Мотиви към Решение № 857 от 5.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5882/2023 г.

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 4.08.2023 г. от съдия при Районен съд – гр. Саарбюкен, Федерална Република Германия, по д. № 7 Gs 4 Js 2237/22 (592/23) за предаване на българската гражданка К. Е. Н. за провеждане на наказателно преследване срещу нея за 14 престъпления, за които се твърди, че са извършени в периода от 23.08.2022 г. до 1.12.2022 г., с правна квалификация по чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 3, чл. 244а, ал. 1, чл. 263, ал. 2, изр. 2, т. 1, чл. 263а, ал. 1, ал. 2, чл. 25, ал. 2 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия (StGB). Българската гражданка К. Е. Н. не дава съгласие за незабавно предаване на съдебните власти на Федерална Република Германия и не се отказва от принципа на особеността. В съдебно заседание представителят на СГП поддържа, че процесната ЕЗА следва да бъде допусната за изпълнение. Излага доводи, че фактите относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за което се провежда наказателно преследване в Германия, са описани в ЕЗА, която не страда от никакви формални пороци и съдържа необходимите реквизити: издадена е от компетентен орган с цел провеждане на наказателно производство; самоличността на исканото лице е безспорно установена; налице е двойна наказуемост; описан е подробно механизмът на извършване на престъпната дейност във връзка, с която се води наказателно производство на територията на ФРГ. Не са налице основания за отложено изпълнение, получени са гаранциите по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Предлага на съда да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА до фактическото предаване на исканото лице. Защитникът на исканото лице се съгласява с прокурора, че са налице основанията за допускане изпълнението на процесната ЕЗА, след като са получени гаранции от издаващата държава, че подзащитната му ще бъде предадена на българските власти, в случай че й бъде наложено наказание лишаване от свобода за изтърпяване. В личната си защита исканото лице моли мярката й за неотклонение да не бъде изменята от домашен арест в задържане под стража. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното. Исканото лице К. Е. Н. е българска гражданка, родена на ••••••• г. в гр. Русе, с ЕГН ••••••••••, омъжена, майка на три малолетни деца, осъждана, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. ••••. Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на на 4.08.2023 г. от съдия при Районен съд – гр. Саарбюкен, Федерална Република Германия, по д. № 7 Gs 4 Js 2237/22 (592/23), за предаване на българската гражданка К. Е. Н. за провеждане на наказателно преследване срещу нея за 14 престъпления, за които се твърди, че са извършени в периода от 23.08.2022 г. до 1.12.2022 г., с правна квалификация по чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 3, чл. 244а, ал. 1, чл. 263, ал. 2, изр. 2, т. 1, чл. 263а, ал. 1, ал. 2, чл. 25, ал. 2 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия (StGB). В ЕЗА е отразено изрично, че се издава срещу исканото за предаване лице, чиято самоличност е индивидуализирана с име, дата и място за раждане. ЕЗА е издадена въз основа на заповед за задържане от 9.06.2023 г. на съдия при Районен съд – гр. Саарбрюкен Посочено е в съответната част „д“ на ЕЗА, при описанието на обстоятелствата на престъплението, за което се провежда наказателното производство, че българската гражданка се обединила в престъпна група с други български гражданки за извършване на престъпления срещу собствеността на различни граждани от хранителни магазини във ФРГ, в които отнемала портфейлите на клиенти, съдържащи пари и дебитни карти. Посочени са времето и мястото на 6 деяния в периода 23.08.2022 г. до 1.12.2022 г. След това е изтъкнато, че с отнетите банкови карти исакното лице и останалите от групата извършвали тегления на пари, като са описание 8 деяния, конкретизирани по дата, място и размер на изтеглената сума. Отбелязано е, че правната квалификация на престъпленията са по чл./параграфи чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 3, чл. 244а, ал. 1, чл. 263, ал. 2, изр. 2, т. 1, чл. 263а, ал. 1, ал. 2, чл. 25, ал. 2 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия (StGB). Уточнено е, че максималният срок на наказанието, което може да бъде наложено по такова обвинение, е 10 години лишаване от свобода. В ЕЗА е отразено, че разследваната престъпна дейност осъществява състава на две престъпления, включени в списъка на Рамковото решение 2002/584/ ПВР, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече три години и не се изисква наказуемост и в изпълняващата държава – измама и организиран грабеж. В хода на съдебното следствие по реда на чл. 44, ал. 4 ЗЕЕЗА за получаване на допълнителна информация от издаващия орган е изискана и постъпила декларация по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА от съдебен орган на ФРГ, че след като исканото лице бъде изслушано на територията на издаващата държава, ще бъде върнато в Република България за евентуалното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. С писмо от 20.11.2023 г. на прокурор от прокуратурата в гр. Саарбюкен (л. 82) се предоставя гаранция съгласно чл. 5, т. 3 Рамковото решение 2002/584/ ПВР, че след влизане сила на присъда с наложено наказание лишаване от свобода Н. ще бъде върната в Република България за изпълнение на наказанието. Съдът установи изложените факти въз основа на процесната ЕЗА и писмото от 20.11.2023 г. на прокурор от прокуратурата в гр. Саарбюкен с гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА. Всички документи с процесуално значение, изпратени от издаващата държава, са еднопосочни по отношение на предмета на наказателното преследване срещу българската гражданка и нейното процесуално качество. Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на българската гражданка Н., в рамките на компетентността си по същество съдът прие следното. Налице са всички предпоставки, предвидени в чл. 36 и чл. 37 ЗЕЕЗА за предаване на К. Е. Н. на германските съдебни власти по процесната ЕЗА, издадена от компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, за престъплението, възведено в пункт първи на част „д“. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания и съдържа всички изискуеми данни за искано лице, за издаващия орган; за съдебния акт за задържане в издаващата държава, по силата на който се иска предаването, за характера и правна квалификация на престъпленията, обстоятелствата на извършването им и участието на исканото лице. Издадената ЕЗА е постъпила чрез ШИС на правно основание (чл. 38а, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА) и от кореспонденцията с германските съдебни власти не възниква никакво съмнение нито в нейната автентичност, нито във факта, че изхожда от компетентен съдебен орган на ФРГ. В настоящия случай посочената квалификация на деянията измама и грабеж показва, че те са от кръга на престъпленията по чл. 36, ал. 3, т. т. 8 и т. 18 ЗЕЕЗА, при които не се изследва въпросът за двойната наказуемост, което прави безпредметно допълнителното обсъждане, че за престъпленията, за които се провежда наказателно преследване срещу Н. във ФРГ, съществува аналог и в българското право. Уточнено е изрично, че за твърдените престъпления се предвижда максимален срок на наказанието лишаване от свобода от 10 години. Въпрос на суверенна преценка на съдебния орган на издаващата държава е каква да бъде квалификацията на фактите. Достатъчно е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е посочена престъпна дейност на българската гражданка, индивидуализирана по спецификата си както по време, така и по място. В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата конкретна информация относно обстоятелствата, при които се твърди, че е извършена престъпната дейност, обоснована е наказателната юрисдикция на издаващата държава, приложимото право по германския Наказателен кодекс, конкретното участие на Н., което подлежи на допустима конкретизация с развитие на наказателното производство, като съдържанието на ЕЗА отговаря и на останалите относими към искането за предаване за провеждане на наказателно производство изисквания по чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА. На следващо място съдът намира, че по отношение на тази част на ЕЗА не е налице нито едно от императивните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА. От съдържанието на ЕЗА е видно и това, че няма процесуални пречки за наказателното преследване, включително не е изтекла давността и не е налице амнистия като задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА. Съдът намира, че не са налице и останалите факултативни, относими към настоящия случай, основания по чл. 40 ЗЕЕЗА за отказ да бъде предадено исканото лице. По делото са представени и надеждни гаранции по чл. 41, ал. 4 ЗЕЕЗА от съдебен орган на издаващата страна – прокурор от прокуратурата в Саарбюкен, съответстващи на стандарта, заложен в чл. 5, т. 3 Рамково решение 2002/584/ ПВР за това, че след влизане сила на присъда за налагане на наказание лишаване от свобода К. Н. ще бъде върната в Република България за изпълнение на евентуално наложеното й наказание лишаване от свобода. Мотивиран от всичко изложено, съдът намери, че са налице всички процесуални и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу К. Е. Н. Европейска заповед за арест, издадена на 4.08.2023 г. от съдия при Районен съд – гр. Саарбюкен, Федерална Република Германия, по д. № 7 Gs 4 Js 2237/22 (592/23), за провеждане на наказателно преследване срещу нея за 14 престъпления, за които се твърди, че са извършени в периода от 23.08.2022 г. до 1.12.2022 г., с правна квалификация по чл. 242, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 3, чл. 244а, ал. 1, чл. 263, ал. 2, изр. 2, т. 1, чл. 263а, ал. 1, ал. 2, чл. 25, ал. 2 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия (StGB). Предаването на българската гражданка се извършва при декларирана гаранция от издаващата държава, че след изслушване на К. Н. на нейна територия ще бъде върнатя в Република България на неин гранично-пропускателен пункт и при липса на отказ от принципа на особеността. Така мотивиран, съдът постанови решението си.