Решение № 55 от 21.5.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 330/2020 г.

Подадена е молба от В.Н. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №659/2016г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът за делба. С решение от 09.10.2019г., постановено по гр.д. № 2256/2019г., Върховният касационен съд е оставил без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът за делба на процесния имот в с.Кичево. Повторно заведеното дело за делба на същия имот от В.Н., е прекратено от Варненския районен съд на основание чл.299 от ГПК, съгласно която разпоредба не може да бъде пререшаван спор, разрешен с влязло в сила решение. При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до следните правни изводи. Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България Държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. При условие, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, отговорността за вреди може да се реализира по общия ред чрез иск по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят отговаря за вреди, причинени виновно от лице, при или по повод на възложена му работа. Следователно при тази отговорност възложителят на работата отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна и безвиновна, но не е самостоятелна а е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД на лицето, на което е възложена работата. При условие, че лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, не може да се ангажира и гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата. Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят отговорност за постановените от тях съдебни актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. Функционалният имунитет на съдиите, постановили съдебните решения по гр.д. №№659/2016г. по описа на Варненския районен съд и по в.гр.д. №476/2017г. по описа на Варненския окръжен съд, както и съдебното определение по в.ч.гр.д. №556/2017г. на Варненския апелативен съд, както и обстоятелството че не е допусната отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №659/2016г., постановено от Варненския районен съд, налагат извода, че действията на съдиите от ответните съдилища по конкретния съдебен спор, не са противоправни. По делото не е установено при условията на главно и пълно доказване ищецът да е претърпял вреди, които да са в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на магистратите по процесните дела, включително с постановените съдебни актове по тях. Поради това не е налице основание за ангажиране на личната им гражданска отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД. С оглед на този извод отговорност не може да носят и ответниците по делото – Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд-Варна. Настоящият съдебен състав споделя и извода на Окръжния съд, че съдилищата не може да отговарят по реда на чл.49 от ЗЗД и поради това че не са работодатели на съдиите в тях, доколкото същите се назначават и освобождават от Висшия съдебен съвет, съгласно чл.160 от Закона за съдебната власт. Предвид изложеното Апелативният съд приема, че не са налице при условията на кумулативност предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд- Варна за твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Предявените от В.Н. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД против трите съдилища-ответници за сумите по 100 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, и уронване престижа му в обществото, поради допуснати неправилни действия/бездействия и постановени незаконосъобразни съдебни актове от съдии при тези съдилища по гр.д. №659/2016г. по описа на Варненския районен съд, в.гр.д. №476/2017г. на Варненския окръжен съд и в.ч.гр.д. №556/2017г. на Варненския апелативен съд; както и против Районен съд-Варна и Окръжен съд-Варна за сумите по 30 000 лева от всеки един от тях – имуществени вреди, поради това че по посочените дела бил лишен от наследствен имот в с.Кичево като бил отхвърлен предявеният от него иск за делба, са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени. В обжалваното решение Окръжен съд-Търговище е стигнал до същия краен решаващ извод. Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК разноски за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като въззивната жалба е изцяло оставена без уважение. Водим от изложеното Апелативният съд