Решение № 1754 от 17.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18344/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С Наказателно постановление № 61/12.06.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ – София – град) на основание чл. 413, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) за нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) на П. Ц. И., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева. Недоволна от наказателното постановление е останалa жалбоподателят П. Ц. И., която го атакува чрез упълномощен представител – адв. П., с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че актосъставителят в противоречие с материалноправните разпоредби не разграничава и изцяло смесва понятия, тъй като съгласно чл. 39, ал. 5 от ЗВД ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, водят амбулаторен дневник по образец, следователно нарушението е да не се води дневник, а това означава да липсват записи за съответното животно или да липсват записи за неговото лечение или друга информация, а не да се спазват графите, визирани в зададения образец. На следващо място се твърди, че ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, следва да водят дневника, а това предполага задължение за всички работещи в амбулаторията лекари, като в случая не става ясно защо се вменява това задължение само на управителя. В тази връзка се акцентира, че не е безспорно установено кой е водил дневника и не е установено за какъв времеви период е станало това. Сочи се, че в НП не е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, които факти са задължителни съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от изложеното се поддържа, че Заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ за амбулаторен дневник за ветеринарни клиники и амбулатории, съдържа задължителните реквизити на дневника като информация, а не като графи, респективно че направеното приложение на графите не означава, че реквизитите не може да бъдат обединявани или разделяни в други графи, стига да съдържат нужната информация, а отделно от това се навежда, че графата „карентен срок“ изобщо не е приложима в случая, доколкото същата се отнася единствено за селскостопански животни, които след клане се употребяват за храна. В допълнение се излагат аргументи за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.П. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган се представлява от адв.Б., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски. По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налагат приобщените към материалите по делото обратни разписки от пощенски куриери, с отметнати в същите причини за невръчване на санкционния акт бележки - "непотърсена", доколкото последните не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаните лаконични констатации не дават нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последната е напуснала трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с нея. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима, предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно нейното местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могла да се намира или дори да търси призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт. В случая жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя чрез упълномощен нейн представител на 22.10.2025 г., а жалбата е подадена на 05.11.2025 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 28.04.2025 г. от страна на инспектори при ОДБХ – София – град, а именно свидетелят д-р Д., заемащата длъжност „гл. инспектор“ в отдел „ЗЖ” и нейн колега д-р •••, заемаща длъжност „гл. инспектор”, в отдел „ЗЖ“, била извършена физическа и документална проверка в изпълнение на Годишната инспекционна програма за официален контрол на дейността на ветеринарните лечебни заведения на ОДБХ – София – град за 2025 г. във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и чл. 7, ал. 1, т. 9 от същия закон на ветеринарна амбулатория 1-ва категория с уникален регистрационен № 2292222 с Удостоверение № 019/21.11.2016 г., находяща се на адрес в с. •••, Столична община. В хода на проверката от страна на проверяващите било констатирано, че амбулаторният дневник, воден в проверявания обект, не е по образец съгласно чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (Образец КВМП - 43/ Утвърден със заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ), тъй като графи „Проведено лечение“, „Указания за спазване на карентен срок“, „Изход от болестта“ и „Забележки“ били обединени в една графа, като графата „карентен срок“ била заменена с графа „краен срок“. Резултатите от извършаната проверка били обективирани в Протокол с № 184/28.04.2025 г. и Констативен протокол № 209/12.05.2025г., неразделна част от протокол № 184/28.04.2025 г. Предвид констатациите от проверката, свидетелят Д., заемащата длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните” в Областна дирекция по безопасност на храните София – град, съставила АУАН № 0000363/14.05.2025 г., в който описала фактическите си констатации и квалифицирала извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). АУАН бил връчен на 14.05.2025 г. на И. П. – упълномощен представител на жалбоподателя, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в акта. Въз основа на съставения АУАН № 0000363/14.05.2025 г. на 12.06.2025 г. ••• – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ – София – град) издал обжалваното наказателно постановление № 61/12.06.2025 г., с което на основание чл. 413, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) за нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) наложил на П. Ц. И. административно наказание "глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. и свидетеля ••• . Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От показанията на св. Д. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ••• представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля ••• са информативни досежно обстоятелствата, свързани с въпросите от предмета на доказване по делото, а именно – че на ветеринарната амбулатория, в която работи като ветеринарен лекар въззивникът, е била извършена проверка от страна на служители от ОДБХ, в резултат на която е издаден и санкционен акт за нарушение, свързано с амбулаторния дневник, воден на място във ветеринарната амбулатория, поради което и като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал се ползват от съда с доверие. От показанията на свидетеля се установява също така, че действително във водения дневник са били обединени графи от образеца, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, но това не е довело до загуба на информация по отношение на записите в амбулаторния дневник, тъй като каквато и информация да е трябвало да се предостави по обединените колони от образеца, тя се е отразявала и записвала в една обща обединена графа. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание, поради което и всички възражения на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни и не могат да бъдат споделени. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи. Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 472, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) , тъй като същият е съставен от ветеринарен лекар от БАБХ, част от чийто задължения е и съставянето на АУАН при констатирани нарушения. Видно от чл. 472, ал. 2 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението, респективно и ••• е оправомощен да издава наказателни постановления. За удостоверяване на материалната компетентност на актосъставителя и на лицето, издало процесното наказателно постановление, са представени и приети по делото и Заповед № ОСГН-А1451/21.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ОДБХ и длъжностна характеристика, както и Заповед № ВР-6/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/. При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство. АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, при стриктно спазване на визираната в закона процедура, поради което и наведените доводи, че в случая АУАН е съставен в противоречие на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не могат да бъдат споделени. На следващо място, АУАН и НП имат и предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са описани всички признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, посочени са датата и мястото на извършването му, както и нарушената законова разпоредба. Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение (посочени са времето и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с тези на извършената от контролните органи проверка, обстоятелствата, при които е осъществено, както и изпълнителното му деяние, изразяващо се в това, че жалбоподателят П. Ц. И. – в качеството й на ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, не е водила по образец амбулаторен дневник, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, конкретно – графи „Указания за спазване на карентен срок“, „Изход от болестта“ и „Бележки“ са обединени в една графа, като графата „Указания за спазване на карентен срок“ е заменена с графа „краен срок“. Описани конкретно и в необходимата пълнота са всички релевантни за съставомерността на нарушението обстоятелства, предвид което съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили волята на актосъставителя и наказващия орган, с което да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението от страна на въззивника П. Ц. И.. Не с спорно по делото, че към датата на извършване на проверката от контролните органи – 28.04.2025 г. жалбоподателят П. Ц. И. е заемала длъжност – ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика и управител на ветеринарна амбулатория 1-ва категория с уникален регистрационен № 2292222 с Удостоверение № 019/21.11.2016 г., находяща се на адрес в с. •••, Столична община. Жалбоподателят И. попада в кръга на задължените лица по закона, които са длъжни да водят амбулаторен дневник по образец, съгласно чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), Образец КВМП - 43/ Утвърден със заповед № РД 11- 1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Установява се безпротиворечиво също така, че воденият от въззивника във ветеринарната амбулатория дневник не е по образец, тъй като в същия графи „Указания за спазване на карентен срок“, „Изход от болестта“ и „Забележки“ са били обединени в една графа, ведно с графа „Проведено лечение“, като графата „Указания за спазване на карентен срок“ е била заменена с графа „краен срок“, с което последната е осъществила и вмененото й административно нарушение. Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая жалбоподателят е съзнавала противоправния характер на поведението си - че като е била длъжна не е водила амбулаторен дневник по образеца, Утвърден със заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Независимо, че административното нарушение на правилата на чл. 39, ал. 2, т. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се подведат под хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В тази насока съдът споделя основателността на това възражение, релевирано в жалбата срещу издадения санкционен акт. Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Законодателят не прави разлика и с оглед особените качества на субектите на отговорността. Преценката за приложимостта на коментирания институт е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за дефинирането на "маловажност" са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от деянието обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като: време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения и т. н. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. Прилагайки я, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а този институт не може да почива на преценка по целесъобразност. Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на наказание за извършеното е последователно застъпен, както във вътрешното право на Република България, така и в релевантните международни актове, по които държавата ни е страна. В конкретния случай по несъмнен начин е установено, че въззивникът, в качеството й на ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика и управител на ветеринарна амбулатория 1- ва категория с уникален регистрационен № 2292222 с Удостоверение № 019/21.11.2016 г., находяща се на адрес в с. •••, Столична община, е водила амбулаторен дневник, като макар същият да не отговаря в пълнота на образеца, утвърден със заповед № РД 11-1345/14.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, същият съдържа информация по общо 13 (тринадесет) от предвидените 14 (четИ.десет) съгласно одобрения образец графи, ведно с предвидената в тях информация, като само по себе си обстоятелството, че три от графите, а именно – „проведено лечение“, „изход от болестта“ и „забележки“, са били обединени в една графа, не препятства възможността за пълно отразяване в дневника на изискуемата по закон информация. На следващо място, действително в конкретния случай във водения във ветеринарната амбулатория дневник изобщо липсва изискуемата графа „указания за спазване на карентен срок“, но в случая следва да бъде отбелязано, че последната е приложима към селскостопански животни, но не и към видовете, с които работи въззивникът. Не са налице доказателства за други нарушения на законодателството от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на закона, които да са установени и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. Последното придава и изолиран характер на конкретно констатираното нарушение. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в случая липсват ангажирани твърдения и за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни последици. Наказващият орган не е събрал доказателства в обратната насока и не твърди подобно нещо. Отделно от това, в случая не се установява, че жалбоподателят И. е имала за цел да осуети постигането на прогласените цели на закона и че е укрила подлежащи на деклариране обстоятелства, свързани с проследяване на здравния статус на животните и/или опазване на живота и здравето на хората и животните. В резюме се налага извод, че извършеното от въззивника нарушение не засяга сериозно обществото, нито повлиява съществено върху събирането и правилното обработване на изискуемата по закон информация, поради което и не мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в охраняваните обществени отношения. В този смисъл и с оглед гореизложеното не следва да се приеме, че охраняваните с нормата обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща приложението на административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Налагането на административно наказание не отговаря на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели, поради което наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не наложи административно наказание на жалбоподателя П. Ц. И.. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, когато съдът констатира предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган не ги е приложил, е налице самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Жалбоподателят следва да бъде предупредена, че при последващо нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната й отговорност. С оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представения договор за правна защита и съдействие става ясно, че правната помощ е била предоставена на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно правно съдействие и защита на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая за въззивника И. се твърди да е близък на защитника и съгласно представения договор за правна защита и съдействие адв. П. представлява жалбоподателя безплатно. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата казва, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то възнаграждението на адвоката в случая следва да е 400 лева. С оглед изложеното следва да се приеме, че адв. П. осъществява безплатна адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско възнаграждение в посочения размер, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, по което бяха разпитани двама свидетели. Предвид на това ОДБХ – София - град следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. И. ••• П. в размер на 204,52 евро. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът