Решение № 441 от 24.8.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 968/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3-438 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх.№1073/09.06.2026г., подадена от А. С. Т.-взискател по изп.д. № 100/2025г. против постановление изх. №1538/04.06.2026г. на ДСИ при РС-Петрич по изп.д.№100/25г., с което е спряно изпълнителното производство на основание чл. 454 ГПК и е отменен насрочения за 16.06.2026г. от 10.00 ч. опис на селскостопански животни-60 броя говеда.

С подадената жалба взискателя поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление, като се иска отмяната му.

Твърди, че към момента на постановяване на обжалвания акт срещу същия длъжник Ю. Ю. К. съществуват и други изпълнителни дела, по които е взискател, че още преди постановяването на акта е предприела действия по присъединяване на изпълнителни дела №2/2026 г. и №3/2026 г. към изпълнителното производство срещу същия длъжник. По указания на ДСИ подала необходимите молби и заплатила изисканите държавни такси за издаване на удостоверения по тези дела.

Твърди се от взискателката, че длъжникът разполагал с достатъчно средства да погаси задължението наведнъж, за спиране на производството било необходимо и съгласието на взискателя, от внесената сума в размер на 1200 лв. тя като взискател била получила само 1042, 50 лв. Поддържа се в жалбата, че въпреки изпълнените указания удостоверения не й били предоставени, поради което процедурата по присъединяване не била

завършена по причини извън нейния контрол. В тази връзка се поддържа, че при определяне размера на задължението и при постановяване на спирането не са били отчетени всички вземания, които има срещу длъжника.

На следващо място се поддържа, че длъжникът не е изплатил задълженията си в пълен размер. Внесената сума от 1 550 евро представлява само част от задълженията към жалбоподателката, като към същия длъжник съществуват и други изпълнителни производства.

Вследствие на постановлението е отменен насроченият опис на 60 броя говеда и е преустановено принудителното изпълнение, което съществено затруднява удовлетворяването на вземането й.

Жалбоподателката счита, че постановеното спиране накърнява правата и законните ми интереси като взискател. Сочи, че основната цел на изпълнителното производство е реалното и своевременно удовлетворяване на взискателя. В конкретния случай отменянето на описа и спирането на изпълнението създават реална опасност събирането на вземането да бъде неоправдано забавено.

По изложените съображения се иска да се отмени атакуваното постановление.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 1, изр. 2 ГПК ДСИ излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че в съответствие с чл. 454, ал. 1 ГПК е спряла изпълнението.

Окръжен съд Благоевград, като прецени доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт - чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледани по същество, същата е неоснователна.

Изпълнителното производство по ИД № 100/2025г. е образувано въз основа на молба на А. Т., ЕГН ••••••••••, родена на 04.05.1974г. в гр. Приморски край, гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес град Пловдив, жк. ••• 19-16, срещу Ю. Ю. К., ЕГН ••••••••••, от гр. Петрич, ул. „•••“ № 13 по представен изпълнителен лист № 164/16.09.2025г., издаден въз основа на Решение № 95/18.03.2024г. по гр.д. № 627/2023г. по описа на PC - Петрич за събиране на парична сума в размер, както следва:

• 8 970 лв. - представляваща невърната на падежа заемна сума, дължима на основание Договор за заем, сключен на 27.01.2017г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от подаване на исковата молба - 27.01.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 935 лв. - представляващи съдебни разноски.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 22.10.2025 г.

С Разпореждане от 06.10.2025г. и на осн. чл. 458 от ГПК е присъединена Държавата в лицето на Национална агенция за приходите /НАП/ за установените публични задължения на длъжника в размер на 2 652,47 лева / 1 356,18 евро/. По изп.д. предвид направени плащания към НАП от внесени суми по делото, а също така и представени от длъжника доказателства по делото за направени извънсъдебни плащания е изискано актуално удостоверение от НАП. Съгласно полученото такова с изходящ номер № 010372602607247/05.05,2026г. вземането на НАП по делото е актуализирано до размер -1 832,63 евро.

Видно от Протокол за справка от 08.12.2025г., длъжикът е декларирал желание за погасяване на дълга, чрез ежемесечни плащания в размер на 500 лв. /255,65 евро/ до пълното погасяване на дълга. След уведомяване на взискателят, същият не се е съгласил с предложеният от длъжника вариант за погасяване на дълга.

Налжен е запор на банкова сметка на длъжника в ОББ АД за горницата над получаваните от длъжника средства като животновъд по европейско и друго финансиране и за средствата, постъпващи на друго основание, както и запор върху пенсията на длъжника.

На 16.01.2026г. по изп. д. № 100/2025г. е постъпила молба от взискателя изпълнителни дела № 2/2026г. и №3/2026г. да се присъединят по изп. дело № 100/2025г., тъй като са срещу един и същи длъжник.

С разпореждане от 26.01.2026г. е указано на взискателя, че за да се извърши присъединяване, то следва да се представи доказателство по ИД № 2/2026г. и по ИД 3/2026г. че са внесени 2 х 2,56 евро /2,56 евро по всяко дело/ за издаване на удостоверения на осн. чл. 33 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата. Указано е, че след снабдяване с поисканите удостоверения същите следва да се представят с молба - 2 бр. за всяко дело с приложено удостоверение към всяка от тях, като също така по всяка молба следва да се представи и доказателство за внесена държавна такса по чл. 38 от Тарифата в размер на 25,56 евро за самото присъединяване. Посочено е, че присъединяването се извършва при условията на чл. 456, ал. 1 и 2 от ГПК. Дадени са указания също така и взискателят изрично да посочи дали насрочването на опис да се извърши преди или след исканите

присъединявания. Указанията са изпратени на взискателя по електронната поща на 30.01.2026г.

Към настоящата жалба са представени от жалбоподателката-всикател два броя молби, ведно с платежни нареждания за внесени такси по 2, 56 евро по двете изпълнителни дела № 2/2026г. и № 3/2026г.

С Разпореждане от 30.04.2026г. ДСИ е насрочил за 16.06.2026г. от 10.00 ч. опис на селскостопански животни-60 броя, находящи се в животновъден обект с регистрационен номер № 2850-0283, собственост на Ю. Ю. К.- длъжник.

Видно от данните по изпълнителното дело са извършвани плащания, като са налице и отбелязвания върху изпълнителния лист за погасените суми по дати.

Молбата на длъжника за спиране на производството е депозирана в СИС на 03.06.2026г. Със същата длъжникът е посочила, че иска да бъде спряно изпълнителното производство, тъй като е внесла 20 % от сумата по делото и след това ще внася по 10 % всеки месец по делото до пълното погасяване.

Към нея са представени доказателства за внесена сума в размер на 1550, 00 евро.

След преценка, че са налице условията на чл. 454, ал. 1 ГПК, с обжалваното постановление от 04.06.2026г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство и отменил насрочения опис на селскостопански животни.

Видно от изп.д. на 02.07.2026г. /след подаване на настоящата жалба/ взискателката е подала молба по изп.д. № 100/2025г., в която е посочила, че във връзка с поисканото присъединяване на изпълнителни дела е заплатила дължимите държавни такси за издаване на удостоверения, които не била получила и не може да предприеме последващи действия. ДСИ с разпореждане е указала на взискателя, че са дадени подробни указания по молбата за присъединяване, които са получени, като искане за издаване на съдебни удостоверения по други изп.д., подадени по настоящото са недопустими.

На 03.07.2026г. длъжникът е внесъл по сметка на ПРС 10 % - сума в размер на 700 евро.

При така установената фактическа страна от правна съдът намира следното:

Съгласно чл. 454, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако то е насочено към публична продан или търг на вещи, длъжникът е физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася всеки месец по 10 на сто от тях. Ако длъжникът не плати някоя от вноските, съдебният изпълнител по молба на взискателя продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране – чл. 454, ал. 2 ГПК.

В тази разпоредба е уредено самостоятелно основание за спиране, което ще бъде налице при осъществяване на следните юридически факти: 1) изпълнителното производство да е образувано срещу длъжник- физическо лице; 2) изпълнителното производство да е с предмет парично вземане; 3) да е налице писмено искане от длъжника физическо лице за спиране на изпълнителното производство, придружено с документ удостоверяващ внесени 20 на сто от вземането по изпълнителния лист и декларация, че се задължава да внася на съдебния изпълнител всеки месец по десет на сто. 4) изпълнението да се извършва чрез изпълнителен способ продажба на движимо или недвижимо имущество на длъжника. Когато изпълнението на паричното вземане се извършва посредством друг изпълнителен способ и е насочено върху вземания, ценни книги или дялове на длъжника, спиране по чл. 454 не се допуска ( в този смисъл е TP № 45/25.06.1969 по гр. д. № 41/1969, ВС, ОСГК по отменения ГПК).

В случая всички предпоставки са налице.

Установи се, че изпълнителното производство е срещу длъжникфизическо лице, същото е с предмет парично вземане, налице е писмено искане от длъжника, което е придружено с документ доказващ внасяне на 20 на сто от вземането по изпълнителния лист и декларация, че се задължава да внася на съдебния изпълнител всеки месец по десет на сто. Установи се и че изпълнението е насочено към движими вещи на длъжника.

В тази връзка не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че длъжникът разполага с достатъчно парични средства, за да погаси наведнъж задълженията си. Дори това да е така, същото не може да бъде установено с възможностите на гражданския процес.

Относно оплакването на жалбоподателката, че е поискала присъединяване към изп.д. № 100/2025г. на други две изпълнителни дела, тъй като страните по същите-взискател и длъжник са едни и същи, но от ДСИ не били предприети действия и с това при постановяване на спирането не били отчетени всички вземания, които има срещу длъжника и внесената сума от 1550 евро е само част от задълженията към нея. На първо място същото е неотносимо, доколкото към настоящият момент по изпълнителното дело няма данни, от които по безспорен начин да се установи, че действително са висящи посочените изпълнителни дела, че същите са между едни и същи страни, както и какви са вземанията по тях. На следващо място самата взискателка не е изпълнила дадените указания от ДСИ, за да бъде предприето поисканото от нея присъединяване. Предвид изложеното са неоснователни опракванията й в жалбата в тази насока. Следва да се отбележи в допълнение, че ГПК не предвижда възможност за присъединяване на едно изпълнително дело към друго. Според чл. 456 ГПК възможно е към вече образувано изпълнително дело да се присъедини друг кредитор на същия длъжник или като представи изпълнителния лист, който притежава срещу длъжника, или ако по този изпълнителен лист е образувано друго изпълнително производство, като представи удостоверение от съответния съдебен изпълнител за размера на длъга. Дори когато различните изпълнителни производства са образувани при един и същи съдия изпълнител, законът не предвижда обединяването им, а само за присъединяване на взискателя по едното производство към другото. Обединяването на няколко изпълнителни производства, когато са с един и същи взискател и длъжник се прави в практиката от гледна точна на принципа за процесуална икономия и намаляване на разноските. В този смисъл присъединяването на изпълнителни дела като институт на изпълнителния процес е практика, която е създадена изцяло, за да благоприятства положението на длъжника, но не и да уврежда кредитора. В тази връзка и доколкото към момента на внасяне от страна на длъжника на 20 % от вземанията и към момента на спирането на изпълнителното производство, другите изпълнителни дела не са присъединени, то правилно ДСИ в изготвяне на самото постановление за спиране не е взел предвид и дълга по ИД № 2/2026г. и по ИД 3/2026г. при определяне на 20 % от размера на вземанията.

На изследване подлежи и последната предпоставка, обуславяща законосъобразно спиране по реда на чл. 454, ал. 1 ГПК, а именно - заплатил ли е длъжникът 20 % от задълженията си в изпълнителното производство. В жалбата не са сторени оплаквания, че внесената сума не отговаря на това изискване, а оплакванията са в насока, че същата е недостатъчна, ако се вземат предвид и задълженията по другите две изпълнителни дела. Последните обаче, както се посочи по-горе са неотносими и не следва да бъдат вземани предвид. Видно от данните по делото длъжникът е правил вноски по изпълнителното дело, като при изчисляване на Молбата на длъжника за спиране на производството е депозирана в СИС на 03.06.2026г. Към нея са представени доказателства за внесена сума, в размер на 20% от дължимата сума по предявените срещу нея изпълнителни листове по делото, в това число и вземането на НАП по получено удостоверение, което се приравнява на изпълнителен лист. Внесената сума е в размер на 1550,00 евро.

Вземанията по предявените изпълнителни листове към момента на постъпване на молбата на длъжника са както следва:

• 4 586,29 евро - остатък от главница по ИЛ № 164/16.09.2025г.;

• 1 301,55 евро - натрупана законна лихва върху главницата по ИЛ № 164/16.09.2025г. към 03.06.2026г.;

1 781,50 евро — вземане на НАП към 03.06.2026г. по приложено по делото Удостоверение с изх. № 010372602607247 / 05.05.2026г. за установени публични задължения на длъжника по делото.

Сборът на посочените по-горе вземания е в размер на 7 669, 34 евро. Двадесет на сто от тази сума е сума в размер на 1 533,87 евро. Видно от представената вносна бележка, наредената сума по сметка на PC - Петрич е в размер на 1 550,00 евро. Същата се явява с 16,13 евро над дължимата 1 533,87 евро, с внасянето на която се изпълнява условието, посочено от законодателя в чл. 454, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата има предвид 20 % от вземанията по предявените срещу длъжника изпълнителни листове по висящото изпълнително дело, а не и от дължимите разноски по изпълнението.

Императивната разпоредба на чл. 454, ал. 1 от ГПК не дава възможност на съдия изпълнител да преценява дали да спре или не изпълнението, ако са налице предпоставките, указани в посочената разпоредба, а видно от данните по делото те са налице и правната същност на спирането се изразява именно в преустановяване на всякакви изпълнителни действия, извън посочените в чл. 454, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай интересите на взискателя по никакъв начин не са накърнени, тъй като той получава дължимите суми.

Оплакванията в насока отменения опис са неоснователни, тъй като спирането на изпълнителното производство предполага спиране на всякакви принудителни изпълнения по висящото производство. В това число и неизвършване на насрочен опис. Със спирането се отменя само и единствено насроченото извършване на опис за определената дата, а не се отказва такъв да бъде извършен. В тази насока правилно ДСИ е отменил насрочения опис.

Следва да се отбележи, че обстоятелството дали длъжникът впоследствие е изпълнил задължението си да внася ежемесечно 10% от оставащата част от дълга, е без правно значение за законосъобразността на постановеното спиране, тъй като към датата на постановяването му са били налице всички законови предпоставки по чл. 454, ал. 1 от ГПК. В случай, че длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1 на чл. 545 от ГПК, взискателят може на основание чл. 454, ал. 2 от ГПК да поиска от съдебният изпълнител да продължи изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че постановлението на ДСИ за спиране на изпълнението изпълнителното дело на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК е правилно и законосъобразно, а депозираната жалба за отмяната му се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград