РЕШЕНИЕ

№ 207

гр. Смолян, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100795 по описа за 2022 година Ищецът С. Г. Б. от гр. Смолян е предявил срещу „•••“ ЕООД, представлявано от ••• и ••• иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата при липса на основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 17.08.2022 г. до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за потребителски кредит № 761274/28.05.2019 г., с отпуснат кредит в размер на 1 200 лв., подлежащ на връщане ведно с договорената лихва и обща сума в размер на 1 476 лв., при договорен ГПР 49, 11 %. Ищецът платил на кредитора 12 месечни вноски, всяка в размер на 200 лв. или общо 2 400 лв., като 1 200 лв. са платени при начална липса на основание поради недействителост на договора за кредит. Счита, че дължи да заплати само чистата стойност на кредита. Твърди, че заплатената такса гаранция в размер на 924 лв. е платена на нищожно основание, тъй като клаузата на чл. 5 от договора за такса за предоставяне на гаранция е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Възнаграждението за поръчителство съставлява скрито възнаграждение, тъй като всички суми, платени извън съществените елементи на договора - главница и договорно възнаграждение, представляват допълнително възнаграждение за кредитора и следва да бъдат включени в ГПР, тъй като се заплащат и при точно изпълнение от длъжника. Тази такса не е включена в ГПР, но представлява елемент от същия и при включването му той надхвърля допустимия максимум от 50 % на годишна база, с което се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата за такса гаранция е нищожна на основание чл. 19, ал. 5. Счита, че платеното над чистата стойност на кредита от 1 200 лв. в размер на 1 200 лв. подлежи на връщане като платено без основание.

•••• – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното: Признава факта на сключване на договор за кредит между ищеца и ответника, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., който следвало да върне ведно с договорената лихва от 23 % и ГПР от 49, 11 % или обща сума за връщане 1 476 лв. Ищецът се задължил с т. 5 от договора да предостави поръчителство като обезпечение на договора. Клаузата за предоставяне на поръчителство не е условие за сключване на договора и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер. Избраната от ищеца възможност е индивидуално договорена от потребителя и е включена в договора поради избора й в заявката за кредит, подписана от ищеца. Ищецът сам е избрал обезпечение чрез поръчителство и е посочил •••. Отрича тази клауза да представлява заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като ищецът е бил информиран за всяка стъпка от сключването на договора. Счита, че таксата за поръчителство не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, поради което е неоснователно и твърдението за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договореният ГПР е в съответствие с посочената разпоредба, за който ищецът е уведомен предварително, както и за таксата за поръчителство, като ищецът не е бил принуден да сключва договор за гаранция с •••. Разполагал е и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от договора в срок от 14 дни от сключването му, което не е направил. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмена молба пълномощникът •••• моли исковете да бъдат уважени по изложените в него съображения и да му бъдат присъдени деловодните разноски по представения списък. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв..

Ответникът в писмено становище счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира за деловодните разноски по представения списък.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2019 г. между „•••“ ЕООД като кредитор и С. Г. Б. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 761274, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 200 лева със срок за издължаване 12 месеца, като първата вноска е с падежна дата 27.06.2019 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 23 % в размер на 276 лв. или общо сумата от 1 476 лв.. Договорен е ГПР от 49, 11 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ••• в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Погасителният план, предоставен от ответника на ищеца като част от преддоговорната информация /л. 24/ съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размерът на вноската, образувана от главница и лихва. Във вноските не фигурира размерът на плащането за поръчител.

Не е спорно между страните, че договорената такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „•••“ е в размер на 924 лв.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия /л. 34 и 35/. С т.4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя, вкл. и предложеното от последния обезпечения, предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или от поръчител, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т.5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя. Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини – СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и ••• или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей. по клиентския номер на дружеството Видно от представената от ищеца справка за получените плащания, изготвена от ответника /л. 9/, ищецът е извършил плащания на 12 месечни вноски чрез Изи пей, съответно в периода 23.06.2019 г. – 29.08.2020 г., с които са погасени 1 200 лв. за главница, 276 лв. лихва и 120 лв. такси по тарифата и общите условия. На отделен ред е записано, че сума за допълнително избрана незадължителна услуга към ••• в размер на 924 лева се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочена от него сметка. съгласно чл. 16, ал. 2, б.„а“ от ОУ кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Сумата не е задържана от „•••“ ЕООД.

Не се спори по делото, че ищецът е извършил 12 плащания по 200 лева.

Съгласно заключението по изслушаната СИЕ общият размер на извършените от С. Г. Б. плащания за погасяване на задълженията по Договор № 761274 за предоставяне на потребителски кредит от 28.05.2019 г., съгласно представените от „•••” ЕООД справки е 1 596 лева. Плащанията са извършени чрез платежна система EPAY. С направените от С. Г. Б. погасителни вноски в общ размер на 2 520 лева е извършено погасяване по кредита, както следва: 1 200 лева – главница /Таблица 1, к.9/; 276 лева – договорна лихва /Таблица 1, к.6/;

120 лева – такса събиране /Таблица 1, к.13/; 924 лева – такса гаранция /Таблица 1, к.16/ Размерът на ГПР по Договор № 761274 за предоставяне на потребителски кредит от 28.05.2019 г., като се вземат предвид възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 924 лева и събраните такси, съгласно ОУ в размер на 120 лева е 272.07 %.

Съдът кредитира заключението по СИЕ като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От страна на ответника се представят преддоговорната информация /л. 23-31/, както и общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „•••“ ЕООД л. 32-43. Представените от ответника Общи условия, обаче са неотносими към процесния договор, тъй като са влезли в сила на 07.04.2021 г. – 2 години след сключването на процесния договор. От страна на ответника не се представят доказателства, че цялата необходима информация по чл. 10 ЗПФУР, действително е била предоставена и получена по предвидения начин на ищеца. С оглед твърдението на ответника, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ищеца е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то е необходимо от страна на ответника да се ангажират доказателства, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.

Както е установено в съдебната практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ.

За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

Чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В случая от страна на ответника не се ангажират доказателства, потвърждаващи получаването на цялата необходима преддоговорна информация от ищцата.

С оглед признанието на неизгодния за ищеца факт, съдът приема, че същият е получила от ответника кредит в размер на 1 200 лв. въз основа на процесния договор за кредит, които е следвало да върне съобразно погасителния план като брой погасителни вноски, елементи на вноските и размер, падеж на вноските.

Не се доказва от страна на ответника да е предоставил на ищеца общите условия по договора за кредит, респ. по договора за гарант /поръчителство/.

От страна на ответника не се предоставя и договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „•••“ като гарант /поръчител/ и С. Б. като клиент.

Оспорената от ищеца като нищожна клауза от договора за кредит – чл. 5 от начина, по който е формулирана, не става ясно каква точно е функцията на поръчителството/гаранцията, респ. между кои страни следва да бъде сключен договорът и дали се касае за двустранно или тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „•••“ и кредитополучателя С. Б., а тази клауза обвързва и третото за кредитното правоотношение лице – „•••“, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него, но не и от гаранта. Не се ангажират доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да докаже валидността на клаузата за обезпечение, респ. на сключения договор за гаранция. Оскъдното съдържание на клаузата на чл. 5 от договора и непредоставена допълнителна информация за конкретните условия по този договор за поръчителство сочат на невъзможност за ищеца спокойно и разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за него и дали изобщо би искал да сключи договора при тези условия. Именно поради липсата на конкретни данни в договора за кредит за условията на поръчителството са направили невъзможно ищецът да се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му. По този начин клаузата е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора досежно поръчителството, а освен това и не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира доказателства. Освен това съдът счита, че конкретният избор на поръчител е фиктивен, тъй като изначално е предложен на потребителя от кредитополучателя. При това положение клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В този смисъл и неоснователно е твърдението, че след като ищецът не се е отказал от договора за кредит в предвидения 14- дневен срок /чл. 9/, то същият е бил съгласен с него и е приел условията на кредитора за поръчителя. Неупражняването на правото му на отказ не заздравява пороците на договора и не го прави действителен във всичките му части.

Освен това клаузата на чл. 5 от договора е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора - потребителя, поради което е нищожна и като неравноправна. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна услуга реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното кредитодателят получава обезпечение от предложено от него лице, което в случая е и свързано лице и избрано от потребителя поради липса на друга възможност, срещу което потребителят в негова вреда се задължава да заплати възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер.

Съдът счита, че посоченият в анекса ГПР от 49, 11 % не е действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото възнаграждение за допълнително сключения договор за гарант /поръчителство/.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Както се посочи, нито в договора за кредит, нито в анекса към него в общата сума, дължима от потребителя, не е включена таксата /цената/ по договора за поръчителство. В случая тя е в размер на 924 лв., при предоставен кредит в размер на 1 200 лв.. Тя представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочена в ГПР, което в случая не е сторено. Реалното включване на този разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно стойността на поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените законови разпоредби. Отпускането на кредита е обвързано именно със сключването на договор за поръчителство, респ. с клаузата на чл. 5 от договора, тъй като така се повишава оценката за кредитоспособността на кредитополучателя и представлява условие за отпускането на кредита.

Клаузата на чл. 5 от анекса към договора за кредит е и заблуждаваща, тъй като не отговаря на действителния ГПР, включващ всички разходи по кредита, включително и таксата /цената/ за гарант /поръчителство/.

От страна на ответника не се представят и надлежни доказателства за възникнало основание за погасяване на такси и разноски по тарифата и общите условия.

В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г., TK, I т. о., докладчик председателят Никола Хитров е прието, че начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Под обогатяване се разбира както недължимо плащане, така и получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване, спестяване.

Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че действително платената от ищеца сума по договора за кредит е в размер на 2 520 лв. в периода 23.06.2019 – 29.08.2020 г.. От тях дължимите и погасени суми по кредита възлизат в общ размер на 1 476 лв., в това число 1 200 лв. главница и 276 лв. договорна лихва. Остатъкът от 1 044 лв. се явява платено при липса на основание, в това число 924 лв. поради нищожността на клаузата за поръчителство и недоказаност от страна на ответника на вида и основанието за дължимите такси по тарифата и общите условия към договора При това положение искът е основателен и доказан до размера от 1 044 лева, като следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1 044 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, а за разликата до пълния предявен размер от 1 200 лв. следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.

Ищецът е направил разноски в общ размер на 170 лв., от които 50 лв. за платена държавна такса и 120 лв. за внесен депозит за СИЕ.

Ответникът е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 147, 90 лв., пропорционално на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ще следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 13 лв. за юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска.

•••• е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на •••• е безплатна за ищеца като материално затруднено лице. С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на •••• 261 лв. адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното Съдът