Решение № 6459 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1215/2026 г.

В. Н. А., [населено място], [улица], ••• с пълномощници адв. М. И. и адв. В. Т. – [населено място] обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-6207-000150/12.11.2025г., издадена от Началник група към ОД МВР – [област], РУ •••, В. И..

• Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Изтъкнато е, че за процесния автомобил е сключена „ГО“ на 12.11.2025г. – полицата от 12.11.2025г. е приложена към жалбата. Нарушението е от 12.11.2025г. - 09.30ч., а застраховката е от 12.11.2026г. – 10.20ч. Регистрацията е служебно възстановена на 12.11.2025г., 09.47ч. Поради това отсъства основание за издаване на ПАМ – преустановителната функция се превръща в допълнителна санкция и е налице нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Поддържа се, че към дата на прекратяване на регистрацията жалбоподателят А., която не е собственик на МПС, не е знаела за дерегистрацията, а към момента на предявяване на два акта за установяване на административни нарушения е предоставила валидно сключената нова застраховка „ГО“. В тази вр. се твърди издаване на заповедта след сключване на „ГО“, като полицата е била приложена към АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество адв. И. и адв. Т. поддържат съображенията в жабата с искане за присъждане на направените разноски.

• Ответникът Началник група към ОД МВР – [област], РУ •••, В. И. не е изразил становище по жалбата. Жалбата е оспорена и заповедта се счита за законосъобразна по съображения, изразени писмено от Началник РУ – •••, който не е страна в съдебното производство. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/ 2004г.

Окръжна прокуратура-[област] не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дн.срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 03.04.2026г. – представен с жалбата, която е подадена на 14.04.2026г. чрез административния орган. Преписката е представена със съпроводително писмо, в което е посочено, че РУ ••• не разполага с връчена ЗППАМ – приложената в преписката заповед не съдържа данни за връчване. При тези данни следва, че обжалвания административен акт е оспорен в условие на безсрочност или както е посочено по-горе – в срока за оспорване, по данни от представен с жалбата препис.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-[област] - отразена в оспорената заповед, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е Началник група към ОД МВР – [област], РУ; Заповед № 8121К-11419/15.10.2025г. за временно преназначаване на В. И. на ръководна длъжност началник група „Охранителна полиция“ към РУ •••; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; справка за собствеността на МПС – Т. А. с рег. № [рег. номер] – Н. А.; справка за служебно възстановяване на регистрацията на посоченото МПС на 12.11.2025г., 09.47ч.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.12.2025г. на РП – [област]; мотивирана резолюция от 13.11.2025г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № GА4892851 от 12.11.2025г. – без данни за връчването й на жалбоподателя; АУАН № GА4892851/12.11.2025г.; НП № 25-6207-000784/08.01.2026г., основан на посочения АУАН.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН № GА4892851/12.11.2025г., съставен от полицай Св. Д. при РУ ••• към ОД МВР – [област], против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 12.11.2025г. около 09.30ч. в [населено място] на [улица], А. управлява лек автомобил – Т. А. с рег. № [рег. номер] /собственост на Н. А./, което МПС е с прекратена регистрация от 28.10.2025г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Фактическата констатация е приета за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОДМВР-[област] е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-[област] да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Същата е отразен в оспорената заповед – в обхвата на длъжностните лица, на които са предоставени правомощия за издаване на административния акт е Началник група към ОД МВР – [област], РУ. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.

Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – [област] относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено, както и не е оспорен фактът на заемане на длъжността Началник група към ОД МВР – [област], РУ ••• от страна на В. И. към дата на издаване на оспорения административен акт – 12.11.2025г. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е съобразил факта на сключване на ГО на 12.11.2025г. – дата, на която е издадена оспорената заповед. Нарушението е от 12.11.2025г. – 09.30ч., а застраховката е от 12.11.2025г. – 10.20ч. Съответно – на 12.11.2025г., 09.47ч. е осъществена служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“.

Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка не е приложено в преписката.

3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 12.11.2025г. около 09.30ч., а полицата за „ГО“ е сключена на същата дата в 10.20ч. Безспорен факт е сключването на застраховка 21 минути след проверката. Налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П в редакция към 11.11.2025г. следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд - задължително за съдилищата:“… в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДв.П е несъставомерно. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДв.П, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. …Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация в хипотеза на адресат на ограничителната мярка – лице, което не е собственик на МПС.

По отношение текста на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от Наредба № [Наименование]от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е приложима нормата на чл.13 ал.1 ЗНА и не е налице хипотезата на чл.13 ал.2 ЗНА, предвид съдържанието на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Разноските за адвокатско възнаграждение са в минимум над размера по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и с включен ДДС, като предоставената услуга е качествена и цялостна по обективните критерии в Решение на СЕС по дело С-438/22г.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът