Решение № 138 от 20.4.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 552/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Уника“ АД против Решение № 147/ 04.04.2025 г. по в. т. д. № 552/ 2021 г. на ОС – Пловдив, с което е осъден да заплати на „Унитемп“ ЕООД следните суми:

• 1 097 848. 60 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение без ДДС в размер на възстановителната стойност за частично увредената и частично погинала вследствие настъпилото събитие пожар на 10.02.2019 г. сграда, предмет на застрахователна полица № 18213ВА0003, „Кланица, техническа работилница и свързващи коридори“, находяща се в обл. Пловдив, общ. Марица, село Войводиново, ул. „Запад“ № 25 и представляваща част от Предприятие за разфасовка и преработка на говеждо и свинско месо, въведено в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 11 от 12.03.2007 г.;

• 1 038 606. 80 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение без ДДС за увредените и погинали вследствие настъпилото събитие пожар на 10.02.2019 г. машини и съоръжения, предмет на застрахователна полица № 18213ВА0003, находящи се в „Кланица,

техническа работилница и свързващи коридори“, находяща се в обл. Пловдив, общ. Марица, село Войводиново, ул. „Запад“ № 25;

• 164 372. 33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г. до датата на исковата молба - 22.07.2021г., върху сумата от 1 097 848. 60 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредената и погинала вследствие настъпилото събитие сграда „Кланица, техническа работилница и свързващи коридори“;

• 155 502. 52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г. до датата на исковата молба 22.07.2021 г. върху сумата от 1 038 606. 80 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредените и погинали вследствие настъпилото събитие машини и съоръжения.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение с подробно развити доводи в тяхна подкрепа. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да бъде постановено ново, с котео да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемият „УНИТЕМП“ ЕООД чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Унитемп“ ЕООД против ЗК „Уника“ АД обективно съединени искове по чл. 405 и чл. 409 ЗД за следните суми съгласно направеното с Молба вх. № 2575/ 31.01.2022 г. изменение на исковете:

• 1 706 503. 59 €, равностойни на 3 337 630. 91 лв., представляващи незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредената и погинала вследствие настъпилото събитие сграда „Кланица, техническа работилница и свързващи коридори“;

• 531 031. 22 €, равностойни на 1 038 606. 80 лв., представляващи незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредените и погинали вследствие настъпилото събитие машини и съоръжения;

• 255 501. 51 €, равностойни на 499 717. 52 лв., представляващи обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г. до датата на исковата молба - 22.07.2021 г. върху сумата от 1 706 503. 59 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредената и погинала вследствие настъпилото събитие сграда „Кланица, техническа работилница и свързващи коридори“;

• 79 507.18 €, равностойни на 155 502. 52 лв., представляващи обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г. до датата на исковата молба 22.07.2021 г. върху сумата от 531 031. 22 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за увредените и погинали вследствие настъпилото събитие машини и съоръжения.

Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за обезщетение по отношение на сградата е отхвърлен над сумата от 1 097 848. 60 лв., както и претенцията за забава върху посоченото застрахователно обезщетение е отхвърлена над 164 372. 33 лв., е влязло в сила.

Предявените искове се основават на твърденията, че ищецът „Унитемп“ ЕООД е собственик на производствена сграда „Кланица за червени меса с капацитет 48 тона на ден“, въведена в експлоатация съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 31/ 10.04.2013 г., разположена в УПИ 028006, кв. 28 по плана на с. Войводиново, обл. Пловдив, попадаща в поземлен имот с идентификатор № 11845.28.6, състояща се от следните подобекти:

• Сграда с идентификатор 11845.28.6.12 с предназначение: Промишлена сграда, която сграда по строителна документация представлява подобект „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“ с разгъната застроена площ от 2803 75 кв.м.;

• Сграда с идентификатор 11845.28.6.13 с предназначение: Селскостопанска сграда, която сграда по строителна документация представлява подобект „Обори“, със застроена площ от 880. 88 кв.м.;

• „Пречиствателна станция“ със застроена площ от 132. 42 кв. м. с предназначение: Сграда за водоснабдяване и/или канализация, която сграда по строителна документация представлява „Обслужваща сграда“;

• „Навес за бутилки втечнен газ“ със застроена площ от 105 кв. м.,

по отношение на които е сключил застрахователен договор - Застраховка „Всички рискове - щети на имущество и прекъсване на дейността“, обективиран в застрахователна полица № 18213ВА0003 на ЗК „УНИКА“ АД, валидна от 30.04.2018 г. до 29.04.2019 г., в полза на Държавен фонд „Земеделие“. Освен посочените сгради предмет на застраховката са и машини и съоръжения, намиращи се в тях, съгласно приложен опис към полицата. На 10.02.2019 г. около 18. 15 ч. настъпил пожар, вследствие на който са нанесени щети на обект „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“ - напълно унищожен е вторият етаж на подобект Кланица със застроена площ от 1390. 30 кв. м., както и подобект Техническата работилница и свързващи коридори с площ от 251. 87 кв. м., а първият етаж на подобект Кланица с площ от 1294 кв. м. е частично увреден. Останалите сгради, предмет на застраховката, не са засегнати от пожара.

От застрахованите машини и съоръжения напълно унищожени са следните вещи:

1. Елеватор тип ЕТG 1000 за вдигане на ЕПЖ и коне на тръбен път за обезкървяване с прилежащи елементи;

2. Първична носеща конструкция SGZ -10 V за окачване на тръбни пътища и съоръжения в зоната за обезкървяване на ЕПЖ с прилежащи елементи;

3. Елеватор тип ЕТG 1000 А за вдигане на ЕПЖ и коне на втори етаж с прилежащи елементи;

4. Хидравлична ножица ЕFА 212 за рязане на крака и рога на ЕПЖ с прилежащи 4 елементи;

5. Стерилизатор Тип SР 200 G за хидравлична ножица за рязане на рога и копита с прилежащи елементи;

6. Немеханизиран тръбен път Тип ТР 1000 Z за кланична обработка на ЕПЖ и коне с прилежащи елементи;

7. Първична носеща конструкция SGZ -10 V за окачване и тръбни пътища и съоръжения в кланична зала за ЕПЖ и коне с прилежащи елементи;

8. Машина за дране Тип ВЕ 11 на ЕПЖ и коне с прилежащи елементи;

9. Подвижна работна платформа Тип RРР 800 N за подпомагане на дрането на ЕПЖ и коне с прилежащи елементи - 2 бр.;

10. Пневматично устройство РРU 1000 N за подаване към елеватор за вдигане на ЕПЖ към втори етаж коне с прилежащи елементи;

11. Конвейер за инспекция Тип ККGL 35 на глави и ливер от ЕПЖ и транспортиране им до първи етаж с прилежащи елементи;

12. Подвижна работна платформа Тип RРРН 1200 N за изваждане на коремните органи на ЕПЖ с прилежащи елементи;

13. Улей Тип UР 300 за транспортиране на коремни органи с прилежащи елементи;

14. Маса Тип МS 200 за предварителна инспекция на коремни органи на ЕПЖ с прилежащи елементи;

15. Улей Тип US 20 за подаване на коремни органи в помещението за обработка с прилежащи елементи;

16. Устройство за разчекване URP 1000 на ЕРД и коне с прилежащи елементи - 2 бр.;

17. Неподвижна работна платформа NRP 15-1 за рязане на гръдна кост на ЕПЖ и коне с прилежащи елементи;

18. Трион ЕFА 66 за рязане на гръдна кост на ЕПЖ и коне с прилежащи елементи;

19. Стерилизатор Тип SР 200 Т за трион за рязане на гръдна кост с прилежащи елементи;

20. Подвижна работна платформа КРР 1500 N за разполовяване на ЕПЖ с прилежащи елементи;

21. Лентов трион за разполовяване на ЕПЖ и коне, ЕFА SВ 322 Е с прилежащи елементи;

22. Стерилизатор Тип SD 1000 Т за трион за разполовяване на ЕПЖ и коне с прилежащи елементи;

23. Депо за разрязване на ЕПЖ на четвъртинки с прилежащи елементи;

24. Циркулярен трион ЕFА SК 18 WВ за разрязване на ЕПЖ на четвъртинки с прилежащи елементи;

25. Стерилизатор Тип SР 200 СТ за трион за рязане на четвъртинки с прилежащи 8 елементи;

26. Елеватор тип ЕS 400 за вдигане на свине и агнета на тръбен път за обезкървяване с прилежащи елементи;

27. Пневматично устройство за подаване към елеватор за вдигане на ДПЖ и свине към втори етаж с прилежащи елементи;

28. Немеханизиран тръбен път Тип ТР 600 Z за обезкървяване на свине и агнета с прилежащи елементи;

29. Първична носеща конструкция SGZ -10 V за окачване на тръбни пътища и съоръжения в зоната за обезкървяване на свине и агнета с прилежащи елементи;

30. Елеватор тип ЕS 400 за вдигане на свине и агнета на тръбен път за кланична обработка на втори етаж с прилежащи елементи;

31. Немеханизиран тръбен път Тип ТР 450 ZV за кланична обработка (дране) на свине и ДПЖ с прилежащи елементи;

32. Първична носеща конструкция 802 -10 V за окачване на тръбни пътища и съоръжения в зала за кланична обработка на свине и ДПЖ с прилежащи елементи;

33. Работна площадка Тип NR? 12-1М за дране на ДПЖ - 1 бр. увредена;

34. Машина Тип RD 40 Z за дране на свине и ДПЖ с прилежащи елементи;

35. Неподвижна работна платформа Тип NRP 65-1 за кланична обработка на свине и ДПЖ с прилежащи елементи;

36. Конвейер Тип RRSL 25 за инспекция на бели и червени органи от свине и ДПЖ с прилежащи елементи;

37. Лентов трион ЕFА SВ 287 Е за разполовяване на свине с прилежащи елементи;

38. Стерилизатор Тип SD 800 Т за трион за разполовяване на свине с прилежащи елементи;

39. Предпазен екран Тип РР 10 в зоната на разполовяване на свине с прилежащи елементи;

40. Неподвижна работна платформа Тип NRP 25-1 за сух тоалет прехвърляне на агнета от кука за кланична обработка на кука за съхранение с прилежащи елементи;

41. Място за вземане на проби от глави на ДПЖ Тип РG 25 с прилежащи елементи;

42. Немеханизиран тръбен път Тип ТР 350 ZV в коридори и хладилници за съхранение на ЕПЖ четвъртинки, свински половинки и ДПЖ (вкл. хладилник за условно годни) с прилежащи елементи;

43. Първична носеща конструкция SGZ -10 V в коридори и хладилници за съхранение на ЕПЖ четвъртинки, свински половинки и ДПЖ с прилежащи елементи;

44. Миещо място МRР 150 за престилки в работно положение с прилежащи елементи — 4 бр.;

45. Стерилизатор за ножове Арт. № 07.32.111.100 - 12 бр.;

46. Мивка едно позиционна кланична Арт. № 12.21.211.105 - 15 бр.;

47. Стерилизатор за 6 кошници с ножове Арт. № 07.31.334.101 с прилежащи елементи;

48. Количка АА N 01.01.111.000 - 4 бр.;

49. Количка АА N 01.01.111.000 - 2 бр.;

50. Роли за транспортиране на каси Арт.№ 13.31.113.000. - 2 бр;

51. Кука Тип КR 100 за кланична обработка на ДПЖ 50 бр.;

52. Работен плот Тип RP 50.1 за приемане и изпразване на бели коремни органи от свине и ДПЖ - 2 бр.;

53. Маса манипулационна Тип КРВ 200 - 2 бр.;

54. Количка Тип OW 400 N за замразяване на субпродукти в кашони - 23 бр.;

55. Елеватор тип ЕS 300 за вдигане /спускане на трупно месо в коридорите между кланицата и транжорната с прилежащи елементи 2 бр.;

56. Система Тип РРG 1000 N за прехвърляне на ЕПЖ на тръбен път за кланична обработка с прилежащи елементи;

57. Кука за кланична обработка на ЕПЖ, АП. N 1243-375 с прилежащи елементи - 40 бр.;

58. Пневматична система Тип РЕ 100 за вдигане на глави от ЕПЖ на тръбен път за инспекция с прилежащи елементи;

59. Верижна примка за обезкървяване на свине и агнета, Ат! N 12.200 – 30 бр.;

60. Пневматична система Тип РТS 300.10 за транспорт на стомашно съдържание от свине, ДПЖ и ЕПЖ с прилежащи елементи;

61. Система РРG 2000 N за вдигане на ЕПЖ на тръбен път за обезкървяване с прилежащи елементи;

62. Немеханизиран тръбен път Тип ТР 350 ZV в коридорите между кланицата и транжорната с прилежащи елементи;

63. Първична носеща конструкция SGZ -10 V за окачване на тръбен път в коридори между кланицата и транжорната (общо в двата коридора) с прилежащи елементи;

64. Кошница за съхранение на 4 ножа, 2 масата и 1 ръкавица Арт. № 02.34.123.000 - 12 бр.;

65. Сателитна станция FOAM&WАSН 15708/S - 6 бр.;

66. Стойка за навиване на маркуч 20903 - 6 бр.;

67. Приставка за изплакване 90 см 11211/SТS14 - 6 бр.;

68. Неръждаема поставка за туба АD9500420 - 6 бр.;

69. Приставка за пяна 30 см 11209/S - 6 бр.;

70. Кран за ниско налягане 16214 - 6 бр.;

71. Маркуч 18300 R1 25 m - 6 бр.;

72. Въздухоохладител /кам. № 9 - втори етаж/ ЕСО-СТЕ 502 А8 ED /Qo=15,8KW, D1=6K/, комплект спирателна и контролна автоматика и ел. табло за управление - с прилежащи елементи;

73. Въздухоохладител /кам. № 10 - втори етаж/ ЕСО-СТЕ 503 А8 ED Qo =23,8KW, D1=6K/, комплект спирателна и контролна автоматика и ел. табло за управление с прилежащи елементи;

74. Въздухоохладител /кам. № 11 - втори етаж/ ЕСО-СТЕ 504 В8 ED / Qo =40,4KW, D1=6K/, комплект спирателна и контролна автоматика и ел. табло за управление с прилежащи елементи;

75. Хладилен агент R 404А, предвиден за зареждане на хладилните инсталации, 180 kg;

76. Бокс за BTZ 40 N за традиционно зашеметяване на ЕПЖ и коне;

77. Подвижна Тип RPP 2000 N работна платформа за предварително задиране и прехвърляне на ЕПЖ и коне;

78. Място за вземане на проби от ЕПЖ и коне Тип PG 25;

79. Неподвижна работна платформа Тип NRP 15-2 за инспекция на ЕПЖ;

80. Неподвижна работна платформа Тип NRP 30-1 за сух тоалет на ЕПЖ;

81. Приемна маса Тип PM 150 пред бокса за зашеметяване на свине;

82. Вана Тип Р 100 за събиране на кръв на свине и ДПЖ;

83. Неподвижна работна платформа Тип NRР 35-1 за прехвърляне и предварително задиране на свине и агнета;

84. Работна площадка тип NRP 12 -1М за дране на ДПЖ - 2 бр.;

85. Тръбен път с елеватор Тип ЕD 100 Z за връщане на верижни примки за обезкървяване на първи етаж;

86. Доставка и монтаж на мониторингова система, ХWЕВ 500 /DIXELL/ комплект;

87. Материали, необходими за монтаж /медни тръби, фитинги, тръбна изолация, укрепване и крепежни елементи, дренажни тръби, ел. кабели и материали/ - комплект;

88. Монтаж и пускане в експлоатация на хладилните инсталации.

Частично увредени са следните вещи:

1. Хладилен агрегат с два броя двустъпални полухерметични компресори RЕFСОМР-SВ6 300Е /Qо=45,6кW, То=-42°С, Ткн=45°С/ с включена хладилна автоматика, ел. табло за управление, комплект - 2 бр, степен на частично увреждане 50 %;

2. Материали, необходими за монтаж /медни тръби, фитинги, тръбна изолация, укрепване и крепежни елементи, дренажни тръби, ел. кабели и материали/ - комплект, Монтаж и пускане в експлоатация на хладилните инсталации - степен на увреждане: 50 %, като се поддържа, че независимо от частичното увреждане на горните машини и съоръжения, застрахователното събитие ги уврежда до степен, която ги прави негодни за експлоатация, поради което застрахователят следва да изплати обезщетение за увреденото имущество в пълен размер.

Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва предявените искове с възражения за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение; за наличие на двойно застраховане, тъй като сградите и вещите, предмет на процесната полица, са застраховани и по застрахователна полица № 18213ВА0004 в полза на „Прокредит Банк България“ АД, вследствие на което отговорността на застрахователя по всяка едно от полиците се разпределя съобразно съотношението на уговорените по двете застраховки застрахователни суми; за съпричиняване поради допуснати съществени нарушения на строителните и технически правила и норми и на правилата и нормите за пожарна безопасност при изграждането и експлоатация на сградите.

От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът „Унитемп“ ЕООД е собственик на производствена база „Предприятие за разфасовка и преработка на говеждо и свинско месо“, находяща се в с. Войводиново, обл. Пловдив, състояща се от подобект „Основен корпус с административна сграда, компресорно и гл. елтабло, обслужваща част, контролнопропусквателен пункт, станция за вътрешно измиване на кол и техническа работилница и прозирна ограда“, който е въведен в експлоатация с Удостоверение № 11/ 12.03.2007 г., както и подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“, включваща сградите „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“, „Обори“, „Пречиствателна станция“ и „Навес за бутилки втечнен газ“, изграден по Договор № 16/ 123/00719 от 04.072013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 123 с ДФ „Земеделие“ и въведен в експлоатация с Удостоверение № 31/ 10.04.2013 г.

В изпълнение на чл. 5.1 от договора за финансова помощ бенефициерът „Унитемп“ ООД е сключил с „Уника“ АД застрахователен договор по полица № 18213ВА0003 на ЗК „УНИКА“ АД със срок на застрахователното покритие от 30.04.2018 г. до 29.04.2019 г., по отношение на имуществото, предмет на подпомагане – подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“ и движимо имущество - машини и съоръжения съгласно опис към полицата, включващо имущество (електронни везни) по приемо – предавателен протокол от 06.12.2012 г. между „Бимко“ ЕООД и „Унитемп“ ООД, както и имущество по приемо – предавателен протокол от 07.12.2012 г. между „Боннер“ ООД и „Унитемп“ ООД. Застрахователят не оспорва констатацията на окръжния съд, че движимите вещи, по отношение на които се претендира застрахователно обезщетение, са предмет на застрахователния договор.

Не се спори, че в периода на застрахователно покритие – на 10.02.20 19 г. около 18.15 ч. - възникнал пожар в производствената част на основния корпус, който впоследствие се разпрострял и върху изградената на калкан сграда „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“, вследствие на който са напълно унищожени вторият етаж от кланицата с площ от 1390. 30 м., техническата работилница и свързващи коридори с площ от 251. 87 лв., а първият етаж с площ от 1294 кв. м. е частично увреден. Изцяло или частично увредени в резултат на пожара били и движимите вещи, предмет на исковата претенция, съгласно двустранно подписан опис от 17.04.2019 г.

По образуваната във връзка с настъпилото застрахователно събитие Щета № 18ВА2130001 застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение общо в размер на 461 707. 10 лв., от които 293 069. 40 лв. за производствената сграда и 168 637. 70 лв. за движимите вещи.

При така установените факти следва да се приеме, че между страните по делото е възникнало валидно застрахователно правоотношение, въз основа на което застрахователят „Уника“ АД се задължил срещу заплащането на застрахователни премии да изплати на ДФ „Земеделие“ като трето ползващо се лице застрахователно обезщетение за причинените вследствие на покрит застрахователен риск вреди върху имуществото, предмет на застраховката. От представеното по делото Удостоверение от 09.04.2021 г. (л. 262, т. 1) е видно, че ДФ „Земеделие“ е прехвърлило на „Унитемп“ ЕООД вземанията си към ЗК „Уника“ АД, произтичащи от застрахователния договор, обективиран в полица № 18213ВА0003, което не се оспорва от застрахователя.

По делото няма спор относно предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като спорът е само относно нейния обем. Предмет на застраховане по сключения между страните застрахователен договор, обективиран в полица № 18213ВА0003, са сгради от производствената база на „Унитемп“ ООД в с. Войводово, между които „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“, както и движими вещи – машини и съоръжения, намиращи се в сградата, съгласно приложен опис. Според част А от полицата застрахователното обезщетение се определя по възстановителната стойност на увреденото имущество. Вследствие на настъпилия пожар са унищожени напълно втория етаж от сградата, представляваща подобект Кланица, техническата работилница и свързващи коридори, а първият етаж от кланицата е частично увреден. От движимите вещи една част са запазени, други са напълно унищожени, а трета – частично повредени.

По отношение застрахователната стойност на сградата:

Видно от приложение № 1 към заключението по приетата

съдебнооценителна експертиза на в. л. В.Х. (л. 5882, т. 28) възстановителната стойност на сградата, представляваща „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“, възлиза на 1 390 918 лв., от които за подобект „Кланица за червени меса“ – 2 – ри етаж - 1 022 851. 16 лв.; за първи етаж – 168 811. 26 лв., а за техническата работилница – 199 225. 59 лв. В таблица 1, 2 и 3 към Приложение № 1 вещото лице е посочило изчерпателно видовете строително – монтажни работи и тяхната стойност за възстановяване на сградата съобразно съществуващия архитектурен проект. Настоящият състав споделя становището на жалбоподателя, че от определения общ размер на необходимите средства за възстановяване на застрахования обект следва да се извадят разходите за покрив и водоотвеждане на първи етаж в размер на 27 193. 10 лв. Застрахователят дължи обезщетение за възстановяване на сградата във вида й преди пожара, при който плочата, разделяща първия втория етаж, няма функция на покрив на сградата. При това положение, след като застрахователят дължи обезщетение за изграждане на изцяло унищожения втори етаж, включително и за изграждане на покрив на сградата, което е в размер на 51 096. 99 лв., той не следва да заплати разходите за превръщане на плочата между етажите в покрив. Застрахователят дължи само разходите за възстановяване на сградата, но не и за нейното съхраняване, каквато е целта на приетите от вещото лице разходи покрив и водоотвеждане.

Становището на жалбоподателя, че от средствата за възстановяване на първи и втори етаж от кланицата следва да се извади сумата от 28 102. 96 лв., представляваща разход за проектиране, е неоснователно. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че с оглед издаването на разрешение за строеж за възстановяване на сградата е необходимо да се провери адекватността на стария инвестиционен проект със съществуващото състояние на сградата и действащата нормативна уредба, за което също се дължи проектантско възнаграждение дори и да не се стигне до изработването на нов проект. Аргумент в тази насока може да се изведе от чл. 13 от Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране (ДВ. бр. 17/ 2008 г.), според която при използване повече от веднъж на един и същи проект се дължи

възнаграждение на проектанта, както и от чл. 15, според който възнаграждение се дължи и при договаряне на проектантска услуга за реконструкции, преустройства, основно обновяване и основен ремонт и преустройства на съществуващи обекти, за които има необходимата проектна документация. Дори и да няма характера на нормативен акт посочената методика е приложима в отношенията по договаряне на проектантско възнаграждение. Следователно разходите за проектиране са присъщ и неотменим разход за възстановяване на сградата, който следва да се включи в общия размер на разходите. Неоснователно е възражението, че освен в т. 6 от Таблица № 1 към Приложение № 1 този разход е включен и в приетите от вещото лице „Такси и други разходи по разрешаване, извършване и приемане на строителството“ в размер на 3. 5% от СМР, доколкото разходите по това перо касаят само административните разходи във връзка със строителството, поради което и вещото лице ги е отделило от разходите за проектиране.

По изложените съображения от разходите за ремонт на обект „Техническа работилница със свързващи коридори“ не следва да се приспадне сумата от 5 474. 57 лв., представляваща разход за проектиране.

Предвид изложеното от определената възстановителна стойност на сградата в размер на 1 390 918 лв. следва да се приспаднат разходите за покрив и водоотвеждане на първия етаж в размер на 27 193. 10 лв. и начислената 15 % печалба върху тази сума в размер на 4078. 97 лв., при което необходимите средства за възстановяване възлизат на 1 359 645. 93 лв.

По отношение на движимите вещи:

Според приетата съдебно - оценителска експертиза на в. л. Д.В. – ВА.а (л. 5957, т. 28) възстановителната стойност на машините и съоръженията, предмет на исковата претенция, възлиза общо на 1 234 280 лв., към която следва да се прибави и стойността на доставката в размер на 13 400 лв. Жалбоподателят оспорва заключението, като твърди, че три от застрахованите вещи – Приемна маса Тип PM 150 пред бокса за зашеметяване на свине; Доставка и монтаж на мониторингова система, ХWЕВ 500 /DIXELL/ комплект и Хладилен агрегат с два броя двустъпални полухерметични компресори RЕFСОМР-SВ6 300Е /Qо=45,6кW, То=-42°С, Ткн=45°С/ с включена хладилна автоматика, ел. табло за управление, комплект - 2 бр, степен на частично увреждане 50 %, са изцяло запазени, като в тази връзка се позовава на представения по делото двустраннно подписан опис от 17.04.2019 г. (л. 622). Посоченото оплакване е основателно само по отношение на Приемна маса Тип PM 150 пред бокса за зашеметяване на свине, по отношение на която в т. 45 от описа е прието, че е запазена. Обективираното в посочения протокол изявление на ищеца чрез органния му представител представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което задължава съда да приеме, че въпросната вещ не е увредена, с оглед на което нейната стойност в размер на 1 156 лв. следва да извади от определената от вещото лице обща застрахователна стойност на машините. Оплакването е неоснователно по отношение на останалите две вещи. По отношение на Мониторингова система, ХWЕВ 500 /DIXELL/ комплект в описа е посочено (т. 153), че не е представена за оглед, т. е. спрямо нея не е налице изявление, че е изцяло запазена, поради което състоянието й може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства, включително и с експертиза. Що се отнася до Хладилен агрегат с два броя двустъпални полухерметични компресори RЕFСОМР-SВ6 300Е /Qо=45,6кW, То=-42°С, Ткн=45°С/ с включена хладилна автоматика, ел. табло за управление, комплект - 2 бр, степен на частично увреждане 50 %, изявленията на страните са различни: изявлението на ищцовото дружество, обективирано в колоната „наш коментар“ е, че е частично увредена, докато това на застрахователя е, че увредата се състои единствено в необходимостта от зареждане с фреон. С оглед противоречивия характер на посочените изявления описът не се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила относно състоянието на процесната вещ, което може да се установи с всички допустими доказателствени средства.

Оплакването в жалбата, че при изготвяне на експертизата относно процента на увреждане вещото лице се е позовало на частната експертиза на В.Н. (л. 139, т. 1), което дискредитира експертното заключение, е неоснователно. Съгласно т. 10. 3, ал. 3 от Общи условия на застраховка „Всички рискове: щети на имущество и прекъсване на дейността“ за установяване размера на вредите застрахователят или негов представител извършва оглед и описва щетите на имуществото в присъствието на застраховащия/ застрахования или негов представител, като при необходимост всяка от страните може да привлече експерт – вещо лице. Привличането на експерт - вещо лице е свързано както с уточняване на засегнатите от застрахователното събитие вещи и тяхното състояние, но така също и с определяне размера на вредите. За установяване размера на вредите по инициатива на ищеца е ангажиран оценител – В.Н., който при изготвяне на оценителския си доклад е извършил оглед на обектите и е анализирал наличната документация, вкл. и двустранно подписания и нотариално заверен опис. В доклада е посочено, че ползватели на оценката са възложителя „Унитемп“ ЕООД и „Уника“ АД. По делото няма данни за нуждите на производството по ликвидация застрахователят да е възложил изготвяне на отделен оценителски доклад за остойностяване на настъпилите от пожара вреди на застрахованите машини и съоръжения, който да бъде използван за определяне състоянието на същите в настоящото производство. При това положение с оглед отдалечения период от изготвяне на експертното заключение от в. л. Д.В. – ВА.а до датата на застрахователното събитие и невъзможността да се извърши непосредствен оглед на вещите изготвеният в съответствие с общите условия оценителски доклад и двустранно подписаният опис следва да се приемат за годна основа за определяне състоянието на вещите и размера на причинените вреди. В тази връзка правилно окръжният съд е кредитирал посоченото заключение, в което на база изготвения от В.Н. оценителски доклад вещото лице е описало изцяло или частично увредените машините и съоръженията и е определило възстановителната им стойност. По отношение на частично увредените машини и съоръжения по позиции 2, 12, 22, 37, 38, 45, 49, 55, 59 и 102 със степен на увреждане над 80% в. л. Д.В. – ВА.а е посочило, че поради компрометиране повърхностите им от високата температура на пожара те не могат да се използват по предназначение предвид изискванията на Регламент № 852/ 2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, с оглед на което е приел същите за напълно унищожени. От изложеното следва, че общия размер на увредените от пожара машини и съоръжения възлиза на 1 246 524 лв. (1 247 680 – 1 156).

По отношение границите на отговорността на застрахователя във въззивната жалба се поддържа, че възстановителната стойност за всяка отделна вещ е стойността, която е равна на 82% от стойността на съответната вещ, който извод се извежда от обстоятелството, че машините и съоръженията по т. 2 от Приложение № 1 към процесната полица (по приемо – предавателен протокол от 07.12.2012 г. между „Унитемп“ ООД и „Боннер“ ООД) с отчетна стойност от 1 741 569 лв. са застраховани за по - малката обща сума от 1 429 811. 57 лв. Макар и да не го е формулирал изрично жалбоподателят излага становище, че застрахователният договор е сключен в хипотезата на подзастраховане по чл. 389, ал. 2 КЗ, според която, ако е уговорена по - малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, и застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност. Правилото на чл. 389, ал. 2 КЗ представлява отклонение от общия принцип, че застрахователят отговаря за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, което, обаче, по изричното разпореждане на закона е приложимо само при изрична уговорка за пропорционално обезщетяване, каквато не се съдържа в процесната полица. При липса на изрична уговорка за пропорционално обезщетяване, както е в случая, застрахователят следва да отговаря при условията на чл. 389, ал. 1 КЗ – за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума.

Неоснователно, на следващо място, е поддържаното в жалбата становище, че съгласно клаузата по т. 16.1.2.1 от Общите условия при пълна загуба на машини и съоръжения застрахователното обезщетение следва да се определи по действителната, но не повече от пазарната им стойност, доколкото не са налице предпоставките на т. 16.2, при които обезщетението се определя по възстановителна стойност, една от които е възстановяването или замяната на погиналото имущество да бъде предприето в рамките на 3 години от възникване на застрахователното събитие. Видно от част А от процесната полица е, че застрахователната сума е уговорена по възстановителна стойност на застрахованите машини и съоръжения. Също така в приложения към полицата въпросник – предложение, който съгласно чл. 345, ал. 2 КЗ е неразделна част от застрахователния договор, е маркирано, че застрахованото имущество се оценява по възстановителна стойност. Съгласно чл. 348, ал. 1, изр. 4 КЗ при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора, от което следва, че при така установеното противоречие между общите условия и полицата относно начина на определяне на застрахователното обезщетение приложима се явява уговорената в договора клауза за възстановителна стойност на вредите.

