Решение № 2295 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 732/2025 г.

Производството е по реда на чл.285, ал.1 ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от С. Г. С., [ЕГН], с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 284 ЗИНЗС, е предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София иск за присъждане на обезщетение в размер на 15 000лв. /петнадесет хиляди/ за претърпени неимуществени вреди, понесени при пребиваването му в Затвора-Варна за периода от 27.11.2024г. до 11.02.2025г. /последно уточнен в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2025г. по делото/, вследствие унизително и застрашаващо живота му отношение от страна на администрацията на Затвор – Варна, и в частност – неосигуряване на предписани лекарствени препарати. В исковата молба ищецът твърди, че на 04.12.2024г. за период от 15 дни изпълнението на наказанието му „лишаване от свобода“ е прекъснато за провеждане на лечение, проведено в МБАЛ „Св. М.“ – Варна. Сочи, че е издадена епикриза за проведеното лечение и предписаните медикаменти, предоставена на лекуващия лекар в Затвора – Варна. Въпреки задължението на затворническата администрация, лекарствата не са му осигурени в периода - 27.11.2024г. до 11.02.2025г. Твърди, че с описаното бездействие д-р Р. е застрашил живота му и е възпрепятствал провеждането на назначеното лечението. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.С молба № 6515/15.04.2025г. С. уточнява основанията на исковите си претенции и цената на иска, като твърди, че предписаните медикаменти в епикризата за кръвно и бъбречна недостатъчност са животоспасяващи и с непредоставянето им се е почувствал унизен, изпитал е страх и е получил паническа атака. В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, поддържа исковата молба на посочените в нея основания и моли за уважаването й по размер и основание. Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Счита, че твърденията на ищеца не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушени правата му. Твърди, че няма надхвърляне на минималния предел на ограниченията, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Сочи, че на ищеца в процесния период са осигурени оптимални условия за пребиваване, при съобразяване с личностните особености, което води до извод че спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Не са налице доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган по изпълнение на наказанията, които да са довели до унизително отношение и увреждане на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита, че не са налице твърдените бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и не са установени настъпили вреди за ищеца, поради което моли исковата претенция да бъде оставена без уважение. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От справка рег. № 178/24 от 01.08.2025г. се установява, че С. Г. С. е постъпил в Затвора - Варна на 21.05.2024г. да изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 10 месеца. На 07.06.2024г. е разпределен в Затворническо общежитие-Разделна. В последствие на 22.11.2024г. е преместен от ЗО - Разделна в Затвор-Варна за доизтърпяване наказанието си. Настанен в 2А коридор, 4 група, спално помещение 201. Приложени са медицинска справка от д-р Р. Р., служебно избран ОПЛ в Медицински център при Затвора гр. Варна, за здравословното състояние на С. С. и издадени медицински направления за прегледи, медицински документи от резултата на прегледите и протокол за предоставени медикаменти. Съгласно медицинската справка С. е постъпил в Затвора - Варна на 21.05.2024г. без собствени медикаменти и без медицинска документация. За исковия период от 15.06.2024г. до 01.04.2025г. С. многократно е бил преглеждан както в МЦ на Затвора – Варна, както и е бил извеждан за прегледи и консултации към външни специалисти по профила на заболяванията му и при необходимост е бил хоспитализиран. Регулярно и ежемесечно му се изписват назначените от специалистите медикаменти заплащани от НЗОК. Оспорва твърденията на лицето за липсата на медицински грижи и предоставяне на медикаменти. Видно от Експертиза издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, С. е постъпил на 04.12.2024г. и е изписан на 07.12.2024г. Поставена е диагноза КП № 86.1 Лечение на хистологично доказани гломерулонефрити - остри и хронични, първични и вторични при системни заболявания - при лица над 18 години. (N03.3) Хроничен мезангиопролиферативен IgA гломерулонефрит. (115.1) Симптоматична артериална хипертония. ( N18.8 ) Хронична бъбречна недостатъчност I ст. Предписан е хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение след изписването: Форксига 10 мг (AF586) х 1таблетка/сутрин, Тритейс 5мг – х  таблетка/ден. На 23.12.2024г. е проведен контролен преглед при д-р Б., АЛ № 2435880894FC, за извършен контролен преглед: В момента на прегледа не съобщава за оплаквания. Съобщава за болка в лява лумбална област преди няколко дни, във връзка с което е бил прегледан от лекар и е приложен слазмолитик- с добро повлияване. Проведени ехография на коремни органи и препоръчана терапия. Проведен е и втори контролен преглед от д-р П., за който е съставен АЛ № 2500610А4С53/06.01.2025г. Снета е анамнеза: на контролен преглед споделя за спорадични болки в поясната област. Отрича повишаване на температурата, промяна в цвета на урината. Проведена е ехоскопия на ПОС - двустранно без дренажни нарушения. ПК - добре изпълнен, с гладки стени. Назначена е терапия - Уроантиселтик за 1 месец, Левофлоксацин 500 мг табл. 1-0-0 за 5 дни, Кетонал саше 2x1 от 25 мг/д за 4-5 дни. В исковия период С. е прегледан в Медицинския център на Затвора – Варна три пъти – на 13.12.2024г., на 16.12.2024г. и на 10.02.2025г., проведени са изследвания и при втория и третия преглед е назначена терапия. В снетата анамнеза и при трите прегледа е констатирано, че състоянието е без динамика, в момента няма субективни оплаквания, чувства се добре. Поставена е диагноза МКБ I 119 - Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, придружаващи заболявания: МБК № 33 Хроничен нефритен синдром; МБК I 151 - Хипертония, дължаща се на други бъбречни нарушения; МБК N 188 – други прояви на хронична бъбречна недостатъчност. Към медицинската справка са представени амбулаторни листи за проведени още над 10 проведени медицински прегледа, проведени лабораторни изследвания, формуляр за включване в лист за планов прием и втора епикриза за периода 14.03.2025г. – 17.03.2025г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна. Видно от Протокол № 7/25.03.2025г. на Комисия, назначена съгласно Заповед № 673/05.11.2024г., поради липса на постъпления на парични средства по личната партида на Я. А. Р., С. Г. С., И. А. Н. и Г. С. В., комисията предлага доплащането на лекарствата по „Рецептурна книжка на хронично болни“, съгласно Указания на ГДИН, peг. № 10391 / 22.10.2018г., да се извърши с бюджетни средства на Затвора - Варна. За С. е определена сума за доплащане от 28.78лв. В хода на производството, по искане на ищеца е разпитан като свидетел Х. И. Д., от показанията който се установява, че познава С. от затвора, дълги години са били в едно спално помещения. Свидетелят е коридорен отговорник на четвърта група, а ищецът е бил в същото спално помещение през тази година. Към момента С. вече не е там, изтърпял е наказанието си. Спомня си, че С. е обяснявал как иска да симулира, за да може да го пуснат прекъсване на наказанието. След завръщането си в затвора от прекъсването, вкарва наркотици. Свидетелят е категоричен, че е бил в една килия със С. и е видял лично. Ищецът е човек, който употребява наркотици и симулира, че получава някакво сърцебиене, за да се извика линейка. Категорично заявява, че по всяко време, когато С. е поискал да бъде прегледан от лекар, той е бил преглеждан и винаги е получавал медицинска помощ, като няколко пъти е идвала и бърза помощ, ако лекарят на затвора не е бил на разположение. След извършен преглед от психиатър и предписан медикамент "Алора", вид успокоително, се е чувствал много добре, проблема със сърцебиенето му е приключен. Свидетелят изрично заявява, че след завръщането от прекъсване предписаните медикаменти по рецепта на С. са му предоставени от затворническата администрация. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: На основание чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 от АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения - чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава разглежданият в настоящото производство иск, следва, че местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Варна. С оглед заявената претенция за ищеца С. Г. С. е налице правен интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че през процесния период е бил лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ в Затвора -Варна. За основателността на претенцията му следва да се установи наличието на всички законово установени материални предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. С оглед така установения период 27.11.2024г. до 11.02.2025г., приложими са разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл.3, ал.1 от ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността им. Като юридическо лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност, поради което е надлежен ответник по делото. Предвид изложеното, искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. За да възникне право на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен, и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Следователно, за разлика от отговорността по чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по аргумент от въведената в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл.3 от ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС. В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение и паническа атака, причинени от незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на Затвора – Варна, за това че не са му предоставили предписани медикаменти за високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. В ЗИНЗС и в Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието /Наредба № 2 от 22.03.2010г./ се съдържа нормативно установено задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода за създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във връзка с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, която норма предвижда, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗИНЗС цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода. Отговорността за наличието и предоставянето на лекарствата е регламентирана в чл. 62 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., съгласно която разпоредба цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения, които в зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода. Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на съответното лечебно заведение. Анализът на посочената правна уредба води до извода, че за Директора на Затвора гр. Варна е било налице задължение да предоставя на ищеца предписаните медикаменти. В настоящият случай спорът се свежда до това дали на ищеца в периода 27.11.2024г. до 11.02.2025г., своевременно са осигурени предписаните лекарства и причинени ли са му неимуществени вреди вследствие действие или бездействия от страна на служители на ответната страна. От Епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна на 07.12.2024г. се установява, че на С. е предписано медикаментозно лечение след изписването: Форксига 10 мг (AF586) х 1таблетка/сутрин, Тритейс 5мг – х  таблетка/ден. В исковия период С. е прегледан в Медицинския център на Затвора – Варна три пъти – на 13.12.2024г., на 16.12.2024г. и на 10.02.2025г., проведени са изследвания и при втория и третия преглед е назначена терапия. Въз основа на събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства се констатира, че в процесия период на ищеца са предоставяни предписаните медикаменти. Съгласно чл. 128 , ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Видно от амбулаторните листи за извършени прегледи и консултации от лекаря на Затвора – Варна и от външни специалисти, не се установява някакво влошаване на здравословното състояние на С. в процесния период. Напротив на 23.12.2024г. е направена препоръка от специалист-нефролог да се продължи приема на медикаменти по назначената терапия, т.е С. след 07.12.2024г. е приемал предписаните лекарствени препарати. Видно от Протокол № 7/25.03.2025г. на комисия назначена със Заповед № Л-673/05.11.2024г. лекарствата на С. са частично финансирани от НЗОК, като лекарствата по „Рецептурна книжка на хронично болни“, а разликата от 28.78лева е заплатена с бюджетни средства на Затвора Варна. Тези факти се потвърждават от разпитания по делото свидетел, който е категоричен, че след завръщането от прекъсване за лечение в Затвора – Варна, предписаните медикаменти на С. по рецепта са предоставени от затворническата администрация. Предвид липсата на установено бездействие от затворническата администрация, а именно: неосигуряване на предписани лекарства в периода 27.11.2024г. до 11.02.2025г., исковата претенция се явява неоснователна. Гореизложеното обуславя извод за липса на твърдените в исковата молба незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до жестоко, нечовешко или унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от Затвора - Варна по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Налага се извод за неоснователност на предявения иск поради липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на Държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което той следва да се отхвърли. Въпреки изхода на правния спор съдът намира, че в случая на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Член 286, ал.2, изречение първо от ЗИЗНС регламентира, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Стриктното тълкуване на разпоредбата сочи, че при отхвърляне на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС изцяло на възмездяване подлежат единствено направените в производството разноски, но не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Аргумент в полза на горния извод се извлича и от нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, която изрично предвижда, че при цялостно или частично уважаване на исковата претенция, освен разноските по производството и внесената държавна такса, ответникът се осъжда да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Различният нормотворчески подход при определяне на подлежащите на възмездяване разноски за всяка от страните в зависимост от крайния изход на производствата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. Глава единадесета от АПК, сочи на законодателна воля за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответниците по този вид дела. С оглед горното, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна,