Решение № 261 от 24.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1055/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), срещу решение №260615 от 04.10.2022 г., постановено по т.д.№141/2021 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-11-ти състав, с което е отхвърлен предявения от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), против Л. И. В. главен иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане при условията на солидарност на обезщетение за сумата от 11 700 000 евро, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. чл.240, ал.2 от ТЗ за сумата от 11 700 000 евро и предявения при евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН вр.чл.240, ал.2 от ТЗ за сумата от 5 850 000 евро, дължими при условията на разделност и е разпределена отговорността за разноски, сторени по делото. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че при сключване на договор за банков кредит между банката и „Сити Пропъртиз“ АД ответникът е нарушил обичайната практика в банковото дело, съгласно която първо следва да бъдат сключени договори за ипотеки и едва след представяне на удостоверение за вписана първа по ред ипотека в полза на банката да се разрешава усвояването на отпуснатите средства. Изтъква се, че част от средствата са за рефинансиране на предходни задължения, поради което и при съмнения за тяхното недобросъвестно изпълнение, подписването на договора е липса на отговорност за опазване интересите на банката. В случая са отпуснати средства на юридическо лице, чиято експозиция надхвърля обичайния процент от капиталовата адекватност на банката, при това с обезпечение, което няма никаква гарантираща функция. Допълва се, че несъбираемостта на 5 700 000 евро се дължи на липсата на надлежно учредени обезпечения, като отговорността за това не е на други служители, които да следят за изпълнението на договора. Допълва се, че договорът е сключен от ответника в качеството му на администратор на банката и самото му съдържание предпоставя нарушения на задълженията на ответника за полагане на грижата на добрия банкер, доколкото договорът не индивидуализира конкретна инвестиция на кредитополучателя, за чието финансиране е сключен, респ. не индивидуализира и уговореното обезпечение на кредита, освен това предвижда усвояване на кредита преди учредяване на самото обезпечение, което го прави изначално несъбираем. Изтъква се, че ответникът не е взел предвид финансовите показатели на длъжника и имущественото му състояние, като именно липсата на професионална грижа и явно нарушаване на вътрешнобанковите нормативни документи води до ангажиране на отговорността му. Моли се за отмяна на обжалваното решение. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. И. В., с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че не съществува практика, при която средствата следва да се предоставят едва след вписване на ипотечния договор, доколкото става въпрос за бизнес кредит, че в процесния случай от подписването на договора до обявяването на банката в несъстоятелност същият е бил редовно погасяван. Не се споделя твърдението, че изпълнителният директор следва да отговаря във всеки момент, ако настъпи несъбираемост на който и да е банков кредит. Оспорва твърдението, че процесният договор за банков кредит не индивидуализира инвестицията, за която е сключен, тъй като същият е сключен с цел придобиване на конкретно определен недвижим имот, заедно с находящите се в него сгради, като е посочено и обезпечението, което следва да бъде учредено, а именно ипотека върху закупените имоти. Допълва се, че оценката на риска се извършва от страна на конкретния банков отдел, а не от страна на ответника, като последният не носи отговорност за дейността на лицата, извършили оценката. В заключение се сочи, че ответникът не може да носи отговорност за факти и обстоятелства, реализирали се след изключително дълъг период от напускането му на банката на 18.12.2008 г. и след подписването на пет анекса, които са изменили първоначално договорените условия по договора и при които последващите управляващи са правили нова преценка на риска. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното: В производството пред СГС синдиците на "КТБ" АД в несъстоятелност са предявили искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН срещу О. Р., И. З., Г. Х., А. П., Л. В., за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение в размер на сумата от 11 700 000 евро, представляваща вреди, нанесени на банката в качеството им на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2, б "а" ДР на ЗБН, тъй като били членове на управителния съвет на банката и в това си качество сключвали договори за кредит, вземали решения за отпускането на кредити, в това число и на процесния договор, с който е отпуснат кредит на „Сити Пропъртиз“ АД без надлежно предоставени и учредени обезпечения. Предоставените средства на основание договор за кредит, не са върнати и по този начин на банката била причинена вреда. Претендира се и законна лихва. При условията на евентуалност са предявени искове срещу същите ответници за заплащане солидарно на същата сума като имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като членове на Управителния съвет при вземане на решение за сключване на същия договор за банков кредит. Претендира се и законна лихва. При условията на евентуалност са предявени искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати по 5 850 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците при сключване на същия договор за кредит. Претендира се и законна лихва. С определение от 04.03.2020 г. съдът е спрял производството по т.д. №1168/2017 г. спрямо И. З., Г. Х. и А. П. до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по НОХД №2209/2017 г. на Специализирания наказателен съд и е оставил без уважение искането за спиране по отношение на О. Н. Р. и Л. В.. С определение №292295/17.12.2020 г., постановено по т.д.№1168/2017 г. по описа на СГС, съдът е разделил производството на основание чл.210, ал.2 от ГПК, като е отделил в самостоятелно такова исковете срещу ответника Л. И. В. и е образувано т.д.№ 141/2021 г. на СГС. Безспорно е обстоятелството, а и е видно от представените писмени доказателства (л. 26), както и от вписванията по партидата на ищеца в Търговския регистър, че ответникът Л. И. В. е сключил договор за управление на 26.01.2005 г. с „КТБ“ АД (н.) за срок от пет години, съгласно който изпълнителният директор като член на управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като: упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката; решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от надзорния съвет или на управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство. Правомощията на Л. И. В. като изпълнителен директор на банката са прекратени на 08.12.2008 г. с решение на Надзорния съвет (л. 402), вписано в търговския регистър на 18.12.2008 г. Не е спорно също така, че на 20.11.2007 г. между банката и „Сити Пропъртиз“ АД е сключен договор, по силата на който на последния е бил предоставен кредит в размер на 11 700 000 евро за заплащане на цена по повод закупуване на недвижим имот в гр. Разлог заедно с 20 броя сгради и за други разходи във връзка с имота. Този договор е подписан от Л. В., О. Р., И. З. като изпълнителни директори, Г. Х. и Ю. П. като прокуристи, от една страна и от Д. С. – управител на „Сити Пропъртиз“ ЕООД, от друга страна. В чл. 31 от договора за банков кредит е предвидено, че за гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се задължава в срок до 31.03.2008 г. да учреди в полза на банката първа по ред ипотека върху два недвижими имота в гр. Разлог, които са надлежно индивидуализирани. Към договора за кредит са приложени и Анекс № 1 от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 15.12.2009 г., Анекс № 3 от 25.01.2010 г., Анекс № 4 от 29.05.2012 г. и Анекс № 5 от 15.11.2013 г., по силата на които са изменяни клаузите от договора от 20.11.2007 г., но същите не са подписвани от ответника Л. В.. Като безспорно е отделено обстоятелството, че задължението за учредяване на обезпечение на кредита не е изпълнено от кредитополучателя в съответния срок. Между страните по делото не е сформиран спор относно размера на задълженията по процесния договор за кредит, нито по размера, който първоначално е бил отпуснат. След подписване на Анекс № 5 от 15.11.2013 г. към договора, задълженията по кредита като неиздължена главница е в размер на 5 700 000 евро. Представен е Правилник за кредитната дейност (ПКД) на „КТБ“ АД, в чл. 4, т. 2 от който, е предвидена възможност за отпускане на кредити от банката с инвестиционна цел – придобиване на дълготрайни активи, предприятия или обособени части от тях, дялове и акции, ново строителство, реконструкция, разширяване и проектно финансиране. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ПКД предлаганата кредитна сделка се обсъжда от Кредитния съвет след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит, за което се изготвя протокол. Съгласно ал. 2 екземпляр от протокола заедно с проекто- договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист и юрисконсулта от Централно управление на банката и от началника на управление „кредитиране“ се предават на изпълнителните директори за вземане на решение. Когато вземането на решение е в компетентност на Управителния съвет, изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане чрез председателя на Управителния съвет. Съгласно чл. 57 от ПКД текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно – от съответните служители в Управление – „Кредитиране“. В чл. 63 е предвидено, че всички рискови експозиции на банката, включително и кредитните, се оценяват ежемесечно в съответствие с „Правилата за преглед, оценка и класификация на рисковите експозиции на „КТБ“ АД“. Като писмени доказателства по делото са събрани и книжата, послужили за изготвяне на кредитното досие с оглед сключване на договора за банков кредит с дружеството „Сити Пропъртиз“ ЕООД съгласно разпоредбите на Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД. При определяне на кредитния риск са изследвани различни компоненти, като показателите на дружеството – кредитополучател са били нискорискови. Установени са добри конкурентни позиции, частично реализуема стратегия, налице са основни канали за реализация, добра способност за обслужване на дълга. Определен е вътрешен кредитен рейтинг съобразно групите за категоризация по Наредба № 9 на БНБ – „АА“, Първа група. Видно от протокол от 20.11.2007 г. (л. 69) на Кредитния съвет е изразено становище, че поради формиране на голяма експозиция решението за отпускане на кредита е от компетенциите на Управителния съвет на банката. На същата дата е взето решение от Управителния съвет в състав: О. Р., И. З. и Л. В. за сключване на процесния договор за банков кредит. Представени са книжа, изготвени от експертите в банката, за определяне на кредитния рейтинг на „Сити Пропъртиз“ АД, които обхващат преценката за финансовото състояние на кредитополучателя за периода 2008 г. – 2014 г. Съгласно становище на И. Д. – експерт кредитиране от дата 31.03.2008 г. „Сити Пропъртиз“ АД обслужва коректно задълженията си по кредита. Дружеството насочва приходите от дейността си по сметките разкрити в банката. Към този момент не се наблюдават признаци, които да увеличат риска за банката от необслужване на ползвания кредит. Становищата на експерта от 30.06.2008 г., 30.09.2008 г. и 30.11.2008 г. са идентични. На 14.07.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 648/2015 г. по описа на Районен съд - Разлог, с които длъжникът „Сити Пропъртиз“ АД се осъжда да заплати на „КТБ“ АД (н.) сумата от 6 354 664, 78 евро, от която 5 700 000 евро просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015 г. до изплащане на главницата, просрочена лихва в размер на 239 731, 45 евро за периода от 25.11.2014 г. до 22.04.2015 г., неустойка върху просрочената лихва в размер на 27 155, 21 евро за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г., дължими нотариални такси в размер на 178, 12 евро, както и сумата от 186 959, 66 лева, представляващи направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е нотариална покана до „Сити Пропъртиз“ АД от „КТБ“ АД (н.) по описа на нотариус с рег. № 260 М. И., с която банката е изпратила изявление за обявяване на банковия кредит за предсрочно изискуем, като на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК е залепено уведомление на 30.03.2015 г. С молба с вх. № 51874/06.08.2015 г. по описа на ЧСИ М. Б., взискателят „КТБ“ АД (н.) е поискал да се образува изпълнително дело срещу „Сити Пропъртиз“ АД по силата на издадения изпълнителен лист от 14.07.2015 г. В последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е представил като писмено доказателство удостоверение от ЧСИ с рег. № •••, А. Ц., от 31.05.2022 г., издадено по изп. дело № 20207010400504. Видно е, че страни по изпълнителното дело са „КТБ“ АД (н.) като взискател и „Сити Пропъртиз“ АД като длъжник. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 14.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 648/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог, като по същото дело било присъединено вземането на взискателя срещу длъжника, удостоверено с изпълнителен лист от 19.05.2020 г., издаден по т.д. № 1663/2017 г. по описа на СГС. Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали въпреки спазването на реда за предварително разрешение, е било извършено увреждащото действие от страна на ответника Л. И. В. в качеството му на управляващ банката и администратор по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН. По главния иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН във вр. чл. 45 от ЗЗД: Отговорността по чл. 57, ал. 3 от ЗБН е деликтна, независимо от отговорността по чл. 240 от ТЗ, но тя е специална деликтна отговорност за вреди, която може да се търси от изчерпателно определени в закона лица, която отговорност произтича от заеманата от тях длъжност на администратор. Преценяват се понесени вреди от банката в несъстоятелност, причинени от нейни бивши управители. Няма изискване в какъв период тези управители са управлявали банката. Преценява се поведението им /действия и бездействия/, което да е довело до загуби от страна на банката в несъстоятелност, т.е. с това управление администраторите на банката да са довели до загубите, причинили и неплатежоспособността й. Тази отговорност е сходна с отговорността, уредена в разпоредбите на чл. 145 и чл. 240, ал. 2 от ТЗ - т.нар. "управленски деликт". В този смисъл е Р-209-22.06.2015-II т.о. на ВКС по т.д. № 4117/2013 г. Както при всяка деликтна отговорност, елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН включват: а/ противоправно деяние /действие или бездействие/; б/ вреда; в/ причинна връзка между деянието и вредата и г/ вина. Това е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното правоотношение на администратора с банката (мандат) и от разпоредба на закона – като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото на банката. Тя е неограничена и резултатна – възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълен размер на вредите, които банката реално е претърпяла вследствие на лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие на конкретни действия или бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на администратори на банката, е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на банката. В този смисъл за успешното провеждане на този иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на деликта. Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗБН, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица, като с разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН законодателят е дал легална дефиниция на понятието „администратор“ – а) член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка; б) длъжностно лице с ръководни функции в банката; в) всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката. В настоящия процес не е формиран спор относно това, че ответникът Л. И. В. е притежавал качеството администратор с оглед заеманата от него длъжност на изпълнителен директор на „КТБ“ АД (н.) по силата на договор за управление в периода от 26.01.2005 г. до 18.12.2008 г. Не е спорно също, че сключеният договор за банков кредит от 20.11.2007 г. между банката и „Сити Пропъртиз“ АД е бил отпуснат за сумата от 11 700 000 евро за заплащане на цена по повод закупуване на недвижим имот в гр. Разлог заедно с 20 броя сгради и за други разходи във връзка с имота, както и че задължението за учредяване на обезпечение на кредита не е изпълнено от кредитополучателя в съответния срок. Първоинстанционният съд е установил липсата на спор относно факта, че след подписване на Анекс № 5 от 15.11.2013 г. към договора, задълженията по кредита като неиздължена главница са в размер на 5 700 000 евро. На първо място, въззивната инстанция намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се обоснове извод за действие или бездействие на ответника Л. И. В., довело до нарушение на конкретни, вменени от устава на банката и договора за възлагане на управление, Правилника за кредитната дейност и друг вътрешноведомствен акт или произтичащи от закона задължения при разрешаване и сключване на договора за кредит от 20.11.2007 г., както и при усвояване на сумата по него. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ПКД предлаганата кредитна сделка се обсъжда от Кредитния съвет след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит, за което се изготвя протокол. Съгласно ал. 2 екземпляр от протокола заедно с проекто-договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист и юрисконсулта от Централно управление на банката и от началника на управление „кредитиране“ се предават на изпълнителните директори за вземане на решение. Съгласно чл. 57 от ПКД текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно – от съответните служители в Управление – „Кредитиране“. В случая, видно от книжата, послужили за изготвяне на кредитното досие с оглед сключване на договора за банков кредит с дружеството „Сити Пропъртиз“ ЕООД при определяне на кредитния риск са изследвани различни компоненти, като показателите на дружеството – кредитополучател са били нискорискови. Установени са добри конкурентни позиции, частично реализуема стратегия, налице са били основни канали за реализация, добра способност за обслужване на дълга. Определен е вътрешен кредитен рейтинг съобразно групите за категоризация по Наредба № 9 на БНБ – „АА“, Първа група. Решението на Управителния съвет е взето въз основа на протокола на Кредитния съвет, в който са обективирани извършените процедури по проучване на искания кредит. Предмет на преценка в случая е единствено действието на ответника, изразяващо се в подписване на договора за кредит, доколкото друго негово действие не е установено. Към договора за кредит са приложени и Анекс № 1 от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 15.12.2009 г., Анекс № 3 от 25.01.2010 г., Анекс № 4 от 29.05.2012 г. и Анекс № 5 от 15.11.2013 г., по силата на които са изменяни клаузите от договора от 20.11.2007 г., но същите не са подписвани от ответника Л. В., липсва такова твърдение и от ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че към момента на сключване на сделката не са съществували нормативно установени задължения на ответника (в частност по Търговския закон и Закона за кредитните институции), поради което сключването на договора не е в нарушение на закона. Обсъжданото действие не противоречи и на правилата, установени с утвърдения Правилник за кредитната дейност на банката. С оглед на цитираните правила по-горе обработката на документите по кредита се извършва от кредитен специалист, а правният анализ – от юрисконсулт. Поради това в качеството си на изпълнителен директор, респективно член на Управителния съвет, ответникът е имал задължение единствено за обсъждане на предложената сделка въз основа на представените документи и становища, но не е имал задължение да следи дали тези служители са спазили установените правила, дали са налице обезпечения, нито да упражнява текущ контрол по отпускането, усвояването и погасяването на кредита, доколкото тези действия с правилника са били възложени на други служители. Противоправност на действията на ответника не може да бъде обоснована и с неполагане грижата на добрия търговец предвид липсата на доказателства какви конкретни действия ответникът е следвало да предприеме, както и съзнателно или несъзнателно да е неглижирал някакви обстоятелства или информация от значение за кредита. (В този смисъл е решение № 1910/26.07.2019 г. по т.д. № 864/2019 г. по описа на Апелативен съд-София, което не е допуснато до касационен контрол с определение № 203 от 26.03.2021 г. по т.д. № 2993/2019 г., Т.К., I т.о. на ВКС). Освен това, към датата на вземане на решение за отпускане на процесния кредит липсват данни, от които да се обоснове извод за висок кредитен риск досежно сделката. В допълнение, следва да се спомене, че кредитната дейност не представлява намаляване на имуществото на кредитна институция, тъй като това е договор, свързан с упражняваната от банката търговска дейност, извършвана с цел печалба. На следващо място, неоснователни са оплакванията на въззивника, че договорът не индивидуализира конкретна инвестиция на кредитополучателя, за чието финансиране е сключен, респективно не индивидуализира и уговореното обезпечение на кредита. Това е така, защото в процесния договор изрично е посочена цел на исканата сума по кредита, а именно – за заплащане на цена по повод закупуване на недвижим имот в гр. Разлог заедно с 20 броя сгради, подробно индивидуализирани и за други разходи във връзка с имота. В чл. 31 от договора за банков кредит е предвидено, че за гарантиране издължаването на предоставения кредит кредитополучателят се задължава в срок до 31.03.2008 г. да учреди в полза на банката първа по ред ипотека върху два недвижими имота в гр. Разлог, които са надлежно индивидуализирани. Липсва законова опора на твърдението, че задължително следва първо да бъде вписана договорна ипотека върху недвижимия имот, за закупуването на който са били отпуснати сумите по договора. В договора за банков кредит е уговорено, че обезпеченията следва да бъдат учредени от кредитополучателя в срок до 31.03.2008 г., като това действие на администраторите не се явява в нарушение на законова норма. Независимо от изложените съображения за липса на противоправност, въззивният съд намира за необходимо да изследва и наличието на настъпила вреда за банката. В производството не са събрани доказателства, от които да се установи при условията на пълно и главно доказване, че вземането на банката в посочения размер не може да бъде удовлетворено от имуществото на „Сити Пропъртиз“ АД. Въпросът за удовлетворяването на банката, т.е. за настъпване на вредата е от значение за определяне на отговорността на администраторите на банката. Договорът за кредит е неразривно свързан с упражняваната от банката търговска дейност, чиято цел е реализирането на печалба. Намаляването на паричните средства на банката с отпускането на кредита, само по себе си не води до намаляване на патримониума й, респективно до настъпване на имуществена вреда, доколкото е налице и увеличение на актива й с вземане срещу кредитополучателя. За да бъде прието, че от договора е произтекла вреда, следва да бъде установено, че предоставените в заем средства са несъбираеми (от имуществото на кредитополучателя или учредените обезпечения) и имуществото на кредитодателя се е намалило с размер на същите. (В този смисъл е решение от 05.11.2020 г. по т.д. № 1486/2020 г. по описа на Апелативен съд-София, което не е допуснато до касационен контрол с определение № 307 от 18.05.2022 г. по т.д. № 573/2021 г., Т.К., II т.о. на ВКС). В случая действително са представени доказателства за образувано изпълнително дело от банката за принудително изпълнение на вземането, но не и доказателства за конкретните изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело, чийто неуспешен резултат да може да обуслови поне косвен извод за невъзможност за удовлетворяване на вземането от имуществото на кредитополучателя. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, трябва да се установи, че единствената причина, поради която не са събрани дадените на основание договора за кредит суми на длъжника, би била липсата на учредени обезпечения. Това би било налице само, ако банката би започнала принудително изпълнение и не е получила удовлетворение. (Така и определение № 60151 от 05.01.2022 г. по т.д. № 2272/2020 г., Т.К., II т.о. на ВКС). От така представеното удостоверение от ЧСИ А. Ц. от 31.05.2022 г. по никакъв начин не може да стане ясно какви изпълнителни действия са били инициирани от взискателя „КТБ“ АД (н.) и дали са били инициирани такива, поради което удостоверяването, че липсват парични погасявания в полза на взискателя не може да се приеме като извод за несъбираемост на вземанията по процесния договор за кредит. Отделно от това, изпълнителното производство е образувано през 2020 г., което се явява значително по време след обявяване на банката в несъстоятелност и не е индиция за нанесена вреда от сключения договор за кредит, довела до изпадане в неплатежоспособност на „КТБ“ АД (н.). Доколкото е отделено като безспорно обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция размера на дължимата главница по договора е 5 700 000 евро с оглед извършени погашения и постъпления от лихви при издължаване по кредита, доколкото липсват каквито и да било доказателства досежно извършвани изпълнителни действия за принудително събиране на дължимите по процесния договор суми, то не може да се приеме, че е налице несъбираемост на вземането на банката. При така изложеното се налага извод за липса на противоправно поведение (действие или бездействие) на ответника – бивш изпълнителен директор на банката в несъстоятелност, както и настъпила имуществена вреда за банката в претендирания размер. Не се установява наличието и на пряка и непосредствена причинна връзка между действия/бездействия на Л. И. В. по сключване на договора и причинени вреди на банката от неизпълнението му, с оглед сключването на последващите пет анекси към него, които не са подписвани от ответника и към който момент той вече не е бил администратор на банката. Ищецът не е провел в условията на пълно и главно доказване наличието на основни елементи от състава на специалната имуществена отговорност по чл. 57, ал. 3 от ЗБН. Следва да се спомене, че законодателят не е предвидил солидарна отговорност за администраторите на банката в Закона за банковата несъстоятелност. Солидарна отговорност се предвижда в чл. 240 от ТЗ само за членовете на управителните органи, когато са в общ орган, в едно и също време при вземане на съответното управленско решение, каквато хипотеза не е налице в настоящия процес. По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание предявеният главен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН във вр. чл. 45 от ЗЗД е неоснователен. При евентуално съединяване на искове по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалните, ако отхвърли главния иск, поради което следва да се постави на разглеждане първият евентуален иск. По евентуалния иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН във вр. чл. 240, ал. 2 от ТЗ за заплащане на сумата от сумата от 11 700 000 евро при условията на солидарност: Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, израз на която е решение № 110 от 18.07.2019 г. по т.д. № 2029/2018 г., II Т.О., Т.К. на ВКС, искът с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ засяга отговорността на член на съвет на акционерно дружество, включително управителен съвет на акционерно дружество, за причинените от неговото управление вреди. Отговорността е специална, относно извършването на действия в нарушение на задълженията, произтичащи от договора за управление и пряко от закона, като отговорността е за действия или бездействия, извършени умишлено или небрежно. Следва да се установи неизпълнението на задълженията, неполагане на дължимата грижа съгласно предвиденото в чл. 237, ал. 2 от ТЗ. На обезщетяване подлежат вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителния директор. Отговорността за имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на изпълнителните директори, която произтича от дейността им като администратори на банката, като предявен в условията на евентуалност иск с така заявения в исковата молба петитум, възпроизвежда искане за осъждане на ответника за претърпени имуществени вреди от банката, настъпили от неизпълнение на договорните му задължения в качеството му на администратор на банката, което по своята правна същност се покрива със заявеното по главния иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН във вр. чл. 45 от ЗЗД. Ето защо, настоящият въззивен състав препраща към собствените си мотиви, изложени по отношение неоснователността на предявения главен иск. При това положение съдът намира, че и на договорно основание отговорността на ответника Л. И. В. не може да бъде ангажирана при условията на солидарност за пълната стойност на първоначално отпуснатия размер по банковия кредит, в каквато връзка първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК изцяло препраща към тях. Поради отхвърляне на първия евентуален иск, съдът следва да постави на разглеждане втория предявен евентуален иск. По евентуалния иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН във вр. чл. 240, ал. 2 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 850 000 евро при условията на разделност: Отговорността за имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на изпълнителните директори, която произтича от дейността им като администратори на банката, като предявен в условията на евентуалност иск с така заявения в исковата молба петитум, възпроизвежда искане за осъждане на ответника за претърпени имуществени вреди от банката, настъпили от неизпълнение на договорните му задължения в качеството му на администратор на банката, което по своята правна същност се покрива със заявеното по главния иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН във вр. чл. 45 от ЗЗД. Така заявената претенция е за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди при условията на разделност, като изложените твърдения за възникване на отговорността са напълно идентични с тези, изложени по първия евентуален иск. Поради това се налага извода, че и на договорно основание отговорността на ответника Л. И. В. не може да бъде ангажирана при условията на разделност за претендираната част от главницата, в каквато връзка първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК изцяло препраща към тях. Доколкото се касае макар и за специфична, но деликтна отговорност, то и неоснователни се явяват и предявените при условията на евентуалност искове за ангажиране договорна отговорност на ответника. С оглед изложеното, въззивната инстанция намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, като съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК такива следва да бъдат присъдени в пълния предявен размер от 80 000 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 57, ал. 6 от ЗБН въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски за държавна такса по жалбата по сметка на Апелативен съд – София в размер на 457 470 лева, определена съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно – за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Воден от горното, Апелативен съд – София