Следващият въпрос, който се повдига с въззивната жалба, е за наличието на двойно застраховане и начина на разпределение на отговорността на застрахователя по двете застраховки. Още с отговора на исковата молба ответникът поддържа, че имуществото, предмет на процесната застраховка, е застраховано и по застрахователен договор по полица № 18213ВА0004. На първо място следва да се има предвид, че законът не забранява двойното застраховане (когато един и същ имуществен обект е застрахован два пъти при един и същ застраховател), но по принцип то има смисъл само когато застраховката е в полза на различни лица. Спорен между страните е въпросът дали обектите, предмет на процесната застрахователна полица, са били застраховани и по сключения между „Унитемп“ ЕООД и „Уника“ АД застрахователен договор по полица № 18213ВА0004 (л. 499, т. 2) в полза на „Прокредит Банк България“ АД. Видно от представената застрахователна полица № 18213ВА0004 предмет на застраховане по тази полица са три имуществени обекта: Административна сграда, Производствена сграда и Машини и съоръжения, всички находящи се в с. Войводово, ул. „Запад“ № 25, където се намира производствената база на ищеца. Съпоставката на двете полици разкрива разлика в описанието на застрахованите обекти: по полица № 18213ВА0003 застрахованият обект е описан като „Сграда“, а по полица № 18213ВА0004 са описани като „Административна сграда“ и „Производствена сграда“. Към датата на сключване на двата застрахователни договора предприятието е било разделено на два подобекта: „Основен корпус с административна сграда, компресорно и гл. елтабло, обслужваща част, контролнопропусквателен пункт, станция за вътрешно измиване на кол и техническа работилница и прозирна ограда“, чиито основни части са Основен корпус (производствена сграда) със застроена площ от 4705 кв. м. и Административна сграда със застроена площ от 477 кв. м., всяка от които представлява самостоятелен обект на собственост, и „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“, главна част от който е „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“, която , видно от съдебно – оценъчната експертиза на в. л. В.Х. също представлява самостоятелен обект на собственост. Сградите, предмет на полица № 18213ВА0004 (Административна сграда и Производствена сграда) като описание съответстват на основните сгради, включени в подобект „Основен корпус с административна сграда, компресорно и гл. елтабло, обслужваща част, контролнопропусквателен пункт, станция за вътрешно измиване на кол и техническа работилница и прозирна ограда“, доколкото останалите сгради от подобекта имат обслужващо предназначение. В имота на ищеца реално съществуват две производствени сгради, а е застрахована само една и най – логично е да се приеме, че това е производствената сграда от Основния корпус, част от която е и административната. Ако се приеме, че предмет на полица № 18213ВА0004 са всички сгради от производствената база, по отношение на които е учредена ипотека, в този случай застрахователната сума по тази полица би била значително по – висока от застрахователната сума по полица № 18213ВА0003, предмет на застраховане по която са единствено сградите от подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“. В случая по – високият размер на застрахователната сума по полица № 18213ВА0004 от 3 291 506 € спрямо 2 568 394 € по полица № 18213ВА0003 следва да се обясни с по – голямата застрахователна стойност на Основния корпус спрямо Кланицата с оглед по – голямата площ на същия. Разликата между застрахователните суми по двете полици в размер на 723 112 € не би могла да се приеме за застрахователна стойност на сградите от Основния корпус, която ще излезе значително по - ниска от застрахователната стойност на сградите от подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“, ако се приеме, че застраховани по полица № 18213ВА0004 са сградите от двата подобекта. Този извод не се променя от становището на „Прокредит Банк България“ АД, изразено в Жалба вх. № 550520/ 19.03.2020 г. (л. 660, т. 3), че имотите, предмет на НА за договорна ипотека № 33, т. VII, д. № 1233/ 20.10.2017 г., между които и сградите, включени в подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“, са застраховани по полица № 18213ВА0004. Задължението на ищеца да осигурява застрахователно покритие върху имуществото, предмет на обезпечение, в полза на кредитора „Прокредит Банк България“ АД, каквото има съгласно т. 6.1 от „Рамково споразумение за финансиране № 904 – РС – 113274/ 13.10.2017 г. (л. 5312, т. 25), не е достатъчно да обоснове извод, че подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“ е застрахован и по полица № 18213ВА0004, доколкото съпоставката на имотите по двете полици и уговорените застрахователни суми изключва идентичност между тях.

Горният извод следва да се приеме и по отношение на машините и съоръженията. В полица № 18213ВА0004 застрахованите машини и съоръжения са описани само според тяхното местонахождение (с. Войводово, ул. „Запад“ № 25), като липсва приложен опис на същите, както е процедирано по полица № 18213ВА0003. След като предмет на застраховане по полица № 18213ВА0004 е производствената сграда от подобект „Основен корпус с административна сграда, компресорно и гл. елтабло, обслужваща част, контролнопропусквателен пункт, станция за вътрешно измиване на кол и техническа работилница и прозирна ограда“, логично е да се приеме, че по посочената полица са застраховани намиращите в нея машини и съоръжения, но не и тези, находящи се в подобект „Кланица за червени меса с капацитет 48 това на ден“, който не е обект на застраховане по тази полица. Представеното по делото становище на „Прокредит Банк България“ АД (л. 5386, т. 25), в което сочи, че вземанията й, възникнали в рамките на рамковото споразумение, са обезпечени с учреден от „Унитемп“ ООД особен залог на движими вещи по Договор № 904 – РС – 1132741/ 25.10.2017 г., които са идентични с вещите, предмет на процесната полица, са застраховани в полза на банката по застрахователна полица № 18213ВА0004, не се подкрепя от данните по делото, а освен това противоречи на становището му в Жалба вх. № 550520/ 19.03.2020 г., че вещите по посочения договор за особен залог са застраховани по полица № 19213ВА0005.

От изложеното се налага извод, че в случая не е налице двойно застраховане, поради което по процесната застрахователна полица застрахователят следва да отговаря за пълния размер на претърпените от ищеца вреди съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ: за сумата от 1 359 645. 93 лв. по отношение на сградата и за сумата от 1 246 524 лв. за движимите вещи.

С оглед становището си за наличието на двойно застраховане, обективирано в Писмо изх. № 4620420/ 31.01.2020 г. (л. 248), застрахователят е разпределил обезщетението за засегнатата от пожара сграда „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“ в съотношение 43. 83% към 56. 17% съобразно размера на застрахователната сума по двете полици (Приложение № 1 на л. 255), при което след приспадане на получените суми от скрап и приетия процент съпричиняване (30%) е определил за изплащане по полица № 18213ВА0003 сумата от 293 069. 40 лв. (30% от 458 682), която ищецът е приспаднал от дължимото му се обезщетение. Останалата част от обезщетението за процесната сграда в размер на 587 820. 46 лв. е включена в общия размер на вредите от 3 520 507. 20 лв. по полица № 18213ВА0004, от които след приспадане на приетия процент съпричиняване и получената от скрап сума от 88 326 лв. е изплатил на „Унитемп“ ЕООД сумата от 2 323 085. 73 лв. (Платежно нареждане от 27.02.2020 г. - л. 521, т. 2), от която частта за процесната сграда е в размер на 411 474. 32 лв. (30 % от 587 820. 46), което плащане следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Аналогично по отношение на движимите вещи ответникът е разпределил застрахователното обезщетение в съотношение 21. 66% към 78. 34%, при което обезщетението по полица № 18213ВА0003 възлиза на 240 911. 14 лв. (21. 66% от 1 112 239. 81) съгласно Приложение № 5, а това по полица № 18213ВА0004 – 871 328. 67 лв. След намаляването им с приетите 30% съпричиняване ответникът е изплатил на ищеца по полица № 18213ВА0003 сумата от 168 637. 70 лв., а по полица № 18213ВА0004 на „Прокредит Банк България“ АД като ползващо се лице по застраховката лице сумата от 609 930. 07 лв. като част от общото обезщетение в размер на 1 983 404. 79 лв. (преводно нареждане от 27.02.2020 г. – л. 520). Тъй като процесните машини и съоръжения не са предмет на застрахователна полица № 18213ВА0004 изплатената на банката сума от 609 930. 07 лв. не следва да се приспадне от дължимото на „Унитемп“ ООД застрахователно обезщетение по процесната полица, тъй като е платена на некредитор (чл. 75, ал. 1 ЗЗД)

По възражението за съпричиняване:

Възражението за съпричиняване на ответника се основава на следните допуснати от ищеца нарушения правилата и нормите за пожарна безопасност:

1 . Външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите не е било поддържало в изправно състояние през целия експлоатационен срок на същите в нарушение на чл. 18 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, като липсва каквото и да е удостоверяване на това обстоятелство;

2 . Два от пожарните хидранти са били демонтирани, като тяхното премахване се е наложило поради извършвано преустройство, което е включвало изместване на съществуващия водопровод и пожарни хидранти, в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 8121з - 647;

3. Електрическото захранване на обекта е било изключено от служители на ищеца след откриване на възникналия пожара и не се е включил дизеловият генератор, поради което е отпаднало електрическото захранване и не е имало налягане, респективно вода в пожарните хидранти в нарушение на чл. 771 от Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (отм.) (Наредба № 2), съгласно който за тези помпи е било необходимо да се осигури непрекъснато електрическо захранване;

4. Изключването на електрическото захранване след приключване на работния ден не е било удостоверявано с дневник по образец, в нарушение начл. 12, ал. 1 от Наредба 8121 з - 647;

5. Досието за пожарна безопасност не е било пълно със съдържание съгласно изискванията на Наредба 8121 з - 647, като липсват протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система, водна завеса, противопожарна помпена станция, нито е удостоверена тяхната изправност към датата на настъпване на застрахователното събитие, с което е допуснато нарушение на чл. 5, т. 4 и т. 9 от посочената наредба; липсват протоколи за извършено почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от наслояванията с горими материали от производствената дейност, в нарушение на чл. 46 от цитираната наредба;

6. Изградената през 2012 г. кланица не е била отделена от съществуващата сграда на т.нар. транжорна с брандмауер в нарушение на чл. 19 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № 1з - 1971), респективно в същия не е била изградена врата съгласно изискванията на чл. 20, ал. 1 от същата наредба;

7. Не са били отделени с брандмауер складовете от останалите помещения, както и битовите помещения от производствените такива в нарушение на чл. 494 вр. чл. 16 и чл. 19 от Наредба № 1з-1971;

8. Основният производствен корпус в нарушение на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 1з-1971 е бил определен от категория Д по пожарна опасност, въпреки че по площ същият отговаря на категория В, което от своя страна изисква изграждането на автоматична пожарогасителна система, каквато не е била изградена;

9. Основният производствен корпус е бил разделен на две с пожарозащитна стена към хладилника за готово продукция, което по работен проект е била предвидена от 1 бр. МW-панел от 100 мм в комбинация с 2 бр. трудногорими РUR-панели с обща граница на огнеустойчивост 155 мин., докато стената е била изпълнена от 1 бр. МW панел от 80 мм и 2 бр. РUR - панели в нарушение на чл. 107, ал. 2 от Наредба № 2 (отм.), изискващ пристрояването или встрояването на хладилници и хладилни инсталации до или в други сгради да се извършва чрез отделянето им от тях с негорими стени с граница на пожароустойчивост най - малко 2 ч. и 30 мин. Отделно от това свързващата двете зони на производствения корпус врата е изработена от неръждавейка, която не е била изградена с устройство за автоматично затваряне;

10. Хладилните камери за суровина в основния производствен корпус не са били отделени от останалите помещения на хладилника и от производствената зала чрез пожарозащитни прегради, в нарушение на чл. 110, ал. 5 от Наредба № 2;

11. Обектът е бил водоснабден от собствен водоизточник - тръбен кладенец, с изградени две помпени станции - първи и втори подем, при едновременната работа на които в резервоара е имало вода за 50 мин., в нарушение на чл. 180, ал. 1 вр. чл. 181, ал 1 и ал. 2 от Наредба № 1з-1971, които изискват осигуряване на вода за 3 часа.

Съпричиняване е налице, когато със своето поведение пострадалият е допринесъл или е улеснил настъпването на вредоносния резултат. В хипотезата на възникнало застрахователно правоотношение нарушенията на правилата за пожарна безопасност, с които се обосновава съпричиняването, следва да са извършени след сключване на застрахователния договор и да са допринесли за настъпване на вредите. Когато нарушенията са били налице към датата на сключването му, отношенията между страните във връзка с уреждане на застрахователната претенция следва да се уредят по правилата на чл. 362 – 366 КЗ. Нормата на чл. 362, ал. 1 КЗ урежда задължението на застраховащия, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер при сключване на застрахователния договор да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Неизпълнението на посоченото задължение поражда следните правни възможности за застрахователя: да поиска прекратяване на застрахователния договор, когато застраховащият е обявил неточно или премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за него (чл. 363, ал. 1 КЗ); да поиска неговото изменение, когато въпреки неточното обявяване или премълчаване застрахователят би сключил договора, но при други условия (чл. 363, ал. 3 КЗ); да откаже да плати изцяло или частично застрахователно обезщетение, когато неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие (чл. 363, ал. 4, изр. 1 КЗ), или да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск, когато то е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите (чл. 363, ал. 4, изр. 2 КЗ).

Нарушенията на правилата за пожарна безопасност, на които се позовава ответното дружество, могат да се разделят на две групи: нарушения, извършени след неговото сключване – т. 1 – 5, които окръжният съд е обсъдил по същество, но е приел за недоказани, и такива, които са осъществени след неговото сключване – т. 6 – 11, които е отказал да разгледа по същество, тъй като по отношение на тях застрахователят не е формулирал въпроси към ищеца по реда на чл. 362, ал. 1 КЗ. Доколкото с твърдените нарушения по т. 6 – 11, които са допринесли за увеличаване размера на вредите, ответникът иска да се намали дължимото обезщетение, посоченото възражение следва да се разгледа на плоскостта на хипотезата на чл. 363, ал. 4, изр. 2 КЗ. Процедурата по чл. 362, ал. 1 КЗ е свързана със задължението на застрахователя да прецени риска от застрахователното събитие, което определя интереса му от сключване на застрахователния договор и размера на застрахователната премия. Поради това от значение за преценка на риска са само тези обстоятелства, които са свързани със застрахования обект. В случая от посочените нарушения свързани с предмета на процесната полица „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“ са само тези по т. 6 – изградената през 2012 г. кланица не е била отделена от съществуващата сграда на т.нар. транжорна с брандмауер; т. 7 - не са били отделени с брандмауер складовете от останалите помещения, както и битовите помещения от производствените такива и т. 11 - обектът е бил водоснабден от собствен водоизточник - тръбен кладенец, с изградени две помпени станции - първи и втори подем, при едновременната работа на които в резервоара е имало вода за 50 мин. вместо за 3 часа. Останалите нарушения по т. 8, 9 и 10 касаят сградата на Основния производствен корпус, поради което са неотносими при преценка на риска по процесната полица.

Преди да се пристъпи към разглеждането им по същество следва да се обсъди въпросът дали застрахователят може да се позове на посочените нарушения, когато те касаят обстоятелства, които са установени с административен акт, по отношение на които не е поискал информация от застраховащия. В тази връзка следва да се отбележи, че във въпросника - предложение, който е неразделна част от процесната полица, е формулиран въпрос относно пожароустойчовостта на сградата, на който ищецът е отговорил положително със заграждането му. Доколкото пожароустойчивостта е правнорагламентирано състояние, това означава, че ищецът е декларирал, че сградата отговаря на изискуемите от закона (Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар) стандарти и изисквания, което се установява и от издаденото удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, което пък се предхожда от положителни становища на компетентните органи за спазване на нормите за пожарна безопасност. При това положение не може да се изисква от застрахователя да постави въпроси относно конкретни технически параметри на строителството, касаещи пожароустойчовостта на сградата, тъй като спазването им се презумира от издаденото разрешение за ползване на обекта. Въпреки че застрахователят е професионалист, който по занятие сключва застрахователни сделки, законът не му вменява задължение да подлага на проверка декларираните по реда на чл. 362, ал.1 КЗ обстоятелства, тъй като в крайна сметка преценката на застрахователния риск е в негов интерес и от него зависи по какъв начин ще го установи – чрез отправяне на въпроси към застраховащия или чрез самостоятелна изследване на значимите за риска обстоятелства. Когато застраховащият не е отговорил точно на поставените въпроси, той следва да понесе последиците от недобросъвестното си поведение чрез намаляване на обезщетението по реда на чл. 363, ал. 4, изр. 2 КЗ. От изложеното следва, че в случаите, когато застраховащият е декларирал, че предметът на застраховката отговаря на определени нормативни изисквания, удостоверени с издаден по съответния ред административен акт, не е необходимо застрахователят да изисква информация относно конкретни аспекти на това съответствие, за да се позове на липсата им като основание за реализиране на правата си по чл. 363 КЗ.

Първото нарушение на правилата за пожарна безопасност, във връзка с което се претендира намаляване на застрахователното обезщетение, е свързано с неизграждането на пожарозащитна стена „брандмауер“ между кланицата и съществуващата сграда на т. нар. транжорна съгласно изискването на чл. 19 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009 г. за строителнотехническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба № 1з - 1971). Независимо, че посоченото обстоятелство е установено с административен акт (Удостоверение № 31/ 10.04.2013 г. за въвеждането му в експлоатация), няма пречка по изрично възражение на засегнатата от него страна решаващият съд да установи неговата незаконосъобразност по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Изискването за изграждане на брандмауер е уредено в чл. 19, ал. 2 от посочената наредба в редакцията й към ДВ бр. 96/ 2009 г., която е била в сила към датата на издаване на разрешението за строеж, според т. 2 от която брандмауерите служат за отделяне на сгради, помещения и съоръжения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 от съседни сгради, съоръжения, помещения и инсталации. Според съдържащата се в таблица 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1з - 1971 класификация процесният обект е с клас на функционална пожарна опасност Ф5, поради което с оглед изричната разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 2 изграждането на брандмауер, който да го отдели от съществуващата сграда „Основен корпус с административна сграда“, е било задължително. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от наредбата брандмауерът започва от основите на сградата, като за сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F.

От приетите по делото първоначална и повторна съдебно – пожаротехнически експертизи не се установява такъв тип пожарозащитна стена да е била проектирана и изградена между двете сгради. Вещите лица по първоначалната пожаротехническа експертиза (л. 5553, т. 26) по категоричен начин сочат в т. 10 (л. 53 от заключението), че изградената през 2012 г. кланица не е била отделена от съществуващата сграда на т. нар. транжорна с брандмауер съгласно изискванията на чл. 19 от Наредба № 1з - 1971. Тази констатация се потвърждава и от посоченото в т. 4 от заключението, че единствената изградена негорима преграда, която е препятствала разпространението на пожара и която е изпълнила своите пожарозащитни функции, е негорима стена от газобетон с огнеустойчовост от 2 ч. и 30 м. и пожарозащитна врата, отделяща административната сграда от предприятието за разфасовка. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че пожарът се е прехвърлил безпрепятствено в помещенията на втория етаж на кланицата от основния производствен корпус, което не би станало, ако между двете сгради е бил изграден брандмауер съгласно изискванията на чл. 19, ал. 3, т. 1 от наредбата. В обяснията си в с. з. 26.09.2023 г. в. л. Н. Писанов изрично сочи, че в чертежите към проектната документация не е отразена пожарозащитна стена, която да пресича вертикално покрива, предвидена е стена с минерална вата, но която няма характера на брандмауер, като при извършения оглед два дни след пожара не е забелязал следи от такава. Извод за наличие на брандмауер не може да се изведе и от повторната пожаротехническа експертиза (л. 5732, т. 27), независимо от становището на вещите лица по т. 14 (л. 50 от заключението), че изградената през 2013 г. кланица е отделена от съществуващата сграда съобразно изискванията на Наредба № 1з – 1971. Въпросът дали са спазени нормативните изисквания при строителството на новото предприятие е правен, поради което съдът не е обвързан от становището на вещите лица. Видно от съобразителната част по т. 14, двете сгради са разделени с фуга от 10 см. по ос 1 от одобрения чертеж по част Архитектурна. Техническата работилница и свързващи коридори по ос 1 и по ос 3 е разделена от съществуващото предприятие с непрекъсната метална конструкция с основа стамонобетон, като от втория етаж по ос 4 има изграден термопанел с огнеустойчивост 120 мин. Т. е. самият проект не предвижда изграждането на брандмауер, а само поставянето на термопанел с огнеустойчивост 120 мин., което не изпълнява изискванията на закона за разделяне на сградите с брандмауер. В този смисъл са и разясненията на в. л. П.Г. в с. з. на 30.04.2024 г., който сочи, че по ос 1 и 1 - 3 от архитектурния чертеж има предвидени термопанели с огнеустойчивост до 60 мин., а по ос 4 термопанел с огнеустойчовост от 60 до 120 мин., който не притежава

характеристиките на брандмауер по чл. 19 от Наредба № 1з - 1971. Не следва да се сподели становището на вещите лица, че дори и да е бил изграден брандмауер, той не би изпълнил функцията си да препятства

разпространението на пожара, тъй като подпокривното пространство на двете сгради, където се е развил, било едно цяло. С оглед начина на изграждане на брандмауер - от основите на сградата и излизащ над покрива - не може да се приеме тезата, че подпокривното пространство е представлявало едно цяло за двете сгради и че дори и да е бил изпълнен той не би препятствал прехвърлянето на огъня от едната сграда към другата. Като се има предвид, че сградата на кланицата и техническата работилница е независима и самостоятелна от построената преди повече от 5 години сграда на основния корпус, двете сгради нямат обща конструкция, включително общо покрив, като дори между конструкцията на всяка от тях е налице технологична фуга. От изложеното следва, че покривът на кланицата е отделен от покрива на основния корпус, поради което не може да се приеме, че срутването на покрива на кланицата и техническата работилница е следствие на срутването на покривната конструкция на предприятието за разфасовка, в пространството под което се е развил пожарът. Срутването на покривната конструкция на сградата на кланицата е следствие на безпрепятственото прехвърляне на огъня от предприето за разфасовка, което се дължи на близостта на двете сгради и липсата на брандмауер. Целта на този тип пожарозащитна преграда е да отдели построените на калкан сгради една от друга и по този начин да препятства прехвърлянето на огъня от едната сграда към другата за минимум 120 минути, а в случая по делото се установи, че огънят се е разпространил към кланицата за период от около 6 0 минути от възникването му (л. 78 от първоначалната експертиза), което не би настъпило, ако двете сгради действително са били отделени с брандмауер. В този смисъл е и становището на в. л. Н.Р. от повторната експертиза, според който при правилно изпълнен брандмауер той би следвало да задържи огъня в рамките на два часа и половина в помещенията, затворени от брандмауер. Предвид изложеното настоящият състав намира за основателно релевираното възражение, че в нарушение на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1з – 1971 между двете сгради не е бил изпълнен брандмауер.

Второто нарушение е свързано със задължението за отделяне на складовете от останалите помещения, както и битовите помещения от производствените такива с брандмауер. Наредба № 1з-1971 не съдържа текст, който да постановява отделянето на складовите и битовите помещения от производствените с брандмауер. Случаите, при които е задължително изграждане на брандмауер, са изчерпателно изброени в чл. 19, ал. 2 Наредба № 1з-1971 в редакцията му към ДВ бр. 96/ 2009 г. и касаят разделяне на сградите на пожарни сектори до нормативно допустимите застроени площи в съответствие с табл. 4, 5 и 6; отделяне на сгради, помещения и съоръжения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 от съседни сгради, съоръжения, помещения и инсталации; намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията от всички класове на функционална пожарна опасност и при свързано застрояване на строежите. Задължение за отделяне на битовите и складовите помещения от производствените с брандмауер не следва и от текста на чл. 494 от Наредба № 1з-1971 в редакцията му към ДВ бр. 96/ 2009 г., тъй като тя урежда хипотезата на пристрояване на закрити складове и навеси към производствени и други сгради, а в случая битовите и складовите помещения са част от застрахования обект „Кланица, техническа работилница и свързващи коридори“. Складовите и битовите помещения се отделят от производствените чрез пожарозащитни стени или прегради с определена граница на огнеустойчивост в зависимост от категорията на пожарна опасност. Само в случаите, при които складовите и битовите помещения могат да се обособят на отделни пожарни сектори съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 1з-1971, те следва да се отделят от останалите помещения с брандмауер. След като не съществува нормативно изискване складовите и битовите помещения в производствените сгради за преработка на месо да бъдат отделени от производствените с брандмауер, е без значение дали такъв е бил изпълнен. За пълнота следва да се отбележи, че доказателствата по делото на пръв поглед са противоречиви по този въпрос, тъй като според вещите лица по първоначалната съдебно – пожаротехническа експертиза (т. 11 от заключението) в пострадалите от пожара сгради складовите и битовите помещения не са били отделени с брандмауер от производствените, докато повторната пожаротехническа експертиза (т. 15) е на противоположното мнение, което обаче е коригирано в с. з. на 30.04.2024 г. от в. л. Н.Р., който потвърждава извода на първоначалната експертиза.

Последното възражение, относимо към разпоредбата на чл. 363, ал. 4 КЗ, е свързано с нарушение на чл. 180, ал. 1 вр. чл. 181, ал 1 и ал. 2 от Наредба № 1з-1971, тъй като в собствения водоизточник на обекта при едновременната работа на помпите е имало вода за пожарогасене за 50 мин. вместо изискваните от закона 3 часа. За да бъде зачетено като основание за намаляване на застрахователното обезщетение, следва да е налице пряка причинна връзка между посоченото нарушение и настъпилите вреди. Такава причинна връзка ще е налице, когато нарушението е необходимо условие за настъпване на вредите, без което не биха настъпили, и съответно не е налице причинна връзка, ако резултатът би настъпил и без него. От отговора по т. 42 от заключението на повторната пожаротехническа експертиза действително се установява, че резервоарът на предприятието не е съдържал необходимото водно количество за пожарогасене в продължение на три часа съгласно изискването на чл. 180, ал. 1 от Наредба № 1з – 1971, но посоченото нарушение обективно не е довело до увеличаване на вредите от пожара поради невъзможността да се използва водата от собствения водоизточник предвид изключеното по нареждане на св. Е.С. – началник смяна в РСПБЗН – Пловдив ел. захранване на обекта. Необходимата вода за гасене на пожара от 391 800 л. е била осигурявана от 6 бр. пожарни автомобили чрез подвозване от обществената водопроводна мрежа (т. 24 от заключението), като според показанията на св. Е.С. от с. з. на 08.11.2022 г. и св. Г. М. (директор на РДПБЗН – Пловдив) от с. з. на 31.01.2023 г. липсата на вода в хидрантите не се е отразило и не е попречило на гасенето на пожара. От изложеното се налага извод, че посоченото нарушение на правилата за пожарна безопасност не е довело до увеличаване на вредите, тъй като дори собственият водоизточник да е съдържал необходимото количество вода то не би могло да се използва за гасене на пожара.

По отношение на възражението за съпричиняване, свързани с нарушения на правилата за пожарна безопасност, които са допуснати след сключване на процесната полица, следва да се разгледат тези по т. 1, 2, 3, 4 и 5. Нарушенията по т. 8, 9 и 10 нямат характера на съпричиняващ фактор, тъй като касаят сградата на съседния основен корпус, която не е предмет на процесната полица.

Твърдението за допуснато нарушение на чл. 18 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, се опровергава от отговора по т. 5 от заключението по повторната експертиза, според което външното водоснабдяване за пожарогасене е било поддържано в изправно състояние и в съответствие с изискванията на наредбата до датата на застрахователното събитие, което се установява от представените протоколи за извършени периодични проверки за изправност. Отделно от това дори и да е било допуснато посоченото нарушение, то не би могло да допринесе за разпространение на пожара с оглед невъзможността да се използва водата от собствения източник поради прекъсване на ел. захранването на предприятието.

Не е налице и второто нарушение, изразяващо се в демонтиране на два пожарни хидранта и изместване на съществуващия водопровод и пожарни хидранти в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 8121з – 647, тъй като видно от отговора по т. 6 от заключението на повторната експертиза демонтиран е един хидрант, вместо който са монтирани нови два, които са били проверени от изпълнителя „Дени Файер“ ООД. По отношение на посоченото нарушение са относими изложените по – горе съображения за липса на връзка с настъпилите вреди.

Що се отнася до третото твърдяно нарушение – невключване на дизеловия генератор, то е продиктувано от необходимостта да се преустанови ел. захранване на предприятието, за се гарантира безопасността на пожарникарите, в каквато насока е изричното разпореждане на пристигалия на местопроизшествието началник на РСПБЗН – Пловдив св. Е.С..

Последните две нарушения, изразяващи се в изключването на електрическото захранване след приключване на работния ден без да е било удостоверявано с дневник по образец в нарушение на чл. 12, ал. 1 от Наредба 8121 з – 647 и непопълване на досието за пожарна безопасност със съдържание съгласно изискванията на Наредба 8121з – 647, нямат никакво отношение към възникване и разпространение на пожара.

Следователно от всички заявени от застрахователя основания за намаляване на застрахователното обезщетения, относими към пожарната безопасност на застрахования обект, основателно е само възражението за неизпълнен брандмауер между двете сгради. След като е декларирал, че процесният обект отговаря на изискванията за пожарна безопасност, което се опровергава от доказателствата по делото, ищецът следва да отговаря за неправомерното си преддоговорно поведение чрез намаляване на обезщетението по реда на чл. 363, ал. 4, изр. 2 КЗ - съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. Според приетата във въззивното производство съдебно – застрахователна експертиза във варианта, при който изградената през 2012 г. „Кланица, Техническа работилница и свързващи коридори“ не е била отделена с брандмауер от долепената на калкан сграда „Основен корпус с административна сграда“ (вариант 2 от заключението) застрахователна премия би възлизала на 2 983. 07 € (5579. 94 лв.), която е с 9. 14 % по – висока от уговорената в полицата, с който процент следва да се намали дължимото на ищцовото дружество застрахователно обезщетение – от 1 359 645. 93 лв. на 1 235 374. 29 лв. за сградата и от 1 246 524 лв. на 1 132 591. 71 лв. за машините. От тези суми следва да се приспаднат доброволно изплатените 704 543. 72 лв. (293 069. 40 лв. + 411 474. 32) за сградата и 168 637. 70 лв. за движимите вещи, при което дължимото за сградата застрахователно обезщетение възлиза на 530 830. 57 лв. за сградата, а за машините на 963 954. 01 лв., до който размер предявените искове са основателни. При това положение обезщетението за забава върху сумата от 530 830. 57 лв. за периода от 31.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.07.2021 г. - е в размер на 79 477. 13 лв., а върху сумата от 963 954. 01 лв. – на 144 325. 34 лв.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение по отношение сградата е уважен над 530 830. 57 лв., а спрямо машините и съоръженията над 963 954. 01 лв., както и в частта, в която претенцията по чл. 86 ЗЗД върху застрахователното обезщетение за сградата е уважена над 79 477. 13 лв., а претенцията по чл. 86 ЗЗД върху застрахователното обезщетение за машините е уважена над 144 325. 34 лв., вместо което се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят над посочените суми.

Решението в частта, в която предявените искове са уважени до посочените размери, следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото на ищеца „Унитемп“ ЕООД има право на разноски в размер на 99 120 лв. (50 679. 25 €) съобразно уважената част на предявените искове, а ответникът „Уника“ АД на разноски за двете инстанции в размер на 141 689. 36 лв. (72 444. 62 €) съобразно отхвърлената част на исковете или по компенсация „Унитемп“ ЕООД следва да заплати на „Уника“ АД разноски за двете инстанции в размер на 21 765. 37 € .

Мотивиран от горното, съдът