано и доказано заплатено адв. възнаграждение), които с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК му се дължат изцяло. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд