Решение № 1630 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 213/2026 г.

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано въз основа на жалба подадена от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. Д., рег. № 762 към Камарата на ЧСИ против мълчалив отказ на Кмета на Община Лозница да издаде удостоверение за декларирани данни относно МПС и недвижими вещи на длъжник по изп. д. № 253/2026г. съобразно заявление вх. №11-00-50/23.04.2026г. на Община Лозница. Оспорващото лице сочи, че на 23.04.2026г. е подал в качеството си на ЧСИ, по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване, заявление до Община Лозница подписано с квалифициран електронен подпис, за издаване на удостоверение за декларирани данни относно недвижими имоти и МПС на длъжник по изпълнително дело № 20267620400253, регистрирано в Община Лозница с вх. № 11-00-50/23.04.2026г. Заявлението е обосновано с нормата на чл. 431, ал. 3 от ГПК, която задължава държавните и общинските органи да предоставят на съдебния изпълнител исканата информация във връзка с изпълнителното производство. Съгласно Наредба № 7 на Общински съвет - Лозница срокът за извършване на услугата „предоставяне на информация на частни съдебни изпълнители“ е 5 дни при обикновена услуга, който е изтекъл на 28.04.2026г., но произнасяне по заявлението не е налице. Твърди се, че Община Лозница не разполага с оперативна самостоятелност дали да предостави информацията, а има нормативно установено задължение да го стори, поради което мълчаливият отказ е в нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Предвид изложените доводи, жалбоподателят моли за отмяна на оспорения отказ, като преписката се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. От адм. орган, ведно с изисканата преписка, е депозирано писмено становище, в което сочи, че не оспорва регистрирана услугата 2071 в Административния регистър и в ПЕАУ „Издаване на удостоверение за декларирани данни“. Сочи, че и в двете информационни системи е записано, че за нейното предоставяне се заплаща такса по чл. 110, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 14 и чл. 54 от Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Всяка от общините в Република България е посочила размера на дължимата такса, определен с Наредба на Общинския съвет. ЗМДТ изисква заплащане на местна такса при заявяването на тази услуга за изпълнение от общините, вкл. от ЧСИ, независимо от начина на заявяване и предоставяне - чрез Център за административно обслужване (ЦАО) или чрез ССЕВ. По отношение на тези административни услуги ЗМДТ е специален закон спрямо ГПК. Искането на ЧСИ, на основание чл. 431, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 3 от Закон за електронното управление (ЗЕУ), за освобождаване от такса при предоставяне на общински административни услуги, извън случаите при които тя е дължима по силата на конкретна разпоредба на ЗМДТ, е приложима само за първичните администратори по отношение съхраняваните от тях данни по чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ. Първичният администратор на данните за моторните превозни средства е МВР. По закон МВР поддържа Регистър на моторните превозни средства и отговаря за актуалността на данните в същия. Този регистър също е свързан с RegiX и през тази платформа има възможност за безплатен достъп до три вида справки по реда на чл. 3 от ЗЕУ. В този случай общините нямат право да предоставя на трети страни (в т.ч. и на ЧСИ) данни за моторните превозни средства, за които МВР е първичен администратор. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗЕУ се отнася за регистри, които се водят на хартиен носител. Регистърът на хартиен носител фактически е един документ и се различава от архив от документи на хартиени носители, каквито са декларациите, подавани по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител адв. Е. А. от Адвокатска колегия - Търговище заявява, че поддържа жалбата. Претендира разноски. Административният орган - Кмет на Община Лозница, редовно и своевременно призован, не се е явил лично или чрез упълномощен процесуален представител. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: Според приетите по делото писмени доказателства на 23.04.2026г. жалбоподателят ЧСИ е подал до кмета на Община Лозница заявление/искане за издаване на удостоверение по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване подписано с квалифициран електронен подпис, за издаване на удостоверение за декларирани данни относно недвижими имоти и МПС на длъжник по изпълнително дело № 20267620400253, регистрирано в Община Лозница с вх. № 11-00-50/23.04.2026г. Предвид установеното от фактическа страна, съдът, след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи: В подаденото от жалбоподателя заявление до Община Лозница с вх. № 11-00-50/23.04.2026г. е посочено, че искането е за издаване на удостоверение за декларирани данни относно МПС и недвижими вещи по изп. д. № 253/2026г., поради което представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Съгласно § 1, т. 2 б. „а“ от ДР на Закона за администрацията вр. чл. 21, ал. 3 от АПК административна услуга е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват факти с правно значение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Срокът за произнасяне по искането е съгласно чл. 57 от АПК, а непроизнасянето в срок, съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Съгласно чл. 30, ал. 1 от АПК когато писмено искане не е подписано и при съмнение дали изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение в тридневен срок от съобщението, като при непотвърждаване в срок производството се прекратява, а съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Съгласно чл. 56, ал. 1 от АПК административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, а съгласно ал. 2 на чл. 56 от АПК – прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2. При липса на произнасяне по искането на жалбоподателя в срок е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Не са налице твърдения или доказателства в срока за произнасяне да са давани указания по чл. 30, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая заявлението е подадено на 23.04.2026г., като срокът за предоставяне на услугата е седем дни и е изтекъл на 30.04.2026г. Жалбата против мълчаливия отказ на ответната страна да извърши исканата услуга е подадена чрез административния орган на 07.05.2026г. т.е. в законовия месечен срок. Налице е правен интерес от оспорването, тъй като с формирания отказ се засяга правната сфера на жалбоподателя. От изложеното следва, че жалбата с правно основание чл. 58 ал.1 вр. чл. 21, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 8 от ПЗР на АПК вр. § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закон за администрацията /ЗА/ е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна. При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. При инициирано производство за извършване на административна услуга, ако административният орган констатира, че отправеното до него искане е нередовно, тъй като не е заплатена дължима такса следва съобразно чл. 30, ал. 2 от АПК да уведоми заявителят да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. От датата на отстраняване на нередовностите съобразно чл. 30, ал. 3 от АПК би започнал да тече нов срокът за произнасяне, в който адм. орган е компетентен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на дадените указания, да извърши исканата услуга или да прекрати производството по реда на чл. 56, ал. 2 от АПК. В настоящия случай, като не се е произнесъл в законоустановения срок по предвидения в закона начин, кметът на Община Лозница /или определеното от него съответно длъжностно лице/ е нарушил административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Мълчаливият отказ по заявлението на ЧСИ Д. Д. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на административният орган да се произнесе по подаденото заявление с вх. № 11-00-50/23.04.2026г., при спазване на указанията в мотивите на съда. В допълнение следва да се посочи, че адм. орган следва да съобрази при произнасянето си приложимостта относно заявената електронна административна услуга на Закона за електронното управление /ЗЕУ/ и Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), както и разпоредбата на чл. 431, ал.4 от ГПК вр. с чл.16 от ЗЧСИ, според която такса не се дължи, когато информацията, необходима за съответното изпълнително производство е получена по реда на чл. 3 от ЗЕУ. Разпоредбата на чл. 431, ал. 4 от ГПК е специална спрямо относимите норми на ЗМДТ. Правото на достъп по чл.16, ал.1 от ЗЧСИ е функционално, тъй като произтича от качеството на лице, осъществяващо публични функции по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЕУ и възниква, когато това е нужно за целите на изпълнението по см. на чл. 427 вр. с чл. 431 от ГПК - при наличие на конкретно изпълнително производство и необходимостта от справка за длъжник или свързани с него лица. Действително в Административния регистър и в ПЕАУ е записано общото задължение за възмездно предоставяне на услуги, установено в нормите на чл.110, ал.1, т.12 вр. с чл.14 и чл.54 от ЗМДТ, но тези информационни системи не представляват нормативен източник, който да дерогира прилагането на законоустановена разпоредба, осигуряваща изпълнение на публичните функции на частните съдебни изпълнители. По отношение на декларациите за имущество подавани по реда на ЗМДТ първичен администратор на данни по см. на чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ са общините, които следва да създадат за заявените с тях обстоятелства електронен регистър съобразно чл. 4а, ал. 2 от ЗЕУ, респ. следва да предоставят при поискване от лицата посочени в чл. 3 от ЗЕУ извадка /справка/ за заявените обстоятелства в този регистър, а не копия от самите декларации /нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗЕУ касаеща хартиените регистри, на която се позовава ответника е отменена с ДВ, бр. 80 от 2023г., в сила от 31.03.2024г./. По отговорността за разноски - При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторени разноски, поради което Община Лозница в качеството й на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъде осъдена да му заплати такива в общ размер от 5,11 евро за държавна такса. Адвокатското възнаграждение се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, като против приложимостта й липсва възражение от ответната страна. Въпреки това съдът приема за приложима в случая т. 3 от с.н. предвид ноторно известното обстоятелство за наличие на юридическо образование за всеки ЧСИ вписан в КЧСИ, а посочената т. 2 от чл. 38, ал.1 от ЗА в приложения договор за правна помощ - за техническа грешка, доколкото би било очевидно необосновано твърдението ЧСИ да е дотолкова материално затруднен, че да не е в състояние да си позволи адв. възнаграждение дължимо за дело с предмет като процесния. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, и вида и обема на извършените процесуални действия по делото, съдът намира, че следва на адвоката да се присъди възнаграждение от 300 евро. В тази връзка съдът съобрази и решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022г., с което е възприето становището, че не е обвързан от определения размер на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. на ВАдвС, а същият може да служи само като ориентир. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът